№ 8595
гр. С, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110131034 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от „Д Г“ ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Х
Б“ № 2, представлявано от А Т В, насочен срещу ИЛ. Г. ЗЛ., ЕГН ********** с адрес гр.С,
кв. „С”, ул. „С Ш” №, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата
от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на името на дружеството, увреждане на репутацията му в
обществото и в бизнес и професионалните среди и създаване на негативно обществено
мнение за него в резултат на изразените неверни клеветнически твърдения и внушения в
интервю, излъчено на 05.02.2021г. в ефира на телевизия „ТТ Е” проведено с водещия С Д в
част 5-та на предаването „Е Д”, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
01.06.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 05.02.2021 г., в ефира на телевизия „ТТ Е”,
ответникът в интервю, проведено с водещия С Д в част 5- та на предаването „Е Д”, е изразил
клеветнически твърдения по отношение на ищцовото дружество, уронващи доброто му име
и репутация, а именно ,,Те се опитаха минапата година през юли - да заплашат с отвличане
главната ми счетоводителка К. Ч., да сложат кола пред тях на „Д Г" в продължение на една
седмина да седи да я чака, да я отвлече за да даде елктронния подпис на нашата фирма и да
се доберат до счетоводните и банкови документи". ,,В момента „Д Г" владее от миналата
година от ноември е окупирала това предприятие. В момента режат на екран халета,
машини, оборудване и ги продават; „ Също ще ме задържат па границата и ще ме метнат на
някой багажник на „Д Г" и повече никой няма да ме види", ,,Вие не видяхте ли, аз тези лица,
които ми окупираха два пъти фабриките, които съм ги виждал да разбиват, които ги виждам
да бият и протестиращите на протести" и ..И много други и винаги ударния юмрук е „Д Г"".
1
Според ищеца в процесното интервю ищцовото дружество се представя като активен
участник в заграбването на бизнеси, пране на пари, принуда и заплахи като част от групата
на Петьо Еврото и в съучастие като организирана престъпна група със Специализираната
прокуратура, МВР и други лица споменати от ответника, тоест занимава се с
незаконосъобразни до престъпни, неморални и обществено неприемливи дейности.
В исковата молба се сочи, че тези твърдения не са верни, като в същото време
представляват опозоряващи обстоятелства, които са недостойни от гледна точка на
общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначна негативна оценка на
обществото, поради което са укорими от морална гледна точка и голословното им
разгласяване е опасно както за доброто име и репутация на ищеца, така и за спазването на
обществения ред в страната.
Ищецът обръща внимание, че действително чл.39, ал.1 от КРБ предоставя право на
свободно изразяване, но то не е неограничено, което аргументира със съдебна практика по
ЕКПЧ, както и със задължително тълкуване, дадено от КС на Р.България.
Ищецът сочи, че следва да се вземе предвид общественото положение на ответника,
който е популярна в обществото личност, изразяваща мнение в обществото и сдобила се с
висок медиен интерес при своите изяви. От друга страна ищецът поддържа становище, че
той се ползва с добро име в обществото, в бизнес средите и сред своите клиенти и
служители, като той не изпълнява политически или други обществени и/или държавни
функции,поради което не може да се очаква да търпи по-голям интерес от обществеността и
медиите, а има право на защита на конституционните си права в пълен обем.
В исковата молба подробно се аргументира наличието на материална легитимация на
ищеца, доколкото се касае за юридическо лице, претендиращо неимуществени вреди.
Ищецът се позовава на ЕКПЧ, на ЗОДОВ, ТЗ, ЗМГО, ЗАСП, ЗЗДискр. и др. С оглед на това
ищецът излага доводи, че уронването на авторитета и доброто му име чрез изнасяне на
обидни, клеветнически твърдения в средствата за масова информация, съставлява
нарушение на защитимо право, чието засягане няма парична оценка, поради което
причинените неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.
По отношение размера на претендираното обезщетение, ищецът се позовава на
решение № 832/2010 г., постановено по гр.д.№ 593/2010 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г.о., в
което са установени критерии за определянето му. В тази насока се отбелязва, че
процесните неистински факти са разпространени чрез една от най-гледаните телевизии в
България и са били възприети от неограничен кръг лица. Сочи се, че ответникът е съзнавал
резултата от изявленията си, а именно изграждане на негативен публичен образ на
ищцовото дружество, който пречи на нормалното осъществяване на търговската дейност на
дружеството.
В срока за отговора, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен
представител, е депозирал такъв, в който изразява становище по допустимостат и
основателността на предявения иск.
2
Ответникът аргументира възражението си за недопустимост на предявения иск с
липсва яснота конкретно кои от сочените от ищеца изявления или коя част от тях
представляват публично конкретно уронващи доброто име, кои авторитета, кои вредят на
репутацията на ищцовото дружество, какви точно клеветнически са му приписани, какви
точно вреди са нанесени и в какво конкретно се изразяват, за кои от посочените изявления
какви обезщетения ищецът претендира.
По съществото на спора ответникът прави възражение, че името на ищцовото
дружество не е уронено, нито авторитета му в обществото, нито пък в професионалните и
бизнес среди, както и поради липса на причинени вреди. Според ответника, всички негови
публични изявления целят не вреда на ищцовото дружество, а информиране на обществото
относно действителни факти и обстоятелства, които той непосредствено е възприел или
които са му станали известни чрез други лица или чрез медийни публикации,
разпространени преди 05.02.2021 г. Ответникът се позовава на тях, както и на филмите,
създадени от Антикорупционен фонд с наименование „Осемте джуджета“ в четирите им
части.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният по делото иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен този иск за непозволено увреждане, ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на ответника,
настъпили вреди от него, причинна връзка между тях, както и вина на ответника.
В случая в исковата молба се претендират претърпени имуществени вреди от
изнесени неверни твърдения и квалификации в интервю, излъчено на 05.02.2021г. в ефира
на телевизия „ТТ Е”, като неговото съдържание не е спорно между страните, а се установява
и от представения от ищеца стенограма от процесното интервю, изготвена от „Медиазуум”
ООД.
При преценка съставомерността на дадени твърдения като противоправни, следва да
се отбележи, че от една страна чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България
прокламира правото на всеки гражданин да изрази мнение и свободно да го разпространи -
писмено или устно, чрез звук или изображение. Същото право е закрепено и в чл.10, т.1 от
КЗПЧОС. Тези норми обаче не дават право да се разпространяват неверни факти, нито да се
засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и
възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода се определят от
3
принципа да не се вреди другиму.
За преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да извърши
разграничение на изнесената информация като факт или мнение, като при спор за
причинени вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да
съобрази, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, както и че те
могат да ангажират деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са
неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй
като не представляват конкретни факти от обективната действителност, а могат да
ангажират отговорност само ако представляват обида.
В случая съдът намира, че от една страна действително в изявленията на ищеца на
05.02.2021г. в ефира на телевизия „ТТ Е” се съдържат факти, които са свързани с основния
предмет на дейност на ищеца и които са интерпретирани по начин, който сочи на
неправомерно изпълнение на задълженията му по охрана, граничещи с престъпления по НК.
Разпитаните свидетели на ответника – М.С. и К. Ч. не установиха истинността на
изнесените от ответника твърдения в интервюто му от 05.02.2021 г. В показанията на св.Ч.
се излагат данни по отношение дейността по охрана, извършвана от ищеца в предприятието
на ответника, а в показанията на св.С. се съдържат общи негови впечатления за дейността на
дружеството и отразяването й в публичното пространство.
От друга страна обаче, не се доказа по делото ищецът да е претърпял претендираните
вреди. Действително по делото е разпитан като свидетел Д С., който твърди, че към
настоящия момент е служител в ищцовото дружество, а преди това е бил съсобственик на
капитала му. Същият в показанията си съобщава за отношението и безпокойството на
настоящи и бъдещи клиенти на ищеца. Сочи, че е положил усилия, за да не бъдат
прекратени действащи договори за охрана, но е имало отлив на нови клиенти. Отбелязва, че
твърденията на ответника са се отразили и на рекламната дейност на ищцовото дружество,
тъй като много от клиентите му са искали да бъдат премахнати от охраняваните обекти
обозначителните знаци на „Д Г” ООД. Налице е било и притеснение сред служителите да
носят фирмени дрехи и да се придвижват с брандирани автомобили. Свидетелят твърди, че
макар и да е имало и други негативни коментари за ищеца, всъщност това, което е породило
негативния му образ в обществото, са именно изявленията на ответника в процесното
интервю.
В случая обаче, дори и да се приеме, че действително е имало отлив на клиенти от
ищеца /доколкото това твърдение се крепи само на гласни доказателства/, то това не може
да се свърже еднозначно с процесната публикация. Индиция в тази насока е съобщеното от
самия свидетел, че е имало и други негативни отзиви в публичното пространство за „Д Г”
ООД. Това, че свидетелят свързва нарушената репутация на ищеца с въпросните изявления,
представлява негово съждение, респ. субективно мнение, което няма доказателствено
значение. В същото време следва да се отбележи, че изявленията на С., че е получавал
обаждания от потенциални клиенти в период от време, съвпадащ с процесното интервю на
ответника, е индиция, че все още е имало интерес към дейността му, като преговорите в
4
реалните търговски отношения не винаги биват финализирани поради различни причини.
Липсват представени категорични писмени доказателства, че действащи договори за охрана
са прекратени, както и че преходите от дейността на ищцовото дружество са се понижили в
сравнение с предходни съпоставими периоди.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, съдът намира, че не се установиха
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което предявеният
на това основание иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане е направил. По делото са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар
от 750.00 лв., срещу който ищцовата страна е направила възражение за прекомерност. Съдът
като съобрази действителната фактическа и правна сложност на спора, предмета на същия,
обема събран доказателствен материал, действително извършените от пълномощника н
ответника действия по неговото процесуално представителство и защита, намира, че следва
да намали заплатения от него хонорар до минимално предвидения в чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 580.00 лв. Освен тази сума, в тежест на ищеца следва да бъдат поставени
и направените от ищеца разходи по събиране на гласни доказателства, а именно внесен
депозит от 200.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Д Г“ ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.“Х Б“ № 2, представлявано от А Т В, насочен срещу ИЛ. Г. ЗЛ., ЕГН ********** с адрес
гр.С, кв. „С”, ул. „С Ш” №, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на името на дружеството, увреждане на репутацията му в
обществото и в бизнес и професионалните среди и създаване на негативно обществено
мнение за него в резултат на изразените неверни клеветнически твърдения и внушения в
интервю, излъчено на 05.02.2021г. в ефира на телевизия „ТТ Е” проведено с водещия С Д в част 5-
та на предаването „Е Д”, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
01.06.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „Д Г“ ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Х Б“ № 2,
представлявано от А Т В, да заплати на ИЛ. Г. ЗЛ., ЕГН ********** с адрес гр.С, кв. „С”, ул.
„С Ш” №, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 780.00 лв.,
представляваща направени от последния разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6