№ 227
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20211100508298 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20080143 от 29.03.2021 г., постановено по гр.д. № 8075/2021
г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 78 състав, е отхвърлен изцяло иска по
чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца „И.“ ЕООД, ЕИК: ****, адр. Гр. Варна,
ул. ****, срещу ответника „П.М.“ ЕООД, ЕИК: ****, адр. гр. София, ул. „****“,
срещу бл. **, за признаване за установено, че ищецът е титуляр на вземането от
1 440,24 лв. по изпълнителен лист от 25.10.2018г. по гр.д. № 10256/2014г. на РС –
Варна и по решение от 17.02.2015г.
Въззивникът излага подробни доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Поддържа се, че не е установено „КНМ Г.“ ЕООД да е прехвърлил вземането си
на „П.М.“ ЕООД. Твърди още, че неправилно СРС е приел, че договорът за
прехвърляне на вземането е развален, респ., че е налице виновно неизпълнение от
страна на "И." ЕООД. Искането към съда е да се отмени атакувания акт и
постановяване на нов, с който да бъде уважен предявения иск.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „П.М.“
ЕООД, в който се моли за обезсилване на решението, алтернативно се иска
жалбата да бъде оставена без уважение и потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
1
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, като
има съдържание по чл. 236 от ГПК, но е недопустимо. Съображенията за това са
следните:
Ищецът е предявил положителен установителен иск срещу ответника за
признаване правото му на вземане в размер на 1 440, 24лв. – платена без
основание стойност на потребена електрическа енергия, което му е прехвърлено
по силата на договор за цесия от 23.10.2014г. между него и ответника.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК може да се предяви установителен иск за
разрешаване на граждански спор относно съществуването или отричането на
спорно право. В случая е предявен установителен иск за съществуване на право,
произтичащо от посочения от ищеца договор за цесия. По делото е установено, че
договорът, от който ищецът черпи правата си, е прекратен. Установяването на
правомерността (законосъобразността на прекратяването) не може да бъде
предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК, тъй като
по този начин съдът би санирал един прекратен договор, независимо дали е
правилно или неправилно прекратен, което е недопустимо с оглед договорната
автономия при сключване на договори и тяхното действие. Неизпълнението по
двустранен договор е основание за претендиране на обезщетение за
неизпълнението по реда на чл. 82 и сл. от ЗЗД, но е недопустимо да се иска с
установителен иск съдът на практика да отмени прекратяването на договора от
едната страна. Правото да се развали (прекрати) двустранен договор принадлежи
само на страните по него и се упражнява извънсъдебно ( по съдебен ред се
развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто настоящият договор
не е).
Ето защо и на основание чл. 270, ал. 3, изр. Трето ГПК обжалваното
решение следва да се обезсили изцяло поради липса на интерес на иска по
изложените по – горе съображения от настоящия съдебен състав. При този изход
на служебна преценка по чл. 269, изр. Първо ГПК, въззивният съд не следва да
обсъжда правилността на решението.
По разноските:
Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че направените от ищеца
разноски остават в негова тежест. На ответника се следват разноски, но доколкото
страната не е направила искане за присъждането им, такива не се дължат.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20080143 от 29.03.2021 г., постановено по гр.д.
№ 8075/2021 г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 78 състав, е отхвърлен
изцяло иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца „И.“ ЕООД, ЕИК: ****,
адр. Гр. Варна, ул. **** срещу ответника „П.М.“ ЕООД, ЕИК: ****, адр. Гр.
София, ул. „****“, срещу бл. ** за признаване за установено, че ищецът е титуляр
на вземането от 1 440,24 лв. по изпълнителен лист от 25.10.2018г. по гр.д. №
2
10256/2014г. на РС – Варна и по решение от 17.02.2015г. и ПРЕКРАТЯВА
производството.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3