№ 290
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110146616 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ............., с която срещу
............ са предявени искове с правно основание чл.213 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.03.2016 г. около 14:00 часа на АМ „Хемус“, км
372+900 м е настъпило ПТП с участието на л.а. „Пежо Ранч“ с рег. № ......,
управляван от ..........., който поради отвличане на вниманието си губи контрол
над автомобила, в резултат на което се блъска в разделителната ограда
/мантинела/ вляво по посока на движението си и се преобръща странично на
платното за движение, вследствие на което са нанесени щети на собствено на
........... имущество – деформация на около 20 метра предпазна мантинела и 4
бр. метални колове. Твърди, че към датата на ПТП между ........... и ............. е
съществувало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Пожар и природни бедствия“, по силата на което ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 171, 97 лв. Твърди, че
към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била
застрахована при ответника, поради което с изплащане на застрахователното
обезщетение ищецът в встъпил в правата на застрахования срещу него за
сумата от 1 186, 97 лв., от която: 1 171, 97 лв. изплатено застрахователно
обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски. До ответника е отправена
регресна покана, като на 26.01.2017 г. ответникът е изплатил на ищеца сумата
от 650, 94 лв. по процесната щета. Останала е неизплатена сумата от 536, 03
лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 536, 03 лв.,
представляваща неизплатен остатък от регресно вземане, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане, и сумата от
163, 35 лв., представляваща мораторна лихва за периода 09.08.2018 г. –
1
09.08.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ............, който оспорва иска по размер. Твърди, че е изплатил на
ищеца сумата от 650, 94 лв., с което е погасил изцяло задължението си към
него. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.213 КЗ /отм./:
Безспорно е между страните, а се потвърждава и от представената
застрахователна полица № 0110-180-2015-00034/18.12.2015 г., че между
........... и ищеца е сключена имуществена застраховка „Пожар и природни
бедствия“ със срок на валидност: 18.12.2015 г. – 17.12.2018 г., видно от която
сред покритите рискове са: вреди, причинени на застрахованото имущество в
резултат на ПТП (ПТП/удар от транспортно средство).
Безспорно е между страните, а се потвърждава и от ангажираните
писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
11.03.2016 г., че в срока на застрахователно покритие - на 11.03.2016 г. около
14:00 часа на АМ „Хемус“, км 372+900 м е настъпило ПТП с участието на л.а.
„Пежо Ранч“ с рег. № ......, управляван от ..........., при следния механизъм:
поради отвличане на вниманието си водачът на автомобила губи контрол над
него, в резултат на което се блъска в разделителната ограда /мантинела/ вляво
по посока на движението си и се преобръща странично на платното за
движение, вследствие на което са нанесени щети на собствено на ...........
имущество – деформация на предпазна мантинела и 4 бр. метални колове.
С уведомление за щета от 17.03.2016 г. застрахованият е уведомил
ищеца в качеството на застраховател за настъпилото събитие. Съставен
констативен протокол по щета 0110-180-0101/2016 г.
Изготвен е доклад по щета от 20.06.2016 г., от който е видно, че е
изчислено обезщетение в размер на сумата от 1 171, 97 лв.
Не е спорно между страните, че тази сума е изплатена на застрахования,
което се потвърждава от представеното платежно нареждане от 29.08.2016 г.
Ищецът е отправил към ответника регресна покана, с вх. № .......... г. за
сумата от 1 186, 97 лв.: 1 171, 97 лв. изплатено застрахователно обезщетение
и 15 лв. ликвидационни разноски.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на виновния водач е застрахована при ответника по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Видно от платежно нареждане от 26.01.2017 г., ответникът е изплатил
на ищеца сума в общ размер на 19 973, 45 лв., като между страните не е
спорно, а се потвърждава и от представеното към платежното приложение за
начина, по който е формирана изплатената сума, че същата включва сумата
2
650, 94 лв. по процесната щета.
Установи се от заключението на комплексната инженерно-техническа
експертиза, изготвена от вещите лица инж. Й.Й. и инж. П.К., което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, че съгласно количествено-
стойностна сметка и констативен протокол са увредени 16 м СПО /стоманена
предпазна ограда/ - мантинела, като видът и характерът на увреденото
имуществено не позволява неговото отремонтиране, поради което се налага
замяната му с ново, като средната пазарна стойност на нанесените
имуществени вреди към датата на настъпване на ПТП възлиза на сумата от
1 870, 51 лв., която надвишава размера на изплатеното застрахователното
обезщетение. Констатира се, че стойността на остатъчните материали, които
биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, възлиза на сумата от
55, 78 лв.
По силата на разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице с оглед безспорните между страните
обстоятелства, които се потвърждават от ангажираните по делото писмени
доказателства.
По изложените съображения съдът приема, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по отношение на
суброгиралия се в правата на застрахования застраховател.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя
повече, отколкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е
3
в размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно
обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
В случая размерът на щетите по средна пазарна стойност съгласно
заключението на експертизата възлиза на сумата от 1 870, 51 лв. От същата
следва да се приспадне стойността на детайлите и материалите, които могат
да бъдат реализирани под формата на вторични суровини, в размер на 55, 78
лв., като остатъкът възлиза на сумата от 1 814, 73 лв., която надвишава
изплатеното застрахователно обезщетение.
След съобразяване на изплатената от страна на ответника преди
предявяване на иска сума в размер на 650, 94 лв., което обстоятелство не е
спорно между страните, се налага извод, че искът се явява основателен в
пълния му предявен размер.
Върху дължимата сума следва да се присъди и претендираната законна
лихва от исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Задължението на ответника е парично и за периода на своята забава
същият дължи обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно чл.84, ал.2
ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора. По делото е представена регресна
покана с входящ номер на ответника от 21.09.2016 г. за изплащане на сумата
по процесната щета, поради което считано от 22.09.2016 г. ответникът е в
забава за изплащане на задължението си към ищеца. При спазване на
диспозитивното начало и заявения от ищеца период, за който се претендира
обезщетението за забава в размер на законната лихва, такава се дължи за
периода 09.08.2018 г. – 09.08.2021 г. в размер на 163, 35 лв., определен по
реда на чл.162 ГПК, с оглед на което искът се явява основателен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 640 лв. разноски по делото.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното от страна на
ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., тъй като същото е в
минимално предвидения размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с вкл.
ДДС, при налични по делото доказателства за регистрация по ДДС.
С оглед изхода на спора ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.
4
................ да заплати на ............., ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. .............., на основание чл.213 КЗ /отм./, сумата от 536, 03 лв.,
представляваща неизплатена остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане
„Пожар и природни бедствия“ от 18.12.2015 г. по щета № ............. г. с
включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба – 09.08.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 163, 35 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 09.08.2018 г. – 09.08.2021 г.
ОСЪЖДА ............, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.
................ да заплати на ............., ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. .............., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 640 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5