Решение по дело №1786/2023 на Административен съд - Варна

 

 

Производството е по реда на чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалбата на „Елит СМ“ ООД, представлявано от управителя М. С. чрез адв. С. Ж. срещу решение №32-484393/20.07.2023г., издадено от директора на ТД „Митница Варна“ по митническа декларация MRN 22BG002007002764R7/12.09.2022г.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че коносамента е ценна книга и получателят по него (при поименния коносамент) или този, който го притежава (при коносамент на приносител) се легитимира като собственик на стоката. Възразява, че данни в интернет не могат да послужат като основание за неприемане на митническата стойност. Подчертава се, че обжалваното решение е издадено на основание чл.74 § 3 от Митническия кодекс, поради липса на данни за идентични или сходни стоки, а в същото време експерт е определил пазарна оценка на автомобила като е ползвал „пазарни аналози“. Счита, че извършената оценка е своеволна, не почива на обективни критерии и не е ясно на коя от всички хипотези по чл.74 §3 от МК отговаря. Намира за невярно твърдението на митническия орган, че за липса на информация по смисъла на чл.74 §2 б.“б“ и б.“в“ от МК, което е довело до неправилно определяне на стойността по чл.74 §3 от МК. Иска отмяна на оспорения административен акт.

В хода на устните състезания, адв. Ж. подчертава, че автомобилът е закупен от Грузия и не е закупен от САЩ и митническата стойност е договорната и реално платена или подлежаща на плащане цена за територията на Европейския съюз, а не в САЩ. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - директора на ТД „Митница Варна“ чрез гл.юрисконсулт Т. К. оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмено становище с.д. № 3387/07.03.2024г. сочи, че в представения документ с надпис „invoice“ (фактура) липсват основни реквизити като номер на документ, издател, получател, условия на доставка, начин на плащане, идентификационни данни за страните по сделката, което го превръща в негодно доказателство относно плащането на цената за закупуването на автомобила. Отделно липсва договор за покупко-продажбата му и проформа фактура или др. документ, удостоверяващ кореспонденция във връзка с преддоговорните отношения. Подчертава, че митническият орган е приложил правилно чл.140 от Регламент 2015/2447 и в съответствие с решение от 19 март 2009г. по дело С-256/07 и решение от 15 юли 2010г. по дело С-354/09. Сочи, че са били установени факти, породили основателни съмнения относно декларираната от дружеството-жалбоподател митническа стойност и не са били представени надлежни документи, които да потвърдят, че декларираната стойност представлява реално платената или подлежаща на плащане цена. Изтъква, че автомобилът е бил изнесен от САЩ и превозен по море до Грузия, разтоварен на пристанище в Грузия без да е бил допуснат за свободно обращение, т.е. не е получил статут на местна грузинска стока (видно от акта за митническо правонарушение от 07.09.2023г. на лист 26 от адм. преписка) и оттам превозен до България, което буди съмнение, че е бил предназначен изначално за внос в България. Възникнали са подозрения, че е декларирана занижена митническа стойност, тъй като не са представени документи за продажба, осъществена от собственика на автомобила, посочен в документа за регистрация (salvage certificate of title), поради което е било прието, че на основание чл.140 §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 стойността на стоката не може да се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което на основание чл.74 §1 е била определена по реда на чл.74 §2 от същия регламент във връзка с чл.74 §3 във връзка с чл.144 §2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Смята, че счетоводното отразяване е без касателство с митническата стойност на стоката, като се позовава на решение №1724/17.03.2021г. на АССГ по адм.дело № 5/2021г., оставено в сила с решение № 5070/30.05.2022г. по адм.дело № 7952/2021г.

Обжалваният административен акт е бил издаден на 20.07.2023г., а жалбата срещу него е била подадена на 03.08.2023г., с което е бил спазен 14-дневния срок за обжалване, което е направено от юридическо лице с правен интерес и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, като жалбата е подадена пред компетентния съд. Следователно, жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Спазвайки служебното начало, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните с разпореждане № 7899/15.08.2023г., както и с протоколни определение от съдебните заседания, проведени на 25 октомври 2023г. и на 6 декември 2023г.

Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност представените с административната преписка доказателства и тези, събрани в хода на съдебното производство установи следното от фактическа страна:

С решение №32-484393/20.07.2023г., издадено от директора на ТД „Митница Варна“ по митническа декларация MRN 22BG002007002764R7/12.09.2022г., подадена от „Елит СМ“ ООД, е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока №1 от посочената митническа декларация и е определена нова митническа стойност от 5241.01 лева, като са изчислени публични вземания: мито в размер на 524.10 лева и ДДС в размер на 1153.02 лева, от които са заплатени: мито от 349.89 лева и ДДС от 769.76 лева и дължими за доплащани са: мито – 174.21 лева и ДДС – 383.26 лева. На основание чл.77 §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 за дата на възникване на митническото задължение е приета 12.09.2022г. Цената на стоката е 1350 щатски долари и декларираната митническа стойност е 3498.92 лева. В обжалваното решение е посочено, че към митническата декларация за допускане за свободно обращение са били приложени: документ за покупко-продажба от 01.09.2022г. с продавач физическото лице Д. М. без неговия подпис; фактура за транспортни разходи № **********/08.09.2022г., талон за превозно средство „salvage certificate“ и коносамент от 07.09.2022г., протокол за извършена митническа проверка от 15.09.2922г. и експертна оценка от независим оценител от 21.12.2022г., възложена от ТД Митница Варна. Отбелязано е, че в документа за покупко-продажба не е било посочено как е била платена цената на автомобила. Прието е, че в документа за покупко-продажба липсват необходимите реквизити (номер на документа, адрес, подпис на лицето), както и че продавача продава от свое име стоката на „Елит СМ“ ООД, която не е негова собственост във връзка с данните от талона. Митническият орган е приел, че са налице обстоятелства, които пораждат съмнения относно достоверността на сключената сделка, тъй като липсват и доказателства относно точността на декларираната цена и извършено плащане от вносителя към лицето, което е посочено във фактурата като продавач. В обжалвания административен акт са направени следните правни изводи: При изследване на метода, регламентиран в чл.74 §2 б.“а“ от Регламент (ЕС) 952/2013 за наличие на идентични стоки е достигнато до извода, че митническата стойност не може да бъде определена въз основа на такива, защото не могат да се съпоставят автомобили, които не само, че са от същата марка и с идентични технически характеристики, но имат и същите щети. По тази причина е преминато към втория вторичен метод по чл.74 §2 б.“б“ от посочения регламент и също е било прието, че е не могат да се намерят стори със сходни транспортни повреди, поради което е било преминато към третия метод по чл.74 §2 б.“в“ от същия регламент, за който също е било прието, че е неприложим поради липсата на база данни за единична цена, по която да се продава на митническата територия на ЕС, защото повредените автомобили обичайно се ремонтират след техния внос и чак след това се продават и за да се определи единичната цена трябва разходите за ремонт да са известни и да се приспаднат от продажната цена. Разпоредбата на чл.74 §2 б.“г“ от Регламент (ЕС) 952/2013 също не е намерила приложение, защото не е имало информация от вносителя за себестойността на автомобила, определена от производителя. Горното е мотивирало митническия орган да определи митническата стойност по реда на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл.144 §1 и §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Действително, в процесната митническа декларация за допускане за свободно обръщение от 12.09.2022г. е посочено, че лекият автомобил се внася от Грузия, като за износител е посочено физическото лице Д. М., а за вносител – „Елит СМ“ ООД с посочена фактурна стойност 1350 щатски долара при обменен курс от 1.96882 лева за 1 щатски долар. Декларирана е митническа стойност от 3498.92 лева, като вносителят е изчислил върху нея мито от 349.89 лева и ДДС от 769.76 лева. Представен е документ озаглавен “salvage certificate”, който според представения от точен превод на български език (стр.53 от делото) представлява свидетелство за право на собственост върху претърпяло щета моторно превозно средство, в което за предишен собственик на автомобила е отбелязан: У , К , М. М., С. Ф. С. като отбелязан купувач: И. А. О. с дата на прехвърляне 07.03.2023г., като преди това автомобилът е бил купен от Е. К. от продавача К. М. П. К. И. на 16.02.2022г. Посочено е, че автомобилът е с „тотална щета“. Тоест, в документа озаглавен “salvage certificate” изобщо не фигурира името на Д. М., който е посочен като изпращач в товарителницата/коносамента (bill of landing) с получател „Елит СМ“ ООД и място на натоварване – Грузия. Същото лице Д. М. е посочен във фактурата от 01.09.2022г., според която му е била дължима сума при получаване на автомобила в размер от 1350 щ.д., но в този документ липсват подписи. Документите с № 14411699832 и [рег. номер] са на грузински език и жалбоподателят не представи точен превод на български език, въпреки възложеното му от съда задължение да представи такъв за всички документи, които е приложил към митническата си декларация, поради което тези документи на грузински език не могат да бъдат взети предвид от съда при формиране на решаващите правни изводи.

Преди съдът да пристъпи към анализа на останалите доказателства, представени към митническата декларация на жалбоподателя, би искал да се спре върху понятието коносамент, регламентирано в Кодекса на търговското корабоплаване /КТК/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.), предвид факта, че автомобилът е бил превозен от Грузия до България по море с кораб „Героите на Севастопол“ от „Параходство БМФ“ АД. Съгласно чл.103 от КТК, сключването и съдържанието на договорите за превоз за товари може да се доказва с чартъри, коносаменти и с други писмени доказателства. След приемането на товара, коносаментът се издава от превозвача на изпращача (чл.108 ал.1 от КТК) и видовете коносаменти са посочени в чл. 115 от КТК: на името на определен получател (поименен коносамент); на заповед на посочения получател или на изпращача (коносамент на заповед) и на приносител. Съгласно чл.116 от КТК, коносаментът има действие в отношенията между превозвача и легитимирания получател на товара и представлява доказателство, че товарът, означен в него, е приет за превоз и се намира вече на кораба (чл.117 ал.1 от КТК – „доказателствено действие на коносамента“). Действието на коносамента като ценна книга е посочено в чл. 118 ал.1 от КТК: „Коносаментът легитимира получателя, посочен в него или легитимиран по него, да се разпорежда с товара, включително да го залага за обезпечаване на акредитиви, както и да иска да му бъде предаден този товар.“. Превозвачът е длъжен да предаде товара в пристанището на местоназначението на легитимирания получател по коносамента (чл.148 ал.1 от КТК).

Следователно, видно от разпоредбите на Раздел I „Общи разпоредби; превозни документи“ към глава VІ „Договори за превоз на товари“ на КТК, коносамента като ценна книга би представлявал доказателство за собственост, но по отношение на получателя на стоката. Тоест, неправилно е твърдението на жалбоподателя чрез адв. Ж., че коносамента доказва собствеността на изпращача и в тази връзка, коносаментът, представен пред българските митнически органи не удостоверява, че лицето вписано в него Д. М. е собственик на лекия автомобил, който е бил приет за превоз от „Параходство БМФ“ АД на борда на кораба „Героите на Севастопол“. Единствено показва, че Д. М. е бил изпращач и легитимирания получател е бил „Елит СМ“ ООД. От това следва, че издателят на процесната фактурата не може да се приеме за собственик на моторното превозно средство, описано в нея. Дори и по данъчни дела не съществува презумпция, че издателят на фактурата е собственик на стоката. Още повече, че липсва и подпис на Д. М., който е задължителен реквизит съгласно чл.6 ал.3 т.5 от Закона за счетоводството. Липсват документи, които да удостоверяват, че издателят на фактурата е продавач на процесния лек автомобил, поради което тази фактура с липсващия подпис на издателят й не може да се счита като доказателство за документалната обоснованост на сделката по покупко-продажба на процесната стока именно между лицата вписани във фактурата (чл.6 ал.5 от Закона за счетоводството). Иначе казано, тази фактура не може да се приеме като непоколебимо доказателство, че посочената в нея стойност е всъщност договорна.

Приложения в административната преписка документ озаглавен “bill of landing” (товарителница/коносамент) не е окомплектован с точен превод на български език и не може да бъде съобразен от съда при формиране на правните заключения. Въпреки, че е на английски език е видно, че не отговаря на изискванията за съдържание на коносаментите, посочено в чл.110 от Кодекса на търговското корабоплаване, защото най-вече не съдържа подпис на превозвача от Ню Йорк до Грузия и не са приложени документите, описани в него. Съдът не може да направи категоричен извод, че въпросният лек автомобил действително е бил превозен от САЩ до Грузия, но дори и това да беше така документа с наименование “salvage certificate” преведен от преводачи по делото като „свидетелство за право на собственост върху претъпяло щета моторно превозно средство“ и като „удостоверение за спасен автомобил“ е частен документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.

Настоящият съдебен състав направи свое проучване в уикипедия https://en.wikipedia.org/wiki/Salvage_title относно издаването на подобен вид документи в САЩ и установи, че статус на „спасена кола“ – “salvage title” се дава на МПС, които са претъпели пътно-транспортно произшествие или са откраднати, или са били обект на вандализъм, или природно бедствие и в този случай застрахователната компания заплаща щетата на предишния собственик, който прехвърля собствеността върху автомобила си на застрахователната компания и тя го продава от свое име и за своя сметка. Следователно, този документ е доказателство за собственост по отношение на застрахователната компания и би могъл да бъде доказателство за собственост на предишния собственик, само ако това изрично е записано в сертификата (това е видно от сайта на Департамента по приходите на щата Тенеси https://www.tn.gov/revenue/tax-fraud/salvage-certificates-and-rebuilt-vehicles.html, от сайта на Департамента на моторните превозни средства на щата Калифорния https://www.dmv.ca.gov/portal/handbook/dismantlers-handbook-of-registration-procedures/evidence-of-ownership-documents/salvage-certificate/ ,от сайта на Департамента за превози (превозна администрация) на щата Мериленд https://mva.maryland.gov/about-mva/Pages/info/27300/27300-14T.aspx и други. В разглеждания случай, от точния превод на български език (по т.5 от сертификата) става ясно, че процесния автомобил е бил прехвърлен от предишния собственик Уилбър, Каси, Мери, Маккарти, С. на застрахователя И. А. О. на 07.03.2022г. с документ за прехвърляне № 7089311. Тоест, този документ удостоверява, че собственик на автомобила е била застрахователната компания считано от 07.03.2022г., която обаче не фигурира в товарителницата/коносамента (bill of landing), в който е посочено, че превозното средство е натоварено от Ню Йорк и превозено до Грузия. Предвид изложеното, не може да бъде прието за безспорно доказано, че автомобилът е бил транспортиран от САЩ до Грузия.

Отделно от горното, в товарителницата/коносамента (bill of landing) освен, че изпращача не съвпада със застрахователната компания изкупила автомобила от предишния собственик, но и получателят по товарителницата/коносамента – Zvaid Kvinikadze не съвпада с издателят на фактурата – Davit Mikeladze, като липсват доказателства за съществуващи търговски взаимоотношения между тези две различни физически лица, поради което не става ясно защо автомобилът е бил продаден на жалбоподателя именно от Д. М..

Едва пред вещото лице, назначено от съда е представен разходен касов ордер 764R7/02.09.2022г., според който трябва да се брои на Д. М. чрез И. М. сумата от 2657.91 лева за въпросния лек автомобил. Този разходен касов ордер не е бил представен пред митническите органи и като частен документ по смисъла на чл.180 от ГПК не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Съдържанието му включително и датата се преценява от съдията по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12 от ГПК. Предвид доказателствата по делото, съдът приема, че този РКО не доказва, че на 02.09.2022г. е било платено на Д. М. чрез И. М., още повече, че липсва доказателство самия Д. М. да е упълномощил И. М. Г. да получи от „Елит СМ“ ООД сумата от 2657.91 лева от негово име. Счетоводните записвания в счетоводството на жалбоподателя, установени от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с.д. №17097/28.11.2023г., са въз основа единствено и само на тази фактура, поради което и с оглед на гореизложеното, съдът приема, че сделката не е документално обоснована според чл. 6 ал.5 от Закона за счетоводството. Тоест, съгласно изискването за пълно и главно доказване, което лежи върху жалбоподателя, фактурата не удостоверява, че сумата от 1350 щ.д. представлява платена договорна стойност на автомобила, описан в нея и лицето Д. М. е собственик на същия, както и че е получил в действителност тази сума.

Горното обосновава основния извод, че митническата стойност на стоката не може да бъде определена по визираната фактура и съответно липсват доказателства за действително платената или подлежаща на плащане договорена цена. Осчетоводяването на фактурата в счетоводството на „Елит СМ“ ООД въз основа на РКО, който е представен едва на вещото лице в хода на съдебното производство не представлява доказателство за извършено плащане, тъй като тези счетоводни записвания не представляват първични счетоводни документи по смисъла на чл.4 ал.2 от Закона за счетоводството. Тоест, счетоводно отразяване на горепосочената фактура, установено от вещото лице в съдебно счетоводната експертиза с.д. № 17097/28.11.2023г. не потвърждава твърдението на жалбоподателя, че е заплатил сумата от 1350 щ.д., която представлява договорена и действително платена пазарна цена (същият извод е направен в решение № 5070/30.05.2022г. на Върховния административен съд по адм.дело № 7952/2021г.).

Въз основа на установените факти, съдът извежда следните правни изводи:

Митническата стойност се определя по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. С оглед на изложените съждения за липсата на категорични доказателства, че сумата от 1350 щ.д. е действително договорената, съответно платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й, митническата стойност не може да се определи по този първичен метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност.

В дадения случай, въпреки поисканата от декларатора допълнителна информация по реда на чл.140 §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, основателните съмнения на митническите органи дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, не са отпаднали, което им е дало право на основание чл.140 §2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 да решат, че стойността на стоката не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза. Това е наложило митническата стойност да бъде определена по реда на вторичния метод по чл.74 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Административният орган е изложил последователно съгласно изискването по чл.74 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 мотиви защо не може да бъде приложен всеки от методите от б.“а“ до б.“г“ на чл.74 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и в изпълнение на чл.144 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, който гласи: „Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.“.

Неоснователно и неправдоподобно е твърдението на жалбоподателя, че митническия орган неправилно е използвал наличните данни на митническата територия на Съюза чрез експертна оценка, в която е посочен метода на пазарните аналози, тъй като преди това е приел, че липсват данни за договорената стойност на сходни или идентични стоки и изключване на метода за определяне на митническата стойност по реда на чл.74 § 2 б.“а“ и б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Понятието „договорна стойност“ по смисъла на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 означава: „действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза“.

Макар и да се сочи в експертната оценка с вх.№ 32-447270/21.12.2022г., използвана от митническия орган за определяне на нова митническа стойност, че експертът-оценител е приложил метода на пазарните аналози, всъщност той е използвал само ценови предложения на продавачите, т.е. цената, на която те са искали да продадат. Известно е, че цената се определя като пресечна точка на търсенето и предлагането, което означава, че не винаги цената, на която дадена стока е обявена за продан е действително платената или подлежаща на плащане цена. Възможно е купувачът да е предложил по-ниска цена и в резултат на преговори между него и продавача, стоката да е била продадена за различна сума от първоначално посочената в обявата. Тоест, използването на стойности от обяви в Интернет или в печатни медии за продажба на даден вид стока, не означава, че сделките за покупко-продажба на същите са приключили при заплащането на обявената от продавача цена. С други думи, използването на данни за продажни цени от обяви за продажба не съвпада с понятието на „договорна стойност“ по горецитираната европейска разпоредба.

В съответствие със съдържанието, вложено в чл.74 §2 б.“а“ и б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, неслучайно европейският законодател е посочил в чл.74 §3 от същия регламент, че „когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза“, без да допълва за „налични данни“, че това са цени от продажби или от сделки. Ако се тълкува понятието „налични данни“ от чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 като „договорни стойности на сходни или на идентични стоки“, тогава би се получило вътрешно противоречие между тази разпоредба и другата по чл.74 §2 от същия регламент, което всеки път ще да води до невъзможност за прилагане на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митическата стойност не би могла да се определи по параграф 1 във връзка с параграф 2. Недопустимо е да се мисли, че европейският законодател е въвел „мъртва разпоредба“ (изначално неприложима) при регулирането на изключително важните обществени отношения, отнасящи се до митническия режим в Европейския съюз.

Следователно, използването на обявени продажни цени на сходни или идентични стоки при извършването на експертната оценка, приета от административния орган може да се приеме като част от понятието „други подходящи методи“ по чл.144 §2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Използването на данни от вещото лице инж. И. И. за продажната цена на същата марка автомобили в рамките на митническата територия на Съюза не е изключено от разпоредбата на чл. 144 §2 б.“а“ от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 („продажната цена в рамките на митническата територия на Съюза на стоките, произведени на митническата територия на Съюза“), тъй като този вид автомобили не се произвеждат на митническата територия на Европейския съюз. Подобно твърдение не е направено от никоя от страните по делото.

С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно митническия орган е определил нова митническа стойност в размер на 5241.01 лева въз основа на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) №952/2013 във връзка с чл.144 §2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като е използвал експертната оценка с вх.№ 32-447270/21.12.2022г., в размер на 4400 лева, към която е прибавил сумата от 841.01 лева – декларирани транспортни разходи от вносителя при вноса. Върху новата митническа стойност от 5241.01 лева правилно са определени и дължимите публични вземания за мито – 524.10 лева при ставка от 0.100 и за ДДС – 1153.02 лева при ставка 0.200. От тях дължими за довнасяне са само сумите от: 174.21 лева за мито и 383.26 лева за ДДС, като са приспаднати вече начислените и взети под отчет публични задължения на жалбоподателя по митническата му декларация MRN 22BG002007002764R7/12.09.2022г.

Изложеното обосновава неоснователността на жалбата. При служебната проверка по чл.168 ал.1 от АПК, съдът не установи наличието на нито едно от основанията за отмяна по чл.146 от АПК. Жалбоподателят не доказа твърденията си за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Оспорването трябва да бъде отхвърлено, а на административният орган да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.220 от Закона за митниците във връзка с чл.172 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс и съгласно чл.143 ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Елит СМ“ ООД, представлявано от управителя М. С. решение №32-484393/20.07.2023г., издадено от директора на ТД „Митница Варна“ по митническа декларация MRN 22BG002007002764R7/12.09.2022г.

ОСЪЖДА „Елит СМ“ ООД с [ЕИК], представлявано от управителя М. М. С. да заплати на Териториална дирекция Митница-Варна, разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева (сто лева).

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.