и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 344 ал.1, във вр. с чл. 304 ал.1 т.1 НПК. С протоколно определение от 30.06.2005 година, постановено в открито съдебно заседание, проведено по Ч.н.дело № 467/2005 год. в производство по чл. 304 ал.1 т.1 от НПК, Кърджалийският районен съд е оставил без разглеждане молбата на Методи Методиев Демирев от гр.Кърджали, понастоящем в затвора в гр.Пазарджик, за определяне на общо наказание измежду наложените му такива с присъда по НОХД № 150/1999 година, по НОХД № 224/1999 година и присъда по НОХД № 319/2002 година, всички по описа на същия съд. Против определението е постъпила жалба от лишения от свобода Методи Методиев Демирев, който моли да му бъде определено едно общо наказание измежду наложените му такива с отделните три присъди, съгласно чл.25 и чл.23 от НК. В съдебно заседание поддържа жалбата си така, както е подадена. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като за определяне на общо наказание по тези присъди има влязъл в сила съдебен акт. Моли определението да бъде потвърдено. Окръжният съд, при извършената служебна проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.344 ал.1, във вр. с чл. 312 и сл НПК, съобрази следното: С присъда № 97/22.06.1999 година по НОХД № 150/1999 година на Кърджалийския районен съд, жалбодателят Демирев е осъден за извършена през м.септември 1998 год. при условията на опасен рецидив кражба по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК и чл.54 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от три години. Присъдата е влязла в законна сила на 22.07.1999 година. С присъда № 88/15.07.1999 година по НОХД № 224/1999 година по описа на Кърджалийския районен съд, Демирев е бил признат за виновен в извършването на три отделни кражби през периода м.август – 18.09.1998 год.при условията на опасен рецидив, всяка от които престъпление по чл. 196 ал.1 т. 2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.3, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК, като за всяко едно от тях при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК е бил осъден на наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца; за срок от една година и шест месеца и за срок от една година. Присъдата е влязла в законна си ла на 31.07.1999 година. С присъда № 87/ 01.10.2002 година по НОХД № 319/2002 година на Кърджалийския районен съд, жалбодателят Демирев е осъден за извършена на 06.08.1999 год. при условията на опасен рецидив кражба по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Присъдата е влязла в законна сила на 15.07.2003 година. От приетата като доказателство справка за правното положение на Методи Методиев Демирев се установява, че в периода 17.08.1999 година- 03.08.2002 година е изтърпял наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 150/1999 година на РС Кърджали. В периода 03.08.2002 година до 03.01.2004 година е изтърпял наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 224/1999 година на Кърджали. От 03.01.2004 до 10.06.2005 год. е изтърпял наказание “лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца, наложено му по същата присъда, а от 10.06.2005 год. търпи наказание в размер на една година лишаване от свобода, наложено му със същата присъда, като към 15.09.2005 година е изтърпял 3 месеца и 5 дни, с остатък 8 месеца и 25 дни. Видно е също, че на жалбодателя Методи Демирев остава да търпи и наложеното му с присъдата по НОХД № 319/2002 год. наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца. С протоколно определение от 25.11.2003 година, постановено в съдебно заседание по НОХД № 319/2002 година, в производство по реда на чл. 304 ал.1 от НПК, Районен съд Кърджали е оставил без уважение молбата на Демирев за определяне на общо наказание измежду наложените му такива с отделни присъди по НОХД № 150/1999 година; по НОХД № 224/1999 година и по НОХД № 319/2002 година, и трите по описа на Кърджалийския районен съд. За да постанови определението си, съдът се е позовал на обстоятелството, че тъй като първите две присъди са влезли в сила при действието на разпоредбата на чл. 26 от НК в редакцията й в сила от 08.08.1997 година /ДВ, бр. 62/1997 година/, съгласно разпоредбата на & 90 от ПЗР на НК, наложените с тези присъди наказания следва да се изтърпяват поотделно. По отношение на присъдата по НОХД № 319/2002 година, районният съд е приел, че макар влязла в сила на 17.07.2003 година /след изменението на чл. 26 от НК /ДВ, бр. 92/2002 година/ не може да бъде присъединена към първите две, тъй като е единствена и самостоятелна присъда и няма друга присъда, с която да се кумулира. Определението на съда не е било обжалвано или протестирано и е влязло в законна сила на 10.12.2003 година. С молба от 22.06.2005 година лишеният от свобода Демирев отново е поискал от Районен съд Кърджали определяне на общо наказание по горните три присъди. С обжалваното в настоящото производство определение, районният съд е оставил без разглеждане молбата му като недопустима и е прекратил производството по делото. За да стори това, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 21 ал.1 т.6 от НПК, като е приел, че въпросът за съвкупността от посочените присъди е решен с влязло в сила определение от 25.11.2003 година, постановено по реда на чл. 304 ал.1 т.1 от НПК, като е недопустимо пререшаването му. При тези данни, настоящата инстанция намира, че жалбата на осъдения Демирев е неоснователна. Въпросът с невъзможността да бъдат групирани наложените му с трите присъди отделни наказания и необходимостта същите да бъдат изтърпяни поотделно, е решен окончателно с влязъл в сила съдебен акт- определение от 25.11.2003 година, постановено по НОХД № 319/2002 година на Кърджалийския районен съд. При това положение е процесуално недопустимо поредното преразглеждане на този въпрос. Ето защо и с оглед на изложеното, обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане молбата на Демирев за определяне на общо наказание по обсъдените присъди и е прекратено производството по делото, е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва същото да бъде потвърдено. Водим от изложеното и на основание чл. 332 т.6, във вр. с чл. 336, във вр. с чл. 344 ал.1 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВАпротоколното определение от 30.06.2005 година, постановено в открито съдебно заседание на по Ч.н.дело № 467/2005 год. в производство по чл. 304 ал.1 т.1 от НПК по описа на Кърджалийският районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Методи Методиев Демирев от гр.Кърджали, понастоящем в затвора в гр.Пазарджик, за определяне по реда на чл. 25 ал.1, във вр. с чл. 23 ал.1 от НК на общо наказание лишаване от свобода измежду наложените му такива с присъда № 88/15.07.1999 година по НОХД № 224/1999 година, с присъда № 97/22.06.1999 година по НОХД № 150/1999 година и присъда № 87/01.10.2002 година по НОХД № 319/2002 година, и трите по описа на Кърджалийския районен съд, и е прекратено производството по делото. Определението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред ВКС на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |