РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Монтана 28 юли 2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на 16.07.2021 г. в
състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА в присъствието на
ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД № 307 по описа на АдмС Монтана за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 от АПК.
С Решение № 260144/20.05.2021г.
по АНД № 448/2021 г., по описа на Районен съд гр. Монтана, наказателно
отделение, е потвърдено НП № 26-0000170/12.03.2021 г. на Директор на РД
„АА" - гр. Враца, с което на Д.И.Н.,***, е наложено
административно наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, затова че като
водача на ППС, извършващ международен автомобилен превоз на товари не представя
валидно удостоверение за психологическата му годност.
В законния срок против решението е подадена
касационна жалба от административнонаказаното
лице, чрез пълномощник адв. В.П., в която твърди, че според чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвт.П, по която норма е санкциониран административнонаказаният -
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без редовно издаден лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от същия закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 2000 лева при първо нарушение. В
разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
изменена - в сила от 27.02.2017 г., е предвидено, че се наказва с глоба в размер
500 лева водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност. Счита, че чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт.П обявява за
нарушение упражняването на дейност без валиден документ, като видовете
документи са общо посочени, а чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП конкретизира документът,
чиято валидност се изисква, а именно - удостоверение за психологическа годност,
а в случая документът на Д.И.Н. за психологическа годност е бил с изтекъл срок.
По тази причина санкцията за извършеното нарушение, която Д.И.Н. е следвало да
понесе, е предвидената такава съобразно разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП
- глоба в размер на 500 лева, а не тази, наложена му съобразно разпоредбата на
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП в размер на 2000 лева. Неправилен е и изводът на
районния съд досежно процесното удостоверение за психологическа годност - „В
случая наличието на удостоверение с изтекъл срок на валидност следва да се
приравни на липсата на такова." В аналогични случаи, макар по повод на
друг документ, който при това е с по - висока удостоверителна и доказателствена
сила от процесното удостоверение, а именно СУМПС, в практиката си ВАС приема,
че в подобни случаи се касае не за изначална липса на документ, а за нередовен
такъв. „С изтичането на срока на валидност на СУМПС водачът не губи
правоспособността си, т.к. същото подлежи на подмяна съобразно разпоредбата на
чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1-157/01.20.2С102 г. В случай, че
срокът на валидност на този документ изтече, той се превръща в нередовен
документ по смисъла на § 1, т.1, б. "ж" от ДР на ЗБЛД. Предвид
събраните пред първата инстанция писмени доказателства се налага извод, че
водачът на посоченото МПС Д.И.Н. е притежавал такова удостоверение, но същото е
било с изтекъл срок, респ, не е отговарял на изискванията по чл. 7а, ал. 2,
предл. 3 от Закон за автомобилните превози. Неправилен е и изводът на съда за
неприложимост на нормата на чл. 28 от . Нарушението
е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН в светлината на практиката на
Административен съд - Монтана в аналогични случаи (реш. № 417 от 16.09.2019 г.
по КАНД № 346/2019 г. и др.) При наличие на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН и
при положение, че наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на Наказателното постановление. Легалното определение на понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби,
съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността.
В конкретния случай дори и да се приеме наличието на извършено нарушение, касае
се за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсват данни
посочената разпоредба (чл. 28 от ЗАНН) вече да е прилагана по отношение на Н. и
същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид
административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Не са
увредени ничии интереси и не са настъпили каквито и да било вредни последици.
Отделно от това следва да се вземе предвид и ниската обществена опасност и на
самия водач. Тези обстоятелства сочат на по-ниска стенен на обществена опасност
на соченото нарушение, вкл. и като се съобрази, че работодателят и административнонаказаният
веднага са взели мерки за отстраняване на допуснатия пропуск, видно от
приложеното към първоинстанционната жалба удостоверение за психологическа годност,
издадено на адмннистратнвнонаказания Д.И.Н. с протокол № 30 от 16.03.2021 год.,
т.е. още преди връчване на Наказателното постановление. Наложената от АНО
санкция превишава размера на 3 месечни трудови възнаграждения на
административнонаказаното лице, което изпразва наказанието от към неговия
възпитателен ефект и би лишило Н. от средства за задоволяване на най-неотложни
житейски потребности: храна, облекло и др. Моли съда да постанови решеше, с
което отмени изцяло решението на Районен съд - Монтана, като постановено при
съществено нарушаване на процесуални правила и неправилно приложение на
материалния закон и необосновано и да отмени незаконосъобразното Наказателно Постановление.
Претендира присъждане на деловодни
разноски.
Ответната страна в писмено възражение
оспорва жалбата. Счита за неоснователно основното възражение на жалбоподателя,
че е подведен под отговорност за нарушение по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр,
вместо по чл,178в, ал.5 от ЗДвП. Издаденото НП № 26-0000170/12.03.2021 г.
отговаря напълно на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, с което на Д.И.Н.,*** е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. по чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП. В АУАН и НП ясно са посочени датата и мястото на констатираното
нарушение, както и в какво се изразява. Нарушението е индивидуализирано с
всички свой съставомерни признаци и е квалифицирано правилно. Позовава се на чл.
1 от ЗДвП, който закон регламентира правилата за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на
пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и
на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се
прилагат, и наказанията нарушените разпоредби на този закон и издадените въз основа
на него нормативни актове. Позовава се и на чл. 1 от ЗАвПр, който закон урежда
условията и реда за : 1. Обществените вътрешни и международни превози на
пътници и товари с автомобили, извършвани от бьлгарски или чуждестранни
превозвачи; 2. Превозите за собствена сметка; 3. Контрола при осъществяването
на превозите по т. 1 или т. 2; 4. Особените правила при договорите за превоз на
пътници и товари. Прави извод, че с оглед вида на обществените отношения, които
се регулират с тези два закона, специална е разпоредбата на чл. 93 от ЗАвтПр, а
не тази на чл.178в, ал. 5 от ЗДвП. Установеното нарушение е по чл. 58, ал. 1,
т. З от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., която урежда международните превози на
пътници и товари, а разпоредбата на чл. 59 от тази Наредба визира, че контролът
по прилагането й се осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация". Неспазването на чл. 58, ал. 1, т. З от Наредба № 11/
31.10.2002 г., съгласно пар. 5 от ПЗР на Наредбата съставлява неспазване на
подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтП. Неоснователна е жалбата и в
частта, в която се твърди, че нарушението представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя нарушение на
изискванията на чл. 58, ал. 1, т. З от Наредба №11/30.10.2002 г. е формално и
доколкото осъществяването му винаги застрашава обществените отношения, които
посочената норма гарантира, а именно състоянието на водача за безопасно
осъществяване на превоз на товари, то и при липсата на други обстоятелства
налагащи извод, че извършеното деяние представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Моли да се отхвърли касационната жалба, като неоснователна, а решението на
Районен съд Монтана остане в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата
е неоснователна, а атакуваното решение на РС Монтана за правилно и
законосъобразно. Издаденото Наказателно Постановление
отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Установена е фактическата
обстановка, която не указва маловажност на извършеното деяние, съгласно
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Решението на
районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при Административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното:
За да
постанови обжалваното решение и потвърди издаденото Наказателно постановление,
съставът на Районен съд – Монтана приема, че на 05.03.2021 г. около 16:10 ч. на
Главен път Е - 79, при разклона за с. Трифоново, Област Монтана, жалбоподателят
Д.Н. управлява влекач марка „М*** ", модел „А*** " от категория N3 с
рег.№ РВ 13 67 РТ и прикачено към него полуремарке Ш*** К*** С*** 24Л1316 МБ В***
от кат. О4 с рег.№ РВ 1976 ЕР. Водачът извършва международен превоз на товари
по маршрут България - Германия /авточасти/, видно от CMR/03.03.2021 r. и заверено
копие № *********/01.01.2017г. към лиценз за международен автомобилен превоз на
товари. Служителите при РД „АА" - гр. Враца - инспектор Л*** К*** и С***
Г*** констатират, че към момента на проверката водачът не представя валидно
удостоверение за психологическа годност, т.е. същото е с изтекъл срок към
19.05.2020 г. Съставен е АУАН, връчен лично на водача и подписан от него без
възражение, въз основа на който акт е издадено и обжалваното Наказателно
постановление. Така описаната фактическа обстановка, въззивният съд приема за
безспорно установена, като същевременно липсва и спор, като въз основа на нея
съдът приема, че наказаното лице е извършило административно нарушение
квалифицирано по чл. 58, ал. 1, т. З от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. От
обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез
бездействие, а именно лицето не е подновило психологическото си изследване и
респективно у него липсва изискуемото удостоверение за годност на водача. От
субективна страна нарушението е умишлено, тъй като от данните по делото се
установява, че жалбоподателят е професионален водач на МПС, преминавал е на
изискуемите тестове за психологическа годност, имал е надлежно удостоверение и
въпреки това него е подновил за един сравнително продължителен период от време.
Съдът не споделя възражението на защитника, че обект на административно правна
санкция е следвало да бъде юридическото лице - работодател на жалбоподателя.
Правният абсурд същото да е преминало през тест за психологическа годност и да
има надлежно удостоверение се препокрива с невъзможността същото да бъде водач на
МПС. Напълно законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал
действителния субект на нарушението, в лицето на водача, който не носи
съответното удостоверение. В случая наличието на удостоверение с изтекъл срок
на валидност следва да се приравни на липсата на такова. Не споделя и второто
възражение досежно наличието на маловажен случай. Професионалната квалификация
на водача, както и изминалия период от време, през който същият не е имал
удостоверение за психологическа годност обуславят високата обществена опасност
на деянието, а и на дееца, (в този смисъл е и Решение № 388/16.07.2018г. по
КАНД № 322/2018г. по описа на Административен съд - гр.Монтана). Съблюдавайки
санкциониращата разпоредба по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. се установява, че
за извършеното нарушение законодателят регламентира наказание глоба в размер на
2000 лева при първо нарушение. Наказателната норма е бланкетна и в случая
препраща към подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредба № 11 от 31.10.2002г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС.
Административнонаказващият орган е наложил изрично предвиденото по закон
наказание, което поради строго фиксирания си размер не подлежи и на последваща
редукция. Този съд не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,
обуславящи отмяната на Наказателното постановление на процесуално основание.
Предмет
на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния
закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При
разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е
установил фактическата обстановка и
правилно е приложил материалният закон, като изложените от него съображения
изцяло се споделят от настоящия състав, към които мотиви този състав на съда препраща,
съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
Неоснователно е твърдението
в касационната жалба, че е налице маловажност на установеното деяние. В случая навежданите обстоятелства, с които се
обосновава маловажност не са достатъчни да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите аналогични на това нарушение
случаи, тъй като не обуславят такава по-ниска степен, поради което и
нарушението не може да бъде прието за маловажно.
По отношение приложимостта на материалния закон и извън мотивите
на въззивния съд, настоящият състав счита за относими следните правни норми,
които не се заключават единствено до чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП, на които норми се позовава касаторът.
Съгласно чл. 58, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари /Наредба № 11/2002 г./ - Водачът
на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари,
трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидно удостоверение
за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата.
Съгласно § 5 от ДР на Наредба № 11/2002 г. - Тази наредба се
издава на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и
§ 4а от Закона за автомобилните превози.
Съгласно § 4а от ЗР на ЗАвтП - За прилагането на този закон и на ратифицираните
международни договори в областта на автомобилните превози министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредби и
инструкции.
Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б”, предл. първо от ЗДвП -
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията: определя
изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства
и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи
обществен превоз. Въз основа на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е издадена Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и
реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, съгласно § 2 от ПЗР на същата.
Съгласно чл. 166, ал.1, т. 1 от ЗДвП - Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и
товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.
Съгласно чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП - Наказва се с глоба в размер
500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност.
Съгласно чл. 189 ал. 12 от ЗДвП - Наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност.
Съгласно чл. 91, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвП - Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните
работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с
българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от
Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието,
Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.
Контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация".
Съгласно чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвП - В изпълнение на
задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят
актове за констатираните нарушения. Когато на водач е съставен акт за нарушение
на регламент на европейските институции, на този закон или на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, контролният талон към
свидетелството му за управление се отнема и се връща след изпълнение на
задължението му по ал. 4. Актът замества контролния талон за срок до един месец
от връчването му на водача. Наказателните постановления се издават от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него
длъжностни лица, извън посочените изрични изключения.
Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП - Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 лева при първо нарушение.
При така действащата правна уредба, възражението, че не е
отчетена нормата в ЗДвП, която е по-благоприятна за дееца, е несъстоятелно,
имайки предвид приложимостта на този институт, като това, че санкционната норма
в ЗДвП предвижда по-леко наказание не означава, че същата е по-благоприятна за
дееца и сама по себе си не е основание да бъде приложена. Всяка санкционна
норма отговаря на конкретно извършено деяние, обявено от закона за нарушение, а
последното е това, което обуславя приложимостта на конкретната санкционна
норма. Прилагането на по-благоприятния за нарушителя закон се отчита тогава,
когато от момента на съставяне на АУАН до влизане в сила на Наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, т.е. последват различни
санкционни норми, касаещи едно и също нарушение, какъвто не е настоящият
случай.
Безспорно е, че водачът на превозно средство, извършващо
международни превози на пътници и товари, какъвто в случая е установеният
превоз, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по
смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Отговорността при липса на такова
удостоверение следва да се търси в текстовете на закона, които уреждат съответния
вид обществени отношения, като в случая това е ЗАвП, Наредба № 11/2002 г.,
аргумент от § 4а от ЗР на ЗАвтП, във вр. с чл. 58 от Наредба № 11/2002 г. В
тази връзка следва да се има предвид, че ЗДвП урежда общите правила за движение
по пътищата и участниците в това движение, докато ЗАвП урежда единствено
условията и реда, на които следва да отговарят само тези участници в
движението, които извършват обществени превози, респ. такива за собствена
сметка. ЗАвП е специален по отношение на закона за ЗДвП, тъй като въвежда
отделен и специален ред, включително и условия, касаещи определена категория
водачи и МПС, а именно такива, които извършват превози на пътници и товари –
било то като обществен или такива за собствена сметка, поради което
специфичните норми предвидени в ЗАвП се прилагат независимо и въпреки
предвиденото в общия закон.
Извън това от значение е смисълът вложен в чл. 58, т. 3 от
Наредба № 11/2002 г., която норма е установена за нарушена и която изисква от
водачите на автомобил за международни превоз на пътници и товари да притежават валидно
удостоверение за психологическа годност. В тази връзка препращането, във
втората половина на изречението на цитираната норма кьм разпоредбата на чл. 152,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, не се свързва с изискването за притежаване на валидно
удостоверение, а единствено указва кой и къде определя условията и реда за
получаване на такова удостоверение или това е по реда и при условията на Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г., кьм която Наредба текстът на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП прави втора препратка. Наредба № 36/2006 г. определя изискванията, на
които следва да отговарят водачите, респ. условията и реда, при които се
извършва психологическото изследване, за да могат същите да получат
необходимото им, за целите на Наредба № 11/2002 г., удостоверение за
психологическа годност, а от там да отговарят на изискванията на чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП. Това означава, че двете Наредби, в това число и законовите
текстове имат различен обхват на приложение или в случая АНО правилно е определил
санкционната норма, която е в съответствие с извършеното нарушение.
Действително съдът не може да не отчете породената колизия между
текста на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, но предвид
така действащото законодателство и специфичността на урежданата материя, то
следва да се приеме, че правно значение имат тези норми и нормативни актове,
които по специфичен начин регулират тези обществени отношения, които са
свързани с превоза на пътници и товари като обществен превоз, а това са ЗАвП и
Наредба № 11/2002 г.
Не е без значение и обстоятелството, че контрольт по спазване на
изискванията въведени в ЗАвП и ЗДвП се извършва от различни контролни органи,
както са различни и техните правомощия, т.е. органите по ЗАвП нямат правомощия
да установяват нарушения и налагат наказания по реда на ЗДвП, както и обратното
– контролните органи по ЗДвП нямат правомощия да установяват нарушения и
налагат наказания за нарушения на ЗАвП, аргумент от чл. 165, чл. 166, чл. 189,
ал. 1 и ал. 12 и сл. от ЗДвП, респ. чл. 91 и чл. 92 от ЗАвП.
В случая няма спор, като и от представените Заповеди на МТИТС е
видно, че оспореното НП е издадено от лице, определено от Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, т.е. от компетентно по
смисъла на закона лице.
По отношение на другото възражение на процесуалния представител
на касатора, че в разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, законодателят
изрично посочва и конкретизира точно определен документ, който е относим към
водачите на МПС, то тази колизия между тези два закона, както и предвид
изложените по-горе съображения, не може да бъде отстранена от съда, който е
правоприлагащ орган, а не законодателен. В тази връзка, аналогия може да се направи
с т. 4 на чл. 58 от Наредба № 11/2002 г., където е поставено изискване водачите
на международен превоз да притежават като документ още и валидна карта за
квалификация по смисъла на Наредбата по чл. 7б, ал. 5 от ЗАвП. Картата за
квалификация е документ необходим за извършването на международни превози и се свързва
не с МПС, а с неговия водач, като безспорно липсата на такъв документ е
основание за административнонаказателна отговорност и то не по реда на ЗДвП, а
по реда и условията на ЗАвП, тъй като картата за квалификация е специално
изискване към водачите, извършващи обществен превоз, без такова изискване да
има към всички водачи на МПС и документите, които следва да притежават, респ.
носят по време на тяхното управление и движение по пътищата за обществено
ползване, които общи документи са предвидени в ЗДвП. Санкционната норма в този
случай е именно чл. 93 от закона, за която се твърди, че визира общо
документите, които следва да придружават превоза.
Несъстоятелно е сравнението с удостоверението за СУМПС, който
документ не може да се приеме за аналогичен на удостоверението за
психологическа годност, предвид различните факти и обстоятелства, които
удостоверяват. Същевременно степенуване като по-висока удостоверителна и
доказателствена сила изобщо не може да съществува като правна възможност.
Удостоверителната и доказателствената сила на официалните документи е една.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на
въззивния съд за правилно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение № 260144/20.05.2021 г. по АНД № 448/2021 г., по
описа на Районен съд гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :