О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11717, 2019 г., гр. Пловдив
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 22.10.2019 г.
В закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 16318 по описа за 2019 година и обсъди наличието на процесуалните
предпоставки за допустимост на иска намира следното :
Предмет
на делото са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ответникът „ХЮМАНИТА“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Пловдив и адрес на управление – ул. „Цар Калоян“ 8, ет. 4, дължи на ищеца “БУМЕРАНГ
333” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление –
ул. „Достоевски“ 21, сумата от 900.16 лв. разноски по ч. гр. д. № 8066 по описа
на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2019 г., по което на последното е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, предявени
в изпълнение на дадено от съда указание поради депозирано в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение.
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 8066/19 г.
на 11.06.2019 г. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 2508 лв., представляваща обща стойност на
извършена от „БУМЕРАНГ 333“ ЕООД по поръчка на „ХЮМАНИТА“ АД транспортна услуга
– превоз на пътници, по Договор за периодичен специализиран транспорт на
пътници от 28.07.2017 г., за което са издадени четири данъчни фактури ведно със
законната лихва от 22.05.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от
900.16 лв. разноски по производството, като в исковата молба по настоящото дело
се твърди, че след датата на образуване на заповедното производство длъжникът е
заплатил на заявителя присъдената му със заповедта главница, но не и разноските
по производството, поради което и е предявил иск за установяване на дължимостта
им.
Съобразно даденото задължително
разрешение за настоящия съд в т. 10.в от Тълкувателно решение постановено от
ВКС на РБ, ОСГТК на 18.06.2014 по т. д. № 4/13 г. : „Ако кредиторът е получил
изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в
периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника,
интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази
хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта
за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от
длъжника плащане…“
Въз основа на установената
по-горе фактическа обстановка, съобразно която в срока за предявяване на иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК след подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за
изпълнение последният е платил присъденото с нея вземане, то и предвид
посочената задължителна съдебна практика настоящият състав намира, че липсва
интерес от предявения установителен иск за разноските по заповедното
производство, поради което на основание
чл. 130 ГПК исковата молба като недупостима следва да бъде върната.
По изложените съображения съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА
ИСКОВАТА МОЛБА на “БУМЕРАНГ 333” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Пловдив и адрес на управление – ул. „Достоевски“ 21, против „ХЮМАНИТА“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Цар Калоян“
8, ет. 4.
Определението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ