Решение по дело №3080/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 2616                            18.10.2019 г.                                 гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                 XXI – ви граждански състав

На девети октомври                            две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                       Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Ж.С.,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №3080 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                Производството е образувано по повод искова молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ..................., против Г.Д.С., ЕГН **********, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 319,90 лева, от която 200,70 лева - главница, 2,10 лева - договорна лихва за периода 10.08.2017 г. -08.02.2019 г. по Договор за потребителски кредит №............./10.08.2017 г., 73,17 лева - главница по Договор за допълнителни услуги от 10.08.2017 г. и 10,93 лева - лихва за забава за периода 12.09.2017 г. - 08.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за които суми има издадена Заповед за изпълнение почл.410 от ГПК №651/11.02.2019 г. по ч.гр.д.№1253/2019 г. по описа на БРС.

                                Твърденията са, че ищецът осъществява гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на Фреш Кредит ЕООД. Между Фреш Кредит ЕООД и ответника са сключени договор за потребителски кредит от 10.08.2017 г. и договор за допълнителни услуги от същата дата. Между ответника и ищеца е сключен и договор от 10.08.2017г. за гаранционна сделка /поръчителство/, въз основа на който ищецът се е задължил да отговоря солидарно като поръчител за задълженията на длъжника към Фреш Кредит ЕООД. С договора за кредит на ответника е бил предоставен кредит от 300 лева, който, заедно с лихвата и възнаграждението на поръчителя е следвало да се плати на вноски. Предвид настъпили просрочия в плащанията, кредиторът Фреш Кредит ЕООД е упражнил правата си против поръчителя и го поканил да плати сумите. С платежно нареждане от 08.02.2019 г. поръчителят е платил задълженията вместо длъжника. Изпълнявайки чуждото задължение, ищецът е встъпил в правата на кредитора по посочените договори и е станал на свой ред кредитор на длъжника. С тези мотиви се моли исковете да се уважат. Ангажират се доказателства, претендират се разноски.

                                В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба, вх.№44145/08.10.2019 г.

                                В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му от съда особения му представител, в който е искът се оспорва като неоснователен на подробно изложени в отговора аргументи, сред които недействителност на договора за кредит поради противоречие със ЗКП и приложение на чл.23 от ЗКП, липса на уведомяване от страна на поръчителя за извършеното плащане и въз основа на които се търси отхвърляне на исковете. Ангажират се доказателства.

                                В съдебно заседание отговорът се поддържа от надлежно преупълномощен от особения представител на ответника адвокат, който моли за отхвърляне на исковете.

                                Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД.

                                Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                                По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№1253/2019 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „Гаранционен фонд България“ ЕООД и въз основа на него има издадена на 11.02.2019 г. Заповед №651 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът, в качеството му на длъжник да заплати на кредитора сумата от 319,90 лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №................./10.08.2017 г., общите условия към него и договор за допълнителни услуги, както и договор за поръчителство от 10.08.2017 г., сключени между длъжника и „Гаранционен фонд България“ ЕООД, сумата от 13,03 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 10.08.2017 г. – 08.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 08.02.2019 г. до изплащане на вземането.

                                Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №3080 по описа на Бургаски районен съд за 2019 г., против длъжника в заповедното производство е подадена в едномесечния срок от уведомяването, от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване по отношение на длъжниците със сила на присъдено нещо вземанията за главница и лихви.

                                Между страните не се спори, че ответникът се намира в облигационна връзка с „Фреш Кредит“ ЕООД по силата на сключен помежду им на 10.08.2017 г. Договор за потребителски кредит №..............., л.5-9, приет като доказателство по делото, от съдържанието на който се установява, че на ответника, в качеството на кредитополучател е била предоставена от кредитодателя „Фреш Кредит“ ЕООД сума в размер на 300,00 лева, срещу задължението да я върне в срок до 10.11.2017 г. на 3 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 101,40 лева и с дата на първо плащане – 10.09.2017 г., съгласно погасителен план, приет като доказателство по делото. Видно от договора е и това, че страните са договорили сумата да бъде усвоена изцяло в брой при подписването му, за което свидетелстват и приетите като доказателства разписка, както и лихвен процент в размер на 8,38 %, ГПР в размер на 47,39 %, еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в размер на 5 % върху главницата, като са посочили, че общият размер на сумата за погасяване възлиза на 304,20 лева.

                                Между страните не се спори и по това, че в съответствие с чл.3 и чл.4 от договора, между между „Фреш Кредит“ ЕООД като изпълнител и ответника С., като клиент, е сключен Договор за допълнителни услуги към сключения между тях договор за потребителски кредит №................, както и че между „Фреш Кредит“ ЕООД като кредитор, ответника С. като длъжник и ищеца „Гаранционен фонд България“ ЕООД като поръчител е сключен на 10.08.2017 г. договор за гаранционна сделка (поръчителство). Същите са приети като писмени доказателства по делото, а от съдържанието им се установява че поръчителят е предоставил на кредитора гаранционна сделка (поръчителство), като се е задължил да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по договора за потребителски кредит срещу възнаграждение.

                                По делото са приети като доказателства още Общи условия към договора за кредит, справка за задължения, изх.№68/12.03.2018 г., издадена от „Фреш Кредит“ ЕООД, покана за плащане, изх.№84/08.02.2019 г., платежно нареждане от 08.02.2019 г., от съдържанието на което се установява, че остатъчното задължение на ответника е било изплатено от поръчителя по сметка на кредитодателя „Фреш Кредит“ ЕООД и включва 200,70 лева - главница, 2,10 лева - договорна лихва за периода 10.08.2017 г. - 08.02.2019 г. по Договор за потребителски кредит №................/10.08.2017 г., 73,17 лева - главница по Договор за допълнителни услуги от 10.08.2017 г. и 10,93 лева - лихва за забава за периода 12.09.2017 г. - 08.02.2019 г.       

                                При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

                                По делото не е установено вземанията на кредитора по договора за кредит от 10.08.2017 г. да са били изцяло погасени чрез плащане от страна на длъжника. Напротив, по делото е установено, че на 08.02.2019 г., ищцовото дружество, като гарант по сключения със страните по договора за кредит – „Фреш Кредит“ ЕАД и Г.Д.С., договор за гаранционна сделка (поръчителство) от 10.08.2017 г., е извършило в полза на „Фреш Кредит“ ЕАД плащане в размер на 319,90 лева.

                                Изложеното обосновава извод, че в полза на ищеца е възникнало вземане спрямо обезпечения длъжник.

                                Що се отнася до въведените с отговора на исковата молба възражения, поддържани и в съдебно заседание, то същите се споделят от съда за основателни в частта, в която се твърди, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а сключеният от него договор за потребителски кредит от 10.08.2017 г. е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в посочената за погасяване обща сума не е включено възнаграждението на поръчителя. Съдът счита, че по този начин кредиторът е заобиколил изисквинията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, в който не са включени допълнителните услуги, са нищожни. Това от своя страна води до неговата недействителност, по аргумент от текста на чл.22 от ЗПК и извод за приложение на чл.23 от ЗПК, съгласно който когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност и не дължи лихва и други разходи по кредита. В случая ответникът дължи единствено остатъчната главница от 200,70 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 08.02.2019 г. Претенциите за договорна лихва за периода 10.08.2017 г. - 08.02.2019 г. по Договор за потребителски кредит №................/10.08.2017 г. в размер на 2,10 лева, за главница по Договор за допълнителни услуги от 10.08.2017 г. в размер на 73,17 лева и лихва за забава за периода 12.09.2017 г. - 08.02.2019 г. в размер на 10,93 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 73,17 лева, следва да се отхвърлят като неоснователни.

                                На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от иска.

                                При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от иска.

                                Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

                           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ................., седалище и адрес на управление в ................., представлявано от Управителя П.С.С., сумата от 200,70 лева – главница по Договор за потребителски кредит №................/10.08.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 08.02.2019 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение почл.410 от ГПК №651/11.02.2019 г. по ч.гр.д.№1253/2019 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2,10 лева - договорна лихва за периода 10.08.2017 г. - 08.02.2019 г. по Договор за потребителски кредит №............./10.08.2017 г., сумата от 73,17 лева - главница по Договор за допълнителни услуги от 10.08.2017 г. и сумата от 10,93 лева - лихва за забава за периода 12.09.2017 г. - 08.02.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 73,17 лева, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 08.02.2019 г.

                                ОСЪЖДА Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ..............., седалище и адрес на управление в ..................., представлявано от Управителя П.С.С., сумата от 172,53 лева (сто седемдесет и два лева и петдесет и три стотитник), разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска и сумата от 15,68 лева (петнадесет лева и шестдесет и осем стотинки), разноски по заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска.

                                Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п /

 

              Вярно с оригинала

                 Ж. С.