Р Е
Ш Е Н
И Е №
260259
гр. Пловдив, 27.01.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5420 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по иск по чл. 55 от ЗЗД М.Ж.M., ЕГН **********, с адрес: ***
чрез адв. И. против „СИТИ КЕШ" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска" № 29, ет.7, представлявано от
Н.П.П. за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, недължимо платена по клауза за неустойка по договор за кредит от 21.09.2018г. за
периода от 21.09.2018 г. до 21.02.2019г. поради нищожността на същата, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Притендира разноски.
В исковата молба
се твърди, че на 21.09.2018 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит
за заемна сума в размер на 300 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,
08 %, годишен процент на разходите - 49,00%. В чл.6 от
договора, е
предвидено предоставяне на обезпечения: запис на заповед, банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на чл.9, ал.2 от ОУ към договора, а именно:
едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:
имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители
по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са заематели по сключени
и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. При неизпълнение се
дължи неустойка в размер на 100 лева, платима на вноски.
Заемната сума е усвоена. Договорът е нищожен и не се дължат лихва и неустойка.
Посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,08% не отговаря
на действително приложения такъв, защото неустойката представлява добавък към договорната лихва и в този смисъл се явява скрита
печалба. Това
води до увеличение и на ГПР и различието му с посочения в договора. Така се
достига до обогатяване
на кредитора в нарушение на добрите нрави и се внася
неравноправие между правата и задълженията на потребителят и доставчика на
финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб,
което води до нищожност на договорното съглашение.
Възнаградителната лихва в настоящият случай надхвърля
повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави,
като критерий за норми на поведение. Неустойката
излиза извън присъщата и обезщетителна функция, защото
чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни
последици за кредитора.
Тя е близо 50% от заетата сума в размер на 300 лева, без да зависи от
вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не
кореспондира с последици от неизпълнението. Включването и в
погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно
принципа за спазване на добрите нрави. Предвидените ограничения
за поръчители, създават пречка кредитополучателят да изпълни задължението си за представяне на
обезпечение. Изложеното сочи недействителност на договора за потребителски кредит, поради което се дължи само чистата стойност на кредита. Затова платената сума за неустойка следва да бъде върната.
В
предоставения срок за отговор ответника оспорва
иска. Признава наличието на договорната връзка. Оспорва наличието на
несъответствие на правата и задълженията на страните по договора и нарушение на
добрите нрави. Клиента е запознат с предвидената неустойка и нейното
разсрочване само благоприятства възможността му за изпълнение. Няма изискване в
ГПР да се включва неустойката. По отношение на договорната лихва чл. 26 от ЗЗД
е неприложим. При прекомерност на неустойката същата следва да се намали, а не
да се обяви за нищожна
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени
документи-удостоверение за липса на задължение от 21.02.2019 г. е видно, че към
212.02.2019 г. ответника е заявил на ищеца, че е налице погасяване чрез плащане
на дължимите от него суми по сключен между тях договор за кредит от 21.09.2018
г.
От изготвеното заключение от 24.11.2020
г. по извършената ССЕ е видно, че договорения между страните ГПР в договора им
от 21.09.2018 г. е 49,35 %. В него е включена единствено главница и договорна
лихва. Договорената неустойка оскъпява с 36,36 % договора. Платена е неустойка
в размер от 72,59 лв.
Предвид установените факти съдът
намира от правна страна следното.
Не се спори между страните, а и
от представеното удостоверение от ищеца и заключение по извършена ССЕ се
установява съществуването на заявения от ищеца договор, по който са погасени
задължение за главница, договорна лихва и неустойка в размер от 72,59 лв.
С оглед наведените от ищеца
твърдения за наличие на противоречие на неравноправни клаузи на договора,у
които поражда недействителност на същия по чл. 22 от ЗПК съдът намира, че в
процесния случай и налице нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума
по договора. В договора кредиторът посочил само като абсолютна стойност ГПР.
Липсва обаче ясно разписана методика на формирането му. С оглед изложеното, съдът приема, че
договорът за паричен заем е недействителен на това основание. Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или
други разходи, каквато се явява посочената неустойка. Тъй като не се
оспорва от ответника, а и от заключението на вещото лице се установява, че е
платена такава в размер от 72,59 лв, същата се явява дадена
без основание и подлежи на възстановяване на ищеца. Предвид това иска е
основателен и следва да се уважи до размера от 72,59 лв., като за разликата над него до 100 лв. да се отхвърли.
Предвид изхода на делото на ищеца
седължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства,
съразмерно на уважената част от иска или сумата от в размер от 108,89 лв. за
държавна такса и възнаграждение на вещо лице, а на адв. И. следва да се присъди
сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл.
38 от ЗА.
На ответника се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер от 13,71 лв. за възнаграждение
на вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СИТИ
КЕШ" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска" № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П. да заплати на М.Ж.M., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 72,59 лв.(седемдесет и два лева и 59 ст.), недължимо платена по клауза за неустойка по договор за кредит от 21.09.2018г. за
периода от 21.09.2018 г. до 21.02.2019г. поради нищожността на същата, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -21.05.2020 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 108,89 лв. (сто и осем лева и 89 ст.) за разноски
по производството.
ОСЪЖДА М.Ж.M., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „СИТИ КЕШ" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска" № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П. сумата от 13,71 лв.(тринадесет лева и 71
ст.) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „СИТИ
КЕШ" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска" № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П. да заплати на Адвокат
Е.Г.И.,***, сума от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение по
производството на основание чл. 38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38,
ал.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ