Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. Габрово, 25.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря
ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на
прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 311 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на ************ против Уведомление за приключване на окончателно искане за средства, издадено в изпълнение на Решение № 453 от 11.12.2017 година по адм. дело № 93/2017 година по описа на Административен съд – Велико Търново, изх. № 08-00-589 от 11.07.2019 година, подписано от Главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“, в частта, с която като дължима е посочена сумата от 272 812.60 лева, с 15 942.23 лева е намален размерът на верифицираната от УО на ОПОС сума за сметка на собствения принос, бенефициерът се задължава да възстанови 937 146.65 лева, квалифицирани като недопустим ДДС, неверифицираните разходи по б. а, б, е, ж, и.1, и.3, и.4, и.5; по отношение на сумите, посочени в пунктове от 1 до 10 вкл. в жалбата се прави възражение за изтекла давност, а за сумите по т. а, б, в, е, к и 937 146.65 лева възражението е за изтичане и на абсолютната погасителна давност от 10 години за публични задължения.
Спорът се
разглежда след като с Определение № 11350 от 31.08.2020 година по адм. дело №
6479/2020 година на ВАС, VІІ отделение е отменено Определение № 358 от
23.03.2020 година по адм. дело № 350/2019 година на Административен съд – Ловеч
и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. След отводи на всички съдии от състава на Административен съд – Ловеч,
с Определение № 13539 от 03.11.2020 година по адм.
дело № 10319/2020 година на ВАС, VІІ отделение, постановено в производство по
чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратено за разглеждане от Административен съд
– Габрово.
В жалбата се твърди, че оспореното уведомление представлява незаконосъобразен и неправилен административен акт, с който се извършва повторна окончателна верификация на окончателното искане за средства, като административният орган кани *********** да върне сума, която е коренно различна от сумата, посочена в предходния акт за окончателна верификация – писмо с изх. № 08-00-3464 от 19.10.2016 година, което според оспорващата страна означава отмяна на предишното писмо и нова верификация, при която са взети предвид нови факти; от разпоредителната част на акта не може да се разбере как е формирана крайната сума за връщане в размер на 1 167 093.77 лева, като в друг абзац на уведомлението като сума за връщане е посочена 556 918.14 лева. Оспорващата страна твърди, че в оспорения акт липсват фактически и правни основания за издаването му и не е ясно как е определен размерът на дължимите суми. Както бе посочено по-горе, процесният акт се оспорва в частта, с която като дължима е посочена сумата от 272 812.60 лева, с 15 942.23 лева е намален размерът на верифицираната от УО на ОПОС сума за сметка на собствения принос, бенефициерът се задължава да възстанови 937 146.65 лева, квалифицирани като недопустим ДДС, неверифицираните разходи по б. а, б, е, ж, и.1, и.3, и.4, и.5; по отношение на сумите, посочени в пунктове от 1 до 10 вкл. в жалбата се прави възражение за изтекла давност, а за сумите по т. а, б, в, е, к и 937 146.65 лева възражението е за изтичане и на абсолютната погасителна давност от 10 години за публични задължения. Прави се искане за отмяна на уведомлението в оспорените му части.
В открито съдебно заседание оспорващата страна ************* се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата,
както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирани по
делото писмени бележки /л. 27-29/. Заявява се претенция за присъждане на направените
по делото разноски, за които е представен списък /л. 2338 от адм. дело № 350/2019
на АС – Ловеч, том 10/.
Ответната страна Главен директор на Главна дирекция
„Оперативна програма Околна среда“ и Ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма „Околна среда“ не се явява в
открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за
отхвърлянето ѝ. Претендира се присъждане на разноски по делото, за които
е представен списък /л. 9 от делото/. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждения, претендирано от оспорващата страна.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в срока, указан от административния орган в оспорения акт. Уведомлението е връчено на *********** на 16.07.2019 година /л. 26 от адм. дело № 350/2019 на АС – Ловеч, том І/, а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез административния орган на 26.07.2019 година /л. 13 от адм. дело № 350/2019 на АС – Ловеч, том І/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между Министерство на околната среда и водите и ************ е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 година“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност за проект „Рехабилитация и доизграждане на канализационната и водопреносна мрежа и пречистване на водите на гр. Ябланица – І-ви етап – изграждане на пречиствателна станция за отпадни води“.
Съгласно Уведомление за приключване на окончателно искане за средства след преизчисляване на собствен принос с изх. № 08-00-3464 от 19.10.2016 година, подписано от Главен директор на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 година“ сумата на неверифицираните разходи е в размер на 1 520 399.03 лева, като в пунктове от „а“ до „к“ включително са посочени отделните суми, които формират горепосочената сума. В Уведомлението е посочено, че съгласно Допълнително споразумение № 10, чл. 4, ал. 3, т. 2, бенефициентът се задължава да възстанови сумата от 937 146.65 лева недопустим ДДС, като към момента на уведомлението е възстановена сумата от 108 375.87 лева, т.е. сумата от 828 770.78 лева подлежи на възстановяване към Управляващия орган. В заключение е посочено, че бенефициентът следва да възстанови по банкова сметка *** „Околна среда 2007-2013 година“ сумата от 2 606 040.18 лева, ведно с натрупаните лихви /л. 43-46 от адм. дело № 350/2019 на АС – Ловеч, том І/.
С Решение № 453 от 11.12.2017 година по адм. дело № 93/2017 година на Административен съд – Велико Търново /л. 27-40 от адм. дело № 350/2019 на АС – Ловеч, том І/, оставено в сила с Решение № 10451 от 08.08.2018 година по адм. дело № 1720/2018 на ВАС, VІІ отделение /л. 41-42 адм. дело № 350/2019 на АС – Ловеч, том І/, Уведомление за приключване на окончателно искане за средства след преизчисляване на собствен принос с изх. № 08-00-3464 от 19.10.2016 година, подписано от Главен директор на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 година“ е отменено в частта, с която е отказана верификация на разходи по Искане за средства № 10 за окончателно плащане от 01.09.2015 година по т.и.2) 92 907.96 лева, представляващи разликата между удържаната от бенефициера неустойка и посочената от Управляващия орган, касаеща забавеното изпълнение по Договор № 07-159 от 11.11.2011 година с изпълнител „**************“ ДЗЗД, и по т. и.10) 1 346 038.45 лева по фактура № 13 от 05.08.2014 година, платени по Договор № 07-159 от 11.11.2011 година, сключен с обединение „***************“ ДЗЗД.
В процесното Уведомление за приключване на окончателно искане за средства с изх. № 08-00-589 от 11.07.2019 година е посочено, че е издадено в изпълнение на Решение № 453 от 11.12.2017 година по адм. дело № 93/2017 година по описа на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 10451 от 08.08.2018 година по адм. дело № 1720/2018 на ВАС, VІІ отделение, като на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с постъпило искане № 10 за окончателно плащане, УО на ОПОС уведомява Община Ябланица за резултата от приключилото производство на неговата верификация.
Настоящият съдебен състав, като се съобрази с мотивите на Определение № 11350 от 31.08.2020 година по адм. дело № 6479/2020 година на ВАС, VІІ отделение, приема следното:
Посочената в б. а) от оспореното уведомление неверифицирана сума в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева фигурира и в предходното Уведомление за приключване на окончателно искане за средства след преизчисляване на собствен принос с изх. № 08-00-3464 от 19.10.2016 година /л. 43-46 от адм. дело № 350/2019 на АС – Ловеч, том І/ - б. а), като е налице идентичност на посочените причини за неверифициране на сумата. Видно от Решение № 453 от 11.12.2017 година по адм. дело № 93/2017 година на Административен съд – Велико Търново /л. 27-40 от адм. дело № 350/2019 на АС – Ловеч, том І/, оставено в сила с Решение № 10451 от 08.08.2018 година по адм. дело № 1720/2018 на ВАС, VІІ отделение, Уведомлението от 19.10.2016 година не е било оспорено по отношение на сумата от 5 000 лева, поради което съдът намира, че тя правилно е включена в процесното уведомление в качеството му на акт по изпълнението, правилно е взета предвид при окончателното изчисляване на подлежащата на възстановяване от бенефициента сума.
Горното се отнася за посочената в б. б) от оспореното уведомление сума от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева, която фигурира в предходното Уведомление за приключване на окончателно искане за средства след преизчисляване на собствен принос с изх. № 08-00-3464 от 19.10.2016 година – б. б), както и за посочената в б. и.1) сума от 8710.53 лева – посочена в б. и.1) в Уведомлението от 19.10.2016 година, в б. и.3) сума от 4 629.31 лева – посочена в б. и.4) от Уведомлението от 19.10.2016 година, в б. и.4) сума от 13 720.00 лева – посочена в б. и.5) от Уведомлението от 19.10.2016 година и посочената в б. и.5) сума от 2 344.17 лева – посочена в б. и.6) от Уведомлението от 19.10.2016 година.
Посочената в б. е) от оспореното уведомление неверифицирана сума в размер на 16 100.10 /шестнадесет хиляди и сто цяло и 10 ст./ лева също фигурира и в предходното Уведомление за приключване на окончателно искане за средства след преизчисляване на собствен принос с изх. № 08-00-3464 от 19.10.2016 година – б. е), като отново е налице идентичност на посочените причини за неверифициране на сумата. Според посоченото в уведомлението, което се доказва от събраните по делото доказателства, сумата представлява извършена финансова корекция, наложена с писмо изх. № 08-3569 от 16.10.2012 година в размер на 25 %. Видно от Решение № 453 от 11.12.2017 година по адм. дело № 93/2017 година на Административен съд – Велико Търново /л. 27-40 от адм. дело № 350/2019 на АС – Ловеч, том І/, оставено в сила с Решение № 10451 от 08.08.2018 година по адм. дело № 1720/2018 на ВАС, VІІ отделение, Уведомлението от 19.10.2016 година е било оспорено по отношение на сумата от 16 100.10 лева, като в тази част производството е било прекратено с горепосоченото решение на АСВТ, като последният е изложил подробни мотиви относно недопустимостта на жалбата в тази ѝ част и редът за защита срещу акта за налагане на финансова корекция към момента на издаването му, които настоящият състав споделя. След като ********** не се е възползвала от възможността да оспори по съответния ред наложената ѝ финансова корекция, към момента сумата се явява установена по основание и размер и правилно е включена в процесното уведомление в качеството му на акт по изпълнението, правилно е взета предвид при окончателното изчисляване на подлежащата на възстановяване от бенефициента сума.
При сравняване на процесното Уведомление с това от 19.10.2016 година се установява, че в Уведомлението от 19.10.2016 година е посочено, че сумата на представеното от *********** искане възлиза на - /минус/ 272 812.60 /двеста седемдесет и две хиляди осемстотин и дванадесет цяло и 60 ст./ лева, размерът на верифицираната от УО на ОПОС сума за сметка на собствения принос се намалява с 15 942.23 лева и че съгласно Допълнително споразумение № 10 /чл. 4, ал. 3, т. 2/ бенефициентът се задължава да възстанови сумата от 937 146.65 лева, представляваща недопустим ДДС. Видно от Решение № 453 от 11.12.2017 година по адм. дело № 93/2017 година на Административен съд – Велико Търново /л. 27-40 от адм. дело № 350/2019 на АС – Ловеч, том І/, оставено в сила с Решение № 10451 от 08.08.2018 година по адм. дело № 1720/2018 на ВАС, VІІ отделение, Уведомлението от 19.10.2016 година не е било оспорено по отношение на горепосочените суми, в процесното Уведомление не се изтъкват нови факти и обстоятелства относно тези суми и същите правилно са включени в процесното Уведомление и са взети предвид при формиране на крайния резултат – подлежаща на възстановяване сума от общината.
В чл. 132, ал.
1 от Договора за безвъзмездна финансова помощ изрично е предвидено, че при
изменение на нормативни актове или при приемане на нови или промяна на вече
приети указания на Министерство на финансите, имащи отношение към финансирането
и/или изпълнението на проекта или към задълженията на някоя от страните по
договора, последните са длъжни да приведат договора в съответствие с изменените
актове. Към датата на сключване на Договора са действали Указания на Министъра
на финансите № 91-00-502 от 27.08.2007 година относно третиране на данък
добавена стойност като допустим разход при изпълнение на проекти по
Оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд
на Европейския съюз, т.е. ДДС по проекта е бил допустим разход и е подлежал на
възстановяване от УО към бенефициера. По силата на измененията в Закона за
водите /ДВ бр. 103 от 29.11.2013 г./, в сила от 03.12.2013 година, общините
предоставят експлоатацията на ВиК инфраструктурата на ВиК оператори чрез
договори, сключени по Закона за водите или Закона за концeсиите. По силата на
тези договори е налице бартер, при който дейността на общината е облагаема по
ЗДДС, поради което за получените стоки и/или услуги възниква право на
приспадане на данъчния кредит по реда на ЗДДС, т.е. разходът е недопустим за
финансиране по ОПОС. В тази връзка са издадени Указание УК-1 от 15.01.2014
година и Указание № 91-00-137 от 24.03.2014 година на Министъра на финансите, в
които са дадени и подробни разяснения относно прилагане на ЗДДС за
възстановяването на ДДС от НАП и определянето му като допустим разход по
оперативните програми. Във връзка с цитираната промяна на нормативната база ДДС
е станал недопустим разход по проекти от Приоритетна ос 1 на ОПОС, какъвто е
процесният. За необходимостта от предприемане на действия в съответствие с
новите указания на МФ, УО е уведомил общините с официално писмо изх. №
08-00-4065/21.11.2014 г., публикувано на интернет страницата на ОПОС /ope.
moew. government. bg/files/useruploads/files/pismo_obshtini. pdf./. В
изпълнение на горното, между УО на ОПОС и бенефициера ********** е подписано Допълнително
споразумение № 10 от 23.06.2015 година. Съгласно § 3, ал. 1 от последното,
страните са се споразумели, че разходите за ДДС, посочени в бюджета на проекта
в Приложение № 1, са недопустими за финансиране по ДБФП. В § 3, ал. 2 страните
са се съгласили, че сумата от 937 146.65 лева, която е изплатена на бенефициера
по договора за БФП за възстановяване на извършени от него разходи за изплащане
на ДДС, подлежи на възстановяване от бенефициера на Управляващия орган. Към
споразумението е приложена и таблица с подробно описание на фактурите, по които
е преведено ДДС на общината, съответно подлежи на възстановяване. Следователно
изплатеното на бенефициера ДДС до определена дата е дължимо за връщане към ОПОС
на база на допълнителното споразумение, подписано и от двете страни по Договора
за безвъзмездна финансова помощ и това оборва тезата на жалбоподателя, че не му
е ясно защо е недопустим този данък, на какво правно основание се дължи
възстановяването му, за кой период и по кои сделки е начислен. Вещото лице,
което в съдебно заседание пред настоящата инстанция потвърждава своите
заключения, посочва, че с промяната на допустимостта на ДДС като разход,
общината е имала възможност да го включи като разход в дневниците си за покупки
и той да ѝ бъде преведен от бюджета на НАП, след което те да го
възстановят на ОПОС. Община Ябланица обаче е поискала от НАП само 108 375.87 лева,
които са ѝ били преведени и тя съответно ги е превела на ОПОС. Останалият
размер на недопустимо ДДС от 828 770.78 лева не е бил поискан от НАП, въпреки
възможността, дадена с Указание УК-1 от 15.01.2014 година и Указание №
91-00-137 от 24.03.2014 година на Министъра на финансите, но общината е длъжна
да го възстанови на ОПОС, а основанието е промяната в нормативната уредба и
Допълнително споразумение № 10 към Договора за безвъзмездна финансова помощ.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за изтекла давност за сумите, посочени в пунктове от 1 до 10 вкл. в жалбата, а за сумите по т. а, б, в, е, к и 937 146.65 лева – за изтичане и на абсолютната погасителна давност от 10 години за публични задължения. Доколкото вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, имат статута на публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, следва да се приеме, че националното право предвижда по-дълъг давностен срок, покривайки погасяването им с изтичането на петгодишна давност, респ. - с абсолютна десетгодишна давност, независимо от спирането и прекъсването на давността - чл. 171 от ДОПК. Оспорващата страна е посочила в жалбата за част от сумите в процесното Уведомление начални моменти, които не представляват начален момент, от който започва да тече давностният срок. Сумите по б. а), б), в), ж), и.1), и.3), и.4) и и.5) от процесното уведомление са установени с издаването на Уведомлението от 19.10.2016 година, сумите по б. е) и к) – с издаването на акта за налагане на финансова корекция – писмо с изх. № 08-3569 от 16.10.2012 година, а сумата от 937 146.65 лева – с подписването на Допълнително споразумение № 10 от 23.06.2015 година. Доколкото в Уведомление от 19.10.2016 настоящият съдебен състав намира, че се съдържа и покана за доброволно изпълнение на подлежащата на възстановяване от Община Ябланица сума, то е прекъсната и изтеклата до момента на издаването му давност по аргумент от чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 221, ал. 1 от ДОПК, поради което не се установява за някоя от сумите към момента на издаване на Уведомление от 19.10.2016 да е изтекъл 5-годишният давностен срок, нито пък към момента, предвид прекъсването на давността, да е изтекъл 10-годишният давностен срок.
По изложените съображения съдът намира, че Уведомление за приключване на окончателно искане за средства, издадено в изпълнение на Решение № 453 от 11.12.2017 година по адм. дело № 93/2017 година по описа на Административен съд – Велико Търново, изх. № 08-00-589 от 11.07.2019 година, подписано от Главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“, в оспорените му части е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 271, ал. 1, т. 1 от АПК и представената Заповед № РД-ОП-12 от 07.02.2018 година на министъра на околната среда и водите /л. 8 от адм. дело № 350/2019 на АС-Ловеч, том І/, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон, както и с целта на закона, като в акта, в съответствие с чл. 267 във връзка с чл. 268, т. 1 от АПК са посочени изискуеми задължения, подлежащи на изпълнение.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ************* против Уведомление за
приключване на окончателно искане за средства, издадено в изпълнение на Решение
№ 453 от 11.12.2017 година по адм. дело № 93/2017 година по описа на
Административен съд – Велико Търново, изх. № 08-00-589 от 11.07.2019 година,
подписано от Главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма Околна
среда“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна
среда“, в частта, с която като дължима е посочена сумата от 272 812.60 лева, с
15 942.23 лева е намален размерът на верифицираната от УО на ОПОС сума за
сметка на собствения принос, бенефициерът се задължава да възстанови 937 146.65
лева, квалифицирани като недопустим ДДС, неверифицираните разходи по б. а, б, е, ж, и.1, и.3, и.4, и.5.
ОСЪЖДА ************* да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 298, ал. 4 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: