Р
E Ш Е Н И Е
№
гр. София,
31.05.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, наказателно отделение, XVІІ
въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети февруари ,
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежина Колева
ЧЛЕНОВЕ: Петър Сантиров
Светлана Атанасова
при участието на
съдебния секретар Чаушева
и на прокурора Стойков
докладваното
от съдия Колева
ВНОХД № 5800 по описа за 2017 година,
при което за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда глава двадесет и първа НПК.
С присъда от 24 ноември 2015г., СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателно отделение, 102 ри състав, по н. о. х. дело № 20087 по описа на СРС
за 2014г., е признал подсъдимия С.Б.П.,
роден на ***г***, българин с българско гражданство, с висше образование,
разведен, неосъждан, работи като „управител” на „Инфраструктурно строителство
Враца” ЕООД, с адрес: гр.София, ж.к. „*********ап.20, с ЕГН: **********, за
НЕВИНОВЕН в това от неустановена дата и месец през 2006г. в гр, София, в
новострояща се жилищна сграда, находяща се в ж.к. „Красно село”, ул. „*********собственост
на фирма „Е.” ООД, представлявана от управителя Б.С.П., до 06.10.2006г. в офис
на фирма за недвижими имоти „А. 21” ЕООД, находящ се в гр. София, ул. „******,
с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у В.Б.Г.,
като се представил за длъжностно лице (управител на фирма „Е.” ООД,
притежавайки пълномощно от управителя Б.С.П. от 09.02.2006г„ с валидност до
31.12.2006г., създал невярна представа, че в качеството си на управител на
фирма „Е.” ООД ще му продаде недвижим имот - апартамент № А9, в новострояща се
жилищна сграда с адрес гр. София, ул. „*********вх.******със застроена площ от
78,90 кв.м., собственост на фирма „Е.” ООД, за която цел Г. му предал на
02.10.2006г. в гр. София, ул. „******, сумата от 20 000 евро, и на 06.10.2006г.
в гр.София, ул. „******, сумата от 25 000 евро или общо сумата в размер на 45
000 (четиридесет и пет хиляди) евро, и с това му причинил имотна вреда в размер
на 45 000 евро, по курса на БНБ - 1,95583 лв. за евро, чиято равностойност в
лева е 88 012.35 (осемдесет и осем хиляди и дванадесет и 0.35) лева, като
измамата е извършена от пълномощник в кръга на неговото пълномощие и
причинената вреда е в големи размери, поради което и на осн. чл.304 от НПК го
ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.210, ал.1,
т.1, т.З и т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК.
Със същата присъда,
съдът, е признал подсъдимия Б.С.П., роден на ***г***, българин с българско
гражданство, с висше образование, женен, неосъждан, работи като „управител” на
„В. БП” ЕООД, с адрес: гр. София, ж.к. „******, вх.******, с ЕГН: **********,
за ВИНОВЕН в това, че на 25.03.2008г., в гр. София, ул. „Позитано”, зад Съдебна
палата, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у В.Б.Г. заблуждение
(че ще му прехвърли нотариално недвижим имот - апартамент № А9, в новострояща
се жилищна сграда с адрес: гр. София, ул. „*********вх.******със застроена площ
от 78,90 кв. м., собственост на
фирма „Е.” ООД на която той е управител, поради което Г. му предал на
25.03.2008г. на посочения адрес сума в размер на 4 880 (четири хиляди
осемстотин и осемдесет) лева, и с това му причинил имотна вреда в размер на 4
880 (четири хиляди осемстотин и осемдесет) лева, като измамата е извършена от
длъжностно лице (управител на фирма „Е.” ООД) - престъпление по чл.210, ал.1,
т.3 вр. чл.209, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.210, ал.1, т.3 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК му
наложил НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за СРОК от 1 (ЕДНА) ГОДИНА, като на осн. чл.66, ал.1 от НК отложил
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.
На осн. чл.189,
ал.3 и чл.190, ал.1 вр. чл.416, ал.4 от НПК подс. Б.С.П. е осъден ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата и по сметка на СРС направените по делото разноски в размер
на 215.95 (двеста и петнадесет и 0.95) лева, както и сумата от 5.00 (пет) лева
за служебно издаване на 1 (един) бр. изпълнителен лист.
Срещу съдебния акт,
в частта касаеща подс. С.Б.П., е подаден
въззивен протест от представител на СРП, който счита същата за
неправилна, постановена при неизяснени факти и обстоятелства от значение за
правилното решаване на въпроса с отговорността на това лице. Като такъв факт се
изтъква изясняването дали са постъпвали в касата на „Е.“ ООД
и съответно осчетоводени ли са към инкриминирания период предадените от Г. на С.П. суми. Предлага се
назначаване на ССЕ. Искането е за отмяна
на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна .
Същото искане е
предявено и от Ч.О. Г., който чрез
повереника си адв. Р.Н., във въззивната
жалба изтъква неправилност на акта както в тази му част, така и касаещата
подс. Б.С.П., чието наказание е определено като явно несправедливо.
Въззивна жалба е депозирана и от подс. Б.П.,чрез
защитника му М. с доводи, че
осъдителната час на присъдата е неправилна и искане да бъде
отменена. Твърди се, че действията на
този подсъдим не са били насочени към въвеждане на Г. в заблуждение и получаване на имотна облага, а към
изповядване на имотна сделка, за което П.
бил убеден, че може да се осъществи. С оглед обстоятелството, че въпросния
апартамент е бил собственост на дружеството, чийто собственик бил П., се поддържа, че липсвал обективния състав на
престъплението .
В съдебно заседание
пред въззвния съд всяка от страните подробно аргументира поддържаните
становища: държавното и частното обвинение – за наличие на деяния, осъществени
от двамата подсъдими, осъществяващи състава на престъпленията, които са им
предявени, поради което и се претендира
за отмяна на оправдателната по отн. С.П. присъда и постановяване на осъдителна,
респ. за потвърждаване на осъдителната такава за
подс. Б.П., а от частното обвинение се иска и увеличаване на наложеното на
последния наказание.
От страна на
подсъдимите и техните защитници се настоява, че лицата не са осъществили
вменените им престъпни деяния; поради
което и предлагат въззивният съд да упражни тези си правомощия, които да утвърдят,
респ. доведат до признаването им за невиновни и тяхното
оправдаване.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, извърши цялостна проверка на правилността на
обжалвания съдебен акт в пределите,
посочени и в чл. 314 от НПК, при която намери следното :
Установените от първата съдебна инстанция фактически обстоятелства, се
възприемат от въззивния съд, който в рамките на
собствено съдебно следствие провери допълнително данни, относими към случая.
През 2006г., на неустановена дата, свид. В.Б.Г.
имал намерение да закупи апартамент. На 08.08.2006г. в гр. София свид. В.Б.Г.
започнал работа в дружество „О.М.” ООД, където се запознал със свид. Е.Л.,
който по същото време работил като брокер. Свидетелят Г. споделил пред свид. Л.,
че търсил да закупи семейно жилище. Свид.Л. му препоръчал свид.Ц.Е., която била
собственик на фирма (дружество) за недвижими имоти „А. 21” ЕООД. През този
период, свид. Г. живеел на семейни начала със свид. Л.Д..
На неустановена дата и месец, през
2006г., свид.Г., заедно със свид.Д.провели среща със свид. Ц.Е. в гр. София в
новострояща се жилищна сграда, находяща се в ж.к „Красно село” , ул. „*********която
била собственост на дружество (фирма) „Е.” ООД, представлявано от управителя си
Б.С.П..
На срещата присъствал подсъдимия С.Б.П..
Последният, установи се от възз.съд, че е бил съдружник в „Е.“ ООД в периода
от 21.11.2004 до 23.09.09г./ съгл.
решения на регистърния съд и удостоверения от Агенция по вписванията , т.І
д.п./. С.П. имал пълномощно от подсъдимия Б.П. от 09.02.2006г.,
с валидност до 31.12.2006г., въз основа на което разполагал с правото да
сключва предварителни договори с купувачи и да води преговори за цени.
Възползвайки се от това обстоятелство,
подсъдимият С.П. се представил на свид. В.Г. и свид.Л.Д.като управител на
дружество (фирма) „Е.” ООД, което било собственик на сградата, като бил
проведен разговор между подсъдимия С.П. и свид.Г., в който подсъдимият му
обяснил, че имало два незакупени апартамента, намиращи се в жилищната сграда,
находяща се в ж.к „Красно село”, ул. „*********собственост на дружество (фирма)
„Е.” ООД. Апартаментите били показани на свидетелите Г. и Д., като единият
апартамент се намирал на последния етаж на жилищната сграда, а другият на
петия. След като направили огледа на апартаментите, свидетелите Г. и Д.избрали
апартамент А9, находящ се на петия етаж на жилищната сграда. От своя страна, в
процеса на разговора, свидетелят Г. решил да закупи апартамент А9, находящ се
на петия етаж в новострояща се жилищна сграда, находяща се в „Красно село” ,
ул. „*********собственост на дружество (фирма) „Е.” ООД, с управител-
подсъдимия Б.П., като освен това подсъдимият С.П. предложил на свид.Г. да му направи
отстъпка от цената, която била в размер на 50 000 евро (педесет хиляди евро).
Свид.Г. изразил притеснение от факта, че сградата все още се строяла, а
трябвало да плати цялата продажна цена при подписване на предварителния договор
за покупко-продажба. Подсъдимият С.П. казал на свид. Г., че се очаквало
апартаментът и цялата сградата да бъдат готови до края на месец март на 2007г. като му показал различни строителни книжа и
скици и му предоставил копие от скица на апартамент А9.Вследствие на това, св.Г.
решил да закупи апартамент А9, находящ се на петия етаж в новостроящата се
жилищна сграда, находяща се в „Красно село” , ул. „*********собственост на
дружество (фирма) „Е.” ООД на предложената му цена.
На 02.10.2006г. в гр.София, свид. Г.
отишъл в офиса на свид.Е., находящ се в гр. София, ул. „******, където в нейно
присъствие отново провел среща с подсъдимия С.П., като последният предоставил
на свид.Г.скица на aп. А9, според която апартаментът следвало да бъде със
застроена площ от 78.90 кв.м., състоящ се от кухня с бокс, баня, тоалетна,
спалня, тераса и мазе от 3.6 кв.м. Подсъдимият С.П. и свид. Г. подписали
предварителен договор за покупко- продажбата на an. А9, като още тогава свид. Г.
предал на подсъдимия С.П. сумата от 20 000 евро на ръка, която била първата
вноска съгласно подписания договор за апартамента. За тази сума, подсъдимият С.П.
пред свид. Г. написал и подписал квитанция към приходен касов ордер № 56.06/02.10.2006г.
След това подсъдимият С.П. казал на свид.Г., че ако до няколко дни му заплати
90% от цената на апартамента, щял да му направи отстъпка от стойността, като
отново посочил, че до 5-6 месеца
жилищната сграда щяла да бъде готова и въведена в експлоатация, както било
отразено и в подписания от тях договор до дата 31.03.2007г.
На 06.10.2006г. в гр. София, свид. Г.
отново отишъл в офиса на свид. Е. на посочения адрес и в нейно присъствие
предал на подсъдимия С.П. сумата от 25 000 евро, като по този начин заплатил
90% от цената на ап.А9, а за тази сума подсъдимият С.П. издал квитанция №
2/06.10.2006г. на свид.Г..
След като изтекъл крайния срок 31.03.2007г., в
който е трябвало да бъде предаден апартамента на свид. Г., подсъдимият С.П. не
го потърсил, за да се срещнат и прехвърлят нотариално апартамента. Заради това,
свид. Г. потърсил контакт с подсъдимия С.П., като последният му обяснил, че
нямало проблем с апартамента и че всеки момент щял да го прехвърли нотариално.
След като това обаче не се случило, в
края на 2007г. свид. Г. провел телефонен разговор с подсъдимия С.П. , който му
казал, че имал проблем с баща си - подсъдимия Б.П. , който бил управител на
дружество (фирма) „Е.” ООД, като в този момент свид.Г. разбрал, че всъщност
подсъдимият С.П. не е бил управител на дружеството (фирмата), както
първоначално се бил представил, като това обстоятелство притеснило свид.Г.. По
този повод, свид. Г. се свързал по телефона с подсъдимия Б.П., но последният
отказал да се срещнат. Тогава свид.Г. отишъл заедно със свид. Л. до жилищната
сграда на ул. „*********като на мястото свид.Г.се срещнал с подсъдимия Б.П. и
му обяснил, че е платил aп. А9 на 90%,като му показал квитанциите и
предварителния договор за покупко-продажбата. Подсъдимият Б.П. обаче заявил на
свид.Г., че в качеството си на управител не е получавал никакви пари за aп. А9
от сина си - подсъдимия С.П..
През месец март 2008г., в гр. София свид.Г.
отново провел среща с подсъдимия Б.П., като последният го уверил, че ще му
прехвърли нотариално недвижим имот- апартамент А9 в новострояща се жилищна
сграда, находяща се в гр. София, „Красно село” , ул. „*********вх.А, ет.5 със
застроена площ от 78,90 кв.м, собственост на дружество Е.” ООД, на която той
бил управител, като подсъдимият Б.П. му поискал сумата от 5000 евро с аргумент,
че това било остатъка от продажната цена на апартамента и обяснил на свид.Г.,
че след като заплати посочената сума, щяла да му бъде прехвърлена собствеността
на an. А9.
На 25.03.2008г., в гр. София, подсъдимият
Б.П. и свид.Г. ***, пред сградата на Съдебната палата, където свид. Г. предал
на подс. Б.П. сумата от 4880 лева с уговорката, направена от Б.П., че до
няколко дни ще му се обади, за да му прехвърли тогава нотариално апартамента, а
Г. да му даде останалата сума от 2500 евро. За дадената сума, подсъдимият Б.П. написал,
подписал и подпечатал квитанция. Няколко дни по-късно свид.Г. и подс.П. се
срещнали пред нотариални кантора, находяща се на ул. „********, като тогава
подсъдимият Б.П. заявил на свид. Г., че не може да му прехвърли an. А9, тъй
като имало проблем с документите на същия.
Веднага след това, свид.Г. направил
проверка на апартамента, като установил, че aп. А9, вх.******в сградата на акт
14, находяща се в гр. София, ж.к „Красно село”, ул. „********е с площ от 122,90
кв.м. и същият е бил прехвърлен
нотариално от подс.Б.П. в качеството му на управител на „Е.” ООД на дата
30.10.2006г. на фирма „О.” БП, като за извършената сделка бил издаден Н.А. №
58/30.10.2006г.
След като разбрал за тези обстоятелства,
свид. Г. поискал от подсъдимите С.П. и Б.П.
да му върнат парите, но двамата подсъдими отказали и тогава свид.Г. завел
гражданско дело № 10853/2009г. в СГС, ГО, 14-състав за възстановяване на платените
от него суми. В хода на делото, била извършена и съдебно- счетоводна
експертиза, от която се установило, че платените от свид.Г. суми в размер на 45
000 евро и 4880 лева никога не са постъпвали в касата на „Е.” ООД.
За нуждите на настоящото производство и
във връзка с искане на обвинението се предприеха действия с цел да се провери счетоводната документация на „Е.“
ООД, но докладвано от в.л.,е, че това не
би могло да се осъществи, поради прехвърляне на дружествени дялове на трети лица; преместване на седалището, при което достъп до
документи и регистри на това дружество не е реализиран.
Въз основа на събраните материали
/ т.І, ДП / се констатира
от въззивния съд, че в кратък период
след сключване на предварителния договор с Г.,
„Е.“ООД чрез Б.П. е продала на „О. БП“ ЕООД следния недвижим имот в груб строеж, находящ
се в София , ул. „***********, състоящ
се от три спални, дневна , кухненски бокс, баня , тоалетна, антре , тераса .
Видно от вписването в нот.акт е , че
представените документи включвали и нот.акт 134/2004г.; одобрен арх.проект от
27.09.2000г. на УАГ, скица от 21.07.2005г., презаверена на 18.01.06 и на 17.07.06г.
На
15.12.2006г. на събрание на съдружниците
/едноличния собственик Б.П./ на „О. БП“ ЕООД е взето решение за разделяне на апартамент
А 9 с площ от 122,91 на два нови
апартамента – ап. А9 – южен и ап. А16 –
западен, за което е съставен и подписан съответен протокол от Б.П. *** на
27.09.2006г. е бил внесен „Проект за преработка по време на строителство“ за жил. Сграда в УПИ ІІІ-78, кв. 305, м. „Цар
Борис ІІІ“ , съдържащ преработена част „Конструктивно
становище“, част Архитектура, променяща
предназначение на помещения, граници и
привеждаща в съответствие светли
височини на магазини и жилища, изисквани от Наредба 7 от ЗУТ /л. 693, т.ІІІ, д.п. /
Данни по делото какъв е резултатът по
тази молба не са налице, а от наименованието на цитираната наредба „НАРЕДБА № 7 от 22 декември 2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони“, и
основанието й за издаване - чл. 13, ал. 1 и § 18, ал. 1 от заключителните
разпоредби на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.;
изм. и доп., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от
2003 г., се заключи, че това искане не е
свързано с обособяването на двата
отделни имота .
Също от събрания в ДП доказателствен
материал / т.ІІ, л. л. 335 – 337 ; л.
379 и сл.; л. 414 и сл./ се изведе, че внасянето за одобряване на инвестиционен проект - преработка
за обект : Жилищна сграда , включваща процесния обект, по части
„Архитектура“ „Конструктивна“ „В и К“
„ОВ“ „Електро“, са внесени със заявления от 05.08.2008г, 05.11.2008г., 29.07.2009 и 22.12.2009 г. от Б.П..
Като в тази административна процедура ,
Главен архитект на СО, Направление „Арх.
и градоустройство“ на 10.06.2010г. е
постановил отказ да одобри проект за преработка на жилищната сграда ,
който отказ е бил отменен със заповед на
от 17.03.2011г. на Началника на РДНСК Югозападен район. Съдебният контрол върху последната заповед е довел до
извод за законосъобразността й и с решение от 15.06.2012г. на АдмС София по
адм.д. № 3765/11г. е потвърдена . От
последното става ясно, че от одобрения
по проект апартамент А9, след делба на
този обект се появяват нови обекти – апартамент А9 и ателие 16 / по преработка/.
Че
заявленията за преработка на жил.сграда са били подадени на 05.08.2008г, 05.11.2008г., 29.07.2009 и
22.12.2009 от Б.П. се потвърждава и от отговора
/л.177/ на ДНСК от 30.01.2019г.
по нарочното питане в тази насока на въззивния
съд .
Данните сочат, че Акт образец 14 за груб
строеж е бил издаден през 2006г.
От проверените от въззивния съд
документи, приложени в том І ДП,
касаещи вписаните прехвърляния на
недв.имоти по партидата на всички обекти в сградата на ул. *****, гр. София
, удостоверени в доклад / л.111 и сл.
внохд/, прехвърляния на недв. имоти в идеални части
са такива на 55,74/98,2
ид.ч. от ап. *****и на 92/317
ид.части от магазин А1 на четири нива, като
и двете сделки са осъществени на 01.02.2008г. , а продавачът /ЮЛ/ е действал чрез Б.С.П. /л. 136 – 141/ . А
при изповядване на сделките, видно от удостовереното в нотариалните
актове, са били ползвани и в двата
случая: Акт за приемане на конструкция,
образец № 14 от 05.06.2006г. и скица № УТ – 94- Е- 17 от 21.07.2005г. на СО Район „Красно село“, презаверена на
07.01.2008г.. Вписаната дата на първоначално издаване на скицата, е видно, че предхожда времево подаваните по –
късно искания за преработка на проекта.
От заключението на изготвената в
досъдебното производство от вещото лице Б.К.съдебно-почеркова експертиза се
установи, че върху документите - Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, Квитанция и Приходен касов ордер, не са налице признаци за
техническа подправка и имитация на положените върху тях подписи и че върху тези
документи са положени подписите на подсъдимия С.П., подсъдимия Б.П. и свид.В.Г..
Въз основа на заключението на изготвената
в досъдебното производство от вещото лице М.Г.съдебно-оценителна експертиза се
установява, че общо паричните суми, които са били получени от подсъдимия С.П.
възлизат на 88 012,35 лв., като тези суми се равняват на 550 минимални работни
заплати към момента на деянието - месец октомври 2006г. и представляват
„особено големи размери” съгласно TP № 1 от 30.10.1998г. на ОСНК. От
извършената експертиза се установи още, че сумата, предадена на подсъдимия Б.П.
на 25.03.2008г. с ПКО № 43/25.03.2008г. - 4880, 00 лева, като сумата се равнява
на 22 минимални работни заплати към момента на деянието - месец март 2008г. и е
под „големи размери” по смисъла на TP № 1 от 30.10.1998г. на ОСНК.
Посочените от първата инстанция
източници, за да се направят изводите по фактите, не е необходимо да се преповтарят.
Въззивният съд се съгласява и с анализа
на гласните доказателствени средства и извода, че показанията на свидетелите В.Г., Ц.Е. и Е.Л. са
достоверни, последователни, логични и без вътрешни противоречия и следва да се кредитират относно действията по търсенето на имот от Г. ; проверката
от Ц.Е. за тежести и отсъствието на такива при отбелязания ; сключването на предварителния договор,
сумите, които са предадени при закупуване на имота, отношенията около
несключването на окончателен договор, изясняване на отношенията между
подсъдимите и пострадалия В.Г., действията на подсъдимите след плащането от
пострадалия.
Извод за достоверност се прави и за
показаното от Л.Д., съпруга на
пострадалия - свидетелят Г., която съобщава основни факти и обстоятелства,
кореспондиращи с доказателствените данни
от показанията на останалите свидетели - извършването на огледи на апартаменти,
наличието на уговорки за продаването на апартамента, осъществените срещи с
продавача/чите, действията на продавача/чите след сключване на предварителния
договор. Затова тази част от показанията на Д.следва да се приемат за
правдоподобни и достоверни и съдът ги кредитира. Поради изминалия период от
време и липсата на конкретни спомени, както и отсъствието на свидетелката при
подписване на предварителния договор и на голяма част от срещите, осъществили
се между подсъдимите и свидетеля В.Г., правилно първият съд е преценил, че не
следва да бъдат кредитирани тази част от показанията й, които установяват, че
същата не е виждала документ за собственост на имота, че не си спомня дали
подсъдимият С.П. е представял документи, както и че подсъдимият Б.П. не е
предлагал на нея и на свид.Г. друг имот за закупуване.
От въззивния съд се осъществи преразпит
на св. Г. и приобщаване на показанията му от ДП. Като поддържайки
заявеното в ДП, а и при становище на
съда за последователност на изявленията
и по – голяма конкретика на показаното в първата фаза на процеса, предвид близостта
с времето на описваните събития, настоящият
състав прави оценка че показанията на Г., съвкупно оценени са истинни и следва да се кредитират относно обстоятелствата
по: показването и предаването на
документация- скици и оглеждането на реално обособен апартамент
А9 от 78 кв.м.; по разговорите и сключването на предварителен договор с „Е.“
чрез С.П.; по предаването на парите ; последвалите разговори между двамата и
насочването му да комуникира с Б.П.; за отказа на същия да разговаря с Г.
и да признае извършените действия от С.П.,
поради твърденията /на Б.П./ че не е
получавал сумите ; последвалата промяна в позицията му и заявеното желание обещание да прехвърли имота, но срещу изплащането
му от Г. изцяло ; за последвалата среща по този повод от тях на
25.03.2008г. и решението на Г. тогава да
му даде половината от сумата 5000 евро – 2 500 евро, с равностойност 4 880 лева, а другата при „нотариалното прехвърляне“,
за което Б.П. следвало допълнително да се обади /заявено и пред СГС, а детайлно изяснено в ДП
/ ; за
последвалата среща в нотариална кантора и
изтъкнатата там от Б.П. причина за невъзможност да се прехвърли, че
документите не били в ред, вкл. и споделеното едва тогава пред него, че имота
не бил разделен /от разпита му пред първия съд/; за предлаганите от Б.П. за
прехвърляне други, но много по – големи имоти и
срещу искано заплащане .
Категорично от показанията на Г. се извежда, че не му е било
обяснявано нито С., нито от Б. П., към момента на даване парите от негова
страна, че апартамента, за който е сключен договор и е платил,
всъщност е част от значително по-голямо жилище, по проект ; че се очаква
разделяне .
Впоследствие относно продажбата на същото
жилище, осъществено от „О.“ ЕООД чрез Б.П.
на А.М.данните се извличат от настоящия състав от нот.акт от 30.04.09г. и от показанията на
бащата М.С., които сочи, че началото на комуникацията му с Б.П. е след 01.02.2009г. и при
преговорите не е било обяснено, че сградата е с акт за
приключена фаза груб строеж, че имота, предложен да се закупи като
самостоятелен, всъщност не е бил такъв, а продажбата е била оформена като
ид.част от целия имот от 122 кв.м.
С основание първият съд е кредитирал и
заключенията на вещите лица .
Подсъдимите дават обяснения, а по спорните обстоятелства - тези на С.П., че е разяснил естеството на
имота се възприемат от въззивния съд за опровергани
от показанията на св. Г., а що се отнася до подс. Б.П. и твърденията му, че получените от него пари били не във връзка с
плащането на имот, а такси и разноски за
прехвърлянето му, също не се кредитират
от настоящия състав. Не се възприе и
становището им, че към 27.09.2006г. са
предприети действия пред съответната администрация за узаконяването и обособяването на два имота
от първоначално изградения А9 с площ от 122 кв. м., като на тези им твърдения
противостоят прочита на самото уведомление
от 27.09.2006г., което има за предмет и
цели привеждането в съответствие на сградата със законовите изисквания,
съобразно ЗУТ относно височините на жилищата; респективно нарочните отговори,
събрани от възз.съд, от които е видно, че първите документи за преработка на
проекта са били подадени на 05.08.2008г., а това косвено се потвърждава от
събраната документация в ДП по повод
обект на ул. „*****– София, касаеща административни процедури, вкл. приключването
им решение на административен съд София.
Не се възприема тезата на подсъдимия Б.П., че сумата,
получена от него била дължимата за разноски по скици и данъчни оценки, т.к. не такава отметка е поставена върху
предварителния договор и в квитанцията, съставена от него, а е посочено,
че е 1/ 2 от
последната - трета вноска по заплащане на жилището; отделно от
това, такива разяснения не са давани от Б.П. към момента на договорките между
двете страни, като св. Г. разяснява, че Б.П.
не е искал от него данни, документи
за оформяне на сделката .
При така установените фактически
обстоятелства, въззивният съд споделя изводите на първоинстанцинонния, че подс.
С.Б.П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.210, ал.1, т.1, т.3, т.5 вр. с чл.209, ал. 1 от НК.
И това е така, т.к. макар да са налични
твърденията му пред св. Г., че е управител на фирма „Е.“ към инкриминираната
дата, то това обстоятелство не се приема като такова въвеждащо в заблуждение
свидетеля относно действителните му компетентности, т.к. се установи, че в
периода по ОА „от неустановена дата 2006г
до 06.10.2006г.“ същият е бил съдружник в тази фирма и представител по
пълномощие на управителя, поради което той е имал нужните му правомощия да
сключва предварителен договор и да обещава продажбата на описания в
предварителния договор недвижим имот. Именно
от гледна точка на така възведеното предметно и
очертано времево обвинение се
прие, че деянието не осъществява състав на престъпление, за което е предаден на съд и правилно е оправдан .
В противовес на тезата на обвинението са
и данните, че С.П. е действал като пълномощник, който е имал правото да сключва
договори; естеството на сключения договор -
предварителен договор за строителство
с фиксиран срок за предаване на обекта през 2007г. и факта, че
сградата е била в процес на строеж;
при сключване на предварителния договор и впоследствие при плащане на
всяка парична сума от страна на св.Г., подсъдимият С.П. му е издавал съответния
необходим документ (квитанция) ; като същественото е, че с оглед факта, че същият е действал като
упълномощено лице със срок на пълномощното до 31.12.2006г. реалната възможност
изпълнение – прехвърляне е била във възможностите на собственика - дружеството,
управлявано и представлявано от Б.П. .
Установи се и това, че още на 30.10.
06 Б.П., като представител, е участвал
в прехвърлянето от „Е.“ на „О.“ на целия обект – ап. 9 на ул. *****от 122 кв.
м., като отсъстват данни С.П. да е бил информиран за
това.
Що се отнася до съществения въпрос за
естеството на имота, предмет на договора
със св. Г. – по делото са налице достатъчно обективни данни, за да се
приеме, че именно С.П. е показал на Г. фактически обособено жилище с площ от 78, 90
кв.м., показал е и съответстваща скица, и в нито един момент от преговорите,
сключването на предварителния договор и предаването на парите не е разяснил, че
това всъщност е фактически изградено жилище, в отклонение на първоначалния
проект за строителство, което не е узаконено по надлежния ред, при което и не
би могло да бъде самостоятелен предмет на сделка и договаряне.
Въпреки това, за извод за осъществена
измама в наказателноправен аспект не може да се стигне, т.к. инкриминираните в
ОА като измамливи обстоятелства са били, че Ст. П. се е представил като управител, а е
притежавал само пълномощно, и така е
мотивирал Г. към сключване на договора, а не и относно естеството на предлагания обект; като отделно по делото е налице и
доказателствен дефицит / няма обективни данни / относно знанието на Ст. П. какъв е първоначалния
проект на сградата, доколкото видно от материалите е, че документите са
изготвяни и комуникацията с държавните
органи е осъществявана от Б.П..
По отношение на подсъдимия Б.С.П., въззивният
съд намира, че поведението на подс. Б.П.
е съставомерно и осъществява състава на чл. 210, ал.1 т.3 във вр с чл. 209 ,
ал.2, пр.1 от НК - използвал заблуждението на Г., а не както е внесено обвинението – на 25.03.2008г. възбудил
заблуждение у Г., че ще му прехвърли
посочения в ОА обект .
От
данните по делото е видно, че към 25.03.2008г. св. Г. вече е бил мотивиран да
купи този имот в тези му параметри, поради което, съзнавайки това
обстоятелство, подс. Б.П. с действията си на 25.03.2008г. е използвал
създаденото заблуждение у Г., заявил е
съгласието за прехвърляне на имота – а на срещата е получил сумата, издал
квитанция и направили уговорка за
другата част от сумата да се плати при изповядването на сделката; получил е
сумата от 4 880 лева с цел да набави имотна облага за себе си и с това е
причинил вреда на св. Г. в посочения размер .
Б. П. не е имал нито намерението, нито
обективната възможност да осъществи прехвърлянето по начина, представен
на Г., като подсъдимият е съзнавал формираните неправилни представи при
пострадалия.
Това проличава цялостната картина на
отношенията му с Г.: след като разбрал за сключения предварителен договор за този имот, първоначално Б.П. отказал да
признае каквото и да е право на Г.; твърдял, че парите, дадени от Г. на сина му С.П.
не са постъпвали в дружеството му, а впоследствие променил и заявил позицията,
че срещу доплащането от 5 000 евро
ще направи прехвърлянето на имота в София,
ул. *****, от 78,90 кв.м. , за което и получил половината от сумата . Б П. не само е бил вписан управител на дружеството
„Е.“, но и юридически и фактически е осъществявал
действия във връзка с представителството му.
Този имот, във вида представен на Г., не
е могъл да бъде самостоятелен обект на прехвърлителна сделка. И това е така, макар
и фактически обособени - 78,90 кв.м.
не са представлявали самостоятелен обект, а са били част от имот с обща
площ от 122 кв.м., за който единствено е имало надлежен проект, разрешение за
строеж и строителни книжа. Именно поради
тези обстоятелства е било необходимо държавните органи в лицето на Столична община - Главен архитект
да дадат съответна санкция по ЗУТ, за да се
обособят имоти като самостоятелни – предлагания на Г. ап. А9 и обособеното ателие 16.
До придобиване на юридическа
самостоятелност на този обект Б.П. е имал възможност да прехвърли единствено идеални части от същия 78,90/122
кв.м., което би направило притежателите
съсобственици, а не единствени титуляри на съответни права. Това обстоятелство
е съществено от гледна точка на договарянето между страните, доколкото съсобствеността налага
редица ограничения в правото на ползване, управление и разпореждане .
Тази съществена характеристика на обекта не е
била разяснена на Г., а тя е важна
от гледна точка на постигане на
съгласие и мотивирането на пострадалия
да даде парична сума срещу получаването
на такъв обект. Посоченото се извлича и от твърденията на Г., че никой не му е
разяснил и не му е обяснил, че имота не е самостоятелен обект, вкл. Б.П..
На сл.място процедурата по преработка на проекта вкл. за обособяване на жилището от
78,90 кв.м. като самостоятелен обект е инициирана на 05.08.2008г., т.е. далеч след деянието от 25.03.2008г. спрямо
Г., поради което и не би могъл
подсъдимият да има каквато и да е обективно обоснована увереност, че за
този имот процедурата ще се развие по такъв начин, че площта от 78,90 кв.м. да се обособи като
самостоятелен имот.
Че тази площ не може да се прехвърля като
самостоятелен имот също е съзнавано от
Б.П., т.к. очевидно е, че в аналогична
ситуация и то преди 25.03.2008г. – на 01.02.2008г. той е прехвърлил идеални части от имотите по
първоначалния проект, а не реално
обособени части на такива.
Не съставлява обстоятелство,
опровергаващо че действията на Б.П. са били
користни и с измамлива цел, това че по – късно е предлагал на Г. друг обект. В действителност нито до 30.04.2009г.
/когато имота е прехвърлен на /А.М. С./, нито след това Б. П. лично или като
представител на която и да е фирмите си е прехвърлил
на Г. било ид.части от ап. А9 по проект
от 122 кв.м., нито какъвто и да е било друг самостоятелен
имот. Нещо повече предлагането на друго
по – голямо жилище на Г. е било свързано със изискването му за голямо доплащане,
с което последният не е бил съгласен.
Не водят до други изводи обясненията на
подс. Б.П., за изключителните затруднения, в които е изпаднала фирмата му Е., предвид факта, че той се явявал трети
собственик на същата; че са унаследили
тежки нейни пасиви; че имало налагане на възбрани , което го е
мотивирало да прехвърля имоти към трети свои дружества.
От субективна страна, престъплението е
осъществено от подсъдимия Б.П. при форма на вина -умисъл, във вида му на пряк
по смисъла на чл.11, ал.2 , пр. 1 от НК - съзнавал е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Освен това, от доказателствените материали в
тяхната съвкупност, се установи, че е налице и допълнителният субективен
признак на измамата - налице е специална користна цел от страна на подсъдимия Б.П.
- той е искал и целял да набави за себе си имотна облага, тъй като стана ясно,
че сумата от 4880 лева, която свид.Г. е платил на подсъдимия Б.П., не е била
осчетоводена от дружеството „Е.” ООД, чийто управител е подсъдимия Б.П., по
установения от Закона за счетоводството ред, а користната цел в конкретния
случай не само е била поставена от страна на подсъдимяи, но и е била обективно
постигната.
Въз основа на гореизложените аргументи,
съдът въззивният съд следва да приложи закон за еднакво наказуемо като
първоначалното престъпление - по чл.
210, ал.1 т.3 във вр. чл. 209, ал.2 от НК вместо във вр. с ал.1 от чл. 209, ал.1 НК.
В рамките на предвиденото и тук наказание
от 1 до 8 години ЛС, наказанието от 1 година ЛС следва да се запази
. В рамките на съдебните прения пред първата инстанция частното обвинение е
претендирало подсъдимите да бъдат осъдени и да им се наложи справедливо
наказание. Едва в предявената въззивна жалба страната – частното обвинение е
поискала отмяна на постановеното условно изтърпяване на наложеното наказание ЛС, което не би могло да се приеме като действие, извършено в
съответствие с предходно направените от него искания, както сочи нормата на чл.
318, ал. 4 от НПК, доколкото изрично искане пред СРС за ефективно осъждане не е
имало.
На собствено основание въззивният съд при извършената проверка констатира, че така определеното наказание от
една година ЛС не се явява явно несправедливо, т.к. от размера на причинената вреда от Б. П. на Г. не
е малък - 4 880 лева, които са 22 МРЗ към датата
на деянието.
От друга страна, от момента на извършване
на деянието до приключване на въззивното производство е изминал дълъг период от
време, което стои във връзка с фактическия
обем на делото и естеството на обвиненията, обосноваващи по – голяма сложност и продължителност на
процеса /като се изключи продължителния период на писане на мотиви от СРС /. Тези обстоятелства обосновават прилагането на наказание от
минимума и не дават основание за извод за необходимост
от компенсиране на подсъдимия чрез намаляване на санкцията под законовия
минимум. Не се обективират по делото
други многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да
обосноват приложението на чл. 55 от НК.
Приложението на нормата на чл. 66 НК
следва да се утвърди,предвид наличието на предпоставки за това и извода, че за поправяне на подсъдимия не се
налага ефективно изтърпяване.
При тези обстоятелства и на осн. чл. 334
т.3 вр. с чл. 337 ал.1 т.2 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 24. 11. 2015г., на Софийски районен съд, Н.О., 102 състав, по н.
о. х. д. № 20087 /2014г. в частта с която посъдимия Б.С.П., е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 210, ал.1, т.3 вр. чл.209, ал.1 от НК, като преквалифицира деянието в престъпление по
чл. 210, ал.1 т.3 във вр. с чл. 209, ал.2, пр.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :