Р Е Ш Е Н И Е
№ 6/4.1.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пазарджик, в открито заседание на втори декември, две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Антоанета
Метанова и с участието на прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от
съдия Юрукова касационно административно дело № 1147, по описа на съда за 2020
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М.Ю.К. и
касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.
София против решение № 627/25.08.2020 г., постановено по адм. дело № 56/2020 г.
по описа на Административен съд гр. Пазарджик. К. обжалва решението в частта
му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени
вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от
касационната жалба се извеждат основания за неговата неправилност като
постановено в нарушение на материалния закон. Иска отмяната му в оспорената
част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи
предявения от него иск в претендирания размер. Претендира разноски по делото. Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Чолаков обжалва решението в частта му, с която е
уважен предявения против нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени
вреди за сумата над 500 лева до присъдения размер от 1900 лева като неправилно
поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по
чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби
и предлага да бъдат оставени без уважение.
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което
са процесуално допустими.
Производството
пред Административен съд - Пазарджик се е развило по исковата молба на М.Ю.К.,
с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
отнасящ се за периода от 01.11.2011 г. до 15.01.2020 г., ведно със законната
лихва от последната дата до крайното изплащане, като твърденията са, че вредите
са му причинени от бездействията и действията на администрациите на
Затвор – Пловдив и на Затвор – Пазарджик, които са го е поставили в нечовешки
битови условия и не е осигурявано адекватно лечение заболяването, от което
страда.
С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения иск
за сума в размер на 1900 лева и го е отхвърлил в останалата му част до
претендирания размер от 50 000 лева като неоснователен. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че по време на престоя си в Затвор – Пазарджик в
периодите от 17.07.2014 г. до 15.01.2020 г., т.е. около 5 години и половина,
ищецът е населявал изключително пренаселени килии, в които е разполагал с
жизнена площ под 3 кв.м., под 2 кв.м. и дори под 1 кв.м. За
периода от 08.11.2011 г. до 17.07.2014 г., т.е. около 2 години и 7 месеца, в
който ищецът е пребивавал в Затвор – Пловдив, ответникът,
въпреки че носи тежестта на доказване, не представи никакви данни за килиите,
които е населявал ищецът, съдът приема, че ищецът също е
населявал изключително пренаселени килии, в които е разполагал с жизнена площ
под 3 кв.м., под 2 кв.м. и дори под 1 кв.м. Изводът на съда е, че за около 8
години и 1 месец ищецът е бил подложен на значителното влияние на фактора
пренаселеност. От събраните по делото доказателства
съдът установява, че твърденията на ищеца за неадекватно медицинско обслужване
в затвора са неоснователни и недоказани.
За
първоинстанционния съд значителното нарушение на стандартите за жилищна площ,
наличието на вредители в килиите, липсите на тоалетна в килиите сочат, че в
процесния период от около 8 години и 1 месец ищецът е бил подложен на
кумулативното влияние на посочените неблагоприятни обстоятелства, като е счел,
че в своята съвкупност преминават прага на допустимите ограничения на
затворниците и представляват нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3. Съдът счита, че обезщетение в размер на
1 900 лв. представлява адекватно овъзмездяване за претърпените от него
неимуществени вреди, което при това е съобразено и реалната икономическата
ситуация в страната.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС,
обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Правилен
е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Неоснователни
са възраженията на ГДИН, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е
дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на
чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на
наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдени в
исковата молба факти. Последиците от недоказването също са правилно приложени,
съобразявайки се с нормата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.
В
случая е установено неизпълнение на законови задължения - липса на достатъчно
жилищна площ, на течаща вода и тоалетна в помещенията, в които ищецът е изтърпявал
наказание, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба на ГДИН за недоказаност на неимуществени
вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод
за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора –
Пазарджик и Затвора гр. Пловдив, където е изтърпявал наказание ищецът.
Неоснователни
са доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение в
частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
Естеството
и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая
изводите на съда за размера на дължимото обезщетение съответстват на посочените
критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното
въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал. Преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, е съобразена
с установената по делото обща продължителност и правилно е определена сумата, с
която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационните жалби като неоснователни - без уважение.
При
този резултат от касационното обжалване, искането за присъждане на разноски от
касационните жалбоподатели е неоснователно.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XII – състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА № 627/25.08.2020 г., постановено по адм. дело № 56/2020 г. по описа на
Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/