№ 396
гр. Пазарджик, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220104141 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „****** чрез пълномощника юрисконсулт
И. твърди, че ответникът Е. А. Я., ЕГН ********** от гр. София, район
Средец, ул. „******, ******, ****** е клиент на топлинна енергия за битови
нужди с абонатен № 63958 за топлоснабден имот в гр. София и съгласно
публично известните Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ АД на потребители за битови нужди в гр. София има
задължение да заплаща доставената топлинна енергия и услугата дялово
разпределение. За дължимите суми ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2983/2023 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик. Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника, поради което предявява искове за съществуване на вземанията по
заповедта за изпълнение в общ размер на 811,99 лв., от които: за доставена,
но неизплатена топлинна енергия – главница в размер на 627 лв. за периода от
месец май 2019 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането, и мораторна лихва в
размер на 119,14 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 15.06.2023 г., а за услугата
дялово разпределение – главница в размер на 54,43 лв. за периода от месец
май 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане, и мораторна лихва в
размер на 11,42 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г. Претендира
1
присъждане на разноските по делото. Моли да бъде привлечено като трето
лице помагач дружеството, извършващо дялово разпределение в
топлоснабдената сграда, а именно: „Директ“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Е. А. Я. признава
предявените искове, като намира същите за допустими и основателни.
Представя платежно нареждане за заплащане на сумата от 811,99 лв. в полза
на ищеца. Моли да бъде постановено решение при признание на иска и в
полза на ищеца да не бъдат присъждани разноски.
С Определение № 363 от 08.02.2024 г. „Директ“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****** е конституирано като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
По силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185, том
II, рег. № 5874, дело № 352/2008 г. от 15.09.2008 г. и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 186, том II, рег. № 5875, дело №
353/2008 г. от 15.09.2008 г. Е. А. Я. е придобила собствеността върху
недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в сградата на ул.
„******, гр. София, на партерния етаж, застроен на 35,90 кв.м., ведно с
таванско помещение № 2 от 10,00 кв.м. и избено помещение № 4 от 6,00
кв.м., ведно с 4,37/100 идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, съставляващо УПИ IV-13 в кв. 413, местност „Центъра“ по
регулационния план на гр. София, СО – Район „Средец“.
Индивидуалното измерване на потреблението на топлинни енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата,
находяща се в гр. София, ул. „******, е осъществявано първоначално от
„Техем Сървисиз“ ЕООД на основание договор № 007/16.02.2001 г., а от 2020
г. – от „Директ“ ЕООД.
За отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. от „Топлофикация
София“ ЕАД е издадена фактура № **********/31.07.2020 г. за потребена
топлинна енергия на стойност 247,15 лв. със срок на плащане 14.09.2020 г., за
отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. – фактура №
**********/31.07.2021 г. за потребена топлинна енергия на стойност 202,63
лв. със срок на плащане 14.09.2021 г. и за отчетен период от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. – фактура № **********/31.07.2022 г. за потребена топлинна
енергия на стойност 185,10 лв. със срок на плащане 14.09.2022 г.
На 17.08.2023 г. „Топлофикация София“ ЕАД се е снабдил със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2983/2023 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик за сума в общ размер на 811,99 лв., от които: сумата
от 627 лв., представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата от
54,43 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
2
месец май 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законна лихва за период
от 13.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 119,14 лева,
представляваща лихва за период от 15.09.2020 г. до 15.06.2023 г. върху
главницата от 627 лв. и сумата от 11,42 лева, представляваща лихва за период
от 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г. върху главницата от 54,43 лв.
На 31.01.2024 г. ответникът е платил в полза на ищеца сумата от 811,99
лв.
С молба от 08.02.2024 г. ищецът признава извършеното плащане, като
заявява, че остава дължима законната лихва до датата на плащането, както и
разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които му се
дължат, тъй като ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на
делото.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против
която е постъпило възражение от длъжника, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото са кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за стойността на доставена
и потребена топлинна енергия, суми за дялово разпределение и лихва за
забава. В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и
главно доказване съществуването между страните на валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия и доставянето на топлинна
енергия до топлоснабдения обект през исковия период.
По фактите страните не спорят, а и те се установяват от събраните по
делото писмени доказателства. Ищецът е топлопреносно предприятие по
смисъла на чл. 129, ал. 1 от ЗЕ, а ответникът е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на основание притежаваното право на
собственост върху самостоятелен обект в сграда – етажна собственост,
присъединена към абонатна станция. Следователно между страните
съществува валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна
енергия, регламентирано съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ от публично известни
общи условия. Ответникът не оспорва доставянето на топлинна енергия до
обекта през исковия период, нито стойността на консумираната топлинна
енергия, а и тези обстоятелства се установяват от представените по делото и
неоспорени от ответника справки към фактури. Ето защо за ответника се е
породило задължението съгласно чл. 33 във връзка с чл. 30, ал. 1 от Общите
условия да заплати стойността на доставената топлинна енергия по
утвърдената от ДКЕВР цена и дължимата сума за дялово разпределение.
3
Ответникът е представил доказателства за заплащане на претендираните суми
в общ размер на 811,99 лв., което ищецът признава. Извършеното плащане
следва да бъде взето предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като
факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното
право. Остава дължима законната лихва върху главницата за доставена, но
незаплатена топлинна енергия и върху дължимата сума за дялово
разпределение, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане, за която липсват
доказателства за плащане. Ето защо предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, с изключение на законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат разноските в исковото и заповедното производство, тъй като
същият не е заплатил дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение в установените срокове, с оглед на което е дал повод за
завеждане на делото и направата на разноски от ищеца.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че Е. А.
Я., ЕГН ********** от гр. София, район Средец, ул. „******, ******, ******
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****** законната лихва върху главницата от 627
лв. за неизплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец
април 2022 г. и върху главницата от 54,43 лв. за услугата дялово
разпределение за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.07.2023 г., до датата на изплащане на вземането – 31.01.2024
г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за съществуване на вземания в общ размер на
811,99 лв., от които: главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия
за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г. в размер на 627 лв. и
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.06.2023 г. в размер на
119,14 лв., главница за услугата дялово разпределение за периода от месец
май 2020 г. до месец април 2022 г. в размер на 54,43 лв. и мораторна лихва за
периода от 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г. в размер на 11,42 лв., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2983/2023 г.
по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК Е. А. Я., ЕГН
********** от гр. София, район Средец, ул. „******, ******, ****** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „****** разноски в исковото производство за
4
държавна такса в размер на 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Директ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****** като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5