РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Силистра, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420101337 по описа за 2021 година
Ищецът ЕТ Н. М. Н. с фирма “Н. Н.“ твърди, че на 17.08.2010 г. ответникът се
снабдил с изпълнителен лист срещу него (издаден по решение по гр.д. № 962 по описа за
2010 г. на РС – Ш.) за заплащане на сумата от 15000 лв., представляваща цена по договор за
доставка на кайсии по фактура № 38 от 14.07.2008 г., мораторна лихва за периода от
14.07.2008 г. до 05.11.2009 г. в размер на 2737,87 лв., както и законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата и
разноски по делото в размер на 1084,58 лв. Въз основа на този изпълнителен лист било
образувано изп.д. № 20107670401189 по описа на ЧСИ Г. Г., по което бил наложен запор на
МПС от 10.11.2010 г. и било извършено плащане на взискателя на сумата от 273,07 лв. на
22.11.2010 г. Други изпълнителни действия по делото не били предприети, а самото
изпълнително дело било прекратено на 19.03.2018 г. с постановление на съдебния
изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради неизвършването на изпълнителни
действия за събиране на вземането в период по – дълъг от пет години ищецът счита, че
задължението му към насрещната страна е погасено по давност, поради което моли съда да
признае за установено, че той не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист от
17.08.2010 г.
Ответникът „А. – 14“ ООД признава иска и изразява становище, че с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото, поради което е на мнение, че разноските следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца.
Ищецът изразява становище, че не са налице предпоставките за освобождаване на
ответника от отговорност за разноски, тъй като той разполага с изпълнителен титул за
1
погасеното по давност вземане, поради което за него – ищеца, е налице правен интерес да
оспори неговото съществуване. Твърди също така, че вземането било обезпечено чрез
налагане на запор върху банкова сметка на ЕТ по реда на обезпечителното производство,
като за прилагането на обезпечителната мярка било образувано изпълнително дело №
2009767401364 по описа на ЧСИ Г. Г., което не било прекратено до предявяването на
настоящата искова молба.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът прави искане за постановяване на решение по признание на иска.
Съгласно чл. 237, ал. 2 във вр. ал.1 ГПК когато ответникът признае иска по искане на
ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението
е достатъчно да се укаже, че същото се основава на направеното признание. А. 3 на същата
разпоредба съдържа забрана за постановяване на решение при признание на иска, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато право, с което
страната не може да се разпорежда. В настоящия случай съдът намира, че условията за
постановяване на решение при признание на иска са налице, тъй като такова признание е
направено, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, съответно
страната би могла да се разпорежда с него. Поради тези причини предявения иск следва да
се уважи, като се признае за установено, че ЕТ “Н. Н.“ не дължи на ответника сумите по
изпълнителния лист от 17.08.2010 г. поради погасяването по давност на същите.
Чл. 78, ал. 2 ГПК гласи, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния
случай е налице признание на исковата претенция, поради което основателността на
искането на ответника за възлагане на разноските по делото върху насрещната страна следва
да се прецени на база неговото извънсъдебно поведение, като се изследва доколко то е
породило необходимост от потвърждаване по съдебен ред на недължимостта на процесното
вземане. От твърденията в исковата молба става ясно, че след снабдяването си с
изпълнителен лист за вземането, предмет на настоящото производство, ответното
дружество образувало изп.д. № 20107670401189 по описа на ЧСИ Г. Г., по което била
събрана минимална по размер сума, като на по – късен етап същото било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция с постановление на ЧСИ от
19.03.2018 г. След прекратяването на делото кредиторът не е образувал ново изпълнително
производство за събиране на вземането си, нито са налице данни, че под друга форма
извънсъдебно е претендирал заплащане на погасеното по давност задължение. Наличието на
изпълнителен лист за вземането не е достатъчен повод за завеждане на съдебно
производство за установяване на неговата недължимост поради погасяването му по давност,
тъй като към момента на снабдяването си с изпълнителния титул кредиторът е разполагал с
право на принудително изпълнение, а невъзможността му да го осъществи в рамките на
давностния срок не би могла да стане самостоятелна причина за образуване на съдебно
2
производство срещу него и с натоварването му с разноските по неговото провеждане.
Обратното би означавало, че невъзможността за удовлетворяване на кредитора в рамките
на давностния срок автоматично го натоварва с отговорност за разноски за ново съдебно
производство, въпреки че неизпълнението като незаконосъобразно развитие на договорните
отношения между две страни би следвало да предизвика неблагоприятни процесуални
последици за неизправната страна, а не за страната, която е изпълнила своите задължения,
без да получи уговорената в нейна полза насрещна престация.
От данните по делото стана ясно, че претенцията на ответника за заплащане на
сумите по издадения на по – късен етап изпълнителен лист от 17.08.2010 г. е била
обезпечена по реда на обезпечителното производство чрез запор върху банкова сметка на
ЕТ, наложен по изпълнително дело № 2009767401364 по описа на ЧСИ Г. Г.. Това
производство е прекратено на 13.10.2021 г. (т.е. след предявяването на настоящия иск) с
постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК (по писмено искане на
взискателя), като до този момент няма данни, че постановлението за прекратяване на влязло
в сила. Чл. 402, ал. 1 ГПК гласи, че отмяна на обезпечението се постановява по молба на
заинтересованата страна, т.е. от тази разпоредба става ясно, че длъжникът също е могъл да
инициира процедура по вдигане на наложения му запор, която би могла да приключи в
негова полза, ако кредиторът не се противопостави на молбата му. По делото няма данни, че
ищецът е поискал отмяна на обезпечителната мярка по реда на чл. 402, ал. 1 ГПК и че
ответникът се е противопоставил на неговото искане, поради което не би могло да се
приеме, че последният е осъществил действия за поддържане на претенциите му по
изпълнителния лист, с които да даде повод за предявяване на иск за установяване
погасяването им по давност. Съдът счита, че при наличие на възможност за отмяна на
наложения на ищеца запор по реда на чл. 402, ал. 1 ГПК, не е оправдано инициирането на
исково производство по чл. 439 ГПК, костващо на страните деловодни разноски, поради
което не приема, че бездействието на ищеца да прекрати изпълнителното дело по налагане
на обезпечителните мерки е основателен повод за завеждане на настоящото дело, при
положение че и самият ищец не е проявил активност в тази насока.
Поради изложените причини направените по настоящото дело разноски следва да
останат в тежест на ищеца, като се остави без уважение искането на последния да му бъдат
присъдени такива. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 237 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ Н. М. Н. с фирма “Н. Н.“ с ЕИК .........и адрес
на управление: гр. В. П., обл. Ш., И. зона, ул. „В.“+ № .не разполага с право на
принудително изпълнение спрямо „А. – 14“ ООД с ЕИК .....и адрес на управление: гр. С., ул.
„Д.“ № .., представлявано от И. В. Б., Д. И. А., В. И. Я. и Е. Д. А., за сумата от 15000 лв.,
представляваща цена по договор за доставка на кайсии по фактура № 38 от 14.07.2008 г.,
3
мораторна лихва за периода от 14.07.2008 г. до 05.11.2009 г. в размер на 2737,87 лв., както и
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска, по който е образувано по
гр.д. № 962 по описа за 2010 г. на РС – Ш., до окончателното плащане, за чието заплащане е
издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г. по решение по гр.д. № 962 по описа за 2010 г. на
РС – Ш..
ОТХВЪРЛЯ искането на „А. – 14“ ООД с ЕИК ........и адрес на управление: гр. С., ул.
„Д.“ № .., представлявано от И. В. Б., Д. И. А., В. И. Я.и Е. Д. А., за присъждане на
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4