Определение по дело №1958/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1629
Дата: 19 ноември 2019 г.
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20191510101958
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

            IV, г.о.

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

19.11.

 

            2019

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Миглена Кавалова

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

1958

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Г.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат М.О. от Кюстендилска адвокатска колегия срещу: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, адрес: гр. София, бул. „Н.Столетов” № 21, ЕИК129010029.

           Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения: 

           Ищецът твърди, че работи като държавен служител при ответната дирекция на длъжност „надзирател” с място на изпълнение на работата – Затвора в гр. Бобов дол през 2002г., а от 2015г. е на длъжност „младши експерт/командир на отделение” в ЗО „Самораново” към Затвора гр. Бобов дол. Работата си изпълнява предимно на 24 - часови смени при сумарно изчисление на тримесечен период. Извънредният труд също се отчитал на тримесечие. Въпреки, че работи на 24 – часови смени, твърди, че съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За Министерството на правосъдието, този ред е определен със заповед на министъра. Последната такава заповед, действала до тази година е заповед № ЧР- 05-11/30.01.2015 година на министъра на правосъдието. В заповедта са възложени задължения на началниците на териториалните поделения да издадат заповед за организацията и разпределение на работното време. Съгласно издадената заповед от началника на затвора, работното време на служителите от НОС е от 08, 00 часа до 08, 00 часа на следващия ден. Мероприятията по чл. 305, 306, 307, 311 ППЗИНС (явяване, проверка и инструктаж, смяна по постовете) се осъществяват от 7, 45 до 8, 30 часа, а след смяната по постовете, отстъпващата смяна се явява за отвод, пред командира на отделението, а след това командира на отделението сдава дежурството на смяната пред началника на общежитието, при което всяко дежурство продължавало от 7, 45 на първия ден, най-малко до 8, 45 на следващия ден т.е. с един час повече от 24 часовото дежурство, като това време никога не било отчитано и заплащано на ищеца Г. или предвид отчетеното и заплатено работно време, и реално отработеното такова на ищеца Г., същият твърди, че не му е заплатен извънреден труд в размер на 195 часа за времето от трето тримесечие на 2016 година до второ тримесечие на 2019 година, както е посочено в таблица, инкорпорирана в исковата молба. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати на основание чл.  187 ЗМВР възнаграждение като компенсация за положен извънреден труд за периода от трето тримесечие на 2016 година до второ тримесечие на 2019 година включително (01.07.2016г. - 30.06.2019 година), равняващо се на 1 314, 60 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане и лихвата за забава на основание чл. 86 ЗЗД за периода от падежа на всяко изискуемо вземане (края на месеца следващ тримесечието) до датата на подаване на исковата молба - 26.09.2019 година -  сума в размер на 197, 92 лева.

           В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК  ответникът е упражнил правото си на писмен отговор и е депозирал такъв чрез юрисконсулт Граховска, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на претенцията. Прави възражения за изтекла давност предвид датата на входиране на исковата молба - 26.09.2019г., а именно за периода: 01.07.2016г. – до 26.09.2016г., като твърди, че от 20.02.2015г. с промените в чл. 187 ал. 3 ЗМВР работното време за работещите на 8, 12 и 24 - часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период, съответно възнаграждението за извънреден труд за м. септември 2016г. се изплаща през м. октомври 2016г., а от 14.10.2016г. положения труд се изчислява сумирано за 3 - месечен период.

           2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

           Предявени са обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание чл. 187 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

           3. Права и обстоятелства, които се признават: ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че страните са в трудовоправни отношения, описани в исковата молба.

           4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Относно иска за заплащане на извънреден труд, доколкото ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че за процесния период е съществувало служебно правоотношение между страните, по което е ищецът престирал своята работна сила, ищецът следва да докаже на кои дати е полаган извънреден труд и каква е продължителността му, също размера на претендираните суми. Относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже размера на лихвата за забава.

           Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение на страните, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.          

           Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с отговора на исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се допусне и назначи съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, а по исканията на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК и по исканията на страните за събиране на гласни доказателства, съдът обявява на страните, че ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, след изслушването им.

           На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.12.2019г. от 09, 50 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се изпрати препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, депозирани от ответника.

           ДОПУСКА събирането на приложените към отговора на исковата молба документи като доказателства по делото.

           ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Г. Вълев, което след запознаване с материалите по делото и извършване на нужните справки, да отговори на поставените в исковата молба задачи, при първоначално определен депозит от 150, 00 лева, платими от бюджета на съда.

           ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

          

           Определението не подлежи на обжалване.

                                                                   

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: