№ 48
гр. Сливен , 08.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500175 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби против първоинстанционно решение №
260011/10.02.2021г. по гр.д. № 1348/19г. на НзРС, поправено с решение №
260027/08.03.2021г. по гр.д. № 1348/19г. на НзРС и станало неразделна част
от него, с което е
извършена делба на недвижимо имущество, представляващо
прекратена СИО, като в дял І на В. С. Г. са поставени подробно описаните
по вид, размер, местонахождение, граници, площ, предназначение и данъчна
оценка в 31 пункта недвижими имоти, в дял ІІ на С. Д. Д. са поставени
подробно описаните по вид, размер, местонахождение, граници, площ,
предназначение и данъчна оценка в 31 пункта недвижими имоти,
осъден е С. Д. Д. да заплати на В. С. Г. сумата 6 178, 70 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от
делбените недвижими имоти в общ размер 287, 823 дка за стопанската
2016/2017г. за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2017г., заедно с обезщетение
за забава в размер на законовата лихва от 30.09.2017г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата до 8
300лв. – частичен иск за сумата от 28 782, 30 лв.,
осъден е С. Д. Д. да заплати на В. С. Г. сумата 6 178, 70 лв.,
1
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от
делбените недвижими имоти в общ размер 287, 823 дка за стопанската
2017/2018г. за периода от 01.10.2017г. до 30.09.2018г., заедно с обезщетение
за забава в размер на законовата лихва от 30.09.2018г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата до 8
300лв. – частичен иск за сумата от 28 782, 30 лв.,
осъден е С. Д. Д. да заплати на В. С. Г. сумата 6 178, 70 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от
делбените недвижими имоти в общ размер 287, 823 дка за стопанската
2018/2019г. за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г., заедно с обезщетение
за забава в размер на законовата лихва от 30.09.2019г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата до 8
300лв. – частичен иск за сумата от 28 782, 30 лв.,
осъден е С. Д. Д. да заплати по сметка на НзРС държавна такса в
размер на 3 490, 40 лв.,
осъдена е В. С. Г. да заплати по сметка на НзРС държавна такса в
размер на 2 748, 60 лв. и са присъдени разноските на страните съразмерно
на уважената и отхвърлената част от претенцията по сметките п очл. 31
от ЗС.
С постъпилата от С. Д. Д. въззивна жалба се атакува решението
относно извършената делба, както и в осъдителните части касателно
претенциите по чл. 346 от ГПК.
Въззивникът развива съображения за неправилност на решението във
връзка с частичното уважаване на искането за обезщетение по чл. 31 ал. 2
от ЗС, а по отношение на частта, с която са възложени на всяка от
страните дялове от допуснатите до делба недвижими имоти счита
решението за недопустимо, тъй като делбата вече е била извършена по
реда на чл. 350 и чл. 352 от ГПК.
С въззивната жалба се иска обезсилване на решението в частта
относно повторното разпределение на делбените имоти и отмяна в частта
относно уважените частично претенции по чл. 346 от ГПК и отхвърляне на
същите.
2
След извършената проверка, въззивният съд констатира, че
въззивната жалба е била нередовна, тъй като първоинстанционният съд,
чрез който тя се подава и който е длъжен да изпълни процедурата по чл. 262
във вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК преди да я изпрати заедно с делото на
въззивната инстанция, не е събрал изцяло дължимата държавна такса.
Към въззивната жалба е приложена вносна бележка за внесена д.т. в
размер на 371 лв. – половината отд.т., събрана от РС върху присъденото
обезщетение.
С нея обаче се атакува и решението относно извършването на
делбата, но държавна такса не е внесена.
Въззивникът иска съдът „служебно“ да признае недопустимостта му в
тая част. Съгласно ТР №1/2013г. на ВКС, касателно правомощията на
въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото в
съответствие с правилото на чл. 269, изр. 2 от ГПК служебната проверка
на съда има за предмет валидността и допустимостта - в обжалваната
част на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Следователно, за да се произнесе служебно по допустимостта на
решение или част от него, въззивният съд следва да е сезиран с жалба
относно тази част на проверявания акт, няма пречка и такъв довод да е
релевиран с въззивната жалба. Така в случая в предмета на обжалване е
включена частта от съдебното решение, за която въззивникът счита, че е
недопустима – относно извършването на делбата, а щом влиза в обхвата на
обжалване, се дължи заплащане на държавна такса върху нея, съобразно
правилата на ГПК.
Ако се приеме че извършването на делбата не е част от въззивната
жалбата – съдът няма правомощия да се произнася по допустимостта на
решението в тази част, тъй като за да го стори е необходимо то да е
обжалвано в нея /като служебната проверка на допустимостта се
извършва независимо дали са въведени оплаквания за това или само такива
за неправилност/ и в такъв случай се дължи заплащане на д.т.
Поради това въззивникът, щом е включил в предмета на жалбата си
3
частта на съдебното решение относно извършването на делбата, следва да
внесе съответната държавна такса, която не е събрана от първостепенния
съд.
Ето защо производството пред въззивния съд следва да се прекрати, а
делото – да се върне на НзРС за осъществяване на процедурата по чл. 262
ал. 1 вр. чл. 261 т. 4 от ГПК, като остави без движение въззивната жалба и
даде съответните указания за внасяне на дължимата д.т. от въззивника.
След изтичане на срока следва или да приложи разпоредбата на чл. 262
ал. 2 от ГПК или да изпрати делото на въззивната инстанция за
продължаване на съдопроизводствените действия по редовната въззивна
жалба или редовната част от нея.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 175/2021г. на СлОС.
ВРЪЩА гр.д. № 1348/19г. по описа на НзРС на районен съд – Нова
Загора за осъществяване на процедурата по чл. 262 от ГПК за
отстраняване нередовността на въззивната жалба, съобразно горните
мотиви.
След приключването й, делото да се изпрати на СлОС за разглеждане
на редовната въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5