Мотиви по Н.О.Х.Д.№1634/2019г. по описа
на СГС, НО, 5-ти с-в
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство №11004/2017г. по описа на
СРТП-ОР-СДВР (пр.пр.№7727/2017г. по описа на СГП) срещу А.В.И. за престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“а“, пр.2, б.“б“,
пр.1, вр. ал.1, б.“б“, пр.2 и б.“в“, пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Срещу подсъдимия А.В.И. е
повдигнато обвинение за това, че на 04.01.2017г. около 21.45 часа в гр.София
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел
„330Д” с рег.№********, движейки се в крайна лява лента на ул.“Околовръстен
път” с посока от бул.“Черни връх” към бул.“България” и в района на
бензиностанция „Еко-Бояна” нарушил правилата за движение както следва:
-
чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от Закона за движението по пътищата: “Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1 /...водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: от категория „В” в населено място е забранено да превишава
50км/ч.”/, това се сигнализира с пътен знак“ - съгласно
чл.47, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП - пътните знаци за въвеждане на
забрана имат следните изображения и наименования: пътен знак В26 „Забранено е
движение със скорост по-висока от означената - 80 км/ч”, като И. се е
движил със скорост от порядъка на 158 км/ч.;
-
чл.25,
ал.2, изр.1-во от Закона за движението по пътищата: „При извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея”
и реализирал пътнотранспортно
произшествие с попътно движещия се лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Поло” с рег.№********с водач С. Й. П., като се движил с превишена скорост от
порядъка на 158 км/ч. и навлезнал частично в съседната, средна пътна лента без
да пропусне движещия се по нея лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло” с
рег.№********, в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на едно лице и смърт на друго лице, както следва:
- смърт на С. Й. П. - починала на
09.02.2017г., като основна начална причина за настъпване на смъртта на П. е
тежка съчетана черепно-мозъчна травма (контузия на лява теменна област на
главата, контузия на мозъка с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен
оток, хематом под твърдата мозъчна обвивка и морфологични промени, като при
дифузна аксонални увреди) и гръдна травма (контузия на гръдния кош и поясната
област вляво, контузия на бял дроб с излив на кръв и навлизане на въздух в дясната
половина на гръдната кухина, наложили торакоцентиза) с контузия на мозъка и
белите дробове, които са в пряка, непрекъсваща се причинно-следствена връзка
между установените травматични увреждания след пътно-транспортното произшествие
и настъпването на смъртта;
- средна телесна повреда на М.С.С.
- пътник в лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло” с рег.№********,
изразяваща се в открито счупване на 3-та метакарпална кост на лявата ръка и
изкълчване на ставната-фалангеална става на 2-ри пръст на лявата ръка с
разкъсване на ставната капсула и нараняване на сухожилията на сгъващите втория
пръст сухожилия, наложило извършването на оперативна интервенция за зашиване на
наранените тъкани и фиксиране на изкълчените и счупените кости, при оздравяване
без усложнения както по отделно, ката и в своята съвкупност реализират
критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок повече от 30 дни.
В хода на съдебните прения
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че е
безспорно доказано въз основа приобщения доказателствен материал, че процесното
ПТП и съставомерния от него резултат са следствие на нарушаване правилата на
движение от И.. Моли подсъдимият да
бъде оправдан по обвинението деянието да е „особено тежък случай“ и по квалификацията
по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.1, алт.2 от НК.
Обвинителят обръща специално внимание на изключително високата скорост, с която
подсъдимият е управлявал превозното средство, която при задействане на
спирачната система предполага спирачен път около 70м. При индивидуализация на наказанието, на база на
смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, прокурорът намира за справедливо на И. да бъде наложено наказание от 6 /шест/ години „Лишаване от свобода“,
което бъде редуцирано с 1/3 с оглед законовите изисквания като бъде лишен и от
право да управлява МПС за същия срок.
Повереникът на частната обвинителка
Б. - адв.В. също изразява позиция за доказаност на обвинението. С оглед определяне
справедливо като размер наказание, моли СГС да отчете неспазването на
дистанцията от страна на подсъдимия, драстичното несъобразяване с пътната
обстановка и с поведението на другите превозни средства. Акцентира, подобно на
представителя на държавното обвинение, на същественото превишаване на
допустимата в участъка скорост на движение, на липсата на заинтересованост на И. от последиците от поведението му. Отхвърля
тезата за съпричиняване на противоправния резултат и от други водачи на ППС. Този повереник се противопоставя на виждането на СГП
за неточност в правната квалификация, която приема да съответства на описаните
в обвинителния факти. В този смисъл предлата налагане
на ефективно наказание „Лишаване от свобода“ на И. без да конкретизира размери. Претендира сторените по делото
разноски от част. обвинители за процесуално представителство.
Вторият повереник – адв.Д. в
просторната си пледоария отрича възможността младата възраст на подсъдимия и
чистото му съдебно минало да бъдат третирани като смекчаващи вината
обстоятелства, тъй като И. си е
позволил да допусне драстични нарушения на правилата на движение, довели до фатален резултат, въпреки че задължение на
всеки гражданин на страната е да не извършва престъпления. Посочва високата
скорост като основна причина за ПТП да е резултат от умишлени действия на
водача, който предвид това, сам се е поставил в невъзможност да контролира
управляваното от него МПС. Повереникът обръща и внимание на ограничената
видимост, тъй като ПТП е настъпило през нощта. Адв.Д. акцентира и на двата
противоправни резултата, причинени от виновното поведение на водача – смърт и
телесна повреда. Настоява съдът да се съобрази с обществено-целените последици
при определянето на санкцията и с генералната превенция на наказанието за такъв
вид престъпления. Ето защо адв.Д. настоява за налагане на наказание „Лишаване
отсвобода“ над средния размер, предвиден в закона при липса на предпоставки за
приложение на чл.55 от НК. Също моли за присъждане на направените от
доверителката му разноски по делото.
В правото си на реплика по повод
доводите на защитата, адв.Д. опровергава вижданията, че по-рано настъпилото ПТП
е в причинна връзка с процесното, тъй като И.
виновно е нарушил правила за движение, поради което и не би могъл да черпи
права от собственото си противоправно поведение. Набляга на факта, че подсъдимият
е учил в чужбина, което, ведно с множеството искания на защитата, е довело до
забавяне на производството, поради което и изтеклия период от време не би могъл
да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство.
Конституираните в съдебното производство и присъстващи в
съдебното заседание частни обвинители поддържат пледоарията на поверениците си.
Надлежно упълномощеният защитник на подсъдимия – адв.М., предвид
характера на развилата се процедура пред СГС, не взема отношение по наведените
в обвинителния акт обстоятелства. Отрича тезата на противните страни, че младата
възрастна подзащитния му не следва да се приема като смекчаващо вината
обстоятелство. Изказва недоумение какви действия е следвало да предприеме подзащитният
му след ПТП, различни от уведомяване на органите на реда. Не споделя виждането,
че управлението на л.а. с превишена скорост е умишлено, при все че като
резултат престъплението е непредпазливо. Набляга на описаното в обвинителния
акт, че се касае за причинени смърт и средна телесна повреда, а не тежка
телесна повреда на доверителката на адв.Д.. Защитата се базира на компексната
медико-автотехническата експертиза, според която причиняването на противоправния
резултат се дължи отчасти и на действията на движещите се пред И. МПС, въпреки безспорно превишената
скорост на управлявания от него л.а. Като смекчаващи вината обстоятелства
защитата приема забавянето на разследването за срок повече от две години не по
вина на подсъдимия, чистото му съдебно минало, оказаното съдействие на
разследването, вкл. давайки показания като свидетел, на база на които са
изградени в последствие заключениията на авто-техническите експертизи. Моли да
не бъде налагано ефективно наказание „Лишаване от свобода“ на подсъдимия И..
Реализирайки правото си на дуплика, процесуалният представител
на подсъдимия категорично оспорва виждането, че досъдебното производство се е
забавило по вина на И., тъй като
искания от страна на защитата са правени единствено при предявяване на
разследването, по които липсва произнасяне от наблюдаващия делото прокурор.
Подсъдимият А.И. е направил изрично искане за
протичане съдебното производство по реда на гл.27 от НПК, и по-точно при
прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло фактите отразени от СГП
в обвинителния акт като запознат с правните последици на това особено
производство, отказва да се събират други доказателства досежно фактическата
обстановка, изложена в него. С оглед на това, съдът, след като установи, че
самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, на основание чл.372, ал.4 от НПК.
В правото си на лична защита, подсъдимият И. изразява съжаление за случилото се. Посочва, че ще понесе
последствията от собственото си виновно поведение. Настоява след случилото се
да е направил опит да се свърже с пострадалата и наследниците на починалата, но
да не е бил допуснат, тъй като не е бил техен близък. В последната си дума по чл.297, ал.1 от НПК, отново изразява съжаление
с желание за поемане на отговорностза стореното.
СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият А.В.И. e роден на ***г***,
българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, със средно образование,
неженен, студент в „Ейбъри суит унивърсити“ - Уелс, с ЕГН: **********,
неосъждан.
Подсъдимият А.И. бил
правоспособен водач на МПС в ОПП-СДВР, като към 04.01.2017г. притежавал
издадено свидетелство за управление на МПС №*********/15.09.2014г.,
категория В, M и АМ, валидно до 15.09.2024г.
Към 04.01.2017г. И. бил административно
санкциониран въз основа на НП№15-0320-000320/23.11.2015г. в сила от
29.02.2016г. за извършено нарушение на чл.104а от ЗДвП и му бил съставян фиш
№135789/12.09.2015г. за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
На
04.01.2017г. около 21.45 часа подсъдимия А.И.
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „330Д“
с ДК №******** в гр.София, като се движел в
крайна лява лента на ул.„Околовръстен път“ с посока на движение от бул.„Черни
връх“ към бул.„България“.
Ул.„Околовръстен
път“ в посочения район била от асфалтово покритие, участъкът бил мокър, прав,
без неравности по пътя и с лек наклон - спускане по посоката на движение. Уличното
осветление било включено, времето било облачно.
В района на
произшествието пътят бил предназначен за движение на пътни превозни средства и
в двете посоки, като за всяка една от посоките на движение имало по едно платно
за движение, отделени едно от друго от разделителен остров с монтирани
мантинели. Платното на ул.„Околовръстен път“, по което се е движел подсъдимият И. било широко 19,5 метра с пет пътни
ленти, предназначени за движение от бул.“Черни връх“ към бул.“България“ с
широчина левите три по 3,5 метра, разделени помежду си с прекъсната
разделителна линия M3, отдясно следва разделителен остров с широчина 3,0 метра
и две пътни ленти с широчина по 3,0 метра, разделени помежду си с прекъсната
линия M3. Отдясно на платното за движение се намирал тротоар с широчина 2,3
метра.
В посочения
участък, означено с пътен знак В26 била въведена забрана за движение със
скорост по-висока от означената, която в случая е била 80 км/ч.
Пред подсъдимия
А.И. също в най-лявата лента за
движение се движил със скорост от около 170 км/ч л.а. марка „БМВ“, модел „560 X“
с ДК№********, управляван от св.А.Л..
На разстояние
от около 20-30 метра преди бензиностанция „Еко-Бояна“, св.А.Л. забелязал л.а. марка
„Инфинити“, модел „ФХ 30Д“, тъмен на цвят с ДК №********управляван
от св.В.В., движещ в средната лента за движение, който предприел маневра
„престрояване“ от средна в лява лента. Разстоянието между двата автомобила било
около пет метра. Констатирайки, че въпреки задействането на спирачната си
система, ще се удари в л.а. марка „Инфинити“, св.Л. предприел маневра по
навлизане в средната лента за движение, но независимо от това настъпило ПТП
между двете превозни средства като л.а. на св.Л. се отклонило и се ударило в
бетония бордюр, рекламна табела на улицата и осветилени тела на бензиностанция
„Еко-Бояна“.
В това време, подсъдимият
И., движейки се със скорост от около
158 км/ч, възприел случващото се пред него. Същият задействал спирачната
система на управлявания от него л.а., предприел маневра частично навлизане в
съседната, средна пътна лента, насочвайки автомобила си към попътно движещия се
в дясно на него л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло с ДК№********, управляван от С. П., без да го пропусне, в който на
предна дясна седалка пътувала и св.М.С.. Двете жени се прибирали по това време от
работа в магазин „Икея“, находящ се на Околовръстен път. Поради изгубена
напречна устойчивост, движейки се странично c лявата си зона напред, л.а на И.
се ударил с предната си челна зона в л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло с ДК№********, управляван от С. П. в областта
на левия калник, врата и броня. Св.Л. и св.В.излезли от автомобилите си,
разменили реплики по повод вината за настъпилото помежду им ПТП, и се насочили
към л.а. „Фолксваген“, който се намирал в крайна дясна лента, където на
насабралите се множество хора се опитвали да окажат помощ на двете пострадали
жени.
Няколко лица,
подробно посочени в справката от МВР, дирекция „Национална система 112“ подали сигнал за случилото
се.
На място пристигали екипи на
„Спешна помощ“, пожарна и „Пътна полиция“.
Бил съставен
констативен протокол №К-10/04.01.2017г.
от дежурен служител при отдел „ПП“ при СДВР, в който били описани състоянието
на леките автомобили, констатираните материални щети и обстоятелствата по
настъпване на ПТП. Бил
извършен оглед на местопроизшествието за времето от 22.20 часа до 23.55 часа,
резултатите от който били закрепени в протокол от 04.01.2017г. с изготвени към него скица и
фотоалбум. Водачът И. бил тестван за
употреба на алкохол, като пробата била отрицателна.
На св.А.Л. бил съставен
АУАН№722572/04.01.2017г. за допуснато нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С. П. била
отведена във ВМА, гр.София, а св.М.С. - в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. Въпреки
проведеното лечение, вкл. и оперативно С. П. починала на 09.02.2017г.
Съгласно изготвената
съдебно-медицинска експертиза на труп, причината за смъртта на П. е
тежката съчетана черепно-мозъчна травма (контузия на лява теменна област на
главата, контузия на мозъка с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен
оток, хематом под твърдата мозъчна обвивка и морфологични промени, като при
дифузни аксонални увреди) и гръдно-коремна травма (контузия на гръдния кош и
поясната област вляво, контузия на бял дроб с излив на кръв и навлизане на
въздух в дясната половина на гръдната кухина, наложили торакоцентиза) с
контузия на мозъка и белите дробове. Според вещото лице е налице пряка причинна
връзка между установените увреждания след ПТП и смъртта на П..
Съобразно
заключението по съдебно-мединската експертиза, на пострадалата М.С. в резултат
на ПТП е причинено открито счупване на 3-та метакарпална кост на лявата ръка и
изкълчване в метакарпо-фалангеалната става на 2-ри пръст на лявата ръка с
разкъсване на ставната капсула и нараняване на сухожилия на сгъващите втория
пръст сухожилия, наложило извършването на оперативна интервенция за зашиване на
наранените тъкани и фиксиране на изкълчените и счупените кости, които
наранявания при оздравяване без усложнения както по отделно, ката и в своята
съвкупност водят до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за
срок повече от 30 дни.
Според
заключението на единичната авто-техническата експертиза, причината за
настъпването на ПТП са субективните действия или бездействия на подсъдимия И. с органите за управление на л.а.,
довели до движение с висока скорост и удар в движещия се в дясно отпред
автомобил.
Видно от
заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза, мястото на удара
между л.а. марка „БМВ“, модел „ЗЗ0 Д“ и л.а. „Фолксваген“ по широчината на
пътното платно е от 4,5-5,5м вдясно от левия край на платното за движение и на
90-92м преди линията на ориентира – по дължината на пътното платно. Скоростта
на л.а., управляван от подсъдимия в района на произшествието е била от около
158км/ч, а в момента на удара в порядъка на 155км/ч, тази на л.а. „БМВ 560 X“,
управляван от св.А.Л. – около 170 км/ч, а на л.а. „Инфинити“ и л.а.
„Фолксваген“, модел „Поло“ от порядъка на 80км/ч. Според експертите, изготвили
това заключение, опасната зона за спиране на л.а. „БМВ 560 X“ е около 267м, на
„БМВ ЗЗ0 Д“ – от порядъка на 235м, а съответно при движение с разрешена скорост
от 80км/ч – около 75м.
Според
експертизата, водачът на л.а. „БМВ 560 X“ в момента, когато е възприел маневрата
за навлизане в лявата пътна лента на л.а. „Инфинити“ не е имал техническа
възможност да намали скоростта си до скоростта на л.а.„Инфинити“, да спре и да
предотврати удара. В конкретния случай надлъжната безопасна дистанция между
л.а. „БМВ 560 X“ и л.а. „БМВ 330 Д“ е следвало да бъде не по-малка от 76 м, при
спазването на която, своевременно възприемане на спиращия пред него автомобил и
адекватна реакция с аварийно спиране, подсъдимият И. е имал техническа възможност да предотврати евентуален удар с л.а.
марка „БМВ“, модел „560 X“.
Съгласно
становището по тази експертиза, основната причина за настъпване на
произшествието е субективното поведение на двамата водачи - св.А.Л. и подсъдимия
И., които са се движили със скорост,
значително (около два пъти) превишаваща разрешената в конкретния пътен участък скорост
от 80 км/ч и субективните им действия с органите за управление на автомобилите,
довели до загуба на управляемост и последвалите удари с л.а. марка „Инфинити“ и
л.а. марка „Фолксваген“. При движение на двата автомобила „БМВ“ с разрешената в
конкретния пътен участък скорост 80 км/ч не би възникнала необходимост от
намаляване на скоростта и удари не би имало. Според експертите подсъдимият И. е могъл да предотврати удара с л.а.
„Фолксваген“ като предприеме аварийно спиране в своята пътна лента (лявата),
без да навлиза в средната пътна лента на л.а. „Фолксваген“ като от своя страна
водачката на л.а. „Фолксваген“ - С. П. не е имала техническа възможност да
предотврати удара от л.а. „БМВ 330 Д“.
По доказателствата:
Така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз
основа на приобщените от съда гласни
доказателства, инкорпорирани в процеса посредством направеното от
подсъдимия И. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК пред съда, както и чрез показанията на пострадалата М.С. (л.28-29 от т.1 от досъдебното
производство), св.В. В.(л.30 от т.1 от досъдебното производство), св.А.Л. (л.35-36
от.1 от досъдебното производство), св.Р.К.(л.91 от т.1 от досъдебното
производство) и св.Е. П. (л.92 от т.1 от досъдебното производство).
На първо място следва да се посочи, че част от
посочените в досъдебното производство свидетели не са възприели механизма на
настъпване на процесното ПТП, доколкото не са очевидци, а в родствени връзки с
почината П. - св.С.П. (л.114 от т.2 от досъдебното производство), св.К.Б.
(л.116 от т.2 от досъдебното производство) и св.И.М. (л.118 от т.2 от
досъдебното производство), поради което и показанията им логично не носят доказателствена стойност и
не се нуждаят от доказателствено обсъждане.
С известно
доказателствено значение за препотвърждаване механизма на ПТП са показанията на
св.Р.К.и св.Е. П., които изводимо от заявеното от тях са възприели
местоположението на ударилите се четири МПС след случилото се –л.а. марка
„БМВ“, модел „560 X“ – в билборд, съответстващо на обективираното в Протокол за
ПТП №1673287/04.01.2017г.
и АУАН, съставен на св.Л., и останалите три превозни средства – в крайна дясна
лента, преобладаващо в унисон със заключението по коплексната медико авто-техническа
експертиза и показанията на участниците в ПТП – св.Лазров и св.В., констативния
протокол и показанията на пострадалата С.. Именно поради този съзрян унисон,
вкл. и с даденото самопризнание от подсъдимия, съдът причисли показанията на
тези двама свидетели към доказателствената съвкупност в подкрепа на обвинението.
Безспорно обаче не се касае за свидетели-очевидци.
Съдът не намира основания да
се съмнява в показанията на пострадалата – св.М.С., независимо от придобитото
качество на част. обвинител в процеса. Съдът ги счита за добросъвестно дадени,
логични и последователни, а също и за подкрепящи се от писмените доказателства
и доказателствени средства /констативен протокол, протокол за оглед на
местопроизшествие/ и най-вече от съдебно-медицинската експертиза за състоянието
й, комплексната медико-автотехническа експертиза, медицинската документация от
лечебното заведение и показанията на изброените по-горе свидетели. Това е така
и поради обстоятелството, че пострадалата е разпитвана непосредствено след
случилото се, когато споменът за него е най-ярък, а възможността за привнасяне
на факти – най-малка. Доколкото според заключението на съдебно-медицинската
експертиза липсват данни С. да е изпадала в безсъзнание, въпреки твърденията в
показанията й, СГС не намира основания за констатиране на такива непълноти или
хаотичност в разказа й, които да се дистанцират от наведеното като факти в
обвинителния акт. Следва да се отчете емоционалното състояние, в което се е
намирала свидетелката, което няма как да не е дало отражение върху възприятията
й.
На внимателна преценка,
въпреки характера и вида на развилото се пред СГС производство подлежат
показанията на останалите двама водачи, участвали в другото ПТП – св.В. В.и
св.А.Л., доколкото защитата насочва тезата си до това и тези лица да имат пряко
и непосредствено участие в причината за настъпването на ПТП между л.а. на
подсъдимия и този на починалата П.. Същите освен това дават сведения от първа ръка за състоянието
на пътя, местоположението на превозните средства на пътното платно, за собствените
си действия, за това на останалите участници в движението, в частност на подсъдимия,
мястото на настъпване на ударите и т.н. Поради това посредством показанията си св.В.и
св.Л. внасят важни
факти за изясняване на действително стеклата се обстановка. В заявеното от тези
две лица прозира до известна степен желание за омаловажаване на собствено
противоправно поведение. В такава посока св.А.Л. набляга в разказа си на
неправомерна според него маневра на св.В./заявено между впрочем и пред св.К. и
св.П. след ПТП/. На диаметрално противоположно становище е св.В., който вижда
причината за ПТП в поведението на Л..
Следва да се посочи, че с
оглед цялостно изясняване на ситуацията, разследващите органи е било възможно
да разпитат и други участващи в ПТП лица – например Й. П., пътувала в л.а. „Инфинити“,
или да установят други очевидци на ПТП, но доколкото това не е сторено, а по
принцип начина на настъпване на ПТП не се оспорва от подсъдимия, съдът прие, че
показанията на св.В.не са далеч от обективно настъпилите събития. Както беше
отбелязано и по-горе, показанията му намират унисон в Протокола за ПТП, АУАН,
съставен на св.Л., протокола за оглед на местопроизшествие със скица и
фотоалбум към него и най-вече комплексната медико- автотехническа експертиза.
Въпреки субективната
преценка за причината за ПТП между л.а. „Инфинити“ и л.а. „БМВ“, модел „560
X“, не се констатират разлики във фактите относно посоката на движение,
влажността на пътната настилка, местоположението на всички л.а. след двете ПТП в
показанията на св.В.и св.Л.. Драстично е разминаването между отразеното от св.Л.
досежно скоростта, с която твърди да е управлявал л.а. В тази им част, за да ги
отхвърли, съдът се довери на обективираното в комплексната медико
авто-техническа експертиза, базираща се на специални знания на изявени
специалисти в тази област, ползващи съвременните научни постижения. Няма как
скоростта на Л. да е по-ниска от тази на подсъдимия, при все, че последният е управлявал
МПС зад това на св.Л., т.е в никакъв случай скоростта на Л. не би могла да е в
порядъка на 100-110км/ч, както твърди той. Ето защо, отразеното в обивинителния
акт досежно скоростта на превозните средства на всеки един от тримата водачи се
подкрепя по недвусмислен начин от доказателсвения материал и в тази им част
показанията на Л. от досъдебното производство са недостоверен източник на
факти.
Дали л.а.
„Инфинити“ е предприел несъобразена с пътната обстановка маневра „престрояване“
в лентата за движение на св.Л. или поради високата скорост на л.а. „БМВ“, модел „560 X“,
В.не е имал обективна възможност да го види в по-ранен момент, според този
съдебен състав не е от такова съществено значение, особено с оглед признаване
на обективираните в обвинителния акт факти от подсъдимия. Само следва да се
отбележи, че в подкрепа доводите на св.В.е не само заключението на комплексната
медико-автотехническа експертиза, но и съставеният АУАН на св.Л. за нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, по който липсват данни да е възразил и протокола за ПТП
№1673287/04.01.2017г. със скица.
В случая
безспорно е обаче, че зад превозното средство на св.Л. се е движил л.а. на
подсъдимия И., също подобно на него
с неразрешена скрост, който след като е възприел рязкото намаляване на
скоростта от страна на л.а. „БМ0 560Х“, обективирано в светещи стопове, е предприел аварийно
спиране, ведно с отклоняване на волана вдясно. По този начин, навлизайки в
съседната пътна лента, с лявата си част, загубвайки напречната си устойчивост, л.а.
на подсъдимият е ударил с предната си челна част в лявата половина л.а.
„Фолксваген“, модел „Поло“, движещ се по това време там, управляван от П., в
резултат на което ПТП е настъпила смъртта на първата и телесната повреда от
посочения в обвинителния акт вид на св.С..
На тази база, както ще бъде
посочено и по-долу, не може да се дискредитира напълно тезата, че поведението и
на водачите А.Л. и В. В.също стои до известна степен в причинна връзка с
настъпилото и между л.а. на подсъдимия и на починалата ПТП, тъй като според
данните в комплексната медико-автотехническа експертиза, водачът на л.а.
„Инфинити“ е предприел маневрата, когато л.а. „БМВ“, модел „560Х“ се е намирал
на разстояние от 103м зад него, при обективна невъзможност В.да възприеме, че л.а.
„БМВ“ на това разстояние се движи със скорост от около 170км/ч. Друг е въпроса,
че пак според заключението на тази експертиза, която не се оспорва от която и
да било от страните, предвид развилото се производство пред СГС, основната
причина за ПТП е високата скорост на двете превозни средства марка „БМВ“,
управлявани съответно от Л. и подсъдимия И..
Всъщност, следва да се подчертае, че до голяма степен механизма на ПТП,
обективиран в комплексната медико-автотехническа експертиза е на база
показанията на свидетелите, цитирани по-горе. Дадените от тях показания са в пълен
унисон и с обективираното в протокола за оглед на местопроизшествие и най-вече в
комплексната медико-автотехническа експертиза.
Еднопосочност в показанията
на всички свидетели, съдът видя в посочването от тях на приблизителния час на
настъпване на ПТП, което корелира както с отразеното в констативния
протокол №К-10/04.01.2017г., така и с писмото от писмо от МВР, дирекция „Национална система 112“,
онагледяваща часовете, в които различни лица са сигнализирали на тел.112,
коректното място, състоянието на превозните средства и др.
Съдът приема
за относими и достоверни по отношение изяснената по-горе фактология и следните годни писмени доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство и
еднозначно подкрепщи даденото от подсъдимия самопризнание: Констативен протокол
№К-10/04.01.2017г. (л.6 от т.1 от досъдебното производство), Протокол за оглед
на местопроизшествие със скица и фотоалбум (л.9-21 от т.1 от досъдебното
производство), писмо от МВР, дирекция „Национална система 112“ (л.58 от
т.1 от досъдебното производство), АУАН№722572/04.01.2017г.,
съставен на св.А.Л., скица и протокол за ПТП №1673287/04.01.2017г. със снимки на
л.а. на св.Л. и св.В.(л.61, л.62 и л.65-70 от т.1 от досъдебното
производство), писмо от СДВР, отдел „Пътна полиция“ и справка
картон на И. (л.141-142 от т.1 от
досъдебното производство), разпечатки от извършена проба с алкотест дрегер и за
преминаване на проверка на техническото средство (л.145-147 от т.1 от
досъдебното производство), протокол за доброволно предаване на оптичен носител,
съдържащ запис от камера, находяща се на ул.“Околовръстен път“ (л.3 от т.2 от
досъдебното производство), препис-извлечение от акт за смърт на С. П. (л.7 от т.2
от досъдебното производство), медицинска документация от
ВМА относно починалата С. П. (л.15-83 от т.2 от досъдебното производство), писмо
от Столична община относно максимално разрешената скорост, ведно с приложени копие
на схема на организацията на движение на Околовръстен път, в отсечката
бул.“Черни връх“ и бул.“България“ в райна на бензиностанция „Еко Бояна“ (л.84-91
от т.2 от досъдебното производство), удостоверение за родствени връзки на
починалата С. П. (л.122 от т.2 от досъдебното производство).
Така цитираните
писмени доказателства и средства за събирането им са безпротиворечиви по
отношение на фактите, подлежащи на доказване. Същите са надлежно изготвени при
пълно спазване принципите, заложени в НПК, поради което съдът счете за
безпредметно обсъждането им в детайли.
Настоящата
инстанция прие за достоверно отразеното от в.л. Елка И. в изготвената
съдебно-медицинска експертиза касателно телесните увреждания на пострадалата М.С.
(л.102-105 от т.1 от
досъдебното производство), тъй като съответства както на показанията на самата
пострадала, така и на самопризнанието на подсъдимия и всички инкорпорирани в
процеса писмени доказателства от медицинското заведение, в което е престояла.
Първостепенният съд приема
за обоснована и обективна извършената съдебно-медицинска експертиза на труп (л.77-84
от т.1 от досъдебното производство), изготвена от лице с необходимите специални
знания, поради което и я кредитира в цялост. Заключението по същата е логично
продължение на констатациите по първоначалната съдебно-медицинска експертиза на
П. (л.43-45 от т.1 от досъдебното производство), изготвена в момент, когато
последната е била все още жива и дава основание за безкритично приемане на
фактите в обвинителния акт.
Експертът подробно е описал
причинените на пострадалата П. физически травми, довели и до нейната кончина.
Като причина за настъпилата смърт, вещото лице е определило тежката
съчетана черепно-мозъчна травма (контузия на лява теменна област на главата,
контузия на мозъка с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток,
хематом под твърдата мозъчна обвивка и морфологични промени, като при дифузни
аксонални увреди) и гръдно-коремна травма (контузия на гръдния кош и поясната
област вляво, контузия на бял дроб с излив на кръв и навлизане на въздух в
дясната половина на гръдната кухина, наложили торакоцентиза) с контузия на
мозъка и белите дробове. При тези констатации няма как да не бъде споделен
извода на вещото лице за наличие на пряка причинна връзка между установените
увреждания след ПТП и смъртта на П..
Съдът няма
основания за дискредитиране и прие в основата на доказателствените си изводи в
подкрепа на обвинението и заключението на единичната авто-техническа експертиза
от досъдебното производство (л.37-41 от т.1 от досъдебното производство) на
в.л. инж.П.Д., макар и работила по първоначални данни. От съдържанието на
коментираната експертиза безспорно се установява, че причината за настъпването на ПТП са
субективните действия или бездействия на подсъдимия И. с органите за управление на л.а., довели до движение с висока
скорост и удар в движещия се в дясно отпред автомобил.
Не на последно
място като изготвено с нужната задълбоченост и ниво на специални знания,
съставът на СГС кредитира и заключението на приложената в досъдебното
производство комплексна медико-автотехническа експертиза (л.111-133 от т.1 от досъдебното
производство). От съдържанието на същата, предвид разнородния й характер, се
препотвърждава причината за смъртта на пострадалата, който извод не е променен
от по-рано анализираната съдебно-медицинска експертиза на труп, при все, че е
изготвена от едно и също вещо лице.
Отделно от
това от експертизата се установява мястото на удара /онагледено и със съответен
снимков материал и скица/, посочено по-горе, скоростта, с която подсъдимият И. е управлявал автомобила си,
изчислена преди и към момента на съприкосновението /удара/ - съответно около 158 км/ч и в порядъка на
155 км/ч, а също и на останалите превозни средства - л.а. „БМВ 560 X“ – около
170 км/ч, на л.а. „Инфинити“ и л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ от порядъка на
80км/ч, както и механизма на процесното ПТП. Последният между впрочем е отразен
и в обвинителния акт и се подкрепя и от показанията на почти всички водачи, с
обективираните по-горе нюанси и протокола за оглед на местопроизшествие,
констативния протокол и не на последно място от самопризнанието на подсъдимия и
др. За коректно изчислени настоящият съдебен състав прецени и определените от
вещите лица параметри на опасната зона за спиране на управляваното от
подсъдимия МПС – при скорост на автомобила от 158 км/ч - в рамките на 235м, а
при съблюдаване на разрешената за посочения участък скорост от 80км/ч - 75м.
Отделно от това, тримата експерти са счели, при надлъжна безопасна дистанция
между л.а. „БМВ 560 X“ и л.а. „БМВ 330 Д“ не по-малко от 76 м, ведно със своевременно
възприемане на спиращия пред него автомобил и адекватна реакция с аварийно
спиране, подсъдимият И. е имал
техническа възможност да предотврати евентуален удар с л.а. марка „БМВ“, модел
„560 X“.
Визираната
експертиза на още едно основание подкрепя тезата на СГП, наведена в
обвинителния акт, че основната причина за настъпване на ПТП е управлението на
л.а. от страна на подсъдимия И., а и
на св.Л. със скорост значително (около два пъти) превишаваща разрешената в
конкретния пътен участък скорост от 80 км/ч и субективните им действия с
органите за управление на автомобилите, довели до загуба на управляемост и
последвалите удари с л.а. марка „Инфинити“ и л.а. марка „Фолксваген“. В
заключение, съдът споделя и изводите на в.л. П. и Т., че при движение на двата автомобила
„БМВ“ с разрешената в конкретния пътен участък скорост от 80 км/ч не би възникнала
необходимост от намаляване на скоростта и удари не би имало. Според експертите
подсъдимият И. е могъл да
предотврати удара с л.а. „Фолксваген“ като предприеме аварийно спиране в своята
пътна лента (лявата), без да навлиза в средната пътна лента на л.а.
„Фолксваген“ като от своя страна водачката на л.а. „Фолксваген“ - С. П. не е
имала техническа възможност да предотврати удара от л.а. „БМВ 330 Д“. До визираните
еднозначни изводи е достигнато след задълбочен и прецизен анализ, който може да
бъде проследен в изготвената експертиза и напълно се споделя от настоящия
съдебен състав.
Съдът не
намери, че стои в подкрепа на обвинението заключението по видео-техническата
експертиза по Протокол №154-Ф/2017 от 03.04.2017г. (л.94-97 от т.1 от досъдебното производство), която онагледява, че 22:42:53часа в
крайна лява лента с видимо висока скорост две МПС да изпреварват друг л.а., тъй
като не само е налице разминаване в приблизителния час на настъпване на ПТП, но
и поради липсата на каквато и да е възможност за индетифициране на двете
превозни средства.
В заключенията на цитираните
по-горе експертизи с изключение на последната се наблюдават обстоятелства от
решително значение за главния факт. Този способ за събиране и проверка на
доказателствата изяснява еднозначно механизма на възникване на ПТП, скоростта
на движение на автомобилите и мястото на инициалния удар. Изброената категория
въпроси са включени в предмета на доказване по чл.102, т.1 от НПК, които поради
своето естество се обуславят от специални знания и предполагат задължително
назначаване на експертиза. За да ги кредитира напълно, съдът отчете от една
страна, че вещите лица притежават специална компетентност и познания за
обстоятелствата от главния факт, които съдът няма, а също и че са използвали
целия наличен доказателствен материал на досъдебното производство.
В обобщение приетата
фактология относно движението на автомобилите, скоростта на придвижването им,
мястото на удара и цялостния механизъм на възникване на ПТП се очертава като
единствено възможната от логическата взаимовръзка на обективните факти.
Констатация за
необременото съдебно минало на подсъдимия И.,
съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като писмени
доказателства справка за съдимост (л.72 от т.1 от досъдебното производство), а
също и инкорпорираната в хода на съдебното следствие.
Извън изчерпателно
изброените по-горе писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените си
изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и
излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл
неотносими. С оглед безпротиворечивостта на доказателствения материал
по-подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл.305, ал.3, изр.2 от НПК (в
тази връзка вж. и чл.373, ал.3 от НПК, съгласно която разпоредба съдът в
мотивите на присъдата се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят).
На основата на така
изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият
А.В.И. е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“а“ и б.“б“, вр.
ал.1, б.“б“ и б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В
действителност от обективна страна на база на
анализираните по-горе гласни и писмени доказателства, доказателствени средства
и способи за проверка, може да се направи категоричния извод, че на
04.01.2017г. около 21.45 часа в гр.София при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „330Д” с рег.№********, движейки се
в крайна лява лента на ул.“Околовръстен път” с посока от бул.“Черни връх” към
бул.“България” и в района на бензиностанция „Еко-Бояна” подсъдимият А.И. е нарушил
правилата за движение, както следва:
-
чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от Закона за движението по пътищата: “Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1 /...водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в км/ч: от категория „В” в населено място е забранено да превишава 50км/ч.”/,
това се сигнализира с пътен знак“ -
съгласно
чл.47, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП - пътните знаци за въвеждане на
забрана имат следните изображения и наименования: пътен знак В26 „Забранено е
движение със скорост по-висока от означената - 80 км/ч”, като И. се е
движил със скорост от порядъка на 158 км/ч.;
-
чл.25,
ал.2, изр.1-во от Закона за движението по пътищата: „При извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея”
и реализирал пътнотранспортно
произшествие с попътно движещия се лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Поло” с рег.№********с водач С. Й. П., като се движил с превишена скорост от
порядъка на 158 км/ч. и навлезнал частично в съседната, средна пътна лента без
да пропусне движещия се по нея лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло” с
рег.№********, в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на едно лице и смърт на друго лице, както следва:
- смърт на С. Й. П. - починала на
09.02.2017г., като основна начална причина за настъпване на смъртта на П. е
тежка съчетана черепно-мозъчна травма (контузия на лява теменна област на
главата, контузия на мозъка с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен
оток, хематом под твърдата мозъчна обвивка и морфологични промени, като при
дифузна аксонални увреди) и гръдна травма (контузия на гръдния кош и поясната
област вляво, контузия на бял дроб с излив на кръв и навлизане на въздух в
дясната половина на гръдната кухина, наложили торакоцентиза) с контузия на
мозъка и белите дробове, които са в пряка, непрекъсваща се причинно-следствена
връзка между установените травматични увреждания след пътно-транспортното
произшествие и настъпването на смъртта;
- средна
телесна повреда на М.С.С. - пътник в лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Поло” с рег.№********, изразяваща се в открито счупване на 3-та метакарпална
кост на лявата ръка и изкълчване на ставната-фалангеална става на 2-ри пръст на
лявата ръка с разкъсване на ставната капсула и нараняване на сухожилията на
сгъващите втория пръст сухожилия, наложило извършването на оперативна
интервенция за зашиване на наранените тъкани и фиксиране на изкълчените и
счупените кости, при оздравяване без усложнения както по отделно, ката и в
своята съвкупност реализират критериите на медико-биологичния признак трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни.
Подсъдимият И. е годен субект на престъплението,
тъй като е привел в действие механизмите и уредите на моторното превозно средство
– лек автомобил по смисъла на § 6, т.11 и т.12, б.“а“ от ДР на ЗДвП. В качеството си на водач на
ППС и участник в движението със своите действия /управление с превишена скорост
и неправилно извършване на маневра/ и бездействието си /плод на субективна
преценка/ И. не е могъл да
предотврати настъпилото ПТП, което е бил длъжен да стори, ако е съблюдавал
стриктно правилата за движение, в резултат на което е причинил смъртта на С. П.
и средна телесна повреда на пострадалата М.С..
С оглед бланкетния характер на
нормата, за изпълването на която е подсъдим И., съдът счете, че правилно СГП го е привлякла да е нарушил
визираните в обвинителния акт правила за поведение. Подсъдимият И. е нарушил правилата за движение именно на горецитираната норма на чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Несъобразяването
с тази разпоредба е в пряка причинна връзка с невъзможността на подсъдимия да
овладее превозното си средство при възникнала необходимост от аварийно спиране,
довело до рязкото отклоняване на л.а., последващия сблъсък с друг попътно
движещ се в съседната пътна лента л.а., в резултат на което на водачката С. П.
са причинени увреждания, несъвместими с живота, а на пострадалата С. – средна
телесна повреда. Приблизителната скорост на управляваното от подсъдимия И. МПС - 158 км/ч, съдът изведе от
заключенията на подробно коментираната комплексна медико-автотехническа
експертиза и корелиращите с нея показанията на свидетели, протокола за оглед,
констативния протокол и отчасти самопризнанието на подсъдимия. За да счете, че
се касае за драстично превишена скорост, над разрешената в посочения участък,
съдът се позова на обективираното в писмото от Столична община относно
максимално разрешената скорост, ведно с приложени копие на схема на
организацията на движение на Околовръстен път, в отсечката бул.“Черни връх“ и
бул.“България“ в райна на бензиностанция „Еко Бояна“. Визираното нарушение е в
причинна връзка с указаното правило в нормата на чл.47, ал.3 от Правилника за
прилагане на ЗДвП, доколкото пътният знак В26 забранява движение със скорост
по-висока от означената, която в случая е била 80 км/ч, видно от приобщеното писмено
доказателство от Столична община. От анализа на вещите лица, направен в комплексната
медико-автотехническа експертиза, СГС взе и обективно наличните данни за скоростта
в момента на удара, а не на последно място и възможността за предотвратяването
му, при управление с разрешената за този участък скорост, което недвусмислено
сочи на извод за виновно поведение от страна подсъдимия, несъобразявайки се със
задължението си по чл.21, ал.2 от ЗДвП като водач на МПС.
Тази инстанция възприе за резонна
и правната квалификация, отразена в обвинителния акт на СГП, а именно
подсъдимият И.
да е нарушил и
разпоредбата на чл.25, ал.2, изр.1-во от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея”. Според чл.76, ал.1
от ППЗДвП „маневра“ е изменение на положението на пътното превозно средство
спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в
съседна пътна лента, завиване и други подобни“. Задължителната преценка за безопасността на извършваната маневра спрямо всички
останали участници в движението, които могат да бъдат засегнати и увредени, е
именно на водача, предприемащ маневрата, свързана с отклоняване надясно по платното за движение и в частност с преминаване в друга пътна лента. В настоящия казус,
подсъдимият И. с цел запазване на
собствения си живот, е неглижирал това правило за поведение, като рязко е
отклонил автомобила вдясно, предизвиквайки ПТП с движещия се с разрешена
скорост л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ в съседната пътна лента.
Несъобразяването с правилата,
указани в нормите на чл.21, ал.2, вр. ал.1 и чл.25, ал.2, изр.1-во от ЗДвП, както и при липсата на данни по
делото за наличието на такова психическо състояние у дееца, което да го е
лишило от възможността да изведе в съзнанието си представи за
общественоопасните последици от деянието, мотивира градският съд да приеме, че
с поведението си подсъдимият А.И. е причинил смъртта на
пострадалата С. П. и настъпилата средна телесна повреда на пострадалата М.С..
Претърпените от пострадалата С. травми
са нарушили ежедневния ритъм на живот и работа на жената в трудово активна
възраст. Изложеното заключение в съдебно-медицинската експертиза и ползваните
от вещото лице-съдебен медик писмени материали и лични възприятия относно
причинените на пострадалата С. травматични увреждания съответстват по медико-биологичния
си и правен характер на изложеното и в ППл на ВС №3 от 27.09.1979г. по н.д. №
6/1979г., тъй като са довели респективно до трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок повече от 30 дни и субсумират изискуемата от
чл.343, ал.3 от НК средна телесна повреда /чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК/.
Доколкото по делото не се
установява друга причина за настъпване на съставомерните два резултата -
смъртта на П. /съдебно-медицинска експертиза на труп/ и средната телесна
повредана св.С., следва да се приеме, че същите се намират в пряка
причинно-следствена връзка с допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата
за движение по пътищата, довели до настъпване на ПТП (р.№176 от 11.05.1987г.,
III н. о.). Дори и да се счете, че и поведението на други водачи стои в
причинна връзка, следва да се подчертае, че всяко наказателно-отговорно лице
отговаря за собственото си противоправно поведение, още повече когато стои в
причинна връзка с настъпилия запретен от НК резултат. В случая, очертан от нормите
на чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“а“ и б.“б“, вр. ал.1, б.“б“ и б.“в“, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От субективна страна подсъдимият И. не
е предвиждал общественоопасния характер на деянието си и неговите
общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати (чл.11,
ал.3, пр.1 от НК),
т.е. е действал виновно, при проявена непредпазливост /”несъзнавана непредпазливост”,
небрежност (negligentia)/. В съответствие с изискванията на т.5 от
ТР№2/22.12.2016г. по т.д.№2/2016г., съдът прие, че несъзнателната
непредпазливост на подсъдимия И.
се изразява в
липса на представи за настъпилото общественоопасно деяние, но въпреки това за И. е било психически възможно да
предвиди неблагоприятените последици от своето поведение. Възможността да
предвиди последиците, съдът открива и в обстоятелството, че И. е с шофьорски опит, независимо от
младата му възраст, който би следвало да е изградил определени навици у същия с
оглед не само спазване правилата, установени в ЗДвП, но и с оглед възможността
му да прецени и реагира при настъпили чрезвичайни ситуации. Нещо повече,
основно задължение на водачите, именно с което не се е съобразил И., е да управляват МПС с посочена с
пътен знак скорост за движение в съответен пътен участък /чл.21, ал.2, вр. ал.1
от ЗДвП, вр. чл47, ал.3 от ППЗДвП/, при съблюдаване на задължението си, указано
в чл.25, ал.1 от ЗДвП. В подкрепа на този извод следва да се отбележи и
заключението на комплексната
медико-автотехническата експертиза досежно предотвратимостта на
удара, ако подсъдимият
беше управлявал МПС с разрешена скорост и като извърши аварийно спиране в
своята пътна лента, без да навлиза в съседната /отговор на задача 9.1 и 9.3/.
Съдът в този му състав не се
солидаризира с доводите на частното обвинение за това, че подсъдимият И.
е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици, т.е
действал е при самонадеяност или умисъл като необосновано се е надявал да ги
предотврати,
уповавайки се на качествата на управлявания от него автомобил и на опита, който
има като водач. По делото не са налице фактически данни в подкрепа на
становище, че И. е предвиждал
общественоопасните последици от действията си. Следователно не са относими
форми като евентуален умисъл и съзнавана непредпазливост - престъпна
самонадеяност - в чиито характеристики е заложено деецът да има субективна
представа какво би последвало от действията му - чл.11, ал.2 и ал.3 предл.2 от НК. Не се установяват никакви данни подсъдимият И. да
е имал съзнателно намерение и подбуди, несъобразявайки се с правилата за
движение, да причини смъртта на напълно непозната жена и телесна повреда на друга.
Необходимо е да се даде превес на законовите правила за изграждане на вътрешно
убеждение по доказателствата и на разума при оценката на фактите. Не са налице
доказателства подсъдимият И. да е
съзнавал предстоящото и да е мислил да го предотврати. Допуснатите нарушения на
правилата за движение сами по себе си не предопределят яснота за субективните
представи в дееца, осъществяващ престъпно поведение.
Липсва основание за преценка
хипотезата на чл.15 от НК, доколкото самият подсъдим е имал неправомерно
поведение, свързано с нарушаване на правилата за движение, свързани особено със
скоростта. При това положение той сам се поставил в състояние на невъзможност
да избегне удара.
По изложените съображения
подсъдимият А.В.И. на осн. чл.303, ал.2 от НПК беше
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено по непредпазливост
престъпление по чл.343,
ал.4, вр. ал.3, б.“а“ и б.“б“, вр. ал.1, б.“б“ и б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3
от НК при допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.2, вр. ал.1 и чл.25, ал.2, изр.1-во от ЗДвП.
Съдът в този му състав не намира
основания за преценка необходимост от оправдаване на подсъдимия по обвинение за
това престъплението да представлява „особено тежък случай“, както настоява
прокурора в пледоарията си. Както беше посочено и в разпоредителното съдебно
заседание по повод аналогично твърдение на защитата, по делото липсва какъвто и
да било факт, както във обстоятелствената, така и в диспозитивната част, който
да насочва към такъв извод. Коректният преглед на обвинителния акт, фактите по
който бяха напълно признати от подсъдимия, навежда на причинени по
непредпазливост смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго, посредством
нарушение на правила за движение от ЗДвП. Липса фактическо или правно обосноваване
на чл.93, т.8 от НК.
Възможността
за двояко въприемане на предложения,
алтернативи и други от даден нормативен акт при обозначаването им в цифровата
квалификация, в случая НК, е основание в чл.26, ал.2 от
Указ №883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за
нормативните актове, да е указано, че „членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от
букви“,
с което се изключва необходимостта за допълнително прецизиране на съответното
предложение и алтернатива, именно с цел да не бъде допуснато объркване. Именно
по тези съображения, липсват както основания за оправдаване на подсъдимия по
част от предложената от прокурора правна квалафикация, така и за приложение на
чл.304 от НПК касателно несъществуваща правна квалификация за „особено тежък
случай“.
По
наказанието:
За стореното от И. законодателят е предвидил наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3
/три/ до 15 /десет/ години както към момента на извършване
на деянието, така и понастоящем и кумулативно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ на осн. чл.343г от НК.
Съгласно нормата на чл.58а, ал.1
от НК, изм. ДВ. бр.26 от 06.04.2010г., при постановяване на осъдителна присъда
в случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „Лишаване от
свобода”, като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК и намалява така
определеното наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай производството
пред първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.371,
т.2 от НПК като подсъдимият И.
призна изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт
като, доколкото същите се подкрепят еднозначно от останалите доказателства по
делото, съдът с нарочно определение постанови, че няма да събира други
доказателства, а ще се ползва от събраните в рамките на досъдебното
производство. В такъв случай съдът е задължен да приложи разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК. На следващо място обаче нормата на чл.58а, ал.4 от НК
изисква в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1 и условията
на чл.55 от НК, съдът да прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за
дееца.
При индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия И., съдът
не намира да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства по
смисъла на чл.55, ал.1 от НК, които да предопределят и най-лекото предвидено
наказание като несъразмерно тежко. И това е така, защото съдът е задължен да
приложи чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия наказание под най-ниския
предел на предвиденото наказание в закона само когато направи фактическа
констатация, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи
обстоятелства или че има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които
само за себе си не може да се оцени като изключително, на следващо място -
правен извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно
тежко, защото има значително по-ниска степен на обществената опасност на
деянието и дееца от типичната за този вид престъпност с оглед конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението,
особеностите на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона кумулативно и едновременно.
В настоящия казус, раглеждащият делото съд не констатира обстоятелства от
посочения вид, които да обосновават налагането на наказание под
законоустановения минимум.
При индивидуализация размера на наказанието на подсъдимия И., съдът отчете
като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото
му съдебно минало.
Прав е
повереникът - адв.Д., че както морала, така и НК, а не Конституцията, запретява
под страх от наказателна отговорност извършването на виновно противоправно и
наказуемо деяние от наказателно-отговорен субект, несъблюдаването на което
задължение води до възможност държавата да наложи углавно наказание на
извършилото го лице. Да се приеме обаче, че нарушаването на това задължение е
отегчаващо вината обстоятелство, доколкото се състои в самото извършване на
престъплението, за което деецът носи наказателна отговорност, е трудно
приемливо. Факт е, че към датата на извършване на деянието, за което
подсъдимият беше осъден, същият и с чисто съдебно минало и е трудно да се
аргументира, че съществува съдебна практика в обратната насока.
СГС
съобрази изразеното искрено съжаление за случилото се, заявено от подсъдимото лице при
упражняване правото му на лична защита, вкл. и при разпита му като обвиняем
/л.112-113 от т.2 от досъдебното производство/, изключително младата му възраст
към датата на извършване на деянието и понастоящем, фактът, че е студент, учи,
очертаващи се като добри негови характеристики.
Трайна и последователна е
практиката на ВКС младата възраст на дееца да се отразява като смекчаващо
вината обстоятелство, поради което и доводи в обратна насока й противят. Младежката
възраст на дееца може да се преценява като смекчаващо обстоятелство през призмата
на недостатъчно укрепнала психика, проявено младежко лекомислие, недооцененост
на ситуация, желание за себеизява и самонадеяност в действията. По делото може
да се направи извод, че подсъдимият И.
е действал при наличието на тези фактори, независимо, че е бил на двадесет и
една година. Същият изключително лекомислено е предприел не само управление на
МПС с изключително висока и неразрешена скорост, в тъмната част на денонощието,
по възлова столична улица, през зимата, при мокър път, но и с цел да запази
собственото си здраве и живот, е извършил и неправомерна маневра, постигайки
неблагоприятния и за съжаление и смъртен изход за С. П. и телесна повреда на
пострадалата М.С.. Поради това, въпреки причинените съставомерни престъпни
резултати, за които подсъдимият ще понесе наказателна отговорност, безспорно
следва да се отчете и неукрепналата му и изключително млада възраст към датата
на извършване на деянието.
На следващо място като снижаващи
отговорността обстоятелства, настоящата инстанция счете и факта, че подсъдимият
И. не е субект на сериозни административни
нарушения по ЗДвП /вж. справката от СДВР, отдел „ПП“/, както и стриктното му
процесуално поведение по време на наказателния процес, независимо от
обстоятелството, че е учил извън страната. В тази насока не могат да бъдат
споделени доводите на един от поверениците, че забавата на производството се
дължи на процесуално поведение на подсъдимия или защитата, още повече при
упражняване правото й да прави искания, произнасяне по които от страна на СГП
липсва в нарушение на задължението по чл.229, ал.3 от НПК.
Не би могло обаче да се приеме и
аргумента на защитата като смекчаващо вината обстоятелство да се отчете
изтеклия продължителен период на разследване. В действителност съгласно
практиката на ВКС и ЕСПЧ, изтеклият неразумен срок на продължаване на
производство спрямо подсъдимия представлява смекчаващо вината обстоятелство,
поради което и нарушаване правото на справедлив процес в разумен срок следва да
бъде компенсирано. Адекватна и справедлива компенсация се явява съразмерното
смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия /в този смисъл р.№711 от
22.10.2007г. по н.д.№481/2007г. на III-то н.о. на ВКС, р.№173 от
31.01.2017г. по н.д.№616/2016г., н.к., І н.о. на ВКС, р.№455 от
05.11.2013г. по н.д.№1552/2013г. на ВКС, III н.о, решение на ЕСПЧ по делото .срещу
България, решенията по допустимост по делата Пфайфър срещу България и Х. и И.
срещу България/. Случаят
обаче не е такъв. За да се прецени, че даден срок е разумен или не, ЕСПЧ поставя критерии като сложност на делото, поведение на жалбоподателя
и поведение на компетентните органи. Вън от съмнение е, че делото се
отличава със съответната сложност като се отчетат броя на превозните средства,
участвали в двете ПТП, необходимостта от изготвяне на няколко експертизи,
изискване на множество справки и документи от други институции, прилагане на
медицинска документазия, разпит на свидетели. Направените от защитата на подсъдимия искания за събиране на доказателства по никакъв начин не могат да се
отчитат като неправомерно поведение, целящо забавяне на производството, тъй
като те са израз на упражняване правото му на защита,
гарантирано както от процесуалния кодекс, така и от КЗПЧОС. В материалите по делото липсват данни за
действия на подсъдимия И., които да
са довели до съзнателно забавяне на производството. В действителност при първоначалното привличане на И. като обвиняем, същият е отразил, че
е студент и учи извън страната като е посочил сравнително точни и дълги
периоди, през които ще бъде в страната, в частност целия месец април и от м.юни
до м.октомври 2017г. Съдът в този му състав не споделя тезата на защитата за
допуснато драстично забавяне от страна на разследващите органи, което да
обосновава нарушаване на разумния срок, при все че разследването е за сериозно
по вид и характер престъпление, налагащо събирането на множество доказателства. Не може да не се отбележи
обаче, че в преобладаваща си част почти всички доказателства, доказателствени
средства и способи за проверката им са приобщени още през първата половина на
2017г., след което действията на разследващите се снижават като активност.
На следващо място, вярно е,
че подсъдимият И. е дал и показания като
свидетел, които в действителност са изполвани от вещите лица /вж. заключението
по комплексната медико-автотехническа експертиза/. Същите обаче, както е добре
известно на всички страни в процеса, не биха могли да бъдат част от
доказателствената съвкупност при настоящето качество на И. на подсъдим, нито биха могли да се разглеждат като съдействие на
разследването, тъй като задължение на всеки свидетел е да разкрие всички
обстоятелства, станали му известни и възпиети от него лично и непосредствено
/чл.120, ал.1 от НПК/. На тази база следва да се отбележи, че заключението на
комплексната медико авто-техническа екпертиза далеч не се базира единствено и
само на показанията на водача И., а и
на обективираното от св.Л. и св.В.и най-вече на сложни физични изчисления и на
всички годни писмени материли, даващи ясен поглед за мястото на настъпване на
ПТП, скорост, опасна зона, спирачни следи, задирания по пътното платно,
състояние на леките автомобили, настъпили телесни увреди на пострадалите и т.н.
Поради това и евентуален довод оказаното съдействие от подсъдимия посредством
даване на показания да бъде счетено като смекчаващо вината обстоятелство, не
може да бъде споделен от този съд.
Настоящият съдебен състав споделя
тезата, че поведението и на останалите водачи, и най-вече на св.А.Л. също стои
до известна степен в причинна връзка с настъпилото и между л.а. на подсъдимия и
това на починалата ПТП, поради което следва да се отчете като снижаващ отговорността
на подсъдимия факт. Тези си изводи първата инстанция базира на обективираното в
комплексната медико авто-техническа експертиза, че основната причина за ПТП е
високата скорост на двете превозни средства марка „БМВ“, управлявани съответно
от Л. и подсъдимия И.. Безспорно,
ако св.Л. не е управлявал своя л.а. с изключително високата, неразрешена
скорост от около 178км/ч и не бе предизвикал ПТП с движещия се пред него л.а.
„Инфинити“, нямаше да възникне необходимост от внезапно спиране на МПС на
подсъдимия и отклоняването му встрани при неправилно извършване на маневрата,
указана в чл.25, ал.1 от ЗДвП. Защо и по какви причини СГП е решила да повдигне
обвинение само на подсъдимия е преценка именно на този орган /чл.127, т.3 от Конституцията на РБългария, чл.46, ал.1 от НПК/ и не подлежи на коментар. Друг
е въпроса, че съблюдаването изискванията за движение по пътищата от страна на
подсъдимия също не е сторено, не само поради високата скорост, но и поради несъблюдавана
дистанция, неправилно предприемане на маневра, за което, доколкото стои в
причинна връзка с настъпилите два противоправни резултата, същият е в
настоящето си качество на подсъдим, и ще носи съответната наказателна, а с
надежда и морална отговорност.
Към отегчаващи вината обстоятелства,
съдът отчете, че И. е шофирал със
скорост, надвишаваща почти двойно разрешената такава в посочения пътен участък. Тук е мястото да бъде посочено, че съдебната
практика не познава понятие „изключително
отегчаващо вината обстоятелство“, за разлика от противоположното изключително
смекчаващо такова. Поради това и значително надвишаващата разрешената с пътен
знак скорост от подсъдимия в процесния участък няма как да бъде преценявана на
друга плоскост, освен като отегчаващо
вината обстоятелство, при все, че нарушаването на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП
е част от обстоятелствата от обхвата на чл.56 от НК.
Права е обаче адв.В., че неспазването
на дистанцията от страна на подсъдимия, още повече при неразумно високата
скорост, е отегчаващо вината обстоятелство, което е включено сред фактите в
обвинителния акт, които самият И.
призна и не е част от вменените му две нарушения на ЗДвП.
Няма процесуална възможност
настъпилите два противоправни резултата – смъртта и средната телесна повреда, а
не тежка, да бъдат отчетени на нов ред като отегчаващи вината обстоятелства,
тъй като вече са взети предвид от законодателя при определяне на наказанието
/чл.56 от НК/.
Съдът не споделя и позицията на
повереника на една от частните обвинителки в насока, че липсата на оказана от
страна на подсъдимия помощ спрямо пострадалата влияе негативно спрямо
осъщественото от него деяние. Друг е въпроса, ако имаше обективни данни или
обективна възможност и подсъдимият беше оказал помощ на пострадалите, същото би
могло да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство, при невъзможност за
приложение привилигерования състав на чл.343а от НК. Видно от наличните по
делото сведения, дадени от свидетелите и в писмото от СДВР, „Дирекция телефон
112“, множество лица са сигнализирали непосредствено след ПТП за случилото се.
Нещо повече, в близък порядък са дошли медицински органи, пожарна и пътна
полиция, които са предприели съответните действия, при все, че починалата е
била в изключително тежко състояние, а пострадалата - заклещена в задния край
на автомобила. Това до известна степен е направило практически невъзможно
оказването на каквато и да било помощ от присъстващите до пристигането на
органите на реда и бърза помощ. Обстоятелството дали след постъпването на двете
жени в болничните заведения, И. е
правил опити за осъществяване на контакт с тях, не би могъл да бъде установен в
настоящия момент, при липса на такива обективни данни или най-малкото дадени в
тази насока обяснения от подсъдимото лице.
Няма как при индивидуализацията
на наказанието да се приеме умисъл за извършване на твърдяното престъпление, в
смисъл, че управлението на л.а. с процесната изключително надвишаваща
допустимата в този участък скорост е умишлено сторено от подсъдимия. Законодателят
изрично е квалифицирал процесното деяние, за което И. е подсъдим като непредпазливо престъпление като няма спор, че
доколкото сам е допуснал такова нарушение на правилата за движение, същият е
съзнавал, че може да причини ПТП, отношението към който резултат е бил
непредпазлив.
Към тази група обстоятелства,
обосноваващи налагането на по-тежко наказание безспорно да бъдат причислени
допуснатите повече от едно нарушения на правилата за движение.
На база на
горните съображения, при липса на
условията, визирани в чл.55, ал.1, т.1 от НК и съотнасяйки личността на
подсъдимия с целите по чл.36 от НК, съдът намери за съобразено с генералната и специална
превенция на подсъдимия И. да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/
месеца „Лишаване от свобода”. Намаляването
на това наказание с изискуемата 1/3 съобразно ал.1 на чл.58а от НК дава като
краен резултат налагане на наказание от 3
/три/ години „Лишаване от свобода”.
Изводът, че в случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1
от НК обаче не лишава съда от възможността за преценка приложението на чл.66,
ал.1 от НК. Отлагане изпълнението на определеното наказание според настоящия
съдебен състав в необходимата степен би осъществило адекватното и достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия И., поради което съдът прие, че не се
налага откъсването му от нормалната му социална, учебна и семейна среда. Налагането
на ефективно наказание не следва и не може да бъде цел, с оглед действително
тежките противоправни резултати и изключителната болка и доживотно страдание на
близките на починалата П..
В казуса са налице материално-правните
предпоставки на чл.66, ал.1 от НК - наложеното наказание „Лишаване от свобода”
не надвишава 3 /три/ години, подсъдимият И.
е неосъждан и за постигане целите на наказанието и за поправяне му не е
наложително да изтърпи наказанието ефективно. Поради това, съдът отложи
изпълнението на така определеното наказание от 3 /три/ години „Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години от влизане на присъдата
в сила, през който период да бъде даден шанс на подсъдимия за поправяне и
превъзпитание.
С приложението на чл.66, ал.1 НК
в случая не се злепоставя и постигането на генералната цел - възпитателно и
предупредително въздействие и върху другите членове на обществото. Не може да
не се отчете обстоятелството, че се касае за един изключително млад човек, в
началото на съзнателния си жизнен път, учащ, без данни за други
противообществени прояви, който така или иначе цял живот ще носи болката и
последиците от случилото се.
Преценката за прилагане на
института е заложена на индивидуалните способности и характер на дееца.
Акцентът се поставя приоритетно не върху генералната превенция на наказанието,
а именно върху специалната. Защото чрез наказване, на първо място, се цели
поправянето на дееца, превъзпитаването му към спазването на законите и на
добрите нрави и да се въздейства предупредително върху него за възможни бъдещи
простъпки. Едва на второ място е поставена генералната превенция (чл.36 от НК).
Значимостта на специалната превенция е изведена в текста на чл.66, ал.1 от НК
чрез думите „и преди всичко за поправянето на осъдения”. Следователно нито
многобройността на такъв тип пътни инциденти, завършили със смърт за съжаление,
нито значими обществени дела по сходни казуси, могат да препятстват
приложението на условното осъждане за подобен род непредпазливи престъпления. В
такава насока е ориентирана и съдебната практика /р.№206-68г., ІІ н.о., р.№138-71г.,
ІІ/, вкл. и задължителната /т.2 от ТР№2/22.12.2016г. по т.д. №2/2016г./. Самостойно
разгледана генералната превенция не мотивира по-сурово отношение към
подсъдимия, отколкото тежестта на деянието налага. Целите на наказанието по чл.36
от НК могат да бъдат постигнати и без прибягване до ефективно изпълнение.
Скръбта на родителя и дъщерята по загубата на нейната дъщеря и майка е
незаличима, но тя не следва обезателно да бъде възмездена със затвор. Съдът,
както беше посочено и по-горе отчете изключително високата скорост, с която се
е движил подсъдимия, която безспорно е отегчаващо вината обстоятелство, но не е
основание за самоцелно изолиране на И.
в пенитенциарно заведение.
Предвид кумулативния характер на
наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК при всички виновно извършени деяния по
чл.343 от НК, каквото е и настоящето, съдът
на осн. чл.343г от НК лиши подсъдимия А.И. от право да управлява МПС за
срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила. СГС
намери горния срок за разумен като отчете обстоятелството, че лицето е и в
активна трудова възраст, учи. Тежестта на
извършеното престъпление е сравнително голяма, без деянието да е инкриминирано
в особено тежък случай, въпреки твърденията, вкл. и на прокурора, в такава
насока. Подсъдимият И. като водач
на МПС е пренебрегнал забраните да не управлява МПС със скорост над разрешената
в даден пътен участък, и то драстично, а също е нарушил и задължението си за
съблюдаване правата на останалите водачи, движещи се в своята пътна лента, като
е извършил несъобразена с пътните условия
маневра, свързана с навлизане в съседна пътна лента. Престъпните последици са следствие на неговото виновно поведение на
пътя.
Ето защо и
съобразявайки предвиденото в чл.49, ал.2 от НК, за справедлив съдът намери
размера на кумулативното наказание от 5 /пет/ години лишаване от право И. да управлява МПС. Съдът, отчитайки
именно изключително младата възраст на подсъдимия, счете, че този разумен срок
се даде възможност както на И. да
преосмисли цялостно поведението си на пътя, а така също ще лиши и останалите
водачи за сравнително дълъг период от време от присъствие на пътя на такъв
неблагоразумен млад водач.
Доколкото по делото липсват данни, от които да е
видно, че свидетелството за управление на подсъдимия И. е отнето
след ПТП, няма необходимост от преценка предпоставките на чл.59, ал.4 от НК за
приспадане на времето, през което водачът е бил лишен от право да управлява МПС
по административен ред.
По
разноските и веществените доказателства:
С оглед изхода на делото и на осн.
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия И. да заплати направените по сметка на МВР в досъдебното
производство разноски в размер на 1309,85лв.
/хиляда триста и девет лева и осемдесет и пет стотинки/,
в които освен посочените в приожението към обвинителния акт, препис на
заключителното мнение, е включена и стойността на единичната авто-техническа
експретиза на в.л. Д.. Предвид направените искания от страна на поверениците на
частните обвинители, разноските за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на част. обвинителки К.Б. в размер на 1200лв. /хиляда и двеста
лева/ и М.С. в размер на 1100лв. /хиляда и сто лева/ също бяха възложени на
осъдения подсъдим.
На осн. чл. 190, ал.2 от НПК и
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съдът осъди подсъдимия И. да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на по 5.00лв. /пет лева/ за служебно
издаване на всеки изпълнителен лист за
обезпечаване събирането на горепосочените суми.
Веществените доказателства - 2 бр. оптични носители /дискове/, находящи се на л.57 и
л.98 от т.1 от досъдебното производство, съдът счете, че следва да останат по
делото.
Мотивиран от гореизложените
съображения, СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.........................................