Определение по дело №81/2020 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№122/24.02.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  24.02.2020   в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д. № 81/2020 по описа на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 1230/28.10.2019 год по гр.д. № 2629/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., са подадени въззивни жалби, както седва:

1) От КПКОНПИ чрез държавен инспектор към ТД гр.Варна А. Б. В. – в частта, с която е уважен предявения от А.Д.Л. иск с правно осн. чл.2а от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.11.2014 год до окончателното й изплащане. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част, въззивникът моли за неговата отмяна и отхвърляне на иска, с присъждане на разноските по делото. Акцентира се върху законосъобразността на действията, предприети срещу проверяваното лице в хода на проверката, предвид наличието на осъдителна присъда (споразумение) за престъпление, попадащо в обхвата на ЗОПДИППД (отм) от една страна, а от друга страна – недоказаност на твърденията за претърпени неимуществени вреди. Изтъква се, че преди наложената възбрана върху недвижимия имот в с.Звездица, Варненска обл. същият имот е бил ипотекиран от ищеца в полза на банка, поради което КПКОНПИ не следва да отговаря за това имуществено ограничение. Свободни от възбрана са останали други имущества на ищеца, поради което неговите имуществени интереси не са засегнати от действията на Комисията. Цитирано е ТР № 3/22.04.2005 год на ОСГК на ВКС, според което ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговаря. Във връзка с това се припомня, че ищецът си е признал за виновен за престъпление по чл. 213а, ал.3 от НК, което е дало повод за образуваното срещу него производство по отнемане на незаконно придобито имущество. Следователно, от собственото си неправомерно (престъпно) поведение той не може да черпи права. На последно място въззивникът сочи, че е нарушен принципът на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като моли в случай на уважаване на иска, размерът на обезщетението да бъде намален.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба.

2) От А.Д.Л. чрез процесуалния му представител адв. К.С.Б.-П., в частта с която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение в размер над 5000 лв до 50 000 лв, както и в частта, с която е отхвърлен изцяло частичния иск за имуществени вреди за сумата 5000 лв, претендирана като част от 50 784,74 лв, ведно със законната лихва, а така също и в частта, с която не са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. По съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваните му части, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени в предявените размери, като претендира и за присъждане на разноски. Въззивникът счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер, като съдът не е взел предвдид всички релевантни факти, не е подложил на цялостен анализ събраните по делото доказателства. Акцентира върху дългия период, през който е бил подложен на репресия от страна на ответника, продължил почти 6 години, както и отражението  му върху личния му, социален и професионален живот. Относно частичния иск за имуществени вреди, въззивникът подчертава, че по делото са събрани доказателства - както писмени, така и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които установяват размера на вредите, но съдът ги е игнорирал. Оспорват се и мотивите, поради които съдът е отказал да присъди адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от иска. Твърди, че плащането по издадената фактура за адвокатско възнаграждение е извършено на 11.05.2018 год. Представя копия от електронно извлечение от банковата сметка на Адв. Дружество „Б., Моллова и съдр.“ и от анекс за осъществяване на процесуално представителство.

В постъпилия отговор от КПКОНПИ чрез държавен инспектор към ТД гр.Варна А. Б. В. е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА делото за 11.03.2020 год от 9,30 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

2.