Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 55
гр. Трявна,
13.09.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на четиринадесети септември
през две хиляди и седемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ДИНЕВА
при
секретаря В.Д., като разгледа
докладваното от съдия Динева гр. д № 24 по описа за 2017г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявен е иск
по чл. 124 ЗС и иск по чл. 59 ЗЗД от
ищеца Е.И.П. с ЕГН ********** ***
представлявана от адв. В.Д. *** представлявана кмета Д.З..
В
исковата молба се твърди,че на 15.07.1967г. Й.Т.К./ И.Б.Д./ и
А.К.Л.купили от Б.И. Т.недвижим имот с нотариален акт за
покупко-продажба с №194, том 1, дело №279/1967г. по описа на Дряновски народен
съдия, с описание: недвижим имот, находящ
се в землището на гр.Трявна - нива, сега дворно място, на м."Гюла" от
2/два/ декара, при граници: черничева общинска гора, С.И.Б.и Ц.С., път и М.М.Г..
През 1978г. по съдебен ред / гр.дело №
117/1978г. по описа на PC Дряново/ Й.Т.К./
И.Б.Д./ и А.К.Л., които не са били в брак /видно от удостоверение с изх.№31
00-1062-001/09.12.2016г. , изд.от отдел ГРАО при общ.Трявна/ поделили
притежаваният от тях недвижим имот, описан по-горе и находящ се в м."Гюла" от 2/два/ декара, като А.К.Л.получава
в дял ПЪРВИ етаж от двуетажна жил.сграда и 1/2 ид.ч. от дворното място
от 2000 кв.м., а Й.Т.К./И.Б.Д./ получава
в дял ВТОРИ етаж от двуетажна жилищна сграда и 1/2 ид.ч. от дворното
място от 2000 кв.м., подробно описано в Протокол от 17.05.1978г. по .дело №
117/1978г. по описа на PC Дряново. В
този протокол изрично било упоменато, че през това
дворно място преминава и път, който се ползва от съделителите и от трети лица.
Закупеният от Й.Т.К./ И.Б.Д./ и А.К.Л.недвижим имот с Нотариален акт за
покупко-продажба с №194, том 1, дело №279/1967г. по описа на Дряновски народен
съдия бил разделен от път и от външна
регулационна линия и представлявал
ПИ 73403.46.11 и 73403.501.529, като ПИ 73403.501.529 в плана на
гр.Трявна е разделен на УПИ 1-529 и УПИ II-529.
С
нотариален акт №79, том 1, дело 106/93г. наследниците на Й.К.продават УПИ
11-529, което е наложило разделянето на ПИ 73403.501.529. Новообразуван бил ПИ
73403.501.3024 /площ от 774кв.м./ , който бил собственост на Е.И.П., съгласно
Нотариален акт за дарение от №51, том 1, дело №327/93г. и Протокол от
03.09.2008г. по гр.дело №65/2008г. по описа на PC Трявна,
също вече продаден на трети лица.
Твърди се ,че преди 8-9 години,
наследниците на Й.Т.К./ И.Б.Д./ и А.К.Л.решили
да се снабдят със скица на ПИ 73403.46.11 , но им сбило съобщено,че това
било земя по чл.19 от ЗСПЗЗ която се стопанисвала от община
Трявна. Няколко години Е.И.П. подавала молби, жалби, писала писма
вкл.до Омбудсман на Република България, но така й никой не коригирал
грешката и тя все получавала откази,
като последният отказ бил от заседание на общински съвет-Трявна проведено на
03.11.2016г. когато отново не било дадено съгласие за предоставяне на имота на
наследниците на Й.Т.К./ И.Б.Д./ и А.К.Л..
От
15.07.1967г. процесния имот - ПИ 73403.46.11 винаги се е обработвал и
стопанисвал от Й.Т.К./ И.Б.Д./ и А.К.Л., а след това от техните наследници,
като повече от 10 години това била ищцата
Е.И.П.,която го стопанисвала явно
и необезпокоявано. Имота никога не бил
предмет на кооперативно земеползване, отнет или одържавен в някоя от хипотезите
на чл.10 от ЗСПЗЗ, т.е. не подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищцата не смятала, че имота е следвало да се
посочва като остатъчен фонд по см. на чл. 19 ЗСПЗЗ и да се актува като
общински. Имота бил частна собственост, не е подлежал на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, респ. не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска
собственост. Общината-ответник не е
представила доказателства на ищцата защо процесния имот попада в приложното
поле чл.19 от ЗСПЗЗ, защо смята, че е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но не бил своевременно заявен за
възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. ПИ 73403.46.11 не е
бил отнет от собствениците му, поради което не бил заявяван и за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото този реституционен закон бил приложим
само за имотите, които са били отнети фактически или юридически от
собствениците им. Такива имоти не влизали и във фонд «Резултативен» по чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ, не ставали общинска собственост и нямало пречка да бъдат придобити
по давност. С оглед на тази фактическа обстановка трайната съдебна практика на
ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК приемала, че разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими
по отношение на дворно място, изключено от регулационния план на населеното
място, за което липсват данни да е включено в ТКЗС или фактически да е отнето,
след надлежно обезщетяване на собственика. С Постановление № 216 от 08.11.1961
г. на Министерския съвет за подобряване
градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на
обработваемата земя /Обн., Изв., бр. 93 и 95/1961 г./, било предвидено да се
изключат от строителната част онези терени, които са подходящи за обработване и
надхвърлят нормативите за неподходящата регулационна площ на населеното място.
След изключването на съответните имоти от регулация, е следвало да се изпълни
процедурата, предвиждаща собствениците да бъдат обезщетени за направените
подобрения и трайни насаждения.
Видно
било от приложеното писмо-отговор с изх.№31 00-3248/17.02.2009г., от
общ.Трявна, че била извършена проверка
по плановете на гр.Трявна, от която е установено, че до 1986г. имота е бил
извън регулацията на града. През същата година със Заповед № РД
02-14-96/15.09.1986г. на КТСУ- София е одобрен и влязъл в сила нов кадастрален,
застроителен и регулационен план на гр.Трявна, който е определил и външните
граници на населеното място, като извън тези граници земята била земеделска. В
тези земи попадал и процесният имот, като видно от този отговор от общ.Трявна
отчуждителни преписки относно реализираната улица през имота на наслениците на А.К.Л.и Й.Т.К./ И.Б.Д./ не са открити в архива
на общината.Когато през 1967г. имота е бил закупен от А.К.Л.и Й.Т.К./ И.Б.Д./ през имота им
преминавал „черен" път, който се е ползвал както от тях, така и от трети
лица. Впоследствие бил изграден широк асфалтов път с обръщало, като била отнета
площ от процесния имот и собствениците му не били обезщетени за това.Община
Трявна не информирала собствениците на
имота за извършеното отчуждаване, съответно не е изплатила обезщетение,
вероятно защото е сметнала , че това е земя по чл.19 ЗСПЗЗ. Това обаче не било
така. Имота бил собственост първоначално
на А.К.Л.и Й.Т.К./ И.Б.Д./, а след това
на техните наследници. Собствениците на имота от своя страна не са знаели, че
има проблем с имота им, чак до 2006г.-2007г. когато решават да се снабдят със
скица.
Твърди се ,че съгласно практиката на ВКС
в
приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ попадали само земеделски земи, които подлежат
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в
предвидения в закона срок, в хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не можела да придобие правото на
собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. С тези решенията си ВКС се произнесъл и по възможността такива имота да
бъдат придобити по давност от лицата, които са ги владели в срока по чл.79 ЗС,
тъй като не попадат в хипотезите на ЗВСОНИ и ЗС, изключващи придобиването по
давност.Характерът на имота като земеделски,подлежащ на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, се определял нормативно от чл. 2 от ЗСПЗЗ. Законодателят определил с
чл. 2 приложното поле на ЗСПЗЗ като изхождал от сегашното състояние на имотите,
а с нормата на чл. 10 ЗСПЗЗ, е дефинирал кои имоти подлежат на реституция, като
е изходил от различни хипотези към момента на колективизацията. При преценката
дали конкретен имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ следвало да се изхожда както
от правилото на чл. 2 от ЗСПЗЗ, т.е. от местонахождението му към настоящия
момент, така и от статута му и конкретната хипотеза, при която е обобществен
към момента на кооперирането му. Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежали селскостопанските имоти, които са
били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна
практика по приложението на посочената норма приемала, че целта на закона е да
се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било
създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на
лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно
земеделските земи. Обстоятелството, че един имот има земеделско предназначение,
не значело непременно, че имота е бил
включен или стопанисван от ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях
селскостопански организации. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по
силата на членствено правоотношение, не е бил одържавяван -например съгласно
чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.) или чл.12, ал.1 от ЗТПС/отм/, не е отнеман фактически,
запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници,
следвало да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ.
С оглед изложеното ищцата Е.И.П., в качеството си на наследник
имала правен интерес от предявяването на
настоящият иск, предвид оспорване правото на собственост от страна на ответника
- община Трявна, като 1/2 ид.ч. от имота същата притежавала по наследство от А.К.Л.и Й.Т.К./ И.Б.Д./. Е.И.П. осъществявала непрекъснато владение на имота
през всичките тези години, което ще докажела със свидетелски показания. През
2007г. -2008г когато Е.П. иЙ.Б./неин брат/ решили да си оправят имуществените
отношения, те били възпрепятствани, тъй като им бил направен
отказ за издаване на скица за ПИ 73403.46.11, не успели да установят
собствеността върху имота и през 2008г. по съдебен ред по гр.дело № 65/2008г.
на PC Трявна Й.Б.предоставил притежаваната от него 1/2
ид.ч. от втория етаж на двуетажната жилищна сграда на сестра си Е., която е
притежавала другата 1/2 ид.ч., както и целият първи етаж и съответните ид.ч. от
дворното място - УПИ 1-529 . Процесният имот ПИ 73403.46.11 поради оспорване
правото на собственост от страна на ответника - община Трявна остава неподелен
между наследниците на Й.Т.К./ И.Б.Д./ и А.К.Л., като Е.П. го е стопанисвала
през всичките тези години, до ден днешен. Й.Б./брат на ищцата/ починал през
2009г.Същият имал дъщеря - И.Й.Б.ЕГН **********, която не е стопанисвала притежавания от наследниците
имот,предмет на делото. Е.П. дори не
познавала дъщерята на брат си. Само и
единствено тя стопанисвала процесния
имот, като поради тази причина следвало да се счита за собственик на другата
½ идеалната част, която е била собственост на брат й Й.Б.на основание
давностно владение.
С оглед това ищцата моли съдът , да постанови решение с което да
признае за установено по отношение на ответната страна -община Трявна, че ПИ 73403.46.11 е собственост на Е.И.П.,
както следва: 1/2 ид.ч. по наследство от Й.Т.К./ И.Б.Д./ и А.К.Л.и 1/2 ид.ч. на основание давностно
владение.
С допълнение към исковата молба ищцата е
заявила ,че се отказва от искането си за конституиране на лицето Ивелина Бонева
–дъщеря на нейният брат – Й.Б., като необходим другар по делото,тъй като не я е
виждала.Също с допълнението към исковата
си молба уточнява ,че в случай, че искът
и да се признае за установено по отношение на ответната страна -община Трявна,
че ПИ 73403.46.11 е нейна собственост
иска Община Трявна да бъде осъдена да и
заплати обезщетение в размер на сумата от
5000лв.във връзка отнемане на част от имота и за изграждането на асфалтов път,която част
заявява, че е около 600кв.м.
Ищцата моли да и бъдат присъдени и направените по делото разноски за които ще
бъде приложен списък в съдебно заседание.
Ответникът -Община Трявна е
депозирал отговор, в който посочва, че оспорва предявения иск и всички изложени
в исковата молба фактически твърдения и обстоятелства. Счита, че предявеният
установителен иск както и предявеният при условията на евентуалност иск за
сумата 5000лв. обезщетение ,са неоснователни и недоказани.Исковата молба била
противоречива, тъй като ищцата ту
твърдяла че е единствен собственик на имота, предмет на делото ,ту твърдяла, че е наследствен на други лица.Това
обърквало защитата на ответника.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ: „Общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците.
След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост.".
Съгласно
чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ: „Определянето на имотите по ал. 1 се извършва от
комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в
която участват представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства
или държавните ловни стопанства.".
Претендираният от ищцата имот бил
определен като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и предаден на Община
Трявна с Протоколно решение № 4/20.10.2008 г. на Комисия по чл. 19, ал. 2 от
ЗСПЗЗ, като е посочен и в Приложение № 1 към раздел I, т. 1. към това решение
под пореден № 188 /Имот № 046011 с площ 1226 кв. м., стр. 4/.
Планът за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници за землището на гр.
Трявна, където попада и процесният имот, са били обнародвани в ДВ бр.
107/11.09.1998 г., като са влезли в сила и предадените земеделски земи са
станали общинска собственост. По силата на посочените по-горе разпоредби на
ЗСПЗЗ Общината е станала собственик на процесния имот.По тази причина ищцата,
посоченото от нея трето лице, както и техните наследодатели, не са собственици
на Поземлен имот с идентификатор 73403.46.11 по КККР на гр. Трявна.
Ответника оспорва описаните имоти в Нотариален акт за покупко-продажба с № 194,
том 1, дело № 279/1967 г. по описа на Дряновски районен съдия; Протокол от
17.05.1978 г. по гр. д. № 117/1978 г. по описа на PC Дряново,;Нотариален акт № 51, том 2, дело № 327/1993 г. на ТРС;
Нотариален акт № 79, том 1, дело № 106/1993 г. по описа на ТРС,; Нотариален акт
№ 81, том 1, дело № 173/1997 г. по описа на ТРС;Протокол от 03.09.2008 г. по
гр. д. № 65/2008 г. по описа на ТРС, представени от ищцата като доказателства,
да са идентични с Поземлен имот с идентификатор 73403.46.11 по КККР на гр.
Трявна собственост на Община Трявна. Твърди се , че описаните в документите
за собственост на ищцата недвижими имоти не са идентични с процесния имот,
предоставен от Комисията по ЗСПЗЗ, като това било видно и от описаните в тях
площи, граници и съседи, които били
различни.
Ответника оспорва твърденията на ищцата,
че наследодателите на ищцата обработвали и стопанисвали имота от 1967 г., а
след смъртта им от техните наследници, а последните 10 години- от ищцата.Също така оспорва твърденията, че имотът никога не е бил
включван или стопанисван от ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях
селскостопански организации, че същият не е бил коопериран по силата на
членствено правоотношение, не е одържавяван и не е отнеман фактически или
юридически през годините, както и не е бил предмет на възстановяване от ОСЗГ,
поради което процесния имот не бил
предмет и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и че същият е
запазил през годините статута си на частна собственост и е бил владян в реални
граници от ищцата и нейните наследодатели. Напротив, ответника твърди ,че процесният имот е бил одържавен, като
е подлежал на възстановяване по
реда на чл. 10 и сл. от ЗСПЗЗ. Ищцата или неин праводател не са поискали
възстановяване правото на собственост върху него, както и не са го владели в
реални граници.
В
конкретния случай най-важният въпрос за изхода на делото бил кое лице е собственик на имота към датата на
завеждане на делото.
За
да се установи това следвало да се анализират и да се проследят и
разпоредбите
на чл. 19 от ЗСПЗЗ и по точно как те са се променяли във времето и каква е
целта на законодателя. Статутът и
режимът на т. нар. земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ през годините се е променял. Докато
първоначално тези земи били дадени за
стопанисване и управление на Общините, след законодателните промени в ЗСПЗЗ
през 2007 г. законът разпоредил, че те
стават общинска собственост, разбира се при наличието на очертаните в чл. 19,
ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ предпоставки. Оттук и най-важният въпрос бил - кое лице
следва да бъде предпочетено като собственик при спор за материално право- това,
което има документ за собственост или това, което законът е определил като
собственик. В конкретния случай, волята
на законодателя била такава, че независимо дали въпросните земи са били или не
са били нечия друга собственост, то след спазване на описаната в чл. 19 от
ЗСПЗЗ процедура- последните стават общинска собственост. Съдът бил длъжен да
прилага законодателството такова, каквото е то, без значение дали е справедливо
или не и кои интереси охранява. След като изрично законът е посочил, че
Общината става собственик на земите, които са и предадени от т. нар.
междуведомствена комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и след като планът за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници за тези земи са влезли в сила, правният извод ,който се налагал бил само един- предявеният против Общината
иск за собственост бил неоснователен, защото тя е станала собственик на имота.
С оглед на изложеното следвало, че Общината е придобила правото на собственост
върху имота ех lege- с промените в
чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от момента на предаване на имота на същата от
назначената за целта комисия.
Ответника прави възражение за придобиване на имота от Общината
чрез давностно владение, тъй като тя
владяла същия повече от пет години добросъвестно ,въз основа на годно
правно основание да я направи собственик.С оглед на изложеното, се иска съдът
да постановите решение, с което да
отхвърли изцяло предявения иск като недоказан и неоснователен.Моли, ищеца да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски.
По отношение на иска за заплащане на
обезщетение ответника сочи,че същият е
голословен, неоснователен и недоказан. Липсвали каквито и да било фактически
твърдения по този иск от страна на ищеца, поради което ответникът нямало как да
се защитава. Не бил посочен и моментът, от който се претендира обезщетението и
въз основа на какво увреждане и кога е станало, но въпреки това с отговора си ответникът правел възражение за изтекла погасителна давност
и по отношение на тази ищцова претенция.
Освен това ответника оспорва твърдения от ищцата факт, че асфалтов път е
изграден върху имот, който е нейна собственост. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли изцяло предявения иск, като недоказан и неоснователен.
След като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери за установено
следното :
От приложените доказателства по делото
се установява ,че с нотариален акт № 194 том І дело № 279/67г. от петнадесети
юли 1967г. лицето Б.И. Т.от гр.Трявна е продало на Й.Т.К. /с
второ име И.Б.Д./и на А.К.Л.недвижим имот ,находящ се в землището на
гр.Трявна,а именно:Нива сега дворно място на м. „Гюла“ от два декара при
граници:Черничева общинска гора, С.И.Б.и Ц.С. ;път и М.М.Г..През този имот е
минавал черен коларски път, който го е разделял на северна и южна част и е свързвал
града със селскостопанските имоти.Този имот е бил земеделска земя извън
регулацията на града.Установява се от доказателствата по делото ,че след
закупуване на имота двамата съсобственици са построили в него двуетажна къща.
От
приложеният по делото протокол на
РС-Дряново от 17.05.1978г. по гр.д. 117
по описа за 1978г. е видно, че Й.К./ И.Д./
и А.Л.са си поделили този
имот,като А.Л.е получила в дял и изключителна собственост целият първи жилищен
етаж от построената в съсобственият им
имот двуетажна жилищна сграда от 80
кв.м. намираща се в гр.Трявна м.“Гюла“,ул.“Минчо Д.Венков № 9“А“, заедно с
½ от мазата и тавана и ½ идеална част от дворното място в което е
построена жилищната сграда цялото с площ от 2000кв.м.при общи граници на
имота И.и П. П.;улица,С.И.Б.и В.П.Н.с
право на ползване завинаги на онази една
втора част която се намира към границата И.и П. П.. При делбата Й.К./И. Д./ от гр.Трявна е
получил в реален дял и собственост от този недвижим имот находящ се в
гр. Трявна на ул.“Минчо Д.Венков № 9“А
½ идеална част от дворното място цялото от 2000кв.м. с право на
реално ползване на онази ½ ид. част която се намира към границата В.Н.заедно
с вторият жилищен етаж от построената в
съсобственият им имот двуетажна жилищна сграда
и 1/2 част от тавана над този етаж и половината от мазата ,която представлява отделна постройка, доле П. до
къщата,заедно с банята и клозета и полуразрушена стопанска сграда, който имот е
при граници: В.Н.; С.И.Б.,улица и И.и П. П..Посочено е,че през
дворното място минава път ,който се ползва от съделителите и от трети лица.
През 1986г. със заповед № РД-2-14-96/15.09.1986г.
е бил одобрен кадастралния и ЗРП на гр.Трявна.Тогава имота вече e отбелязан
с пл. № 529,който номер се отнася и за двете части на имота разделен от черен
път.Южната част на имота остава в
чертите на плана и за нея се отреждат два парцела,а именно- парцел
І-529 и парцел ІІ-529.Северната част от имота остава земеделска земя извън
регулацията.С нот. акт № 79 том І дело № 106 от 1993г. наследниците на Й.К.продават
ПИ ІІ-529,което е наложило разделянето на ПИ 73403.501,529 и образуване на ПИ ІІ-529 с площ от 437 кв.м.
и ПИ 73403.501.2024 с площ 774кв.м.С протокол по гр.д. 65/2008г. на РС-Трявна и
нот. акт за дарение № 51 том І дело 327 от 1993г. последният е собственост на
ищцата Е.И.П.. Установено е, че този имот също е продаден от ищцата.Останал е непродаден само ПИ
73403.46.11 разположен на север представляващ земеделска земя с площ от 1226
кв.м. от които 450 кв.м. площ определена за улица със ЗРП от 1986г.определен с одобрена
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Трявна одобрени със заповед №
РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК-София.
Установява се от приложеното протоколно
решение№ 4/20.10.2008.,че е било проведено заседание на комисията
по чл. 19 ал.2 ЗСПЗЗ в състав определен
със заповед РД-ЗА-34 от 14.07.2008г. на Директора на Областна дирекция“Земеделие“- Габрово, с което са
определени имотите по чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ по землища,включително придобитите
преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ/обн. Бр. 13
от 2007г./.Към Протоколно Решение № 4 от 20.10.2008г.има приложение № 1
към раздел І,т.1, в което са посочени
земите-общинска собственост на осн.чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ.В т.188 е посочен имот №
046011-НТП –Нива с площ 1,226,начин на възстановяване РГ, която е предмет на
делото. Установява се, че този имот е включен като общинска собственост по чл. 19
ал.1 ЗСПЗЗ .Това е станало тъй като при възстановяване на земите по ЗСПЗЗ никой от
собствениците не е подал заявление за възстановяването на този имот.
От
заключението на вещото лице инж.Д.Б. назначено по искане на ищцата,се
установява ,че за имот № 11 от масив 46 не се явява собственик и той е оставен
за стопанисване на общината. Този имот не е отнеман от собствениците му, не е
бил част от ТКЗС нито от АПК,поради
което е оставен за стопанисване на
общината в продължение на 10 години.
В съдебно заседание вещото лице заявява,че имота макар и да не
е отнеман от собствениците му имота бил под
разпореждане на ТКЗС или АПК
независимо дали е ползван,обработвани или не.Собствениците е следвало да
подадат заявление за възстановяването му.Тъй като за имота не е било подадено
заявление за възстановяването му с приложен документ за собственост, той е
оставен за стопанисване от общината като
непотърсен. Макар да не е бил част от
ТКЗС и да не е отнеман от собствениците земеделският имот е бил актуван на
осн.чл. 19 от ЗСПЗЗ като общински.
От заключението се установява ,че част от имота не е отчуждаван за изграждане на път. Вещото лице не е
установило преписка за отчуждаване на част от този имот за улица с
О-Т-201-О.Т.202 по регулация въз основа на ЗРП-гр.Трявна.То не е открило и
документи за извършване на процедура по отчуждаване на имота или количествено-стойностна сметка за
изграждане на улица.Извършен е бил ремонт на кварталната улица до този земеделски имот с частично преасфалтиране
и ремонтът завършва до напречна бетонова
канавка с метална решетка преди О.Т.201 Съществуващият полски път е отразен в
протокол на РС-Дряново от 17.05.1978г.по гр.д. № 117 по описа за 1978г. с който родителите на ищцата са разделили изградената
от тях къща ,стопанска сграда и земя от
2 дка помежду си.В него е отразено ,че през
дворното им място от 2 декара преминава път, който се ползва от
съделителите и от трети лица.Според обясненията на вещото лице той е създаден от живущите там, като всеки е наслагвал
чакъл по този път и трошрляк и тук там има частични кръпки от асфалт , с
цел да се преминават по него от всички хора,
имащи имоти ,както и
да минават МПС-та, но община Трявна не е създала този път ,нито е провеждала процедура по отчуждаване на част
от ПИ 73403.46.11 за изграждане на улица и такава не е правена. След 1990г. някой построил
в края на този черен път сграда и за да стига до нея с колата си и да
се върне обратно, е направил малко оширение
на този път, за своя сметка. Вещото
лице не е установило документи в Община Трявна удостоверяващи отчуждаване на
част от имота.
Процесният ПИ 73403.46.11 граничи от три страни със земеделски имоти,
собственост на други лица, които са си оградили, имотите с огради от
бетонови колове и мрежи.Само тази страна
на процесния имот,намираща се към черния
път не е оградена.С оглед границите на
процесния ПИ 73403.46.11 независимо, че има разминаване в квадратурата
му с имота, актуван по чл. 19 ЗСПЗЗ, същият е идентичен с него . Това се обяснява от вещото лице с
навика на хората на времето да не декларират
действителната площ на имотите си, а по-малка, с цел да заплащат
по-малки данъци.Също така долната част на процесния имот откъм пътя според вещото лице няма данни да е
ограждана ,нито е облагородена.При посещението на място вещото лице е
установило лично, както и със снимковия
материал, приложен към заключението му,че последните 10 години в този имот не е
извършвана никаква земеделска дейност.Същият не е косен, няма никаква
земеделска обработка,няма и едно дръвче в него.
Относно
твърденията в исковата молба, че
ищцата е собственик на процесния ПИ
73403.46.11 от който притежава 1/2 ид.ч. по наследство от Й.Т.К./ И.Б.Д./ и А.К.Л.и 1/2 ид.ч. на основание давностно
владение съдът изслуша св. И.Х.по
искане на ищцата.
От обясненията на св. И.Х.се установи
,че нейните родители и ищцата Е.П. и
бившият и мъж - П.се познавали.Тогава
тази свидетелка била дете и си спомняла, че нейните родители и тя се събирали в
къщата на Е. в гр.Трявна.Имало и една поляна до която се отивало ,като се
мине през черен път.Там свидетелката и синът на ищцата
си играели.Е. и съпруга и от време на време косели тревата в този имот .Това се
случило в края на 80-те години.Миналата година тази свидетелка била потърсена
от ищцата ,тъй като имала някакъв проблем във връзка с продажба на имот.Св. Х. работи в гр.Севлиево,като брокер.Същата се срещнала с ищцата и тя я помолила да и помогне да се снабди с
документи за продажба на нейна къща.Свидетелката и бившият мъж на ищцата/която
страдала от сериозно заболяване/ ,който имал пълномощно от нея се снабдили с
документите, необходими за продажбата и.Освен това свидетелката помогнала на Е.П.
в почистването на къщата преди да бъде продадена.Миналата година тази
свидетелка узнала ,че ищцата има проблем с община Трявна, тъй като въпросната
поляна срещу къщата намираща се през
пътя била вписана по чл.19 от ЗСПЗЗ на общината.Е. имала намерение да продаде и
тази поляна,която не знаела ,че е самостоятелен имот извън къщата с двора . Тя
узнала това миналата година и тогава се установило ,че този имот е земеделска
земя и тъй като е непотърсен, е актуван като общинска собственост на осн.чл.
19 отЗСПЗЗ.
Предвид изложеното по -горе съдът
намира от правна страна следното:
Установи се от събраните по делото
доказателства , че процесният имот е бил частна собственост и е владян в реални
граници от родителите на ищцата .Той не е одържававан,не е влизал в ТКСЗС или
АПК, поради което не са налице предпоставките
за включването му в режима за възстановяване по ЗСПЗЗ. Имотът е бил ползван от родителите на ищцата ,а след това и от
нея по силата на нот. акт за дарение № 51 том І,дело 327 от 1993г. и протокол
за подялба от 03.09.2008г. по гр.д. 65 от 2008г. между нея и брат и Й.И.Б..Тъй
като ПИ 73403.501.3024 с площ от 774 кв.м. собственост на Е. П. е бил продаден, е останал само
разположеният в северната част земеделски ПИ 73403.46.11 с площ от 1226кв.м.от
който тя има ½ идеална част.Тя и нейният брат са искали през
2008г.да поделят този съсобствен имот, но не са сторили това, тъй като община
Трявна им отказала да издаде скица на имота и им оспорвала собствеността.По – късно на 13.10.2009г. Й.И.Б.умира, видно от
приложеното по делото удостоверение за
наследници изх. № 466/15.082016г. на Община Трявна и оставя за единствена своя
наследница дъщеря си И.Й.Б.с ЕГН **********. Установява се ,че ищцата няма
връзки с нея и дори не я познава. Процесният имот не е бил обработван ,но не бил и изоставен и винаги ищцата е знаела, че
той е на нея и на брат и, оставен им за стопанисване от техните родители.
Предвид това
съдът счита , че в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски
земи, които подлежат на възстановяване по реда на този закон, но не са заявени
в предвидения в закона срок в хипотезите на чл. 10 от същия. Ако имотът изобщо
не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие
правото на собственост. Обстоятелството, че един имот е земеделски по своето
предназначение, не означава, че същият задължително следва да е включен в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа
на тях селскостопански организации. В случаите, когато имотът не е бил
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван въз основа
на други закони същият е запазил статута на частна собственост.Имота предмет на делото е владян в реални граници,поради което следва да се приеме, че той не е
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл е практика на
ВКС в решение № 202/ 24.06.2011г. по гр.
дело № 1193/2010г., ІІ т. о., решение № 798/ 16.11.2010г. по гр. дело №
3303/2008г., І т. о., решение № 427/ 21.07.2009г. по гр. дело № 3255/ 2008г.,
ІІ г. о., решение № 21/04.02.2011г. по гр. дело № 1327/2009г., ІІ г. о.,
решение № 380/ 04.08.2010г. по гр. дело № 110/2009, І г. о.
Не се установи по делото ищцата Е.И.П. да е владяла за себе си целият имот предмет на делото , след
смъртта на брат си и то повече от 10
години.Това е невъзможно, тъй като той е починал през м.октомври 2009г.и преди
да почине е имал намерение да раздели
този съсобствен имот с Е.П.. Разпитаната единствена свидетелка по
делото по искане на ищцата- И. Х., в
обясненията си не установи ищцата да е
владяла имота за себе си,явно и необезпокоявана от никого.Починалият Й.Б.И. има
дъщеря- И.Й.Б.,която не е страна по делото , поради което
установяването на това обстоятелство не е възможно.
Действително ищцата притежава ½
идеална част от процесният имот като през цялото време същата го е владяла явно и необезпокоявана от никого и след узнаването ,че имота е актувана по чл. 19 от ЗСПЗЗ от 2010 г. е търсела начин
да си го върне,като докаже това по
съдебен ред. Процесния имот не е внасян
в ТКЗС не е бил отнет от владението на ищцата чрез отчуждаване или одържавяване.Имотът
е със статут на земеделска
земя-нива.Съгл. чл. 10 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
подлежат селскостопански имоти които са били отнети от собствениците им.В случаят
имота не е коопериран, не е одържавяван ,не е отнеман и е запазил статута си на
частен имот и е в реални граници поради което такъв имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При
това положение е неприложима и разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ която предвижда, че тази земя преминава в
управление на Общината,а след 10 години става общинска собственост.Тъй като
имота не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ същият не може да се
придобие по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.В този фонд влизат само земеделски земи, които
подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ,но са останали незаявени в посочените в
закона сокове.
Предвид изложеното съдът счита ,че
предявеният установителен иск по отношение на Община –Трявна следва да бъде
уважен по отношение на ½ идеална част от процесният имот.В останалата ½ ид. част следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан.
Що се отнася до исканото обезщетение в размер на сумата от 5000лв. за
това ,че общината е направила път и е
отнела по този начин част от процесният имот от ищцата – около 600 кв.м.съдът намира иска за
неоснователен и недоказан.Безспорно се установи, че не е правен общински път,а
това е само един черен път направен във времето от хората, живущи там.Липсват
каквито и да било доказателства за това.Предявеният
евентуален иск по чл. 59 ЗЗД от ищцата
за обезщетение в размер на сумата
от 5000 лв.е неоснователен и недоказан.
По
отношение на дължимите разноски ищцата претендира такива от ответника в размер
общо на сумата от 2150лв. от които1 800
лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
ДТ по делото за иска по чл. 124 ГПК 50
лв. и 300лв. за изготвяне на експертиза от вещото лице.
Ответника – Община Трявна представлявана
от адв. Г.Н. оспорва претендираното
заплащане на възнаграждение от адв.
В.Д. от ГАК представляваща ищцата по делото в размер на сумата от 1800лв.В
разпоредбата на чл. 7 ал.2 от Наредба № 1/ от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуалното представителство,защита и
съдействие по дела , с определен материален интерес минималното адвокатско
възнаграждение, което се полага на адв.В.Д. от ГАК осъществяваща
представителството на ищцата по делото в
случая е както следва: за предявеният
иск по чл. 124 ГПК при материален интерес 16,00лв. каквато е данъчната оценка
на земеделския имот минималният
размер на адвокатско възнаграждение по чл. 7 ал.2 т.1
от Наредбата е 300лв.За предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД при материален интерес
5000лв. по чл. 7 ал.2 т.2 от Наредбата
минималното адвокатско възнаграждение на
адв. Д. е 300лв. +7% за горницата над 1000лв. или общо 580лв. Общо минималното
адвокатско възнаграждение по двата иска е 880 лв.С оглед фактическата и правна
сложност на делото, вида и характера на
осъществената защита,обема на извършените процесуални действия и материалният интерес ,съдът намира,че заплатеното адвокатско
възнаграждение от 1800 лв. на адв.Д. е прекомерно завишено,поради което намира, че искането на адв. Г.Н. ВТАК , представляващ по делото Община Трявна
да се намали е основателно Поради
това съдът счита ,че то следва да се намали
от 1800лв. на 1400лв.
Относно претендираните от страните
разноски по делото ,съдът намира следното:
Ищцата
претендира за разноски общо 2150лв.Включващи адв. възнаграждение
1800лв.,300лв. платен от нея хонорар за вещо лице и 50лв. заплатена ДТ по
предявеният от нея иск по чл. 124 ГПК.С оглед това,че съдът намалявайки
претендираната сума от 1800 лв. платен адвокатски хонорар на 1400лв. същата
става 1750лв. С оглед уважената част от иска по чл. 124 ГПК и
отхвърлената останала ½ идеална част, както и отхвърленият изцяло иск по чл.
59 ЗЗД съдът намира , че Община Трявна следва да и заплати сумата от
2,80 лв./два лева и 80 ст./ направени разноски по делото на ищцата.
Що се отнася до претенцията на Община
Трявна представлявана от адв. Г. Н. за заплащане на разноски от 705лв.от които
700лв. адвокатско възнаграждение и пет лева за издаване на съдебно
удостоверение ,съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК съдът
намира, че съразмерно с
отхвърлената част на исковете ищцата
следва да заплати на ответника сумата от 704 лв.Като се направи прихващане и се
намали сумата от 704лв. с тази, която ответника следва да заплати на ищцата
/2,80лв./ съдът намира ,че ищцата следва да заплати на ответника сумата от 701,20
лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Община Трявна , с БУЛСТАТ
********* , с адрес гр. Трявна обл.Габрово, ул. „Ангел Кънчев“ № 21,
представлявана от Кмета на Общината Трявна -
Д.Т.З.Захариев , че Е.И.П. с ЕГН **********
*** /със съд. адрес *** адв.В.Д. ГАК / е
собственик на ½/една втора/ идеална част от следния недвижим имот,оставен и по наследство
от Й.Т.К./ И.Б.Д./ и А.К.Л.въз основана нот. акт № 51 том І дело 327 от 1993г. РС-Трявна
и протокол за делба от 03.09.2008г. по
гр. д. 65/2008г. на РС-Трявна представляващ: ПИ с идентификатор 73403.46.11 по
КККР одобрена със заповед РД-18-21/12.05.2010г. на Изпълнителният директор на АГКК представляващ земеделска земя – нива
с площ 1226 кв.м. в землището на гр. Трявна, местност “Гюла”, при граници и съседи ПИ 73403.501.2905; ПИ
№73403.46.139;73403.46.10;73403.46.8 и 73403.578.12,като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск от ищцата по чл. 124 ГПК до размер над ½ идеална част от описаният
по-горе имот, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 59 ЗЗД от Е.И.П. с ЕГН ********** *** /със съд. адрес
*** адв.В.Д. *** , с БУЛСТАТ ********* , с адрес гр. Трявна обл.Габрово, ул.
„Ангел Кънчев“ № 21, представлявана от Кмета на Общината Трявна
- Д.Т.З.за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 5000лв./пет
хиляди лева/ поради изграждане на асфалтов път от около 600кв.м. които са отнети
от ПИ с идентификатор 73403.46.11 по КККР одобрена със заповед
РД-18-21/12.05.2010г. на Изпълнителният директор на АГКК представляващ земеделска земя – нива
с площ 1226 кв.м. в землището на гр. Трявна, местност “Гюла”, при граници и съседи :ПИ 73403.501.2905; ПИ
№73403.46.139;73403.46.10;73403.46.8 и 73403.578.1 като неоснователен и
недоказан.
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.
5 ГПК размера на разноските за адвокатско възнаграждение на адвокат В.Д. от ГАК, заплатени от
ищцата Е.И.П. с ЕГН **********
от 1800лв. на 1400 лв./хиляда и четиристотин лева/ поради прекомерност на
същите.
ОСЪЖДА
Е.И.П. с ЕГН ********** *** /със съд. адрес ***
адв.В.Д. *** , с БУЛСТАТ ********* , с адрес гр. Трявна обл.Габрово, ул. „Ангел
Кънчев“ № 21, представлявана от Кмета на Общината Трявна
-Д.Т.З.сумата от 701,20 лева
/седемстотин и един лева и двадесет стотинки/направени разноски по делото по
компенсация.
Решението може да се обжалва пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :