Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
16.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН
МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 7895 по описа за 2019 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на Ц.В.Г., длъжник по изп.д. № 20198510400671 по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу разпореждане от 30.04.2019г., с
което ЧСИ отказал да намали размера на приетото по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя. Жалбоподателят
поддържа, че нямало доказателства за плащане на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение, поради което същото било недължимо. Евентуално
поддържа, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Единственото действие, извършено от пълномощника на взискателя,
било подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, поради което се
дължало само възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., не и
възнаграждение по т. 2 на чл. 10. Не била налице и фактическа и правна сложност
на изпълнителното дело, а сумата по изпълнителното дело била платена в срока за
доброволно изпълнение. Пак в условията на евентуалност поддържа, че дори да се
определи възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от Наредбата, то общо
възнаграждението по т. 1 и т. 2 следвало да е в размер на 462 лв. Освен това
жалбоподателят счита, че приетите от ЧСИ обикновени и пропорционални
такси по изпълнителното дело в общ размер 733.87 лв. са незаконосъобразно
начислени. Обикновените такси били в завишен размер, а тъй като длъжникът
изпълнил в срока за доброволно изпълнение, следвало да дължи само такса за
образуване на изпълнителното дело и такса за изпращане на покана за доброволно
изпълнение. По същите съображения не следвало да дължи пропорционална такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ. Моли съда да отмени атакуваното
разпореждане и да намали претендирания адвокатски хонорар до размер от 200 лв.,
съобразно Наредба № 1/2004г., евентуално – до размер от 462 лв., както и да
намали определените от ЧСИ с поканата за доброволно изпълнение такси по ТТРЗЧСИ
до размера на дължимата такса за образуване на изпълнителното дело и такса за
изпращане на покана за доброволно изпълнение.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата Ц.В.В. с писмени
възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата в частта й срещу разпореждането на ЧСИ, с което е
оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателите, е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал.
1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител - разпореждане за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК),
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата в тази част е
основателна.
Изп.д. № 20198510400671 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 18.04.2019г. на Ц.В.В.,
чрез адв. В.Р., въз основа на изпълнителен лист от 11.04.2019г.,
издаден по гр.д. № 1836/2015г. на ОС – Бургас, съгласно който Ц.В.Г. е
осъден да заплати на взискателя сумата 4 200 лв. – разноски по делото.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно на Е.Ц.В., майка на взискателя, и пълномощно за преупълномощаване на адв.
Рашев ведно с договор за правна защита и съдействие
от 04.2019г., видно от който за образуване и водене на изпълнителното дело е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Удостоверено е плащането на
възнаграждението изцяло в брой.
На 19.04.2019г. ЧСИ изпратил на длъжника покана за
доброволно изпълнение, връчена на 25.04.2019г. чрез пълномощник адв. С.В.. На
същата дата ЧСИ изпратил запорни съобщения до редица банки, като на
22.04.2019г. цялата сума от 5 940.87 лв. е преведена по сметка на ЧСИ по
запора в „ЦКБ“ АД.
С възражение от 30.04.2019г.
длъжникът поискал от ЧСИ да намали размера на приетия по делото адвокатски
хонорар на взискателя, тъй като бил прекомерен, а и нямало доказателства
плащане.
С обжалваното разпореждане от 30.04.2019г., обективирано
върху възражението, ЧСИ отказал да намали адвокатския хонорар, тъй като не била
налице прекомерност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която
се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата й редакция, за
защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. -
1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 1,
и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая в договора за правна защита и съдействие е
посочено, че уговореното възнаграждение от 1 000 лв. е заплатено в брой, поради
което и съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 1 на цитираното
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС
съдът следва да приеме плащането за извършено. Съдът намира обаче, че това
възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Според настоящия
състав приложима в случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004г., тъй като единственото извършено от процесуалния представител на
взискателя действие е подаване на молба за образуване на изпълнителното дело,
като вземането по изпълнителния лист е вече събрано. Посочването на изпълнителен
способ в молбата за образуване на изпълнителното дело и твърдените в писмените
възражения на взискателя извършвани от пълномощника справки по телефона относно
движението на делото, не са основание за присъждане на възнаграждението по чл.
10, т. 2 от Наредбата, доколкото не е налице кумулативно изискваното условие от
пълномощника да са осъществени действия с цел удовлетворяване на вземането.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от
приетия от ЧСИ размер от 1 000 лв. на 200
лв.
Жалбата в частта й срещу начислените от ЧСИ прости и пропорционални
такси по ТТРЗЧСИ е просрочена и като такава – недопустима. Съгласно
разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк.д.
№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника
за разноските по изпълнението, като в мотивите към т. 2 е разяснено,
че това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение,
която в тази си част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските.
В случая поканата за доброволно изпълнение, в която са посочени и дължимите
такси по ТТРЗЧСИ, е връчена на длъжника на 25.04.2019г. чрез адв. Б.. Поканата
следва да се счете за редовно връчена на длъжника предвид приложеното към
възражението от 30.04.2019г. пълномощно на адв. Б.от 24.04.2019г. за
представителство по изпълнителното дело. Дори пълномощното да не беше с дата от
преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, с подаване на възражението
от надлежно упълномощен адвокат, на основание чл. 54 ГПК поканата отново би
следвало да се счете за редовно връчена най-късно на 30.04.2019г. Жалбата срещу
определените с поканата за доброволно изпълнение такси по ТТРЗЧСИ е подадена по
пощата на 20.05.2019г., след изтичане на преклузивния 7-дневен срок по чл. 436,
ал. 1 ГПК, поради което е процесуално недопустима в тази част. С възражението
от 30.04.2019г. не е направено искане до ЧСИ за намаляване размера на таксите
по изпълнителното дело, но следва да се посочи, че дори такова искане да беше
направено, жалбата в тази част отново би била недопустима, тъй като разпоредбата
на чл. 248 ГПК е неприложима в изпълнителното производство (същата е в част ІІ
на ГПК – Общ исков процес). Длъжникът е следвало да обжалва в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК разпореждането за разноските, съдържащо се в поканата за доброволно
изпълнение, което не е сторил. Поради това в гази част жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 36796/22.05.2019г. на Ц.В.Г. в частта й срещу разпореждане за разноските /дължими такси по
ТТРЗЧСИ/ по изп.д. № 20198510400671 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ,
обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 21068/19.04.2019г., като недопустима.
ОТМЕНЯ по жалба на Ц.В.Г. разпореждане от 30.04.2019г. по изп.д.
№ 20198510400671 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с което е отказано
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника Ц.В.Г. на взискателя Ц.В.В. адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 20198510400671 по описа на ЧСИ М.П., рег. №
851 на КЧСИ, както следва: от 1 000 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
Решението в частта, с която
жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата
част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.