РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 28.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 13640/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е искова молба, предявена от В.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
против Д.Д.Х., с ЕГН: **********, с
обявен постоянен адрес: ***, пл. „********и обявен настоящ адрес:***.
Ищцата
твърди, че е наследник по закон на О.К.С., с ЕГН: **********, починал на
11.06.2016 г. След смъртта му, ищцата разбрала, че приживе О.К.С. е оставил
завещание в полза на Д.Д.Х.. Завещанието било обявено с Протокол за обявяване
на саморъчно завещание, с рег. № 7402,
дело № 9, зав. рег. № 13 от 13.12.2016 г. на нотариус с рег. № 620 на РНКРБ. Ищцата
твърди, че саморъчното завещание нито е било написано от О.К.С., нито е било
подписано от него.
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за нищожно саморъчно завещание от 12.05.2015 г., обявено с Протокол за
обявяване на саморъчно завещание, с рег.
№ 7402, дело № 9, зав. рег. № 13 от 13.12.2016 г. на нотариус с рег. № 620 на
РНКРБ.
Ищцата
претендира направените по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответникът Д.Д.Х., действащ
чрез адв. Г.С. – особен представител, назначен по реда на чл. 47 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е
неоснователен. Оспорва твърдението, че завещанието не е било подписано и
подписано от О.К.С.. Сочи, че ищцата не се е грижила и не е контактувала с
покойния си роднина, който е живял с жена, на която е завещал апартамента си.
Претендира разноски.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от Закона
за наследството (ЗН) - за прогласяване на нищожността на завещателно
разпореждане, извършено под формата на саморъчно завещание от 12.05.2015 г.
Съгласно ЗН, завещанието е едностранен, личен, отменим и безвъзмезден акт,
с който едно лице се разпорежда с имуществото си или с част от него за след
своята смърт, в полза на едно или няколко лица. Саморъчното завещание е строго формален акт. Съгласно чл.
25, ал. 1 ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от
самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания. Неизпълнението на
тези изисквания води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна
сделка – чл. 42, б.
„б“ ЗН. Ето защо,
оспорването на истинността на документа саморъчно завещание покрива и
фактическия състав на материалноправно възражение за нищожност на саморъчното
завещание като сделка.
При оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не
е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него следва
да установи неговата истинност, чрез пълно и пряко доказване (решение №
202/24.07.2001 г. по гр. д. № 583/2000 г. на ВКС, I ГО, решение №
228/11.01.2013 г. по гр. д. № 388/2012 г. на ВКС II ГО, решение № 60/23.04.2013
г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II
ГО, решение № 70/29.05.2013 г. по гр. д. № 579/2012 г. на ВКС, II ГО, решение №
211/06.01.2014 г. по гр. д. № 388/2012 г. на ВКС, II ГО, решение № 123/07.04.2014
г. по гр. д. № 2393/2013 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 90/27.06.2014 г. по гр. д. № 3433/2013 г. на ВКС, II ГО и др.).
В настоящия случай, ищцата В.А.К. е наследник по закон на О.К.С., с ЕГН: **********,
починал на 11.06.2016 г. – видно от препис – извлечение от удостоверение за
наследници с изх. № 1103/09.03.2017 г. на СО – район „Красна поляна“.
По
делото е представено саморъчно завещание, в което е посочено, че е съставено на
12.05.2015 г. от О.К.С., с ЕГН: **********. В завещанието е посочено, че О.К.С. завещава собствения си апартамент,
находящ се в ж.к. „********, на Д.Д.Х., с ЕГН: **********. В завещанието е
посочено, че „Д. е човека на който винаги съм разчитал през годините за добро и
за лошо. Винаги ми е помагала с каквото може“.
На 13.12.2016 г., саморъчното завещание е било обявено от нотариус, с рег. № 620 от РНКРБ, за което е
бил съставен Протокол за обявяване на саморъчно завещание, с рег. № 7402, дело № 9, зав. рег. № 13 от
13.12.2016 г. на нотариус с рег. № 620 на РНКРБ.
По делото е приложен протокол от 15.12.2017 г. за разпит на ответницата по ДП № 5416/2017 г.
по описа на СДВР и протокол от 25.10.2017 г.
за разпит на ответницата по ДП №
ЗМ 5343/2017 г. по описа на СДВР. При разпита си на 25.10.2017 г.,
ответницата е заявила, че „през месец септември миналата година“ е отишла до 03
РУ-СДВР с едно лице, което й заявило, че „има един човек, който е починал“ и ще
й бъде „изготвено завещание от негово име“. Съгласно завещанието, тя е трябвало
да бъде негов наследник. Лицето, с което ответницата отишла до 03 РУ-СДВР й
казало, че ако някъде я питат за въпросния човек, да каже, че се е грижила за
него, което не било така. След известно време, това лице й казало, че има
изготвено завещание на нейно име и я закарало до нотариус в гр. София.
Ответницата е посочила, че става въпрос за апартамент в гр. София, район „********Посоченият протокол, е подписан от Д.Д.Х.,
която е страна в настоящото производство, поради което и представлява изходящ от страната документ, който доколкото
съдържат неизгодни за автора си факти, представлява извънсъдебно признание на
страна в настоящото производство. Същият, обаче, не е приет като доказателство
по делото, поради което и съдът не основава изводите си на него.
По делото е прието заключението по извършената от вещото лице Л.К.Г. съдебно – почеркова
експертиза (СПЕ), което не е оспорено от страните.
При изследване на ръкописните текстове в процесното завещание, вещото
лице е установило, че същият е написан със средно обработен, среден по размер,
с десен наклон, не свързан почерк, а образците от ръкописния текст (по
преписки, образувани по заявления за издаване на документи в СДВР) от О.К.С. са написани с под средно обработен, среден по размер, с променлив
наклон, ниско свързан почерк. При сравнение на оспорения текст с представените
образци от почерк на О.К.С., вещото лице е установило различия по общи признаци
(наклон, степен на обработеност) и по частни признаци (относно разположението
на елементи, последователност на движение, продължителност на движение, форма
на движение и др.) при изписване на елементи, букви и цифри, подробно описани в
заключението. Вещото лице е посочило, че установените различия са характерни,
индивидуални и по обем достатъчни за извода, че оспореният текст не е написан
от О.К.С..
При изследване на
оспорения подпис и образците от подписа на О.К.С., вещото лице също е
констатирало различия по общи признаци (частично в транскрипцията, степен на обработеност,
размер, свързаност) и по частни признаци (относно разположението на елементи,
вид на свързване на букви, продължителност на движение, форма на движение,
относителен размер по вертикала при изписване на завършващата част на подписа и
др.). Видно от СГЕ, установените различия са характерни, индивидуални и по обем
достатъчни за извода, че оспореният подпис не е положен от О.К.С..
В заключение, ВЛ по СГЕ е приело, че подписът за
„подпис“ в Саморъчно завещание от името на О.К.С. от 12.05.2015 г. не е положен от О.К.С. и
ръкописният текст в него не е написан от О.К.С..
Заключението съдебно – почеркова експертиза е
подробно, ясно и обосновано, изготвено
от експерт, в чиято професионална компетентност и добросъвестност не са налице
основания за поставянето им под съмнение. Поради това, съдът кредитира
заключението по съдебно – почеркова експертиза. Въз основа на него,
съдът приема, процесното саморъчно завещание
не е написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от
него, поради което и не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН. Липсата
на предвидените в чл. 25, ал. 1 ЗН формални изисквания за завещанието обуславя нищожност
на акта, съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН.
С
оглед на горе изложеното, предявеният иск е основателен.
Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за
извършени такива.
По делото е представено пълномощно, с което ищецът е
упълномощил като процесуален представител адвокат, както и договор от
22.05.2017 г. (л. 95), от който е видно, че ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева. По делото липсват данни да е бил заплатен
остатъкът от възнаграждението в размер на 1730 лева. Нормите на чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК, а - тълкувана във връзка с тях - и нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК ясно разпореждат, че страната, в чиято полза е приключило делото, има
право само на направените, т. е. на реално заплатените от нея разноски по
делото - внесени държавни такси, внесени разноски за събиране на доказателства
и пр., заплатено адвокатско възнаграждение. При липса на доказателства страната
да е направила такива разноски, и конкретно - да е заплатила договореното
адвокатско възнаграждение, тя няма право да й бъдат присъдени такива. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
този смисъл при определяне на разноските адвокатското възнаграждение не следва
да се взема предвид сумата, за която липсват доказателства, че е била заплатена
(1730 лв.).
С
оглед на гороното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, сумата от 900
лева, вкл.: платено адвокатско възнаграждение по договор от 22.05.2017 г. (600
лева) и депозит за СГЕ (300 лева).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на Софийски градски съд, сумата от 1759.82
лева, вкл.: държавна такса (изчислена съобразно данъчната оценка на
недвижимия имот (ДТ-592.82 лв.) и сумата от 1200 лева – депозит за особен
представител, от внасянето на които ищцата
е била освободена.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНО, по предявения
от В.А.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Д.Д.Х., с ЕГН: **********,
с обявен постоянен адрес: ***, пл. „********и обявен настоящ адрес:***, иск по чл. 42, б. „б“, вр.
чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗН, саморъчно
завещание, в което е посочено, че е съставено на 12.05.2015 г. от О.К.С., с
ЕГН: **********, обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание, с рег. № 7402, дело № 9, зав. рег. № 13 от
13.12.2016 г. на нотариус с рег. № 620 на РНКРБ.
ОСЪЖДА Д.Д.Х., с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес: ***, пл. „********и
обявен настоящ адрес:***, да заплати на В.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 900 лева - разноски по
делото.
ОСЪЖДА Д.Д.Х., с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес: ***,
пл. „********и обявен настоящ адрес:***,
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1759.82 лева – разноски по делото,
представляващи държавна такса и депозит за особен представител.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: