РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. П., 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230100352 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен
адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на П. А.
А., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., обл. Б. и съдебен адресат по делото гр.
П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, бл. АТЦ „Силвър Център“, ет. 2, ап. офис 73Г, представлявано от Д.а С.Д..
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем Standard 14 № 5939529
– 27.06.2023 г., сключен с „Вива Кредит“ АД, съгласно който получава сумата в размер
на 200 лева, при ГПР 49,46 %, годишен лихвен процент 40,32 % и лихвен процент на
ден 0,11, при срок на кредита от 11 вноски. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 3 от цитирания
договор, дължи на ответното дружество такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем в размер на 63,58 лева, както и че в чл. 4,
ал. 2 от договора е предвидено и заплащане на неустойка в размер на 42,35 лева, като
по този начин общата сума, която трябва да заплати е в размер на 325,05 лева.
Ищецът релевира, че така уговорените клаузи в чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от
Договор за паричен заем Standard 14 № 5939529 – 27.06.2023 г., които предвиждат
заплащането на такса за експресно разглеждане и неустойка, са нищожни поради
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а именно -
нарушава принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за
сметка на другата, води до значителна нееквивалентност на насрещните престации.
Сочи, че процесните клаузи от договора са неравноправни, тъй като същите
предвиждат заплащането на суми, които са необосновано високи, чрез тях в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение, заобикаля се закона и
по-конкретно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място твърди, че
цитираните клаузи от договора са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй
като не са индивидуално уговорени.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че
1
клаузата съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5939529
– 27.06.2023 г., сключен между П. А. А. и „Вива Кредит“ АД, която предвижда
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 63,58 лева
и клаузата съдържаща се в Договор за паричен заем Standard 14 № 5939529 –
27.06.2023 г., сключен между П. А. А. и „Вива Кредит“ АД, която предвижда
заплащането на неустойка в размер на 42,35 лева, са нищожни на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и поради нарушение на чл. чл.
22, във вр. с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято
невалидност да бъде прогласена.
Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на така предявените искове, както по основание,
така и по размер.
По отношение клаузата за договорената неустойка оспорва твърденията на
ищцовата страна, че същата е нищожна, като навежда, че неустойката е начислена
вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя
за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция, както и
възможността, с която е разполагал ищецът да се откаже от договора в 14-дневен срок
от сключването му, за да избегне неблагоприятните за себе си последици. Релевира, че
съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит.
Относно клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на
документи, твърди, че същата е дължима за услуга, предхождаща възникването на
заемното правоотношение, което може и да не възникне по решение на която и да е от
страните - заемателят или заемодателят, услугата се извършва преди сключване на
договора за кредит, съответно посочената такса не може да се разглежда като такава
по управлението или усвояването на кредита. Релевира, че лицето, което кандидатства
за кредит, по своя преценка избира дали да ползва тази услуга, както и че експресното
разглеждане в толкова кратък срок от подаване на заявката изисква бърза реакция от
страна на заемодателя, ангажиране на по-голям административен и човешки ресурс,
което логично оскъпява услугата, а плащането на таксата е разсрочено с погасителните
вноски по кредита, което е в интерес на ищеца.
Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. Възразява срещу претенцията за
заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА - за предоставена
безвъзмездна правна помощ на материално затруднено лице, като твърди, че не е
налице визираната хипотеза, както и да бъде присъдено същото с начислен ДДС, тъй
като осъществената безплатна правна помощ представлява безвъзмездна доставка на
услуга, която доставка не подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.
Ответното дружество по първоначалния иск, чрез своя процесуален
представител, е депозирало и насрещна искова молба по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК.
В молбата се сочи, че на 27.06.2023 г. П. А. А. е сключил с дружеството, в качеството
му на заемодател, Договор за паричен заем Standard 14 № 5939529/27.06.2023 г., по
силата който е усвоил заемна сума в размер на 200 лева. С подписване на договора
насрещния ответник се е задължил да върне заемната сума на 11 равни двуседмични
вноски, всяка в размер на 25,70 лева, в която били включени част от дължимите
главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с изявено от
заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно
разглеждане на заявката. Посочено е, че заемната сума е отпуската при фиксиран
лихвен процент от 40,32 %, ГПК 49,46 % и общ размер на плащанията с включена
такса за експресно разглеждане на документи – 282,70 лева. На основание чл. 4 от
Договора и поради непредставяне на допълнително обезпечение на заемателя е
начислена и неустойка в общ размер на 42,35 лева, разпределена на равни части по
всяка вноска, като общото задължение по кредита възлиза на 325,05 лева. Изложено е,
2
че по процесния договор от страна на насрещния ответник е заплатена сума в размер
на 29,55 лева, с която е погасена първата погасителна вноска и част от втората, като
към момента на депозиране на исковата молба се държат претендираните в насрещната
претенция суми.
С депозирания от първоначалния ответник насрещен иск се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди П. А. А., да заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК:
*********, представлявано от Изпълнителния директор С.П.П., сума в общ размер на
193,95 лева, от които: 183,18 лева – главница по Договора за паричен заем Standard 14
№ 5939529/27.06.2023 г.; мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД за върху претендираната
главница в размер на 10,77 лева в периода от 28.11.2023 г. /датата на изтичане на срока
на договора/ до 25.04.2024 г. /датата на подаване на насрещната исковата молба/, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответника по
насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява
становище за редовност и допустимост на насрещната искова молба, но
неоснователност и недоказаност на предявения със същата насрещен иск. Сочи, че в
исковата молба са изложени подробни съображения относно недействителността на
процесния договор, както и че с поведението си насрещният ответник не е дал повод
за завеждане на насрещния иск. При хипотезата на положителен съдебен акт касателно
насрещните искови претенции, моли разноските по делото да се възложат в тежест на
ответната страна. Моли да не бъде назначавана исканата експертиза, тъй като не
оспорват представената справка от ответната страна. Прави възражение за прихващане
на сума в общ размер от 29,55 лева, представляваща сбор от главница, лихва,
неустойка и такса за разглеждане, от дължимата се главница по договора за кредит.
Моли съда да отхвърли така предявения насрещен иск, като неоснователен и
недоказан. Претендира сторените разноски по насрещния иск.
П.кият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2 във вр. с чл.12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца П. А. и
"Вива Кредит" АД е сключен Договор за паричен заем Standard 14 №
5939529/27.06.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца
сумата от 200 лева. С клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установено, че за
извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 63,58 лева. В чл. 1, ал. 4 от Договора
е предвидено, че таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в
размер на 63,58 лева ще се заплаща разсрочено на равни части и ще се включва в
размера на погасителните вноски.
В отговора на насрещната искова молба, ответникът по тях и ищец по
главния иск е направил възражение за недействителност на договора на посочените в
отговора по насрещните искове основания, които следва да се разгледат в настоящото
производство във връзка с предявения насрещен иск, като в случай, че бъде установена
нищожността на целия договор, то предявените главни искове за прогласяване
нищожност на отделни негови клаузи, ще следва да бъдат уважени в цялост.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид
с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не
отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на
3
чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи
по кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е
приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент
по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР освен, че
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора
за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането
му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може
да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че процесният
договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради и
което и на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност
на кредита.
От приетата по делото справка за начислени и извършени плащания, неоспорена
от първоначалния ищец, се установява, че извършените плащания от заемателя на
задълженията по сключения между страните договор са общо в размер на 29,55 лева,
като със сумата са погасени: главница в размер на 16,82 лева, договорна лихва в
размер на 3,10 лв.; такса експресно разглеждане 5,78 лв. и неустойка в размер на 3,85
лв.
Остатък - неплатени задължения по договора за паричен заем са главница в
4
размер на 183,18 лв.; договорна лихва в размер на 16,02 лв.; такса експресно
разглеждане на документи в размер на 57,80 лв. и неустойка за необезпечение в размер
на 38,50.
От всичко изложено до момента следва изводът, че предявените първоначални
установителни искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4 от
ЗПК за прогласяване нищожността на клаузите, обективирани в чл. 1, ал. 3 и в чл. 4,
ал. 2 от сключения между страните Договор за паричен заем Standard 14 №
5939529/27.06.2023 г., предвиждаща заплащане на сумата от 63,58 лв., представляваща
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, както и
заплащането на неустойка в размер на 42,35 лева, като противоречащ на добрите
нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаваща чл. 11, т. 9 и т.
10 от ЗПК, относно същественото съдържание на договора за потребителски кредит се
явява основателен и като такъв ще следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото за заплатена държавна такса в
размер на 100 лева, както и разноските за процесуално представителство на ищеца за
един адвокат.
Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано
безплатно на ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение за двата
предявени установителни иска, като предвид обстоятелството, че съдът е уважил в
цялост исковите претенции следва да бъде уважено и искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение. На основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение
следва да се присъди с включен ДДС, тъй като адв.Д. М. от АК - П. е регистриран по
ДДС, за което са представени и надлежни доказателства, а именно: удостоверение за
регистрация по ДДС.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв.Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение
в общ размер на 960 лева, (като за всеки от исковете се дължи по 480 лева с ДДС) във
връзка с оказаната безплатна правна помощ.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът намира за неоснователно,
доколкото същото е определено в размер на минимума, съобразно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По насрещния иск.
Съдът намира, че предявеният от първоначалния ответник насрещен иск се
явява частично основателен за сумата от 170,45 лева – главница по Договор за паричен
заем Standard 14 № 5939529/27.06.2023 г., и ще следва да бъде уважен в тази му част. В
частта за горницата над уважения размер от 170,45 лева до пълния предявен размер от
183,18 лева предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Насрещният иск в частта за заплащане на сумата от 10,77 лева –
мораторна лихва по Договор за паричен заем Standard 14 № 5939529/27.06.2023 г., ще
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото настоящият съдебен състав
приема, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ал. 1,
т. 10 ЗПК, поради и което и на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита /само на главницата/.
Съдът не дължи изричен диспозитив по направеното от страна на ответника
по насрещния иск възражение за прихващане, доколкото същият няма активно вземане
срещу ищеца по насрещния иск. В настоящия случай съдът, присъждайки чистата
стойност на кредита по смисъла на чл. 23 ЗПК, е длъжен служебно да отчете
5
извършените от ответника по НИ плащания и да отхвърли иска за горницата.
Установява се, че след извършеното служебно прихващане на платените от
страна на П. А. суми по кредита, че непогасеният размер на задължението за главница
е в размер на 170,45 лева, която сума формира чистата стойност на кредита по смисъла
на чл. 23 ЗПК, и която трябва да бъде съобразена, след приспадане на погасените от
длъжника суми, разпределени към задълженията по процесния договор за кредит, в
който смисъл е и релевираното в срока за отговор на насрещната исковата молба
възражение за прихващане от страна на ответника.
На ищеца по насрещния иск "ВиваКредит" АД следва да се присъдят разноски,
съразмерно с уважената част от насрещния иск в общ размер на 439,42лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ответника по насрещния иск П. А. не следва да се присъдят разноски,
съразмерно с отхвърлената част от насрещния иск, доколкото такива не са направени.
В полза на адв. Д. М. от АК - П. следва да се присъди възнаграждение за
оказаното безплатно процесуално представителство по насрещния иск по делото по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдВ, което съдът съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. определя
на 480 лева с ДДС. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на адв. М. ще се
присъди сумата от 58,16 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. А. А., ЕГН:
********** и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, че клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл.
4, ал. 2 от сключения между страните Договор за паричен заем Standard 14 №
5939529/27.06.2023 г., предвиждащи заплащане на сумата от 63,58 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документите, както и заплащане на
сумата от 42,35 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение СА
НИЩОЖНИ на основание чл. 22, във вр. с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на П. А. А., ЕГН: **********, сумата от 100 лева /сто лева/,
представляваща съдебно – деловодни разноски по първоначално предявения иск.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА „ВИВА
КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., с адрес: гр.
П., бул. "П." № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца по
първоначалните искове П. А. А., ЕГН: **********, безплатно представителство в
настоящото производство за един адвокат.
ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА КРЕДИТ“ АД,
ЕИК: *********, сумата от 170,45 /сто и седемдесет лева и четиридесет и пет
стотинки/ лева, представляваща незаплатен остатък от главница по Договор за паричен
заем Standard 14 № 5939529/27.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на насрещната искова молба в съда – 25.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск за
главница за разликата над уважения размер от 170,45 лева до пълния предявен размер
от 183,18 лева, както и за сумата от 10,17 лева – незаплатена мораторна лихва по
Договор за паричен заем Standard 14 № 5939529/27.06.2023 г. за периода 28.11.2023 г. –
25.04.2024 г.
ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА КРЕДИТ“ АД,
ЕИК: ********* сумата от 439,42 /четиристотин тридесет и девет лева и четиридесет и
девет стотинки/ лева, представляваща съдебно – деловодни разноски по
предявения насрещен иск, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА „ВИВА
6
КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., с адрес: гр.
П., бул. "П." № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 58,16 /петдесет и осем лева и шестнадесет
стотинки/ лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство на ответника по насрещния иск, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Б., в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7