О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2106/18.10.2022г.
гр. Пазарджик,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПАЗАРДЖИК, VII - административен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Хубчева адм. дело № 953 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 405 от Кодекса на труда
(КТ), във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба на „КРИС“ АД, ЕИК …, със седалище и адрес
на управление гр. П…, ул. „М.. в…“ № ., представлявано от Изпълнителния
директор Б. Й. срещу Протокол № 2224923 от 29.08.2022 год. за извършена
проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, в частта с която е
отхвърлена жалбата на търговското дружество досежно искането му за отмяна на
дадените предписания по т.8-т.50 от Протокол № ПР2224923 за извършена проверка,
издаден от главен инспектор С.. Й. А. и главен инспектор В. Н. Д., и двамата
служители в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик. В жалбата се съдържа
особено искане за спиране изпълнението на предписанията на основание чл. 166,
ал. 2 от АПК.
Ответната страна, в указания й срок, е представил по делото
пълната административна преписка по издаване на оспорения административен акт,
в посочената му част, но не е изразил становище по направеното искане за
спиране изпълнението на основание чл. 166, ал. 2 от АПК.
Административен
съд-Пазарджик, VII-състав, след като се запозна с искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение
на посочения по-горе административен акт, намира, че жалбата е процесуално
допустима.
Съгласно приложимата норма на чл. 166, ал. 4 от АПК
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 от същата
норма, а именно в случай, че предварителното изпълнение би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда. С разпоредбата на чл. 405 от КТ е установено, че принудителните административни мерки по ал. 1 на предходния
член могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс като обжалването
не спира изпълнението на принудителната административна мярка. Следователно
законодателят не е предвидил изрична забрана за съдебен контрол на допуснатото
предварително изпълнение на актовете на органите на Дирекция „Инспекция по
труда“, поради което оспореният протокол, в частта му досежно дадените
предписания по т.8-т.50 за извършена проверка, подлежи на разглеждане от
настоящата съдебна инстанция. Съдът е сезиран от надлежна страна – адресат на
предписанията по т.8-т.50, съдържащи се в Протокол № ПР2224923 за извършена
проверка, съставен от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик. Ето защо, направеното особено искане, инкорпорирано в жалбата на
„КРИС“ АД, за спиране на оспорените предписание е процесуално допустимо. Разгледано
по същество искането е неоснователно. Съображенията за това са следните:
По силата на чл. 405, изречение второ от КТ обжалването на
принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 не спира изпълнението
им. Допуснатото в хипотезата на чл. 405, изречение второ от КТ предварително
изпълнение е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна
защита значим обществен интерес за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, засягащи правата и интересите на
работниците и служителите. За да бъде преодоляна тази законово регламентирана
защита, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да
му причини значителна или трудно поправима вреда – по арг. на чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с ал. 4 от същата разпоредба.
Дружеството излага твърдения, че изпълнението на
предписанията преди постановяване на влязъл в сила съдебен акт по същество на
спора ще нанесе значителни и практически непоправими вреди на жалбоподателя,
изразяващи се в заплащане възнаграждение на нормени работници, които не са
спазили задълженията си (нормите), приети по трудовия договор, което ще окаже
извънредно неблагоприятно психологическо въздействие върху трудовата им
мотивация, респективно дисциплина. А при условията на евентуалност – при
постановяване на окончателно съдебно решение, предвид разпоредбата на чл. 271,
ал. 1 от КТ, търговецът ще се изправи пред причинена изцяло от ответната страна
невъзможност да си възстанови средствата, които ще е изплатил на работниците на
отпаднало основание.
Както беше посочено по-горе предварителното изпълнение на
процесните предписания е допуснато по силата на самия закон - чл. 405 от КТ. За
тази хипотеза законът цели да защити важни държавни или обществени интереси или
да предотврати други последици в смисъла и обхвата на приложното поле на
изброените в нормата на чл. 60 от АПК критерии.
Допуснатото предварително изпълнение, съдържа в себе си
преценката на законодателя за наличие на особено важен държавен и обществен
интерес, който следва да бъде гарантиран. Колизията между този защитен интерес
и частния интерес - в случая на жалбоподателя, следва да бъде разрешена с оглед
значимостта на последния. За да спре предварителното изпълнение, съдът, следва
да установи, че е налице основание за спиране със същата степен на значимост на
предвидения от закона обществен интерес – т. е. допуснатото предварително
изпълнение да застрашава със същата или в по-висока степен правните интереси на
засегнатото лице.
В случая, „КРИС“ АД не е ангажирало доказателства, от които
да се направи обоснован извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт
ще му причини значителни или труднопоправими вреди, какъв приблизително е
техният размер, както и доказателства за това, че причинените от
предварителното изпълнение на акта вреди застрашават интересите му в по-висока
степен от заложения в закона обществен интерес. Оспорващият излага общи
аргументи, без да ги конкретизира и обвързва точно с дадените му предписания, в
обжалваните им части и обосноваващи искането му за спиране на предварителното
изпълнение по чл. 166, ал. 2 от АПК. Въведените основания за спиране са бланкетни,
които освен единствено да са заявени, не са конкретизирани по вид, размер,
вероятност от настъпване, вреди от предварителното изпълнение на процесното
предписание, в обжалваната му част. Също така, освен че са уточнени, не са и
установени. Не са представени и писмени доказателства, обосноваващи, както
настъпването им, така и тяхната основателност. Следователно съдът приема, че не
се касае за действителното им настъпване, а са само в сферата на вероятностите.
Също така не може да се обоснове от изложените твърдения за
бъдеща невъзможност от страна на дружеството да си възстанови средствата, които
би изплатил на работниците на отпаднало основание. Намаляването на имуществото
на жалбоподателя не може да бъде аргумент, противопоставим на заложения в
закона обществен интерес.
Ето защо, доводите изложени жалбоподателя относно прилагане
на разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от същата, приложима по
силата на чл. 405, изречение второ от КТ, са неоснователни и неаргументирани и не могат да се приемат като основателен
аргумент за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на
процесните предписания.
Предвид изложеното, съдът намира, че искането за спиране на
допуснато по закон предварително изпълнение предписания по т.8-т.50, съдържащи се
в Протокол № ПР2224923 за извършена проверка, издаден от инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, е неоснователно и следва да се отхвърли.
Воден
от горното и на основание чл. 405 от КТ, във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК,
Административен съд – Пазарджик, VII - състав,
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на „КРИС“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. П.., ул. „М. в..“ № .., представлявано от Изпълнителния директор
Б. Й. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на
предписания по т.8-т.50, съдържащи се в Протокол № ПР2224923 за извършена
проверка, издаден от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик,
издаден от главен инспектор С. Й. А. и главен инспектор В. Н. Д., и двамата
служители в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик.
Преписи от определението да се изпратят на „КРИС“ АД, ЕИК…,
със седалище и адрес на управление гр. П.., ул. „М. в.“ № .., представлявано от
Изпълнителния директор Б. Й. и на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик.
След влизане в сила на настоящето определение делото да се
докладва на настоящия съдебен състав за продължаване на действията по жалбата
срещу предписания по т.8-т.50, съдържащи се в Протокол № ПР2224923 за извършена
проверка, издаден от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд, с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му до
страните.
СЪДИЯ:/п/