Решение по дело №796/2017 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260018
Дата: 30 март 2022 г. (в сила от 13 юни 2023 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20171800100796
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта

 

     Р Е Ш Е Н И Е

 

                                       гр. София, 30.03.2022 г.

                                     

                           В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря Теодора Вутева и с участието на прокурор Давидкова разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. д. № 769 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), вр. параграф 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ, предявен от държавата, действаща чрез Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (със сегашно наименование КПКОНПИ, наричана по-нататък в изложението К.), против Я.Х.П. и В.С.П..

Твърди се в исковата молба, че ответникът Я.Х.П. е признат в наказателно производство за виновен за това, че: 1. от началото на месец юли 2009 г. до 03.07.2009 г., в гр. С., гр. С. и в района на хижа ,,В.(общ. С.), в съучастие като помагач с Г. В. като подбудител, П. С. като подбудител и В. К. като подбудител и помагач, Г. Г. като помагач и В. Ф. като извършител умишлено е улеснил В. Ф. умишлено да умъртви Р. Р. (обещал е помощ след деянието), като убийството е извършено на 03.07.2009 г. от В. Ф. и по начин, опасен за живота на мнозина (чрез употреба на огнестрелно оръжие), извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П. С. и участници В. К., Я.П., Г. Г., В. Ф., Д. Г. и Г. Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 9 и т. 10, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 4 НК; 2. в периода от неустановена дата от началото на 2009 г. до 23.07.2010 г. на територията на Република България - гр. С., гр. П., гр. В. Т., гр. С., гр. Ш. и гр. Л. и в района на хижа „В.“ (община С.), е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководена от П. С. с участници В. К., Г. Г., В. Ф., Д. Г. (до 02.09.2009 г.) и Г. Н. (до 02.09.2009 г.), както и други неустановени до момента лица, съставено с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - престъпления по чл. 115 и чл. 116 от НК - умишлени убийства, престъпления по чл. 128 и чл.129 от НК - умишлено причиняване на средни и тежки телесни повреди и престъпления по чл. 330 от НК - палежи, като групата е въоръжена и е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 НК.

Твърди се, че престъпленията по чл. 116, т. 10 НК и чл. 321 НК попадат в предметния обхват на чл. 3, ал. 1, т. 21 от ЗОПДИППД (отменен 19.11.2012 г.) К. твърди, че от извършения анализ на имущественото състояние на проверяваното лице се установява несъответствие между приходите и разходите на ответника Я.Х.П. и съпругата му В.С.П., от което може да се направи извод за липсата на законен източник на средствата за придобиването на имуществото. Твърди, че е установена отрицателна разлика-превишение на разходите с 3 832. 61 MP3 (минимални работни заплати) преди 1999 г. и след 1999 г. 526, 67 MP3 спрямо всички установени приходи, включително от продажби на имущество, придобито без законен източник на средства.

Ищецът поддържа, че са налице предпоставките визирани в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДИППД (отменен 19.11.2012 г.): има влязъл в сила съдебен акт, с който Я.П. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 116, т. 10 НК и чл. 321 НК, притежава имущество със значителна стойност, за придобиването на което няма данни за законни източници на средства, поради което моли за отнемяне в полза на държавата на незаконно придобитото имущество от него и съпругата му В.П..

Ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват изцяло иска с възражението, че имуществото, чието отнемане се претендира, има законен произход. Оспорват да е налице причинно-следствената връзка между извършените престъпления и придобитото имущество, както и законността на развилото се пред Комисията производство. Възразяват, че стойността на проверяваното имущество е завишено по размер. Молят съда да постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

С.о.п. намира искането за основателно.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното.

С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 303 по описа за 2011 г. на Окръжен съд – гр. Ш. ответникът Я.Х.П. е признат за виновен в това, че: 1. от началото на месец юли 2009 г. до 03.07.2009 г., в гр. С., гр. С. и в района на хижа ,,В.(общ. С.), в съучастие като помагач с Г. В. като подбудител, П. С. като подбудител и В. К. като подбудител и помагач, Г. Г. като помагач и В. Ф. като извършител умишлено е улеснил В. Ф. умишлено да умъртви Р. Р. (обещал е помощ след деянието), като убийството е извършено на 03.07.2009 г. от В. Ф. и по начин, опасен за живота на мнозина (чрез употреба на огнестрелно оръжие), извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П. С. и участници В. К., Я.П., Г. Г., В. Ф., Д. Г. и Г. Н., както и други неустановени до момента лица– престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 9 и т. 10, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 4 НК; 2. в периода от неустановена дата от началото на 2009 г. до 23.07.2010 г. на територията на Република България - гр. С., гр. П., гр. В. Т., гр. С., гр. Ш. и гр. Л. и в района на хижа „В.“ (община С.), е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководена от П. С. с участници В. К., Г. Г., В. Ф., Д. Г. (до 02.09.2009 г.) и Г. Н. (до 02.09.2009 г.), както и други неустановени до момента лица, съставено с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - престъпления по чл. 115 и чл. 116 от НК - умишлени убийства, престъпления по чл. 128 и чл.129 от НК - умишлено причиняване на средни и тежки телесни повреди и престъпления по чл. 330 от НК - палежи, като групата е въоръжена и е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 НК.

Комисията е започнала проверка на имущественото състояние на дееца с цел преценка на обстоятелството дали същото е било придобито със средства от престъпна дейност и на каква стойност е то.

На отнемане по ЗОПДИППД (отм.) подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони, когато е установено, че това имущество е на значителна стойност и за него може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност по чл. 3 от закона, доколкото не е установен законен източник на придобиването. За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито пряко или косвено от престъпна дейност имущество, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1).  лицето, вкл. и такова, което контролира юридическо лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице, да е признато за виновно в извършване на престъпление от тези, които са изброени в чл. 3, ал. 1 от закона; 2). през проверявания период лицето да е придобило имущество на значителна стойност по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 2 от ДР на закона – общо над 60 000 лв.; 3). въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е свързано с престъпна дейност, като не е необходимо това престъпно деяние да е предмет на присъда; 4). имуществото да е придобито в срока по чл. 11 от закона – в период от 25 години назад от предявяване на иска, и 5). то да не е придобито със законен източник на средства.

Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход (в този смисъл са и задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 7/30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 7/2013 г.).

Понятието "значителна стойност" е легално определено в § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД (отм.), според която разпоредба такава стойност е тази над 60 000 лева. То включва придобитото имущество през целия проверяван период като сборна величина, а не цената на отделните сделки като показател за приходите на проверяваното лице. От значение е реалната пазарна цена на имуществото към момента на проверката на съда, поради което съдът следва да възприеме заключението на съдебно – икономическата експертиза относно стойността на имуществото към момента на изготвяне на същото (така – решение № 70/04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на ВКС, IV ГО на ВКС; решение № 231/11.07.2012 г. по гр.д. № 848/2011 г. на ВКС, IV ГО на ВКС; решение № 481/23.04.2013 г. по гр.д. № 99/2012 г. на ВКС, IV ГО).

Както бе посочено, с влязла в сила присъда ответникът Я.П. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 116, т. 10 НК и по чл. 321 НК, които са в предметния обхват на чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 21 ЗОПДИППД (отм.), поради което е налице една от предпоставките за реализиране правото на Държавата на гражданска конфискация.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том І, рег. № 1324, дело № 123 от 08.04.2004 г., ответникът В.С.П. прехвърлила срещу сумата от 669 лева на купувача 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху дворно място в с. Ч., П. област, община С., от 630 кв.м., съставляващо УПИ .. – държавен, в квартал по плана на селото, заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 53 кв.м., при съседи на имота: улица, УПИ .-държавен, ..-държавен, -държавен, -държавен от кв. по плана на селото, за сумата от 2008 лева. Съгласно заключението към основната съдебно-техническа експертиза от 24.08.2018 г., изготвено от вещото лице С., средната пазарна стойност на целия имот към м. април 2004 г. възлиза на 5 040 лева, равностойни на 42 МРЗ.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № , том .. ., рег. № …., дело № от ………. г., ответникът В.С.П. прехвърлила срещу сумата от 5 476 лева 1/5 ид. ч. от правото на собственост недвижим имот, находящ се в землището на село Р., община С., С. област, в местността „В. Л.”, а именно: незастроен поземлен имот с площ в размер на 1 401 кв.м., с идентификатор № ………., с предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – ливада, стар идентификатор - имот № ……, при граници и съседи: имот № № , , , , , , , и по кадастралната карта на землището, за сумата от 14 000 евро, равняващи се на 27 378,16 лева. Съгласно заключението към основната съдебно-техническа експертиза от 24.08.2018 г., изготвено от вещото лице С., средната пазарна стойност на целия имот към 22.08.2007 г. възлиза на 25 204 лева, равностойни на 140 МРЗ.

По силата на договор за дарение, оформен с нотариален акт № , том .. ., рег. № …., дело №  от …. г., ответникът Я.П. придобил правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „ц. Б. ” № , а именно: поземлен имот с площ по скица от 364 кв. метра, с идентификатор № ……… по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД -..-./……… г. на изпълнителния директор на АК, при съседи: ………., ………., ………. и ………., ведно с построените в същия поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., идентификатор № ………, и гараж със застроена площ от 20 кв. метра, идентификатор № ………. Видно е от писмо с изх. № ….-../…….. г., вх. ……/……… г. на Община С., че описаната по-горе двуетажна жилищна сграда е премахната и на нейно място е изградена нова - от приетата техническа документация се установява, че в периода от 22.06.2006 г. (съгласно разрешение за строеж № …./….. г.) до 17.09.2008 г. (според удостоверение № ../…….. г. за въвеждане в експлоатация на строеж) ответникът Я.П. е осъществил изграждането на жилищна сграда със ЗП от 230 кв. м. и РЗП от 835.52 кв.м., идентификатор № ………., на четири етажни нива - сутерен със обща площ от 255.77 кв. м., състоящ се от гараж за четири коли и работилница с площ от 196.71 кв. м. с малък склад и тоалетна, котелно с площ от 14.57 кв. м., фитнес с площ от 14.98 кв. м., сауна с хидромасаж с площ от 20.61 кв. м., съблекалня с площ от 6.21 кв. м. и санитарен възел с площ от 2.69 кв. м.; първи жилищен етаж с площ от 110. 66 кв. м., състоящ се от обширно помещение, обединило кухненски бокс, трапезария и дневен кът с обща площ от 90.05 кв. м., мокро помещение с площ от 2.41 кв. м., санитарен възел с площ от 3. 29 кв. м. и спалня с площ от 14.91 кв. м.; втори жилищен етаж с площ от 133. 26 кв. м., състоящ се от две отделни жилища тип „мезонет”, до всяко от които се достига посредством индивидуален достъп от входа на сградата, като първото от тях е с площ от 64. 62 кв. м. и се състои от дневна, кухненски бокс и трапезария с обща площ от 60. 82 кв.м., санитарен възел с площ от 3. 80 кв. м. и собствена стълба към подпокривното ниво, а второто е с площ от 68. 64 кв. м. и се състои от дневна, кухненски бокс и трапезария с обща площ от 65. 79 кв. м., санитарен възел с площ от 2. 85 кв. м. и собствена стълба към подпокривното ниво, и подпокривно ниво с площ от 66. 58 кв. м., на което първото от жилищата тип „мезонет” има спалня с площ от 25. 19 кв. м., баня с площ от 4. 77 кв. м. и вестибюл, а второто от жилищата тип „мезонет” има спалня с площ от 31.17 кв. м., баня с площ от 5. 45 кв. м. и вестибюл. В дъното на парцела били изгладени и стопански постройки със ЗП от 66. 04 кв. метра.

Съгласно заключението на вещото лице С. стойността на разходите за построяване на тази сграда към 17.09.2008 г. възлиза на 456 528 лева или 2 075 МРЗ (според основното заключение), според допълнителното заключение от 01.03.2019 г. – на 529 828 лева, според повторното заключение от 15.04.2019 г. – на 459 536 лева, а стойността на разходите за построяване на тази сграда към датата на изготвяне на заключението – 743 362 лева или 1 616 МРЗ. По отношение на разходваните парични средства за изграждане на тази къща съдът кредитира повторната СТЕ от 15.04.2019 г., тъй като заключението към нея е изготвено след анализ на цялата налична техническа документация за обекта.

С влязло в сила решение № 442 от 22.02.2019 г., постановено по в гр. д. № 3835/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, е обявен да окончателен по иск на С. А. М. против Я.П. и В.П. предварителен договор, сключен на 17.05.2010 г. в гр. С., между Я.П. и В.П. като продавачи и С. А. М. като купувач за покупко-продажба на недвижимите имоти, описани по-горе, с идентификатори ……… и ………., при условие, че С. А. М. заплати на Я.П. и В.П.  сумата от 80 000 евро, неизплатена част от цената по сделката (140 000 евро), в срок от две седмици от влизане в сила на решението. Видно от вносна бележка от 22 април 2019 г. (л. 2251 от делото), С. А. М. е заплатил на В.П. сумата от 156 720 лева на основание посоченото съдебно решение.

С договор за покупко-продажба на МПС от 10.08.2006 г. ответниците придобили за сумата от 4 200 лева лек автомобил марка „М.“, модел . .. .., рег... . .., рама № ………., двигател № …………. От заключението на вещото лице Н. Х. по изготвената съдебно-автотехническа (оценителна) експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че средната пазарна стойност на този автомобил към настоящия момент е 8 600 лева, а към датата на придобиване – 14 700 лева (91. 87 МРЗ). Съгласно заключението към допълнителната автотехническа експертиза от 11.03.2019 г. и писмо от 25.02.2019 г. (л. 2105 от делото) след настъпване ПТП на 23.10.2008 г. застрахователно дружество е изплатило на ответника Я.П. сумата от 11 265 лева - застрахователно обезщетение по щета във връзка с посочения автомобил.

От писмо от 06.03.2019 г. (л. 2104 от делото) се установява, че на 10.11.2009 г. по банкова сметка *** „М. ..“ ЕООД, едноличен собственик на капитала  на което дружество от 25.09.2001 г. до 09.08.2010 г. е ответникът Я.П. (след последната дата целият капитал на дружеството е прехвърлен с нотариално заверен договор за продажба на дружествени дялове от 09.08.2010 г. на неговия син Х. Я. П.), е постъпила сумата от 41 000 лева – застрахователно обезщетение.

От писмо с изх. № ….- ./…….. г. и писмо с изх. № ….-./…….. г. с вх. № .. ..-…./………. г. на Община С. и приложените към тях молба от Я.П. с рег. индекс № ..-.-../…….. г., обяснителна записка от м.09.1992 г., копие от дневник за строителни разрешения, издадени през 1992 г. от община С., копие от одобрен архитектурен проект № /…. г. за строителство на търговски обект, Заповед ..-..-/…….. г. на Кмета на община С., с която е определена категорията на снек-бар „Ч. Т.”, се установява, че ответникът Я.П. изградил в периода 1992 г. – 1993 г.  върху общински парцел № .. в к.к. „Б.“, община С., търговски обект № . Съгласно писмо с изх. № ….-../…….. г. на Община С., описаният по-горе обект е унищожен от пожар, като впоследствие не е издавана техническа документация за повторно му изграждане. Съгласно заключението към основната съдебно-техническа експертиза от 24.08.2018 г., изготвено от вещото лице С., разходите за построяване на този обект към 31.12.1992 г. възлизат на 144 500 неденоминирани лева, равностойни на 170 МРЗ, а строителната стойност за възстановяването му след пожара (в периода м.08.2009 г. – м. 11.2009 г.) възлиза на 23 520 лева или 98 МРЗ.

Страните не спорят, че на 16.04.2007 г. ответниците придобили товарен автомобил марка „ИФА“, модел . .. ., рег. № .. . .., рама № ………., двигател № ………… (видно е и от приложение към писмо рег. № .. /……..г. от ОД на МВР С.). Пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване е 4 650 лева или 25,83 МРЗ, а понастоящем 3 800 лева, което се установява от заключението на вещото лице Н. Х. по изготвената съдебно-автотехническа (оценителна) експертиза от 30.08.2018 година.

С договор за покупко-продажба на МПС от 12.01.2006 г. ответниците придобили правото на собственост върху лек автомобил марка „М.“, модел . .., рег. № ………, рама № ………., двигател № ……….., за сумата от 2 600 лева. Видно е от заключението на вещото лице Н. Х. по изготвената съдебно-автотехническа (оценителна) експертиза, че пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване е 14 850 лева (92.81 МРЗ). Автомобилът е отчужден възмездно с договор за продажба на МПС от 21.02.2007 г. за сумата 650 лева, към която дата пазарната му стойност възлиза на 12 300 лева (68.33 МРЗ) съгласно заключението, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № , том . ., рег. № …., дело № от …….. г., ответниците са признати за собственици на поземлен имот № .. в местността ”П.”, землището на с. З., община С., област С., с площ от 642 кв. метра, а по скица 881 кв. метра, при граници: С. Юл. П., имот № .. и от двете страни път. Имотът е придобит по силата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за сумата от 17 680.68 недоминирани лева, съгласно протокол № /…….. г. на община С. Съгласно заключението към основната съдебно-техническа експертиза от 24.08.2018 г., изготвено от вещото лице С., средната пазарна стойност на този имот към м. юли 2003 г. възлиза на 5 700 лева, равностойни на 52 МРЗ, а към датата на изготвяне на заключението – 18 400 лева, равни на 40 МРЗ.

Видно е от писма с изх. № …./…. от ……… г. и изх. № …./…. от …….. г. на „Ю. Б.” АД, че ответникът Я.Х.П. е титуляр на разплащателна сметка IBAN ***, открита на 17.05.2006 г., по която за периода от 16.01.2007 г. до 21.09.2007 г. той е внесъл обща сума в размер на 239 960 лева. От представените от „Ю. Б.” АД извлечения за движението по сметка и вносни бележки се установява, че тази сума е внасяна в различни дни, като в петдесет и девет от случаите размерът на вноските е от по 4 000 лева, в един ден са внсени 3 500 лева, а в друг – 8 460 лева. На 17.05.2006 г. с кредитен превод ответникът Я.П. е наредил сумата от 502 000 лв. по сметка № .. .. …. …. …. …. .. с титуляр съпругата му В.П. (сумата е част от получения банков превод в размер на 2 628 635 от ”Б.” ЕООД и М. И. Д.). До 14.02.2011 г. с посочената по-горе сума са извършвани банкови операции - тегления в брой и преводи към други банкови сметки и трети лица, като и в края на годината салдото е нула лева.

Ответникът Я.П. е титуляр на разплащателна сметка в щатски долари с № …………….., открита на ………. г. и закрита на ………. година. През 2007 г. той внесъл сумата от 36 000 USD, равностойни на 49 975.20 лв. (277.64 MP3), а през 2009 г. внесъл 310.90 USD, равностойни на 414.50 лв. (1,73 MP3).

Ответникът Я.П. е титуляр на разплащателна сметка в евро с № …………, открита на 21.10.2008 г. и закрита на 26.09.2009 г., като през 2008 г. той внесъл 1 700 евро, а през 2009 г. - 580 евро. Общият размер на внесените суми възлиза на 4 465.53 лв. (19.87 МРЗ).

От описаните по-горе писма се установява, че ответникът В.П. е титуляр на разплащателна сметка IBAN ***, открита на 27.04.2006 година. Същия ден по тази сметка е постъпил банков превод в размер на 2 628 635 лева от ”Б.” ЕООД и М. И. Д. с основание „продажба на дружествени дялове от капитала на „Ф. ..” ООД“. През 2006 г. ответникът П. е внесла сумата от 51 000 лв. (318.75 МРЗ), а на 17.05.2006 г. с кредитен превод тя наредила 502 000 лв. по сметка № ……………. с титуляр Я.П. и сума в размер на 1 000 000 лева по сметка ……………... На 29.01.2007 г. от сметката си тя наредила сумата от 90 780.24 лв. с основание “данък по чл. 41, съгл. ГДД”. Остатъчното салдо е разпоредено с различни банкови операции като тегления в брой, преводи към други банкови сметки и трети лица и в края на периода салдото е нула лева.

Ответникът П. е титуляр и на разплащателна сметка IBAN ***, открита на ………. г. и действаща до …….. г., като при откриването на сметката внесла 50 евро, равностойни на 97.80 лева.

От писмо изх. № ………./……….. г. на „У.К. Б.“ АД се установява, че ответникът В.П. е титуляр на сметка с IBAN ***, открита на 23.01.2003 г., и закрита на 15.12.2009 г., като на датата на откриването внесла 1 400 лв. (12.73 МРЗ).

С решение № 2/19.05.2006 г. на Софийски градски съд по ф.д. 1331/2006 г. е регистрирано „Е.” ООД, ЕИК: ……….., с адрес на управление ***, което е не е пререгистрирано в Търговския регистър. В посоченото дружеството, което е с капитал в размер на 5 000 лева, ответникът В.С.П. е ограничено отговорен съдружник с 25 % от капитала на дружеството, равностойни на 1 250 лева.

От справка в Търговския регистър се установява, че понастоящем ответникът В.П. е едноличен собственика на капитала на “Б. Х.”ООД, ЕИК: …………., с адрес на управление ***, учредено на 08.01.2010 г. с капитал в размер на 100 лева.

Ответникът В.П. е подала за 2006 г. ГДД с вх. № ….-/………. г. (л. 1648 и сл. – том IV) с декларирани доходи от свободни професии, занаятчийски дейности и услуги с личен труд в размер на 1 094 658. 35 лева. Сумата е декларирана като доход от извършване на услуги с личен труд с платец на дохода „П.” ЕООД с ЕИК: ………. Към подадената декларация е приложена служебна бележка от това дружество и сметка за изплатени суми № 8 от 15.08.2006 г. (л. 1674), съгласно която дружеството е изплатило на В.С.П. сумата от 1 707 052 лева за периода от 01.08.2006 г. до 31.08.2006 г. на основание договор от 13.04.2004 година. Доказателства за начина на изплащане на сумата липсват. По делото липсва спор, а и от движението по банковите сметки на дружеството се установява, че на 14.08.2006 г. ответникът В.С.П. е превела на „П.” ЕООД сума в размер на 600 000 лева, като сумата е част от получения банков превод в размер на 2 628 635 от ”Б.” ЕООД и М. И. Д. (по сметката на В.П.).

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Р.С., което съдът кредитира като компетентно изготвено в пълнота, се установявават следните правнорелевантни факти: в периода преди деноминацията 29.12.1990 г. – 04.07.1999 г. размерът на получените доходи от извънтрудови правоотношения или доходи от други източници от ответниците, декларирани в годишни данъчни декларации (ГДД), и доходи от трудови правооотношения възлиза общо на 490 091.15 неденоминирани лева, равностойни на 119.17 бр. МРЗ, а за времето от 04.07.1999 г. до 30.01.2015 г. – на 53 997.21 лева, равностойни на 453.16 броя МРЗ, или общо сума, равна на 572.34 броя МРЗ за целия период. В ГДД за 2006 г. ответникът В. П. е декларирала доход от извънтрудови правоотношения в размер на 1 094 658.35 лева (преди данъчно облагане). Вещото лице дава заключение, че от извършената проверка на наличните документи на платеца на тази сума „П.“ ЕООД, ЕИК: ……….., не се установява кореспонденция между декларираните доходи/приходи и разходите на дружеството за 2006 г. и декларираната от ответника П. сума като получен доход от 1 094 658.25 лева в ГДД за 2006 година. Съдът не приема за установено, че получените през м. август от ответника П. 1 094 658.25 лева са от законен източник,  независимо от фактическия извод на вещото лице, обективиран в отговора на въпрос 20, че от данните по ГФО на „П.“ ЕООД за 2007 г., съдържащ данни и за 2006 г., може да се заключи, че дружеството е имало достатъчно парични средства за изплащане на сумата от 1 094 658.25 лева,  по съображения, които ще изложи по-долу. Съгласно заключението в периода преди деноминацията 29.12.1990 г. – 04.07.1999 г. размерът на получените приходи от продажба на имущество – недвижими имоти и МПС – по пазарни цени, установени от заключенията на приетите по делото съдебно-технически (оценителни) експертизи, възлиза общо на 37 741 300. 00 неденоминирани лева, равностойни на 1 808. 95 бр. МРЗ, а за времето от 04.07.1999 г. до 30.01.2015 г. – на 37 020.80 лева, равностойни на 184.13 броя МРЗ, или общо сума, равна на 1 993.08 броя МРЗ за целия период. За изследвания период ответниците са получили сумата от общо 4 272.41 лева, представляваща сбор от плащания за пенсии, социални помощи и обезщетения от ДОО. На 30.12.2008 г. ответникът П. е получил от застрахователно дружество обезщетение в размер на 11 265.00 лева по щета № ………….. В обобщение вещото лице сочи, че общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците за изследвания период възлиза на 38 231 390.15 неденомирирани лева и 106 555.42 деноминирани лева (в тези стойности не е включена сумата от 1 094 658.35 лева, обсъдена по-горе). Съгласно заключението размерът на обичайните разходи за издръжка на домакинството на ответника П. по данни на НСИ възлиза на 8 222 527.74 неденоминирани лева (613.93 броя МРЗ) за периода 29.12.1990 г. – 31.12.1998 г., и 112 584.74 лв., равностойни на 724.53 бр. МРЗ, за периода 01.01.1999 г. – 30.01.2015 година. В посочените стойности са включени и разходи на ответниците са платени публично-правни задължения, в т. ч. и за осигурителни вноски, за времето от 29.12.1990 г. до 30.01.2015 година. В изследвания период ответниците са разходвали средства  за извършване на строително-монтажни работи (СМР) – за 1992 г. това е сумата от 144 500.00 неденоминирани лева, равностойни на 196.60 МРЗ, относно търговски обект в к. к. „Б.“ с идентификатор № ………., снек-бар „Ч. Т.“; за 2006 г. – сума  в размер на 175 459.20 лева, равностойни на 1 096.62 МРЗ, за жилищната сграда в гр. С. с идентификатор …………; за 2007 г. – 183 814.40 лева, равностойни на 1 021.19 МРЗ, за същата жилищна сграда; за 2008 г. – сумата от 100 264.20 лв., равняваща се на 455.75 МРЗ, за същата сграда; а за 2009 г. – сумата от 23 520.00 лева, равностойна на 98 МРЗ, относно търговски обект в к. к. „Б.“ с идентификатор № ………., снек-бар „Ч. Т.“. Съобразно изчислените по-горе стойности вещото лице дава заключение за размера на обичайните и извънредните разходи на ответниците за периода 29.12.1990 г. – 30.01.2015 г., включващи разходи за издръжка и за СМР, за размера на средните годишни разходи за издръжка на домакинството на база „общ разход на домакинството“ по обявените статистически данни от НСИ, както следва: общо за периода 29.12.1990 г. до 1998 г. – 8 367 027.74 неденоминирани лева, равни на 810.53 бр. МРЗ, общо за периода 04.07.1999 г. – 30.01.2015 г. – 595 642.54  лв., равни на 3 396.09 бр. МРЗ. Вещото лице дава заключение, че общата стойност на разходите за учредяване на търговски дружества и разходите във връзка с участието на ответниците в тях възлиза на сумата от 32 548.00 лева, а общата стойност на разходите на ответниците за придобиване на недвижими имоти, МПС и дружествени дялове за процесния период възлиза на 579 284.26 лева (общият размер на имуществото) или 3 351.92 броя МРЗ. В периода 29.12.1990 г. - 30.01.2015 г. ответниците са внесли в личните си банкови сметки сума в общ размер 392 262. 78 лева. В заключение експертът обобщава, че за процесния период е налице отрицателен нетен доход на ответниците в размер на минус 1 574.12 бр. МРЗ, остойностени на – 459 222.75 лева общо за целия период, включващ и неденомирани левови стойности (таблица 9 от заключението, кредитиран вариант по съображения, изложени по-горе). В този смисъл обосновава фактическия извод, че за периода 29.12.1990 г. – 30.01.2015 г. е налице несъответствие между нетния доход на ответниците и имуществото им в размер на минус 1 038 507.01 лева, равностойни на 6 600.77 броя МРЗ.

При тези факти съдът прие от правна страна следното.

Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпна дейност (чл. 1 и § 3 от закона), но във всички случаи тази връзка трябва да е установена или да може да се направи предположение за съществуването й (арг. чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1). Между престъпната дейност и имущественото е налице пряка връзка, когато то е придобито от престъплението – в този случай имуществото подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност, но е допустимо отнемането му по реда на ЗОПДИППД (отм.), когато отнемането не може да се реализира по НК, защото имуществото не е в патримониума на дееца (хипотезата на чл. 5 – 8 ЗОПДИППД - отм.), а също и винаги, когато престъпното деяние се установява от гражданския съд (чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД отм.). Косвена е връзката между престъпното деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни или частични трансоформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имущество. Предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат или последица, а в хипотезата на закона от конкретното престъпление – имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. Във всеки конкретен случай, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивания способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдени факти и логически връзки трябва да се изследва възможността за връзка между престъпното деяние и имуществото, чието отнемане се иска.

Въпросът към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност няма еднозначен отговор, а във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с благодеталствуването на извършителя, както и от начина на придобиване /напр. сделка/. Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства (съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 7/30.06.2014 г. по т.д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС).

В случая установено е с влязла в сила присъда, че престъпната дейност, осъществена от ответника П., е реализирана в периода от неустановена дата от началото на 2009 г. до 23.07.2010 година.  Имуществото, чието отнемане в полза на държавата се претендира, е придобито от ответниците преди началната дата на престъпната дейност на ответника П. (изключение е придобитата в хода на процеса продажна цена от 273 816.20 лева). Следва да се отбележи, че на отнемане по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) подлежи както имуществото, в чието придобиване (пряко или косвено) са вложени средства от престъпна дейност (в който случай се отнема именно конкретното имущество), така и всичко, което е получено от отчуждаването впоследствие на така придобитото от престъпна дейност имущество. Ето защо за преценката дали подлежи на отнемане в полза на държавата по настоящия ред на полученото от отчуждаване на дадено имущество /трансформиране на средства/ е от значение не кога е отчуждено имуществото, т.е. преди или след престъпната дейност, а дали отчужденото имущество е пряко или косвено придобито от престъпна дейност.

За да се изясни дали през проверявания период придобитото имущество е от законен доход, следва да се извърши съпоставка между приходите на лицето и извършените разходи, вкл. и необходимите разноски за издръжка на ответника. Когато цената, на която е придобивано имуществото (на значителна стойност по смисъла на чл. 4, ал. 1, във вр. с § 1, т. 2 от ДР на закона), съществено е в по-ниска стойност от пазарната цена към момента на придобиването, за действителна стойност следва да се приеме именно пазарната цена на придобитото имуществено право, освен ако не се установят в процеса на доказване правнорелевантни обстоятелства, от които да се достигне до логически извод, че страните по процесните транслативни сделки не са уговорили привидно по-ниска от пазарната стойност продажна цена. В този смисъл е константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 287 от 16.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2832/2015 г., IV г. о., ГК, решение № 162 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6592/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 53 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 530 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2010 г., IV г. о., ГК.

От приетата като компетентно изготвена СИЕ, извършила анализ на всички представени по делото документи и след справка в НАП и НОИ, се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че за периода от 29.12.1990 г. до 30.01.2015 г. е налице несъответствие между нетния доход на ответниците и имуществото им в размер на минус 1 038 507.01 лева, равностойни на 6 600.77 броя МРЗ. Този фактически извод е в основата на заключението, че ответниците не са притежавали достатъчно доходи за придобиване на недвижимите имоти, МПС и дружествените дялове, поради което съдът достига до извод за липса на доказателства за законен източник на средства за придобиване на това имущество.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) по реда на специалния закон се отнема имущество на проверяванато лице, което е на "значителна стойност", и за което е налице основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник. В конкретния случай, съобразявайки характера и вида на извършената престъпна дейност от ответника П., нейната цел и периодът на извършване може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с извършваната престъпна дейност.

В производството не се доказаха доходи, обосноваващи приноса на ответника В.П. в придобиване на процесното имущество в режим на СИО. Не става ясно какво е било нейното професионално занимание в проверявания период от време, образователна степен или квалификация, въз основа на които да е имала доходи със законен източник. За оборване законовата презумпция на чл. 9 от ЗОПДИППД(отм.) съпругът, срещу когото не е осъществено наказателно преследване, следва да установи свой принос в придобиване на имуществото, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник, извън грижи за семейството и детето и работа в домакинството. В настоящия случай такова оборване не е направено от ответника В.П.. Видно и от заключението на съдебно - икономическата експертиза, законните доходи на ответницата за процесния период не са достатъчни за придобиване на процесното имущество.

Съдът не приема, че получените през м. август от ответника П. 1 094 658.25 лева са от законен източник по следните съображения. Представената сметка за изплатени суми (л. 1674 от делото) носи подписите (е изходяща) от ответника В.П. и управителя на „П. ЕООД и има характер на частен свидетелстващ документ. Този документ би могъл да има материална доказателствена сила (доказателствено значение за стоящите вън от документа и посочени в него факти) само, ако удостоверява неизгодни за издателя факти. В настоящия случай тази хипотеза не е налице. Описаната сметка за изплатени суми обективира изгодни за издателя факти и не се ползва с материална доказателствена сила. По делото не е представен договорът, въз основа на който се твърди да е възникнало задължението на „П.“ ЕООД да заплати на ответника П. сума в размер на 1 094 658.25 лева, за да се прецени действителността на основанието (в аспекта касае ли се за забранени от закона действия), въз основа на което е придобита тази сума. Липсата на доказателства за основанието определя извод за незаконност на дохода.

В заключение при съпоставката на получените доходи и направените разходи за закупуване на имотите, дружествените дялове и моторни превозни средства, както и вложените за това лични средства, се установява, че не е налице законeн източник на доходи по отношение на ответниците, тъй като законните приходи не съответстват и не са достатъчни за придобитото имущество през проверявания период. Установена е необходимата отрицателна разлика, изискуема от закона. Доказаната престъпна дейност е от категорията на генериращите финансови ресурси и може да се направи основателно предположение за натрупано от лицето имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1 от ЗОПДИППД (отм).

По тези съображения съдът намира исковете за основателни.

При посочения изход на делото, което с влязло в сила определение е прекратено за разликата над 647 179.23 лева до размера от 1 180 980.03 лева, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 25 887.17 лева - държавна такса върху уважената част от искането, а на ищеца – сумата от 2 433.13 лв., представляваща разноски по делото за внесена такса за публикуване на съобщение в ДВ, за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, според уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците 135. 60 лева – разноски за възнаграждение за вещо лице, а на адвокат Г.Г. – на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 10 549. 55 лева, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. Адвокатското  възнаграждение следва да бъде определено общо, а не за всяко лице поотделно, тъй като по общия материален интерес в размер на 533 800.80 лева, по отношение на който производството по делото е прекратено,  ответниците имат еднакво становище, а пълномощникът им е извършвал еднакви процесуални действия. На адвокат Г.  следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 10 549. 55 лева, тъй като процесуалното представителство на упълномощения адвокат не съдържа разграничение в защитата по отношение на всеки от ответниците поотделно.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

                                                        Р Е Ш И:

 

ОТНЕМА в полза на държавата от Я.Х.П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, и от В.С.П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, по предявения от К. З. о. Н. Н. П. и. (със сегашно наименование КПКОНПИ) иск с правно основание чл. 28, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДИППД (отм.)  следното придобито от престъпна дейност имущество:

1.    сумата в размер на 273 816.20 лева, представляваща получена продажна цена по предварителен договор, сключен на ……. г. в гр. С., между Я.П. и В.П. като продавачи и С. А. М. като купувач, обявен за окончателен с влязло в сила Решение № 442 от 22.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 3835/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд;

2.    лек автомобил марка „М.“, модел . .. .., рег. № .. . .., рама № ……….., двигател № …………;

3.    товарен автомобил марка „И.“, модел . .. ., рег. № .. .., рама № ………, двигател № …………;

4.    сумата от 12 300 лева, получена от продажба на лек автомобил марка „М.“, модел . .., рег. № ………., рама № …………, двигател № …………….

ОТНЕМА в полза на държавата от Я.Х.П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, по предявения от К. З. о. Н. Н. П. и. (със сегашно наименование КПКОНПИ) иск с правно основание чл. 28, вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.)  следното придобито от престъпна дейност имущество:

1.    сума в размер на 239 960 лева, внесена от Я.Х.П. по разплащателна сметка IBAN ***;

2.    сума в размер на 50 389.70 лева, внесена от Я.Х.П. по разплащателна сметка в щатски долари с № ……………….;

3.    сума в размер на 4 465.53 лева, внесена от Я.Х.П. по разплащателна сметка в евро с № ……………...

ОТНЕМА в полза на държавата от В.С.П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, по предявения от К. З. о. Н. Н. П. и. (със сегашно наименование КПКОНПИ) иск с правно основание чл. 28, вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.)  следното придобито от престъпна дейност имущество:

1.    сумата в размер на 1 250 лева, платена за придобиване на дружествени дялове от капитала на „Е.” ООД, ЕИК: ………….;

2.    равностойността на 100 дружествени дяла в размер на 100 лева от капитала на “Б. Х.”ООД, ЕИК: ………….;

3.    сумата от 51 000 лева, внесена от нея по разплащателна сметка IBAN ***;

4.    сумата от 97. 80 лева, внесена от нея по разплащателна сметка IBAN ***;

5.    сумата от 1 400 лева, внесена от нея по разплащателна сметка IBAN ***.

ОСЪЖДА Я.Х.П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, и В.С.П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплатят на К. З. п. н. К. и з. о. Н. Н. П. и. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 433.13 лв. (две хиляди четиристотин тридесет и три лева и 13 ст.), представляваща разноски по делото за внесена такса за публикуване на съобщение в ДВ, за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, според уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Я.Х.П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, и В.С.П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплатят по сметка Софийски окръжен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 25 887.17 лв. (двадесет и пет хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и 17 ст.) – държавна такса, дължима съразмерно на уважената част от искането.

ОСЪЖДА К. З.п. н. К. и з. о. Н. Н. П. и. да заплати на Я.Х.П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, и В.С.П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 135. 60 лв. (сто тридесет и пет лева и 60 ст.) – разноски по делото, а на адвокат Г.Г. – САК – сумата от 10 549. 55 лева (десет хиляди петстотин четиридесет и девет лева и 55 ст.), адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: