РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 16.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Стефани
Калоферова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4604 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 282, ал.
3 от КЗ (отм.).
Ищците Г.М.Г., Г.М.М., чрез настойника му и негова
майка Р.Т.Р.и З.М.М., твърдят, че на 26.01.2014 г. в землището на с. Горски
извор, обл. Хасково, в посока към с. Върбица, на ПП I-8 при км. 283+ 600, (съобразно
уточнение л. 180) при управление на
товарен автомобил „Мерцедес" с турски per. № *******и прикачено ремарке с
per. № *******., Д.Д.от Република Турция, при несъобразена с пътните условия
скорост и при маневра заобикаляне, не е осигурил достатъчно странично
разстояние и е блъснал излезлия извън лекия си автомобил водач М.Г.М., причинявайки
неговата смърт. Твърдят, че смъртта на М.М. – син на първия ищец и баща на
останалите двама, им е причинила силни емоционални страдания. Поддържат, че към
момента на настъпване на пътното произшествието за процесния товарен автомобил
„Мерцедес" е налице валидна застраховка "Гражданска отговорност"
- „Зелена карта" № 3061599, валидна от 19.07.2013 г. до 19.07.2014 г.,
сключена с турска застрахователна компания Y.K.S. A.S.
Считат, че доколкото ответникът Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“
е представително Н.Б.за Република България по смисъла на Вътрешните правила
между бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата
"Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в държавите членки, то и същият отговаря
за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния близък в
резултат на процесното ПТП, като молят съда да осъди
ответника да им заплати, на основание чл. 282, ал. 3 от КЗ (отм.), обезщетение
за неимуществени вреди, както следва: на Г.М.Г. сумата от 150 000 лв., на Г.М.М.
сумата от 400 000 лв. и на З.М.М. сумата от 350 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на ПТП.
В хода на настоящото производство, на 08.11.2016 г.,
ищецът Г.М.Г. е починал, като негово място, в качеството им на законни
наследници са конституирани останалите двама ищци по делото - Г.М.М. и З.М.М..
Ответникът
Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ („Бюрото) оспорва исковата молба по размер. Поддържа,
че не била установена причината, поради която починалият е спрял лекия си
автомобил на пътното платно, а не извън него, с което е нарушил разпоредбата на
чл.94, ал. 2 от ЗДвП. Излага, че дори и МПС-то да е спряно поради повреда, М.М.
е бил длъжен да го измести извън пътното платно за движение, а при невъзможност
– да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен
триъгълник или да включи авариен сигнал или габаритни светлини. Сочи и, че
наследодателят на ищците е следвало да постави светлоотразителна жилетка щом се
е намирал извън МПС. Счита, че доколкото не е доказано М.М. да е предприел
горепосочените действия, с това си поведение е съпричинил за настъпването на
вредоносния резултат. Оспорва претенцията за лихви, тъй като ищците не са
предявили извънсъдебно искане за заплащане на обезщетение, а доколкото Бюрото
не е застраховател, отговорността му забава не следва да бъде ангажирана от
датата на увреждането. Възразява, че претендиранато обезщетение е прекомерно с
оглед на претърпените неимуществени вреди, като твърди, че с оглед наличието у
ищеца Г.М.М. на заболяване, водещо до умствена изостаналост,
същият не търпи изобщо вреди.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 282, ал. 3 от КЗ (отм.), като за уважаването му е
необходимо да са налице кумулативно всички елементи от фактически състав на
непозволеното увреждане съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - извършено виновно от
деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно-
следствена връзка вреди за пострадалия. Следва да се установи и наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка "Гражданска
отговорност" - Зелена карта между прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован и чуждестранно застрахователно дружество.
По
делото не е спорно, а и видно от представените по делото удостоверение за
раждане и удостоверение за наследници, Г.М.Г. е баща, а Г.М.М. и З.М.М.
са деца на починалия М.Г.М., поради което първоначалните ищци са легитимирани
да предявят настоящите искове. Предвид, че в хода на настоящото производство, 08.11.2016
г., ищецът Г.М.Г. е починал, на основание чл. 227 ГПК на негово място са
конституирани законните му наследници Г.М.М. и З.М.М., които участват в
производството и в лично качество като ищци.
С
влязла в сила на 11.05.2015 г. присъда от 24.04.2015 г., постановена по НОХД №163/2015г.,
по описа на ОС - гр. Хасково, подсъдимият Д.Д., турски гражданин, е признат за
виновен в това, че на 26.01.2014 г. в землището на с. Горски извор, обл.
Хасково, в посока към с. Върбица, обл. Хасково на ПП I-8
при км. 283 + 600, при управление на товарен автомобил „Мерцедес, с турски ДК №
*******и полуремарке „Тирсан„ с турски ДК № *******, в нарушение на правилата за
движение по пътищата - чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на М.Г.М., като деецът е избягал от местопроизшествието, което деяние
представлява престъпление по чл. 343 ал. 3, предл. IV- то б. „Б”, вр. ал. 1, б.
„В”, вр. чл.342 ал.1.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, влязлото в сила решение
на наказателния съд обвързва настоящата инстанция да приеме за доказано:
извършването на деянието от подсъдимия; причиняването смъртта на М.Г.М.;
противоправността на деянието - същото осъществява състав на престъпление,
поради което е и противоправно; както и виновността на управляващия
МПС, действал по непредпазливост.
Видно
от приложеното към исковата молба писмо от турското бюро за моторни превозни
средства, изпратено до ответника НББАЗ, е потвърдена валидността към дата на
процесното ПТП на полица „Зелена карта“
№ 3061599, валидна от 19.07.2013 г. до
19.07.2014 г., сключена с турска застрахователна компания Y.U.S.A.S за МПС с
рег. № 22 UD750.
Изслушаните
по делото свидетели С.С.М., А. Р.З.и А.М.Б.заявяват, че починалият е живеел в
гр. Първомай със своя баща Г.М.Г., за който се е грижел, с оглед напредналата
му възраст, и който е понесъл много тежко смъртта на сина му. Свидетелят М.сочи,
че сина на починалия - Г.М.М. от малък е бил оставен в приют в с. Сладък
кладенец, тъй като имал дефект по рождение, но баща му се грижел за него и
често отсядали при свидетеля. Твърди, че детето е понесло тежко загубата на
баща си. Свидетелката Б.сочи, че дъщерята на починалия З.М. до 2005 г. е
живеела в гр. Първомай, а след това се преместила с майка си в гр. Пловдив, но
въпреки че родителите й били
разведени,
поддържала
постоянно
контакт
с
баща
си
и
преживяла
много
тежко
смъртта
му.
По
делото е представено влязло в сила на 16.04.2015 г. Решение от 26.03.2015 г.,
постановено по гр. 2707/2014 г., по описа на ОС-гр. Пловдив, с което ищеца по
настоящото дело Г.М.М. е поставен под пълно запрещение. Видно от мотивите на
решението Г.М. страда от олигофрения (интелектуален дефицит) в умерена степен,
датиращо от раждането му, като болестният процес е хроничен и необратим, довел
до пълна социална дезадаптация, невъзможност да се ориентира за място, време и
за собствената си личност. Макар и поначало да е житейски логично детето да търпи
негативни емоции от загубата на свой родител, такива могат да бъдат налице само
ако фактът на смъртта оказва въздействие върху личността му, водеща до
неприятни усещания и преживявания. С оглед на представеното решение, съдът
намира, че по делото не е доказано сина на починалия да е търпял и да търпи
неимуществените вреди от смъртта на своя баща, изразяващи се в емоционални
болки и страдания, доколкото е констатираното, че умственото му заболяване обективно
и субективно го възпрепятства да възприема заобикалящата го действителност,
респективно смъртта на неговия наследодател.
По
отношение на първоначалния ищец Г.М.Г., починал в хода на процеса, както и на ищцата
З.М.М., настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото с решението на
наказателния съд е установено деянието, неговата противоправност и виновно
поведение на водача на товарния автомобил, в резултат на което е настъпила
смъртта на М.Г.М.. Ответникът Сдружение "НББАЗ" е пасивно
материално легитимиран по предявените искове, тъй като по силата на чл. 282,
ал. 3 от КЗ /отм./ Бюрото, което се явява с представителни функции за Република
България по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като участва и
съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в държавите членки.
Относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 282, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. По отношение на
Г.М.Г., съдът взе предвид факта, че
ищецът е загубил сина си, с който са живеели заедно и който е полагал грижи за
него, от което неминуемо е понесъл емоционални страдания. Следва да се отчита и
възрастта на ищеца към датата на ПТП (92 г.), както и че около две години и 10
месеца, самият той е починал, което обуславя един по нисък интензитет на
емоционални страдания. По отношение на ищцата З.М.М., съдът отчита, че същата е
загубила своя баща на една млада възраст (16 г.), като същевременно от
свидетелските показания се установява, че макар и да са поддържали връзка,
детето от дълго време (около 9 години) и от една ранна възраст е живеело
единствено със своята майка, в населено място, различно от това, в което е
пребивавал починалия й баща.
Предвид
горепосочените обстоятелства
и като съобрази социално-икономическите условия в страната, настоящият състав
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Г.М.Г.
се равнява на сумата от 30 000 лв., а това на дъщерята З.М.М. - в размер на
80 000 лв. Обезщетението в този размер съответства, както на установения в
чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, а също така и възмездява
неблагоприятните последици, настъпили за ищците в резултат на непозволеното
увреждане.
Ответникът
е релевирал възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия,
който не е изместил спряното МПС извън пътното платно за движение, а при
невъзможност не го е обозначил с предупредителен светлоотразителен триъгълник,
не е включил авариен сигнал или габаритни светлини, както и не е носил
светлоотразителна жилетка.
От
свидетелските показания на К.Г.Д., който е бил очевидец на инцидента, се
установява, че лекият автомобил на починалия е бил с включени аварийни светлини
и паркиран възможно най-вдясно на пътното платно, предвид, че отстрани е имало
натрупан сняг от снегопочистващите машини. Показанията му относно наличието на
включени аварийни светлини се потвърждават и от изслушаните по делото свидетели
И.Х., съставил констативния протокол за ПТП и А.Д., началник на сектор „Пътна
полиция“ - Хасково, посетил мястото на ПТП. Съдът намира възраженията на
ответника за съпричиняване поради непоставяне на светлоотразителна жилетка и
включването на габартини светлини за неоснователни, тъй като от изслушаната по
делото автотехническа експертиза се установява, че включените аварийни светлини
правят видим спрелия автомобил от значително по-далечно разстояние, поради
което делинквентът е имал възможност да възприеме спрялото МПС от достатъчно
разстояние. Доколкото нито от автотехничеката, нито от съдебно-медицинската
експертиза и свидетелските показания, обективно е възможно да се изяснят
причините, поради които М.М. е спрял лекия автомобил, и предвид намалената му
подвижност (по делото се установява, че същият е ползвал патерици), то не би
могло да бъде изяснено дали същият е имал възможност до момента на удара да
обозначи МПС със светлоотразителен триъгълник или да се отмести от пътя на
товарния автомобил „Мерцедес“, поради което съдът намира, че ответникът, чиято
е и доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно
доказване поведението на починалия да е било противоправно и в причинна връзка
с настъпването на вредоносния резултат.
Предвид
изложеното претенцията, на Г.Г.М. се явява основателна до размера на
30 000 лв., а предвид наследствените квоти (по ½), на всеки от
конституираните в хода на процеса негови наследници Г.М.М. и З.М.М., на всеки
от тях следва да бъде присъдена половината от сумата – по 15 000 лв., като
за разликата над 30 000 лв, до претендираните 150 000 лв., искът
подлежи на отхвърляне. Предявеният от З.М.М. за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на нейния баща в резултат на процесното ПТП, следва да бъде
уважен до размера на 80 000 лв., а за разликата до претендираните 350 000
лв. - отхвърлен.
Исковете
са предявени срещу Бюрото, в качеството му на орган, съдействуващ за
функционирането на системата "Зелена карта"- чл. 282, ал. 3 КЗ /отм./,
като на основание чл. 271, ал. 5, вр. 282, ал. 5 КЗ /отм./ Бюрото дължи законна
лихва върху застрахователното обезщетение, но не от датата на увреждането,
както се претендира в исковата молба, а от момента на изтичане на тримесечния
срок, в който е предявена извънсъдебна претенция пред ответника. Доколкото
обаче не се твърди, а и не се и установява ищците да са отправили подобно
искане до Бюрото, то и законната лихва следва да се присъди от момента на депозирането
на исковата молба – 01.04.2014 г. (в този смисъл и Определение № 600 от
18.07.2016 г. по т. д. № 2223/2014 г., ІІ т.о. на ВКС), а за периода от
настъпване на ПТП (26.01.2014 г.) до датата на исковата молба 31.03.2014 г.
претенцията за акцесорното вземане се явява неоснователна.
По
изложените по-горе съображения, ищцовата претенция на Г.М.М. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща М.Г.М., причинена
от процесното ПТП се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищците по дело адв. Н.Ц., съобразно уважената част от исковете,
адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна помощ в размер на 2387 лв.
На
ответника на основание чл. 78, ал. 3 и съобразно отхвърлената част от исковете,
следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 17 344,89 лв., от които за адвокатски хонорар
- 17143 лв. с ДДС, чийто размер е намален по своевременно релевирано от ищците
възражение за прекомерност, както и разноски за вещи лица и призоваване на
свидетели в общ размер на 201,89 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати по банкова сметка ***,78 лв., от
която: 4400 лв. – държавна такса по делото; 24,44 лв. – депозит за съдебномедицинска
експертиза и 18,33 лв. – депозит за авто-техническа експертиза.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“, със съдебен адрес *** чрез адв. М.
К., да заплати на Г.М.М. с ЕГН **********, чрез негова майка и настойник Р.Т.Р.с
ЕГН ********** и на З.М.М. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***,
чрез адв. Н.Ц., в качеството им на
законни наследници на починалия в
хода на процеса на 08.11.2016 г. първоначален ищец Г.М.Г. с ЕГН **********, на основание чл. 282, ал. 3 от КЗ /отм./, сумата от 30 000 лв. (по
15 000 лв. на всеки един от двамата ищци), представляваща обезщетение за
претърпени от Г.М.Г. неимуществени вреди от смъртта на сина му М.Г.М.,
причинена на при ПТП от 26.01.2014 г., в землището на с. Горски извор, обл.
Хасково, в посока към с. Върбица, на ПП I- 8 при км. 283+ 600, от водача Д.Д.от
Република Турция, при управление на товарен автомобил „Мерцедес" с турски
per. № *******и прикачено ремарке с per. № *******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 01.04.2014
г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 30 000 лв., до предявения размер
от 150 000 лв., както и претенцията за законна лихва от датата на ПТП –
26.01.2014 г. до 31.03.2014 г.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“, със съдебен адрес ***, чрез адв.
М. К., да заплати на З.М.М. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.Ц., на
основание чл. 282, ал. 3 от КЗ /отм./ сумата от 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния
баща М.Г.М., настъпила в резултат от горепосоченото ПТП от 26.01.2014 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 01.04.2014 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 80 000 лв., до предявения размер от 350 000 лв., както и
претенцията за законна лихва от датата на ПТП – 26.01.2014 г. до 31.03.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.М. с ЕГН **********, чрез негова майка и настойник
Р.Т.Р.с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.Ц., срещу Сдружение „Н.Б.на
Б.А.З.“, със съдебен адрес ***, чрез адв. М. К., иск с правно основание чл.
282, ал. 3 от КЗ /отм./ за сумата от 400 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия баща М.Г.М.,
настъпила в резултат от горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва от
26.01.2014 г..
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“, със съдебен адрес ***, чрез адв.
М. К., да заплати на процесуалния представител на ищците адв. Н.Ц., с адрес ***,
съобразно уважената част от исковете, адвокатски хонорар за оказаната безплатна
правна помощ по делото в размер на 2387,00
лв.
ОСЪЖДА Г.М.М. с ЕГН **********, чрез негова майка и настойник Р.Т.Р.с
ЕГН ********** и З.М.М. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, чрез
адв. Н.Ц., да заплатят на Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“, със съдебен адрес ***,
чрез адв. М. К., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съразмерно на отхвърлената
част от исковете, разноски пред настоящата инстанция в общ размер на 17
344,89 лв.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“, със съдебен адрес ***, чрез адв.
М. К., да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част
от исковете по банкова сметка *** в размер на 4442,78 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: