Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 15.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 599 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова
молба, депозирана от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, бул.
„Н. Вапцаров“ №55, представлявано от А. В. А. – Изпълнителен директор и М. Т. П.
- Прокурист, чрез пълномощника адв. С. Г., против Б.Б. Тасев, ЕГН: **********, Д.Б.С. – М., ЕГН: ********** и Б.С.Т., ЕГН: **********,
тримата с адрес ***.
В исковата молба се
сочи, че след проведено заповедно производство, по ч.гр.д. 2641/2019 г. от
описа на КРС в полза на ищеца и срещу ответниците в качеството им на наследници,
(а за Б.Т. – и като съдлъжник) на В. А. Т., притежавала ЕГН: **********,
починала на 10.02.2017г., била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, но доколкото била връчена на длъжниците в
хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество възникнал правен
интерес да предяви настоящия иск, за да установи вземането си по нея срещу
всеки от ответниците съобразно припадащата им се от задължението част.
Фактическите
обстоятелства, обуславящи претенцията се изразявали в следното:
На 21.12.2009 г. бил
сключен Договор за банков кредит между ищеца от една страна и В. А. Т. ЕГН: **********
(кредитополучател), и Б.С.Т., ЕГН: ********** (съдлъжник) - от друга. По силата
на същия банката отпуснала заем в размер на 20 905,90 лв. с краен срок за
погасяване на кредита – 05.12.2015 г. Съгласно условията на договора била
уговорена възнаградителна лихва между страните, а и неустоечно съглашение по
см. на чл. 92 от ЗЗД.
На 26.05.2010 г. бил
сключен Анекс № 1 между страните по процесния договор, чрез който те приели
по-детайлна дефиниция за „стойността на банковия ресурс“, уговорили крайния
срок за издължаване на кредита да бъде изменен на 05.12.2016 г. като приели и
размера на дължимите суми към датата на подписване на анекса и начинът на
погасяването им.
На 20.05.2011 г., на
23.05.2012 г. и на 18.10.2013 г. били сключени съответно Анекс № 2, Анекс № 3 и
Анекс № 4, като отново бил променен крайният срок за погасяването на всички
суми, съответно на 05.12.2017г., 10.12.2021 г. и 10.12.2022 г.
Длъжниците изпаднали
в забава досежно плащането на погасителните вноски. Ответниците не заплатили 30
погасителни вноски, първата с падеж 10.03.2017г., а последната с падеж –
10.08.2019 г., поради което, и съобразно условията по договора, настъпила
предсрочна изискуемост на вземането. За посоченото обстоятелство на ответниците
били изпратени писма, като се сочи, че с връчването на исковата молба на
ответниците същите следва да се считат за уведомени за прекратяването на
договора и настъпване изискуемостта на вземането.
Въз основа на всички
посочени по-горе обстоятелства се предявява, в условията на евентуалност,
осъдителен иск за същите суми, предмет на установителната претенция - в случай на отхвърляне на
последната поради ненастъпила предсрочна изискуемост към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Ето защо се поддържа искане да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците Б.Б. Т.,
ЕГН: ********** (наследник), Д.Б.С. – М., ЕГН: **********(наследник) и Б.С.Т.,
ЕГН: ********** (наследник и съдлъжник), тримата с адрес гр. Кюстендил, ж.к.
„Бузлуджа“, бл. 103, вх. Б, ет.7, ап.36, дължат на „Райфайзенбанк България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Лозенец“, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров“ 55, сума в общ размер на 16948.40
(шестнадесет хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и четиридесет
стотинки), от която: изискуема главница в размер на 13 871.76 лева (тринадесет
хиляди осемстотин седемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки),
изискуема редовна лихва в размер на 1420.62 лв. (хиляда четиристотин и двадесет
лева и шестдесет и две стотинки), начислена за периода 10.02.2017 г. до
14.08.2019 г. вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 1656.02 лв. (хиляда
шестстотин петдесет и шест лева и две стотинки), начислена за периода от
10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл., ведно със законната лихва за забава за
периода от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането, произтичащо от Договор за
банков кредит от 21.12.2009 г., Анекс 1 от 26.05.2010 г., Анекс 2 от 20.05.2011
ф., Анекс 3 от 23.05.2012 г. и Анекс 4 от 18.10.2013 г. към него, съгласно
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2641 по описа
за 2019 г. на Районен съд – гр. Кюстендил, както следва: Наследниците
Б.Б.Т., ЕГН: **********, с адрес *** и Д.Б.С. – М., ЕГН: **********, с адрес ***,
отговарят, всеки за 1/3 (една трета) от общия дълг, тъй като отговорността на
наследниците е разделна, както следва: Б.Б.Т.,
ЕГН: ********** за 1/3 (една трета) от общия дълг или за следните суми: изискуема
главница в размер на 4623.92 лева (четири хиляди шестстотин двадесет и три лева
и деветдесет и две стотинки); изискуема редовна лихва в размер на 473.54 лева
(четиристотин седемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки), начислена за
периода от 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл.; изискуема наказателна лихва в
размер на 552.00 лева (петстотин петдесет и два лева), начислена за периода от
10.03.2017 г. до 17.12.2019г. вкл.; законна лихва за забава за периода от
18.12.2019г. до изплащане на вземането; Д.Б.С.
– М., ЕГН: ********** за 1/3 (една трета) от общия дълг или за следните суми:
изискуема главница в размер на 4623.92 лева (четири хиляди шестстотин двадесет
и три лева и деветдесет и две стотинки); изискуема редовна лихва в размер на
473.54 лева (четиристотин седемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки),
начислена за периода от 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл.; изискуема
наказателна лихва в размер на 552.00 лева (петстотин петдесет и два лева),
начислена за периода от 10.03.2017 г. до 17.12.2019г. вкл.; законна лихва за
забава за периода от 18.12.2019г. до изплащане на вземането; Наследникът и съдлъжник Б.С.Т., ЕГН: **********, с адрес
*** за целия дълг в общ размер от 16948.40
(шестнадесет хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и четиридесет
стотинки), от които: изискуема главница в размер на 13 871.76 лева
(тринадесет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и седемдесет и шест
стотинки), изискуема редовна лихва в размер на 1420.62 лв. (хиляда четиристотин
и двадесет лева и шестдесет и две стотинки), начислена за периода 10.02.2017 г.
до 14.08.2019 г. вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 1656.02 лв.
(хиляда шестстотин петдесет и шест лева и две стотинки), начислена за периода
от 10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл., ведно със законната лихва за забава за
периода от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането с оглед поетата солидарност
с Договора за кредит и анексите към него.
При условията на евентуалност
– в случай, че установителният иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК бъде
отхвърлен изцяло или частично като неоснователен (ако съдът не приеме настъпването на изискуемостта преди връчването на
исковата молба) (т.1), на осн. чл. 79, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, се иска
да бъде постановено съдебно решение, с което да бъдат осъдени ответниците Б.Б.
Тасев, ЕГН: ********** (наследник), Д.Б.С. – М., ЕГН: **********(наследник) и Б.С.Т.,
ЕГН: ********** (наследник и съдлъжник), тримата с адрес гр. Кюстендил, ж.к.
„Бузлуджа“, бл. 103, вх. Б, ет.7, ап.36 да заплатят на „Райфайзенбанк България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Лозенец“, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров“ 55 сума в общ размер на 16948.40
(шестнадесет хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и четиридесет
стотинки), от които: изискуема главница в размер на 13 871.76 лева
(тринадесет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки),
изискуема редовна лихва в размер на 1420.62 лв. (хиляда четиристотин и двадесет
лева и шестдесет и две стотинки), начислена за периода 10.02.2017 г. до
14.08.2019 г. вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 1656.02 лв. (хиляда
шестстотин петдесет и шест лева и две стотинки), начислена за периода от
10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл., произтичащо от Договор за банков кредит от
21.12.2009 г., Анекс 1 от 26.05.2010 г., Анекс 2 от 20.05.2011 ф., Анекс 3 от
23.05.2012 г. и Анекс 4 от 18.10.2013 г. към него, ведно със законната лихва
върху вземането, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, както следва: Наследниците Б.Б.Т.,
ЕГН: **********, с адрес *** и Д.Б.С. – М., ЕГН: **********, с адрес ***,
отговарят, всеки за 1/3 (една трета) от общия дълг, тъй като отговорността на
наследниците е разделна, както следва: Б.Б.Т., ЕГН: ********** за 1/3 (една
трета) от общия дълг или за следните суми: изискуема главница в размер на
4623.92 лева (четири хиляди шестстотин двадесет и три лева и деветдесет и две
стотинки); изискуема редовна лихва в размер на 473.54 лева (четиристотин
седемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки), начислена за периода от
10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл.; изискуема наказателна лихва в размер на
552.00 лева (петстотин петдесет и два лева), начислена за периода от 10.03.2017
г. до 17.12.2019г. вкл.; законна лихва за забава за периода от 18.12.2019г. до
изплащане на вземането; Д.Б.С. – М., ЕГН: ********** за 1/3 (една трета) от
общия дълг или за следните суми: изискуема главница в размер на 4623.92 лева
(четири хиляди шестстотин двадесет и три лева и деветдесет и две стотинки);
изискуема редовна лихва в размер на 473.54 лева (четиристотин седемдесет и три
лева и петдесет и четири стотинки), начислена за периода от 10.02.2017 г. до
14.08.2019 г. вкл.; изискуема наказателна лихва в размер на 552.00 лева
(петстотин петдесет и два лева), начислена за периода от 10.03.2017 г. до
17.12.2019г. вкл.; законна лихва за забава за периода от 18.12.2019г. до
изплащане на вземането; Наследникът и съдлъжник Б.С.Т., ЕГН: **********, с
адрес *** за целия дълг в общ размер от 16948.40
(шестнадесет хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и четиридесет
стотинки), от които: изискуема главница в размер на 13 871.76 лева
(тринадесет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и седемдесет и шест
стотинки), изискуема редовна лихва в размер на 1420.62 лв. (хиляда четиристотин
и двадесет лева и шестдесет и две стотинки), начислена за периода 10.02.2017 г.
до 14.08.2019 г. вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 1656.02 лв.
(хиляда шестстотин петдесет и шест лева и две стотинки), начислена за периода
от 10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл., ведно със законната лихва за забава за
периода от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането с оглед поетата солидарност
с Договора за кредит и анексите към него.
Претендират
се и направените в хода на настоящото производство разноски, а при частично
уважаване на претенцията – присъждането им по съразмерност и след компенсация.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са
депозирали писмен отговор чрез назначения им особен представител адв. М.Ш..
Навеждат
се доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Сочи
се, че всеки от ответниците не е бил надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на процесното вземане преди депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК. Не била спазена в тази връзка действащата нормативна уредба, а
и задължителните в тази насока указания на ВКС в неговата тълкувателна
практика. Уведомяването на длъжниците, че кредиторът счита вземането за
предсрочно изискуемо, настъпило след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение или след депозиране на иск по чл. 422 ГПК, не можело да
бъде взето предвид от съда при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Налице било
ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване
на заповед за изпълнение. Това обуславяло недопустимост на исковата претенция.
Оспорват
се исковете (както главните, така и предявените в условията на евентуалност такива)
и по основание, и по размер.
Спори
се и по валидността на процесния договор, ведно с приложените към него анекси,
а евентуално – на отделни негови клаузи изрично посочени в отговора.
Нищожност
на отделни, изброени клаузи, била налице поради възможността на банката
автоматично, едностранно да изменя лихвата по кредита, без да се взема
съгласието на задълженото лице. Такива клаузи, според съдебната практика, били
неравноправни по см. на чл. 143 ЗЗП с произтичащите от това последици. Методът
на изчисляване на съответния лихвен процент следвало да става по конкретна
формула, така че да бъде постигнато съгласие между контрагентите по договора.
Когато липсва подобна формула, респ. методика, с която потребителят да е
предварително запознат, то банката не следвало да се счита за добросъвестна по
смисъла на закона. Автоматичната едностранна промяна на лихвения процент от
търговеца щяла да избегне последиците от приложението на института на
неравноправните клаузи по см. на чл. 143 ЗЗП само когато тази промяна се
дължала на обективни фактори, стоящи извън волята и контрола на търговеца, а
такъв не бил настоящият случай. Видно от чл. 4.1.1, 4.2 и 4.3 от процесния
договор, било, че сочената промяна има за свое основание субективната власт на търговеца,
неговата едностранна преценка, поради което и изключението от неприложимостта
на института на неравноправните клаузи не било налице.
На
следващо място нищожност била налице и на чл. 4.1, 4.1.1 от договора, чл. 1.1
от анекс № 1,2 и 3 и чл. 3.1 от Анекс 4, тъй като същите отново били
неравноправни. Промяната на лихвата в частта СБР също зависела изцяло от
преценката на банката, като отново изключенията на закона, обуславящи запазване
действието на клаузите, били неприложими.
По
изложените съображения са развити доводи за неравноправност и на чл. 4.2 от
договора и чл. 1.3 от Анекси 1,2 и 3 и чл. 3.3 от Анекс 4, както и на чл. 11.1
от него, на чл. 13 от Анекс, чл. 12 от Анекс 2 и 4, чл. 15 от Анекс 3.
Ответната
страна прави и възражение за изтекла погасителна давност досежно вземането за
наказателна лихва за забава (неустойка) на осн. чл. 111, б. „б“ от ЗЗД.
Оспорва
се и вземането за законна лихва за посочения в молбата период и размер като
недължима.
Ето защо се поддържа искане за отхвърляне на исковата претенция
като недопустима и неоснователна.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от
особения представител на ответните страни.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложения Договор за банков кредит от 21.12.2009 г. се
установява, че „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД предоставило на В. Т. сума
в общ размер на 20905,90 лв., платима до 05.12.2015 г. – чл. 5, ведно с уговорена в договора лихва
при условията на чл. 4 от същия.
Съдлъжник по
договора е Б.Т..
С Анекс
№ 1 на 26.05.2010 г. страните приели по-детайлна дефиниция за „стойността на
банковия ресурс“, уговорили крайния срок за издължаване на кредита да бъде
изменен на 05.12.2016 г., като приели и размера на дължимите суми към датата на
подписване на анекса и начинът на погасяването им.
Приложени са и Анекс № 2, Анекс № 3 и Анекс № 4,
сключени на 20.05.2011 г., на 23.05.2012 г. и на 18.10.2013 г., с които пък бил
променен крайният срок за погасяването на всички суми, съответно на
05.12.2017г., 10.12.2021 г. и 10.12.2022 г., но към нито един от тях няма приложен погасителен
план.
Видно от
приложеното Удостоверение за наследници кредитополучателят В. Т. е починала на
10.02.2017 г., като е оставила наследници по закон Б.Т. – съпруг, Д.Б.С. – М. и
Б.Б.Т..
До тях били
изпратени писма, с които били уведомени за наличното задължение, както и че
заради наличното просрочие към 05.08.2019 г. на сумите в размер на 13871,77 лв.
главница и 2351,30 лв. лихва, кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Няма
данни обаче тези писма да са достигнали до адресатите им.
Приложено
и ч.гр.д. №2641/2019 г. на КРС, по което съдът е издал Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил ответниците да заплатят припадаща им се
част от общия дълг по главница, дължими по погасяване на задължение по Договор
за банков кредит от 21.12.2009 г., Анекс № 1 от 26.05.2010 г., Анекс № 2 от
20.05.2011 г., Анекс № 3 от 23.05.2012 г. и Анекс № 4 от 18.10.2013 г. към
него, сключен между В. А. Т. /починала на 10.02.2017 г, изискуема редовна
лихва, изискуема наказателна лихва, ведно със законната лихва за забава за
периода от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането.
Сочи се
в приетото по делото заключение на вещото лице М. В., че последното постъпило
плащане по процесния кредит е от дата 10.02.2017г., както и че няма данни за
постъпили плащания след датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК –
18.12.2019г.
Останалите
събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства,
които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на установителната претенция: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е
било образувано ч.гр.д. № 2641/2019 г. на
КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на
исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на
длъжниците в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил
процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя
са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск. При
посочените съображения претенцията е допустима.
По
основателността:
Целта
на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй
като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането
й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на
заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК
за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Липсва спор и по това, че е налице облигационно
правоотношение по процесния
договор за кредит.
С договора и последващите
анекси към него страните са приели, че ще предсрочната изискуемост ще настъпва
автоматично при забава в което и да е плащане от 90 дни, респ. от 91-ия ден,без
да е необходимо волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника.
Въпреки това, в
резултат на неизпълнението и в съответствие с изискванията на чл. 60, ал.2 от
ЗКИ, до длъжниците били изпратени писма с изх. 770-31/08.08.2019 г. (за Б.Т.),
№ 770-32/08.08.2019г. (за Д.С.-М.) и изх. № 770-33/08.08.2019г. ( за Б.Т.),
останали невръчени.
В т.см. възниква
въпросът дали вземането по договора е станало предсрочно изискуемо, както сочи
ищецът.
Според уредбата в чл. 60 ал. 2 от Закона за
кредитните институции (ЗКИ), когато
кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за
плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем
поради неплащане в срок на една или повече вноски, банката може да поиска
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз
основа на извлечение от счетоводните книги. В случая е бил предпочетен редът по чл. 410 от ГПК,
но досежно предпоставките за това следва да се вземе предвид следното:
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две
предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част
от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен
фактор- обективиран в
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната по- горе норма предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък
за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките
за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника е реално и предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Тук както в заявлението, така и в исковата молба, се
твърди, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е било направено от
страна на банката чрез изпращане на писмо до адреса на длъжниците, съвпадащ с
този по постоянния им адрес. Това връчване обаче, е било нередовно. Според чл.
11.7. от договора всички изявления на страните трябва да са направени в писмена
форма, като за кредитополучателя е предвидено, че те ще се считат за получени,
ако са му изпратени по пощата с обратна разписка на адреса му, посочен в
договора. Такива клаузи са включи и във всички анекси към договора. Кредиторът
е предпочел връчване на уведомления-чрез пощенска пратка и заради това е
приложима нормата на чл. 36 ал. 2 от ЗПУ, съгласно която условията за
доставянето на пощенски пратки се определят според Общи правила по решение на
КРС. В чл. 5 от тези общи правила е предвидена възможност за лично връчване и
за връчване на пълнолетен член от домакинството, живущ на адреса, като са
разписани конкретни действия, които пощенските служители следва да извършват,
ако пратката не е била предадена на лице от адреса. В тази последна хипотеза
обаче, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор, не може да
се приеме, че пратката се счита за доставена, защото отсъствието на лицето от
адреса и неявяването му в пощенската служба не може да се приеме за
недобросъвестно поведение, нито пък може да се вмени във вина на адресата. Пратките
са върнати с отбелязване, че не са потърсени в срок. Липсват данни кога и колко
пъти (като дни и часове) е бил търсен адресатът, къде (като място) и дали е
било поставено съобщението за наличие на пратка, предназначена за него, имало
ли е служебно известие до лицето да се яви в пощенската служба, за да си получи
писмото, както изисква нормата на чл. 5 ал. 3 от правилата, респ. ищецът не
успя да установи редовността на връчването. Нещо повече, той е можел да избере
и друг способ за връчване, извън този по ЗПУ, а именно чрез куриер, нотариус и
т.н. Така се налага извод, че положените усилия по откриване
на длъжниците не са били в пълен обем,
респ.
ответниците не са уведомени, че процесният договор е
обявен за предсрочно изискуем към датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК. (спр.
Решение № 40/17.06.2015г. по т. д. № 601/2014г. на ВКС, I ТО).
Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомление
на същия за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл, а и защото е връчена в хипотезата на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
И т.к. относимите
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Те следва да се считат достигнали до
ответниците с връчване на преписа от исковата молба, ведно с приложенията към
нея, на особения им представител – адв. М. Ш., на дата 16.09.2020 г.
Месечните
погасителни вноски обаче, чийто падеж е настъпил към датата на подаване на
заявлението и след това към момента на формиране силата на пресъдено нещо, са
изискуеми и по отношение на тях искът следва да бъде разгледан. Тази
претенция обаче, е неоснователна на друго основание. В договора отсъства
погасителен план. Такъв няма и към последващите анекси. Не е представен нито
към първоначално приложените към исковата молба преписи, нито с последващите
уточнителни такива. Посочването в
договора и анексите към него, че заема следва да се върне на 72 месечни вноски,
не съставлява погасителен план, тъй като нито в индивидуалните уговорки между
страните с анексите, нито в общите условия към договора има определяеми или
определени дати на падеж на вноските, нито размер на всяка от тях. Погасителния
план не може да бъде заместен и от заключението на вещото лице, при което
липсата му релевира недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК, тъй като
се касае за съществено неспазване на правилата за потребителската защита – при липса на посочване на размера на
вноската, потребителят не знае каква част от вземането плаща ежемесечно.
Договорът за потребителски кредит е
недействителен и поради неспазване
на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. В него са посочени абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на
заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 11,98% /. В този порядък следва да се посочи, че
съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина (бидейки
глобален израз на всичко дължимо по кредита) следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В процесния договор за кредит, яснота
досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема (който
е фиксиран), както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо / в
материалноправен смисъл /. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и
по-горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво
се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в
погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за
допълнителни услуги. От така изложеното не може да се направи еднозначен извод,
че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Още повече, че в последствие с анексите към договора годишния процент на
разходите не е отразен изобщо, като не става ясно по какъв начин това се
отразява на дължимите по договора суми с оглед липсата на методика, по която
същият е изчислен при сключване на договора. В този порядък неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения
от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то
следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Предвидена е и възможност за едностранна
промяна в лихвата – чл. 4.1.1 от договора и последващи анекси с №№1, 2, 3 - чл.
1.1, чл. 1.3, и чл. 3.2 и чл. 3.3 от Анекс №4, което обстоятелство, съобразено с практиката
в решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., и в
решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, І т. о., и мн.др., сочи
за приложимост на хипотезите на неравноправни клаузи по чл.143, т.3, т.10,
което е основание за квалифицирането им като нищожни съгласно чл.146, ал.1З.
В този случай биха били основателни единствено
претенциите за падежирала главница, като в случая доказателства за размера им
не са ангажирани (липсва погасителен план), но и искане в т.см. не е било
заявено, а евентуалното уважаване на иск по чл. 422 ГПК, предявен на
основание настъпила предсрочна изискуемост за падежиралите вноски, би било
постановено по непредявен иск.
Поради това установителната претенция се възприема за изцяло
неоснователна и недоказана, и като такава ще бъде оставена без уважение.
По
осъдителната претенция:
Осъдителният иск е предявен на основание
дължимост на вземанията по кредита при настъпил падеж на задълженията, в
случай, че съдът прецени, че същите не се дължат поради настъпила предсрочна
изискуемост. Разликата
между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, а предпоставка за
съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по
реда на чл.422 ГПК положителен установителен иска а в случая заявеният спорен
предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на исковете. Уведомяването
на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено в хода на исковото производство – с връчване препис от
исковата молба на ответника, има за последица настъпване на изискуемостта от
този момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е
издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение. Действително ищецът може да предяви
по реда на чл. 210 ГПК, при условията на първоначално обективно съединяване,
заедно с установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането,
за което му е била издадена заповед за изпълнение,
като евентуален и
осъдителен иск, ако са налице
условията за приемането им за съвместно разглеждане, но за друго вземане (обезщетение
за забава, неустойка по същото правоотношение или друго вземане срещу същия
ответник, чиито източник е различен). В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014
г., ТД № 4/2013 г., т. 11б, ОСГТК. По аргумент от противното ако предявеният
осъдителен иск е за същото вземане, то е недопустимо съвместното му
разглеждане. Това следва от разпоредбата на чл. 416 ГПК, с която
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК значението на изпълнителен титул, въз основа на който кредиторът може да
пристъпи към принудително изпълнение на отразеното в съдържанието на заповедта
парично задължение. След издаване на заповедта по чл. 410 ГПК кредиторът не
разполага с правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу
длъжника за изпълнение на същото задължение, включително в случай на оспорване
на заповедта с възражение по чл. 414 ГПК, респ. връчването й в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Оспорването, респ.
връчването по този ред, съставлява процесуална
пречка за влизане на заповед за изпълнение в сила и
наред с това поражда необходимост от защита на оспореното вземане по пътя на
исковия процес. Кредиторът няма право на избор относно вида на иска, чрез който
следва да защити вземането си, тъй като искът е посочен изрично в разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК - иск за установяване съществуването на
вземането. Предвиденият в закона специален ред за защита изключва допустимостта
на осъдителен
иск за присъждане на вземането, предмет на оспорена заповед за изпълнение. Ако
въпреки наличието на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът предяви осъдителен
иск, вместо или в
обективно съединение със специалния установителен иск по чл. 415,
ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, той ще е
недопустим поради липса на правен интерес, което от своя страна ще доведе до
недопустимост и на постановеното от съда решение. Правен интерес от воденето на
осъдителен иск, вместо или в обективно съединение със специалния установителен иск по чл. 415,
ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, може да възникне единствено в хипотезата на обезсилване
на заповедта по чл. 410 ГПК (при предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК или по искане на
кредитора), извършено
от заповедния съд преди приключване на исковото производство. В тази хипотеза осъдителният иск остава
единственият възможен способ за защита на спорното вземане и поради това
сезираният съд - първоинстанционният, ако обезсилването е настъпило преди
неговото произнасяне, или въззивният, ако обезсилването следва по време
решението на първата инстанция, следва да съобрази отпадането на процесуалната
пречка за присъждане на вземането, предмет на вече обезсилената заповед за изпълнение и да
разгледа така
предявеният осъдителен иск. В този смисъл е Решение № 78/16.05.2012
г., т.д. № 511/2011 г., II т. о. н ВКС.
От изложението следва, че вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Наред с това
установителната претенция не се отхвърля само защото не е възприето становището,
че предсрочната изискуемост е настъпила преди образуването на заповедното
производство, заради което поставеното условия за разглеждането на осъдителната
претенция не се е сбъднало.
При посочените
съображения осъдителната претенция ще бъде оставена без разглеждане.
Възприетите изводи не налагат произнасяне по
правопогасяващото възражение по чл. 111 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора по установителния иск
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответната страна се следват деловодни разноски, но искане в т.см. не е било
заявено.
Доколкото исковата претенция е
свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение
издадена в предходно заповедно производство, вкл. и разноските за него, с оглед
изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ответника също се следват разноски, но поради лисата
на данни за сторени такива, а и искане в т.см., няма да му бъдат присъдени.
Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение
и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване,
поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК. От това следва, че
по заповедното производство не следва да се издава изп. лист за отхвърления
иск.
По осъдителния иск деловодни разноски се
следват също само на ответната страна, но т.к. няма данни за сторени такива, а
и заявено искане в. т.см., съдът няма да се произнася за това.
В хода на производството ответникът
бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ
процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от
нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо на
адв. М.Ш. се следва изплатена сумата за
това, която е внесена от ищеца по делото. В т.см. съдът се произнесъл в съдебно
заседание
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна и
недоказана исковата претенция на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н „Лозенец“, бул. „Н. Вапцаров“ №55, ЕКСПО 2000, представлявано от А. В. А. –
Изпълнителен директор и М. Т. П. - Прокурист, против Б.Б. Т., ЕГН: **********
(наследник), Д.Б.С. – М., ЕГН: **********(наследник) и Б.С.Т., ЕГН: **********
(наследник и съдлъжник), тримата с адрес гр. Кюстендил, ж.к. „Бузлуджа“, бл.
103, вх. Б, ет.7, ап.36, за признаване на установено
в отношенията между страните, че Б.Б. Тасев, ЕГН: ********** (наследник), Д.Б.С.
– М., ЕГН: **********(наследник) и Б.С.Т., ЕГН: ********** (наследник и
съдлъжник), тримата с адрес гр. Кюстендил, ж.к. „Бузлуджа“, бл. 103, вх. Б,
ет.7, ап.36, дължат на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, Експо 2000, бул.
„Никола Вапцаров“ 55, сума в общ размер на 16948.40 (шестнадесет хиляди
деветстотин четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки), от която:
изискуема главница в размер на 13 871.76 лева (тринадесет хиляди
осемстотин седемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки), изискуема
редовна лихва в размер на 1420.62 лв. (хиляда четиристотин и двадесет лева и
шестдесет и две стотинки), начислена за периода 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г.
вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 1656.02 лв. (хиляда шестстотин
петдесет и шест лева и две стотинки), начислена за периода от 10.03.2017 г. до
17.12.2019 г. вкл., ведно със законната лихва за забава за периода от
18.12.2019 г. до изплащане на вземането, произтичащо от Договор за банков
кредит от 21.12.2009 г., Анекс 1 от 26.05.2010 г., Анекс 2 от 20.05.2011 ф.,
Анекс 3 от 23.05.2012 г. и Анекс 4 от 18.10.2013 г. към него, съгласно
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2641 по описа
за 2019 г. на Районен съд – гр. Кюстендил, както следва: Наследниците Б.Б.Т., ЕГН: **********, с адрес ***
и Д.Б.С. – М., ЕГН: **********, с адрес ***, отговарят, всеки за 1/3 (една
трета) от общия дълг, тъй като отговорността на наследниците е разделна, а
именно: Б.Б.Т., ЕГН: ********** за
1/3 (една трета) от общия дълг или за следните суми: изискуема главница в
размер на 4623.92 лева (четири хиляди шестстотин двадесет и три лева и
деветдесет и две стотинки); изискуема редовна лихва в размер на 473.54 лева
(четиристотин седемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки), начислена за
периода от 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл.; изискуема наказателна лихва в
размер на 552.00 лева (петстотин петдесет и два лева), начислена за периода от
10.03.2017 г. до 17.12.2019г. вкл.; законна лихва за забава за периода от
18.12.2019г. до изплащане на вземането; Д.Б.С. – М., ЕГН: ********** за 1/3 (една трета) от общия дълг или за
следните суми: изискуема главница в размер на 4623.92 лева (четири хиляди
шестстотин двадесет и три лева и деветдесет и две стотинки); изискуема редовна
лихва в размер на 473.54 лева (четиристотин седемдесет и три лева и петдесет и
четири стотинки), начислена за периода от 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл.;
изискуема наказателна лихва в размер на 552.00 лева (петстотин петдесет и два
лева), начислена за периода от 10.03.2017 г. до 17.12.2019г. вкл.; законна
лихва за забава за периода от 18.12.2019г. до изплащане на вземането; Наследникът и съдлъжник Б.С.Т., ЕГН: **********,
с адрес *** за целия дълг в общ размер от 16948.40 (шестнадесет хиляди деветстотин четиридесет
и осем лева и четиридесет стотинки), от които: изискуема главница в размер на
13 871.76 лева (тринадесет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и
седемдесет и шест стотинки), изискуема редовна лихва в размер на 1420.62 лв.
(хиляда четиристотин и двадесет лева и шестдесет и две стотинки), начислена за
периода 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл., изискуема наказателна лихва в
размер на 1656.02 лв. (хиляда шестстотин петдесет и шест лева и две стотинки),
начислена за периода от 10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл., ведно със
законната лихва за забава за периода от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането
с оглед поетата солидарност с Договора за кредит и анексите към него.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустима исковата претенция на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, бул.
„Н. Вапцаров“ №55, ЕКСПО 2000, представлявано от А.В. А. – Изпълнителен
директор и М. Т. П. - Прокурист, против Б.Б. Тасев, ЕГН: ********** (наследник), Д.Б.С.
– М., ЕГН: **********(наследник) и Б.С.Т., ЕГН: ********** (наследник и
съдлъжник), тримата с адрес гр. Кюстендил, ж.к. „Б.“, бл. ***, вх. *, ет.*, ап.**, с която се поддържа искане да бъдат осъдени ответниците Б.Б. Тасев, ЕГН: ********** (наследник),
Д.Б.С. – М., ЕГН: **********(наследник) и Б.С.Т., ЕГН: ********** (наследник и
съдлъжник), тримата с адрес гр. Кюстендил, ж.к. „Б.“, бл. ***, вх. *, ет.*, ап.**
да заплатят на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, Експо 2000, бул. „Никола
Вапцаров“ 55, сума в общ размер на 16948.40 (шестнадесет хиляди деветстотин
четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки), от които: изискуема главница в
размер на 13 871.76 лева (тринадесет хиляди осемстотин седемдесет и един
лева и седемдесет и шест стотинки), изискуема редовна лихва в размер на 1420.62
лв. (хиляда четиристотин и двадесет лева и шестдесет и две стотинки), начислена
за периода 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл., изискуема наказателна лихва в
размер на 1656.02 лв. (хиляда шестстотин петдесет и шест лева и две стотинки),
начислена за периода от 10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл., произтичащо от
Договор за банков кредит от 21.12.2009 г., Анекс 1 от 26.05.2010 г., Анекс 2 от
20.05.2011 ф., Анекс 3 от 23.05.2012 г. и Анекс 4 от 18.10.2013 г. към него,
ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане, както следва: Наследниците Б.Б.Т., ЕГН: **********, с адрес ***
и Д.Б.С. – М., ЕГН: **********, с адрес ***, отговарят, всеки за 1/3 (една
трета) от общия дълг, тъй като отговорността на наследниците е разделна, както
следва: Б.Б.Т., ЕГН: ********** за 1/3 (една трета) от общия дълг или за
следните суми: изискуема главница в размер на 4623.92 лева (четири хиляди шестстотин
двадесет и три лева и деветдесет и две стотинки); изискуема редовна лихва в
размер на 473.54 лева (четиристотин седемдесет и три лева и петдесет и четири
стотинки), начислена за периода от 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл.;
изискуема наказателна лихва в размер на 552.00 лева (петстотин петдесет и два
лева), начислена за периода от 10.03.2017 г. до 17.12.2019г. вкл.; законна
лихва за забава за периода от 18.12.2019г. до изплащане на вземането; Д.Б.С. – М.,
ЕГН: ********** за 1/3 (една трета) от общия дълг или за следните суми:
изискуема главница в размер на 4623.92 лева (четири хиляди шестстотин двадесет
и три лева и деветдесет и две стотинки); изискуема редовна лихва в размер на
473.54 лева (четиристотин седемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки),
начислена за периода от 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл.; изискуема
наказателна лихва в размер на 552.00 лева (петстотин петдесет и два лева),
начислена за периода от 10.03.2017 г. до 17.12.2019г. вкл.; законна лихва за
забава за периода от 18.12.2019г. до изплащане на вземането; Наследникът и
съдлъжник Б.С.Т., ЕГН: **********, с адрес *** за целия дълг в общ размер от 16948.40 (шестнадесет хиляди деветстотин
четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки), от които: изискуема главница в
размер на 13 871.76 лева (тринадесет хиляди осемстотин седемдесет и един
лева и седемдесет и шест стотинки), изискуема редовна лихва в размер на 1420.62
лв. (хиляда четиристотин и двадесет лева и шестдесет и две стотинки), начислена
за периода 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл., изискуема наказателна лихва в
размер на 1656.02 лв. (хиляда шестстотин петдесет и шест лева и две стотинки),
начислена за периода от 10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл., ведно със
законната лихва за забава за периода от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането
с оглед поетата солидарност с Договора за кредит и анексите към него.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящия
съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на
решението в законна сила препис от него да се изпрати на заповедния съд.
Съдия при районен съд –
Кюстендил: ______________