Определение по дело №211/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по исковата молба на А. Т. М. против В. Е. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 24, ал. 4 от СК. Сочи, че по време на брака си двамата са закупили недвижим имот, представляващ апартамент № А12, построен в УПИ IX-22, кв. 275 по плана на гр. Банско, която сделка е изповядана с нотариален акт № 160, т. V, рег. № 4022, дело № 915 от 18.09.2009г. по описа на нотариус К, с район на действие РС-Р.. Твърди, че към момента на придобиване на имота и към момента на депозиране на исковата молба, същият е бил в брак с ответницата В. М., която с нотариален акт № 126, т. I, рег. № 777, дело № 116 от 01.04.2011г. на нотариус К е разпоредила, без негово съгласие, с недвижимия имот, придобит от двамата в гр. Банско. Твърди, че сделката, сключена от нея е покупко-продажба, а купувач е А С., също гръцка гражданска, която е дългогодишна семейна приятелка на семейството и поради това е знаела, че ищецът и първата ответница са съпрузи. Навежда се фактът, че А. М. е разбрал за продажбата, изповядана с втория нотариален акт, след 10.01.2012г., когато е посетил апартамента в гр. Б и не е могъл да влезе в него с ключовете, който има.

Ищецът претендира прогласяването на недействителност по отношение на А М., на сделката изповядана с нотариален акт № 126, т. I, рег. № 777, дело № 116 от 01.04.2011г. на нотариус К, поради сключването й в противоречие с разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от СК, а именно без съгласието на единия от съпрузите.

Кумулативно е предявен иск за отмяна на нотариален акт № 126, т. I, рег. № 777, дело № 116 от 01.04.2011г. на нотариус Краси Манев, който съдът квалифицира като такъв с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ответницата В. М., чрез пълномощника си е депозирала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който твърди, че ищецът е бил уведомен за извършване на сделката в полза на А С. непосредствено след извършване на самата сделка. Поддържа възражение, че апартаментът е нейно лично имущество, тъй като е придобит с нейни лични средства и без принос за общността от ищеца А. М.. Твърди, че със съпруга си са във фактическа раздяла от 2000година и грижите за съществуването на семейството са поети изцяло от нея. Сочи също, че с решение № 204 от 2011г. на Окръжен съд гр. Л, религиозният брак между двамата е прекратен .

Според ответницата ищецът е предявил иска след изтичането на 6 месечния срок по чл. 24, ал.4 от СК, поради което е недопустим

Въз основа на горните факти съдът приема, че В. М. е направила правоизключващо възражение, което съдът квалифицира като такова с правно основание чл. 24, ал. 4 СК и правоизключващо възражение по чл. 25 СК.

Ответницата А С. не е депозирала отговор на исковата молба.

Въз основа на анализа на ангажираните писмени и гласни доказателства от страните, съдът приема за установени следните факти :

Страните по делото са гръцки граждани. Не е спорно между ищеца и първата ответница, че са сключили брак в Г. през 1972г. Този факт се установява и от представеното удостоверение за семейно положение №97497 от 21.09.2012г., издадено от кметството на гр. Лариса, Република Г.. Видно е от решение №204/2011, постановено на 22.06.2012г. от многочленния окръжен съд Лариса, че с него е прекратен религиозният брак на страните. Това съдебно решение е било обжалвано от А. М. пред горна съдебна инстанция и към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело не приключило разглеждането му пред горния съд и няма постановено съдебно решение. За доказването на този факт е представена молба за обжалване пред Апелативен съд на Лариса, върху която е направено отбелязване, че същата ще бъде разгледана на 21.02.2014г.

Между "Р" ООД като продавач и А. М. и В. М като купувачи е бил сключен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот №1 от 26.03.2007г. за апартамент в гр. Б, в жилищна сграда, строяща се в УПИ ІХ и Х, парцел 22, кв.275 по плана на града с означение на обекта съгласно проекта, представляващ ап.12, .3 с площ от 55, 11кв.м. С вносна бележка от същата -26.03.2007г. А. М. е превел по сметка на дружеството сумата от 19 764евро, представляваща плащане на 40% за ап.12.

С нот.акт №160, т.V, рег.№4022, д.№915 от 2009г. на нотариус с район на действие района на РС-Р. апартаментът по предварителния договор, заедно със съответните му идеални части от сградата са били продадени от "Р" ООД на В. Е. Мулия.

Установява се от схема №4753/17.03.2011г., че процесният недвижим имот е с идентификатор 02676.501.3232.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-81/10.12.2009г. на ИД на АГКК-София.

На основание договор за покупко - продажба, изповядан с нот.акт №126, т.І, рег.№777, д.№116 от 2011г. на нотариус с район на действие района на РС-Р. В. Е. Мулия е продала на втората ответница А С. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.501.3232.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б, находяща се в сграда №1, построена в поземлен имот с идентификатор 02676.501.3232, при съседи подробно описани в акта. Видно е от копието на нотариалното дело, че при подписването на този акт е била представена декларация за гражданско състояние от В. Е. М., в която същата е декларирала, че е неомъжена. В нотариалното дело не се съдържа писмено изразено съгласие от А. М. за сключване на сделката, такова не е изразено и в текста на нотариалния акт.

По повод съставянето на последната декларация, както и на декларация представена от първата ответница по нот.дело .№915 от 2009г. на нотариус с район на действие района на РС-Р. се е развило наказателно производство срещу нея. Видно е от писмените доказателства, по н.о.х.д.№180/2012г. по описа на РРС, че с молба от А. М., входирана от РП-Р. с №121 от 17.08.2011г. той е представил за прилагане по ДП№250/2011г. по описа на прокуратурата писмени доказателства, а именно нот.акт №126, т.І, рег.№777, д.№116 от 2011г. на нотариус с район на действие района на РС-Р., декларация за гражданско състояние от В. Е. М. и уведомление.

По делото са разпитани свидетелите Д и К, от показанията на които се установява, че през месец януари 2012г. А. М. е посетил жилището си в гр. Б, но не е могъл да влезе в него, тъй като ключалката на входната врата е била сменена. Сочат, че В. М. често е посещавала същото жилище и е имала ключ от входната врата. Вторият свидетел установява, че лично е възприел обстоятелството на превеждане на първоначалната вноска за закупуването на жилището от ищеца. Твърди, че познава семействата на В. и А. М. и на А С. от 1990г. и поддържа постоянно контакти с тях, както и че тези две семейства са близки приятели.

В останалата им част писмените и гласните доказателства са неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приема следните правни изводи :

Решаващият състав квалифицира разглеждания в настоящото производство иск като такъв с правно основание чл. 24, ал.4 от СК. Изложените твърдения в обстоятелствената част на ИМ съответстват на петитума, който е да бъде обявена за недействителна сделката, материализирана в нот.акт №126, т.І, рег.№777, д.№116 от 2011г. на нотариус с район на действие района на РС-Р. по отношение на неучаствалия и недал съгласие за сключването й съпруг А. М.. Искът е допустим, тъй като е предявен от съпруга, недал съгласие за сключването на разпоредителна сделка с имот семейна имуществена общност, срещу страните по тази сделка, а именно съпругата - продавач и купувачът.

Както е имал повод да посочи ВКС в свое Решение № 287 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 272/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б, при отчуждаването на вещ, която е СИО, е налице относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг и то само в определен срок от момента, в който е узнал за извършването й. В същото е застъпена и непротиворечивата практика на същия съд, че след изтичането на този срок действието на сделката се стабилизира и тя не може да бъде оспорвана на основание неучастие на един от съпрузите при извършването на отчуждителното волеизявление.

В казуса безспорно се установи, че оспорващият сделката ищец и продавачът по нея са били съпрузи към датата на изповядването й. Същите продължават да са такива и към настоящия момент, тъй като съдебното решение, с което е прекратен бракът им не е влязло в сила и не е породило конститутивните си правни последици. Въз основа на изложеното и необорената презумпция на чл. 21, ал.3 от СК за съвместния принос на двамата съпрузи в придобиването на вещите по време на брака, се налага и изводът, че недвижимият имот, предмет на сделката е част от съпружеската имуществена общност, т.е. е тяхна обща вещ.

Разглежданият иск е неоснователен, поради предявяването му след изтичането на 6 - месечния срок от узнаването от ищеца, че разпоредителната сделка е сключена. Както е посочено по - горе във фактическите констатации, съдът приема, че А. М. е знаел за продажбата на недвижимия имот с идентификатор 02676.501.3232.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-81/10.12.2009г. на ИД на АГКК-София на 17.08.2011г., когато е депозирал молба с писмени доказателства, между които и нот.акт №126, т.І, рег.№777, д.№116 от 2011г. на нотариус с район на действие района на РС-Р.. Поради това, следва да се приеме, че регламентираният в чл. 24, ал.4 от СК 6 - месечен срок е изтекъл за предявяване на иск от А. М. на 17.02.2012г. Исковата молба, с която е инициирано настоящото производство е депозирана в съда на 17.05.2012г. След 17.02.2012г. висящата относителна недействителност на сделката се е санирала, поради изтичането на установения в закона срок за оспорването й, в който не е била оспорена от активно легитимираната страна. Във връзка с изложеното следва да се посочи, че възражението на ответницата М. за недопустимост на иска, поради незпазването на 6 - месечния срок за предявяването му е неоснователно.

Въз основа на горното, искът с правно основание чл. 24, ал.4 от СК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК :

Кумулативно предявеният иск за отмяна на нот.акт за покупко - продажба №126, т.І, рег.№777, д.№116 от 2011г. на нотариус с район на действие района на РС-Р. първоинстанционният съд приема за недопустим. В посочения нот.акт е материализирана сделката за покупко - продажба, сключена между В. Е. М. и А. С.. Съгласно възприетото в Тълкувателно решение №3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, докладчик съдията В на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Посочено е в мотивите на същото решение, което е задължителна съдебна практика за съдилищата, че при отмяна на т. н. конститутивен нотариален акт би останала писмената форма на договора, но не и изискващата се от закона форма за действителност и на това основание отмяната на този акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустимо.В настоящото производство се иска отмяна именно на нот.акт за покупко - продажба на недвижим имот, който иск съгласно цитираната задължетилна практика на ВКС е недопустим. Изложеното налага прекратяване на производството по делото по отношение на този иск.

Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. Т. М., роден на 08.06.1940г., с постоянен адрес в Република Г., област Т, община Л, гр. Л, ул."П" №15 против В. Е. М., родена на 09.08.1953г. с постоянен адрес в Република Г., област Т, община Л гр. Л, ул."С" №1 и А. С., родена на 13.04.1945г. с постоянен адрес в Република Г., област Т, община Л, гр. Л, ул."Ф" №1. за обявяване за недействителна по отношение на А. Т. М., поради липса на съгласие, на сделка за покупко - продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №А12, на кота К=+5, 60м., на трети жилищен етаж със застроена площ от 47, 90кв.м., построен в УПИ ІХ-22 в кв.275 по плана на гр. Банско, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.501.3232.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрени със Заповед №РД-18-81/10.12.2009г. на ИД на АГКК-София, находящ се в сграда №1 в поземлен имот с идентификатор 02676.501.3232, с предназначение жилище, ведно с 8, 99кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при съседи обект с идентификатор 02676.501.3232.1.18, обект с идентификатор 02676.501.3232.1.16, обект с идентификатор 02676.501.3232.1.11, обект с идентификатор 02676.501.3232.1.23 и обект с идентификатор 02676.501.3232.1.22, извършена с нотариален акт № 126, т. I, рег. № 777, дело № 116 от 01.04.2011г. на нотариус Краси Манев с район на действие района на РС - Р..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска за отмяна на нотариален акт № 126, т. I, рег. № 777, дело № 116 от 01.04.2011г. на нотариус К Мс район на действие района на РС - Р., поради недопустимост на същия и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на него.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2 - седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред САС, а в прекратителната част, имаща характер на определение, в 1 - седмичен срок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :