Присъда по дело №2175/2018 на Окръжен съд - Пловдив

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ 106

 

гр.Пловдив, 20.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН  ХАДЖИЕВ

                                                                                                                                                                                                                                        ЧЛЕН-СЪДИЯ: АННА ДЪБОВА

                                                                                                                                                                                                                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: МИЛКО МИЛЕВ

                                                                                                                                                                                                                                                                                 ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                                                                                                                                                                                                    ЛЮСИ КАБАКОВА                                         

Секретар: ТАНЯ ЗЛАТЕВА

Прокурор: ГЕОРГИ ПЕНЕВ

като разгледа докладваното от Председателя НОХД №2175 по описа за 2018 година, след съвещание

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Р.С., роден на *** ***, обл. П., понастоящем в Затвора – П., българин, български гражданин, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 02.07.2018 г. в гр. П.в, умишлено е умъртвил другиго – С. Н. Н., ЕГН **********, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и пр.3 вр. чл.115 вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Р.С., със снета самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 02.07.2018 г. в землището на с. О., обл. П., е отнел чужда движима вещ – златен синджир 14 карата, 11,5 грама на стойност 747,50 лева, от владението на другиго – С. Н. Н., ЕГН **********, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 198 ал. 1 вр ЧЛ.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подс. И.Р.С. едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

На основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо най-тежко наказание на подс. И.Р.С. с ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като наказанието което следва изтърпи е ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

  На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНЗС така наложеното общо най-тежко и увеличено наказание, в размер на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА подсъдимият И.Р.С. да ИЗТЪРПИ при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият И.Р.С. е бил задържан по реда на чл. 63 от ЗМВР, чл. 64 от НПК, времето през което спрямо същия се е реализирала мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 02.07.2018 г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане  да се зачита за един ден лишаване от свобода.

ОСЪЖДА подс.И.Р.С., ЕГН **********, със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец И.Н.Н. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.116, ал.1, т.6 пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението до окончателното й изплащане, като го ОТХВЪРЛЯ до пълния предявен размер от 150 000 лв.

ОСЪЖДА подс.И.Р.С., ЕГН **********, със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Н.С.Н. – И. сумата от 60 000 /шейсет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и пр.3 вр. чл. 115 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението до окончателното й изплащане, като го ОТХВЪРЛЯ до пълния предявен размер от 80 000 лв.

ОСЪЖДА подс.И.Р.С., ЕГН **********, със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Н.С.Н. сумата от 60 000 /шейсет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и пр.3 вр. чл. 115 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението до окончателното й изплащане, като го ОТХВЪРЛЯ до пълния предявен размер от 80 000 лв.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА  по делото – 1 бр. банкнота номинал 20 лева, 1 бр. банкнота с номинал 20 лева, 4 бр. банкноти с номинал 10 лева и 3 бр. банкноти с номинал 5 лв., 1 бр. синджир златен, сплесната плетка /тип картие/, с щампа „585“ на закопчалките от двете страни с тегло 11,5 грама, 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ бял на цвят сим карта на Виваком с абонатен номер **********, 1 бр. мъжки часовник “CASIO” със сребриста скъсана верижка /ръчен/, 1 бр. черен портфейл, 1 бр. черен калъф за документи ДА СЕ ВЪРНАТ на наследниците на пострадалия, след влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА  по делото 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ бял на цвят с ИМЕЙ1 № ************** и с ИМЕЙ2 № ************* с две сим карти, 1 бр. мобилен телефон HUAWEI черен на цвят ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия, след влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА 1 бр. тъмен метален сгъваем нож с дръжка с дължина 11 см и острие с дължина 9 см., 1 бр. плик със стикер с подписи на поемните лица съдържащ 1 бр. парче от кожен колан, 1 бр. метално копче, кафяв хартиен чувал, съдържащ дървена бухалка и дръжка от нея, 2 бр. полиетиленови торби, кафяв хартиен чувал, съдържащ дрехи от трупа на убития, кафяв хартиен чувал, съдържащ дрехи на подсъдимия, кафяв хартиен чувал, съдържащ - 1 бр. пластмасова бутилка със синя капачка и етикет ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА компакт дискове намиращи се на л.81, л.85, л.89, 94, л.100 и л.105, т.2 от досъдебното производство, угарка от цигара /бял фас/, 2 броя плика с обтривки от рани по лявата ръка на трупа на С. Н.Н., ЕГН **********, 2 броя плика с обтривки от кормилото и скоростния лост на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с per. № ****, фас от цигара Дънхил, черно тиксо да се пазят по делото до изтичане на срока за съхранението му в архив.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.Р.С., със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на  ОД на МВР гр. Пловдив, направените разноски по делото в досъдебното производство в размер на 3360,83 лв. /три хиляди триста и шестдесет лева и осемдесет и три стотинки/, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив направените по делото разноски в размер на 1 654,20 лв /хиляда шестстотин петдесет и четири лева и двадесет стотинки, както и сумата от 8 800 лв. /осем хиляди и осемстотин/ лв., представляваща държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Р.С., със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на гражданските ищци и частни обвинители И.Н.Н., Н.С.Н. – И. и Н.С.Н. направените от тях разноски по делото в размер на 1 800 лв. /хиляда и осместотин/ за адвокатско възнаграждение.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Пловдивския апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                         

 

                                                ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

                                                                      2.

 

 

                                                                                      3.

 

МОТИВИ

 

 към присъда №106/20.11.2019 г.  постановена по НОХД  № 2175/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

 

 

 

Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подс. И.Р.С. и същият е предаден на съд за това, че на 02.07.2018 г. в гр. Пловдив, умишлено е умъртвил другиго – С.Н.Н., ЕГН **********, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост – престъпление по чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и пр.3 вр. чл.115 от НК.

Срещу И.Р.С. е повдигнато и второ обвинение за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК за това, че на 02.07.2018 г. в землището на с. О., обл. П., е отнел чужда движима вещ – златен синджир 14 карата, 11,5 грама на стойност 747,50 лева, от владението на другиго – С.Н.Н., ЕГН **********, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила и заплашване.

Съдът, на основание чл.84, ал 1 и чл.76 от НПК, прие за съвместно разглеждане в съдебното производство по делото предявените граждански искове срещу подс. И.Р.С., от пострадалите И.Н.Н. в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 от НК, от Н.С.И. в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 от НК и от Н.С.Н. в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 от НК и ги КОНСТИТУИРА в качеството на граждански ищци.

Съдът конституира И.Н.Н., Н.С.И. и Н.С.Н. като частни обвинители и граждански ищци по делото. За същите се яви адв. Г.К., редовно упълномощен в качеството му на повереник.

В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа и двете обвинения, така както са повдигнати, счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт и въобще не може да се говори за някаква непредпазливост и за липса на умисъл за причиняване смъртта на пострадалия. В тази насока изтъква, че в един дълъг период от време, подс. С. е малтретирал пострадалия, скъсал му е колана, почти по цялото тяло са нанасяни удари със сила, с бухалка. Всичките тези увреждания са причинили мастна емболия, която мастна емболия е основната причина за смъртта на пострадалия. Ударите са със значителна сила по жизненоважни органи и за това прокурорът счита, че подсъдимият е извършил чисто убийство така, както е описано в обвинителния акт с особена жестокост и озлобеност, като при такова садистично отношение не може да се приеме, че той не е искал да го убива, т.к. самите му действия показвали точно желание и умисъл да му причинят смърт. Предлага, като се отчете, че деянието по чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и пр.3 вр. чл.115 от НК се характеризира с изключително висока обществена опасност, въпреки че подсъдимият е личност с ниска такава, с чисто съдебно минало и добри характеристични данни, да му се наложи наказание доживотен затвор, което да изтърпи при първоначален специален режим.

За деянието по чл.198, ал.1 от НК, прокурорът предлага да се наложи минимално предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, като не намира основание да бъде приложен чл.24 от НК по отношение на подсъдимия С..

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив заявява, че гражданските искове са своевременно подадени и моли да бъдат уважени. Моли също така разноските да бъдат възложени на подсъдимия, като при определяне размера на наказанието на основание чл.59 от НК да се приспаднете времето, през което същият е бил задържан на 02.07.2018 г. Що се касае до веществените доказателства - вещите, които са собственост на пострадалия, предлага да бъдат върнати на неговите наследници, а тези по пункт 3 от обвинителния акт да бъдат унищожени като вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата.

Процесуалният представител на конституираните като граждански ищци и частни обвинители И.Н.Н., Н.С.И. и Н.С.Н. – в лицето на адв. К., поддържа обвиненията така, както са повдигнати от Окръжна прокуратура гр.Пловдив, като се присъединява към становището на представителя на същата и моли да се уважат приетите за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове в пълния им размер, като го счита за основателни и доказани. Счита, че фактическата обстановка така, както е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт е безспорно доказана, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие от събраните доказателствата, както гласни, така и писмени такива. Приема, че в конкретния случай е налице умисъл при причиняване смърт на пострадалия, т.к. за умисъла следва да се съди само и единствено по действията, които е извършил конкретният подсъдим, а не това, което той заявява вербално. В тази насока сочи, че подс. С. след разговор със съпругата си се е подготвил за среща с пострадалия. Измислил е този план, като е взел нож и бухалка, а в колата е опрял ножа в гърлото на пострадалия, нанасял му е удари, закарал го е на точно определено място и в продължение на около час му е нанесъл интензивен побой, което говорело само и единствено, че той е искал смъртта на пострадалия, което се явява умишлено убийство. Според повереника на частните обвинители и граждански ищци единственото, по което може да се спори е дали деянието е извършено с пряк или евентуален умисъл. Дали е желаел настъпването на смъртта, дали е допускал и се е съгласявал с тази вредна последица като един нормален и съставомерен резултат от всички тези действия, които е извършил. Според него е налице пряк умисъл за настъпване смъртта на пострадалия. Счита, че и двете квалифициращи обстоятелства в случая са налице, което се установява от приетите СМЕ.

Въпреки чистото съдебно минало на подсъдимия, предвид наличието на два квалифициращи признака, по които е повдигнато обвинение и за всеки от тях законът предвижда наказанието „доживотен затвор“ счита, че именно това наказание може единствено да изиграе целите, визирани в чл.36 от НК.

Предлага предявените граждански искове от съпругата на пострадалия и двете му деца за причинени на същите неимуществени вреди да бъдат уважени  в пълен размер, както са предявени при започване на съдебното производство, като се присъдят съответните лихви върху уважените суми, а  отделно подсъдимият да бъде осъден да плати всички разноски на пострадалите, които са направени по това дело за адвокатска защита. Заявява, че на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие е доказано какви са били отношенията в семейство на пострадалия. Дългият брак между пострадалия и съпругата му, двете им деца, те общо взето са живели заедно в идеални отношения.

В пледоарията си адв. К. заявява, че в конкретния случай е налице и престъплението грабеж, предмет на което е златен синджир на пострадалия Н., а това се установява категорично от събраните по делото доказателства. Предоставя на съда да прецени в какъв размер да наложи наказание за това престъпление, но ако съдът не уважи искането му на подсъдимия да бъде наложено наказание „доживотен затвор“, а наложи по-леко такова, предлага в този случай задължително да се приложи разпоредбата на чл.24 от НК и да се увеличи съответно наложеното наказание „лишаване от свобода“.

Предлага веществените доказателства - всички вещи, които са били на убития – да се върнат на неговите наследници. Дрехите да се унищожат, като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата. Само по досъдебното производство имам представено  пълномощно, което важи и за НОХД 2175/ 2019 г.

Частните обвинители и граждански ищци И.Н.Н., Н.С.И. и Н.С.Н. поддържат изцяло казаното от техния повереник.

Защитата на подсъдимия, в лицето на адв. К.Е. оспорва фактическите констатации, изложени в обвинителния акт. Според него деянието не е доказано по несъмнен начин и моли подсъдимият да бъде оправдани, като алтернативно моли деянието да се преквалифицира по чл. 124 от НК, т.е. че в резултат на причинена телесна повреда е починало лицето С.Н.. От показанията на св. С. и от самите действия на подсъдимия счита, че обвинението не следва да е по този текст от НК за умишлено извършено убийство, което е квалифицирано по особено мъчителен начин за убития и по особено жесток начин и по делото липсват конкретни данни за такова умишлено умъртвяване и излага конкретни доводи за това. Счита, че показанията на полицейските служители не следва да се ценят, защото тази беседа, дори и да е проведена от свидетели полицаи, възниква въпросът защо подсъдимият е признал пред тях, а после не казва същото.

Адв. Е. пледира, че деянието е извършено в състояние на силен афект, в който е изпаднал подс. С., след като е разбрал за това което се е случило и е станало заради отношенията на пострадалия приживе със съпругата на С., а това е мотивът му да отиде и да види пострадалия и да го пита защо така е постъпил.

Счита, че в случая не се касае за умишлено убийство и квалификацията на извършеното следва да бъде по чл.124 от НК. В тази насока изтъква, че подсъдимият още в първия миг, когато е бил задържан като обвиняемо лице не оспорва, а  разказва всичко, което се е случило най–подробно и ако има някакъв умисъл, той е по отношение на нанасяне и причиняване на телесното увреждане, подробно детайлизирано от експертите по делото. Посочва още, че е изяснено по делото колко удари и в кои области е нанесъл С. и кои телесни увреждания - счупвания са причинени от него и са фатални за пострадалия и кои не, като няма как той да бъде обвинен в това, че е могъл да предвиди и е бил длъжен да предвиди настъпването на мастната емболия. Защитата счита, че подсъдимият няма отношение към счупените ребра на пострадалия, което може да е последица и от извършеният сърдечен масаж, въпреки, че според  експертите може да се развие мастна емболия и от тъканите, но според адв. Е. въпросът е: Могъл ли е С. да го предвиди, да знае, че това ще стане и да продължава да бие?. В следствие на изложеното счита, че С. не е могъл да има пряк умисъл по отношение на тези последици и тук се къса връзката с най-тежкото обвинение.

Според адв. Е. по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.198 от НК, от показанията на свидетелката С. се установява, че у подсъдимият по отношение на инкриминирания златен синджир не е имало умисъл за присвояване, такъв, какъвто законодателят го е формулирал в състава на чл.198, ал.1 от НК и излага съображения за това.

Предвид изложеното защитата моли съда да анализира обективно всяко действие и бездействие на подсъдимия и да приеме, че ако има деяние, свързано с лишаване от живот на С.Н., то при всички случаи е с друга правна квалификация, а именно по чл.124, ал.1 от НК. А пък по отношение за обвинението за грабеж по чл.198а, ал.1 от НК моли съда да приеме, че то изобщо не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна от неговия подзащитен и моли да бъде оправдан за него.

По отношение на претенциите на гражданските ищци моли съда, когато ги оценява, да ги оцени съобразно всички факти и обстоятелства и да даде една обективна оценка на тези претенции и в тяхната основателност.

Предлага веществените доказателства, собственост на подсъдимия да му се върнат с изключение на вещите без стойност.

Подсъдимият И.Р.С. се присъединява към казаното от защитника му, като моли съда за справедливост.

Пловдивският Окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И.Р.С. е роден на *** *** , обл.П.. Завършил е ***с. В., обл. П., специалност „крановик на багер“. След отбиване на военна служба в Строителни войски е работил по специалността си. От 2015 г. до извършване на инкриминираните по обвинителен акт деяния е работил като шофьор на камион в „ПИМК“ ООД гр.Пловдив. Женен е за свидетелката И.С. и от брака си имат едно дете.

Пострадалият С.Н. е роден на *** г. Завършил е виеше образование и от 18.12.1973 г. до 04.02.2013 г., когато е пенсиониран, работил като *** в *** гр.С.. Не се е намирал в трудови и извънтрудови правоотношения с ***. През 2014 г. бил член на жури във връзка с процедура за „професор“ на преподаватели от ***, за което му е изплатен еднократно хонорар.

Свидетелката И.С. била записана за студентка в първи курс в *** за учебната 2005/2006 г. редовна форма на обучение. Със заповед от 30.08.2005 г. загубила студентски права и възстановила същите със заповед през април 2015 г. Положила държавен изпит на 16.10.2015 г. През месец ноември 2015 г. записала специалност „Икономика и управление на Европейското земеделие и селски райони“ в задочна форма на обучение. През месец април 2017 г. била отстранена със заповед от обучение в *** и към момента на извършване на деянията, описани в обвинителен акт не се обучавала в ***.  През 2009 г. подс.С. се запознал със св.И.С. и през 2011 г. сключили брак.

През 2005 г., както бе посочено по-горе св.С. била приета за студент ***в ***. Първоначално си взимала изпитите, във втори курс се запознала със св .Н.Н., син на пострадалия С.Н., с когото били в една група. Впоследствие, през 2007 г., поради проблеми със заверки на студентската книжка и взимане на изпити, свидетелката С. се запознала и с пострадалия С.Н., пред когото споделила проблемите си във висшето училище, който по това време преподавал в *** в гр.С. и работил в *** като ***. Под предлог, че може да й съдейства за получаване на заверки и вземане на изпити, пострадалият й заявил, че трябва да му плаща или да прави секс с него. Понеже нямала финансови средства св.С. правила секс с него, притисната от тези обстоятелства, за да може да си вземе изпитите. Тя решила прекъсне следването си като ходила само на заверки, без да се явява на изпити, тъй като не искала да се вижда с пострадалия, който пък е търсел по телефона и се интересувал от следването й. Видно от приложените по досъдебното производство /на л.144 и 146 в том 1/ писмени доказателства, пострадалият не е бил в никакви отношения с ***, където свидетелката е била студентка, а също така и по времето, когато тя е загубила студентските си права.

По настояване на родителите и съпруга си, св. С. решила през 2015 г. да продължи образованието си. Поради това, че е загубила студентските си права, тя отново се явила на изпити, които издържала и възстановила правата си през месец април 2015 г. Положила държавен изпит през месец октомври 2015 г., което е видно от приложеното на л.146 в том 1 от досъдебното производство писмо от ***. По нейна инициатива отново през 2015 г. се свързала по телефона с пострадалия С.Н., тъй като според нейните думи, й бил казал, че без негово съдействие няма да може да завърши по какъвто и да е начин. Тъй като не искала да прави секс с него, тя продала златния си синджир и гривна и му плащала по 100 лв. на изпит и така от лятото до есента на 2015 г. свидетелката си взела изпитите. За да си вземе и държавния изпит по настояване на пострадалия Н. правила секс с него на същото място, където правели и преди, а именно в апартамент в ЖР „***“, собственост на пострадалия. През месец ноември 2015 г. св. С. *** задочна форма на обучение магистратура, като изкарала един семестър и си взела заверките. Когато посещавала *** често се виждала с пострадалия Н., с който разговаряли на общи теми. Свидетелката С. решила да прекъсне следването си, тъй като не искала да го вижда, понеже се чувствала неуравновесена от срещите с него и спомените от тях. В края на месец юни 2018 г., т.е. повече от година по-късно от това й действие, а именно прекъсването на следването в *** /том 1, л.146, 149/ в разговор между нея и съпруга й – подс. С., станало въпрос за изпити и висше образование и той - подс. С. - я попитал къде е златото й, за което знаел, че е от майка й и което бил виждал по тялото й, а сега липсвало. Тогава тя му разказала за отношенията си с пострадалия Н., на което подс.С. останал много огорчен и разсърден от това. Заявил й, че иска да се срещне със С.Н., за да го пита защо по този начин се е възползвал от жена му. Тя се обадила по телефона на пострадалия, с когото не се били чували и виждали повече от година и се разбрали на 02.07.2018 г. да се чуят отново и се срещнат.

По предварителната уговорка с мъжа си, свидетелката С. на 02.07.2018 г. /понеделник/ по обяд, се обадила на пострадалия С.Н. и се разбрали около 19:00 часа да я чака на спирката в близост до ***в посока Гребната база. Така и сторила, подс. С. със собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“ с per. № ***я закарал до уговорената спирка, а той останал в близост до нея. Когато тя слязла от колата, подс. С. извадил от багажника найлонова торба, в която имало бухалка и й казал когато се качи в колата на пострадалия Н. да я остави на задната седалка. В уречения час пострадалият С.Н. се приближил до спирката с лек автомобил марка „Фолксваген“ тъмно зелен на цвят, с три врати. Свидетелката С. отворила предната дясна врата, избутала седалката напред и влязла в колата и седнала на задната седалка, носейки и дадената й по-рано найлонова чанта с бухалка. Още не седнала на задната седалка, подс.С. се приближил до колата и веднага седнал отпред, като на думите на пострадалия Н. какво прави тук, му казал да кара напред. Първоначално пострадалият не искал да тръгва с автомобила си, но обвиняемият изкарал малко ножче, което насочил към врата на пострадалия и му казал да кара автомобила в указана от него посока. По време на движението подс. С. нанесъл няколко удара на пострадалия Н. в областта на лицето с ръка, многократно повтаряйки, че той е разбил семейството му, държейки се по този начин със съпругата му, св. С.. Пострадалият Н. отричал каквито и да са били сексуални отношения със свидетелката, на което обвиняемият отговарял с удари с ръка по лицето му. Така продължили движението в посока гр. Пещера, завили в посока с. О. и малко преди селото отбили в дясно, където обвиняемият казал на пострадалия да спре колата и да излезе от нея. Пострадалият не искал да излиза и подсъдимият започнал да го бута да излиза от предната лява врата, като пострадалият се държал за волана. В един момент подсъдимият казал на пострадалия, че има златен синджир „Картие“ и със сила му го дръпнал от врата, като го дал на съпругата си да го прибере в чантата, което тя и сторила. Той й казал да го продаде, за да може да възстанови парите, които е давала за изпити. С. излязъл от колата, отворил лявата предна врата и започнал да дърпа пострадалия навън, като последният продължил да се съпротивлява. Тогава С. се пресегнал и взел бухалката от задната седалка и започнал да му нанася удари с нея по ръцете и краката. След това подсъдимият хванал пострадалия за дънките и започнал да го дърпа за да го извади навън от колата при което колана и дънките на последния се скъсали. При това положение подсъдимият издърпал дънките и гащите и ги събул надолу. В този момент той вкарал бухалката в аналния отвор на пострадалия и му казал ,,Сега видя ли как се е чувствала жена ми“. Това изречение било чуто и от св. С., която държала с ръце главата си и с периферното зрение видяла, че пострадалият Н. е с лице към автомобила и с гръб към съпруга й със свалени надолу дънки и слипове. След това С. успял да свали пострадалия от автомобила, дръпнал го зад него и го бутнал на земята, където той седнал. С. продължил и след вкарването на бухалката в аналния отвор да му нанася удари с нея по цялото тяло - ръцете, краката, торса, бъбреците, като през това време му задавал въпроси за това какви отношения е имал със съпругата му. Първоначално пострадалият Н. отричал да е имал нещо общо с жената на подсъдимия - свидетелката С., но в един момент в следствие на нанесените му удари бил принуден да разкаже за отношенията им, включително и сексуални. Същевременно се молил на подс.С. да спре да го бие, тъй като много го боли от ударите, опитвайки се да се предпази с ръце но последният не му обърнал никакво внимание. Свидетелка С. първоначално била на задната седалка на автомобила, но в последствие излязла навън и изпушила няколко цигари, докато подсъдимият биел пострадалия Н. и станала свидетел на тези действия. В последствие в резултат на проведените процесуално - следствени действия, фасовете от пушените цигари, копчето, скъсаният колан и залепващата лента били иззети с протокол за оглед и албум към него /том 1, лист 34-42/ на мястото посочено от св. С., където обвиняемият С. е нанесъл побой на пострадалия Н.. Подс. С. продължавал да нанася удари на пострадалия, като го ритнал няколко пъти по краката и в областта на бъбреците, което било забелязано от св. С.. Тези действия продължили около час, през което време С. нанасял множество удари по цялото тяло на пострадалия Н.. В един момент подсъдимият дал бухалката на съпругата си, да я прибере в автомобила при което тя забелязала, че по нея има кръв. След това дал на Н. да пие вода и след няколко минути му помогнах да стане и всички се качили в автомобила. Там пострадалият казал, че го болят много ръката и крака, като и преди да се качи в колата, той  каза, че го боляла ръката. Разположението на тримата в автомобила на връщане било такова, каквото било и когато пътували към това място. Вместо към Пловдив подс. С. казал на пострадалия да завие надясно в посока С.и че трябва да се повозят за да успокоят всички. На разклона за с. Ново село С. казал на пострадалия да обърне в обратна посока към Пловдив за да отидат у тях, в неговия дом, където да застане пред съпругата му и да разкаже какво е вършил с неговата жена. След като обърнал посоката на движение, Н. отново казал, че го боли много крака, не може да натиска педала и не може да шофира вече. Тогава спрели и подсъдимият помогнал на пострадалия да си прехвърли левия крак, който го болял и да мине на предна дясна седалка. След това подс. С. се качил на задната седалка, като минал през шофьорското място, а жена му седна да управлява автомобила. Минавайки покрай Гребната база, пострадалият казал, че автомобилът му се намира в района на Военна болница, а това е автомобилът на съпругата му. Поводът за пътуването към Военна болница бил, че пострадалият трябва да вземе лекарства от своя автомобил, тъй като му било лошо. Преди да стигнат Сточна гара, изведнъж Н. отново казал, че му става лошо, че се задушава и не може да диша. Тогава С. казал на свидетелката да спре до Военна болница встрани, като през това време се обадил на тел.112, за това, че има човек в недобро здравословно състояние. След това казал на съпругата си, св.С. да си тръгва и отива към автомобила, с който били дошли на Гребната база и й дал найлоновата чанта с бухалката и ножа, с който заплашил пострадалия, като й казал да се отърве от тях. Подс. С. останал да чака пристигането на медицинския екип като изхвърлил бутилката с вода в близкия до колата на пострадалия контейнер. Същата бутилка в последствие била иззета от органите на полицията /том 1, лист 43-48/. Когато пристигнал на място на ***екипът на Спешна помощ, подсъдимият заявил на дежурният лекар - св. А., че в района на „Военна болница“ някъде в уличките както се разхождал със съпругата си намерил лекия автомобил „Фолксваген Поло“ с per. № ***с пострадалия и на булеварда му било по-лесно да излезе, тъй като не познавал добре града. Обяснил още, че намерил пострадалия на шофьорската седалка и след това го прехвърлил на пасажерската или че го бил намерил някъде на земята. Св. А. първо проверил пулса и сърдечната дейност като направил ЕКГ за да провери сърдечната дейност, но се оказало, че такава няма. След като не установил жизнени показатели, свалил седалката максимално, за да направи правилна компресия, сложил ръка върху ръка, длан в длан и започнал да притиска гръдния кош в сърдечната област. Така направил сърдечен масаж /индиректен сърдечен масаж/ при който ръцете се поставят там където се разделят гърдите, където се намира краят на мечовидния израстък, върху гръдната кост и ребрата се натиска, като притискането на гръдната кост е за да може да пропадне от пет до седем сантиметра и да притисне сърцето. Масажа продължил около 30 минути. След неуспешния опит за реанимация св. А. сигнализирал на органите на полицията. Тоест екипът констатирал, че в резултат на видимите по тялото на пострадалия следи от насилие, е настъпила смъртта му.

Междувременно свидетелката С. хвърлила найлоновата торба с бухалката върху коритото на р.Марица, а ножа оставила в жабката на техния автомобил. Впоследствие тя показала къде ги е хвърлила и предала ножа на органите на МВР /том 1, лист 48-56, 60-64/.

На 03.07.2018 г. св.С. занесла храна на подс. С., който бил вече задържан. При посещението той припомнил на съпругата си  за отнетия от него златен синджир на пострадалия Н., който се намирал у нея. Същият ден по-късно св.С. го продала в чейндж бюро в гр.С.за сумата от 425 лева, и в последствие на 05.07.2018 г. след разкриването на инкриминираното деяние го откупила от свидетеля В.Т. /том 1, лист 131/ за сумата от 483 лева и го предала на 06.07.2018 г. доброволно на органите на IV РУ на МВР гр. Пловдив /том 1, лист 69/.

От приетото в хода на съдебното следствие заключение /лист 66, том 2 от д. пр./ на назначената по досъдебното производство съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стойността на златния синджир 14 карата, 11.5 грама, собственост на пострадалия С.Н., отнет от подс.С., е 747.50 лева.

От заключението на назначената по досъдебното производство тройна съдебно-медицинска експертиза № 183/2018 г. /том 2, л.11-12 от д. пр./ на трупа пострадалия С.Н., прието в хода на съдебното следствие е установено следното: Масивна мастна емболия в белия дроб; Счупвания на множество ребра двустранно, оформяне на гръден капак, с кръвонасядане около тях, както и на дясната лопатка; Счупване на второ ребро вдясно и трето и четвърто ребра вляво, без кръвонасядания около тях; Множество обширни кръвонасядания (на места с наличие на ивици на просветляване) и охлузвания по главата, тялото и крайниците, с кръвонасядане и кръвопропиване на меките тъкани по гърба и горните крайници, кръвонасядане на подкожните тъкани на лицето и около счупените ребра и дясна лопатка; Две разкъсно - контузии рани по главата, с кръвонасядане на меката черепна покривка в областта на една от тях /в лявата половина на главата/; Дифузен двустранен голямо и малкомозъчен субарахноидален кръвоизлив и наличие на кръв в мозъчните стомахчета; Охлузване на аналния отвор и разкъсване на правото черво, с кръвонасядане на тъканите в областта; Кръвонасядане на опоръка на тънките черва; Остра тубулна некроза е обструкция на събирателните каналчета от хемоглобинови цилиндри (остра бъбречна недостатъчност); Тежка съдова хиперемия и огнищни кръвоизливи във вътрешните органи; Субкапсуларни кръвоизливи в слезката; Оток на мозъка; Атеросклероза III ст. на аорта, II ст. на коронарни, мозъчни и бъбречни артерии.

Според вещите лица причината за смъртта на С.Н.Н. се дължи на масивната мастна емболия в белия дроб, която е в резултат на размачкване на мастните депа и счупвания на костите. Счупените множество ребра двустранно с оформен гръден капак допълнително са затруднявали дишането, поради неефективността на дихателните движения. Същите са довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Експертите сочат, че мастната емболия се получава при тежко травматично разрушаване на подкожната мастна тъкан и счупване на дълги тръбести кости. Освободените мастни капки от размачканата подкожна мастна тъкан и мастния костен мозък, под налягането на образуваните в тези зони хематоми, биват избутани в лумена на разкъсаните венозни съдове, след което се придвижват с кръвта, сливат се една с друга и оформят мастни емболи с диаметър над 20 микрона. Преминавайки през микроциркулацията на белия дроб, те засядат в артериоли и капиляри и се развива белодробна мастна емболия. Смъртта от мастна емболия на белия дроб е с комплексна генеза. Тя води до остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, в резултат на механичното запушване на белодробните съдове със спиране на циркулацията на кръвта, рязкото прекратяване на газообмена и достъпа на кислород в изключените от кръвоснабдяване въздушни пространства. Също така липидите разрушават сърфактанта по повърхността на алвеолите, променят повърхностното им напрежение и водят до тяхното слепване (ателектаза) или свръхраздуване (емфизем). Ако пациентът преживее първите 24 часа след травматичните увреждания, мастните капки, попаднали в микроциркулацията на белия дроб, активират системата на кръвосъсирване и водят до развитието на локален ДИК синдром и Шоков бял дроб, с фатален изход, до края на второто денонощие след инцидента. Най - общият механизъм на причиняване на описаните травматични увреждания е удар или пристискане с или върху твърд тъп предмет, както и неговото тангенциално действие, което според вещите лица отговаря на описаното от свидетелката С. и подсъдимиат С..

Според експертите кръвонасяданията (общо 16 броя), с наличие на централна ивица на просветляване са причинени от удар или притискане със или върху твърд тъп с цилиндрична форма или продълговат предмет, с ширина на контактната повърхност приблизително около 1,5 см. Останалите кръвонасядания са причинени от действието на твърд тъп предмет с недобре изразен релеф и граници на удрящата повърхност (каквито по своята характеристика могат да бъдат човешката ръка с отворена длан или свита в юмрук, човешкият крак, земната повърхност и др.). Кръвонасяданията по външната и задната повърхност на лявата предмишница, гръбната повърхност на двете длани, са причинени най-вероятно при вдигнати над нивото на главата ръце, с цел предпазване на същата от удари и са с характеристика на защитни наранявания. Всички установени травматични увреждания по трупа са с прижизнен характер с изключение на разкъсно-контузната рана в дясната половина на главата в теменната област и описаните второ ребро вдясно и трето и четвърто ребра вляво, без кръвонасядане около тях.

В заключението си вещите лица сочат, че счупените ребра - второ вдясно и трето и четвърто вляво, по средна ключична линия, предвид своята характеристика (без наличие на кръвонасядания около местата счупване) отговарят да са получени послесмъртно или в агоналния период около смъртта. Според локализация си същите съответстват да бъдат получени от проведени реанимационни действия - индиректен сърдечен масаж. Разкъсно-контузната рана на главата, вдясно в теменната област е с характеристика на послесмъртна (липса на кръвонасядане на ръбовете й), т.е. е причинена след смъртта. При извършения динамичен оглед на трупа на местопроизшествието същата не е установена. В резултат на гореизложеното, най-вероятно разкъсно-контузната рана на главата, вдясно теменно е получена при транспортирането на трупа до Отделението по съдебна медицина.

От заключението на назначената по досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на ВД № 1121/2018 г. /том 2, лист 18-24/, прието от съда в хода на съдебното следствие се установява, че по бухалката, приложена като ВД има човешка кръв от група В/а/, каквато е кръвната група на пострадалия С.Н..

От заключението на назначената по досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 355/2018 г. /том 2, лист 49-57/прието в хода на съдебното следствие се установява, че смъртта на пострадалия е настъпила по особено мъчителен за него начин, тъй като периодът между нанасянето на травматичните увреждания и настъпването на смъртта е бил продължителен, а и същият е бил в съзнание и в състояние да изпитва болки и страдания през цялото това време. Охлузването на аналния пръстен, кръвонасядането и разкъсването на правото черво са свързани с усещане за силна и нетърпима болка, кървене и парене. Наличието на развиваща се дихателна недостатъчност, поради развиваща се мастна емболия в белите дробове, както и счупените множество ребра двустранно, създавали усещане у пострадалия Н. за безпомощност и предусещане на стъпваща смърт, което е безспорно мъчително усещане. Подсъдимият С. му е нанесъл множество удари в жизненоважни части на тялото и органи, в резултат на което му е причинил болки и страдания, въз основа на което пострадалият Н. е изживявал тежки предсмъртни мъки. Освен по мъчителен начин подс.С. е умъртвил пострадалия С.Н. и с особена жестокост - нанесъл е множество удари по цялото тяло на пострадалия с ръце, крака и бухалка, причинявайки описаните увреждания, в един продължителен период, проявявайки ярост, безчовечност, коравосърдечие.

Видно от приетото в хода на съдебното следствие заключение на назначената по досъдебното производство комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /том 2, лист 27-44/, подс. С. по време на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките си. Не е бил в състояние на физиологичен афект, което да е било предизвикано от пострадалия Н.. Поведението на подс. С. и личностовата му характеристика показва, че с действията си спрямо пострадалия той му е причинил особено болезнени усещания и преживявания, съпроводени от силен страх и неспособност за себезащита у пострадалия, продължили до смъртта му. Страданията на пострадалия не са били възприети от подс. С., като основание за преустановяване на агресията спрямо него до момента, в който не се е почувствал застрашен от последиците.

В хода на съдебното следствие бе назначена и приета допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, чието заключение е, че на С.Н.Н. му е било причинено: Масивна мастна емболия в белия дроб; Счупвания на множество ребра двустранно, с кръвонасядане около тях, както и на дясната лопатка; Счупване на второ ребро вдясно и трето и четвърто ребра вляво, без кръвонасядания около тях; Множество обширни кръвонасядания (на места с наличие на ивици на просветляване) и охлузвания по главата, тялото и крайниците с кръвонасядане и кръвопропиване на меките тъкани по гърба и горните крайници, кръвонасядане на подкожните тъкани на лицето и около счупените ребра и дясна лопатка; Две разкъсно-контузни рани на по главата, с кръвонасядане на меката черепна покривка в областта на една от тях /в лявата половина на главата/; Дифузен двустранен голямо и малкомозъчен субарахноидален кръвоизлив и наличие на кръв в мозъчните стомахчета; Охлузване на аналния отвор и разкъсване на правото черво, с кръвонасядане на тъканите в областта; Кръвонасядане на опоръка на тънките черва; Остра тубулна некроза с обструкция на събирателните каналчета от хемоглобинови цилиндри (остра бъбречна недостатъчност); Тежка съдова хиперемия и огнищни кръвоизливи във вътрешните органи; Субкапсуларни кръвоизливи в слезката и оток на мозъка.

Вещите лица са категорични, че масивната мастна емболия в белия дроб, сама по себе си, реализира медико-биологичния признак - постоянно разстройство на здравето, опасно за живота. Счупването на множество ребра двустранно е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата. Счупването на дясната лопатка, поради анатомичната си и функционална свързаност с горния крайник се преценя като довело до трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник. Множеството обширни кръвонасядания (на места с наличие на ивици на просветляване), с кръвонасядане и кръвопреливане на меките тъкани по гърба и горните крайници, кръвонасядане на подкожните тъкани на лицето и около счупените ребра и дясна лопатка сами по себе си са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота. Дифузния двустранен голямо и малкомозъчен субарахноидален кръвоизлив и наличие на кръв в мозъчните стомахчета, както и отока на мозъка по съвкупност са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота. Охлузване на аналния отвор и разкъсване на правото черво с кръвонасядане на тъканите в областта се преценя като довело до нараняване, което прониква в коремната кухина. Кръвонасядането на опоръка на тънките черва само по себе си е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Разкъсно-контузната рана на главата, с кръвонасядане на меките черепни покривки в областта се преценя като довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Охлузванията по главата, тялото и крайниците, сами по себе си са довели до болки и страдание, без разстройство на здравето.

Вещите лица са посочили, че важно уточнение, което трябва да се направи при определяне на изводите, изложени по-горе за вида на телесните повреди е, че масивната мастна емболия, която е пряка и непосредствена причина за смъртта на пострадалия С.Н. е посттравматично усложнение, което може да бъде резултат както от счупването поотделно на кости - множество ребра и лопатка, така и от размачкване на меки тъкани и мастни депа или чрез реализирането на тези увреждания по съвкупност. Всички тези увреждания, които могат да доведат до развитието на мастната емболия, съобразно механизма им на причиняване са в причинно-следствена връзка с нанесения побой. Отделно от това описаните счупвания на множество ребра двустранно, освен по медико-биологичния признак трайно затрудняване на движенията на снагата може да се интерпретират и по медико-биологичния признак разстройство на здравето временно опасно за живота. Същото се обяснява с нарушение на нормалното външно дишане и развитието на дихателна недостатъчност в следствие на това.

В заключението си, вещите лица са приели категорично, че поради липсата на белези на прижизненост на следните травматични увреждания: разкъсно - контузна рана на главата, в теменната област вдясно, както и счупване на второ ребро вдясно и трето и четвърто ребра вляво, без кръвонасядания около тях, не следва да се разглеждат като медико-биологични признаци на телесните повреди, а описаните в заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза на труп № 183/2018 г., микроскопски находки са израз на най-финните патофизиологични процеси, в резултат на причинените травматични увреждания.

В съдебно заседание, след подробни разяснения вещите лица подкрепиха и защитиха заключенията си, изложени в  депозираните експертизи.

Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица, като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същите не пораждат каквито и да било съмнения за тяхната достоверност.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Същата се установява от показанията на свидетелите И.К.С., И.Н.Н., Н.С.И., Я.П.К., Р.В.Х., А.Г.Ч., В.Т.Т., А.П.Д., А.А., А.Г.Д., отчасти от показанията на Н.С.Н. и обясненията на подсъдимия в кредитираната им от съда част депозирани в хода на съдебното производство, от показанията на свидетелите С., Х. и Д., дадени в досъдебната фаза на процеса и приобщени по предвидения в чл.281 от НПК ред, от обясненията на подс.С. дадени в досъдебната фаза на процеса и приобщени по предвидения в чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК ред, от проведената в хода на съдебното следствие очна ставка, от протоколи за оглед на местопроизшествието и фотоалбуми към тях, протоколи за доброволно предаване, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, протоколи за оглед на веществени доказателства, справка съдимост, характеристична справка, протокол за разпознаване на лица и предмети и фотоалбум към него, справка придружена с два броя академични справки и заповед за отстраняване от обучение от *** за св. И.С., справка от *** по отношение на пострадалия С.Н., удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за наследници и препис извлечение от акт за смърт, справка и компакт диск, съдържащ два броя аудио записи и два броя снимки на електронни картони на приетите повиквания от номер ***, справка и компакт диск със запис от външната камера  на „Токуда банк“ от 21.30 часа до 22.30 часа на 02.07.2018 г., справка и компакт диск от „А1 България“ ЕАД, съдържащ информация за собственост, клетките,  адресите на IMEI на апаратите и проведените повиквания от номер ***получени след разпореждане на съда по реда на чл.159а от НК, справка и компакт диск от „А1 България“ ЕАД, съдържащ информация за собственост, клетките,  адресите на IMEI на апаратите и проведените повиквания от номер ***получени след разпореждането на съда по реда на чл.159а от НК, справка и компакт диск от „Теленор България“ ЕАД, съдържащ разпечатка на проведен разговор от телефон ***, получени след разпореждането на съда по реда на чл.159а от НК, справка и компакт диск от „Виваком БТК“ ЕАД с данни за собственост и трафична информация на сим карта с абонатен номер ***, получени след разпореждане на съда по реда на чл.159а от НК, съдебно-счетоводна експертиза, тройна съдебно-медицинска експертиза на труп, съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза на труп, назначена в хода на съдебното следствие.

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянията, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

Противоречията, които се очертаха между доказателствата е относно това подс. И.С. в коя част на тялото на пострадалия С.Н. е нанесъл удари и дали всичките телесни увреждания констатирани в съдебномедицинската експертиза са причинени от удари нанесени от него, както и обстоятелствата при отнемането на златния синджир на пострадалия от подсъдимия. От анализа на доказателствата, вината на подсъдимия се установява по непораждащ съмнение начин. Налице е пряка кореспонденция между отделните видове доказателства – писмени - медицинската документация, приложена като доказателства по делото, касаеща С.Н., протоколи за оглед, експертните заключения, както и гласните доказателства.

Преките доказателства, обуславящи направения по-горе извод от съда са – показанията на свидетеля очевидец - И.К.С., която е видяла развитието на инцидента, подкрепени и от косвените доказателства - показанията на свидетели, които са разбрали за побоя и са видели следите по пострадалия, непосредствено след приключването му, както и в последствие – полицейските служители, отзовали се на местопроизшествието, лекаря от спешна медицина, както и от изготвените и приети в хода на съдебното следствие експертизи.

Самостоятелно съдът анализира обясненията на подсъдимия. Същият в обясненията си не се признава за виновен. Оспорва частично фактическата обстановка, каквато е отразена в обвинителния акт, твърдейки, че не е нанасял удари на пострадалия в гърдите, а е нанасял такива с ръка по главата и с бухалка по ръцете, краката и гърба и не си спомня нищо във връзка с отнемането на златния синджир на пострадалия Н..

За да формира направените по-горе изводи, съдът кредитира свидетелските показания на прекия очевидец на случилото се, И.К.С. дадени в хода на проведеното съдебно следствие с изключение на тези части за който:

- на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК са констатирани противоречия между показанията дадени от свидетелката С. в съдебно заседание и тези дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, находящи се на л. 111 от досъдебното производство, том 1, протокол от разпит от 03.07.2018 г. проведен по ЧНД № 1257/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, по отношение обстоятелствата колко пъти свидетелката С. е правила секс с пострадалия С.Н. от момента на запознаването им до 02.07.2018 г., като съдебно заседание заяви, че е правила само 2 пъти секс, а в разпита на досъдебното производство е заявила, че е правила 3 пъти, както и констатиране противоречие относно обстоятелството, дали е видяла след спирането на автомобила в разклонението, по пътя за О., нейният съпруг извън автомобила да е нанасял удари с крак на постр. С.Н., като в съдебно заседание тя заяви, че не е видяла, а на досъдебното производство е заявила, че е видяла да нанася удари с крак. При констатираните от съда противоречия св.С. заяви: „Когато давах показания, бях много изплашена и мина доста време. Вярно е това, което съм казала тогава. Вярно е това, което казах в досъдебното производство. Правила съм три пъти секс с него. Изминалото време е причината да не си спомням конкретно. Относно ударите с крак, вярно е това, което съм казала тогава. Минало е много време и не помня за ритане.“

- на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, предвид изявлението на свид. С., че не си спомня в коя част на тялото на пострадалия С.Н. са били нанясани удари от подс. С. и дали е чувала от колата нанасянето на ударите отвън са прочетени показанията на свид. С. в тези части, дадени пред съдия на досъдебното производство, находящи се на л. 111 от същото, том 1, протокол от разпит от 03.07.2018 г. проведен по ЧНД № 1257/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. В тази връзка св. С. заяви: “Вярно е това, което съм казала тогава. То е вярно. Не помня поради изминалото време.“

- на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, предвид изявлението на свид. С., че не си спомня когато е отнел синджира от врата на С.Н., мъжът й казал ли е нещо и по точно какво да прави с него са прочетени показанията на свид. С. в тези части, дадени пред органа на досъдебното производство на 06.07.2018 г. на л.118, т.1 от същото. В тази връзка св. С. заяви: „Вярно е това, което прочетохте. Аз така мисля, така разсъждавам.“

По отношение на посочените обстоятелства съдът дава вяра на заявеното от свидетелката на досъдебното производство в разпита и пред съдия и пред разследващия орган, именно по изложените от нея съображения. На първо място заявява, че е вярно това което е казала по време на досъдебното производство пред съдия и че е забравила част от обстоятелствата поради изминалото време, а и по време на първият разпит е била изплашена. Освен това и разпита пред съдия и този пред органа на досъдебното производство са били направени непосредствено след извършване на процесните престъпление. Показанията на св.С. в частта в която разказва за нанесените от съпруга и удари на пострадалия се потвърждава и от изготвените и приети от съда по делото заключения на съдебно-медицинските експертизи.

Свидетелката С. детайлно разказа, как година след прекъсване на следването и в *** в разговор между нея и съпруга й – подс. С., станало въпрос за нейните изпити и образованието и той я попитал къде е златото й, за което знаел, че е от майка й и което бил виждал по тялото й, а сега липсвало. Тогава тя му разказала за отношенията си с пострадалия Н.. Разказала му как се запознали и как под предлог, че може да й съдейства за получаване на заверки и вземане на изпити, пострадалият й заявил, че трябва да му плаща или да прави секс с него. Познанството на св. С. и пострадалия Н. се потвърждава и от проведената по делото очна ставка между свидетелката и св. Н.Н. /син на пострадалия/, както и от показанията на последния. С. обяснила на съпруга си, че правила секс с пострадалия за да си вземе изпитите понеже нямала финансови средства, а по късно му плащала за да и съдейства за вземане на изпити, тъй като не искала да прави повече секс с него. За това продала златния си синджир и гривна и му плащала по 100 лв. Въпреки това за да си вземе държавния изпит по настояване на пострадалия Н. отново правила секс с него. Свидетелката обяснява как след чутото подс. С. останал много огорчен и разсърден и заявил че иска да се срещне със С.Н., за да го пита защо по този начин се е възползвал от нея, вследствие на което тя се обадила по телефона на пострадалия, с когото не се били чували и виждали повече от година и се разбрали на 02.07.2018 г. да се чуят отново и се срещнат. От показанията се установява, че по предварителна уговорка с мъжа си, се обадила по обяд на инкриминираната дата на пострадалия и се разбрали около 19:00 часа да я чака на спирката в близост до ***в посока Гребната база, където съпругът и дал найлонова торба, в която имало бухалка и й казал когато се качи в колата на пострадалия Н. да я остави на задната седалка. С. подробно обяснява как след като се качили в автомобила управляван от пострадалия съпругът и изкарал малко ножче, което насочил към врата на пострадалия и му казал да кара автомобила в указана от него посока и по време на движението му нанесъл няколко удара в областта на лицето с ръка, многократно повтаряйки, че той е разбил семейството му. След като стигнали близо до с. О. посочва, че пострадалият не искал да излиза от автомобила, а подсъдимият започнал да го бута да излиза от предната лява врата и тогава със сила отнел златен синджир „Картие“, дърпайки го от врата на Н., като го дал на нея казвайки и да го прибере в чантата и да го продаде, за да може да възстанови парите, които е давала за изпити. С. разказва и как след като подсъдимият взел бухалката, започнал да нанася удари с нея по ръцете и краката, а след това и по тялото на пострадалия, как издърпал дънките и гащите му надолу и вкарал бухалката в аналния отвор на пострадалия, а след това продължил да му нанася удари с бухалката по тялото, и с ритници няколко пъти по краката и в областта на бъбреците. С. в показанията си подробно разказва и за влошаването на състоянието на пострадалия по време на нанасяне на нанесения му побой от подсъдимия и след това, до момента на изпадането му в безсъзнание, както и за действията на подсъдимия през това време. Разказва и как по указание на подсъдимия хвърлила найлоновата торба с бухалката върху коритото на р.Марица, а ножа оставила в жабката на техния автомобил, а в последствие показала на полицейските служители къде ги е хвърлила. Подробно обяснява и как след посещението на съпруга и в ареста, последният и припомнил за отнетия от него златен синджир на пострадалия Н., който се намирал у нея и същият ден по-късно го продала в чейндж бюро в гр. С., а в последствие на 05.07.2018 г. след разкриването на инкриминираното деяние го откупила от свидетеля В.Т. и доброволно го предала на органите на полицията.

Съдът подходи изключително внимателно към показанията на св. Я.П.К., взимайки предвид, че свидетелят в час от показанията се пресъздава това което е чул по време на провеждане на беседите с подс. С. и св. С. непосредствено след инкриминираните деяния. В показанията си св. К. - полицейски служител в отдел „Криминална полиция“, разказва как вечерта на инкриминираната дата бил уведомен, че има установено лице починало в автомобил, а след отишъл в службата в късната вечер, провел беседа първо с И.С., който разказал, че се е обадил на телефон 112, за да подаде сигнал за човек в безпомощно състояние. Обяснил, че са се разхождали в района с жена му и забелязали мъж в безпомощно състояние на който оказал първа помощ, а след това пратил съпругата си да се прибере. Разказал, че са изместили пострадалия от шофьорската седалка на пътническата - първа дясна и така приключила първоначалната беседа. Свидетелят К. разказва, че след като установили съпругата на подс. С. с нея също провели беседа и тя разказала подробно за случилото се. В тази част показанията на св. К. пресъздават и съответстват на показанията на св. С., без каквито и да е съществени противоречия. След беседата със св. С., св. К. провел нова беседа с подс. И.С., като му казали, че до момента това, което им е съобщил не кореспондира с истината. Тогава той казал, че ще разкаже това, което се е случило и мотивите си и разказал подробно за случилото се. Показанията на св. К. в тази част пресъздават и съответстват на показанията на св. С., включително и на обясненията на подс. С. без каквито и да е съществени противоречия. Св. К. в показанията си заявява, категорично, че преди да започне беседата с подс. С. му обяснил, че има право на защита, че има право да не казва нищо, като по време на беседата, на няколко пъти му разяснявал тези му права, но въпреки това подсъдимият решил да разкаже какво се е случило. Въпреки, че в част от показанията си св. К. пресъздава пред съда това което е получил като информация от подс. С., съдът ги кредитира изцяло на първо място, като последователни, логични и съответстващи на останалите кредитирани доказателства по делото. На следващо място следва да бъде отчетено, че преди подс. С. да разкаже за случилото се в проведената с него беседа, св. К. му е разяснил изрично правото му на защита, влючително и на това да не дава обяснения. Освен това преди подсъдимият да реши да разкаже на оперативния работник какво се е случило, последният вече е бил запознат подробно със случилото се от св. С.. И накрая следва да се посочи, че показанията на св. К., макар и производни в една част се потвърждават изцяло от показанията на св.С. и обясненията на подс. С. дадени пред съда и не са в противоречие с тях напротив, потвърждават се изцяло. В обясненията си пред съда, подс. С. заявява, че след като му намекнали, че се отнася до семейната чест и най-вече до куража всеки да си поеме отговорностите, казал на полицейският служител да му даде един лист и ще направи пълни самопризнания, след което ги написал и подписал, като не твърди за каквото и да е оказано въздействие. Предвид изложеното, възражението на защитата, че показанията на св.К.не следва да се ценят се явява неоснователно.

Съдът се довери изцяло и на показанията на св. Р.В.Х. - младши разузнавач в ІV РУ при ОД на МВР Пловдив и св.А.П.Д. инспектор в сектор „Криминална полиция“ в ІV РУ при ОД на МВР Пловдив -  дадени пред съдебния състав, относно това какво е разказала св.С. за случилото се на инкриминираната дата при проведената с нея беседа непосредствено след инцидента. Показанията на св. Х. и св. Д., депозирани в хода на досъдебното производство, в тази им част бяха прочетени и приобщени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК. Относно тези обстоятелство съдът кредитира заявеното от свидетелите в хода на досъдебното производство и потвърдено в съдебното следствие, а именно, че св.С. е разказала подробно събитията случили се на инкриминираната дата. В показанията си свидетелите Х. и Д. преразказват това което са чули от св. С. при проведената беседа, като разказаното от тях съвпада изцяло с показанията на св.С. дадени пред съда. В съдебно заседание двамата свидетели заявяват, че не са присъствали на беседата провеждана с подс. С., когато е разказал подробно за случилото се. В показанията си, дадени в съдебно заседание св. Д. подробно описва как св. С. е разказала къде е изхвърлила бухалката близо до река Марица, близо до Гребния канал, на булеварда до река Марица, срещу № 2, и как в последствие с колегата му Ч. ги завела до посоченото място, където я намерили и приобщили към доказателствата по делото по предвидения за това ред. П. разказва и как свидетелката ги завела в местността до с. О., посочила точно къде е нанесен побоят от подс. С. над пострадалия Н. и където намерили следи, част от колан, някакви цигари, които отговаряли на техните, които те пушат и извършили необходимите процесуално-следствени действия за приобщаване на доказателствата към досъдебното производство. Описаните обстоятелства бяха категорично и недвусмислено потвърдени от двамата свидетели в съдебно заседание. Съдът им даде изцяло вяра макар в частта в която разказват за инкриминираните събития да се производни, защото обстоятелствата за които свидетелстват са им били съобщени от св.С. и подс. С., защото са непротиворечиви по между се и с останалите кредитирани доказателства по делото.

Съдът се довери изцяло и на показанията на св.А.Г.Ч. – началник група „Криминална полиция“ в ІV РУ при ОД на МВР Пловдив, дадени пред съдебния състав, относно работата си по настоящият случай. В показанията си разказва как на 02.07.2018 г. към 22- 23 часа, му се обадил инспектор Д., че има случай, по който трябва да се сформира следствено оперативна група. Групата се състояла него св.Д. и св.Х., след което отишли на място на бул. „***“ пред № ***. Там установили паркиран автомобил „Фолксваген Поло“, тъмен на цвят, като на предната седалка, която била паднала назад видели лице, което лежало и не давало признаци на живот. Заявява, че преди тях „спешна помощ“ констатирали смъртта на лицето, след което те запазили местопроизшествието и била сформирана група за оглед, заедно със съдебен лекар. След приключване на огледа заедно с колегата му св.Д. продължили с оперативните мероприятия, като св. С. ***, където са намерили бухалката и я иззели по предвидения за това ред в НПК. След това св. С. *** с. О. и им показала мястото където подсъдимият нанесъл побоя на пострадалия. В показанията си свидетелят заявява, че не е присъствал на беседи с подсъдимия и св. С.. Показанията на св. Ч. са непротиворечиви и кореспондират изцяло помежду си, както и с останалия доказателствен материал, поради което и съдът им се довери в пълнота.

Съдът дава вяра и на показанията св. В.Т.Т. - собственик на заложна къща, която се намира в гр. С., на ул. „***“ № 82. В показанията си пред съда същият заяви, че 03.07.2018 г., някъде по обяд при него отишло момиче и му предложило за продажба златен синджир. Той купил синджира, като след ден - два тя отново отишла и го откупила обратно. Свидетелят заявява, че синджирът е бил картие плетка. В последствие по време на разпита му в досъдебното производство му бил предявен същият синджир, като го познал по закопчалката. Когато му купил синджира закопчалката била с метална пружинка и не можело да се запоява с припой, за това халкичката е само събрана и той я възстановил. В съдебно заседание св.Т. посочи св. С. като момичето продало му синджира. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Т., като непротиворечиви, последователни, логични и съответстващи на останалите кредитирани доказателства по делото.

Съдът се довери изцяло и на показанията на св. А.А., част от екипа на „Бърза помощ“, който се отзова на повикване на тел. № 112 за спешен случай в района на „Военна болница“ в гр.Пловдив. Същият разказва, че екипът му пристигнал място, не повече от 6-7 минути, след приемането на обаждането от Пловдивския център. При обаждането било заявено, че колата в която се намира пациента е на аварийни и става въпрос за „Фолксваген Поло“. Когато се доближили видели въпросния автомобил и спрели, а него от шофьорското място излезнал подс. С. и казал, че пациентът, в случая пострадалият Н., се намира от другата страна на пасажерското място на седалката в изправено положение. Медицинският екип веднага направил първоначален преглед и установили, че липсва пулс и Н. няма дишане. След това правили и ЕКГ - да се провери сърдечната дейност, но се оказало, че такава няма. Въпреки това на пострадалия били извършени действия по реанимация. Св. А. свалил максимално седалката на автомобила надолу за да направи компресия на гърдите на пострадалия. След това сложил ръка върху ръка, длан в длан и започнал да притиска гръдния кош в сърдечната област. Направил индиректен сърдечен масаж при който ръцете се поставят там където се разделят гърдите, където се намира краят на мечовидния израстък и се натиска върху гръдната кост и ребрата. В показанията си д-р А. заявява, че натискът се осъществява ритмично и с такава сила, че да се получи един максимален ефект с пропадане от пет до седем сантиметра пропадане на гръдната кост, за да може да притисне сърцето. Масажът продължил около 30 минути, като при първия натиск, свидетелят чул бълбукане, което според него може да е било от остатъчен въздух, а може да и от друго в зависимост от това какви травми има в корема на пострадалия. Хъркане в горната част на корема можело да говори за много неща – от спукване на аортата до перфорация на стомаха. Прегледа и реанимацията А. извършил в автомобила, защото не знаел колко и какви травми имал пострадалия, като при наличие на счупен  гръбнак след местене всичко останало би било излишно. Свидетелят заявява, още че му направило впечатление, че по пострадалия има страшно много видими травми и те не може да са вследствие на падане. Видял, че има страшно много пясък по колата, а дънките на пострадалия били съблечени до колене като и по тях имало нещо като песъчинки. Разказва още, че човекът, който ги посрещнал на място, обяснил, че се разхождали със съпругата му по малките улици в района на „Военна болница“, където намерили автомобила с пострадалия вътре, след което закарал автомобила на булеварда, където му било по-лесно да излезе и да изчака „Бърза помощ“, тъй като не познавал добре града. Междувременно, след реанимацията, докато чакали представители на полицията, св. А. дал на подс. С. цигара и последният му разказал как намерил пострадалия и какво точно му било състоянието. Показанията на св. А.А. са последователни, логични и непротиворечиви. Описаните факти, бяха категорично и недвусмислено потвърдени от свидетеля, като същите съвпаднаха с останалите кредитирани доказателства по делото, поради което и им бе дадена вяра.

По делото като свидетел беше разпитан и А.Г.Д., общопрактикуващ лекар в МЦ „***“ в ЖК „***“, на който пострадалият С.Н. е бил пациент от м. май 2000 г. В показанията си пред съда свидетелят заявява, че пострадалият е бил диспансерно болен, т.е. на редовно наблюдение всеки месец с хипертонична болест, но всъщност кръвното му налягане било добре, не се покачвало или сваляло изненадващо, като това било основното му заболяване. Н. пиел редовно предписаните му лекарства и спазвал всички консултации с други лекари. Лекарствата които приемал били „Лозап Х“, по 1 таблетка на ден, „Норваск“ 5 мг. по една таблетка,  „Бизогама“ 5 мг. също по една таблетка на ден. Съдът кредитира изцяло и показанията на св.Д. като правдиви, последователни, логични и непротиворечиви. Същите не са в противоречие и с останали събран по делото доказателствен материал.

Съдът не прие за достоверно твърдението на св. Н.Н., че не е запознал св. С. със своя баща, пострадалия С.Н. и че баща му не е имал ключ от апартамента в ж.к. „***“, в който Н. е правел срещи със св. С.. Както в хода на досъдебното производство, така и в съдебното такова, в това число и при провеждане на очна ставка между св. Н.Н. и св. С., последната неотклонно заявява, че именно Н.Н. я запознал с пострадалия, както и че част от срещите и с пострадалия са били именно в този апартамент. Същата описва подробно къде се намира този апартамент, разположението му, както и обзавеждането намиращо се в него. Освен това в показанията си пред съда св. И.Н. заявява, че съпругът и – пострадалият С.Н. е имал ключ от въпросния апартамент. Показанията на св. Н.Н. в тази им част са разбираеми от гледна точка на това да съхрани доброто име на своя баща, както в личен и семеен план така и в обществото в което той се е ползвал с добро име. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел в останалата им част, както и показанията на свидетелката И.Н.Н., съпруга на пострадалия и свидетелката Н.С.И., дъщеря на пострадалия относно изградените добри отношения и привързаност в семейството им и изживените болки и страдания от преждевременната и насилствена загубата на техния съпруг и баща. В тази насока показанията на свидетелите са последователни, логични и непротиворечиви.  

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия И.Р., относно това в коя част на тялото на пострадалия С.Н. е нанесъл удари и по точно твърдението му, че не е нанасял удари на пострадалия отпред в областта на гърдите и отзад от дясно в гърба, както и обстоятелствата при отнемането на златния синджир на пострадалия от подсъдимия, а именно твърдението на подсъдимия, че няма спомен за отнемането му. Това са и двата основни спорни въпроса по отношение на приетите от съда обстоятелства по фактическа обстановка.

За това свое заключение, съдебният състав взе предвид следното:

В обясненията си в хода на съдебното следствие И.С., заявява, че след като се калили в автомобила на пострадалия С.Н. му нанесъл шамари в областта на лицето, а след като спрели автомобила в близост до с.О.слязъл от автомобила и отишъл от към шофьорската врата, отворил я и започнал да удря пострадалия с бухалката в левия крак и лявата ръка за да го извади от автомобила. След като го извадил от автомобила, бутна Н. и той седна на задника си, като го ударил няколко пъти в гърба с бухалката. По късно насочил отново бухалката към пострадалия, който отбил бухалката с ръката и тогава тя отскочила от рамото му и го удари зад ухото от лявата страна. Опитал се да го удари два пъти в корема, но Н. се пазел. Нанасял му удари в гърба, отзад в лявата страна и един път го ударил в хълбока. В обясненията си С. заявява още, че не може да кажа колко е броя на ударите, които е нанесъл на пострадалия, но имал спомен, че го удрял в лявата ръка, в левия крак, отзад от ляво в гърба и веднъж в хълбока отзад, в десния хълбок. Твърди, че отпред, в областта на гърдите, не е нанасял удари на пострадалия.

Така изложеното от подсъдимия не се подкрепи от нито едно от доказателствата по делото. Както вече беше посочено заявеното от него за посочените обстоятелства драстично се разминава с кредитираните свидетелски показания на първо място на св. И.С., които съдът обсъди по-горе. Въпреки това отново е необходимо да се подчертае, че подробно и детайлно С. изясни, че е видял как съпругът и нанася удари на пострадалия с бухалка по ръцете и краката, а след това и по тялото на пострадалия, как вкарал бухалката в аналния отвор на пострадалия, а след това продължил да му нанася удари с бухалката по тялото, и с ритници няколко пъти по краката и в областта на бъбреците. Подробно изяснените от С. факти бяха напълно и непротиворечиво подкрепени и от показанията на полицейските служители.

Отделно, защитната позиция на подсъдимия се опровергава от заключението на назначената по досъдебното производство тройна съдебно-медицинска експертиза № 183/2018 г. /том 2, л.11-12 от д. пр./ на трупа пострадалия С.Н., прието в хода на съдебното следствие и от приетото заключение на назначена в хода на съдебното следствие допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. В двете заключения вещите лица категорично са посочили, че на С.Н.Н. му е било причинено - Масивна мастна емболия в белия дроб; Счупвания на множество ребра двустранно, с кръвонасядане около тях, както и на дясната лопатка; Счупване на второ ребро вдясно и трето и четвърто ребра вляво, без кръвонасядания около тях; Множество обширни кръвонасядания (на места с наличие на ивици на просветляване) и охлузвания по главата, тялото и крайниците с кръвонасядане и кръвопропиване на меките тъкани по гърба и горните крайници, кръвонасядане на подкожните тъкани на лицето и около счупените ребра и дясна лопатка; Две разкъсно-контузни рани на по главата, с кръвонасядане на меката черепна покривка в областта на една от тях /в лявата половина на главата/; Дифузен двустранен голямо и малкомозъчен субарахноидален кръвоизлив и наличие на кръв в мозъчните стомахчета; Охлузване на аналния отвор и разкъсване на правото черво, с кръвонасядане на тъканите в областта; Кръвонасядане на опоръка на тънките черва; Остра тубулна некроза с обструкция на събирателните каналчета от хемоглобинови цилиндри (остра бъбречна недостатъчност); Тежка съдова хиперемия и огнищни кръвоизливи във вътрешните органи; Субкапсуларни кръвоизливи в слезката и оток на мозъка. Всички установени травматични увреждания по трупа са с прижизнен характер с изключение на разкъсно-контузната рана в дясната половина на главата в теменната област и описаните второ ребро вдясно и трето и четвърто ребра вляво, без кръвонасядане около тях.

В заключението си и в съдебно заседание, вещите лица са категорични, че поради липсата на белези на прижизненост на следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на главата, в теменната област вдясно, както и счупване на второ ребро вдясно и трето и четвърто ребра вляво, без кръвонасядания около тях, не следва да се разглеждат като медико-биологични признаци на телесните повреди и отговарят да са получени послесмъртно или в агоналния период около смъртта. Според локализация си същите съответстват да бъдат получени от проведени реанимационни действия - индиректен сърдечен масаж. Разкъсно-контузната рана на главата, вдясно в теменната област е с характеристика на послесмъртна (липса на кръвонасядане на ръбовете й), т.е. е причинена след смъртта. При извършения динамичен оглед на трупа на местопроизшествието същата не е установена. В резултат на гореизложеното, най-вероятно разкъсно-контузната рана на главата, вдясно теменно е получена при транспортирането на трупа до Отделението по съдебна медицина. По отношение на тези телесни увреждания няма спор между страните по делото, че не са нанесени от подсъдимия, а са получени след смъртта на пострадалия, като с оглед становището на вещите лица съдът е на същото мнение. Предвид изложеното неоснователно се явява възражението на защитата, че освен изрично посочените увреждания получени след смъртта на пострадалия е възможно и част от другите увреждания да са получени след смъртта на пострадалия. Вещите лица в заключението си и пред съдебния състав посочиха и се мотивираха ясно и точно кои от телесните увреждания са получени от пострадалия прижизнено и кои след смъртта му.   

По отношение на телесните увреждания нанесени от подс. С. на пострадалия Н. пожизнено, според експертите кръвонасяданията (общо 16 броя), с наличие на централна ивица на просветляване са причинени от удар или притискане със или върху твърд тъп с цилиндрична форма или продълговат предмет, с ширина на контактната повърхност приблизително около 1,5 см. Останалите кръвонасядания са причинени от действието на твърд тъп предмет с недобре изразен релеф и граници на удрящата повърхност (каквито по своята характеристика могат да бъдат човешката ръка с отворена длан или свита в юмрук, човешкият крак, земната повърхност и др.). Кръвонасяданията по външната и задната повърхност на лявата предмишница, гръбната повърхност на двете длани, са причинени най-вероятно при вдигнати над нивото на главата ръце, с цел предпазване на същата от удари и са с характеристика на защитни наранявания. Всички тези установени травматични увреждания по трупа са с прижизнен характер с изключение, както бе посочено по-горе на разкъсно-контузната рана в дясната половина на главата в теменната област и описаните второ ребро вдясно и трето и четвърто ребра вляво, без кръвонасядане около тях.

 От изложеното и анализа на посочените по-горе доказателства следва, че подс. С. е нанесъл множество удари по цялото тяло на пострадалия Н., като ударите са нанасяни с ръце, крака и бухалка, поради което следва да се остави без уважение и възражението на защитата, че С. не е нанесъл удари в жизненоважни области по тялото на пострадалия. Напротив именно нанасянето на удари в тези области са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт на Н., каквото е и заключението на вещите лица по назначените съдебно медицински експертизи.

Тук е моментът да се обсъди и възражението на защитата, че подсъдимият С. е действал спонтанно и убийството е извършено ситуативно. От показанията на св. С. се установява, че подсъдимият се е подготвил предварително за провеждане на разпит на пострадалия вземайки със себе си нож и бухалка. Същевременно нанасянето на удари по тялото на пострадалия е продължило дълго време на интервали. Тези обстоятелства се установяват и от обясненията на подсъдимия в които потвърждава посочените обстоятелства, което категорично опровергава тезата на защитата за спонтанност в действията на подс.С..

Съдът не кредитира обясненията на подс. С. и в частта им в която твърди, че няма спомен за отнемането на златния синджир на пострадалия Н.. С оглед твърдението на подс. С., че няма спомен за отнемането на златния синджир на пострадалия Н., в хода на съдебното следствие, съдът на основание чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК, констатира противоречие с обясненията му дадени в хода на досъдебното производство, където е заявил: -„Вярно е че в гнева си съм издърпал синджира от шията на този човек, но после ми се губи спомена какво се е случило“. Досежно отнемането на процесния синджир, Съдът дава вяра на заявеното от подс. С. в обясненията му дадени в хода на досъдебното производство в тази им част. Обясненията му депозирани в хода на досъдебното производство са дадени непосредствено след инцидента и е нормално тогава С. да е имал ясен спомен за случилото се. Освен това заявеното от него в хода на досъдебното производство се подкрепя и от показанията дадени от св. С.. От показанията на св. С. се установява категорично механизма на отнемане на златния синджир. Свидетелката разказа подробно пред съда как подс. С. отнел златен синджир „Картие“, дърпайки го от врата на Н., като го дал на нея казвайки и да го прибере в чантата и да го продаде, за да може да си възстанови парите, които е давала за изпити. Разказа и как след посещението на съпруга и в ареста, последният и припомнил за отнетия от него златен синджир на пострадалия Н.. Това опровергава защитната теза на подс. С., че няма спомен за отнемането на златния синджир на пострадалия Н., поради което съдът не приема обясненията му в тази част. Не е възможно ако е нямал спомен за отнемането, на следващият ден когато съпругата му го е посетила в следственият арест да и припомни за отнетия златен синджир. Това води и до несъстоятелност на възражението на защитата, че подс. С. не е имал намерението да присвои тази вещ и не е действал преднамерено.

 

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът приема, че с деянието си подс. И.Р.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията:

- по чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и пр.3 вр. чл.115 от НК, за това, че на 02.07.2018 г. в гр. Пловдив, умишлено е умъртвил другиго – С.Н.Н., ЕГН **********, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост и

- по чл.198, ал.1 от НК за това, че на 02.07.2018 г. в землището на с. О., обл. П., е отнел чужда движима вещ – златен синджир 14 карата, 11,5 грама на стойност 747,50 лева, от владението на другиго – С.Н.Н., ЕГН **********, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила и заплашване.

Именно по тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.

 

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Основен признак на обективната страна на деянието, инкриминирано в диспозицията на чл. 115 от НК е неговото изпълнително деяние, състоящо се в умъртвяване на другиго - такова въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт.

По делото се установи, че на 02.07.2018 г. в гр. Пловдив, подс. И.С. е нанесъл множество удари на пострадалия С.Н. с бухалка, с ръце и с крака, по главата, тялото и крайниците на пострадалия. По този начин подсъдимият причинил на пострадалия Н. травматичните увреждания, изяснени в приложените и приети по делото съдебно – медицински заключения, като смъртта на Н. се дължи на масивна мастна емболия в белия дроб, която е в резултат на размачкване на мастните депа и счупвания на костите довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, като всички травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и са пряко причинени от подсъдимия.

Ударите по починалия, нанесени от подс. И.С. са били насочени и са имали за цел умъртвяване на пострадалото лице, за което може да се направи извод от местоположението, броя, силата и локализацията на същите – в цялото тяло - по главата, по торса, по гърдите, по крайниците, нанасяни със сериозна сила и интензитет с ръце крака, в това число и с бухалка, по части на тялото, при засягането на които се създава непосредствена опасност за живота на пострадалия. Това се подкрепя и от обстоятелството, че пострадалият е молил подсъдимия да спре да му нанася удари но последният въпреки това продължил. С нанесените удари е причинил именно счупването на костите - множество ребра и лопатка, както и размачкване на меки тъкани и мастни депа, като е налице пряка и непосредствена причинна връзка между ударите и настъпилата биологична смърт на Н.. Това се установява безусловно от назначената на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на труп и от назначената допълнителна съдебномедицинска експертиза в хода на съдебното следствие.

Съдът намери за безспорно установено, че деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост от подсъдимия. По принцип убийството може да бъде извършено едновременно по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. При такова убийство деецът проявява освен особена жестокост, изразяваща се както в поведението му преди извършване на убийството и по време извършване на същото, така и в броя и начина на нанесените удари, но и причинява особено големи болки и страдания на убития, вследствие на които той изживява тежки предсмъртни мъки. В този случай е необходимо деецът да има съзнанието, че действа с особена жестокост и че извършва убийството по особено мъчителен начин за убития.

За да е налице квалификацията по чл.116, ал.1, т.6 пр.2 от НК - убийство по особено мъчителен начин, следва от събраните по делото доказателства да се установява, че нанесените телесни увреждания върху пострадалия са особени и той преди да умре е изживявал извънредни мъки, болки и страдания и че те са в по-висока степен от нормалните такива за едно убийство. Следователно, за да е налице тази квалификация следва да се имат предвид не тези болки и страдания, които са характерни за всяко въздействие върху човешкото тяло, годно да причини смърт, а прекомерно създадените мъчения или изключителни страдания на пострадалия, които не биха били налице, ако деецът не е употребил особено средство или е причинил смъртта по особен начин с цел да създаде прекомерни мъки и страдания на жертвата. Съгласно Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г., под особено мъчителен начин за убития се разбира начин, който причинява изключителни страдания на жертвата, като лишаване от живот чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, която причинява особени страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и др. Изброяването не е изчерпателно, а примерно, но дава ясна представа за разграничителните критерий. В конкретния случай множеството нанесени удари от подс. С. в жизнено важни части по тялото пострадалия с бухалка, ръце и крака довели до масивна мастна емболия в белия дроб; счупвания на множество ребра двустранно, с кръвонасядане около тях, както и на дясната лопатка; множество обширни кръвонасядания (на места с наличие на ивици на просветляване) и охлузвания по главата, тялото и крайниците с кръвонасядане и кръвопропиване на меките тъкани по гърба и горните крайници, кръвонасядане на подкожните тъкани на лицето и около счупените ребра и дясна лопатка;  разкъсно-контузна рана на по главата, с кръвонасядане на меката черепна покривка в лявата половина на главата; дифузен двустранен голямо и малкомозъчен субарахноидален кръвоизлив и наличие на кръв в мозъчните стомахчета; охлузване на аналния отвор и разкъсване на правото черво, с кръвонасядане на тъканите в областта; кръвонасядане на опоръка на тънките черва; остра тубулна некроза с обструкция на събирателните каналчета от хемоглобинови цилиндри (остра бъбречна недостатъчност); тежка съдова хиперемия и огнищни кръвоизливи във вътрешните органи; субкапсуларни кръвоизливи в слезката и оток на мозъка, сами по себе си поставят извън всякакво съмнение изключителните страдания, които е понесъл Н. и характеризират деянието на подсъдимия като такова, извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост. От доказателствата по делото се установи, че пострадалият е преживял извънредни предсмъртни мъки приживе. От заключението на изготвената СМЕ е видно, че причината за смъртта на пострадалия е масивна мастна емболия в белия дроб, която е в резултат на размачкване на мастните депа и счупвания на костите довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Подсъдимият е нанасял удари на пострадалия в един продължителен период от време методично и целенасочено подлагайки го на разпит и унижение, включително завирайки му бухалката в аналния отвор довело до разкъсване на правото черво. Вещите лица са категорични, че смъртта на пострадалия не е настъпила внезапно или бързо, а бавно и по особено мъчителен начин, тъй като периодът между нанасянето на травматичните увреждания и настъпването на смъртта е бил продължителен, а и Н. е бил в съзнание и в състояние да изпитва болки и страдания през цялото това време. Наличието на развиваща се дихателна недостатъчност, поради развиваща се мастна емболия в белите дробове, както и счупените множество ребра двустранно, създавали усещане у пострадалия Н. за безпомощност и предусещане на стъпваща смърт, което е безспорно мъчително усещане. Подсъдимият С. му е нанесъл множество удари в жизненоважни части на тялото и органи, в резултат на което му е причинил болки и страдания, въз основа на което пострадалият Н. е изживявал тежки предсмъртни мъки. Това се потвърждава и от св. И.С., която в показанията си заявява, че пострадалият преди да почине се е оплаквал, че му е лошо и го боли всичко. Самият подсъдими в обясненията си също потвърждава, че след приключване на побоя, пострадалият се е оплакал няколко пъти, че много го болят ръката и крака, а в последствие му съобщил, „че се задушава и не може да диша“ и видял, че „дишането му започна да става по-рядко и виждах, че му е много лошо“  

Квалификацията на деянието по чл.116, ал.1, т.6 пр.3 от НК - убийството с особена жестокост характеризира начина на извършването му и личността на дееца. Съгласно Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г., съставът за особена жестокост е налице, когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. За нея от значение са фактическите обстоятелства на умъртвяване на жертвата, броят, силата на ударите, оръжието, с което е причинено увреждането, неговата тежест, както и тези относно демонстрираното отсъствие на състрадание към нея. Особената жестокост е външна характеристика на убийството, чрез която намират отражение субективните качества на дееца. В тази квалификация в случая се обективира от броя и силата на нанесените множество удари, от различните форми на употребеното насилие и проявите на агресия от подсъдимия – удари с бухалка реализирани със значителна сила, като според вещите лица по назначената съдебно медицинска експертиза на труп с бухалката са нанесени поне 16 удара и са причинени множество телесни увреждания, като голяма част от тях не са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата смърт но са причинили допълнителни болки и страдания на пострадалия. Освен това, подсъдимият не се е задоволил само с нанасяне на удари с бухалката, а я заврял в аналния отвор на подсъдимия причинявайки му разкъсване на правото черво. Отделно от това е нанасял удари на пострадалия с ръце и крака. Според вещите лица подсъдимият е нанесъл множество удари по цялото тяло на пострадалия с ръце, крака и бухалка, причинявайки описаните по-горе увреждания, в един продължителен период, проявявайки ярост, безчовечност, коравосърдечие. Опитите на Пострадалия Н. да се предпази с ръцете не са довели до преустановяване дейността на дееца, което отразява и отношението към жертвата. Нещо повече - в конкретния случай е налице едно системно и последователно поведение на подсъдимия на жестоко и унизително отношение към пострадалия, продължило продължителен период от време, което говори за отсъствие на чувство за милост и състрадание.

От обективна страна извършеното от подс. С. осъществява и признаците от състава на престъплението грабеж по смисъла на чл.198, ал. 1 от НК, тъй като употребил сила и заплашване спрямо пострадалия за да отнеме инкриминираната вещ и установи свое владение, а след това се разпоредил с нея. Подсъдимият употребил заплаха, като сломил съпротивата на пострадалия държейки в ръка малко ножче насочено към врата му и издърпал със сила златният синджир на Н. от врата му, като го дал на съпругата си да го прибере в чантата, което тя и сторила, а след това й казал да го продаде, за да може да възстанови парите, които е давала за изпити.

 

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

От субективна страна деянието чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и пр.3 вр. чл.115 от НК е извършено при условията на евентуален умисъл. Подсъдимият. И.С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е допускал настъпването им. Наясно е бил, че с нанасянето на множество удари с ръце, крака и бухалка по тялото на С.Н. и най вече в областта на гръдния кош /където се намират жизнено важни органи/ е възможно да причинят смъртта на пострадалия, но се е отнесъл с безразличие към този възможен общественоопасен резултат. От установената фактологията е видно, че в случая, физическата саморазправа, приличаща по-скоро на инквизиция е в резултат на информацията получена от подсъдимия от неговата съпруга за отношенията на последната с пострадалия включително и сексуални такива. Очевидно последвалия побой над пострадалия е бил последица от горното и желанието на подс. С. да получи потвърждение на тази информация от пострадалия, изтръгвайки ги от него чрез нанасянето на множество удари и давайки му урок от позицията на физическо превъзходство и сила. От установените по делото факти не може да се направи категоричен извод, че в рамките на случилото се и саморазправа, С. е имал за цел да причини именно смъртта на Н., за да се приеме, че е налице пряк умисъл. От друга страна, към момента на физическата саморазправа подсъдимият е бил способен да разбира свойството и значението на постъпките си и е бил в състояние да предвиди, че подобно механично въздействие, каквото е нанасянето на множество удари в уязвими и жизненоважни зони каквито са гръдния кош и намиращите се в него жизнено важни органи, е възможно те да имат за последица настъпването на летален изход. В обясненията си пред съда подс. С. заявява: - „Тогава разследващият  полицай ме попита дали съм можел да отнема живота на пострадалия, там на мястото. В тази връзка той е допускал, че е възможно да причини смъртта на пострадалия, но се е отнесъл с безразличие към този вероятен резултат. С оглед на изложеното съдът приема, че подсъдимият И.Р.С. е умъртвил пострадалия С.Н. при условията на евентуален умисъл. Възражението на защитата, че подс. С. е правил изкуствено дишане на пострадалия и от това следвало, че е нямал умисъл за умъртвяване се явява неоснователно. Това обстоятелство не следва да се разглежда изолирано от другите налични по делото доказателства от една страна, а от друга следва да се отчете становището на вещите лица по назначената по досъдебното производство комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, приета в хода на съдебното следствие. Вещите лица са категорични, че страданията на пострадалия не са били възприети от подс. С., като основание за преустановяване на агресията спрямо него до момента, в който не се е почувствал застрашен от последиците. Именно и това е довело до правенето на изкуствено дишане на пострадалия. В този контекст следва да се отчетат и лъжливите му действия при обаждането на тел.112 и първоначално разказаното от него на лекаря от спешна помощ и полицейските служители, че нямал нищо общо със случая, а само искал да погне.

Именно поради изложените аргументи, съдът не сподели аргументите на защитата, че деянието следва да се преквалифицира като непредпазливото такова по смисъла на чл. 124 от НК. Безспорно е в казуса, че подс. С. е действал при евентуален умисъл към престъплението убийство по чл. 115 от НК – действал е от близко разстояние, с ръце крака и най-вече с бухалка и с голяма сила е нанесъл множество удари по тялото и най-вече по гръдния кош на пострадалия. При тези обстоятелства няма и не може да има спор, че подсъдимият е съзнавал, че не може да отмери ударите си така, че да се ограничат само до нанасянето на телесна повреда и в представното съдържание на умисъла му се е включвала представата, че може да настъпи смърт. Поради това е налице евентуален умисъл за убийство, а не такъв за телесна повреда, като за подобен умисъл би могло да се обсъди поведението му, ако ударите бяха локализирани в други части на тялото, не бяха нанесени с такава сила и агресия и броят им бе значително по-малък. Категоричността на изводите за наличие на косвен умисъл към убийство, а не само към нарушаване на телесния интегритет на жертвата, ограничен до телесна повреда, се установява от експертните заключения по делото, констатирали множество удари с ръце, крака и бухалка по тялото и в областта на гръдния кош на пострадалия. Многобройността на ударите, техния интензитет, средството, с което те са били нанасяни – ръце, крака и бухалка, жизненоважните части на тялото, които са били обект на агресията на подсъдимия – гръден кош, в който се намират органи, от които зависи човешкия живот, фактът, че побоят е нанесен от физически здрав млад мъж в разцвета на силите си над човек в напреднала пенсионна възраст с отслабени физически възможности за отбрана, по един недвусмислен начин сочат на наличието на пълно, ясно и точно съзнание у подсъдимия на обществената опасност на извършваното и последиците от него, с които той очевидно се е съгласил.

С оглед на изложеното по – горе неоснователно е и искането на защитата извършеното от подсъдимия да бъде квалифицирано по чл.124 от НК. В случая не са налице основания и за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл.118 НК за това, че инкриминираното деяние  е извършено в условия на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, каквото искане прави защитата.

В хода на съдебното следствие бе прието добре мотивираното заключение на назначената по досъдебното производство комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /том 2, лист 27-44/. Според вещите лица подс. С. по време на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките си. Не е бил в състояние на физиологичен афект, което да е било предизвикано от пострадалия Н.. Поведението на подс. С. и личностовата му характеристика показва, че с действията си спрямо пострадалия той му е причинил особено болезнени усещания и преживявания, съпроводени от силен страх и неспособност за себезащита у пострадалия, продължили до смъртта му. Страданията на пострадалия не са били възприети от подс. С., като основание за преустановяване на агресията спрямо него до момента, в който не се е почувствал застрашен от последиците. В съдебно заседание вещите лица заявяват, че изказванията на С. са повърхностни и противоречиви по въпроса за отношенията със съпругата му като от една страна е собственическото чувство за притежание и зависимост, от друга страна  - недоверие, мнителност, прекалена сензитивност и това заключение е направено въз основа на данните, които той им е съобщил за това, че години наред не е успял да забележи, че нещо се случва със съпругата му, а пък бурната му реакция и състояние на гняв идва когато открива липсата на едно златно украшение на съпругата му. Тогава идват емоции, които водят до следващото му поведение. Той не е реагирал незабавно, когато е узнал за случилите се събития. Нещо повече, според данните от него, той е продължил да изпълнява своята рутинна дейност, така че след като е узнал тези факти няма данни веднага и незабавно да е имал агресивни реакции. Според вещите лица през голяма част от времето е изпитвал силен гняв като част от озлоблението, което е оформило движещата емоция и поведение. Защото, за да се приеме, че има състояние на физиологичен афект, гневът трябва да е налице веднага и незабавно след провокиращи действия на страна на пострадалия. Тук има дълъг период от време, в който се обмисля и взема решение. Експертите са установили, че подсъдимият е с нормални интелектуални възможности, но не са забелязали алтернативно мислене у  С. за изработване различни хипотези, които да бъдат общественоприемливи и законосъобразни, а се ориентирал към това, което е най-свойствено за неговата личност. Когато се е срещнал с пострадалия за първи път по негова инициатива, срещата е резултат от продължителен период на възприемане и обработване на случилото се. Основание за силен гняв от това, че е казал пострадалия „Аз нямам нищо общо“, не е реплика, която да провокира гняв. Подсъдимият е изпитал гняв когато е узнал за случилото се, не може от репликата „Не съм аз“ да се получи бурна реакция на гняв. Освен това вещите лица акцентират на продължителния период от време  - от 7 часа до мръкване, което е твърде много време за угасване на всяка реакция и заявяват, че са много впечатлени от паузите, които се правят при нанасянето на побоя от страна на подсъдимия. Човек в горещ афект, актуален силен гняв не може да спре да пие вода и след това да продължи оттам, където е стигнал.

По делото липсват доказателства, от които да се заключи за наличие на  извънредни особености в състоянието на подс. И. С. към момента на престъплението, като тогава подсъдимият е бил с целенасочено поведение и запазена ориентация. Няма факти, които да говорят за дезорганизирано поведение или изразена вегетативна симптоматика. В настоящия казус състоянието на подсъдимия не съответства на теоретичната обосновка за естеството на физиологичен афект, което настъпва при провокация, като стимулът трябва да е мощен, внезапен и да има характер на психотравма /тежка обида, клевета, насилие/, така че да доведе до афективно стеснение на съзнанието, при което да се ограничи рационалния контрол и да позволи разгръщането на бурна агресивна реакция. В конкретния случай поведението на С. е било подредено, целенасочено и активно по отношение на извършеното.

Няма данни и за т.н. патологичен афект - липсва бурна, изключително силна емоционална реакция, съпроводена от двигателна възбуда, описание на помрачение на съзнанието, налудни и халюцинаторни изживявания, които да определят поведението. На всеки малък етап подс. С. е имал съответна преценка на ситуацията, включващата както реалностите, така и последствията. По време на деянието подс. С. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При тези данни липсва основание за приложението на чл. 118 НК.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението по чл.198, ал. 1 от НК при пряк умисъл. Съзнавал е, че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца на чужда вещ използвайки сила и заплаха, няма неговото съгласие за това, предвиждал е преминаването на вещите в своя фактическа власт, и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението, с цел последващо разпореждане без правно основание. Действал е с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху веща се е разпоредил с нея като със своя, предавайки я на съпругата си да е продаде, което тя и направила по късно. Налице е формиран пряк умисъл от подсъдимия обхващащ всички елементи на извършеното престъпление. Субективната страна се доказва от обективно установените факти по делото.

 

ПО  НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и пр.3 вр. чл.115 от НК, законодателят е предвидил алтернативни наказания - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Настоящия съдебен състав, съобразявайки се с критериите на чл.57 НК и ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца, с подбудите за извършване на деянието и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, прие, че в разглеждания случай най-подходящото по вид наказание, измежду алтернативно предвидените в нормата на чл.116, ал.1 от НК е „лишаване от свобода”. Този извод се обоснова с факта, че съдът, за да  определи наказание доживотен затвор  следва съгласно разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК извършеното престъпление да е изключително тежко – т.е. да е с изключително тежка обществена опасност, надхвърляща значително тази на други престъпления от този вид, както и  да е налице такава изключителност и по отношение степента на обществена опасност на дееца. Въз основа на горе обсъденото, съдебният състав прие, че всичко изложено в своята съвкупност не разкрива изискуемата от закона изключително висока степен на обществена опасност на извършеното престъпление и дееца, надхвърлящи значително тази на други престъпления от този вид и именно поради това определи като най-подходящо наказанието лишаване от свобода, поради което следва да се остави без уважение искането на прокурора и повереника на граждански ищци и частни обвинители на подсъдимия да се наложи наказание доживотен затвор.

При индивидуализацията на самото наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства все пак високата степен на обществена опасност  на деянието; престъпната упоритост при неговото извършване, съчетана с бруталност и множеството нанесени телесни повреди извън тези които са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата смърт. Отегчаващо отговорността обстоятелство в случая се явява и това, че подс.С. е признат за виновен за извършено престъпление при условията на повече от един квалифициращ признак, а именно два – деянието е извършено по „особено мъчителен начин за убития“ и с „особена жестокост“, като всеки един от тези признаци е достатъчен за налагането на наказание при условията на чл.116, ал.1 от НК. Допълнително отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени и тежките последици от извършеното престъпление изразяваща се в загубата причинена на съпругата и двете деца на убития. Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни – трудова ангажираност, семеен, полагащ грижи за семейството си, както и опита му да прави изкуствено дишане на пострадалия.

В случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подс. С. при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и пр.3 вр. чл.115 от НК следва да се извърши при  превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Воден от тези аргументи, настоящият състав на Пловдивския окръжен съд намери като най-подходящо по размер наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, като според преценката на съда именно това наказание, като вид и размер, се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

За престъплението по чл.198, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до десет години. Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното престъпление, личността на подс. И.С. и най-вече за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът е на становище, че за това престъпление следва да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК, при наличие на смекчаващите отговорността му обстоятелства и липса на отегчаващи такива. Като смекчаващи отговорността му обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни – трудова ангажираност, семеен и полагащ грижи за семейството си. С оглед изложеното съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подс. С. при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства предвид степента на обществената опасност на деянията и дееца, свързани с отчетената интензивна и упорита престъпна дейност в изключително кратък период от време, а и не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 от НК – и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко.

Предвид на изложеното съдът намери, че наказание в  минимално предвидения в закона размер от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съответства напълно на обществената опасност на деянието по чл.198, ал.1 от НК, на личността на дееца, на наличните смекчаващи и липса на отегчаващи отговорността му обстоятелства и в достатъчна степен ще допринесе за реализиране целите на наказанието по чл.36 от НК.

Престъпленията за които е признат за виновен подсъдимият по настоящото дело се намират в реална съвкупност по между си, тъй като същите са били извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което на основание чл.23, ал.1 от НК, Съдът наложи на подсъдимия И.Р.С. едно общо, най-тежко наказание измежду определените с настоящата присъда наказания за всяко едно от тях в размер на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът счита, че така определеното общо, най-тежко наказание следва да бъде увеличено при условията на чл.24 от НК с ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като крайното наказание което следва изтърпи подс. И.Р.С. е ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. За да приложи тази разпоредба, Съдът отчете тежестта на деянията, за които подсъдимият е признат за виновен изхождайки от високата степен на обществена опасност  на деянията и причинените вреди. Така отмерен, срокът на наказанието се явява необходим и достатъчен за преоценка на поведението от страна на подсъдимия и даване на ясна равносметка за последиците от стореното. Размерът му в пълна мяра отговаря и на прогласените в чл. 36 НК цели на наказанието, поради което е и справедливо.

Съдът постанови така определеното и увеличено общо най-тежко наказание в размер на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия, предвид на което и на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на същото.

На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК Съдът приспадна времето, през което подсъдимият С. е бил задържан по реда на чл.63 от ЗМВР, чл. 64 от НПК, считано от 17.04.2015г до 19.04.2015г, както и времето през което спрямо същия се е реализирала мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 02.07.2018 г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

Според съда, предявените граждански искове са доказани както по основание при условията на чл. 45 от ЗЗД, така и частично по размер. Установи се по несъмнен начин, че в резултат на убийството на С.Н.Н. е причинен вредоносен резултат, като между него и виновното деяние на подсъдимия, предмет на настоящата осъдителна присъда съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Извършеното от подсъдимия деяние, квалифицирано по по чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и пр.3 вр. чл.115 от НК, довело до смъртта на С.Н., съдържа обективните признаци на състава на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Това деяние е противоправно и извършено виновно, макар и при условията на евентуален умисъл. В резултат на ищците са причинени неимуществени вреди, вследствие загубата на съпруг за съпругата на пострадалия и загубата рождения баща за децата му, поради което съдът счита, че искът е доказан по своето основание.

Безспорно е, че И.Н., съпруга на пострадалия е живяла с него в едно семейство  и е претърпяла сериозни неимуществени вреди в резултат на смъртта на съпруга си. По делото са налице доказателства за наличието на изградена силна и трайна дългогодишна връзка между двамата съпрузи, който са отгледали заедно две деца и семейството им се е ползвало с добро име в обществото. Губейки съпруга си, И.Н. е загубила най близкия и човек в живота, а отделно е лишена и от доходите, които е получавал съпругът и. От нейните показания и от показанията на децата и се установява, че е изживяла изключително тежко смъртта на съпруга си. Същевременно с това обаче, предвид възрастта на пострадалия, съдът намери, че предявения граждански иск е неоснователно завишен по размер, поради което реши, че ще бъде справедливо той да бъде уважен в размер до 100 000 лева, а в останалата му част до претендирания размер – отхвърлен като недоказан. Именно този размер съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец И.Н..

 Безспорно също е, че Н.Н. – И. и Н.Н., деца на пострадалия, макар и да са живеели в отделни семейства от баща си, са претърпели също сериозни неимуществени вреди от смъртта му. По делото са налице доказателства за наличието на изградена силна и трайна дългогодишна връзка между родител и деца. Отделно от това пострадалият помагал редовно на децата си.  От показанията им и тези на тяхната майка се установява, че изключително тежко са приели и изживели смъртта на баща си. Същевременно с това обаче, предвид възрастта на пострадалия и това, че са живеели отделно, съдът намери, че предявения граждански иск е неоснователно завишен по размер, поради което реши, че ще бъде справедливо той да бъде уважен за всяко едно от децата в размер до 60 000 лева, а в останалата му част до претендирания размер – отхвърлен като недоказан.

 Ето защо, подсъдимият И.Р.С.  беше осъден да изпълни задължението си по чл. 45 от ЗЗД да поправи причинените на гражданските ищци вреди и да заплати на гражданските ищци както следва:

- да заплати на гражданския ищец И.Н.Н. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.116, ал.1, т.6 пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението до окончателното й изплащане, като го отхвърля до пълния предявен размер от 150 000 лв.

- да заплати на гражданския ищец Н.С.Н. – И. сумата от 60 000 /шейсет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и пр.3 вр. чл. 115 от , ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението до окончателното й изплащане, като го отхвърля до пълния предявен размер от 80 000 лв.

- да заплати на гражданския ищец Н.С.Н. сумата от 60 000 /шейсет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и пр.3 вр. чл. 115 от , ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението до окончателното й изплащане, като го отхвърля до пълния предявен размер от 80 000 лв.

По гореизложените съображения и на основание чл. 52 от ЗЗД, съобразно общоприетото обществено разбиране за справедливост и конкретните икономически условия в страната, съдът уважи искът в посочения размер по справедливост, като прецени именно него като адекватен за овъзмездяване на причинените болки и страдания, претърпени от смъртта на С.Н. от неговите наследници.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

С оглед изхода на делото Съдебният състав постанови следното :

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА  по делото – 1 бр. банкнота номинал 20 лева, 1 бр. банкнота с номинал 20 лева, 4 бр. банкноти с номинал 10 лева и 3 бр. банкноти с номинал 5 лв., 1 бр. синджир златен, сплесната плетка /тип картие/, с щампа „585“ на закопчалките от двете страни с тегло 11,5 грама, 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ бял на цвят сим карта на Виваком с абонатен номер ***, 1 бр. мъжки часовник “CASIO” със сребриста скъсана верижка /ръчен/, 1 бр. черен портфейл, 1 бр. черен калъф за документи следва да се върнат на наследниците на пострадалия, след влизане на настоящата присъда в сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА  по делото 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ бял на цвят с ИМЕЙ1 № *** и с ИМЕЙ2 № ***с две сим карти, 1 бр. мобилен телефон HUAWEI черен на цвят следва да се върнат на подсъдимия, след влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА 1 бр. тъмен метален сгъваем нож с дръжка с дължина 11 см и острие с дължина 9 см., 1 бр. плик със стикер с подписи на поемните лица съдържащ 1 бр. парче от кожен колан, 1 бр. метално копче, кафяв хартиен чувал, съдържащ дървена бухалка и дръжка от нея, 2 бр. полиетиленови торби, кафяв хартиен чувал, съдържащ дрехи от трупа на убития, кафяв хартиен чувал, съдържащ дрехи на подсъдимия, кафяв хартиен чувал, съдържащ - 1 бр. пластмасова бутилка със синя капачка и етикет следва да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА компакт дискове намиращи се на л.81, л.85, л.89, 94, л.100 и л.105, т.2 от досъдебното производство, угарка от цигара /бял фас/, 2 броя плика с обтривки от рани по лявата ръка на трупа на С.Н.Н., ЕГН **********, 2 броя плика с обтривки от кормилото и скоростния лост на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с per. № РВ *** РК, фас от цигара Дънхил, черно тиксо следва да се пазят по делото до изтичане на срока за съхранението му в архив.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.189, ал.3 от НПК, Съдът осъди подс. И.Р.С. да заплати в полза на Държавата, по сметка на  ОД на МВР гр.Пловдив, направените разноски по делото в досъдебното производство в размер на 3360,83 лв. /три хиляди триста и шестдесет лева и осемдесет и три стотинки/, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив направените по делото разноски в размер на 1 654,20 лв. /хиляда шестстотин петдесет и четири лева и двадесет стотинки/, както и сумата от 8 800 лв. /осем хиляди и осемстотин лева/, представляваща държавна такса върху размера на уважените граждански искове. Подс. С. беше осъден да заплати на гражданските ищци и частни обвинители И.Н.Н., Н.С.И. и Н.С.Н. и направените от тях разноски по делото в размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

Причини за извършване на престъплението са ниското правно съзнание и слабите морално-волеви задръжки на подсъдимия, както и незачитането на установения в страната правов ред, свързан със запазване живота на личността.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕН - СЪДИЯ: