№ 356
гр. Разград , 23.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20213330100682 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА редовно призовавана, лично и с адв. Т. редовно упълномощена с
подаването на ИМ.
ОТВЕТНИКЪТ, редовно призован, лично и с адв. Н. от АК Варна редовно
упълномощена с подаването на отговора.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. Т.: С депозиране на ИМ имаме идея за спогодба, но след проведени контакти с
проц. представител на ответника при условията, които ни представят не са в интерес на
детето. Ако другата страна предложи нови параметри относно свиждането сме склонни да
преговорим адекватен, разумен вариант. Запознати сме с отговора, имаме възражение
относно изложени несъстоятелни твърдения от страна на ответника по отношение на факти,
които касаят отношения между страните. Що се отнася до предложение РЛО в отговора ние
смятаме, че към момента е несъстоятелен и неадекватен и не благоприятства развитието и
здравето и живота на това малко дете. Възразяваме изначално по отношение на
предлагането с различен режим за различни отношения. В съдебната практика се определят
1
и такива видове, но определянето на някакви години с един вид режим, след това на друг не
смятаме, че е състоятелно. Винаги при изменение на обстоятелства с оглед обективните
факти за 1 годишно дете с такъв широк режим за пътуване до Варна и преспиване е
несъстоятелен. Не сме съгласни с диференцирането. Дори и да се промени като часове
смятам, че детето на тази възраст не може да се чувства добре.
ДОКЛАДВА делото:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения: Общо дете,
родено от брака, фактическа раздяла между родителите, спор за упражняване на
родителските права и за режим на лични отношения.
Правна квалификация: Чл.127, ал.2 от СК за иска за упражняване на родителки права,
чл.143 от СК за иска за издръжка.
Няма обстоятелства, които да се признават и да не се нуждаят от доказване.
Всеки от родителите следва да представи доказателства за възпитателските си
качества, полаганите до този момент грижи и отношение към детето, привързаността на
децата към родителите, възможността да ползват помощ от трети лица, социалното
обкръжение и материалните си възможности, както и жилищните условия.
Не са представени доказателства за възпитателските качества на двамата родители, за
полаганите до този момент грижи и отношения към детето, за жилищните условия, за
привързаността на детето към родителите, за възможността да ползват помощ от трети лица,
за социалното обкръжение.
ПРИЕМА представените писмени доказателства.
АДВ. Т.: Във връзка с доказване на твърденията ни съдът е допуснал двама свидетели
В.М. – присъствала е на раждането и е близка до страните и бабата на детето Г.Х.С. и при
нея живее майката и детето.
АДВ. Н.: Поддържаме отговора. Днес водим само единия ни свидетел, тъй като
другия се разболя. А.Г.З. водим.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДОПУСКА до разпит свидетелите.
ДОКЛАДВА становището на ДСП Варна и гр. Разград.
СНЕ СЕ самоличността на свидетелите.
В.И.М. – гр. ***, неосъждана, б.р.
Г.Х.С. – гр. ***, неосъждана, майка на ищцата. Съгласна съм да бъда свидетел по
делото.
А.Г.З. – гр. Варна, неосъждан, б.р.
СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, и
същите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от съдебната зала с
изключение на свид. М..
СВИДЕТЕЛКАТА М.: Повода, по който се срещнахме с Ж. е бременността на ищцата
и при един преглед присъстваше Ж.. Е. я познавам от майка. Аз съм акушер- гинеколог. Аз
провеждах прегледите й, проследявах бременността и роди при мен. В деня на раждането,
тъй като Е. ми се обади през нощта в малките часове и живея в Исперих се наложи да дойде
в Разград. Тогава той не беше при нея в дома й. Доколкото знам беше уведомила бащата на
детето и с него се видяхме вече след обяда на 23.08. Тя роди вече на 24.08. Показахме бебето
на таткото и на майката и тъй като сме затворено отделение посещения не допускаме и
доколкото знам той се е прибрал във Варна. Тя ми каза, че той си е заминал за Варна.
Обикновено родителите като настъпи раждане стоят под прозорците и идват и носят храна
на близките си. той се появи в деня на изписването на бебето. В деня на изписването и
следващата вечер участвах в първото къпане, което го проведе майката без ничия помощ. Тя
много адекватно и добре се справи с процеса и много добре и адекватно се грижеше за
детето, което мен лично ме впечатли, защото имам опит с други жени. За моя лична
изненада след изписването бързо се прибраха за Варна въпреки, че трябваше да й се махат
конци и се наложи тя да пътува от Варна до Разград. Според мен много бързо се прибраха
във Варна. Аз съм я посещавала там във Варна където живяха с бащата и малката.
Постоянно се прибра в Разград м. февруари т.г. Имаше и едно прибиране м. октомври. Доста
често ходя при тях на гости и съм убедена и заявявам, че майката се грижи с майката и като
се налага да излезе до магазина оставя детето на бабата. Основно тя си полага грижи за
детето. Детето вече е на обща храна, захранено е и има много добро психо физично развитие
за възрастта на детето. Детето е с нормално развитие за възрастта си. То е контактно дете,
усмихнато, спокойно. Доколкото майката ми е споделяла бащата поддържа телефонни
контакти с нея и имало свиждания когато е пожелал той, обикновено се случват събота и
неделя, взема малката за 1-2 часа и после я връща и не са прекъсвали връзката си. В
жилището имат обособена стая за отглеждане на детето – бебешка кошара и в нея живеят
3
майката и детето. В апартамента живеят с майка си и баща си и брат й, който не е семеен.
Той си има отделна спалня. Има два санитарни възела. Бабата и дядото са любвеобилни към
детето, както и вуйчото. Имат една приятна, семейна среда. Детето ги познава отдалече, има
добър контакт с тях. Ако се наложи майката да посети някакво учреждение детето остава
при някой от семейството. Имаме много топли приятелски отношения със семейството,
познавам майката Е. от малка, израснала е пред очите ми. Бяхме колежки с майка й и
впоследствие станахме приятелки. Тя беше 4 дни в болницата. Почти всеки ден бях в
болницата през тези дни. И майката е споделяла и тъй като сме заключено отделение
обикновено свижданията се правят извън отделението или през прозореца. Видях го като
започна раждане майката в следобедните часове и беше там докато течеше раждането с
майката на Е. и като роди го въведох да покаже бебето. След това вече го видях лично на
изписването. Майката сподели защо се бави в деня на раждането. Често съм ги посещавала и
във Варна когато са живели заедно и ми е споделяла притесненията си- кога са имали
спречквания и ми е споделяла. Това е по думите на ищцата. Когато имам личен ангажимент
съм ходила на кафе във Варна в тях. Когато той е бил в тях и с двамата сме пили кафе. Даже
на 40 дни с бабата отидохме и той дойде там. Имала съм преки наблюдения за отглеждането
на детето за 1-2 часа. Не съм виждала да проявяват нито агресия, нито нещо друго. Когато И.
беше м. октомври при предходната раздяла реши, че ще се съберат той дойде да я вземе аз
присъствах и като се предаваше детето не сме пили вече кафе. После не съм имала лични
контакти с бащата. След раздялата им как се държи бащата с детето нямам наблюдения.
Майката и бащата на ищцата живеят на семейни начала в апартамента. Бащата работи в
София, но живеят заедно. Дори и при окончателната раздяла ме учуди възпитаното
поведение и на бащата на Е. и на Ж., стиснаха си двамата ръцете. След това не съм била
свидетел на конфронтации между тях. Доколкото знам те са казали, че може да заповяда
винаги да осъществи контакт с детето. Това го знам от родителите на майката.
СВИДЕТЕЛКАТА Г.С.: Майка съм на ищцата. Те се запознаха края на 2020 г. като тя
забременя и като разбра, че е бременна решиха да живеят на семейни начала на квартира
във варна. Проблемите започнаха преди да се роди детето, тя се чувстваше самотна и не
получаваше подкрепа от него. Имаше желание да се разделят, но решиха да си дадат шанс и
не се промени ситуацията и дори като се роди детето. Преди раждане основно отсъстваше
под предлог, че ще работи да изкарва пари. Като съм ходила на гости съм я предупреждавала
и винаги е била сама. В деня на раждането се обадихме, че раждането започна, той се забави
и дойде и след раждането си замина във Варна, за да празнува раждането на дъщеря си. По-
късно тя замина с него във Варна. От момента на раждане и до сега основно се грижи само
майката на детето. Тя си пое детето още от раждането, като я изписаха тя си го къпя и в
момента тя основно се грижи за него. Бащата понякога е участвал, но много рядко. Като се
прибере от работа само си поиграва няколко минути с него. В извън работно време рядко е
помагал за детето. За нощните грижи не участваше под предлог, че трябва да се наспи.
Преди да започне работа м. октомври спеше до обяд и след това излизаше. Аз 1 месец бях
при тях в другата стая. Не е участвал активно в обгрижване на детето. Има дни събота и
4
неделя, в които също е ходил на работа. Имало е седмици, които и събота и неделя отсъства.
След като се разделиха около 1 път на месец бащата идва да види детето. ние никога не сме
възпрепятствали той да вижда детето, нито роднините му. През м. май му предадохме детето
пред входа където живеем без майката да присъства на тази среща. На М. й трябва известно
време да е с майката, за да се адаптира. Последния път майката й говорили, за да може тя да
се адаптира. След това някой път е малко неспокойно. Като се върнаха м. февруари детето
беше болно единия път и ние предложихме срещата им да се проведе в дома ни и ние
излязохме и му оставихме апартамента на спокойствие да се видят. Ние също предлагаме и
повече от това време за срещи. Бащата не е ограничаван нито от обаждания, нито от
виждания. Ние никога не сме го притеснявали да връща детето. Аз работя в ЦСМП гр.
Разград като фелдшер. Работя на смени и има дни, в които съм в къщи и наблюдавам как
расте детето. Помагам й като се наложи да излезе. Тя основно се занимава с детето. Детето
има проблеми алергия и поради малката възраст няма как да се тестува и поради тази
причина му се подбира храната и козметиката и сме нащрек ако стане нещо да реагираме. В
момента детето е захранено с обща храна, но ние пак внимаваме, заради тази алергия.
Съпругът ми в момента работи в гр. София. По принцип се прибира 1-2 пъти на месец
според ангажиментите му. Той обгрижва внучката си и често я вижда по вайбър. Сега в
момента той я гледа в къщи и добре се справя. Никога тя не е пречила на бащата с
контактите на детето, дори и по телефона. Когато времето е лоша ако той има желание може
да влезе в къщи и там да го види, но той не е идвал. Не е имало момент когато той да е
поискал да дойде и дъщеря ми да му е отказала да види детето. Това са отношения между И.
и Ж. и тя решава какво да бъде и как, така, че не ние, а тя решава и тя не възпрепятства.
След като И. се прибра в Разград м. февруари и М. се разболя и трябваше свиждането да
бъде в къщи. Той дойде в къщи и остана насаме с детето у дома. М. Май срещата протече
навън. И. предаде детето с количката навън. Дъщеря ми прецени, че е добре за детето да
бъде навън. По принцип няма проблем бащата да се вижда с детето, но според мен е по-
добре майката да си извърши предаването в рамките на 10-15 минути като преход с
предаването на детето на бащата. Между мен и Ж. няма конфликт. Конфликта е че на 24.02.
трябва да се празнува 6 месеца на детето и тя събра приятелките си и Ж. се обади и й казал,
че иска да види детето. това се случва 19.00 ч. и аз бях на работа. Той като дошъл тя му
предала детето и то започнало да пиши. Той предал на хората в колата детето, но след това
го върнал. След това баща й научи за това, което се е случило. Ние се притеснихме дали ще
се върне детето и тогава съпругът ми се обадил на Ж. по телефона, незнам какво са си
говорили, но е в смисъл, че не е редно така да се държи. Дъщеря ми като беше бременна
работеше в казино и имаше доходи. Предполагам, че й Ж. имаше доходи. Последните
месеци на бременността излизаше болнични. Тя беше също и студентка. Доходите на
семейството се формираха от нейните болнични и от неговите. Докато беше студентка аз
съм й превеждала пари месечно. Никога не сме го афиширали това. Осигурявал е някакви
доходи Ж.. Незнам на колко места работи той. Рядко е участвал в къпането на детето. Той е
бил изморен и играеше на телефона. Аз съм го виждала лично, тъй като съм била при тях 1
месец. След това като съм почивала съм ходила при тях. Бях там, за да помагам. Имали са
5
търкания, защото на нея не й харесваше това, че постоянно той излизаше. Ходех да
помагам, защото всяка една родилка е недоспала. Дъщеря ми не е имала след родилна
депресия и нещо, което мен да ме притеснява. Дъщеря ми ходи на психолог, защото имаше
някакъв проблем между нея и Ж., за да се оправят нещата между тях, да помогне на връзката
им. Имаше идея да ходят на семеен психолог, но тя отиде сама. Той лично не е отказвал, но
не е проявявал инициатива да намерят проблема. Лекарства тя пиеше за щитовидната си
жлеза. Алергичен дерматит има детето. Беше малка като се прояви това – преди да се
разделят беше. Детето беше на 1-2 месеца. Млякото е Хип конфорт и цената е над 30 лв.
малка разфасовка. Ж. употребява алкохол вечер като се прибере от работа често, не всяка
вечер, на вечеря като седнем. Почти всяка вечер той излизаше след работа. Връща се
определено след полунощ, защото съм заспивала. Шофьор съм. За мен той е рисков шофьор,
защото кара много бързо. Когато съм била във варна и се е налагало да ме вози и детето
беше в колата. Дъщеря ми му е правила забележки и той обещавал, че ще кара по-бавно.
Дори детето е било с нас в колата. Детето беше на столче отзад, майката с него отзад, аз бях
отпред седнала. М. се събужда между 7.00 ч. между 8.30 ч., закусва, спи към 11.30 ч. Към
13.30 ч. обядва и понякога спи към 17.00 ч. понякога по-късно и вечеря и майка й я извежда
навън когато е възможно. М. вече познава дядо си като се виждат по вайбър. Незнам да е
имало опит детето да се вижда с баща си по вайбър. Като са живели във Варна тримата са
идвали на гости у дома. Не е имало инциденти с автомобила, незнам да е ставало лошо на
детето. Дъщеря ми рядко употребява алкохол. Казвала ми е, че той като пие Ж. я карал и тя
да пие, предлагал й е алкохол. По празници и по поводи употребяваме и ние с баща й
алкохол.
СВИДЕТЕЛЯТ А.З.: Ж. го познавам от около 15 години, приятели см Познавам И.. Те
имат дете на около 1 годинка. Те са заедно от около две години и живееха на семейни
начала. Съвсем нормално семейство бяха. Проблеми сякаш силно казано, може би след
раждането на детето имаше по-остри диалози и съм останал с впечатлението, че тя беше
изпаднала в някаква депресия, беше се подтиснала нещо. Имаха по-остри диалози относно
приятелите му и излизанията му с нас, тя се зъбеше и ревнуваше от нас като приятели. Доста
по-често се виждахме с него преди да се роди детето. После като се роди детето по-рядко се
виждахме, тъй като той ходеше на работа на две места и отделяше внимание в къщи. Когато
съм ходил в тях И. я е нямало, защото казвам тя избягваше контактите с неговите приятели и
съм ходил когато нея я е нямало. Детето беше там с баща си. Бил съм свидетел как го е
хранил с биберон и го е преобувал. Мисля, че детето беше между 2-3 месеца, много скоро
след раждането му. Сега те не живеят заедно. Последно време рядко вижда детето и виждам,
че му е тежко, защото поради лошото време е бил възпрепятстван да идва. Бил съм свидетел
на телефонни разговори. Останал съм с впечатлението, че не е желан тук. Имаше един
случай след едно негово идване тук остри реплики от страна на бащата на И.. Беше след
радялата им, мисля, че беше м. март. Беше дошъл да види детето след 16.00 ч. и се прибра
афектиран и ме потърси, за да си говорим. Ж. сега живее при майка си и баща си. В
жилището живеят той и майка му и баща му. Апартамента и доста голям – 4 или 5 стаи
6
имат. Ж. има собствена стая, родителите му имат собствена спалня. Той има сестра, но тя
живееше на квартира с мъжа си. След нова години те се разделиха – м. януари или
февруари. Той не взема детето при себе си, идва тук. Не мога да кажа как са му преминавали
срещите тук. Знам само за въпросната случка, когото е станал диалога му с бащата на И.. Ж.
дошъл с майка си и сестра си тук да видят детето. Отиват до И. и тя била с приятелки в тях.
Ж. не е бил поканен да влезе. И. му е дала детето да го свали при майка му, детето се е
разплакало и го е върнал и последва телефонен разговор с бащата на И. и го е заплашил с
физическа разправа, че ще го набие и щял да му завре телефона в устата. Веднъж само съм
разбрал, че детето е било болно. Нямам дете, имам племенник. Имам средно специално
образование и в момента уча висше образование. Аз се базирам на факти, защото И. ходи на
психолог няколко пъти и пи някакви хапчета и от там знам, че има депресия. Когато съм
ходил в тях съм виждал хапчета, но не мога да кажа на кого са били. Говорил съм с нея и
съм останал с впечатлението, че тя често приема хапчета, било то за отслабване и не е чуждо
на нея тя да употребява хапчета. Като се роди детето рядко ходех на гости. Не съм се
почувствал желан от нейна страна и съм ходил рядко на гости. 1-2 пъти съм влизал в нейно
присъствие в тях, дори не съм се събувал. Тогава незнам детето какво е правило. Нямал съм
достъп до детето. Стоял съм в коридора. Идвал съм при Ж. да му оставям ключове за кола, за
кратко съм ходил. Той работеше в сервиз, а сега работи като военен. Сега работи само като
военен. Не ходи вече да работи в сервиза. Насочи се към военните заради повечето свободно
време. Редовно работно време има от понеделник до петък до 16.00 ч. Много рядко дава
наряди, дежурства. Не познавам семейството на И.. Не съм виждал майка й освен днес. Не
знам къде е била И. когато съм заварил Ж. да го храни. Той го държеше като го хранеше.
След раждането на детето до раздялата им доста рядко излизахме с Ж.. За 1 година
излизанията ни се броят на пръстите на едната ръка и то за по една цигара- 10-15 минути.
Повече сме си комуникирали по телефона. Аз не съм идвал с него до Разград да вижда
детето си. Той идва или със сестра си или майка си и зет си и сам, но аз не съм присъствал.
Не мога да кажа дали винаги като е идвал е виждал детето си. незнам да имало случай да е
идвал и да не е виждал детето. Той често им се обаждаше по телефона, с камера или фейсбук
не съм присъствал на такива разговори.
АДВ. Т.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. Н.: Няма да соча други доказателства. Имаме искане за привременни мерки.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на страните.
ИЩЦАТА: М. още от раждането й основно аз се грижа за нея и до момента аз се
грижа. Никога не съм правила проблеми когато баща й и негови роднини са искали да я
видят. Според мен М. е твърде малка, за да пътува между градовете. Тя все още се изгражда
като характер и се развива и това може да й попречи на развитието й. Баща й може по всяко
време да дойде и да я види. Тя трябва да стане поне на 4 годинки, за да отиде в дома на баща
7
си, за да може да каже поне дали е гладна или нещо такова. В момента е етапа й със зъбите и
може да се разболее, опитва се да прохожда и навсякъде пипа и бута и това може да навреди
на здравето й, събужда се нощем. Според мен е твърде малка, за да отиде в другия дом.
Последния път като идва м. май аз му дадох детето пред блока. детето не го беше виждало
около 1 месец и тя се разплака и се стресира и аз постоях около 10-15 минути докато тя се
оправи. Аз исках да отида с тях, но те казаха, че предпочитат да са сами. Аз не искам детето
да не се стресира. Около 1 час продължи срещата. После я доведоха в нормално състояние.
Тя спеше като ми я донесоха.
ОТВЕТНИКЪТ: Не смятам, че както те твърдят не мога да се грижа за детето. Имали
сме случаи когато бяхме заедно И. беше на гости и бяха й сменили капките за колики и се
прибират на третия ден във Варна и то реве и като се размислих установих, че може да е от
капките за коликите. С говорене решихме да се дадат сменените капки Колийф и Е. й майка
й познаха ,че съм познал какво има на детето. Имало е други случаи когато съм полагал
грижи, не съм изпитвал грижи. Сменял съм й памперсите и дори родителите й са ми
казвали, че като, че съм го правил и друг път. Детето когато не е добре аз няма да
насилствам да дойда. При това идване на 6 месец я попитах дали може и към 19.00 ч. ми я
даде и тръгнах към колата да й се порадвам и детето ревна и аз го върнах. Аз не искам да го
тормозя. Аз искам да имам контакт с детето. Обикновено като ми го дадат то е нахранено и
заспива. За това в тях като отидох М. беше болна и ме пуснаха в тях да я видя. Грижил съм
се в къщи, полагал съм грижи. Не съм отделял голямо време, но това е затова да изкарвам
повече пари и да допринасям за семейството си. Имал съм случаи два дни предварително
предупреждавам и питам дали може да дойда да видя детето и казвам в колко ще дойда и
дали е удобно. По пътя се обадих, защото щях да закъснея 20 минути и тя каза защо не съм
се обадил като съм тръгвал от Варна. Имало е случаи когато съм искал снимка на детето и
спазвам човешки тон и първо питам как е Е. и после питам за дъщеря си. Тя казва, че са
добре. Като исках снимка да ми прати тя ми каза „По-любезно не може ли“. При нас в дома
ни има къде да спи детето, има кошара, корито и всичко необходимо да се гледа детето.
Мога да я нахраня, да сменя бельото, да я разходя. Нормално е да ме забравя детето.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Т.: Поддържаме така заведената ИМ като считаме, че след събраните
доказателства писмени и гласни сме длъжни да обосновем правилни изводи каквито ще са в
интерес на детето и този е основния и водещ интерес. Ако отсеем спорните от безспорни
моменти – спорния момент е един или два, а именно РЛО и то свързан с пътуване на детето
с преспиване в дома на бащата. Безспорно събраните доказателства по делото навеждат на
8
извода, че условията социално битовите и като цяло за отглеждане на детето са именно тези
в дома на майката. Що се отнася до изразеното становище от АСП Варна там са изложени
принципни и хипотетични твърдения включително бланкетен вид, за разлика от Разград
където в становището на Варна не намираме пълен анализ на всички факти, които следва да
бъдат обсъдени за определяне на РЛО с детето, още повече, че разстоянието е с пътуване. По
отношение на жилищните условия няма никакво такова освен изложеното от ответника, че
има добри условия и кошара. Същия живее в дома на родителите си, но ние не можем да сме
сигурни дали наистина това дете, да приемем с преспиване в гр. варна ще бъде обгрижено и
ще има нормални за възрастта си условия за това. Ако не се противопоставя другата страна
може да изложим подробни бележки. Именно най-подходящия режим за детето в тази
възраст е както сме посочи като вариантите стана ясно, че никой не е пречил
осъществяването на контактите да бъдат насаме. Не се доказа, че имали конфликт и в дома
на ищцата контактите не могат да се осъществяват. В жилището има нужните условия и
среда и то е достатъчно голямо, за да може бащата да го вижда колкото време пожелае.
Изцяло голословни твърдения останаха доводите за упреците, за след родилната депресия,
които се доказват с медицинска документация. Всичко това не цели да се влошат
отношенията между страните. При ново настъпили обстоятелства режима винаги може да
бъде променян. Детето не може да бъде предавано и приемано в зависимост от интересите
на обкръжаващата среда. Родителите биха могли адекватно да намерят баланс. Дори при
определяне на привременните мерки не смятаме, че детето може в близките месеци и
години да пътува без майка си до гр. варна и да преспива там. Няма проблем детето да
контактува с баща си по социалните мрежи – скайп, вайбър. Той е ангажиран и му се налага
да работи и смятаме, че този начин виждане по вайбър е добър. При постановяване на
съдебния акт събраните доказателства обуславят режим на лични контакти, който ние
твърдим. Известно е, че детето на тази възраст лесно се плаши от непознатата среда.
Майката е тази, която може да осъществява 24 часов контакт и връзка с детето и мислим, че
не може да бъде отделяно от майката за по-дълго време и да пренощува в друг град.
АДВ. Н.: Моля за срок за писмена защита. Считам, че предложения от страна на
ищцата режим не само, че не е в интерес на детето, а и събраните доказателства по делото
стана ясно, че режима не е приложим и неадекватен. Това, което се иска в ИМ и се
поддържа е, че това е най-адекватния и в интерес на детето. Тук са двама родители с равни
права и те ще продължават да са равни. Самата раздяла между страните налага този избор да
бъде направен чрез съда. Нещо повече – налице са двама млади родители и двамата обичат
детето си. Това, че бащата иска, желае да запази и изгражда връзката си с детето е нещо
много хубаво и следва да му се предостави такава. Всяко едно малко дете до 1 години и
половина естествено, че майката е по-полезния родител и обгрижваща. Има обаче ред други
случаи и варианти в друга насока и това не означава, че бащата ще го остави жадно или
гладно. Дори самата майка казва, че на моменти и тя не знае какво иска детето и както тя се
е научила, така ще се научи и бащата за това. Включително и днес с въпросите на колегата
се целеше доказване на по-доброто място за постоянно местоживеене на детето, нещо, което
9
ние не сме повдигали. Защо да лишаваме този родител. Той иска да участва и няма нищо
лошо и това е добро и за майката. Не разбирам защо е налице една съпротива за направим
споразумение. Нека да има адаптивен период, но да се говори, че детето не може да пътува
до Варна е несъстоятелно. То е пътувало и след раждането му когато са живеели двамата
родители заедно. Защо в момента дома на бащата да е различното място и травмиращото.
Тук става въпрос за интереса на детето. Но тук колегата каза, че имало недоказване относно
битовите условия и ДСП каза, че след като няма спор за род. права няма да обследват дали
жилището е годно. При всички положения има данни от свидетелят, че жилището е
достатъчно голямо и може да разчита на родителите си, както е при ищцата. Никой не
претендира за род. права, а за желанието и възможността един баща да се грижи за детето си,
пък било то и майката да има време да излезе с приятелки. По отношение на издръжката тя
поискала 150 лв., а той плаща 200 лв. и това го предоставям на Вас. Единствено
доказателство за тази алергия е и известен факт, че повечето бебета имат алергия. Колегата
тръгна да обяснява, че развитието и здравето му никой не го поставя под заплаха и двамата
родители трябва да носят отговорност.
АДВ. Т.: След емоционалните думи на колегата за разлика от нас ние сме се
придържали към доказателствата и подчертах и други варианти както разширяване часовия
диапазон. Ние не говорим за вещ, но твърдения за здравето в опасност мога да потвърдя, че
е опасно от неразумното шофиране на бащата. Говорим за средата, в която то остане.
Считаме, че към конкретния казус да се подхожда това е някакво бебе, алергии. Кой носи
тогава отговорността? Просто това са някакви инсинуации. Кой баща би се зарадвал на
скандали. Това са според нас голословни твърдения и следва да се водим от интереса на
детето. В тези дела няма начин да няма емоция. Ние сме длъжни да следим за режима и
здравето на детето. не може да се подхожда към това – кое бебе и дете няма алергии. Трябва
детето да се чувства добре и здраво и да не му се нарушава комфорта. Според нас
възрастовата граница трябва да повлиява и между отношенията на родителите. Какво би
настъпило при промяна на ситуацията, в която той живее. Той е баща и си носи своята
отговорност и ангажимент и ние това не го оспорваме. Това дете не е играчка.
АДВ. Н.: Кой носи отговорност? Смятам, че двамата родители носят отговорност.
Когато се говори за доказателства колегата говори едностранчиво за тях. Говори се, че са
налице доказателства, че ответникът шофирал безразсъдно и няма доказателства за това, има
голословни твърдения на майката на ищцата, целяща интересите на дъщеря си. На 5
год.възраст смятам, че е късно да се запознава с баба и дядо по бащина линия и да нощува
при баща си.
СЪДЪТ дава едноседмичен срок от днес да представят писмени бележки.
НА ОСНОВАНИЕ чл.323 ГПК съдът постановява привременни мерки, а именно:
10
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М.
Ж.ВА Г.А - ЕГН *** на нейната майка ЕЛ. ЕВГ. Г. - ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
*** и определя местоживеенето на детето при МАЙКАТА.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с бащата Ж. М. Г. – ЕГН
********** на първо място ежедневен телефонен разговор по вайбър с възможност двамата
да се видят в 20.00 ч., както и възможност да вижда и взема детето всяка първа, втора и
четвърта събота от месеца от 10.00 ч.до 13.00 ч.
ОСЪЖДА Ж. М. Г. - ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете М. Ж.ВА
Г.А ЕГН *** чрез нейната майка и законен представител ЕЛ. ЕВГ. Г. - ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., като привременна мярка до влизане в сила на
решението или промяна на същата изплатима на 25-то число на месеца по банков път.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪЩОТО може да бъде променено от съда.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение на 23.07.21 г.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 16.02 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
11