НОХД
№ 30233/2010год.
М О Т И В И:
Подсъдимият
М.Р.Г. *** е обвинен в това, че за времето от началото на месец юли 2009г. до 04.07.2009г.
в с. Сумер, обл. Монтана, с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у Р.Г.И. ***, че ще закупи от него
мотоциклет марка “Ямаха”, модел “УЗФ-1000Р” с ДК № С 21 45 К и с това му причинил
имотна вреда в размер на 4 200 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен, дава обяснения във връзка
с повдигнатото обвинение, като заявява, че в периода на обвинението, както и на
04.07.2009г., сутринта бил на работа на един строителен обект в гр. София, а от
обяд до към 20.00 часа същия ден с приятели и колеги бил за риба на частен язовир
в Панчарево. Подсъдимият твърди, че не е вземал мотоциклет от свид. Р.И., когото
видял за първи път в полицията в гр. Монтана. Защитникът му предлага на съда да
постанови присъда, с която признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по
повдигнатото обвинение, тъй като не били събрани достатъчно категорични
доказателства в подкрепа на същото. В последната си дума подсъдимия също моли
съда за оправдателна присъда.
Представителят
на обвинението заявява, че установената в съдебно заседание фактическа
обстановка напълно съответствува на тази, отразена в обвинителния акт, поради
което поддържа правната квалификация на деянието. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен, да му наложи наказание, на основание чл. 54 от НК, в
размер на десет месеца лишаване от свобода, което да отложи при условията на чл.
66 от НК с изпитателен срок от три години. По отношение на гражданския иск
предлага да бъде уважен в предявения размер, ведно със законната лихва от деня
на увреждането, както и направените в производството разноски, тъй като бил
доказан както по основание, така и по размер.
По
молба на Р.Г.И. *** е приет граждански иск против подсъдимия М.Р.Г. *** за
сумата от 4 200.00лв., представляваща обезщетение за претърпяни от
престъплението имуществени вреди и молителят е конституиран като граждански
ищец и частен обвинител в наказателното производство. По същество процесуалния
представител на гражданския ищец и частен обвинител моли съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото и предявено обвинение, да му наложи
наказание лишаване от свобода в подходящ размер, да уважи изцяло исковата
претенция, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането до
окончателното й изплащане, както и да бъде осъден да заплати направените по
водене на делото разноски – за адвокатско възнаграждение.
Доказателствата
по делото са писмени, гласни и веществени. Прието е и заключение на вещото лице
по извършената съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така
също във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
Подсъдимият М.Р.Г. ***, работи като шофьор в ЕТ
“Антон И.”***, не е осъждан за извършени престъпления от общ характер. За
периода от месец януари –февруари 2009г. до месец октомври 2009г. работил без
сключен трудов договор за ЕТ “Катисън – Мариана Бисерова” на строителни обекти
в гр. София, поради което в този период живеел в жилище под наем в гр. София, ж.
к. Люлин.
Свид. Р.И. ***. До месец юли 2009г. подсъдимия и
свидетеля И. не са се срещали и не се познавали.
В началото на месец юли 2009г. свид. Р.И. закупил
мотоциклет марка “Ямаха” модел УЗФ 1000 Р, с ДК№ С 21 45 К. Няколко дни
по-късно го обявил за продажба за сумата от 5 400.00 лева в интернет сайта
“mobile. bg”. Още на следващия ден на мобилния телефон на свид. И., който бил
посочил за връзка в обявата, около обяд, се обадил непознат мъж. Не се
представил, но казал, че желае да огледа мотоциклета и предложил да се срещнат
на Автогарата в гр. Монтана. Свид. И. обяснил, че не може да отиде, първо
защото по това време валяло дъжд, и второ, тъй като не притежавал необходимата
категория за управление на мотоциклет. С това разговорът между двамата
приключил. Не след дълго отново от мобилен телефон с № 0876 22 65 32 подсъдимия
се свързал със свидетеля И. и пак предложил да се срещнат. При този разговор
свид. Р.И. заявил, че е възможно да отиде до гр. Монтана с автомобил да го
вземе и да го закара да огледа мотоциклета, ако има сериозни намерения да го
закупи. И при този разговор двамата не постигнали съгласие по въпроса кога и
къде да се срещнат и разговора приключил. Последвало трето обаждане от същия
мобилен телефон с № 0876 22 65 32, като този път подсъдимия направо попитал
свидетеля къде да се срещнат. Свидетелят предложил да се срещнат на разклона на
с. Сумер, подсъдимия се съгласил и двамата се разбрали да се видят около 17.30
часа на път Е-79 на разклона за с. Сумер.
На 04.07.2009г., около 17.30 часа, свид. И.
отишъл на уговореното място. Там се срещнал с подсъдимия М.Г., който се
представил, като Калин от гр. София. На свидетеля му направило впечатление, че
кандидат-купувача носи в себе си каска за мотоциклет в червен и бял цвят. Двамата
се качили на мотоциклета и тръгнали към с. Сумер, като управлявал свид. И.. В
центъра на селото спрели, слезли от мотоциклета и подсъдимия започнал да го
оглежда. По това време вече дъждът бил спрял, времето било слънчево, видимостта
отлична за това време на годината. Междувременно към двамата се приближил свид.
С.Л.С. и започнал разговор със свид. И., тъй като се познавали отпреди това. След
няколко минути подсъдимия Г. казал, че желае лично да изпробва мотоциклета. Свид.
И. се съгласил, като му казал да тръгне в посока гр. Вършец, тъй като пътя бил
хубав и поискал да му остави в залог документ за самоличност, като един вид
гаранция. Тогава подс. Г. свалил чантичката, която носел със себе си и му я
подал, след което се качил на мотоциклета и поел в посока на път Е-79, въпреки
предложението на свид. И. ***.
Минали няколко минути, но подсъдимия не се върнал
и свид. И. започнал да се притеснява и затова позвънил на мобилния телефон, на
който до момента разговарял с подсъдимия, а именно с № 0876 22 65 32.Телефонът
давал сигнал “свободно”, но никой не се обаждал. Притеснен, свид. И. решил да
отвори оставената му чантичка от подсъдимия и да провери съдържанието й. Тогава
установил, че в нея има кутия с 5 бр. цигари, дребни вещи – два броя мъжки
черни чорапи, пластмасов калъф, но няма документ за самоличност. Незабавно свид.
И. позвънил на тел. 166 и съобщил за случилото се.
Във връзка с подадения сигнал на свид. Р.И.,***, било
образувано досъдебно производство. С протокол от същата дата, 04.07.2009г., свид.
И. предал на полицейски служител от РУ Полиция гр. Монтана следните движими
вещи, оставени му от подс. Г. – черна чанта от плат с размери 25см/25см;кутия с
5 броя цигари марка “Ева слимс”; 2 броя мъжки черни чорапи и пластмасова
калъфка с размери 18/9 см с надпис “Интермода”, които са приобщени като
веществени доказателства по делото.
В хода на проведеното разследване е извършено
разпознаване на лица, при които свид. Р.И. и С.С., категорично разпознали
подсъдимия Г., като лицето, което е било в центъра на с. Сумер, на 04.07.2009г.
и след това се качил и тръгнал с мотоциклета на свид. И.. Междувременно свид. Р.И.
започнал да събира сведения за мотоциклета си. Първоначално започнал да
разпитва за него в района на гр. Враца, тъй като при тръгването си от центъра
на с. Сумер, подсъдимия се насочил в тази посока. От лица, работещи в
автосервиз в гр. Враца, свид. И. получил информация, че мотора му се намира в с.
Гложене, община Козлодуй. Свидетелят отишъл до посоченото село, поразпитал за
мотоциклета, но получил сведения, че “бил закъснял”, превозното средство било в
гаража на подсъдимия М.Г..
Няколко дни след случилото се на 04.07.2009г., в
района на гр. Козлодуй се провеждал мотосъбор. Свид. И. отишъл на събора, единствено
с цел да събере информация за мотора си. Успял да научи, че подсъдимия също е
на събора, но не успял да намери номера на мобилния му телефон, намерил този на
неговия баща, разговарял с него и именно от него получил и номера на мобилния
телефон на подсъдимия Г.. Успял да се свърже и разговаря с подсъдимия, като му
казал, че ще е по-добре да му върне мотоциклета, за да не се стига до лоши
последствия за него. Подсъдимият му отвърнал “пали колата и ела до тук. Ще ти
помогна да си намериш моторетката”.
От писменото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-оценъчна експертиза се установява, че стойността на мотоциклет марка
“Ямаха”, модел УЗФ 1000Р, към момента на извършване на деянието възлиза на
сумата от 4 200.00 лева. МРЗ за страната към момента на деянието е 240.00
лв. и се нанася 17.5 в размера на причинената щета. До момента на приключване
на съдебното следствие мотоциклета не е върнат на собственика и не е заплатена
и паричната му равностойност.
Съдът приема изцяло писменото заключение на вещото
лице М.В., като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, същото не е
оспорено от страните и е прието като писмено доказателство.
Горната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от събраните писмени доказателства и
доказателствени средства, от гласните такива – показанията на разпитаните по
делото свидетели Р.Г.И., С.Л.С., очевидец, Б.М.С., Г.В.Б., Красимир Стоянов и
Красимир Кръстев, от писменото заключение на вещото лице, от приобщените
веществени доказателства.
Показанията на посочените по-горе свидетели са
последователни, логични, допълващи се, непротиворечиви, кореспондиращи с
писмените и веществени доказателства по делото, поради което съдът няма
основание да се съмнява в тяхната достоверност и обективност и ги кредитира
изцяло. Дори и страна в процеса, от което може да се направи извод за
евентуална заинтересованост от изхода на делото, свид. Р.И. депозира доста
подробни и последователни показания, които намира опора в писмените доказателства,
както и в показанията на свид. С., С. и Б., поради което съдът им дава вяра
изцяло.
В подкрепа на изложената по-горе фактическа
обстановка са и приложените писмени доказателствени средства – 2 броя протоколи
за разпознаване на лице и приложени албуми, от 23.09.2009г., от които
категорично се установява, че именно подс. М.Г. е лицето, което е взело
превозното средство, предмет на престъпно посегателство, на 04.07.2009г., от
изисканите и приложени подробни справки от мобилните оператори, за входящи и
изходящи повиквания на номер 0876 22 65 32, от който е звънял подсъдимия на 04.07.2009г.
; на номер 0878 98 77 28, ползван по същото време от свид. Р.Г.; на номера 0885
72 71 52 и № 0899 35 71 34, ползвани в този период от време от подс. Г.;
справка-характеристика, изготвена от служител на РУ Полиция гр. Козлодуй, на
територията на което управление живее подсъдимия, от която се установява, че
спрямо него има образувани заявителски материали за извършени престъпления от
общ характер – по чл. 194, ал. 1; чл. 195, ал. 1 и чл. 343б, ал. 1 от НК, а
също и факта, че подсъдимия е с буен нрав след употреба на алкохол, контактен е
и е трудолюбив, като хобито му са мотоциклетите. В подкрепа на обвинението
срещу подсъдимия са и приложените в съдебно заседание от представителя на РП
Монтана, заверени копия на документи, а именно писмо на РУ Полиция Монтана от 04.06.2009г.
по преписка №3699/09г. по описа на РУ Полиция Монтана, адресирано до Началника
на РУ МВР Шумен, както и писмено обяснение, снето от подсъдимия по повод на
горната преписка №3699/09г., както и два броя справки за пълни данни за
подсъдимия и свид. К.П.Д., снети от Национална база данни “Население” на
ЕСГРАОН.
Относно показанията на допуснатите по молба на
подсъдимия свидетели К.Д., В.В.Б., Б.В.Б., Р.М.Г. и Г.М.Г., съдът намира, че не
следва да ги кредитира, на първо място, тъй като се установи, че същите са в
близки приятелски отношения с подсъдимия, свид. Д. дори е живяла на съпружески
начала с подс. Г., а също така депозираните от тях обяснения в хода на
съдебното следствие не намират опора в останалите събрани доказателства –
показанията на останалите разпитани свидетели, в писмените доказателства по
делото. Освен това между самите показания на горните свидетели има вътрешни
противоречия и неточности, от което съдът прави извод, че същите са депозирани
с цел да се помогне на защитната позиция на подсъдимия.
По отношение обясненията на подс. М.Г. – съдът
приема същите за защитна позиция и не ги кредитира, тъй като същите изцяло
противоречат на събраните по делото доказателства, не са точни, логични и
последователни, като съображенията на съда в тази насока са следните:
На първо място подсъдимия дава обяснения, че в
периода януари-февруари 2009г. до месец октомври 2009г., времето през което е
работил без трудов договор в гр. София, си е идвал в родното място, регион
Враца, Монтана, няколко пъти само, по-точно в края на месец юни 2009г., за да
полага подпис в Бюрото по труда. Тези негови твърдения се опровергават обаче от
свидетелските показания на свид. И. и Кръстев, от писмо на РУ Полиция Монтана
от 04.06.2009г., от обяснения на подсъдимия, снети във връзка с преписка
№3699/09г. , от които по несъмнен начин се установява, че подсъдимия си е идвал
през месец май 2009г., през почивен ден и е посетил мотосъбора, провеждащ се
край гр. Монтана, както и през месец юли 2009г. и мотосъбора в гр. Козлодуй.
На второ място подсъдимият
твърди, че на 04.07.2009 г. от 12.30/13.00 часа до 20.00 часа е бил на язовир в
Панчарево и по това време многократно бил разговарял по мобилните си телефони
със своята приятелка. И това твърдение на подсъдимия се опровергава от
събраните писмени доказателства, а именно справките за проведени входящи и
изходящи телефонни разговори на номерата на телефоните на подс. Г. с № 0899 35
71 34 и № 0885 72 71 52. От анализа на същите се установява, че на първия от
номерата, обслужван от Космо България Мобайл ЕАД за деня 04.07.2009 г. има
регистрирани само две входящи обаждания, поведени в 20.27 часа и второто в 21.29
часа. От справката за другия номер, ползван от подсъдимия с № 0885 72 71 52, в
Мобил тел ЕАД за деня 04.07.2009 г. има регистрирани обаждания, както изходящи,
така и входящи, от 07.03 часа до 14.38 часа. След това за период от около шест
часа, обаждания към и от този номер прекъсват и се подновяват в 20.23 часа, т. е.
за времето, за което подс. Г. твърди, че е бил на риболов в Панчарево и е
разговарял многократно с приятелката си, не са налични регистрирани входящи и
изходящи разговори, с което обясненията му и в тази им част не се потвърждават,
напротив същите се опровергават.
Междувременно той започва да
провежда разговори от мобилен телефон с № 0876 22 65 32, от който на 04.07.2009
г. е провел четири разговора със свид. И., като повикванията са регистрирани
като изходящи, в 15.30 часа; 15.56 часа; 16.14 часа и 16.25 часа.
По същото време, когато
провеждал разговори със св. И., подс. Г. провел и два разговора със свидетеля Г.В.Б.
***, който също бил обявил в сайта „Мобиле. ВГ" мотоциклет „Ямаха"
модел „Р" с ДК № С 07 99 Х и от който разбрал, че мотоциклетът вече е
продаден и обявата не е актуална.
Видно от справката на Виваком
за клетките, обслужващи номер 0876 22 65 32 на 04.07.2009 г., се установява, че
първият проведен разговор със свид. И. е обслужен от клетка Веслец, обл. Враца,
втория по ред разговор, проведен в 15:56 часа е обслужен от клетка Враца, а
последния разговор от клетка Петрохан - Телевизионна кула. Проведените със свид.
Б. разговори са прихванати съответно от клетки, находящи се в района на с. Баница,
обл. Враца и с. Веслец, обл. Враца. От това може да се направи обоснован извод,
че към момента на провеждане на горепосочените разговори със свидетелите И. и Б.,
подсъдимият Г. *** и е пътувал в посока към обл. Монтана, тъй като последният
му разговор от този номер е прихванат от клетка Петрохан, а не както той твърди,
че се е намирал на язовир в Панчарево.
От показанията на свид. Красимир
Кръстев се установява, че подсъдимия през пролетта на 2009г. е хванат с
мотоциклет марка “Ямаха”, без регистрационни номера, за който е установено, че
е обект на ОДИ с телеграма № 15158/05.09.2000г. на ОД Полиция Шумен, което води
до извода, че подсъдимия има склонност към извършване на престъпления от общ
характер, с предмет именно посегателство на мотоциклети и то предимно марка
“Ямаха”.
От приложената справка за съдимост се установява,
че подсъдимия към момента на деянието и към момента на постановяване на
присъдата не е осъждан за престъпления от общ характер.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че с деянието си
подсъдимия М.Р.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК – за времето от началото на месец юли
2009г. до 04.07.2009г. в с. Сумер, обл. Монтана, с цел да набави за себе си или
за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Р.Г.И. ***, че ще
закупи от него мотоциклет марка “Ямаха”, модел “УЗФ-1000Р” с ДК № С 21 45 К и с
това му причинил имотна вреда в размер на 4 200 лв.
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл – същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването на вредоносния резултат. В
случая подсъдимия е осъществил две от формите на изпълнителното деяние –
възбуждане и поддържане на заблуждение. Към момента на вземането на мотоциклета
подсъдимият е действал с пряк умисъл за въвеждане на насрещната страна в
заблуждение, което е насочено към реализиране на имотна облага, която е налице,
за сметка на причиняване на имотна вреда. Свид. Р.И. останал с убеждението, че
подсъдимия ще закупи мотоциклета и затова му го предоставил да го изпробва.
Престъпният състав на чл. 209, ал. 1 от НК е
осъществен от подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна.
При
определяне на наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в текста
на чл. 209, ал. 1 от НК, разпоредбите на общата част на същия закон, касаещи
материята, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С
оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази високата степен на
обществена на деянието, подбудите за неговото извършване, обстоятелствата при
които е извършено, високата степен на обществена опасност на извършителя, отегчаващите
вината обстоятелства, свързани с причинените вредни последици, липсата на
критичност у подсъдимото лице, неосъзнаването на вината при наличие на
безспорни и категорични доказателства за това, невъзстановяването на
причинените вреди, както и смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото
съдебно минало на подс. Г..
Съобразявайки
всички изисквания на закона, съдът наложи на подсъдимия наказание над общия
минимум, предвиден в текста на чл. 39, ал. 1 от НК към средния размер, предвиден
в текста - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът
намира, че не са налице законни пречки за отлагане изпълнението на наложеното
наказание, затова на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи същото с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Така
определеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите
на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздействува предупредително и възпитателно.
ПО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
По молба на Р.Г.И. *** е приет
граждански иск против подсъдимия М.Р.Г. *** за сумата от 4 200.00лв., представляваща
обезщетение за претърпяни от престъплението имуществени вреди, ведно със законната
лихва от деня на увреждането. Безспорно се установява по делото, че свид. И. е
претърпял вреди, които възлизат на сумата от 4 200.00 лв. и че тези вреди
са резултат на виновното противоправно поведение на подсъдимия. Налице са
елементите ог фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние, изразено под формата на действие /възбуждане и поддържане на
заблуждение/, деец, безспорно установен в процеса, вина, доказана в
наказателното производство, вредоносен резултат – причинени имуществени щети и
причинна вързка между вредоносния резултат и деянието на подсъдимия.
Съгласно горната разпоредба, последният е длъжен да
“поправи” вредите, които е причинил и за това гражданският иск е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 4 200.00 лева, ведно със законната
лихва от деня на увреждането, 04.07.2009г., до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл. 53, ал. 1, б. ”а” от НК следва да
бъдат отнети в полза на Държавата веществените доказателства по делото - черна чанта от плат с размери 25см/25см; кутия с 5
броя цигари марка “Ева слимс”; 2 броя мъжки черни чорапи и пластмасова калъфка
с размери 18/9 см с надпис “Интермода”.
При горния изход на делото, подсъдимият следва да
заплати на гражданския ищец и сумата от 700.00 лв. направени разноски за
адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд Монтана сумата от
168, 00 лв. държавна такса съобразно уважения граждански иск, сумата от 35, 00
лв. разноски по водене на делото и сумата от 5.00 лв. държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: