Р Е Ш Е
Н И Е
№ 242
гр. Несебър, 17.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 623 по
описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К.П.Б.
срещу Наказателно постановление № 19-0304-000992/27.05.2019г. на началник
сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя
на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба” в размер на
200 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А” от ЗДвП, са му наложени наказания „глоба” в размер
на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. Жалбоподателят
счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Чрез процесуалния си
представител излага, че първото от нарушенията е останало недоказано, а при
формулиране на второто са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – РУ
Несебър, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 12.05.2019г., около 16:00 часа, на територията на община Несебър, по път
№ Е-87 – 204 км., жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с
рег. № А ....НК, с посока на движение от гр. Варна към гр. Бургас. При
разминаване с лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № А 9806 МВ, управляван от Т.Т.,
жалбоподателят не оставил достатъчно странично разстояние. Вследствие на това
между двата автомобила възникнало ПТП с материални щети. Автомобилът „Опел
Астра” бил със счупено ляво странично огледало и счупен прозорец на предна лява
врата. Лявото странично огледало на управлявания от жалбоподателя автомобил
също било счупено. Въпреки настъпилото ПТП Б. не останал на мястото на произшествието, а продължил
движението си. Поради тази причина Т.Т. сигнализирал органите на полицията и на
място се явил св. Д. – младши автоконтрольор в РУ Несебър. На място установил
водача Т., на който се оказвала лекарска помощ, като при разговор с него
установил посочения механизъм на произшествието. На Т. било разпоредено да даде
обяснения по случая, като бил установен собственикът на автомобила „Фолксваген
Голф” – жалбоподателят Б.. В сведение от 12.05.2019г. (на л. 10 – л. 11 от
делото) Т. изложил фактите, които възприел по случая. По случая била изготвена
и докладна записка от св. Д.. При така събраните данни на 13.05.2019г. Б. бил
установен, като попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (на л. 8 от делото), в
която посочил, че той управлявал автомобила на 12.05.2019г. около 16:00 часа.
Попълнил в писмен вид сведение за случая (на л. 9 от делото), в което посочил,
че действително възникнало посоченото произшествие, като след инцидента
намалил, за да отбие, но продължил – тъй като водачът на другия автомобил не
спрял. При тези данни св. И. (младши автоконтрольор в РУ Несебър) съставил
протокол за ПТП № 1631209 от 13.05.2019г. и АУАН № 846426 от 13.05.2019г. Въз
основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства - АУАН № 846426 от 13.05.2019г., докладна
записка от св. Д., декларация по чл. 188 ЗДвП от жалбоподателя, 2 бр. сведения,
протокол за ПТП № 1631209 от 13.05.2019г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи, показанията на свидетелите Д. и И.. Показанията
на разпитаните по делото свидетели са логични и не си противоречат. Същите
кореспондират на съставените докладни записки и попълнените от участниците в
инцидента сведения, както и на изготвения протокол за ПТП. В тази връзка
възраженията за недоказаност на нарушението са неоснователни, тъй като макар Т.Т.
да не е установен, за да бъде разпитан като свидетел по делото, относимите
факти се установяват от изготвеното от него сведение и от показанията на св. Д.,
който се явил на мястото на инцидента. Самият жалбоподател в изготвеното от
него писмено сведение, не отрича, че е настъпило ПТП с посочения механизъм. Ето
защо събраните доказателства са достатъчни, за да установят посочените по-горе
факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалба е частично
основателна.
Относно наказанието по чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1,
т. 5, пр. 5 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП:
Във връзка с посоченото нарушение съдът като инстанция по
същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В чл. 179, ал. 2 ЗДвП е предвидено, че на наказание
подлежи водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие. Сред нарушенията по ал. 1 е това на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 ЗДвП –
на правилата за разминаване. Същевременно в чл. 44, ал. 1 от ЗДвП е предвидено
задължение на водачите при разминаване с насрещно
движещите се пътни превозни средства да осигуряват достатъчно странично
разстояние с тях. Както се установява от фактическа страна жалбоподателят,
при разминаване с лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № А 9806 МВ, управляван от
Т.Т., не е осигурил достатъчно странично разстояние между двата автомобила. Вследствие
на това между автомобилите настъпило ПТП с материални щети - автомобилът „Опел
Астра” бил със счупено ляво странично огледало и счупен прозорец на предна лява
врата. Ето защо се налага извод, че
при установената фактическа обстановка, наказващият орган е приложил относимите
норми от ЗДвП. Наказанието в чл. 179, ал. 2 ЗДвП е фиксирано, поради което
санкционната норма е приложена правилно и на лицето е наложено наказание в
предвидения от закона размер – 200 лв. С оглед всичко изложено до тук съдът
достигна до краен извод, че в тази си част обжалваното НП следва да бъде
потвърдено.
Относно наказанието по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП:
Във връзка с това нарушение съдът счита, че наказващият
орган е допуснал противоречие между фактическата обстановка, която е установил
и текстът, който е цитирал като нарушен (т.е. противоречие между задължителните
реквизити, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН). От фактическа страна
по делото напълно безпротиворечиво се установява, че жалбоподателят е причинил
ПТП с материални щети. В АУАН и НП е вписано, че след произшествието той не
останал на място и не уведомил контролните органи на МВР. В същото време в НП е
вписано, че с поведението си жалбоподателят „не оказва съдействие за
установяване на вредите от ПТП – нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А” ЗДвП”. Налице е вътрешно противоречие между описаните в НП факти и цитираната
като нарушена норма. Оказването на съдействие за установяване вредите от
произшествието е самостоятелно задължение, различно от предвиденото в чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „В” – участниците в ПТП да не напускат мястото на
произшествието и да уведомят контролните органи. Т.е. от фактическа страна на
жалбоподателя е вменено едно нарушение (това на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В” от ЗДвП). Такова е и нарушението, установено от актосъставителя. От правна страна
обаче е посочено различно нарушение – чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „А” ЗДвП. Това
противоречие в НП е съществено, доколкото е нарушено правото на защита на наказаното
лице и същото е лишено от възможността да разбере точно срещу какви факти да се
защитава. Посоченото противоречие е достатъчно, за да се приеме, че в тази му
част обжалваното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
жалба на К.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, наказателно постановление № 19-0304-000992/27.05.2019г. на началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в частта му, в която на К.П.Б., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А” от ЗДвП, са наложени
наказания „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0304-000992/27.05.2019г. на началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър в останалата му част, в която на К.П.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в
размер на 200 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: