О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 603 Година 2020, 13.02 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На тринадесети февруари, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 426 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№58349/18.12.2019г.,
подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София,
бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника- юрисконсулт Красимира Иванова,
с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №3191/25.11.2019г.,
постановено по гр.д.№5992/2019г. по описа на Районен съд- Бургас
С
посоченото решение, Бургаският районен
съд е осъдил ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, да заплати на С.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1548.15
лева, от която-1283.87 лева-главница, представляваща неплатено брутно
допълнително възнаграждение за положен 196.76 часа извънреден труд, в периода
от 24.07.2016г. до 15.09.2018г., на изпълняваната длъжност ,,младши оперативен
дежурен“ в сектор ,,Черноморски граничен
координационен център и Оперативно- дежурна част“ при Регионална
дирекция ,,Гранична полиция“- Бургас към
ГД,,Гранична полиция“-МВР и 264.28, лева- обезщетение за забавено
плащане на главницата (лихва) за периода от 30.10.2016г. до 24.07.2019г. заедно
със законната лихва върху главницата от предявяване на главния иск-
24.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Със същото решение, Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати направените по делото разноски от ищеца в размер на 350 лева, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 331.35 лева, от които 101.35 лева- държавна такса за производството и 230лева- възнаграждение на вещо лице по съдебно- счетоводната експертиза.
С жалбата се
изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят
счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон.
Твърди се във въззивната жалба, че за
процесния период, ищцата(въззиваема) изпълнявала служебните си задължения на 24-часови
работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало
сумарно.
Посочва
се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време, се формирал резултат, който
при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание
чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР(като извънреден труд).
Заявява се, че съгласно
разпоредбата на чл.187,ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Навеждат
се доводи, че към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., по отношение
полагането на нощен труд, се прилагали
правилата на действалата към периода Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален начин
заплащането на нощния труд в системата на МВР(положеният труд между 22.00часа и
6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143).
Твърди се, че за останалата част от процесния период, се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 и Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г.
Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Твърди, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.
Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.
Развива подробни съображения, че нощният труд(между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.
В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика на районните и окръжни съдилища.
Навежда доводи, че съгласно ЗМВР, нормалната продължителност на работното време била осем часа дневно, 40 часа седмично, при петдневна работна седмица.
Посочва, че редът за разпределяне на работното време, неговото отчитане и компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време, се определял с Наредба на министъра на вътрешните работи. Работните смени се организирали в седмичен и месечен график, изготвен от началника на съответната структура.
Твърди, че отчитането на положения извънреден труд се извършвало с протокол, утвърден от ръководителя на структурата по ЗМВР. Пояснява, че протоколът се вписвал в специална книга, като екземпляр от него се изпращал на съответното финансово звено или в звено ,,Човешки ресурси“.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се направените в производството пред двете инстанции разноски.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Иванова, на 04.12.2019г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 18.12.2019г.-
следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е
допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата
въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца на 16.01.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззвиаемата С.Д.П..
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената
въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за
разглеждане и решаване.
С оглед
на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№426/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на
09.03.2020 г. от 09,30 ч., за която
дата и час на страните са изпратени призовки.
С оглед своевременното им призовани, в
случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на посочените от тях
телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение, а на въззивника-препис
от отговора на въззивната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: