МОТИВИ по НОХД № 1151/2016 г. по описа на РС-Монтана
Подсъдимият 
В.Й.Д. xxx е обвинен
в това, че на
08.07.2016 година около 00.50 часа в гр. Монтана, по бул. „ Александър Стамболийски, в района на финансово стопанска
гимназия/ФСГ/" В. xxx, с посока на
движение от бул. „ Христо Б."xxx, управлявал моторно превозно средство -лек
автомобил марка „ Мицубиши", модел
„ L 300",
тъмно син на цвят, с per. табели № М 52 75 ВС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 2, 30/ две цяло и тридесет/ на хиляда,
установено по надлежния ред, чрез медицинско лабораторно изследване на
кръвна проба с физикохимическа експертиза - Протокол № 1139/11.07.2016г. на
Научно-техническа лаборатория/ НТЛ /при Областна Дирекция на МВР/ОДМВР/
-Монтана- престъпление по чл. 3436, ал.1
от НК.
Представителят на
Районна прокуратура-гр.Монтана в съдебно заседание поддържа обвинението и
правната му квалификация.В пренията по същество счита , че фактическата
обстановка отразена в обвинителния акт се покрива изцяло от събраните по делото
доказателства. Поддържа, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и
съдът, при условията на чл.54 от НК, да му наложи наказание лишаване от свобода
за срок от една година, като съдът му наложи и кумулативно предвиденото
наказание-глоба, към средния размер.
Счита, че съдът следва, на основание чл.68, ал.1 от НК да приведе в
изпълнение и наказанието от една година лишаване от свобода, постановено по
НОХД № 30205/2013г.по описа на РС-Монтана.Убеден е, че с тези наказания ще се
изпълнят целите на закона, визирани в чл.36 от НК.
Производството по
делото се развива при предпоставките на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, в отсъствие
на подсъдимият В.Й.Д., който видно от материалите по делото, се укрива от правосъдие.
Служебният защитник
на подсъдимия адвокат Г. xxx изразява становище, че е възпрепятствана лично да
добие представа от подсъдимия, като чуе личното му мнение, но съобразно
събраните доказателства счита, че на подсъдимият следва да се наложи наказание
при изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства.По отношение на
наказанието глоба, пледира същото да не се налага, тъй като липсват данни, какво
е имущественото състояние на подсъдимия, а и с оглед на голямата безаботица и
оскъдица в Северозападна България.
Събраните по делото
доказателства са писмени и гласни.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, във връзка с доводите и становищата на
страните, приема следното:
Подсъдимият В.Й.Д. xxx. Не работи.Разведен, с две деца.Злоупотребява
с алкохол.Поддържа контакти с криминално проявени лица.Притежава МПС, но не и
СУМПС.Многократно е осъждан, включително и на наказания лишаване от свобода.Налагани
са му и многобройни административни наказания за нарушение на ЗДвП.
От приложената справка от Началник сектор
, , ПП" при ОДМВР - Монтана, се установява, че за подсъдимият
има множество налагани наказания за допуснати нарушения по ЗДвП, включително по чл. 177, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗДвП и чл.174 от с.з. От приложената справка / л.
19 от делото/ се установява, че
обвиняемият се води на отчет в сектор „ПП" при ОДМВР - Монтана като водач на МПС, като същият е бил с придобити категории „ В, С,
М, ТКТ", които е изгубил 02.06.2006г., от който момент е изгубил всички контролни
точки, с което е изгубил и правото да
управлява МПС. Към настоящия момент в информационните масиви на МВР България няма данни за
възстановяването на правоспособността му на водач на МПС.
Видно от справката за съдимост, последната влязла в сила присъда по отношение
на подсъдимият е по НОХД № 30205/201Зг.
на Районен
съд-Монтана.
Присъдата е влязла в сила от 25.10.2013г. Подсъдимият
е бил осъден за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 от НК и по чл. 195, ал.1, т.4 от НК на една година лишаване от
свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е било
отложено за срок от три години, считано
от влизане в сила на присъдата. Деянието по повдигнатото обвинение подсъдимият
е извършил на 08.07.2016г., т.е. в
посоченият по-горе изпитателен срок по НОХД № 30205/201Зг.по описа на РСМ.
С оглед на събраните
на досъдебното производство , както и по време на съдебното следствие доказателства,
съдът установи следната
фактическа обстановка : На 07.07.2016г. свидетелите
В.Н.В. и В.Б.В. - служители към ОДМВР, сектор „ПП" - Монтана били дежурни, като дежурството им започвало на 07.07.2016г.
20.00ч. и продължавало до 08.07.2016г. -08.00часа. По време на дежурството си били с патрулният автомобил, който бил
оборудван със система за аудио и видео заснемане . Около 00.50ч. на
08.07.2016г.забелязали, че
към тях приближавал автомобил марка „ Митцубиши", модел „ L 300", тъмно син на цвят, с per. табели № М 52 75 ВС, който се движел
криволичейки по пътното платно.Автомобилът бил управляван от подсъдимия Д., който
идвал откъм стадиона по бул.Христо Б. и на кръстовището завил към
бул.Ал.Стамболийски , срещу сградата на Финансова стопанска гимназия
„ В. Левски".
Решили да извършат проверка, съгласно
ЗДвП и подали сигнал със стоп палка за спиране на автомобила от водача му.
Същият се подчинил и спрял в крайна дясна лента на булеварда, пред патрулният автомобил, в зоната на видеозаснемане от камерата на
същия. Служителите на полицията се представители на водача на автомобила и
поискали за проверка лични документи, документи на автомобила и последният ги
представил. Докато свидетелят В. проверявал документите на водача, на свидетелят В. му
направило впечатление, че водачът лъхал на алкохол и за това бил доведен до
служебния автомобил за проверка за употреба на алкохол с техническо
средство.При слизането от автомобила, водачът залитал и трудно му било да пази
равновесие , реакциите и говора му били
забавени.В автомобила се намирало лице, което също било употребило алкохол.Двамата
обяснили на проверяващите, че са ходили някъде да пият. Служителите извършили проверката с техническо средство „ Алкотест "
7510, с фабр. № ARBB0073. При извършената проверка
светлинната индикация отчела наличие на алкохол - 1, 92 на хиляда в издишания
от обвиняемия въздух. Свидетелят
В.В. съставил АУАН с
бланков № 487257 /08.07.2016г. на подсъдимият Д..На същата дата е
издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
16-0996-000203 по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП. Издаден му е и талон за медицинско изследване на кръвна проба № 0366431
от същата дата.Проверяващите придружили подсъдимия до спешния център и същият дал кръвна
проба за изследване.
От
извършена физикохимическа експертиза - Протокол № 1139/11.07.2016г. се
установява, че в кръвта, иззета от подсъдимият В.Й.Д. се съдържат 2, 30 промила
летливи редуциращи вещества, изчислени
като етилов алкохол.
На досъдебното производство е назначена и извършена от
вещото лице Л.С. съдебно-физикохимична експертиза, не оспорена от страните.В
съдебно заседание вещото лице установява, че кръвната проба е иззета на
08.07.2016г.в 01.45ч. от д-р Ана Петкова в ЦСМП-гр.Монтана, т.е.по-малко от час
от констатацията с техническото средство и при тази концентрация, подсъдимият е
бил на границата на тежкото опиянение.
Видно
от справката за нарушител/л.23/се установява, че подсъдимия Д. се води на отчет
като водач на МПС с категории “ В, С, М, АМ и ТКТ” в сектор”Пътна полиция”при
ОД на МВР-гр.Монтана.В момента не притежава СУМПС поради отнети контролни
точки.Има многократно издадени наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, като
за 6 /шест/ от тях е наказан на основание чл.174 от ЗДвП за управление на МПС в
пияно състояние.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.Съдът кредитира показанията на свидетелите В. и В., които споделят лични и непосредствени впечатления.Показанията
им са логични, последователни, компетентни и се подкрепят от събраните в хода
на производството писмени доказателства.Дадени са под страх от наказателна
отговорност по чл.290 от НК.съдът приема за достоверна и обоснована и
изготвената на ДП съдебно-физикохимична експертиза.
Предвид на горното
съдът намира, че подсъдимият В.Й.Д. xxx е осъществил от обективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на 08.07.2016 г.около 00.50 часа в гр. Монтана,
по бул. „ Александър Стамболийски, в района на финансово стопанска
гимназия/ФСГ/" В. xxx, с посока на
движение от бул. „ Христо Б."xxx, управлявал моторно превозно средство -лек
автомобил марка „ Мицубиши", модел
„ L 300",
тъмно син на цвят, с per. табели № М 52 75 ВС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 2, 30/ две цяло и тридесет/ на хиляда,
установено по надлежния ред, чрез медицинско лабораторно изследване на
кръвна проба с физикохимическа експертиза - Протокол № 1139/11.07.2016г. на
Научно-техническа лаборатория/ НТЛ /при Областна Дирекция на МВР/ОДМВР/ -Монтана.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК-подсъдимият
е съзнавал, че управлението на МПС след употреба на алкохол е опасно за самия
него и за останалите участници в движението по пътищата, и въпреки това е управлявал МПС.
Съдът признава
подсъдимия Д. за виновен в извършване на деянието по чл.343б, ал.1 от НК .
При определяне на наказанието, съдът взе
предвид вида наказание, предвидено в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК, общите
разпоредби на същия закон касаещи материята, смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства.С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента
на обществена опасност на деянието и дееца-предходна съдимост , както и на
наложени наказания по административен ред за неспазване разпоредбите на ЗДвП , високата
концентрация на употребения алкохол, признаването на вината, съдействие за
разкриване на обективната истина по време на досъдебното производство , подбудите за неговото извършване, обстоятелствата
при които е извършено.Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът наложи на подсъдимия Д. наказанието лишаване от свобода за срок от една година, което
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. За степента на
вината има и трябва да има значение, каква е неговата пригодност да управлява
МПС.Колкото в по малка степен се проявява въздействието на алкохол върху
психофизическото състояние на този, който управлява автомобила, толкова
вероятността за настъпване на например на ПТП е по малка и обратно, тя
се увеличава при по -голямо въздействие на алкохолната интоксикация.От
медицинска гледна точка се посочва, че пригодността на водача правилно
да управлява МПС намалява с увеличаване на алкохолната концентрация в кръвта му,
а възможността да настъпи ПТП се увеличава.С оглед на това, следва да се приеме,
че не е безразлично правно обстоятелство, което не се отнася до степента на
вината на водача, констатираното количество алкохол в кръвта му, защото с оглед
на това количество въздействието ще се увеличава и пригодността му да управлява
МПС ще се намалява.С оглед на това следва да се приеме, че в зависимост от
количеството на алкохола, непригодността да се управлява МПС се отразява на
степента на неговата вина.
Констатираната
наличност на алкохол в кръвта на подсъдимият 2, 30 промила посочва на неговата доказана
непригодност да управлява МПС.Той е управлявал МПС, след употреба на алкохол, като
е упражнил едно занятие, за което и при липса на алкохол се изисква голямо
внимание, непрекъсната съсредоточеност, бързо възприемане на пътната обстановка
и адекватно своевременно реагиране на възникналите опасности.
Подсъдимият многократно е наказван по
административен ред за управление на МПС в пияно състояние, но явно тези
наказания не са повлияли на този му навик, което съдът приема като явна
подигравка не само към неговия собствен живот на пътя, но и като подигравка към
живота и здравето на останалите участници в движението по пътищата.Тенденцията
към реализирани ПТП в страната в пияно състояние от страна на „самонадеяни”
водачи на МПС бележи забележителен възход в последно време.
Тъй
като деянието е извършено в изпитателният срок по влязла в сила присъда по НОХД № 30205 по описа за 2013
г.на Районен съд -Монтана, приложението на разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК се явява законосъобразно,
като съдът приведе в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода,
което при предпоставките на чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Съдът намира, с
оглед на обстоятелството, че подсъдимия е лишен от правото да управлява МПС , да
не бъде наложено, на основание чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 от НК и наказание
“лишаване от право да управлява МПС” .
Съдът намира, че
така наложеното наказание е от вид и характер да изпълни целите на наказанието
както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
Съдът осъди
подсъдимия В.Й.Д. с посочен по-горе адрес и ЕГН да заплати по сметка на ОД на
МВР-Монтана разноски по делото в размер на 12.00 лв. и 5.00 лв. държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд-Монтана.
При така изложените
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: