№ 260040
гр. Дулово,25.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дуловският районен съд, гражданска
колегия в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при участието
на съдебният секретар НИНА СТАНЧЕВА и в присъствието на прокурора П.П., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 306 по описа за
2020 год. на съда, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по
чл.530 и следващите от ГПК, във връзка с чл.19 ал.1 от Закона за гражданската
регистрация.
В молбата си до съда
молителят А.С.М. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, излага, че фамилното й име преди брака било „Д.”, но
след сключването на граждански брак приела името на съпруга си – „М.“. Техният
брак бил прекратен с влязло в сила съдебно решение в друга държавна - Република
Турция. В производството по делото предбрачното й фамилно име не било
възстановено. Предвид обстоятелството, че е известна сред близките и
обществеността с фамилно име „Д.”, предвид прекратеният вече граждански брак и
отпадане на необходимостта да носи фамилното име на вече бившият си съпруг,
моли съда да постанови решение, по силата на което да промени фамилното й име.
Заинтересованата
страна - Община Дулово, редовно призована за съдебно заседание, не се
представлява.
Контролиращата страна -
Районна прокуратура - Силистра, редовно призована, представлява се от прокурор П.П.
който взема становище за допустимост и основателността на молбата и на исканата
с нея промяна.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа страна: Видно от съдържанието на Удостоверение
за раждане от ***г., издадено въз основа на Акт за раждане № ****г. от
Община-Дулово, молителката А.М. е родена на ***г. и като фамилно име е вписано фамилното
име на нейния баща - Д..
От писмено доказателство,
представено в легализиран превод от турски език, по реда на чл. 185 от ГПК -
Решение № ****г.
за развод от ****г. на ****,
Република Турция се установява, че бракът
между молителката А.М./Х.Г./ и А.М./А.Г./, е бил прекратен с развод по взаимно
съгласие. В документа липсва отбелязване, че след прекратяване на брака
съпругата ще носи предбрачното си фамилно име.
От правна страна, съдът
установи следното: Основателността на молбата с правно основание чл.19, ал.1 от
ЗГР за допускане на исканата промяна се предпоставя от категоричната
установеност по делото на наличието на поне един от фактическите състави на
този текст: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, което не се
твърди в настоящия случай, или важни обстоятелства да налагат това. Фамилното
име, съгласно понятието, указано в закона в чл. 14 ал. 1 и ал. 2 от ЗГР, във
връзка с връзка с чл.12 от СК, удостоверява произхода на лицето, като може
да се образува само по посочените в тези текстове начини с изключенията
предвидени в тях. По реда на чл.19 ал. 1 от ЗГР, фамилното име не може да бъде
променено извън рамките на посочените от закона начини и възможности за
образуване на това име, освен ако важни обстоятелства не налагат това.
В настоящия казус,
безспорно е установено по делото, че молителката е сключила граждански брак в
Република България и е променила своето фамилно име. Но по отношение на
представеното в заверен превод с апостил, съдебно решение за прекратяването на
брака с решение на компетентен съд в друга държава, която не е член на ЕС,
следва да се приложи КМЧП. Съгласно чл.117, чл.118 и чл.124 КМЧП,
решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и
изпълнението им се допуска, когато са налице посочените в закона основания.
Гражданските последици на чуждестранни изпълнителни или охранителни актове се
зачитат в Република България по повод на тяхното предявяване, ако актовете
са издадени от орган, международно компетентен според българското право и
не противоречат на българския обществен ред. Следователно решението за развод,
представено по делото, може да се признае в Република България едва след
спазване на специални процесуални действия по екзекватура, за изпълнението на
които няма представени доказателства.
С оглед изложеното, съдът
приема за безспорно установен фактът, че гражданският брак на молителката А.М.
е бил прекратен със съдебно решение.
Не е спорен в отношенията
между страните факта, че молителката понастоящем живее трайно в Република
България и промяната на настоящото й фамилно име е от съществено значение за
нейното бъдеще. Съществуващото различие между името „М.”, което е фамилно име
на съпруга на молителката и фигурира в документите й за самоличност, неминуемо
става причина за неудобства и затруднения в общуването. Различието между
ползваното от А.М. в ежедневието й и сред близките фамилно име „Д.”, и това
което е изписано в легитимиращите я документи, безспорно предизвиква трудности.
Съдът намира, че предвид
така констатираното противоречие, представлява важна причина, налагаща исканата
промяна. Тъй като юридическото положение не е приведено в съответствие с
фактическото, за молителката се създават сериозни затруднения при
индивидуализацията и идентификацията й, чрез имената й, което следва да се
третира като "важно обстоятелство" по смисъла на чл.19, ал.1
предложение последно от ЗГР, налагащо узаконяване на фамилното име – Д..
Молителката не е осъждана
и към момента няма наложени ограничения, представляващи принудителни
административни мерки по ЗБЛД, във връзка с пребиваването си зад граница.
Съгласно чл. 537, ал.1 от ГПК когато
молбата с която съдът е сезиран се уважава, същото не подлежи на обжалване.
Съдът намира молбата за основателна и
следва да я уважи.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име
на А.С.М. с ЕГН **********, от «М.» на „Д.”,
като за в бъдеще същата се именува „А.С. ***
да отрази допуснатата промяна в акта за раждане на А.С. и в регистрите
за гражданско състояние.
Решението не подлежи на
обжалване.
След
влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на Община Дулово за сведение и
изпълнение, и на Бюро за съдимост при Районен съд - Дулово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: