РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                   Година  2020              Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                ХХІХсъстав

На девети юли               Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                   Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №2471 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „К.Ф.” ЕООД против Наказателно постановление № 03-010892/27.03.2019 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „К.Ф.” ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ"  в размер на 200 лева на основание чл.416 вр. чл.415в, от КТ за нарушение по чл.403а ал.1 от КТ.

         Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и необосновано.

         В съдебно заседание редовно призован се явява, поддържа жалбата, моли да бъде отменено НП.

          Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното НП.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         На 08.03.2019г. при извършена проверка в студио за цветя находящо се на ул. „Драгоман“ №44 в гр.Варна било установено, че въззивникът „К.Ф.” ЕООД като работодател не държал на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, документи свързани с разпределението на работното време обект, поименен график за който било установено сумирано изчисляване на работното време- м. март 2019г.

         Въз основа на горното било отпочнато административно наказателно производство срещу въззивникът, като бил съставен АУАН.          Актосъставителят квалифицирал нарушението по 403А ал.1 от КТ. АНО издал наказателното постановление като изцяло възприел изложените в АУАН фактически констатации.

         Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на "Инспекция по труда" гр.Варна, съгласно заповед на Изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София.

         Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, разпита на свидетелката в хода на съдебното производство и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

        Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.403А ал.1 от КТ. Съгласно чл.403 А ал.1 от КТ в стопанисваните обекти следва да се държи на разположение на контролните органи по труда екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не бил извършил вмененото му нарушение. В действителност при проверката изисканите докумени не са се намирали в обекта и не са били представени на контролните органи. Този факт обуславя ангажирането на административно наказателна отговорност.  Съдът намира, че причините за неизпълнението на това задължение са ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е правилно наказан. Съдът не приема възраженията на жалбоподателят, че дружеството нямало вина и интерес от допускането на подобно нарушение. В настоящото административнонаказателно производство сме изправени пред хипотезата на търсене на обективна, безвиновна отговорност, тъй като предприятието на ЕООД  е лишено от воля  и не може да се търси вина. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно АНО е определил субекта на нарушението и е наложил наказание имуществена санкция на „К.Ф.” ЕООД.

           В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията за неточно описание на нарушението и мястото на извършване на същото. Предвид гореизложеното съдът намира, че не е било допуснато съществено процесуално нарушение. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. 

      Съдът намира, че отстраняването на нарушение веднага след установяването му представлява маловажен случай, при който е приложима разпоредбата на  чл.415в от КТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение следва да се приема като маловажно. Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  АНО правилно е  обсъдил степента на обществена опасност на извършеното нарушение. В този смисъл съдът намира, че правилно АНО е приложил разпоредбата на чл. 415в от КТ, според която за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. АНО не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложенат санкция към средния размер определен в КТ.  По преписката няма доказателства жалбоподателят да е имал и други нарушения, предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивникът и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл.415в от КТ минимум.

            С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010892/27.03.2019 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „К.Ф.” ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ"  в размер на 200 лева на основание чл.416 вр. чл.415в, от КТ за нарушение по чл.403а ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" на 100 ЛЕВА.

         ОСЪЖДА „К.Ф.” ЕООД да заплати на   Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

         

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: