№ 539
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100900599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.
Подадена от „В.-М.“ ООД чрез управителя З.В.М., като се твърди, че дружеството
има парични задължения, които не е в състояние да изпълни, тъй като не разполага с
парични средства и/или бързо ликвидни активи и финансовите му затруднения не са
временни. Твърди се, че дружеството е създадено през 2005г., но към датата на молбата
няма текуща дейност и не осъществява търговки сделки, от които да очаква приходи.
Твърди се, че е спряло плащанията на публичноправните си задължения, възлизащи на
57590,54 лв., като не разполага с активи. Предвид изложеното се претендира обявяване на
неплатежоспособността на дружеството, съответно свръхзадължеността му, като се
постанови решение по реда на чл.632 от ТЗ с описаното съдържание.
Съдът като обсъди доводите по молбата, представените с нея писмени доказателства
и събраните по делото такива, включително при упражняване на правомощията на съда по
чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:
Молителят е представил справки за задълженията си, балансите и другите, изискуеми
от чл. 628 от ТЗ приложения към молбата. Видно от списъка на кредиторите като такъв е
включен НАП с посочената сума, а на стр. 16 и следващите от делото е представена справка
за задълженията на дружеството към 31.03.2012г., като видно от същата най-старите
непогасени задължения са по месечна справка декларация по ЗДДС и декларация обр. 6, с
падеж януари 2012г., а последните такива за ноември 2018., като общо дължимата главница
е 51 675,34 лв., начислената лихва е 40721,10 лв. или общо е дължима сумата от 92 396,44
лв. На стр. 29 и следващите е представена справка за отписани /погасени по давност
задължения към НАП, като видно е, че такива датират от 2009г. до 2011г. включително и
1
техният общ размер е 133 107,32 лв. С молбата е представен счетоводен баланс към
31.12.2021г., видно от който са отразени като ДМА сумата 46 хил.лв., собствения капитал е
5 хил.лв., отразена е натрупана печална, неразпределена от минали години – 52 хил. лв. и
непокрита загуба 127 хил.лв. В раздел В – Текущи /Краткотрайни активи няма никакво
отбелязване, а в раздел Задължения са отразени общо краткосрочни 61 хил.лв., от които
данъчни 33 хил.лв., осигурителни 28 хил.лв. Представен е към молбата и счетоводен баланс
към 28.02.2022г., видно от който данните са същите относно капитала, раздел В – Текущи
/Краткотрайни активи няма никакво отбелязване, а в раздел Задължения са отразени общо
краткосрочни 52 хил.лв., от които данъчни 28 хил.лв., осигурителни 24 хил.лв. С молба от
07.04.2022г. са приложени ГФО за 2018г.,2019г. и 2020г. Видно от счетоводния баланс към
31.12.2018г. данните са идентични, а именно отразени са като ДМА сумата 46 хил.лв.,
собствения капитал е 5 хил.лв., отразена е натрупана печалба, неразпределена от минали
години – 44 хил. лв. и непокрита загуба 127 хил.лв. В раздел В – Текущи /Краткотрайни
активи няма никакво отбелязване, а в раздел Задължения са отразени общо краткосрочни
124 хил.лв., от които данъчни 45 хил.лв., осигурителни 70 хил.лв. и хиляда лева задължения
към персонала. Съгласно счетоводния баланс към 31.12.2019г., данните относно капитала са
идентични с гореописаните, като краткотрайни активи няма отразени, а задълженията до 1 г.
са също 124 хил.лв., идентични на тези по баланса към 31.12.2018г. Същите са данните и по
счетоводния баланс към 31.12.2020г.
С писмо с вх.№23603/19.04.2022г. НАП е уведомила съда, че спрямо имуществото на
дружеството има наложени обезпечителни мерки по ДОПК по описаните постановления
/ПОМ от 26.10.2017г., което е приложено и с което е наложен запор върху суми по банкови
сметки, депозити и вещи в касети по описаното изпълн. Дело №22150018941/2015г. за
задължения в посочения размер, включващи главница 102 297,99 лв. и лихви в размер на
75676,70 лв. Постъпило е писмо от СДВР отдел ПП с вх.№24025/20.04.2022г., че няма данни
за регистрирани МПС на дружеството.
След справка по публичния ТР съдът е установил, че по партидата на дружеството,
считано от 2017г. насам са обявявани декларации по чл. 38 от ЗСч, че дружеството не е
извършвало дейност. Последният обявен в ТР баланс към 31.12.2016г., показва, че
дружеството е имало ДМА 46 хил.лв., а вземания от клиенти и доставчици в размер на 18
хил.лв., като задълженията му са в общ размер на 124 хил.лв., включващи данъчни 45
хил.лв., осигурителни 70 хил.лв. и хиляда лева задължения към персонала. По счетоводния
баланс към 31.12.2015г., освен ДМА в размер на 46 хил.лв. са отразени и Машини и
производствено оборудване на стойност 15 хил.лв., като са отразени продукция и стоки в
размер на 9 хил.лв. общо, вземания от клиенти 18 хил.лв., суровини и материали 2 хил. лв.
или общо за раздел В, краткотрайни активи в размер на 29 хил.лв. Задълженията са общо
115 хил.лв., от които хиляда лева получен аванс като дългосрочно, а 110 хил.лв. са
краткосрочни задължения, включващи данъчни 44 хил.лв., осигурителни 66 хил.лв.
Съгласно пояснителните бележки към този ГФО за 2015г. приходите, които е реализирало
дружество са 3хил.лв. от услуги, а годината е с отрицателен финансов резултат в размер на
2
13 хил.лв. Съгласно счетоводния баланс към 31.12.2014г., дружеството е отразило в раздел
В- Краткотрайни активи общо на стойност 43 хил.лв., от които материални запаси са 12
хил.лв., вземания от доставчици 27 хил.лв., отразена е и касова наличност в лева -4 хил.лв.
Задълженията са общо 117 хил.лв., от които 114 хил. са краткосрочни – до 1 г., включващи
42 хил. лв. – данъчни, 62 х.лв. – осигурителни, има и към доставчици – 5 х.лв. и към
фин.предприятия – 5 х.лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични
задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от
13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от е
състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да
покрие задълженията му. Молителят е търговец, а се установи безспорно от представените с
молбата писмени доказателства, че има неизплатени публични задължения към държавата за
данъци и осигурителни вносни, а именно към НАП, които са в размер по приложената
справка към 31.03.2022г. от общо 92 396,44 лв.. Съгласно константната практика на ВКС,
включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г.,
ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите, като трябва да обори установената от закона презумпция и
докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и
към момента на тяхната изискуемост, което молителят не е сторил по делото. В тежест на
молителя - длъжник е да обори презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ, като това може да стане
на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което
да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват
различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника
да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. При отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на
всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на
състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност,
отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения, като ако той е под норматива от 1 / единица/ се приема, че дружеството е
3
неплатежоспособно, въпреки че референтните стойности варират съобразно отрасъла, в
който работи предприятието. Съдът намира, че се установи по делото, че от 2017г. нататък
дружеството не е осъществявало търговска дейност, като е подавало в ТР декларации по чл.
38 от Зсч. Същевременно от представените от ответника ГФО е видно, че по счетоводен
баланск към 31.12.2018г. в раздел В – Текущи /Краткотрайни активи няма никакво
отбелязване, т.е. нулева стойност, а в раздел задължения са отразени общо краткосрочни 124
хил.лв., от които данъчни 45 хил.лв., осигурителни 70 хил.лв. и хиляда лева задължения към
персонала. Съгласно счетоводния баланс към 31.12.2019г., данните относно капитала са
идентични с гореописаните, като краткотрайни активи няма отразени, а задълженията до 1 г.
са също 124 хил.лв., идентични на тези по баланса към 31.12.2018г. Същите са данните и по
счетоводния баланс към 31.12.2020г. Това означава, че коефициентът на обща ликвидност
на дружеството към тези три години е 0, тъй като няма никакви краткотрайни активи, с
които да покрие краткосрочните си задължения, т.е. същото безспорно е
неплатежоспособно. Съгласно представения ГФО към 31.12.2021г., също в раздел В –
Текущи /Краткотрайни активи няма никакво отбелязване, а в раздел Задължения са отразени
общо краткосрочни 61 хил.лв., от които данъчни 33 хил.лв., осигурителни 28 хил.лв., като по
счетоводен баланс към 28.02.2022г., данните са същите относно капитала, в раздел В –
Текущи /Краткотрайни активи няма никакво отбелязване, а в раздел Задължения са отразени
общо краткосрочни 52 хил.лв., от които данъчни 28 хил.лв., осигурителни 24 хил.лв., т.е. и
по тези баланси коефициентът на обща ликвидност, както и другите показатели на
ликвидността са нулеви, поради невъзможност да са с отрицателна стойност, предвид
липсата на каквито и да краткотрайни активи, с които молителят да посрещне и покрие
краткосрочните си задължения. Намаляването на краткосрочните задължения на молителя се
дължи, както е видно от приложената справка от НАП на отписани като погасени
задължения, на това, че част от дължимите такива са погасени по давност, а именно не се
твърди и/или установява погасяване на задълженията. Предвид горното съдът намира, че
безспорно се установи състоянието на неплатежоспособност на дружеството, което от
години не е в състояние да покрие краткосрочните си задължения, същото не е временно, а
очевидно трайно състояние, поради което следва да бъде обявена неплатежоспособността
му.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени
същата съобразно данните по делото, като не е обвързан от твърдяната такава от молителя.
Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по
смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да
изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение.
В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г.,
Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата
решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
4
парично задължение, но същото да е от кръга на тези, за които може да бъде обявен в
неплатежоспособност и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. Съгласно чл. 608, ал.2
от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като по
силата на ал. 3 на същия текст неплатежоспособността може да е налице и когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло вземанията само на
отделни кредитори. Предвид горното съдът намира, че състоянието на неплатежоспособност
е възникнало по-рано и безспорно е налице към 31.12.2014г. Горното се подкрепя от анализа
на обявените в ТР ГФО и баланси на дружеството към горепосочената дата и последващите
две години. Съгласно ГФО към 31.12.2014г., дружеството е отразило в раздел В-
Краткотрайни активи общо такива на стойност 43 хил.лв., от които материални запаси са 12
хил.лв., вземания от доставчици 27 хил.лв., отразена е и касова наличност в лева -4 хил.лв.
Задълженията са общо 117 хил.лв., от които 114 хил. са краткосрочни – до 1 г., включващи
42 хил. лв. – данъчни, 62 х.лв. – осигурителни, има и към доставчици – 5 х.лв. и към
фин.предприятия – 5 х.лв. Към дата 31.12.2014г. коефициентът на обща ликвидност на
дружеството е съотношението между краткотрайните активи /43 хил.лв/ и краткосрочните
задължения / 114 хил.лв/, който е 0,3771. Това показва, че още към този момент дружеството
е било неплатежоспособно, тъй като не е можело да покрие краткосрочните си задължения
със своите краткотрайни активи. Извън допустимите норми са и другите показатели на
ликвидността, като например този на бърза ликвидност е съотношението 31 хил.лв. към 114
хил.лв краткосрочни вземания или възлиза на 0,2719, коефициентът на незабавна
ликвидност и на абсолютна ликвидност в случая към 31.12.2014г. са съотношението между
отразените парични средства – 4 хил.лв. и краткосрочните задължения от 114 хил.лв., т.е.
0,0350, което показва състоянието на неплатежоспособност на дружеството. В последващите
две години 2015г. и 2016г. видно от данните по ГФО не е настъпило подобрение на
икономическото състояние, напротив, към 31.12.2015г. краткотрайните активи са в размер
на 29 хил.лв., задълженията са общо 115 хил.лв., 110 хил.лв. – краткосрочни или
коефициентът му на обща ликвидност е 0,2636, а абсолютната ликвидност е 0,00. Към
31.12.2016г. дружеството като краткотрайни активи има отразени само вземания от клиенти
и доставчици в размер на 18 хил.лв., като задълженията му са в общ размер на 124 хил.лв.,
включващи данъчни 45 хил.лв., осигурителни 70 хил.лв. и хиляда лева задължения към
персонала, което означава, че коефициентът на обща ликвидност е 0,1451. Следователно
още към 31.12.2014г., към която дата видно от справката от НАП за неизплатени задължения
има изискуеми и ликвидни такива, независимо от последните отписани по давност,
дружеството не е било в състояние да обслужва краткосрочните си задължения с
краткотрайните си активи и е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, което е
трайно, липсва подобрение в годините и поради това според съда началната дата на
неплатежоспособност следва да е 31.12.2014г. Дори и да молителят да е е извършвал
последващи горепосочената дата плащания към отделни кредитори, към този момент е
налице безспорно установено обективно въз основа на данните по баланса състояние на
неплатежоспособност. От данните по ГФО е видно, че показателите на дружеството са
неблагоприятния за целия последващ период. Предвид горното съдът намира, че
5
неплатежоспособността е налице от 31.12.2014г., тъй като към нея е безспорно видно от
данните, че молителят не е бил в състояние да погаси текущите си задължения с текущите
си активи и това следва да е началната дата.
По делото няма данни длъжникът да разполага с достатъчно налични парични
средства, с които да покрие разноските по производството по несъстоятелност.
Обстоятелството, че дружеството притежава някакви активи, т.е. отразени са ДМА, не води
до извода, че има имущество за покриване на началните разноски за производството по
несъстоятелност, тъй като тези активи следва да бъдат осребрени, а фазата по осребряването
в производството по несъстоятелност се предхожда от фаза по установяване и приемане на
вземанията, през който период са необходими средства за възнаграждение на синдика, за
извършване на оценка на активите и тяхната продажба. Предвид горното въпреки наличните
активи, изводът е, че ответникът няма средства за покриване на текущите начални разноски
по производството по несъстоятелност, поради което и с оглед на факта, че въпреки
изричното определяне на началните такива с определението по чл. 629б от ТЗ от
01.04.2022г., вписано в т.73, пард.№ 4007, такива не са привнесени нито от молителя, нито
от някои от другите кредитори на ответника, съдът намира, че следва да се постанови
решение по чл.632 ал.1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание. Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „В.-М.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.******* , и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й
ДАТА – 31.12.2014г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „В.-М.“ ООД, ЕИК
*******.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „„В.-М.“ ООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА „В.-М.“ ООД, ЕИК *******, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския
регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6