Производството е по чл. 208,ал.1 от ГПК. Обжалва се решение № п49 от 24.01.2005 г. , постановено по гр.д. № 841 / 2004 г. на Кърджалийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от ВК ”Перперикон” с. Переперек, К-а обл. против Община г. Кърджали иск за признаване за установено , че е собственик на първи етаж от двуетажна сграда, построена в парцел І , кв.11 по плана на с. Мургово, К-а обл. с площ от 178 . 60 кв.м , състоящ се от магазин , ресторант – пивница с входно антре , зала с бар- бюфет и складово помещение и осъждането му да предаде владението на описания имот и собствеността, като неоснователен и недоказан . Отхвърлен е и искът за отмяна на акт № 371/ 01.12.1999 г. за общинска собственост на Община – Кърджали като недопустим . В полза на Община – Кърджали са присъдени разноски в размер на 106 лв. Недоволна от решението е останала ВК “Перперикон” с. Перперек,К-а обл., която го атакува като неправилно , необосновано и при нарушение на материалния закон. Позовава се на платежно нареждане № 27 от 30.06.1986 г. , издадено от БНБ , на което посочените банкови сметки дават ясна представа , че кооперацията е извършила строителство със свои парични средства . Освен това кооперацията заплаща данък за процесния имот , а и по скицата от по плана от 1968 г. имота е бил отреден за “селкооп” .След построяването имота бил записан по баланса на кооперацията по сметка 203 като търговски обект- магазин с. Мургово, К-а обл. Твърди се още, че съдът не обсъдил показанията на св. Аптикадир , и в платежния документ на Община – Кърджали липсва банково клеймо , от което следва , че плащането не е реализирано . Моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови ново по съществото на спора. В съдебно заседание поддържа жалбата със същите оплаквания , представя и писмени доказателства. Община – Кърджали оспорва жалбата . Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно .Твърди , че при предявен иск за ревандикация на недвижим имот тежестта на доказване лежи върху ищеца да докаже правото си на собственост . В тази насока ищецът не е представил доказателства . Напротив , доказателствата на Община – Кърджали доказвали правото и на собственост . Освен това правилно съдът е приел , че искът за отмяна на акта за общинска собственост е недопустим с оглед разпоредбата на чл. 38 от ППЗОС. Моли съдът да остави в сила решението на районния съд . Представя писмени доказателства . Окръжния съд , след преценка на доказателствата , приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество обаче е неоснователна. За да отхвърли искът по чл.108 от ЗС районния съд е приел, че ищеца не е представил доказателства , от които да се направи извод , че е собственик на първи етаж от “Младежки клуб” в с. Мургово , К-а обл. А освен това не се представят и доказателства, че ответникът владее имота . Изводите на районния съд относно установяване правото на собственост са правилни . От съдържанието на исковата молба обаче се установява, че ищецът владее и ползва първия етаж от “Младежки клуб” с. Мургово, К-а обл. от 1986 год. . Община – Кърджали се е снабдила с акт за публична общинска собственост и твърди, че общината пречи на кооперацията да осъществи правото си на собственост . Искането е съдът да приеме /или да признае за установено/ , че кооперацията е собственик на имота , да отмени акта за публична общинска собственост и да отпише имота от актовите книги на общината . Към исковата молба и в съдебно заседание ищецът представя доказателства , от които не може да се направи обоснован извод , че ищецът е собственик на имот- първи етаж от “Младежки клуб” с. Мургово, К-а обл. В тази връзка са извлечение от сметка , декларация по ЗМДТ , които не могат до оборят доказателствената сила на акта за публична общинска собственост . Ответната страна обаче представя доказателства – платежно нареждане от 23.01.1995 г. , книга за имуществата и други с 10 колони от 1995 г. на Ликвидационен съвет на ТКЗС с. Чифлик, К-а обл. , в която в с/ка 203 “Младежки клуб” с. Мургово ,К-а обл. е вписан мемориален ордер № 5/2 от м. Април 1995 г. , съгласно фактура № 25/ 04.04.1995 г. като продаден на Община – Кърджали за 262 786 лв./неденом./ . Въз основа на тези доказателства Кмета на Община – Кърджали е актувал имота като публична общинска собственост . Или налице са доказателства за сключена сделка между Ликвидационен съвет на ТКЗС и Община – Кърджали , за което общината е уведомила ВК”Перперикон” – с. Перперек, К-а обл. Съдът не е изследвал в каква форма е сключен договора , но такива доводи по делото не се правят . А колкото до оплакването , че акта за общинска собственост не отговаря на изискванията на чл.18 от ЗЗД съдът намира за несъстоятелен . С акта за общинска собственост не се прехвърля собственост и не се учредяват вещни права върху имот . Освен това собственик на имота е бил Ликвидационен съвет на ТКЗС с. Чифлик , К-а обл. , а не се представят доказателства за правоприемство от ВК”Перперикон” с. Перперек, к-а обл. на Ликвидационен съвет на ТКЗС с. Чифлик, К-а обл. . С оглед на тези данни правилно районния съд е приел, че искът по чл.97 от ГПК е неоснователен и недоказан . В съдебно заседание ищецът прави искане за уточняване на иска , като иска съдът да се произнесе с решение относно предаване владението на имота на кооперацията, т.е. в изявлението на ищеца се съдържа искане за изменение на иска , като предявява и осъдителен иск по чл.108 от ЗС , е позовавайки се на владение от 1968 г. .Съдът не се е произнесъл с нарочно определение по искането . В решението си обаче съдът излага мотиви освен за иск по чл.97 от ГПК и за иск по чл.108 ЗС, какъвто не е предявен . Или съгласно чл.209,ал.1 от ГПК съдът се е произнесъл по непредявен иск , при което в тази част решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. От съдържанието на исковата молба се установява още , че е предявен иск за отмяна на акт № 371 от 01.12.1999 г. за публична общинска собственост на недвижим имот , като неправилно съставен и процесния имот да бъде отписан от актовите книги на общината . Искът за собственост е пътят за защита срещу отказа на кмета да деактува недвижим имот . Такъв довод по делото не се прави , но от съдържанието на исковата молба може да се извлече , тъй като се търси отмяна на акт за публична общинска собственост и отписване от актовите книги на общината . С решението си районния съд първоначално е отхвърлил предявеният иск по чл.431,ал.2 от ГПК като неоснователен и втори път е отхвърлил същия иск като недопустим . И тъй като съдът е изложил мотиви за недопустимост на иска в тази част съдът приема , че в случая се касае само за недопустимост на иска . Към момента на предявяване на иска и постановяване на решението е действала разпоредбата на чл.34 и сл. от ППЗОС/ отм. С ПМС № 35 от 8.03.2005 г./ . В чл. 65 , ал.2 от ЗОС е посочен редът , по който се отписват неправилно актувани като общинска собственост на имоти . Исковата защита при такива случаи се осъществява с предявяване на иск за собственост , който ще има за предмет засегнатото материално право и при евентуално позитивно решение ще се обори доказателствената сила на акта за общинска собственост. Или с това решение ще се постигне отмяна на акта за общинска собственост и на това основание кмета на общината ще издаде заповед за отписването му от актовите книги , тъй като уважаването на иска за установяване право на собственост ще има за последица оборване доказателствената сила на акта за общинска собственост , с който общината се легитимира като собственик . Или в ЗОС и ППЗОС/сега отменен/ не е предвидена процедура по отмяна на акт за общинска собственост по чл.431, ал.2 от ГПК при което съдът е постановил и в тази част недопустимо решение , което следва да бъде обезсилено ,а производството по делото в тази част да бъде прекратено . Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 49/ 24.01.2005 г. постановено по гр.д. № 841/2004 г. на Кърджалийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на Община – Кърджали за предаване владението на недвижими имот –първи етаж от “Младежки клуб” с. Мургово, К-а обл. на ВК”Перперикон” с. Перперек, К-а обл.. ОБЕЗСИЛВА решение № 49/24.01.2005 г. , постановено по гр.д.№ 841/2004 г. на Кърджалийски районен съд и в частта, с която е отхвърлен като недопустим иск по чл.431,ал.2 от ГПК , за отмяна на акт № 371/ 01.12.1995 г. на Община – Кърджали за публична общинска собственост и прекратява производството по делото в тази част . ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Председател: Членове:1.
2. |