Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 13767
по описа за 2014 г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.250 ГПК
С решение от 04.11.2015г. съдът е отхвърлил исковете
на Г.М.П. против Д.С.А., Г.Й.Й., Г.Н.Ч. и М.М.Д. по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността
на пълномощно с рег.№ 10432/12.05.2006г. по описа на нотариус В.Б., рег. № 302
НК, с район на действие СРС, както и сключения въз основа на него договор за покупко-продажба
на апартамент
№ 29 в гр. София, ж.к. „****************,
обективиран в НА № 7, том V, рег. № 12060, дело №
725/2006г. на нотариус В.Б., рег. № 302 НК, и последващ
договор за покупко-продажба на същия, обективиран в
НА № 101/2006г.
С решение от 07.12.2016г. е отхвърлено искането на
ищеца за допълване по чл.250 ГПК.
Двете решения са обжалвани пред САС,
който с решение от 30.10.2017г. по образуваното гр.д.№ 1740/2017г. е потвърдил
основното решение, но е отменил решението /с характер на определение/ от
07.12.2016г. Въззивният
съд приел, че с оглед заявените в исковата молба обстоятелства, включително и
поддържаното в подадени пред САС уточняващи молби, наред с исковете за
нищожност поради липса на съгласие на упълномощителната
сделка и следващата го покупко-продажба на имота по чл.26, ал.2 ЗЗД ищецът е
предявил в условията на евентуалност и искове по чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаемост на пълномощно от 12.05.2006г. поради
неспособността му да разбира и ръководи действията си и по чл.42 ЗЗД за
недействителност на договора за покупко-продажба, оформен в НА № 7/2006г., като
сключен без представителна власт. По тези искове няма произнасяне, поради което
делото е върнато за допълване по чл.250 ГПК и са предмет на настоящото
производство.
Поради настъпилата смърт на ищеца Г.П.,
починал на 26.09.2018г., на основание чл.227 ГПК по делото са конституирани
наследниците му по закон Т.В.Ш., С.В.Ш.-А., Г.В.Ш., И.П.Г., Н.А.К., Г.К.П., Е.К.П.,
В.Г.М. и С.Г.М..
По тези искове се твърди, че при
подписване на пълномощното от 12.05.2006г. Г.П. не е могъл да разбира и
ръководи действията си, тъй като е бил в неадекватно състояние, поемане на
алкохол и 86% загубена трудоспособност, поради което и извършената от пълномощника
Д.А. продажба на имота на Г.Й. с НА № 7/2006г. не е породила правно действие за
упълномощителя.
Ответниците
оспорват исковете с доводи, че упълномощителната
сделка не е унищожаема. Сочат, че след сключване на
договора за продажба Г.П. се явил пред нотариуса, получил уговорената продажна
цена и удостоверил това в лично подписана декларация, съставляващо потвърждаване
по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД. Противопоставят и възражение за погасяване по
давност на иска за унищожаемост на едностранната
сделка.
При съобразяване становищата на страните и след
преценка доказателствата по делото, съдът намира следното:
От фактическа страна е изяснено, че Г.П. е бил
собственик на недвижим имот-Апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. „****************На
12.05.2006г. упълномощил Д.С.А. да извършва всякакви действия на разпореждане с
имота /да отдава под наем, да сключва предварителни договори, да продава, да
заменя, да ипотекира/, както и да го стопанисва. Пълномощното е съставено в писмена форма с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя от 12.05.2006г., рег.№
10431 на нотариус В.Б., с район на действие СРС.
С договор за покупко-продажба от 31.05.2006г., обективиран в НА № 7, том V, рег. № 12060, дело №
725/2006г. по описа на нотариус В.Б., Г.М.П., действащ чрез пълномощника си Д.С.А.
продал на Г.Й.Й. имота срещу цена от 41 000лв.,
а с последващ договор през м.09.2006г., обективиран в НА № 101, том VI, рег. № 5320, дело № 1022/2006г. по описа
на нотариус Й.Л., Г.Й. и съпругата му Г.Ч.-Й. прехвърлили чрез продажба имота
на М.Д..
Като доказателство е приета декларация на Г.П., с
нотариална заверка на подписа от 31.05.2006г., рег.№ 12112 на нотариус В.Б., в
която декларирал, че на същата дата получил от купувача Г.Й. пълния размер на
продажната цена за имота от 41 000лв., предава владението върху него и се
задължил да заплати всички консумативни разноски.
Представено е експертно решение на ТЕЛК № 0160 от
010/18.01.0211г., според което Г.П. е инвалидизиран
на 14.10.2003г. и със същото е преосвидетелстван за период от три години до
2014г. с 86% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „органично
разстройство на личността“ и посочено общо заболяване „Епилепсия-генерализирани
ТКП. Травматична лезия на левите н.улнарис и медианус. Състояние
след пертрохантерна фрактура в ляво, ОСМ“. С друго
експертно решение на ТЕЛК № 0249 от 014/28.01.2014г. въз основа същото
заболяване е преосвидетелстван за още три години с 90% трайно намалена
работоспособност.
По делото са събрани гласни доказателства. В
показанията си св.М. М. сочи, че е брокер на недвижими имоти и оказала
съдействие на купувача Г.Й. преди сключване на сделката по събиране и проверка
на необходимите документи. Присъствала на сделката при нотариуса през 2006г.,
която поради закъснението на упълномощителя била
сключена от пълномощника. Той се появил след около час след това, получил от
продавача парите за имота, преброил ги и подписал декларация за получаването.
Посочва, че ищецът се държал нормално, изразил задоволство от сделката и се
извинил за закъснението.
Свидетелят Й.Д./брат на последващия
купувач М.Д./ като приятел на Г.Й. присъствал през 2006г. преди продажбата на
оглед на апартамента, на който бил и продавачът Г.П.. Поведението на последния
било нормално, водили разговор за цената. След проверка на документите за
имота, които П. предоставил, окончателно се споразумели за цената. Сочи, че Й.
поискал продавача лично да участва по сделката, но той му заявил, че често
пътува и ще упълномощи свой представител, както и станало. Свидетелят
присъствал и на самата сделка, която била сключена чрез пълномощника Д.А. по
причина, че продавачът в този момент бил извън града и закъснял за часа на
сделката. Дошъл в нотариалната кантора малко след това и получил парите за
имота. И при тази среща поведението му било напълно нормално.
Свидетелят М.М.е роднина на Г.П.
/племенник на една от наследниците му С.М./. В показанията си сочи, че от
рождението си П. страдал от епилепсия с висока степен на неработоспособност,
които затруднявали ежедневието му и имали отношение към финансовото му
положение. В периода около 2006г. и след това бил финансово затруднен и имал
дългове към „Топлофикация София“, за покриването на които получил заем от
1000лв. без да знае от кого и при какви условия. Сочи, че ползвал имота и не е
имал намерение да го продава или отдава под наем. След като изгубил работата си
положението му станало още по-тежко, издържал се само от инвалидна пенсия и от
дребни суми, давани от близки и съседи. Поради дълговете изпаднал в депресия и
започнал да употребява алкохол, което в съчетание със заболяването му често
имал припадъци и загуба на памет. Разказва за случай в този период, в който
отишъл на море с някакви хора и след като се прибрал заявил, че не помни нищо
оттам. Заварил апартамента си заключен, а багажът му от него изнесен навън. По
думи на П. хората, които го завели на море, преди това неведнъж го черпели по
заведенията. Свидетелят сочи, че заради епилепсията пиел лекарства, но с годините
заболяването прогресирало, а след като започнал да употребява и алкохол изпадал
в състояние на умопомрачение, въпреки, че по начало бил досетлив и схватлив
човек. Наред с това бил много комуникативен, дори с непознати, откровен и
доверчив, поради което податлив на влияние или манипулация.
Свидетелят М.Н.се познава с Г.П. от дълги години.
Последният му споделил, че ходил на море с някакви хора и след като се върнал
апартаментът вече не бил негов. Определя го като добър и старателен човек,
но наивен и доверчив. Съкращаването от
работа се отразило много зле върху състоянието му, включително финансовото.
По-късно случайно разбрал, че страда от заболяване по хапчетата, които приемал.
Не е имал припадъци в негово присъствие. Случвало да се черпят, но в рамките на
нормалното без да се напива. Имал нужда от пари за да покрива задълженията си и
на свидетеля не е известно да е искал да продава имота.
По делото е прието заключение на вещо лице по СПсих.Е, според което Г.П. е страдал от „епилепсия-grand-mal припадъци;
органично личностово разстройство; психоорганичен синдром; психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества; синдром на
зависимост към алкохол. Епилепсията е хронично заболяване на централната нервна
система, характеризиращо се с повтарящи се пристъпи, които се появяват
неочаквано и са неконтролируеми. При П. заболяването вероятно е с идиопатична генеза с почти ежедневни генерализирани тонично-клонични пристъпи, довела до органична промяна на
личността и психоорганична симптоматика в някаква
степен-през 2016г. органичното увреждане на когнитивните функции е преценено в
параметрите на умерено изразен психоорганичен
синдром. През 2011г. е диагностициран с „органично налудно /шизофреноподобно/
разстройство“, включващо психично разстройство с налудни
идеи от параноидния кръг за отношение и увреждане,
суицидни мисли и намерения, промени в емоционално-волевата дейност и болестно
ангажирани паметово-интелектуални функции. Няма данни
кога е започнала тази психична патология, но често се наблюдава при болни от
епилепсия с голяма давност. На фона на това заболяване при него е била
наблюдавана и вторична употреба на алкохол, която към 2011 г. е била „вредно“ без
прояви на зависимост, но през м.03.2016г. преценката е, че вече е формиран
„синдром на алкохолна зависимост“. Тази зависимост допълнително е утежнила психоорганичната му симптоматика. Съчетанието на посоченото
дългогодишно неврологично заболяване с
употреба на алкохол може да доведе до амнестично
алкохолно опиване при сравнително малки дози концентриран алкохол. Вещото лице
обяснява, че при средна степен на обикновено алкохолно опиване и при усложнено
алкохолно опиване няма качествени нарушения на съзнанието и психотична
продукция, но са налице говорни разстройства, снижен самоконтрол, волева улесненост и некритичност на поведението, докато при патологичното
алкохолно опиване е налице богата психотична
продукция и дълбоко помрачение на съзнанието със загуба на ориентация за време,
място, ситуация и самоличност, качествена промяна в съзнанието, което нарушава
базисните психични годности. В т.2 от заключението
подборно е обяснено въздействието на алкохола в прием на различни количества
върху физическото и психичното състояние на човека и възможността му да действа
разумно.
Разпитано в съдебно заседание вещото
лице сочи, че предвид наличие на заболяването епилепсия от ранно детство с
течение на годините и към 2006г. при всички положения е имал вече изразена
органична промяна на личността с когнитивни нарушения в някаква степен. Последващата алкохолна злоупотреба допълнително е утежнила
психичното му състояние, защото тя пак води до органика.
При лица с дългогодишно епилептично заболяване и малко количество алкохол може
да доведе до амнастично алкохолно опиване. Дори през 2006г. да не е имал налудно разстройство, психоорганичната
му симптоматика съчетана с употреба на алкохол със сигурност е повлияла на
поведението и постъпките му към този момент, като е довела до недооценъчно поведение. А ако се приеме, че след 2011г.
органичното налудно шизофреноподобно
разстройство е останало и е перистирало до неговата
смърт, то най-вероятно не е притежавал психични годности
да разбира и ръководи постъпките си.
По делото е приложено ЧНД №
16719/2011г. по описа на СРС, 108 състав, образувано по искане на СПР на
основание чл.154, ал.3 ЗЗ за задължително лечение на Г.П.. В рамките на това
производство с извършена съдебно-психиатрична експертиза е установено, че
страда от „разстройство вследствие употреба на алкохол; психотично
разстройство с преобладавани налудности,
епилепсия“, което не съставлява основание за прилагане на задължително лечение,
тъй като не представлява опасност за околните и за себе си, поради което с
решение от 13.10.2011г. съдът оставил искането без уважение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна следното:
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД договорите, сключени от
дееспособно лице, ако при сключването му
не е могло да разбира или да ръководи действията си, са унищожаеми.
Според чл.44 ЗЗД правилата относно договорите се прилагат съответно към
едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат,
изменят или прекратяват права и задължения.
В ТР № 5/ 30.05.2022г. по тълк.д.
№ 5/2020г., ОСГТК на ВКС, е направено разграничение между липсата на съгласие,
като основание за нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД, и унищожаемостта
по чл.31, ал.1 ЗЗД. Липсва съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, изр.1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана
чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение.
Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от
тях или и двете са направени при "съзнавано несъгласие"-без намерение
за обвързване. Когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, договорът е
унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум
/липсва елементът "съзнаване"/. Фактическият състав на чл.31, ал.1 ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля. Разяснено е, че
в случаите на чл.31, ал.1 ЗЗД може да е
налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини,
дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно,
т.е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било
налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на
волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал.1 ЗЗД се състои в това, че е
извършено при разстроено съзнание. Без значение е продължителността на това
състояние. Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си
може да се дължи на различни причини, както временни-алкохолно опиянение,
въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. В законовата
разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида и степента,
в която те засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на
основание чл.31, ал.1 ЗЗД са унищожаеми и договорите,
сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да разбират или
да ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е обуславяло
поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните последици от
поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще.
Според т. 2 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014
г. на ВКС, ОСГТК договор, сключен от лице, действало като представител, без да
има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал. 2 ЗЗД. При липсата
на потвърждаване, на тази недействителност може да се позове само лицето, от
името на което е бил сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
Не е спорно, че ищецът Г.П. /починал
в хода на делото и заместен от своите наследници/ подписал пълномощно на
12.05.2006г., с което овластил ответникът Д.А. да
извършва сделки на разпореждане със собствения му имот. Искът за нищожност на
пълномощното поради липса на съгласие по чл.26, ал.2 ЗЗД е отхвърлен с влязлото
в сила решение от 04.11.2015г. След преценка обстоятелствата по делото съдът намира за неоснователен и предявеният евентуален
иск за унищожаемост на овластителната
сделка по чл.31, ал.1 ЗЗД.
Събраните доказателства установяват,
че от детска възраст имал неврологично заболяване-епилепсия, от което страдал
до смъртта си и заради което бил освидетелстван
през 2003г. с висок процент трайно намалена работоспособност, след това
двукратно преосвидетелстван през 2011г. и 2014г. с водеща диагноза „органично
разстройство на личността“. Употребявал алкохол, което към 2011г. било без
прояви на зависимост, но към 2016г. довело до „синдром на алкохолна
зависимост“. През 2011г. по повод проведено производство пред СРС по Закона за
здравето за настаняване за лечение е диагностициран с
„органично налудно /шизофреноподобно/
разстройство“, представляващо психично разстройство, дължащо се на злоупотреба
с алкохол в съчетание с неврологичното заболяване без данни от кога датира. Установява
се още от показанията на св.М.и св.Н., че животът му бил труден, имал сериозни
финансови проблеми и натрупал дългове, а след като го съкратили от работа
положението му се влошило допълнително и започнал да пие, което, наред с
неврологичното заболяване съпроводено с припадъци, оказвало влияние върху способността му да действа
разумно в определени моменти. Свидетелстват за разказано им от Г.П., че някакви
лица го завели на море, откъдето се върнал без да помни нищо, но установил, че
апартаментът му е продаден и вещите от него изнесени. Според вещото лице по
изслушаната СПсих.Е заболяването епилепсия с голяма
давност е довело до органична промяна в личността му с когнитивни нарушения, впоследствие
поради злоупотребата с алкохол утежнили психичното му състояние. При това
положение и да не е страдал от налудно разстройство към
2006г. със сигурност е имал недооценъчно поведение, а
ако последващо установеното през 2011г. психично
разстройство се е запазило и перистирало вероятно не
е бил способен да разбира и ръководи
постъпките си.
Тези доказателства дават сведения за
здравословното и психично състояние на Г.П. за голям период от време и установяват
в течение на годините то да се е влошавало под влиянието и натрупването на различни
фактори от медицинско и лично естество-епилепсия от детството, загуба на работата
с финансови проблеми и дългове, после злоупотреба с алкохол постепенно довела
до алкохолна зависимост през 2016г. и накрая констатирано през 2011г. „органично
налудно /шизофреноподобно/
разстройство“. Но от тях не може да се
направи извод, че към релевантния за правния спор момент 12.05.2006г. при упълномощаването
на ответника Д.А. с права да се разпорежда с имота волята му е била опорочена
по причина, че макар и дееспособен, не е могъл да разбира или ръководи
действията си и това да съставлява основанието за унищожаемост
по чл.31, ал.1 ЗЗД.
По делото няма данни какво е било
състоянието и поведението му към или в деня на упълномощаването, респ. при
какви обстоятелства е подписал пълномощното. Единственото установено е, че към
тази дата е бил инвалидизиран с висок процент
неработоспособност поради епилепсията, което заболяване и продължителността му според
вещото лице по начало води до личностова промяна в някаква
степен и влияе върху способността за правилно възприемане и оценка на
действията, особено в съчетание с употреба на алкохол, определено като недооценъчно поведение. То обаче не е проява на психично
заболяване и не означава невъзможност да действа съзнателно и разумно. Аргумент
в тази посока са показанията на св.М. и св.Д., присъствали на отделни срещи
между купувача и Г.П. през 2006г. преди /на оглед на имота/ и в деня на
продажбата, на които не са възприели каквато и да е неадекватност в поведението
му, която може да бъде свързана с неврологичното заболяване или в резултат злоупотреба
с алкохол. От тях се установява, че е знаел и бил съгласен с разпоредителната
сделка, лично водил разговорите за продажната цена, знаел е за упълномощаването
и посочил пълномощника за свой представител при сключване на договора, а малко след
съставянето на нотариалния акт се явил при нотариуса и получил от купувача
пълния размер на уговорената цена, удостоверено в декларация с нотариално
заверен подпис, имаща характер на разписка по чл.77 ЗЗД, чиято автентичност не
е оспорена. От една страна, посоченото от тези свидетели лично участие в
процеса на договарянето опровергава истинността на разказаното от Г.П. на
другите двама свидетели за пътуване до морето, след завръщането от което разбрал
за продажбата без да помни нищо. От друга страна, описаното от тях поведение в
деня на сключване на договора и близко време преди това, към което следва да се
отнесе и упълномощаването, говори за целенасоченост в действията и осъзнатост на последиците им, изключващо невъзможност да
разбира или ръководи постъпките си. Данните за развилото се и констатирано през
2011г. налудно разстройство е без правно значение,
доколкото следва по време както овластителната
сделка, така и договора за продажба и от доказателствата по делото може да се
направи извод, че е определящо за психичната годност на наследодателя на ищците
валидно да изразява воля след 2011г.
По изложените съображения съдът
намира едностранната сделка по упълномощаването за действителна и като такава
породила правно действие, предпоставящо
неоснователност на иска по чл.31, ал.1 ЗЗД.
Наред с това, с оглед своевременно
направеното от ответниците възражение, правото на иск е погасено по давност поради
изтичане на предвидения в чл.32, ал.2 ЗЗД тригодишен срок. Съгласно тази норма при унищожаемост по чл.
31, ал. 1 ЗЗД началото на давностния срок тече от
деня на оспорваната сделка-12.05.2006г. Искът е предявен с подаване на исковата
молба на 17.04.2012г., т.е. след
изтичане на давността. В мотивите към Решение № 103/16.07.2018г. по гр. д. №
3209/2017г. на ВКС, III г.о. и Решение № 113/31.05.2012г. по гр.д.№ 1677/2010г.
на ВКС, IV г. о. е прието, че правото по чл.31 ЗЗД да се унищожи упълномощителна сделка, сключена от лице, чиято невъзможност
да разбира свойството и значението на действията си е трайна, възниква не от
извършването на овластителната сделка, а от
упражняването на порочно учредената представителна власт, т.е. от сключването
на договора /чл. 32, ал. 2, изр. 2 ЗЗД/. В случая при приемането на тази
хипотеза, договорът е сключен на 31.05.2006г., поради което изводът за
погасяване на иска по давност не се променя.
Неоснователността на иска по чл.31,
ал.1 ЗЗД досежно пълномощното обуславя
неоснователност на този по чл.42, ал.2 ЗЗД за договора за продажба от
31.05.2006г. в полза на ответника Г.Й.. Пълномощното е действително, а
пълномощникът Д.А. е действал в рамките на учредената му представителна власт,
поради което прехвърлителната сделка е произвела
правно действие за представлявания Г.П.. Допълнително следва да се посочи, че дори
и упълномощаването да е било унищожаемо на основание чл.31,
ал.1 ЗЗД и въз основа на това договорът за продажба висящо недействителен, като
сключен без представителна власт, установеното по делото знание за сключването
му без противопоставяне с получаване на уговорената продажна цена, т.е.
приемане на изпълнението от купувача, представлява потвърждение от мнимо
представлявания по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД. Потвърждението валидира договора към момента на неговото сключване и
поражда целените правни последици.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски по делото имат ответниците.
Видно от представените договори за правна помощ от 26.03.2015г. /стр. 98/ и от
28.04.2018г. /стр. 127/ М.Д. и Г.Й. са заплатили в брой възнаграждение от 1800
лв., а Г.Ч.-700лв. Д.А. не е представил доказателства за сторени разноски,
поради което такива не му се следват.
Поради извода на САС, че при
постановяване на първото решение от 04.11.2015г. СГС не се е произнесъл по
всички предявени от ищците искове, решението е изменено, в частта с която в
тежест на ищеца са възложени разноски за адвокатско възнаграждение над 1250 лв.
С настоящото произнасяне по реда на чл.250 ГПК вече е налице пълно съответствие
между предмета на делото и предмета на решението, следователно разноски за
адвокатско възнаграждение на ответниците в първоинстанционното производство следва да се присъдят в
пълния уговорен размер. Така ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на Г.Й.,
Г.Ч. и М.Д. разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство в общ размер от още 1250 лв.
Водим от горното и на основание чл.250,
ал. 3 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПЪЛВА решение от
04.11.2015г., постановено по гр. д. № 13767/2014г. на СГС, ГО, I-1 състав, КАТО:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Т.В.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, С.В.Ш.-А., ЕГН **********, с адрес ***, Г.В.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, И.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Н.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, Г.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, Е.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, В.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, и С.Г.М., ЕГН **********,***, оф. 43 /правоприемници на починалия ищец Г.М.П./ против Д.С.А., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
Г.Й.Й., ЕГН **********, и Г.Н.Ч., ЕГН **********, двамата с адрес
гр.София, ж.к.***********и М.М.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
искове с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаемост
на пълномощно от 12.05.2006г. и по чл.42, ал.2 ЗЗД за недействителност на сключен
въз основа пълномощното договор от 31.05.2006г. за покупко-продажба на недвижим
имот-Апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. ******5,
блок ********, с площ от 49.10 кв.м., състоящ се от: дневна, кухня и сервизни
помещения, при съседи: стълбище, държавен апартамент № 28, Невена Рангелова
Симеонова и двор, заедно с избено помещение № 29 и 0.248 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което тя
е изградена, обективиран в нотариален акт № 7, том V,
рег. № 12060, дело №725/2006г.
ОСЪЖДА Т.В.Ш., ЕГН **********,
С.В.Ш.-А., ЕГН **********, Г.В.Ш., ЕГН **********, И.П.Г., ЕГН **********, Н.А.К.,
ЕГН **********, Г.К.П., ЕГН **********, Е.К.П., ЕГН **********, В.Г.М., ЕГН **********
и С.Г.М., ЕГН **********, да заплатят на Г.Й.Й., ЕГН **********,
Г.Н.Ч., ЕГН **********, и М.М.Д., ЕГН **********,
разноски по делото на основание чл.78, ал. 3 ГПК в размер от 1250лв.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на
страните.
СЪДИЯ: