№ 296
гр. Момчилград, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100051 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 от ГПК вр.чл.500 ал.1 т.1 от КЗ вр.чл.52 вр.чл.48
от ЗНасл.
Предявена е искова молба с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.500 ал.1 т.1 КЗ и т.3 от КЗ вр.чл.60 от ЗНасл. с предмет- искане да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи съответна
парична сума на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 574/2021г. на РС- Момчилград.
В исковата молба се твърди, че лицето В. С. А. е бил признат за виновен
за деяние по чл.343 ал.3 б.“а“ вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК, извършено на
09.11.2008г.- с Присъда по НОХД № 30/2009г. на РС- Момчилград. Посочва
се, че на пострадалото от деянието на В. С. А. лице е било изплатено
обезщетение в размер на 19 899,13 лева, поради и което за дружеството е
възникнало правото регресен иск по чл.500 ал.1 т.1 КЗ срещу виновното лице-
посоченото по-горе. Междувременно това лице В. С. А. е починало- на
28.07.2019г., и оставило за наследници по закон три лица- в т.ч. и ответникът
по настоящото производство- С. В. А., който според дружеството-ищец е
дължал 1/3 от вземането, съобразно своят наследствен дял. Затова е било
подадено Заявление по чл.410 от ГПК, по което е било образувано заведено
1
ч.гр.д.№ 574/2021г. на РС- Момчилград, като срещу издадената заповед е
постъпило възражение от длъжника, и това е породил правният интерес на
дружеството от завеждането на настоящият специален установителен иск.
Предвид това иска да бъде признато за установено, че С. В. А. дължи на
„ЗД *******” АД на основание чл.500 ал.1 т.1 и т.3 от Кодекса за
застраховането вр. с чл. 60 от Закона за наследството, главница в размер на
6 998, 88 лева, представляваща 1/3 от изплатено застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди по щета № **********/13.11.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до
окончателното плащане. Претендира Разноските, направени в заповедното и
исковото производство, заплатени държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение.
Представя следните писмени доказателства; Преписка по щета №
**********/13.11.2013г.- 1 стр.; Протокол за ПТП № 908624/09.11.2008 г. - 2
стр.; Съдебномедицинско удостоверение - 2 стр.; Справка от базата данни на
Гаранционен фонд относно сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ в „ЗД *******“ АД към датата на ПТП-09.11.2008г.;
Решение № 5642/28.07.2015г. по гр.д. 13070/2013г. по описа на С ГС- 10 стр.;
Решение № 2214/24.11.2016г. по гр.д. 2508/2016 г. по описа на Софийски
апелативен съд - 6 стр.; Присъда от 05.03.2009 г. по н.о.х.д. 30/2009 г„ PC - гр.
Момчилград - 3 стр.;
В срока на отговор по смисъла на чл.131 ал.1 от ГПК в съда е депозиран
писмен отговор от ответника по предявеният иск, в който същата прави
възражение за недопустимост на така предявеният иск поради направеният
отказ от наследство. Алтернативно се твърди, че исковата молба е
неоснователна, като същия е приложил съответни писмени доказателства в
тази насока.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за
установено следното от фактическа и правна страна;
Съдът е сезиран с искова молба по чл.500 ал.1 т.1 от КЗ, във вр.чл.60 от
ЗНасл. вр.чл.86 от ЗЗД, като така предявената искова молба е допустима и
разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните; Видно от изисканото и приложено
по настоящото производство като доказателство ч.гр.д.№ 574/2021г. на РС-
2
Момчилград, същото е образувано по подадено от дружеството- ищец ЗД
„*******“ АД, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу ответника С. В. А., като наследник на В. С. А.- починал на
28.07.2019г., /починалото лице е оставило за наследници по закон три лица- в
т.ч. и ответникът по настоящото производство- С. В. А., който според
дружеството-ищец е дължал 1/3 от вземането, съобразно своят наследствен
дял/ за сумата от 6 998,88 лева- вземане по щета по смисъла на чл.500 от КЗ,
представляваща 1/3 част от изплатено обезщетение, лихви и разноски за
виновно причинени вреди. По това дело е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за процесната сума срещу ответника.
Заповедта е връчена на длъжника- ответник в настоящото производство и
същият в законоустановеният срок е депозирал възражение по смисъла на
чл.414 от ГПК- и е посочил, че не дължи сумата поради направен от негова
страна отказ от наследството на починалото лице- причинилият щетите.
Към възражението е приложено копие на Удостоверение, издадено на
основание Определение № 209/ 26.11.2021г. по ч.гр.д. № 598/2021г. на РС-
Момчилград, с което ответникът по настоящото производство е направил
отказ от наследството на своят баща, като отказът е вписан в особената книга
при съда, водена по реда на чл.48 и сл. от ЗНасл.
На дружеството е дадено указание да предявени иск по чл.422 вр.чл.415
от ГПК за установяване на вземането в 1-месечен срок, и такъв е предявен в
срока- и това е настоящият иск.
Съдът с оглед тези доказателства, и предвид направеното възражение с
отговора на исковата молба и на основание чл.7 от ГПК, е изискал и заверено
копие от Определение № 209/ 26.11.2021г. по ч.гр.д. № 598/2021г. на РС-
Момчилград, от което е видно, че ответникът по настоящото производство е
направил отказ от наследството на своят баща, като отказът е вписан в
особената книга при съда, водена по реда на чл.48 и сл. от ЗНасл.
Със събраните по делото доказателства – Преписка по щета №
**********/13.11.2013г.- 1 стр.; Протокол за ПТП № 908624/09.11.2008 г. - 2
стр.; Съдебномедицинско удостоверение - 2 стр.; Справка от базата данни на
Гаранционен фонд относно сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ в „ЗД *******“ АД към датата на ПТП-09.11.2008г.;
Решение № 5642/28.07.2015г. по гр.д. 13070/2013г. по описа на С ГС- 10 стр.;
3
Решение № 2214/24.11.2016г. по гр.д. 2508/2016 г. по описа на Софийски
апелативен съд - 6 стр.; Присъда от 05.03.2009 г. по н.о.х.д. 30/2009 г„ PC - гр.
Момчилград - 3 стр.;, се установява, че на 09.11.2008г. в района на с.Равен,
общ.Момчилград, е настъпило ПТП, причинено от водача на МПС марка
„БМВ“, модел „325 ТД“, с per. № *******- В. С. А. /наследодател на
ответника/.
Събитието е констатирано от органите на ПП-КАТ с Протокол за ПТП с
per. № 908624/09.11.2008г., видно от който водачът на МПС с per. № X 87 81
АК, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, губи
контрол върху управляваното от него МПС и удря в задната лява гума
самоходно шаси с per. № *******, което е паркирано на тротоара, а двете му
леви гуми се намират на платното за движение. От удара последното се
завърта и удря Ш.Т.И., който до този момент е натоварвал шасито, вследствие
на което му са нанася средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
петата дланна кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на
движението на лявата ръка. С оглед на горното, пострадалото лице е
претърпяло неимуществени вреди. Към момента на настъпване на ПТП
виновният водач е управлявал горепосоченото МПС с концентрация на
алкохол в кръвта, установена по надлежния ред от контролните органи, над
законоустановената норма, а именно 1.98 %о. Освен това, след настъпване на
инцидента, виновния водач напуска мястото му преди идването на
контролните органи, въпреки наличието на ранен човек от произшествието.
Срещу наследодателя на ответника- а именно срещу В. С. А. е било
образувано н.о.х.д. № 30/2009г. по описа на Районен съд- Момчилград,
завършило с влязла в сила присъда, с която същият е бил признат за виновен
за извършване на престъпление по чл.343 ал.3 б. „а“, предл.1-во и последно,
предл. 2-ро вр. с ал.1 б.„б“, предл.2-ро вр. с чл. 342, ал. 1 от Наказателния
кодекс.
По делото се установи, че ищцовото дружество има сключен
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № 07108000032537/06.01.2008г. с предмет
МПС с per. № *******, и валиден към датата на процесното ПТП. Била
образувана е застрахователна претенция № **********/ 13.11.2013г.
Установи се, че пострадалото лице е предявило по съдебен ред
4
претенциите си за обезщетяване на претърпени вследствие на ПТП
неимуществени вреди /гр.д. 13070/2013г. на СГС, I ГО- 19-и състав; и В.гр.д.
2508/2016г. на САС, ГО, П-ри с-в/, като застрахователят е заплатил главница,
лихви и разноски в общ размер на 19 889,13 лева, след прихващане с
присъдените в негова полза разноски, в размер на 1 107,50 лева. Установи се,
че в производството е бил привлечен и В. С. А., в качеството му на трето лице
- помагач на страната на ответника „ЗД *******“ АД- ищец в настоящото
производство. Така по този начин, и с изплащане на горепосочената сума, на
основание чл.500 ал.1 т.1 и т.3 от КЗ, за ищцовото дружество- ЗД *******“
АД възниква право да получи изплатеното от негова страна застрахователно
обезщетение, лихви и разноски от застрахования, когато при настъпване на
пътнотранспортното произшествие последният е управлявал МПС-то с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и е
напуснал мястото на ПТП-то преди идването на контролните органи. По
делото се установи, че В. С. А. е починал на 28.07.2019г. Към настоящия
момент към дружеството ищец не е постъпило плащане от страна на
длъжника.
Във връзка с направеното възражение от ищеца, че ответникът, и
другите наследници, са приели наследството оставено им от наследодателя В.
С. А. с конклудентни действия преди да направят своите отказа, са
ангажирани следните доказателства: 1/ Писмо с изх. № 129 и № 130/
13.09.2022г. на Агенция по вписванията /в което е посочено, че в периода от
28.07.2019г. до 29.11.2021г. по партидата на ответника не са направени
вписвания, отбелязвания и заличавания/; 2/ Писмо от общ.Момчилград с изх.
№ 2600- 245 от 15.09.2022г. с информация за декларирани имоти от ответника
и неговият наследодател, с които се установява, че ответникът е заплатил
местни данъци за 2 бр. МПС- описани подробно, като същите са декларирани
на 10.08.2017г. и на 26.08.2022г.; 3/ с Приходна квитанция се установява, че
13.09.2022г. е заплатен местен данък на имот, който е бил деклариран от
наследодателя на ответника през 2011г., като не се установява вносителят на
паричната сума; 4/ Представени са справки за банкови и платежни сметки на
физически лица на БНБ, както и справки от две конкретно цитирани банки
/Банка ДСК“ и „**********“/, от които се устанонява, че наследодателят на
ответника е имал банкови сметки в посочените две банки, които са закрити
преди датата на неговата кончина- 28.07.2019г. /в „Банка ДСК“/, а по сметката
5
на „**********“ не е имало движение от датата на откриването през 2014г.,
както и по нея не са постъпвали плащания или от нея да са правени плащания
на ответника или други наследници на починалото лице.
Няма спор между страните, че ищцовото дружество е подало Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в
качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 574/
2021 г. по описа на РС-Момчилград, което е било било уважено и съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил
ответникът- длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните
суми: главница в размер на 6 998,88 лева, ведно със законната лихва от
17.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото.
Издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на ответника, който е
депозирал възражение по чл.414 ГПК, в който възразява, че дължи сумите.
Поради което в указаният от съда едномесечен срок, са предявени
настоящите положителни установителни искове.
При така установените правнозначими факти, чрез събраните в
настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата
на чл.235 ал.2 от ГПК приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с установителен иск по чл.422 вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.500 ал.1 т.1 от КЗ вр.чл.60 от Знасл. вр.чл.86 от ЗЗД.
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от
воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването им
произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено
възражение срещу издадената заповед и спазване на срока по чл.415 ал.1 от
ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.
Предмет на исковете, предявени по реда на чл.422 ал.1 от ГПК е установяване
на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му
провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на
посоченото основание.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустими и подлежи на разглеждане. По съществото на исковата молба,
съдът счита следното: Съгласно нормата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Елементите на
6
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: вреда, противоправно
човешко поведение, причинна връзка между вредата и противоправното
поведение и вина, която се презюмира оборимо. Имайки предвид
установеното от фактическа страна, съдът стига до извода, че наследодателят
на ответника, чрез осъществено от него противоправно и действие, за което е
признат с влязла в сила присъда, е нанесъл неимуществени вреди на друго
лице, оценени и равняващи се на 19 899,13 лева, която сума е била изплатена
на пострадалото лице. В случая вината на извършителя е доказана с
осъждането му с влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл.410 от
КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
В разглеждания казус безспорно се установи валидно сключен
застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие, покрит
риск от застраховката, настъпили вреди и изплащане на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице. Установи се и размерът на настъпилите
вреди, както и размерът на изплатеното от застрахователя обезщетение.
Установи се и деликтната отговорност на наследодателя на ответника за
настъпване на вредите. Основният спор между страните в случая е носят ли
отговорност наследниците- единият от които е ответникът, за задълженията
на своя наследодател. Няма спор, че ответникът по смисъла на закона е
наследник на починалия В. С. А., т. е. , по силата на закона същият е
призован към наследяване. Съгласно разпоредбата на чл.60 ал.1 от ЗН,
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с
които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Според
правната доктрина приемането на наследството е едностранен акт, с който
наследникът, по несъмнен начин, изразява волята си да го придобие, като
приемането може да стане по два начина- изрично или мълчаливо. Изричното
приемане се извършва с писмено заявление до районния съдия по
местооткриване на наследството, като то се вписва в особена за това книга, а
мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той
не би имал право да извърши, освен в качеството си наследник /чл.49 ал.2 от
ЗН/. В случая няма данни за изрично приемане на наследството от
7
наследниците, оставено след смъртта на техния наследодател. На следващо
място, от ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод
за приемане на наследството чрез конклудентни действия, т. е., мълчаливо.
Напротив, събраните по делото доказателства сочат, че ответникът е
извършил изричен отказ от това наследство, който отказ е надлежно вписан в
особената за това книга на компетентния районен съд- настоящият и това е
обсъдено и по-горе. Недоказани останаха твърденията на ищцовото
дружество, че преди вписването на отказа, ответникът, чрез конклудентни
действия, мълчаливо е изразил воля за приемане на наследството, т.е., че така
извършеният отказ са недействителни. По делото не се установи
наследникът- ответникът по настоящото производство да е предприел
някакви действия по отношение на МПС, с което неговият наследодател е
причинил виновно ПТП, както и няма данни това МПС да е било собственост
на наследодателя на ответника. В тази насока ищецът не ангажира никакви
доказателства, както и не ангажира доказателства, че наследодателят на
ответника притежава други МПС и/ или недв.имоти или парични сметки, по
отношение на които ответникът да е предприел някакви действия, водещи до
извода, че е приел наследството.
С оглед на гореизложеното съдът стига до извода, че ответникът, тъй
като не е приел наследството, оставено след смъртта на деликтвента, не носи
отговорност за неговите задължения. Ето защо съдът стигна до заключението,
че така предявената искова молба е изцяло неоснователна и следва да се
отхвърли.
По делото ответникът не претендира, а и няма доказателства да се
сторил някакви разноски, поради и което съдът не се произнася по този
въпрос.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от ЗД “*******“ АД- София, ЕИК- ********,
с адрес на управление- София, бул.“********“ № 43, искова молба за
приемане за установено по отношение на С. В. А. с ЕГН- **********, от
с.Чобанка, общ.Момчилград, че дължи на „ЗД *******” АД на основание
чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.500 ал.1 т.1 и т.3 от КЗ вр. с чл.60 от ЗНасл.,
8
главница в размер на 6 998, 88 лева, представляваща 1/3 от изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета №
**********/13.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане, предмет на
Заповед № 164/ 17.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 по ч.гр.д. № 57482021г. на РС- Момчилград.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му, пред Окръжен съд- Кърджали.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9