№ 43
гр. Благоевград, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200501074 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 463 ГПК е образувано по жалба от „Н и
Н Т.Л.“ АД, ЕИК ..., против постановление за разпределение на суми №
2904/08.10.2021г. по ИД 1126/2020г. по описа на ЧСИ Ал.Ц..
С обжалвания акт частният съдебен изпълнител е разпределил
получената по делото сума от публична продан на недвижим имот в размер на
28 600 лева, като една част от сумата е разпределена за погасяване на дължи
такси и разноски по изпълнителното дело, а останалата част за погасяване
вземанията на взискателите Е.С., М.С. и С.С..
Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че същият е
неправилен и незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. В жалбата се посочва, че в протокола за
разпределение неправилно са определени дължимите вземания съгласно чл.
136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Навеждат се твърдения, че ЧСИ неправилно е приел, че
на основание чл. 445, ал.2, т. 1 от ГПК единствено право да се удовлетворят
от продажбата имат първоначалните взискатели, но не и самият
жалбоподател. Възразява и срещу дължимите такси и разноски, определени с
разпределението, като в тази връзка е направено доказателствено искане за
назначаването на съдебно-икономическа експертиза, която да изчисли
размера на дължимите, изчислени и разпределени разноски. Моли съда за
отмяна на актувания акт.
В законоустановения срок е постъпило възражение от взискателите
Е.С., М.С. и С.С. чрез процесуалния им представител, които счита жалбата за
неоснователна. Развиват се подробни съображения относно правилното
определяне по основание и размер на таксите и разноските по изпълнителното
дело. Твърдят още, че жалбоподателят не е присъединен кредитор на
основание чл. 459 от ГПК, тъй като в негова полза няма вписана възбрана
върху имота. Навеждат се твърдения, че няма данни извършената цесия в
1
полза на жалбоподателя да е съобщена на длъжника, поради което същият
неправилно се легитимира като взискател. Посочват, че жалбоподателят няма
вземане за вреди, поради което правилно на основание чл. 445, ал. 2 от ГПК
съдебният изпълнител е разпределил суми само спрямо тях. Молят съда да
остави без уважение подадената жалба.
В мотивите си ЧСИ Ц. оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
обжалвания акт. Посочва, че жалбоподателят не е конкретизирал твърдяното
от него нарушение при определяне на разноските съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1
от ЗЗД. Отделно от това, твърди, че процесният имот е единствено жилище на
длъжника и същият е несеквестируем на основание чл. 444, т.7 от ГПК, като
по отношение на взискателите, на които са разпределени суми, тази
несеквистируемост е непротивопоставима на основание чл. 445, ал.2, т.1 от
ГПК. Поради това само те имат право да се удовлетворят от продажбата на
този имот. Моли съда за потвърждение на разпределението.
Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателя
доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички
останали обстоятелствата по делото, намира от фактическа страна следното:
Първоначално изпълнителното производство е образувано при ЧСИ
П.Н., с район на действие – ОС Пл., въз основа на подадена молба и приложен
изпълнителен лист от взискателите Е.С., М.С. и С.С. срещу длъжника Д. ИВ.
Ц.. Делото е образувано под номер №468/2019г. по описа на ЧСИ Н.. В полза
на посочените взискатели е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, получавано от У.Е.Л.“ ЕООД, запор върху всички настоящи и
бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, както и е наложена възбрана
върху следните два имота:
½ и.ч. от апартамент 26, находящ в гр. Пл., ж.к. „Хр.См.“, ул. „Зв. ...,
...., ведно с изба ..., както и 1, 561 % общите части на сградата и правото на
строеж върху терена;
½ и.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
65334.301.2940.3.12, находящ се в гр. С., обл. Бл. ул. С.С ....., с площ 77,28
кв.м., ведно с прилежащи части: мазе 9, съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж.
С разпореждане от 10.05.2019г. на ЧСИ Н. на основание чл. 456 от ГПК
по изпълнителното дело е присъединен взискателя Н.Сп. Н., въз основа
подадена от него молба и изпълнителен лист, издаден по ч.т.д 332/2019г. по
описа на ОС Пл..
По делото е извършен опис и оценка на недвижимия имот, находящ се в
гр. Пл., като е насрочена публична продан, която да се проведе от 24.06.2019г.
до 24.07.2019г.
С молба от 18.07.2019г. взискателят Н.Сп. е уведомил ЧСИ, че е
прехвърлил вземането си срещу длъжника по делото, ведно с разноските по
изпълнението, на „Н и Н Т.Л.“ АД, като е представено и връченото на
длъжника уведомление по чл. 99 от ЗЗД. С молбата е поискано по делото да
бъде присъединен цесионера.
Във връзка с молбата с разпореждане от 22.07.2019г. по описа на ЧСИ
Н. делото е прекратено по отношение на взискателя Н.Сп. и на основание чл.
99 от ЗЗД е конституиран като взискател по делото „Н и Н Т.Л.“ АД.
С постановление от 03.02.2020г. по изпълнителното дело и след
проведена публична продан, ЧСИ Н. е възложила на наддавача М.Т. ½ от
посочения по-горе недвижим имот, находящ се в гр. Пл., като
постановлението не е обжалвано.
2
На 28.02.2020г. с разпореждане ЧСИ Н. е присъединила по
изпълнителното дело на основание чл. 456 от ГПК и вземането на ОС Пл.,
съгласно приложено удостоверение, издадено по изп.д. № 147/2019г. по описа
на ЧСИ Обр..
На 12.03.2020г. е извършено разпределение на получените суми от
извършената публична продан, като са погасени такси и разноски по ИД,
вземания в полза на взискателите Е.С., М.С. и С.С., „Н и Н Т.Л.“ АД и ОС
Пл.. Разпределението е предявено, не е обжалвано и е влязло в сила.
С протокол за предаване на изпълнително дело ЧСИ Н. е предала изп.д.
№ 468/2019г. на ЧСИ Ал.Ц. и е образувано изп.д. № 1126/2020г. по описа на
ЧСИ Ц..
В периода от 14.05.2021 г. – 14.06.2021г г. е насрочена публична продан
на ½ от възбранения по делото недвижим имот, находящ се в гр. С., като на
15.06.2021г. съдебният изпълнител е преминал към отваряне на
наддавателните предложения, като за купувач на имота е обявена Д.Д.И. за
сумата от 28 600 лв. След внасяне на цялата тръжна цена на 18.06.2021г. с
постановление съдебният изпълнител е възложил ½ от имота на купувача.
На 08.10.2021 г. съдебният изпълнител е изготвил разпределение на
постъпилата сума в размер на 28 600 лв., съгласно което:
1. сумата от 7 963,90 лева – разноски по принудителното изпълнение
върху процесния имот съгласно чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД в полза на
взискателите Е.С., М.С. и С.С.; сумата от 709,14 лв разноски и авансови такси
по изпълнение върху процесния имот в полза на ЧСИ; сумата от 587,10 лв,
представляваща пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за събрания
адвокатски хонорар в полза на ЧСИ ;
2. На хирографарните взискатели Е.С., М.С. и С.С. са разпределени
суми по 5 978,62 лева за всеки. По сметка на ЧСИ порпорционална такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 1404 лева или по 468 лв за всеки взискател.
3. На хирографарните взискатели „Н и Н Тр.Л.“ АД и Окръжен съд Пл.
не са преведени суми, тъй като спрямо тях продадения на публична продан
имот е несеквестируем на основание чл. 444, ал. 7 от ГПК.
Постановлението е предявено на длъжника и взискателите по делото,
като в срока за обжалване взискателя „Н и Н Тр.Л.“ АД е депозирал
настоящата жалба.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата на взискателя в частта, в която твърди, че ЧСИ неправилно не
е разпределил суми в негова полза, е допустима, но по същество –
неоснователна.
Съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК жилището на длъжника (ако той няма
друго жилище) е несеквестируемо. В случая длъжника Д.Ц. притежава 1/2
идеална част от продадения на публична продан апартамент, като видно от
доказателства по делото не притежава друго жилище. Това налага извод, че
недвижимият имот, сумата от чиято продажба е предмет на обжалваното
разпределение, попада в обхвата на несеквестируемите вещи, предвиден в чл.
444 от ГПК.
Същевременно в чл. 445 от ГПК са изведени изключения от забраните
за изпълнение върху несеквестируеми вещи. Съгласно чл. 445, ал. 2, т. 1, пр. 2
3
от ГПК от забраната по чл. 444, т. 7 от ГПК не може да се ползва длъжник по
задължения за вреди от непозволено увреждане.
В настоящия случай не е спорно, че вземанията на първоначалните
взискатели срещу длъжника Ц. са за вреди, причинени от непозволено
увреждане, който факт се установява и от приложения по изпълнителното
дело изпълнителен лист. Вземането на присъединения кредитор "Н и Н Тр.Л.“
АД произтича от договор за цесия, а на неговия цедент – от неизпълнение на
договорни отношения.
Предвид горното безспорно вземанията на първоначалните взискатели:
Е.С., М.С. и С.С. попадат в обхвата на чл. чл. 445, ал. 2, т. 1, пр. 2 от ГПК,
докато това на жалбоподателя – остава извън него.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ЧСИ
правилно е извършил обжалваното разпределение по чл. 460 от ГПК, тъй като
с постъпилата сума от продажбата на несеквестируемо имущество, може да се
погаси само вземанията на първоначалните взискатели за вреди от
непозволено увреждане. При положение, че задълженията на длъжника към
жалбоподателя не са от изрично посочените в разпоредбата на чл. 445 от
ГПК, при които несеквестируемостта отпада, не може същите да бъдат
погасявани с парични средства, получени в резултат на принудително
изпълнение върху несеквестируемо имущество.
При това положение правилно съдебният изпълнител не е включил
жалбоподателя в разпределението.
В жалбата е направено и възражение за допуснато нарушение на чл.
136, ал.1, т. 1 от ЗЗД и неправилно определени такси и разноски във връзка с
изпълнението.
В тази част жалбата на взискателя е недопустима поради липса на
правен интерес и следва да бъде оставена без разглеждане, а делото
прекратено. Взискателят не разполага и не може да прави възражения с
жалбата си за нарушаване на правата на други страни в изпълнителното
производство. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК чужди права пред съд могат да
бъдат защитавани само в определени хипотези и в случая такава не е налице.
Обстоятелството дали и какви такси и разноски ще получат първоначалните
взискатели и ЧСИ при разпределението не засяга по никакъв начин правата и
интересите на взискателя-жалбоподател с оглед факта, че се разпределят суми
от несеквестируемо спрямо него имущество. В тази връзка не е налице
необходимост от назначаването на съдебно-икономическа експертиза, поради
което искането на жалбоподателя е неоснователно.
В допълнение съдебният състав при служебна проверка не констатира
нарушение на чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД при изготвяне на разпределението.
Същото е съобразено с ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК, като правилно в първия ред са отнесени разноски единствено на
първоначалните взискатели по осъществяване на изпълнителния способ,
включително и възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за разпределение на суми №
2904/08.10.2021г. по ИД 1126/2020г. по описа на ЧСИ Ал.Ц. в частта, с която
са удовлетворени хирографарните кредитори.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Н и Н Т.Л.“ АД срещу
постановление за разпределение на суми № 2904/08.10.2021г. по ИД
1126/2020г. по описа на ЧСИ Ал.Ц. в частта, с която се обжалват
определените и разпределени съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД такси и
разноски и ПРЕКРАТЯВА делото в тази част.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред САС,
считано от съобщаване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5