РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000230 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника „ Д.О.З.“ЕАДАД
ЕИК*********, представлявано от изпълнителните директори на
дружеството К. Ч. и Б. В., чрез пълномощника си юрисконсулт Ю. К.
против Решение № 260008 от 21.01.2022 г., постановено от П. окръжен съд
по търг. дело № 57/2020 г.
Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част от постановеното
решение, по силата на която предявените от ищците Я. А. Г. и К. М. Ц.
искове по чл.432 от КЗ против „Д.-О.З.“ ЕАД са уважени за сумата над
96 000 лева до 200 000 лева за всеки един иск, която сума представлява
застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания,
причинени от смъртта на техния син Я. Я.в Г., настъпила при ПТП на
28.07. 2019 г., ведно със законната лихва върху присъдените главници,
считано от 27.11.2019 г. до окончателното им изплащане.
1
Решението се обжалва и в частта му, с която предявените от ищците Е.
А.а Г., АС. Я. Г. и Ж. Я. Г. против „Д.-О.З.“ЕАД искове по чл.432,ал.1 от
КЗ са уважени, като ответното застрахователно дружество е осъдено да
заплати по 26 000 лева на всеки един от ищците или общо сума в размер на
78 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди от смъртта на техния брат и внук Е.Я.в Г., починал при
ПТП, настъпило на 28.07.2019 г.
В тези обжалвани части жалбоподателят поддържа оплакването че
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен и
не съответства на претърпените от ищците по делото болки и страдания.
Второто оплакване, което се поддържа във въззивната жалба е за
постановяване на обжалваното решение в нарушение на чл.51,ал.2 от ЗЗД,
като неправилно съдът е оставил без уважение възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия. Следвало е гражданският съд да
съобрази становището на наказателния съд, който в мотивите на
постановената наказателна присъда е приел, че „ пострадалите не са били с
поставени предпазни колани, което в значителна степен е предопределило
степента и последиците от станалото ПТП“. Като не са изпълнили
задълженията си за поставянето на предпазни колани по време на движението
на автомобила пострадалите са „ допринесли за настъпването на
съставомерния резултат“. Това е прието в мотивите на решението,
постановено от второинстанционния съд. Според изложеното във въззивната
жалба приетото от наказателния съд съпричиняване от страна на пострадалия
е задължително за гражданския съд. С оглед на това жалбоподателят счита ,
че степента на съпричиняване от страна на пострадалия е 20%. По отношение
на останалите три иска, предявени от бабата, брата и сестрата на загиналото
момче жалбоподателят счита , че не се установява наличието на дълбока и
трайна емоционална връзка, поради което и следва да се отхвърлят исковете
като неоснователни.
Въззиваемите страни – ищците по делото, представлявани от
Адвокатско дружество„Ч., П. и И.“ С. поддържат мотивиран писмен отговор,
съгласно който жалбата е неоснователна.
Въззиваемия ИВ. Н. Ч. ,представляван от пълномощника си по делото
адвокат И.Г. изразява становище,че поддържат писмения отговор пред
2
първата инстанция.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Процесното ПТП е на стъпило на 28.07.2019 г около 05.30 часа, като
вината на подсъдимия ИВ. Н. Ч. е призната с влязла в сила присъда на
наказателния съд под № 260 003 от 16.09.2020 г.,постановена от П. окръжен
съд по НОХД № 353/2020 г. С присъдата съдът е признал подсъдимия за
виновен в това, че на 28.07.2019 г. на км ***-*** на главен път *-* по посока
от гр.П. към гр.П., при управление на лек автомобил „О.А.“ е нарушил
правилата за движение – чл.20,ал.1 от ЗДв.П и не е контролирал управлявания
от него автомобил, който е навлязъл в платното за насрещно движение и е
блъснал товарния автомобил марка „С.Д.“ с ДК № ** **** **, с водач Я. А. Г.
от гр.Р. и по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващия в същия
автомобил Е.Я.в Г..
Съгласно чл.300 от ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, разглеждаща гражданските последиците на деянието,
съставляващо престъпление относно това дали същото е извършено /
авторството му/, неговата противоправност и виновността на дееца - втория
ответник И.Ч..
Според изложеното във въззивната жалба наказателния съд е приел, че
е налице съпричиняване от страна на пострадалия Е.Я.в Г., който е пътувал,
без поставен предпазен колан. Според жалбоподателя приетото в мотивите на
наказателната присъда съпричиняване от страна на пострадалия е
задължително за гражданския съд .
Въззивната инстанция не споделя това виждане на жалбоподателя
относно съпричиняването, тъй като с разпоредбата на чл.300 от ГПК ясно е
посочено по кои точно въпроси присъдата на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд. Последният има право на собствена
преценка да установи механизма по който е настъпило увреждането и дали
пострадалият с определени свои действия или бездействия е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. И ако приеме, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия да определи степента на това
съпричиняване.
3
Първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението, като е
приел, че е налице неизправност на обтегача на предпазния колан, тъй като по
този начин коланът не може да прилепне плътно към тялото на пътника. Ако
не е била въпросната неизправност и при правилно поставен и регулиран
предпазен колан, той би попречил тялото да изпадне от автомобила дори и в
легнало положение. Или съдът в случая е акцентирал на неизправността на
механизма и от това е направил извода, че със или без колан леталния изход
не би могъл да бъде избегнат.
Съдът се е позовал на заключението на САТЕ, но практически липсва
задълбочен анализ на това заключение. Автоексперта след като е видял
деформациите и на двата автомобила е приел, че в случая се касае до кос –
страничен удар. От тази гледна точка при отговора на 3-ти въпрос е направил
разграничение на предпазните колани при челен удар и при страничен удар.
При този удар уврежданията се получават от движенията на тялото встрани
и, при това в посока от ляво надясно и после пак, но вече в обратна посока.
Това е типичното за този страничен удар движение на махалото, но само
встрани. Затова и при този удар предпазният колан не би могъл да
обездвижи главата. Но следва да се отбележи, че смъртта на пострадалото
момче е настъпила в резултат от прегазване на тялото, което е изпаднало от
счупеното стъкло при преобръщането на микробуса „С.Д.“. Самото
преобръщане е в резултат на силния кос-страничен удар, който ме е нанесен
от лекия автомобил „О.А.“, който е навлязъл в насрещното пътно платно със
скорост преди сблъсъка около 92 км.ч.
В заключението на автоексперта инж.В. Ф. е посочено изрично, че при
удар, който е реализиран с голяма кинетична енергия, както е в случая –
предпазният колан би предотвратил примерно да не изпадне тялото от
счупеното стъкло или при последвалата ротация да попадне върху други
седалки или върху седалката на водача.
Но за съжаление тялото на младото момче е изпаднало от страничното
стъкло на автомобила именно защото не е бил с поставен предпазен колан.
Автоексперта на няколко пъти е подчертал, че предпазният колан е
ефективен само когато е пълно прилепнал към тялото, което трябва да бъде
облегнато на седалката. Плътно прилепнал означава коланът да бъде поставен
по начин, при който същият обхваща максимално плътно гърдите и таза.
4
По делото е установено ,че пострадалия Е. Г. е бил полегнал на задната
дясна седалка от втория ред седалки/ в микробуса е имало предни седалки и и
такива от втори и трети ред седалки. Задната дясна седалка от втория ред е
била със спусната облегалка, намираща се в полулегнало положение/
показано е на сн.47 от фотоалбума. Младото момче е спал в полулегнало
положение, без обаче да бъде с поставен предпазен колан. При огледа на
местопроизшествието , осъществен от вещото лице последното е
констатирало , че е намерен незакопчан към седалката предпазен колан,
който е бил висящ и разпънат, т.е. неприбрано положение.И тук автоексперта
посочва един много съществен детайл, а именно: ако пострадалият е
използвал предпазния колан дори в полулегнало положение на седалката, то
долната част на колана, която минава през хълбока би спомогнала да се
задържи тялото вътре в купето,без да изпадне на пътното платно. В случая
точно това се е получило с младото момче: при преобръщането на
автомобила надясно, пострадалият е изпаднал от автомобила през отвора на
избитото странично дясно стъкло. След което е последвало прегазването, при
което са се получили травматични увреждания, несъвместими с живота.
Автоексперта инж. В.Ф. е направил детайлен анализ на механизма на
увреждането и е изразил категорично становище , че ако е бил с поставен
предпазен колан, дори и в легнало положение, в което пострадалият се е
намирал ,то той трудно би изпаднал от автомобила и е нямало да получи
смъртоносните увреждания./ отговор на 9 ти въпрос/.
Първоинстанционният съд е подценил този детайлен анализ въз основа
на който въззивният съд приема, както и наказателния съд, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия. Същият е бил пътник на дясната
седалка от автомобила , без поставен предпазен колан, с което е нарушил
чл.137а ,ал.1 от ЗДв.П.
Налице е съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на
чл.51,ал.2 от ЗЗД, като съдът определя ,че степента на същото е 20%., в
какъвто смисъл е становището и на жалбоподателя. Основната причина за
настъпилият вредоносен резултат е в това ,че водачът на „ О.А.“ е навлязъл в
насрещното платно за движение и със скорост от 92 км./ч е нанесъл кос-
страничен удар, в резултат на който товарния микробус, в който е пътувало
пострадалото момче се е преобрърнал , като тялото на пострадалия е
5
паднало на пътното платно и прегазено.
По тази причина ПАС приема, че съпричиняването от страна на
пострадалия е 20% и съответно 80% на водача на лекия автомобил, вината на
когото е установена с влязла в сила присъда на наказателния съд, която е
задължителна за настоящия съд.
Първоинстанционният съд правилно е определил общият размер на
обезщетението на 200 000 лева за всеки един от родителите, които са
понесли изключително тежко смъртта на своя 17 годишен син. От този общ
размер следва да се приспадне сумата от 40 000 лева, представляваща 20 %
съпричиняване от страна на пострадалия. При това положение исковете на
всеки един от двамата родители следва да се уважи до размер на 160 000
лева. Следва да се отмени решението в осъдителната му част, с която
исковете по чл.432,ал.1 от КЗ са уважени за разликата над 160 000 лева до
200 000 лева , като вместо това се постанови въззивно решение по същество, с
което да се отхвърлят исковете за сумата от 40 000 лева.
По отношение на останалите три иска, предявени от бабата, сестрата и
братчето на починалото момче съдът ги е уважил частично до размер на
26 000 лева като е приел, че между тези лица е създадена „ трайна и дълбока
връзка“. Как обаче съдът е достигнал до този извод не става ясно, тъй като
мотивите са повече от пестеливи. По делото са разпитани свидетелите А. и
Я. К., от които първият е установил, че познава семейството като учител на
децата, който е установил, че семейството е почтено, между членовете на
семейството съществуват тесни семейни връзки още повече , че живеят в една
къща. Те нямат отделно домакинство и всичко е общо, което е характерно за
ромските семейства. Това се потвърждава и от втория св. Я. К., който е
установил, че става въпрос за здраво и сплотено семейство, в което
родителите са работили и осигурявали прехраната , а грижите за децата са
били поети от баба им Е.Г.. След сполетялата ги трагедия усмивката по
лицата на децата просто е изчезнала. Така дадените показания са твърде
общи и въз основа на тях не може да се приеме, че е налице
изключителност на случая. Конкретно по отношение на бабата на децата
Е.Г. същата е полагала ежедневни битови грижи за всяко едно от децата,
включително и за починалото дете Е.. Което е напълно нормално, но не е
изключително. Следва да се приеме, че не е налице изключителност на
6
случая, тъй като ищците не са провели пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалото дете.
От това че семейството и било сплотено и задружно и децата са ходили на
училище, което не е много присъщо за ромската общност – това не
обосновава извод за изключителност на случая.
В частта, с която са уважени трите иска решението е постановено в
нарушение на задължителните указания, дадени в ТР № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС- т.1 от диспозитива на същото, на което решение съдът се е позовал.
Но неправилно го е приложил като е кредитирал твърде общите показания
на свидетелите,от които не може да се направи извода за дълбока и трайна
емоционална връзка между ищците и починалото им братче, респ.внуче.
Поради това следва да се отмени решението в тази му част и да се
постанови въззивно решение по същество, с която да се отхвърлят
предявените от ЕЛ. А. Г., Ж. Я. Г. и АС. Я. Г. .
Следва да се отмени решението в частта, с която съдът е осъдил „Д.-
О.З.“ЕАД да заплати ДТ в размер на 19 120 лева, като вместо това следва да
се осъди ответник да заплати ДТ в размер на 12 800 лева, върху уважената
част от исковете / общо 320 000 лева/.
Следва да се намали размера на присъденото в полза на адвокат С. Д.
Ж. адв.възнаграждение от 14 900 лева на 7 930 лева, който размер се
определя на основание чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260008 от 21.01.2022 г., постановено от П. окръжен
съд по търг.дело № 57/2020 г., в осъдителната му част, с която съдът е
осъдил „Д.-О.З.“ЕАД ЕИК ********* да заплати на всеки един от ищците Я.
А. Г. ЕГН: ********** и К. М. Ц. ЕГН: ********** сумата над 160 000 лева
до 200 000 лева, до който размер са уважени исковете, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан всеки един от предявените от Я. А. Г.
ЕГН :********** и К. М. Ц. ЕГН: ********** против „Д.-О.З.“ЕАД ЕИК
7
********* искове по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над 160 000 лева до
200 000 лева, до който размер са уважени исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата осъдителна част, с която
предявените от Я. А. Г. и К. М. Ц. искове по чл.432,ал.1 КЗ са уважени до
размер на 160 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от смъртта на сина им Е.Я. Г., причинена при ПТП,
настъпило на 28.07.2019 г.,ведно със законната лихва върху присъдените
главници, считано от 27.11.2019 г. до окончателното им заплащане.
ОТМЕНЯ решението в частта му,с която „Д.-О.З.“ ЕАД ЕИК *********
е осъдено да заплати на всеки един от ищците ЕЛ. А. Г. ЕГН: **********,
Ж. Я. Г. с ЕГН: ********** и АС. Я. Г. с ЕГН: ********** по 26 000 лева на
всеки един, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.02.2020 г.
до окончателното заплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ЕЛ. А. Г. с ЕГН:
**********, Ж. Я. Г. ЕГН: ********** и АС. Я. Г. ЕГН:********** и тримата
от град Р. против „Д.-О.З. „ЕАД ЕИК ********* за сумата от по 26 000 лева,
предявена като частичен иск от вземане за обезщетение за неимуществени
вреди в общ размер на 200 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на техния
близък Е.Я.Г., причинена при ПТП, настъпило на 28.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху претендираните главници, считано от 11.02.2020 г.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която „Д.-О.З. ЕАД е осъдено да
заплати на адвокат С. Д. Ж. адвокатско възнаграждение в размер на 14 900
лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.-О.З.“ ЕАД ЕИК ********* да заплати в полза на
адвокат С. Д. Ж. с личен № ********** сумата в размер на 7 930 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение,дължимо на основание чл.38,ал.2
от ЗА- за осъществено безплатно процесуално представителство на ищците
пред първата инстанция.
В останалата част, включително и по отношение на И. Н. Ч. ЕГН:
********** решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
8
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9