Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..../24.06.2021
г., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
8325 по описа за
2020 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.О.К. и О.Х., в качеството им на
собственици на апартамент Б 5 – 2, съответно апартамент Б 5 – 1 в Етажна
собственост с търговско наименование ***срещу Етажната собственост с търговско наименование***с адрес ***, представлявана от **** в качеството й на Председател на Управителния съвет, иск с правно основание
чл.40 ЗУЕС за отмяна на всички решения на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 16.06.2020 г.
Твърди се, че с покана за свикване на общо събрание ОС на Етажната
собственост (ЕС) е обявено, че общото събрание ще се състои на 15.06.2020 г.,
но поради липса на кворум събранието е отложено за 16.06.2020 г., на която дата
е проведено в присъствието на собственици притежаващи 11,760765 % от идеалните
части в общите части на ЕС. Наведени са твърдения за процесуални нарушения,
които според ищците са довели до незаконосъобразност на взетите на общото събрание
решения. Твърди се, че при свикване на общото събрание е нарушен чл. 12 от ЗУЕС, тъй като в протокола от общото събрание не са посочени инициаторите му и
какъв е притежаваният от тях процент от общите части в ЕС, нито е направено
искане до управителния съвет за свикване на ОС. Поддържа се също, че ОС е
проведено при условията на неотложен случай без реално такъв да е бил налице,
както и в нарушение на изискването да е изминала една година от последното
проведено ОС на 01.07.2019 г. Посочва се, че решението от т. 1 от протокола на
ОС е взето в нарушение на разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от ЗУЕС, тъй като с това
решение е приета „очно-задочна” форма на гласуването и вземане на решения по
всички въпроси касаещи управлението и поддръжката на ЕС, каквато форма не е
предвидена в закона, поради което ищците считат, че същата е недопустима.
Твърди се, че ОС е проведено в нарушение и на чл. 16 ал. 5 от ЗУЕС, тъй като в
протокола от същото не са отразени явилите се лица, нито как последните са
гласували – „за”, „против” или „въздържал се”, техните подписи, направените
предложения и приетите решения. Сочи се, че в нарушение на чл. 23 ал. 1 т. 4 от ЗУЕС, който предоставя правомощия свързани с бюджета на ЕС само на членовете на
управителния съвет, е прието решение по т. 6 от протокола от ОС, с което на
член на контролния съвет на ЕС е предоставен достъп до банковите сметки открити
за нуждите на ЕС.
Направено е искане за
уважаване на предявения иск.
Претендира се
присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез председателката на управителния съвет на ОС е депозирал
отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на
предявения иск. Поддържа се, че не са извършени нарушения при свикването на ОС,
тъй като същото е свикано от трима собственици по реда на чл. 12 ал. 5 от ЗУЕС
в условията на неотложен случай. Излагат се съображения за наличието на
неотложен случай като се посочва, че след осъществения на 04.05.2020 г. отказ
от пълномощията на тримата членове от управителния съвет, ЕС е останала без
представителство, поради което е била лишена от възможност да предприема
действия в защита правата на етажните собственици в отношенията между ЕС и
други физически и юридически лица. Посочва се, че случаят е бил неотложен и
поради това, че дружеството натоварено от ЕС да заплаща сметките към ВиК и тези за потребена ел. енерегия, не заплатило същите, поради което е съществувала
опасност тока и водата в сградата да бъдат спрени във връзка с което спешно е
следвало да се проведе избор на нови органи на ЕС. Поддържа се, че въвеждането
на т. нар. „очно задочна форма” на ОС т. е. чрез видеоконференция не
представлява нарушение на ЗУЕС, а е осъществено в изпълнение на закона,
доколкото със специални закони приети след влизане в сила на ЗУЕС, на
национално ниво са въведени мерки ограничаващи възможността за събиране на
множество лица на закрито, поради развилата се световна пандемия, както и мерки
ограничаващи преминаване през границата на РБългария
на чуждестранни лица, каквито са повечето етажни собственици. Твърди се, че не
е налице твърдяното от ищците нарушение на чл. 16 ал. 5 от ЗУЕС, тъй като към
протокола от ОС, като неразделна част от него са съставени и приложени
регистрационен лист на присъствалите на ОС и лист, в който е вписан поименно
начина на гласуване на всеки от собствениците. Посочва се, че обсъждането на
въпроса за предоставянето с решение по т. 6 от протокола на ОС на достъп до
банковите сметки на ЕС на член на контролния съвет на същата е безпредметно,
доколкото с последващо решение на ОС е прието, че
право да оперира със сметките на ЕС има новоизбрания председател на
управителния съвет.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа исковата молба.
Представени са писмени бележки от 10.06.2021 г., с които ищецът е взел
становище по съществото на спора.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, ответницата поддържа отговора на
исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Приобщен по
делото е подписан протокол от залепена покана за свикване на общо събрание на етажната
собственост ***, в който е
удостоверено, че поканата е поставена на 05.06.2020 г. в 12,00 часа
информационни щандове в корпуси А, Б, В, Г, в блока, както и е изпратена
електронна покана със същото съдържание по електронна поща на собствениците в
етажната собственост. Удостоверено е, че в поканата собствениците се
уведомяват, че на 15.06.2020 г. в 15,00 часа, на основание чл. 12 ал. 5 от ЗУЕС
ще се проведе общо събрание на ЕтС със дневен ред: т.
1 Вземане на решения очно-задочна форма на гласуване и вземане на решения от
собствениците по всички въпроси, свързани с управлението и поддръжката на ЕтС, т. 2 Избор на членове на общото събрнаие
по чл. 10 от ЗУЕС, т. 3 Избор на управителен съвет с посочени в поканата
кандидати, т. 4 Избор на контролен съвет с посочени в поканата кандидати, т. 5 Определяне
на правомощията на *** да действа от
свое име в интересите на собствениците, т. 6 Определяне на правомощията на *** и т. 7 Организационни въпроси.
По делото е приобщен
и протокол от проведено на 16.06.2020 г. в 16,30 часа общо събрание на етажната
собственост „*** с приложен към
него присъствен списък, от които е видно, че кворумът е 11,760765 % ид. ч. от общите части. Отразено е и че общото събрание е
проведено след като на 15.06.2020 г. е събран кворум от 7,599065 % ид. ч. от общите части и след като събранието е отложено с
един час, при което събраният кворум е 11,097165 % ид.
ч. от общите части. На общото събрание от 16.06.2020 г. са приети всички
решения от дневния ред посочен в поканата за свикване на общото събрание.
Страните не
спорят, че към 04.05.2020 г. ЕтС е останала без орган
на управление, тъй като членовете му са отказали да изпълняват функциите си.
По делото са
представени уведомление от 30.06.2020 г. за прекратяване на договора за
поддръжка с дружеството, на което същата е възложена.
По делото е
представено писмо от ВиК Варна ООД адресирано до ЕтС, с което същата е уведомена, че има незаплатени
задължения за предоставени ВиК услуги.
По делото е
разпитана по инициатива на ответника свидетелката О. ***, от показанията на която се
установява, че същата е собственик на апартамент в ЕтС
и инициативата за провеждане на процесното общо
събрание е била нейна. Свидетелката посочва, че причината за иницииране на общо
събрание в условията на неотложност е това, че ЕтС е
останала без орган на управление, поради напускане на членовете му. Към момента
на напускане на членовете на управителни съвет ЕтС е
останала и без обслужващо общите части дружество, асансьорите са били
развалени, имало е частично паднала мазилка на входа на ЕтС,
ЕтС е имала задължения към трети лица, които не са
могли да бъдат погасени, тъй като банковата сметка е била в разпоредителната
власт на бившия управител на ЕтС, никой не се е
занимавал с почистването на ЕтС и с дезинфекцирането
като мярка срещу COVID-19. Кворума на
общото събрание е изчисляван и при вземане на решения е зачитан само вотът на
лично явилите се на общото събрание, а „очно-задочната форма“ е била само с
информативна цел за собствениците, които са нямали възможност да присъстват
лично.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът намира
молбата, с която е сезиран за процесуално допустима. Същата изхожда от
легитимирано лице – не е спорно, че ищците са собственици на самостоятелени обекти в процесната
етажна собственост. Сезиран е родово и местно компетентен съд. Разпоредбата на
чл.40, ал.2 ЗУЕС въвежда за подаване на молбата 30 - дневен преклузивен
срок от получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС, за спазването на
който съдът следи служебно. Исковата молба е депозирана по пощата на 17.07.2020
г., а процесното общо събрание, на което ищците са
присъствали е проведено на 16.06.2020 г., поради което съдът приема, че законоустановеният срок е за оспорване на решенията на ОС е
спазен.
Искът е насочен
срещу легитимирана страна – етажната собственост, която се представлява от
избрания към момента на иницииране на производството Председател на
Управителния съвет, който по изричната разпоредба на чл.41 ЗУЕС представлява
собствениците в етажната собственост в съда и ищеците
не са задължени да посочват всички собственици на обекти в етажната собственост
/в този смисъл решение №359/23.01.2012г. по гр.д. №1516/2010г. на ВКС, II г.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, Определение № 62 от 26.01.2012 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 713/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева
и Определение № 294 от 24.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 209/2011 г., I г. о., ГК/. При липса на регистриран друг
Управител, той следва да се счита надлежно представляващ етажните собственици в
процеса. По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е
допустим, тъй като са налице всички процесуални предпоставки и липсват
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване правото на иск.
По
основателността на молбата:
За успешното
провеждане на предявения конститутивен иск за отмяна
решенията на общото събрание, ищците следва да установят, че са собственици на
обекти
в ЕтС,
че са приети
решения на ОС с атакуваното съдържание.
В случай на установяване на горните предпоставки, ответникът следва да
докаже, че решенията
са взети валидно, при спазена
процедура за свикване, покани, обявен дневен ред,
кворум, мнозинство, че общото събрание
е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколът
е изговен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съответствие със законовите разпоредби
Както беше
обсъдено по допустимостта на производството и не е спорно по делото, че ищците са
собственици
на обекти, в сградата в режим на
етажна собственост,
и са приети решения на ОС с атакуваното съдържание. Т.е., налице са положителни решения, от които могат да
настъпят правни последици за ищците, което обуславя правния им интерес да искат
тяхната отмяна и легитимацията им да водят предявения иск.
На отмяна по
реда на чл.40 ЗУЕС подлежат решения, които са взети при нарушение на
процедурните правила, предвидени от закона за свикването и провеждането на
заседанията на общото събрание или решения, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби на закона.
Съдът следва да
се произнесе в рамките на наведените от ищците основания за незаконосъобразност
на решенията.
Въведено е
оплакване, че общото събрание е незаконосъобразно свикано при условията на чл.
12 ал. 5 от ЗУЕС от лица различни от тези по чл. 12 ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, тъй
като според ищците е липсвала неотложна ситуация, която да налага свикването му
по този ред. Според пар. 1 т. 16 от ДР на ЗУЕС под
неотложен случай следва да се разбира всяко обстоятелство, водещ до опасност за
живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица. От представеното
по делото писмо от ВиК Варна ООД адресирано до
председателя на ЕтС и показанията на свидетелката
разпитана по делото се установи, че към м. 08.2020 г. ЕтС
е имала незаплатени задължения за ВиК услуги, не е
разполагала с лице, което да се грижи за хигиената в етажната собственост, вкл.
за дезинфекцирането като мярка срещу COVID-19, че е имало падаща мазилка във входа на ЕтС. Тези неизправности не са могли да бъдат отстранени,
тъй като банковата сметка на ЕтС е била в
разпоредителната власт на бившия ѝ управител. Съдът като
съобрази възможната заинтересованост на свидетелката, като един от инициаторите
на общото събрание, кредитира показанията на същата, доколкото са обективни,
пълни, последователни и отчасти подкрепени от останалите представени писмени
доказателства. Настоящият състав приема, че всичко изброено по-горе създава
опасност за здравето на етажните собственици, доколкото липсата на мерки в ЕтС за ограничаване на разразилата се епидемия създава
по-голяма опасност от нейното разпространение, а падането на мазилка само
по-себе си е създава опасност от нараняване. Незаплащането в срок на ползваните
ЕтС ВиК услуги е основание
за преустановяване на водоподаването към нея, което
от своя страна създава допълнителни предпоставки за понижаване на хигиената в
общите части и следователно опасност за здравето на живущите в ЕтС. Всичко това обуславя категоричен извод за наличие на
неотложен случай, при който чл. 12 ал. 5 от ЗУЕС позволява общото събрание да
бъде свикано от всеки собственик. Доколкото няма спор, че О. Садовничая е собственик на обект в ЕтС,
съдът приема, че общото събрание от 15.06.2020 г., проведено на 16.06.2020 г. е
редовно свикано по реда на чл. 12 ал. 5 от ЗУЕС.
Въведено е
оплакване за нарушение на чл. 16 ал. 5 от ЗУЕС. Видно от самия протокол от
проведеното общо събрание, подписан от ищците е, че в същия се съдържа датата и
мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и
идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на
самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - "за",
"против" или "въздържал се", същността на изявленията,
направените предложения и приетите решения. Подписите на всеки от
присъстващите, включително на ищците са положени в присъствения списък към
протокола. По изложените съображения, въведеното оплакване е неоснователно,
доколкото законът не поставя изискване срещу всяко взето решение да се полага
подпис от съответния собственик участвал в общото събрание.
Отделно от
това, общото събрание от 16.06.2020 г. е редовно проведено, тъй като кворума
удовлетворява изискванията поставени в чл. 15 ал. 3 от ЗУЕС, а при вземане на
решенията в протокола е отразен само вота на присъстващите, но не и на тези
собственици участвали в събранието чрез т.нар. „очно-задочна форма“.
В исковата
молба ищците за изразили становище за незаконосъобразност на взетото по т. 1 от
дневния ред решение, а именно вземане на решения за очно-задочна форма на
гласуване и вземане на решения от собствениците по всички въпроси, свързани с
управлението и поддръжката на ЕтС. Изложено е, че
същото е незаконосъобразно, тъй като ЗУЕС урежда стриктна процедура за свикване
и провеждане на общото събрание на ЕтС, което
изключва въвеждането на подобни неприсъствени форми на участие в същото. Посочената
от ищците нормативна уредба е създадена и приложима при нормално развитие на
обществените отношения между собствениците в ЕтС.
Въвеждането на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична
обстановка, представлява отклонение от нормалното им развитие. Тези отклонения
са преодолени чрез създаване на специален закон, който урежда начина на
функциониране на различните сфери на държавната и обществената активност до
нормализиране на обществените отношения. Така разпоредбата на чл. 6а ал. 1 от
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение предвижда
възможност за органите на управление и контрол на всички неюридически лица /ЕтС ответник по дело е неюридическо лице/, да провеждат
заседания от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие при
спазване изискванията за кворум и лично гласуване, или да приемат решения
неприсъствено. Този разпоредба е специална и дерогира
онези правила от ЗУЕС, които ѝ противоречат до изричната отмяна на
извънредната епидемична обстановка и два месеца след нея. До този момент
решението по т. 1 от дневния ред е законосъобразно по силата на чл. 6а ал. 1 от
ЗМДВИП. Предвид изложеното, въведеното оплакване е неоснователно.
Въведено е
оплакване за незаконосъобразност на взетото от общото събрание решение по т. 6
от дневния ред, относно възлагането на член от контролния съвет на ЕтС да борави с банковите сметки на ЕтС.
Разпоредбата на чл. 23 ал. 1 т. 4 от ЗУЕС възлага дейността по управление на
бюджета на управителния съвет на ЕтС, а чл. 24 ал. 4
от същия закон възлага контрола върху тази дейност на контролния съвет на ЕтС. От посочените разпоредби е видно, че възлагането на
функцията по управление и контрол над разходването на бюджета ЕтС на едно и също лице е несъвместимо. Предвид това
решението по т. 6 от дневния ред на общото събрание проведено на 16.06.2020 г.
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран
съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен само по
отношение на решението по т. 6 от дневния ред на общото събрание на ЕтС от 16.06.2020 г., а по отношение на останалите решения
същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото
в полза на ищеца се полагат разноски, за които са представени доказателства,
съобразно уважената част от иска. Претендират се 50 лева за държавна такса, 650
лева за адвокатско възнаграждение и 60 лева за хонорар на преводач, но за
последната сума доказателства не са представени. По тези съображения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща
направени по делото съдебно – деловодни разноски, от които сумата от 7,14 лева
за държавна такса и сумата от 92,86 лева за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на делото в полза на
ответника се полагат разноски, за които са представени доказателства, съобразно
отхвърлената част от иска. Претендират се 100 лева за хонорар на преводач и
1000 лева за адвокатско възнаграждение. От Представения договор за правна помощ
от 10.09.2020 г. е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер
от 1000 лева, от които авансово в брой са заплатени 500 лева, а за останалите
500 лева страните по договора за правна
помощ са се договорили да бъдат заплатени до 10.10.2020
г., но по делото не са представени доказателства това да е сторено. Договора за
правна помощ има значение на разписка, но само относно сумите, за които в самия
договор е удостоверено, че са заплатени в брой. За суми с отложен падеж и
платени по банков път са необходими допълнителни доказателства – разписка,
респ. платежно нареждане. По изложените съображения, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 514,28 лева, представляваща направени по
делото съдебно – деловодни разноски, от които сумата от 85,71 лева за хонорар
на преводач и 428,57 лева за адвокатски хонорар.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по иска на Д.О.К. и О.Х., в качеството им на
собственици на апартамент Б 5 – 2, съответно апартамент Б 5 – 1 в Етажна
собственост с търговско наименование ***решение то по т. 6 от дневния ред на
Общото събрание, проведено на 16.06.2020 г., на Етажната собственост с
търговско наименование***с адрес ***, представлявана от *** в качеството ѝ на Председател на Управителния съвет, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за отмяна на
останалите взети на общото събрание решения, на основание чл. 40 от ЗУЕС.
ОСЪЖДА Етажна собственост с търговско
наименование ***да заплати на Д.О.К.,
гражданин на *** и О.Х., гражданка на Ф***, гр. ***, в качеството им на собственици
на апартамент ***, съответно апартамент *** в Етажна собственост с търговско наименование***с адрес ***, сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща
сторени по делото съдебно - деловодни разнокси за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.О.К., гражданин на *** и О.Х., гражданка на **** гр. ****, в качеството им на собственици на апартамент ***, съответно апартамент *** в Етажна собственост с търговско
наименование ***да заплати Етажна
собственост с търговско наименование***с адрес ***, сумата от 514,28 лева /петстотин и четиринадесет лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща
сторени по делото съдебно - деловодни разнокси за
заплатен хонорар на преводач и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :