№ 116
гр. В., 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20213100501815 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 285158/26.04.2021г от
ПЛ. Д. П. срещу решението на ВРС–47с-в № 261020/22.03.2021г по гр.д.№ 12784/2020г по
описа състав, с което се обжалва съдебното решение, в частите му, с които: Е ОПРЕДЕЛЕН
режим на лични отношения на детето А., род ****, с неговия баща ПЛ. Д. П. САМО
досежно контактите всеки втори и четвърти четвъртък от месеца от 19ч до 19ч в петък,
когато бащата следва да вземе детето, както и половината от дните от лятната ваканция;
ОСЪДЕН Е ПЛ. Д. П. да заплаща в полза на детето А., роз.****г, месечна издръжка в размер
на 800лв, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 9.10.2020г, чрез
неговата майка и законен представител, с падеж всяко първо число на месеца, който се
дължи, на осн.чл.143 СК; ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
настъпване на законово основание за изменението или прекратяването; ОСЪДЕН Е ПЛ. Д.
П. да заплати в полза на детето А., род.****г, действащ чрез неговата майка и законен
представител, издръжка за минало време в размер по 350лв месечно за периода 9.10.2019г–
8.10.2020г, вкл., или общо сумата от 4200лв, на осн.чл.149 СК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от завеждане на ИМ в съда–9.10.2020г, до окончателното
изплащане на сумата; ОСЪДЕН Е ПЛ. Д. П. да заплати на Н. Г. Н., сумата от 105лв,
представляващи сторени в настоящото производство разноски съобразно уважената част от
предявения иск по чл.149 СК; ОСЪДЕН Е ПЛ. Д. П. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на ВРС държавна такса в размер на 1320лв, на осн.чл.78 ал.6
1
ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
Счита решението на съда в обжалваните части за незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон, както и е необосновано, като излага следните доводи:
На осн.чл.143 ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
По делото са събрани доказателства относно възможностите и материалното
състояние както на П.П., така и на Н. Г. Н.. Представени са и доказателства, че въззивникът
заплащал мес.издръжка от 200лв след завеждане на настоящото производство по банков път.
Преди завеждане на ИМ от Н., Пл.П. давал пари в брой, за което били разпитани
свидетели. Нелогично било, че след въззивникът участвал активно в отглеждането на сина
си, закупувал дрехи, водел го на езда и плуване, закупувал храна и други свързани със
задоволяването на специфичните му нужди, не бил давал пари за издръжка на детето.
От събраните гласни доказателства /свид.С./ се установило, че бащата давал пари,
закупувал дрехи и храна; взел А. от ******, където бил при баба си и дядо си по майчина
линия.
В мотивите си ВРС установил, че бащата осигурявал необходните условия за живот и
развитието не само чрез предоставянето на парични средства, но и в натурална издръжка.
Въпреки това ВРС определил, че нуждите на детето били в размер на 1400лв месечно
и определил размер на издръжката , дължима от него, от 800лв, което не било съобразено
нито с нуждите на детето, нито с икономическите условия в страната, нито с доходите,
получавани от П.. Още повече, че издръжката за минало време – от 9.10.2019г-8.10.2020г,
вкл., съдът определил на 350лв.
Счита, че нуждите на детето не са се променили и преди започване на настоящото
производство А. е имал нужда от посещение на логопед (съобразно медицински
предписания с цел преодоляване на затрудненията с експресивната реч), поддържане на
безглутенова диета и прием на витамини. Необходимо е било и провеждане на медицински
наблюдение и изследвания, както и осигуряване на социални услуги, които били безплатни.
Фактът, че нуждите на детето не са променени бил посочен в мотивите на съда. Щом
те не са променени и П. е осигурявал средствата, счита, че решението в тази си част има
вътрешни противоречия в мотивите и това го прави необосновано.
По делото е представено уд-е изх.№ 11/20.11.2020г, изд.от „******" ЕООД, което в
противоречие на процесуалния закон не било кредитирано от ВРС, тъй като в социалния
доклад било отразено, че въззивникът работел в „Доорс България" ЕООД.
С отразяването в социалния доклад, изготвен по реда на чл.59 ал.6 СК вр.чл.15 от
ЗЗДт цели да се установи информация за детето и отглеждането му, връзката му с
родителите и обкръжаващата го среда, а не установяване къде работи въззивникът и срещу
какво възнаграждение.Никъде в закона не било посочено изискване по исковете с правно
осн.чл.143 СК да се представя уд-е за доходите за 12 месец назад.
2
Твърди се, че П.П. работи по трудов договор с „******"ЕООД от 27.02.2020г и
доходите му само за 8 месеца назад само са били в размер от 3 810,46лв, видно от у-е изх.№
1/20.11.2020г.
В отговора на ИМ, подаден на 27.11.2020г, се сочи, че преди 27.02.2020г П.П. е
работил за „Мелависта 9099"ЕООД от 26.08.2019г, което е видно от съдържанието на
трудовата му книжка.
Съдът бил посочил, че въззивникът е представил справка от м.февр.2020г. умишлено,
за да се докажат доходи от момент, в който е било обявено извънредното положение в
страната, което счита за нелогично съждение.
По делото не било твърдяно, че въззивникът бил останал без работа или е с намалени
доходи вследствие на наложени рестрикции и ограничения от държавата. Умисълът
задължително се доказва, а не се презумира или свободно интерпретира като понятие, при
това от съда.
По делото е било направено искане за изискване на информация от НАП за
регистрирани трудови договори, но с определение от 4.01.2021г е било оставено без
уважение от РС, тъй като е предоставил възможност на страните да представят
доказателства за доходите си. Излага, че не можел да се снабди със справка за доходите си
от предишния работодател „Мелависта 9099“ЕООД.
ВРС, обаче, счел, че социалният доклад носи повече информация за трудовите
правоотношения на въззивника, отколкото документът, издаден от работодателя, или
справката от НАП. Този извод бил неправилен, тъй като почивал на доказателство,
установява условия на живот и отглеждане на детето, но не и размерът на доходите на
родителите.
В мотивите си ВРС е посочил, че било житейски нелогично въззивникът да работи
срещу възнаграждение от 650лв и да заплаща издръжка в размер на 250лв, но бил пропуснал
да съобрази, че сумите били наредени от бащата на П.П. - Д. П. Д., за което представя уд-е за
раждане.
Бащата на въззивника Д. П. Д. е на 64год., имал ТЕЛК за 50 % намалена
работоспособност, но се налагало да помага на въззивника, за да можело да бъдат
максимално задоволени нуждите на детето А.. Родителите на П. били възрастни и ще
настъпел моментът, в който те нямало да могат да го подкрепят, а въззивникът ще трябвало
да ги подпомага.
През 2012г въззивникът бил изтеглил ипотечен кредит с месечна вноска в размер на
258,91лв.
По делото се установило, че Пл.П. организирал разходки и други занимания за А.,
което било изключително важно за развитието и подобряването на състоянието му. Нуждата
от такива занимания се установявала от обясненията на Н., дадени на с.з. пред ВРС и от
препоръките на И. К. - психолог.
3
По делото имало представени няколко Индивидуални плана за работа от И. К., като,
за да има социално развитие за А., посочените дейности и задачи следвало да се изпълняват
и от родителите в дома, посочено в част „Забележка" : „всички описани задачи се дават за
затвърждаване от родителите вкъщи". Ако с детето се работи само при посещения в
социални центрове и заведения, нямало да се постигне напредък в психологическото и
социално развитие. Семейството е най - близката социална средна на всеки човек, в която да
се изградят социалните умения. Родителят трябвало да има време за детето, а не да му се
налага да работи на три места, за да покрие неоправдано високия размер на издръжката,
присъден от ВРС.
С определянето на изключително завишения размер на издръжката от 800лв Пл.П.
нямало да бъде в състояние да участва по никакъв друг начин в отглеждането на детето,
освен чрез заплащането й.
С това решение не се гарантирали правата на детето, а се постигал обратният ефект.
А. нямал нужда от основно парични средства, а от непосредствени грижи, които бащата не
можел да задоволи, тъй като ще трябвало да търси източници на доходи и да работи по
допълнителни трудови отношения.
Освен това, бил определен разширен режим на личен контакт между бащата и детето
- всяка втора и четвърта седмица от месеца от четвъртък в 19ч до понеделник, който, ако се
изпълнявал от бащата с цел поддържане на връзката му с А., бащата щял да дава повече
внимание за детето във връзка с непосредственото му отглеждане.
Тук следвало да се отбележи, че бащата поради служебна ангажираност, не може да
изпълнява решение, в което бил определен режим на личен контакт с детето от четвъртък, а
същият имал възможност да го взема от петък от 19.00 часа, както и тридесет дни през
лятото, разпределени на три пъти по десет дни.
Точният психологичен проблем на детето е „изразени первазивни симптоми"
съгласно епикриза от УМБАЛ „Света Марина" ЕАД-В. изх.№ 23376/134. Первазивините
разстройства се характеризират с нарушение на социалното развитие, контактите с други
хора и наличието на стереотипно, повтарящо се поведение и интереси. Нарушава се
способността за адекватни социални контакти и нуждата от такива. Няма конкретно
медикаментозно или друго лечение на первазивните разстройства. Но наличието им не
означавало, че детето не може да води независим и нормален начин на живот. За да се
подобри общуването се прилагалит различни терапии, но връзка между детето и родителите
му бил най-важният фактор за подобряване на състоянието му. Ангажирането на
вниманието му, играенето на игри с А., разходките сред природата, насърчаването на детето
постоянното социално общуване на родителите с детето в продължителен период би довело
до много по-благоприятно отражение върху личността му, отколкото което и да било
лечение в чужбина, каквото било желанието на Н..
Този подход за разходване на парични средства не се подкрепял от бащата, тъй в
действителност само постоянното социално общуване и ангажиране на А. от майка му и
4
баща му води до подобрение. Родителите следвало да социализират детето А., да бъдели до
него при срещи с други възрастни и деца и да го насърчавали.
По делото били събрани доказателства, че Н. е управител на няколко търговски
дружества, че същата има магазин за дрехи във „Мол В.“. Същата имала недвижими имоти и
собственото й нежелание да получава издръжка от бащата на по - голямото си дете Г.
показват, че същата разполага с парични средства за покриване на нуждите на децата си. По
делото са представени доказателства относно разпределение на дивиденти - от „Бултрейд
Фешън" ЕООД в размер на 3135лв от „Вог ексклузив"ЕООД - 2660лв, а от „Ангитек
про„ЕООД - 4750лв.
За разлика от Н., П.П. работел при работодател и нямал собствен бизнес, който да му
давал свобода на работното време и високи доходи.
Следва да посоча още, че за състоянието на А. П. няма издадено експертно решение
на ТЕЛК.
Освен това, в епикриза от УМБАЛ„Св.Марина"ЕАД-В. изх.№ 23376/134 е посочено,
че не се прилагало медикаментозно лечение на детето.
Съгласно медицинските документи необходимите разходи за детето били за логопед,
поддържане на безглутенова диета и прием на витамини и добавки.
Основният разход за А., даващ основание на ВРС да определи посочения размер на
месечна издръжка, бил свързан с посещението на детето на „Българска школа за
психоанализа" ООД. Договор с посочения център бил сключен от Н.Н. на 14.09.2020г и бил
уговорен размер на месечната такса в размер на 750лв. В референция изх.№ 3/16.02.2021г се
сочело, че Н. искала детето да посещава посочения център. Исковата молба на Н. била
подадена малко след това - на 9.10.2020г.
А. посещавал и център за социални услуги „Карин дом", като таксите се поемали от
Дирекция „Социално подпомагане"-В.. Дори и да се заплащали допълнителни разходи, те не
били така високи, както на избрания от Н.Н. нов център „Българска школа за
психоанализа"ООД.
Детето А. посещавал и „Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с
увреждания „Живот под дъгата", което отново било безплатно и са включени широк
спектър от социални услуги, предоставяни от психолог, логопед, специален педагог,
кинезитерапевт и социален експерт.
Следвало да обърна внимание още, че в обясненията си в о.с.з. на 26.02.2021г Н.
посочила, че детето ще посещава Центъра около година и ако нямало промяна, щяла да
потърси друг вид терапия. Следователно, разходът за посещение на „Българска школа за
психоанализа"ООД нямал постоянен характер, а
Освен това, посещенията можело да бъдат преустановени веднага след влизането в
сила на решение по настоящия спор, тъй като счита, че това се правело само и единствено за
нуждите на процеса и тезата на Н. за обосноваване размер на издръжка от 1000лв.
5
Н. била представила и оферта от "Melillo method" Център отново на стойност 800лв.
Както било посочено по-горе от въззивника необходимите социални услуги можели и
били задоволявани от други центрове срещу напълно достъпни цени.
Предоставяните социални услуги не представлявали медицински интервенции или
други животоспасяващи манипулации, за да се приеме, че тези разходи били необходими и
оправдани в посочените размери.
Така въззивникът категорично не считал, че необходимите разходи на месец за
А.андр възлизали на 1400лв, от които бащата да поеме 800лв, а майката - 600лв. Майката Н.
получавала по - високи доходи, което се установявало по безспорен и категоричен начин.
По делото не било доказано разходите на месец за А. да са в размер на 1400лв. Това
следвало да бъде проведено главно и пълно от ищцата, но не било сторено.
По тази причина счита решението на ВРС за неправилно и необосновано в тази част.
Освен това, посоченият размер не бил съобразен както с доходите на бащата, така и
със средните доходи на човек в страната съгласно НСИ. Данните от НСИ били коментирани
в решението на ВРС относно разходите за домакинство. Обръща внимание, че съгласно
данните, публикувани в официалната интернет-страница на НСИ /www.nsi.bg/, средните
доходи за четвъртото тримесечие на 2020г на лице са 1791,35лв, т.е. 597,12лв на месец на
човек.
Въззивникът се позовава на съдебна практика от 2020г, касаеща дължима издръжка
на деца с первазивни разстройства, които имали същите специфични нужди като детето А..
Според тях размерите варирали между 180-240лв, а именно : решение № 581/9.06.2020г по
гр.д.№ 285/2020г PC-Ст.Загора-11с-в, влязло в законна сила на 1.07.2020г от 180лв; решение
№ 260024/ 8.09.2020г по в.гр.д.№ 229/2020г на ОС-Шумен, влязло в законна сила на
8.09.2020г с определен размер от 220лв; решение № 88/8.07.2020г по в.гр.д.№ 132/2020г на
ОС-Търговище, влязло в законна сила на 8.07.2020г размер на издръжката 240лв.
По иска с правно основание чл.149 СК за периода 9.10.2019г до 8.10.2020г.
Исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 12784/2020г, е депозирана на
9.10.2020г. Договорът за приемане и извършване на психологическа работа е сключен на
14.09.2020г. с „Българска школа за психоанализа"ООД.
Преди това А. П. е посещавал социални услуги, които били безплатни, както е
посочено в решението. През процесния период детето е посещавало детска градина „Ален
мак", като месечната такса варирала от 11,78лв до 45,45лв. Това бил напълно поносим и
оправдан разход на фона на 750лв за посещение в „Българска школа за психоанализа" ООД.
От обясненията на самата ищца, дадени пред ВРС, се установявало, че всяка събота и
неделя П.П. вземал А. в дома си.
По делото е представена служ.бел. от „Калин дом" изх.№ 388/25.02.2021г, в която е
посочено, че П.П. водел редовно А. П. на терапии в Център за социална рехабилитация и
интеграция към Фондация „Карин дом" в периода юни 2018г до март 2020г.
6
От разпитаните по делото свидетели се установявало, че в посочения период
въззивникът задоволявал нуждите на детето, давал пари за издръжка. Освен това
разпитаната свид.И. сочила, че П. вземал редовно детето при себе си от петък, а понякога и
от четвъртък до понеделник. Свид.А. също посочи на съда, че П. е взимал детето всеки
петък –тогава Надя приготвяла една раничка, която трябва да даде на бащата с дрехи за
детето, докато е при него. Свид.И. сочи, че П. закупувал дрехи и други неща за детето,
заплащал конната езда и посещенията в басейн. Следователно, неправилен бил изводът на
съда, че не участвал в отглеждането на детето и че разходите се поемали основно от
майката.
Излага още, че не се доказало в периода 9.10.2019г-8.10.2020г. нуждите на детето да
са били такива, че дължимата издръжка от бащата да е в размер на 350лв, след като детето е
посещавало общинска детска градина и ползвало безплатни социални услуги.
Въззивнкът не можел да взема детето от четвъртък през седмица, защото работел и
следвало да осигурява доходи за задоволяване на базисните си житейски нужди, да дава
издръжка, да заплаща кредита към финансова институция и да помага на възрастните си и
болни родители. Това се отнасяло и за половината лятна ваканция. Бащата нямал толкова
голяма отпуска.
В жалбата, изготвена от процесуалния представител на бащата е изложено, че той
бил запознат от адвоката си, че РЛО бил право, а не задължение, но въззивникът считал, че
режимът следвало да бъде съобразен с факта, че работел по трудово правоотношение и тези
му възможности не били съобразени от ВРС.
Предвид всичко изложено моли за отмяна решението на ВРС в обжалваните части.
При промяна размера на дължимата издръжка моли за отмяна и решението в частта, с която
е определена дължимата от него държавна такса от 1320лв
Претендира сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 289080/01.06.2021г.
от Н. Г. Н., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
неговото потвърждаване.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-В. , редовно призована, не е
изпратила представител и не еизразила становище по жалбата.
В исковата си молба Н.Н. излага, че с ответника са родители на А. П.П.,
род.**********г. Последният е с диагноза „детски аутизъм“, умерено тежка форма на
протичане, при значителни нарушения в социалните интеракции.
7
Предвид здравословното състояние на детето се налагал непрестанни грижи и
лечение, работа с логопед, педагог, психолог и др. специалисти.
Детето посещава „Българска школа по психоанализа“. Освен това, твърди, че
заплащала почасово и на жени, които да полагат грижи за детето, докато тя служебно била
ангажирана.
Твърди се, че ответникът не полагал грижи за детето от две години, като не се
интересувал от здравословното му състояние, нито участвал в издръжката му.
Отправя искане да й бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето А. П.П. и да бъде определено местоживеенето на детето при нея; на
бащата да бъде определен режим на лични отношения на детето с бащата - всеки петък в
17ч, като взима детето от „Школата по психоанализа“ и/или друго учебно заведение, в което
детето се обучава, до понеделник в 9ч, когато следва да заведе детето в учебното
заведение/школата, посещавна от детето; както и всяка година през м.юли, считано от 9ч на
първия ден до 18ч на последния ден, като взима и връща детето от адреса по местоживеене
на детето; за осъждане бащата да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 1000лв
месечно, чрез неговата майка и законен представител, с падеж всяко първо число на месеца,
който се дължи ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на
законово основание за изменението или прекратяването ; както и за осъждането му да
заплати издръжка за минало време за детето А. за периода 9.10.2019г–8.10.2020г вкл., от
1000лв месечно или общо сумата от 12000лв, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от завеждане на ИМ в съда – 9.10.2020г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от отв. ПЛ. Д. П., в който
излага че не оспорва искането на майката да бъде предоставено упражняването на
родителските права и да бъде определено местоживеенето на детето.
Твърди, че има изградена емоционална връзка с детето като по време на
съжителството им само той водел и взимал детето от детска градина, както и на различни
специалисти.
Оспорва твърдението, че не се интересувал от детето и не полагал грижи за същото.
Заявява, че детето не следвало да се отглежда от жени- гледачки, а от майка си,
каквито били препоръките на всички специалисти.
След раздялата с ищцата заплащал издръжка, както и такси за детска градина,
купувал храна, лекарства и дрехи.
Счита, че РЛО бил твърде разширен като счита, че подходящият такъв е всяка втора
и четвърта седмица от месеца за периода от 17ч в петък до 17ч в неделя, както и на
рождения ден на бащата и детето.
Оспорва претендирания размер на издръжката като заявява, че може да заплаща
такава в размер на 200лв.
8
Заявява, че БТВ е в размер на 475,35лв; не притежава имущество, от което да
получава допълнителни доходи.
Твърди, че ищцата притежавала два недвижими имота, два автомобила на значителна
стойност и девет действащи фирми.
Оспорва дължимостта на издръжката за минало време доколкото твърди, че е
заплащал такава, както и е покривал разходи на дететои затова моли за отхвърлянето му.
Контролирацащата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-В., в
изготвения социален доклад, е изразила становище, че по-подходящо за детето е да бъде
отглеждано от майката, като РЛО с бащата бъде съборазен със специфичните потребности и
възрастта на детето.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, всички събрани доказателства по делото, относими към спора, приема за
установено от фактическа страна:
Исковата молбае подадена на 12.10.2020
Не е спроно между страните, че са родители на роденото то съвместното им
съжителство дете А., род.**********г, което се установява и от представеното
удостоверение за раждане.
От епикриза с изх.№ 43285/2.11.2017г, изд. МБАЛ „Св.Марина“ЕАД, се установява,
че за детето А. се препоръчва да се насочи към специализиран център за работа с логопед и
определяне на специална хранителна диета.
От етапна епикриза за периода от 8.11.2019г до 8.12.2019г, изд.от
МЦ„Св.Наум“ЕООД се установява, че на А. П.П. е поставена диагноза генеративно
разстройство в развитието, неуточнено.
От етапна епикриза ИЗ № 23376/134/6.07.2020г, изд.УМБАЛ „Св.Марина“ЕАД е
видо, че на детето А. е постановена окончателна диагноза – детски аутизъм.
От консултация от м.януари 2021г с д-р С., със специалност трифузионна
хематология, е видно, че като метод на терапия може да се приложи оксигенотерапия,
транкраниални електростимулации и контролни изследвания на 6-8 месеца съобразно
симптоматиката и регистрираните отклонения в показателите от предходните. Посочено е,
че се препоръчва продължаване на диетата – нискохистаминова, безглутенова и
елиминационна по отношение на храните, към които е установена непоносимост.
Приети са писмени доказателства за резултати от ДНК анализ от 10.09.2019г,
извършени в „Геника медико-диагностична лаборатория“, от които е видно, че за посоченото
изследване е била заплатената сумата от 1000лв от Н.Н.–ф-ра № 8755/ 7.09.2019г.
9
За периода от 26.01.2018 - 2.03.2020г А. е посещавал център за ранна интервенция и
рехабилитация към ДМСГД–В., видно от представената служ.бел.от 16.02.2021г.
За времето от м.юни 2018г до м.март 2020г А. посещавал един-два пъти седмично в
зависимост от потребностите Център за социална рехабилитация и интеграция към
фондация „Карин дом“, което се установява от служебна бележка с изх. № 387/19.02.2021 г.
В последната е отразено, че по време на терапевтичният процес основният контакт е бил с
майката. От разписка № 0200011179719294/30.06.2020 г., издадена от „Изипей“ АД е видно,
че Н.Н. е заплатила сумата от 135 лева на Фондация Карин дом за терапиите, извършени на
А. П.. От служебна бележка № 388:25.02.2021 г., издадена от социален работник в „Карин
дом“ е видно, че бащата е водил периодично детето А. П.П. на терапия в Център за социална
рехабилитация и интеграция за периода от юни 2018 г. до март 2020 г.
От приетия по делото договор за предоставяне на социални услуги № 34/02.07.2019
г., сключен относно А. П. чрез неговия баща и Фондация „Карин дом“ се установява, че
същият е за периода от ******г с предмет – предоставяне на корекционна, възпитателна,
обучителна и терапевтична работа с детето.
В направление за ползване на социални услуги от 2.07.2019г, изд.от
Дирекция„Социално подпомагане“–В. е изразено становището на Дирекцията за
необходимостта от подкрепа усилията на родителите, насочени към повишаване
автономността и социализацията на детето, стимулирайки по–пълноценни грижи за него за
период до 2.07.2020г.
Прието е становище от Директора на Детска градина № 9 „Ален мак“, в което е
посочено, че от 19.09.2019г до септември 2020г А. е посещавал детската градина; биле и
приет в масова група с придружител социален асистент. Детето най–често било водено и
вземано от майката, която непрекъснато търсела най-доброто решение за А..
Приети са като доказателтво приходни квитанции, изд. от ДГ № 9 „Ален Мак“, от
които е видно, че месечните такси за месеците септември 2018г; октомври, ноември и
декември 2019г; януари, март и юни 2020г за посещенията на детето А. са били заплатени от
Н.Н..
От договор за социални услуги № 124/19.11.2019г, сключен между „Център за
социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания „Живот под дъгата“ и Н. Г. Н.
като родител на А. е видно, че за период от 6 месеца 11.11.2019-11.05.2020г на детето били
осигурявани следните социални услуги: входяща експертна оценка, социална
рехабилитация, когнитивна рехабилитация, сензорна интеграция и стимулиране,
консултации с психолог, дейности за развитие и специализирани консултации, социални
консултации, логопедична почасова подкрепа, кинезитерапевтична/ерготерапевтична
дейност, арт ателие/трудотерапия и специализирана библиотека.
От служ.бел. от 22.02.2021, издадена отново от същото НПО „Живот под дъгата“ е
видно, че за периода от 11.11.2019г до 23.09.2020г детето било водено и вземано от майката.
По делото е приет и договор за приемане и извършване на психологическа работа
10
изх.№ 3/14.09.2020г, сключен между Н.Н. в качеството й на родител на А. Пл.П. и
„Българска школа за психоанализа“ с предмет - осъществяване на психологически
консултации на А. Пл.П. за неопределен период от време в материалната база на „Българска
школа за анализа“ООД. Детският консултативен кабинет е с работно време от 9ч до 17ч, а
дължимата месечна такса е в размер на 750лв. От индивидуалния план за работа се видно, че
детето следва да посещава ежедневно и целодневно детският център.
Представената референция, изд.на 16.02.2021г от Управителя на „Българска школа за
психоанализа“ установява, че детето е било зачислено в центъра от 14.09.2020г като
майката заплаща месечните такси и получава фактурите за това. Същата води и взема
детето, като поне веднъж месечно това прави и бащата. Изложено е, че с бащата
управителят на дружеството се запознала на 19.08.2020г по нейна инициатива и поддържала
комуникация и с двамата родители.
За заплащаните от майката месечни такси за посещаванията на детето в центъра на
„Българска школа за психоанализа“ се установява и от приетите по делото фактури,
издадени на съответните дати – 4.01.2021г; 16.09.2020г; 16.11.2020г; 2.12.2020г; 5.10.2020г;
8.02.2021г, като договорената месечната такса е била в размер на 750лв, а за м.02.2021 е
била увеличена на 840лв.
Не е спорно между страните, че Н.Н. има родено още едно дете от друг мъж - Г. З. А.,
род.******г, т.е. 16год., видно и от представеното у-е за раждане
По делото е приета като доказателство и писмена декларация, изходяща от Н.Н., в
която декларира, че не е получавала детски помощи и надбавки за нито едно от децата си,
както и че не получава издръжка за детето Г. З. А., за което й е известна наказателната
отговорнсот по чл.313 НК.
От представените справки от ТР е видно, че едноличен собственик на капитала на
девет дружества е Н. Г. Н., а именно: „Бултрейд Фешън“ ЕООД, „Луксстопбранд“ ЕООД,
„Луксори брандс“ ЕООД, „Глобъл Трейд Про“ ЕООД, „Вог ексклузив“ ЕООД, „Сенатрон“
ЕООД, „Вогекс магазин“ ЕООД, „Вогекс“ ЕООД, „Ангитек Про“ ЕООД.
От служебните бележки, издадени от управителя на посочените по-долу шест
дружества Н.Н., е видно, че през 2019г и 2020г същите не извършвали търг. дейност и
поради това Н. не е получавала доходи от тях, а именно: „Вогекс магазин“ЕООД,
„Лукстопбранд“ЕООД, „Сенатрон“ЕООД, „Вогекс“ЕООД, „Луксори брандс“ЕООД,
„Глобъл трейд про“ЕООД. От служ.бележка, изд.на 15.02.2021г от управителя на „Бултрейд
Фешън“ ЕООД е видно, че полученият от Н. дивидент през 2020г е бил в размер на 3135лв;
от „Вог ексклузив“ ЕООД – 2660 лв, а от „Ангитек про“ ЕООД – 4750лв.
От НА № 175/21.12.2009 е видно, че Н.Н. е придобила правото на собственост върху
недвижим имот-апартамент № 22, находящ се в гр.В., вилна зона „**“, като част от цената е
заплатила в брой, а остатъкът - чрез банков кредит, видно и от анекс № 8 към договор за
банков ипотечен кредит № И-2017/ 19.12.2009г. От справка № 448019/18.11.2020г, изд. от
11
АВп е видно, че върху същия имот има вписана възбрана.
От НА № 195/21.02.2007г е видно, че Н.Н. е собственик и на поземлен имот с площ
600кв.м., находящ се в гр.В. м-ст„******“, ведно с изграденото в имота жилище с площ
18кв.м.
От у-е с изх. № 1/20.11.2020г, изд.от „******“ЕООД е видно, че за периода от
28.02.2020г до 31.10.2020г ПЛ. Д. П. е имал нетен доход в размер на 3810,46лв или по
473,35лв месечно.
Приети са като доказателства по делото банкови бордера от 14.10.2020г, от
4.11.2020г, от 6.12.2020г, от 18.01.2021г и от 4.02.2021г с наредител Д. П. Д. и получател
ПЛ. Д. П., от които е видно, че в полза на Н. Г. Н. са били преведени суми в размер, както
следва: 200лв, 150лв, 200лв и 200лв с посочено основание „превод за А.“.
Неотносимо към предмета на спора доказателство е представения по делото
предварителен договор за покупко–продажба на МПС.
Съдът не кредитира представени справка за пратки, получени с наложени платежи,
както и изследвания от лаборатория „Рослер“, тъй като не става ясно, че получените пратки
се отнасят за детето А. и че извършените изследвания също касаят детето.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на четирима свидетели: М.
В. М. и А. Б. А., сочени от ищцовата страна; И. Т. Г. – И. и В. В. С., сочени от ответната
страна.
Свид.М.М. е служител във фирмата на Н.Н. и излага, че познава бащата на детето А.
/А./ и че двамата родители са се разделили през 2018-та година. Знае от Н., че тя те се грижи
за детет, което посещава и специално учебно заведение. Не знае какви месечни средства са
необходими за отглеждането на А., както и дали бащата е давал издръжка. Пред съда
разказва за случай преди обявеното в страната извънредно положение, при който Н. я
помолила да предаде пари на П.П., които били за А., но не знае за какво точно.
Свид.Ан.А. излага, че познава страните, тъй като от осем години помагала в
домакинството на Н.. Нейните задължения включвали: гладене, чистене, готвене, пране,
простиране. Работното й време е от 9ч до 14ч. Н. и П. живеели заедно до м.юни 2018г и им
се родило общо дете А., за което свидетелката помагала в отглеждането му, наред с
домакинската работа, в продължение на една година. Знае, че А. посещава детски център от
9ч до 17ч, тъй като имал здравословен проблем. Непосредствените грижи за детето били от
майката, а бащата го вземал в събота или неделя, но самата тя не е била виждала това. От Н.
знае, че майката заплаща месечната такса за центъра, където води А., както и храната, която
детето консумира. Дава пример, че само хлябът, който се купува за детето, струва 10лв,
както и лекарствата и дрехите му. Знае, че Н. водела детето при специалисти, без да са й
известни подробности. Не била запозната дали детето ходи на спорт. Твърди, че докато била
на работа при Н.Н. не се е случвало да й бъде възлагано да гледа детето.
Свид.Ил.Г.–И. познава П.П.. По нейните думи детето А. посещавал специализирано
учебно заведение, тъй като това му влияело по–добре здравословно понеже не говори и не
12
се развива достатъчно бързо колкото неговите връстници. Посочва, че три или четири пъти в
седмицата детето живеело при бащата от петък до неделя, като се случвало да го взема и в
четвъртък. Тогава в понеделник П. отвеждал детето в школата. Казва, че понякога детето
било вземано от баща си в събота. Свидетелката е ръководител на отв.П. във фирмата,
където той работи и когато П. вземал детето в петък или го водел в понеделник, се налагало
да си тръгва по-рано, респ. да закъснява и затова после си отработвал часовете. Излага, че
когато на П. се налагало да взема детето в четвъртък, това затруднявало нещата понеже
нямало кога да си отработи часовете. Свидетелката има непосредствени впечатления, че
бащата е закупувал дрехи за детето и го водел на места за развлечение и екскурзии извън
града, както и че се грижел да му осигури специалните храни, свръзани с хранителния му
режим.
Излага още, че преди обявеното в страната извънредно положение П. всеки месец
оставял пари за издръжката на детето в магазина на Н., без да знае за какви суми става
въпрос, а впоследствие разбрала, че само, когато вземал детето, щял да оставя пари.
Знае, че А. ходел на езда от 2019г, както и на плуване и че П.П. заплащал тези
занятия.
По нейните думи бащата бил заинтересован от здравословното състояние на сина си
и се бил консултирал с различни специалисти; приготвял му специализирана храна,
съобразена с диетата на детето.
Свид.В.С. познава и двамата родители на А., но не знае откога били разделени. Знае,
че детето посещавало специализирано детско заведение понеже имало проблеми, но не знае
какви. Посочва, че грижите за детето се поделяли между майката и бащата – през седмицата
било при майката, а през уикенда – при бащата. Знае, че П. давал пари за издръжка, както и
за учебното заведение, но не може да посочи за какви суми иде леч и откога участва.
Признава, че нямал непосредствени впечатления как се давали парите от бащата на майката.
Виждал П. да купува безглутенови храни заради специалната диета на детето. Споменава за
случай през м.август миналата година, когато видял как П. купувал дрехи за сина си.
По делото е приет и социалният доклад, изготвен от „Дирекция социално
подпомагане–В.“, в който е изложено, че грижи за детето се полагат и от двамата родители,
като в дните от понеделник до петък детето се отглежда от майката, а от петък до неделя –
от бащата, като и двамата правят всичко необходимо за задоволяване на базисните и
ежедневни потребности на А. – подслон, храна, облекло, образование и прочие.
Детето е с поставена диагноза „детски аутизъм“ и е налице разстройство на
експресивната реч, служи си с едносрични словосъчетания, с които комуникира в близкия
кръг. Същият е с когнитивен дефицит и на моменти бил лабилен. Спазвал специален
безглутенов хранителен режим и посещавал различни специалисти, което изисквало
допълнителни праични средства.
Жилищата и на двамата родители били обзаведени с нужните вещи и уреди за едно
13
съвременно домакинство и предлагали добри условия за отглеждането на детето.
Трудовата заетост на бащата е във фирма „Дорс–България“ с работно време от 9ч до
18.30ч, с почивни дни – събота и неделя. Служебните ангажименти на бащата и чести
отсъствия от града.
Майката е управител на фирма „Вогексклузив“ ЕООД с гъвкаво работно време, което
й давало възможност да полага грижи за детето.
Отразено е, че детето познава роднините по майчина и бащина линия. Родителите на
П.П. са на 61г и на 64г съответно, като същите го подкрепяли в грижите за детето и му
оказват нужната подкрепа за задоволяване потребностите на детето
Родителите на майката са на 75г и 76г съответно и оказвали съдействие при
отглеждането на А., но същите живеят в ****** и затова единствено през лятната ваканция
детето пребивавало при тях.
В социалния доклад е отразено, че А. посещавал детска школа „Българска школа за
психоанализа“ в часовете от 9ч до 17.30ч. По данни и от двамата родители А. е емоционален
и привързан към двамата и при раздяла с всеки от тях – плачел. Посочено е още, че
родителите поддържали връзка предимно по въпроси, свързани с детето, като се стремели да
разрешават възникналите проблеми и противоречия, ръководени от загриженост за
развитието на А. и затова търсели подкрепата на специалисти, целящи повишаване
автономността и социализацията на детето.
Посочено е, че в интерес на детето е да бъде отглеждано в дома на майката, а с
бащата да бъде определен подходящ режим на контакт, съобразен със специфичните
потребности и възрастта на момчето.
По реда на чл.56 ал.9 СК са изслушани и двамата родители
Майката Н.Н. излага, че в свободното време се занимавала с детето, за да се подобри
състоянието му, или се разхождали. Води детето на тренировки по конна езда и плуване.
Плановете й за в бъдеше били да се продължи работата с психолог, за да се подобри
развитието на детето, като се включел и логопед, а евентуално да бъде отложено с една
година започването на училището, като целта й била детето да бъде в една и съща
психологическа и физическа възраст с връстниците си. Ако не се постигнело подобрение,
щяла да замине за САЩ, където детето ще работи със съответните специалисти за
подобряване на състоянието му. Заявява, че съобразява изцяло работното си време с
ангажиментите към детето. Разчитала на родителите си за отглеждането на А. само през
летните месеци понеже те живеели в ******. За тях било трудно да се справят със
специфичните нужди на детето понеже били над 75-годишни.
Сочи, че между А. и брат му Г. имало изградена връзка и двамата си играели добре.
Участието на бащата в живота на сина им А. виждала чрез разпределяне поравно времето,
което двамата да прекарват с детето, за да може то да се чувства по–пълноценно. Заявява, че
А. имал нужда и от двамата и плачел за баща си, когато оставал при нея и обратно.
14
Детето имало изграден режим, който следвало да се спазва и затова направила обща
Вайбър-група за родителите и роднините /бабите и дядовците/. В нея изписвала всичко
необходимо за А..
Въпреки това бащата не участвал активно, а се ограничавал да вземе детето
единствено през уикендите с една нощувка при него.
Бащата П.П. излага, че когато вземал детето в петък вечер заедно с него готвели,
забавлявали се и играели, като редели пъзели. В събота и неделя ходели на екскурзии извън
града понеже А. много обичал да пътува. Уточнява, че всяка събота и неделя вземал А., а се
случвало и от понеделник до петък детето да бъдело при него.
Споделя виждането на майката да се отложи с една година започването на училище и
счита, че в бъдеще трябвало да се работи предимно с психолог. Не би одобрил заминаване за
чужбина, защото счита това за загуба на време и средства.
Сочи, че и двамата му родители са активно работещи и рядко можел да разчита на
тях.
Детето трябвало да се вземе в 17ч от школата, което не било съвместимо с работното
му време, което е от 9ч до 18.30ч и когато се налагало да взема детето, следвало да
доработва часовете през другите дни. Освен това, често му се налагало да отработва
часовете. Същевременно твърди, че майката слабо се грижела за детето, като прекарвала с
него не повече от три – четири часа на ден.
Във въззивната инстанция са събрани още писмени доказателства, които също
обосновават правните изводи на съда, изложени по-долу.
Решението на РС в частта относно предоставяне упражняването на родителските
права и местоживеенето на детето, възложени на майката, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
По режима на лични отношения на детето А. с бащата
Не е спорно между страните и от данните по делото се установява, че детето А. има
поставена диагноза „аутизъм, средно умерена степен“, с която бащата е запознат и по
неговите обяснения диагностицирането е станало още, когато А. е бил на 2,5год. и била
потвърдена с напредване на възрастта му.
В соц.доклад е посочено, че е налице разстройство на експресивната реч, служи си с
едносрични словосъчетания, с които комуникира в близкия кръг; същото е с когнитивен
дефицит и на моменти било лабилно. Спазвал се специален безглутенов хранителен режим и
посещавал различни специалисти, което изисквало допълнителни парични средства.
По думите на изложеното в жалбата от бащата П.П., первазивините разстройства се
характеризирали с нарушение на социалното развитие, контактите с други хора и наличието
на стереотипно, повтарящо се поведение и интереси. Нарушава се способността за
адекватни социални контакти и нуждата от такива. Нямало конкретно медикаментозно или
друго лечение на този вид разстройства. Наличието им, обаче, не означавало, че детето не
15
може да води независим и нормален начин на живот. За да се подобри общуването се
прилагали различни терапии, но връзка между детето и родителите му бил най-важният
фактор за подобряване на състоянието му.
От обясненията на двамата родители се изяснява, че и двамата са запознати със
състоянието на детето, - психически и физически детето не било в изравнени възрасти, т.е.
физически е на 6г и дори изглеждало по-голямо, но психически е на 3г, което проличавало в
поведенческите му реакции в ежедневието - имал неадекватно поведение към околната
среда и хората, както и в самите игри, но не е тежка форма; детето може само да се облича и
съблича. А. не можел да говори, ползвал някои откъслечни думи, които вече знаел.
Всичко посочено по-горе означава, че и двамата са наясно със специфичните
потребности на детето и разбират необходимостта от полагането на повече грижи. По
изявленията на бащата, макар да бил наясно с горното, той общувал с А. нормално понеже
бил свикнал. Признава, че казаното от майката трябвало да се прави и той се стараел да го
спазва. А. се нуждаел от специални храни понеже бил на безглутенова диета и
нискохистаминова, която включвала много ограничения, като напр. не можел да яде
консерви, домати, яйца, лактоза и всичко това бащата се стараел да спазва, когато детето
било при него. Излага още, че много неща правели заедно с А. – имал програма, която
трябвало да се изпълнява вкъщи - занимавали се активно с игри с обучителна насоченост;
играели на карти, гледали нещата на тях, редели пъзели.
Не е спорен фактът, че от м.юли 2019г детето посещава „Българска школа по
психоанализа“ ******г с предмет – предоставяне на корекционна, възпитателна, обучителна
и терапевтична работа с детето, където с него се занимават от понеделник по петък от 9.00ч
до 17.00ч.
С решението на ВРС е определен режим на лични отношения на детето с бащата,
обжалван от последния частично само досежно определения всеки втори и четвърти
четвъртък от месеца от 19ч, когато следва да вземе детето от дома на майката, както и
половината от дните от лятната ваканция.
На първо място. Въззивният съд намира за уместно да посочи изрично, че не се касае
за право на родителя, а за негова отговорност, която корелира с правото на детето да има
личен контакт с всеки от двамата си родители, дори когато те не живеят съвместно и това му
право е признато както с международен акт - Конвенцията за правата на дето, така и във
вътрешното ни законодателство – СК. Затова в правомощията на съда е да следи служебно
за висшия интерес на детето и да определи режимът, който е най-подходящ за детето във
всеки конкретен случай.
При обжалването на определения РЛО основният довод на въззивника е свързан с
невъзможността му да тръгнел от работа по-рано /детето е необходимо да бъде взето от
школата в 17ч, а работното му време продължавало до 18.30ч/, тъй като впоследствие му се
налагало да отработва това време. Същото важало и за времето през лятната ваканция.
Основният спор между родителите е колко време следва детето да прекарва заедно с
16
бащата.
Майката Н.Н. е поискала това да става всеки петък в 17ч, когато детето следва да
бъде взето от учебното заведение, което посещава, до понеделник в 9ч, когато за бъде
заведено в същото учебно заведение. В устните състезания и представената писмена защита
е предложила режимът да бъде така, че родителите да се редуват като си поделят дните от
седмицата едната седмица 3 дни при майката и 4 при бащата, а на следващата обратно.
Бащата П.П. с ПО и по време на цялото производство, както и в писмената защита
поддържа искане да му се определи следния седмичен режим – всяка втора и четвърта
седмица от месеца за времето от 17 часа в петък до 17ч в неделя с преспиване на детето в
неговия дом. Изразил е становище, че майката следвало да общува повече с детето, тъй като,
според него, тя не прекарвала достатъчно време с детето.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод, че П.П. притежава
добър родителски капацитет и отговаря адекватно на грижите и потребностите на сина си
А.. Същият е проявил загриженост за развитието на детето си и се е стремил да му помогне
за преодоляването на установения здравословен проблем. По делото се изясни, че детето има
изградена емоционална връзка с баща си. А. е момче и за неговото развитие е важна
фигурата на мъжа да присъства в живота му пълноценно като значим за него възрастен.
Няма данни по делото, които да дискредитират бащата, което допълнително дава основание
за определяне на по-разширен режим, създаващ условия за запазването на връзката между
баща и син.
Изложеното налага извода, че РС правилно е поделил месечните почивни дни между
родителите с оглед необходимостта детето да прекарва еднакво време и с двамата . Съдът
съобразява и това, че Н.Н. отглежда още един син – Г., 16г, като се установи, че между
децата има разбирателство и е необходимо да разполагат с време за общуване помежду си,
както и с майка си и през почивните дни. В допълнение следва да се посочи и това, че от
данните по делото се изясни, че такъв режим вече е бил създаден и бащата се е включил в
него – че е вземал детето в събота и неделя се сочи както от въззивника, така и от
показанията на свид.И..
Що се отнася до обжалваната част на РЛО за времето от 19ч в четвъртък до 19ч в
петък.
Съдът намира за несъстоятелни доводите на въззивника, че бил с фиксирано работно
време и затова впоследствие му се налагало да отработва часовете, когато трябвало да вземе
детето от школата или съответно да го заведе до там, както и че двамата му родители били
активно работещи и рядко можели да му помагат. Последното е в противоречие с
констатираното в социалния доклад от соц.работник, в който е посочено, че родителите на
бащата го подкрепяли в грижите за момчето и му оказвали необходимата подкрепа при
нужда за отглеждането и за задоволяването на потребностите на А..
Несъстоятелен е доводът на въззивника, че майката слабо се грижела за детето, като
прекарвала с него не повече от три – четири часа на ден. Очевидно през работната седмица,
17
времето, отделено за детето, както от единия, така и от другия родител не би могло да бъде
повече при положение, че същото е оставено в школата, за да се грижат и работят с него
специалисти, докато двамата родители изпълняват трудовите си функции, за да осигурят за
себе си и за детето материалните средства, необходими за ежедневната им издръжка и тази
на детето.
Поради изложеното въззивният съд приема, че служебните ангажименти не могат да
служат като оправдание, доколкото и двамата родители има отговорността по отглеждането
на детето. При все това, предвид установената диагноза на детето и ниската му възраст,
счита, че РЛО на детето с бащата следва да бъде коригиран, като отпадне времето от 17.00ч
в четвъртък до 17.00ч в петък в дългосрочен план, доколкото постоянната промяна в начина
на осъществяване на контактите, би било предпоставка за повишена тревожност и
несигурност у детето поради липсата на ясни правила, регулярност и стабилност, които за
децата са по-важни, особено за такива с подобно състояние, отколкото честотата или
продължителността на срещите.
По отношение на другата обжалвана част от решението на ВРС, с което е определен
РЛО за половината от дните от лятната ваканция.
Така формулираният режим не е ясен и прецизен и не би могъл да подлежи на
изпълнение.
По съображения, аналогични на изложеното по-горе, съдът намира, че по-подходящ
в конкретния случай е бащата да взема детето от 1-во до 15-то число на всеки от месеците
юли и на август.
В обобщение на изложеното следва, че от определения от ВРС РЛО на детето с
бащата следва да отпадне времето от 19ч в четвъртък до 19ч в петък, а през лятната
ваканция да бъде изменен по сл.начин - от 1-во до 15-то число на всеки от месеците юли и
на август
По издръжката за бъдеще време, претендирана на осн.чл.143 СК.
Нормата на чл.143 ал.2 СК визира, че родителите дължат издръжка на своите
непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нормата е императивна и затова задължението на родителя е безусловно за
разлика от това по чл.144 СК.
Съобразно разпоредбата на чл.142 ал.1 СК конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат, като
съгласно ал.2 на същия член минималният размер на издръжката за едно дете е равна на 1/4
от минималната работна заплата.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното
18
им състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да
се присъжда издръжка в размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот,
лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от
ППВС № 5/1970/.
Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи,
имотното състояние и квалификация /съобразно задължителните указания, дадени в т.5 от
ППВС № 5/1970г/. Според т.6 от същото ППВС двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението. В тази насока е и решението на ВКС №
146/27.04.**** по гр.д.№ 5404/2014 : нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно обичайните за тях условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, дължащи издръжка, се определят от тяхната квалификация, доходите и имотно
състояние, които са винаги обективни и конкретни.
В настоящия случай ИМ е подадена през 2020г, съдът следва да съобрази МРЗ за
2020г – 610лв, определен с ПМС № 350/19.12.2019, а от 1.01.2021г е 650лв, определена с
ПМС № 331/ 26.11.2020г. Съответно, минималният размер на издръжката за 2020 е 152,50лв,
респ.162,50лв за 2021г, каквито размери на издръжките биват определяни за деца в много
ниска възраст.
Според критериите, заложени в чл.50 ал.3 т.2 от ППЗЗДт (в редакцията от ДВ
бр.2/2021г, в сила от 1.01.2021г/ вр. с ПМС № 305/19.12.2017г /в сила от 1.01.2018г/ за
определяне нов месечен размер на гарантирания минимален доход, необходимите средства
за отглеждане и възпитание на дете над 3г до 14г За деца, настанени за отглеждане в
приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане и възпитание на детето, в размер
на 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход, който е 75лв, което е равно на
262,50лв.
След изключване групите разходи, които обичайно не са необходими за
непълнолетно лице /за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният
разход според статистическите данни на НСИ за 2019г възлиза на 4549лв /за 2020г–4393лв
при приспадането на сумите по същите позиции/, съответно месечно е 379,08лв, респ.366лв,
които средства са за покриване само на базисните потребности.
При сега действащата нормативна уредба горна граница на издръжката за дете не е
фиксирана и затова съдът следва да определи размера с оглед конкретните данни по делото,
който размер да е в интерес на детето и да съответства на доходите на родителя.
19
По делото се установи, че детето А. поради поставената диагноза „детски аутизъм“ е
със специални потребности - нуждае се от специален хранителен режим-безглутенов и
нискохистаминов, постоянни грижи и надзор, посещение в школа, където се провежда
работа със специалисти /месечната такса е в размер 740-850лв/, а също и допълнителни
спортни занимания- плуване и конна езда, подпомагащи развитието му, периодични
изследвания и консултации със специалисти за проследяване на състоянието му, както и
наемането на лице срещу заплащане, което да гледа детето в случай на ангажираност на
майката /за последното са представени доказателства в настоящото производство/. Всичко
това предпоставя месечни разходи, по-големи от обичайните.
Що се отнася възможностите на родителите.
По отношение доходите на майката.
Признава се от Н.Н. и от данните по делото се установи, че има регистрирани девет
търговски дружества, има магазин в „В. мол“, който бил затворен през м.11.2021; има и
друга фирма, която все още работела - за търговия с дървени горива, които се внасяли от
Украйна; месечните й доходи били на база дивиденти, които получава, около 1000лв.
месечно.
Съдът отчита и обстоятелството, че в тежест на майката е заплащането на всички
текущи задължения за домакинството, в което се отглеждат както детето А., така и другият
непълнолетен син Г.. Изясни се и това, че родителите й не могат да й бъдат в ежедневна
помощ, след като живеят далече и са на възраст.
Така, дори да се приеме, че доходите от извършваната търговска дейност с различен
предмет, да са намалели, обяснимо с ноторно известните обстоятелства – предприетите,
както в България, така и в другите страни, пълен или частичен локдаун за определен период
от време, а впоследствие - противоепидемични мерки срещу COVID-19 от м.март 2019г и
понастоящем, което неминуемо е дало отражение върху нормалното извършване на
търговската дейност, съдът счита, че очевидно доходите на майката са доста повече от
заявените 1000лв, доколкото посочената сума би била крайно недостатъчна за издръжката
на домакинството й от трима членове при специалните потребности на едното от децата, за
което самата тя твърди и от представените фактури е видно заплащаната месечна такса за
школата от около 800лв, за допълнително наето лице да гледа детето А., за спорните му
занимания по плуване и езда.
Същевременно, намира за несъстоятелен доводът на въззивника, че нежеланието на
майката да търси издръжка от бащата за по-голямото си дете Г. показвало, че тя разполагала
с парични средства за покриване на нуждите на двете си деца. Горното не може да бъде
ценено в нейна тежест, доколкото и двете деца са с равни права и не се конкурират помежду
си, щом като са непълнолетни, а и от това ответникът не може да черпи права за собственото
си неправомерно поведение – неизпълнение на задължението за издръжка към неговото
дете. Освен това, представените по настоящото дело доказателства сочат на доброволно
преведена парична сума от бащата на детето Г..
20
Несъстоятелен е и доводът на въззивника, че майката не се била допитала до него на
кого и колко да заплаща, имайки предвид таксите за школата по психотерапия, и затова не
била получила съгласието му. На първо място. Упражняването на родителските права и
задължения /а според възприетото в Конвенцията за правата на детето понятие родителска
отговорност/, същото е възложено на майката. За това е липсвал спор между страните. УРПЗ
включва полагането на ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето, за
което майката има възможността да взема автономни решения поради тяхната навременност
и/или неотложност, като се ръководи от висшия интерес на детето. Дори да се приеме, че на
територията на страната /в София/ има още две школи по психотерапия, които биха могли
да предоставят квалифицирана услуга за детето при посочената диагноза, това не би
генерирало по-малко месечни разходи, като се има предвид и отдалечеността от В.. Затова
решението е адекватно и целесъобразно - възлагането на работата на специалисти би
осигурила възможност майката да има физическото време да работи, с което да осигури
средства за издръжката, както на себе си, така и на децата.
По отношение материалните възможности на бащата.
В обясненията си въззивникът излага, че работи като координатор дейности в
търговска компания „Вервик 48“ДЗЗД, занимаваща се с продажба на врати, т.е. изпълнява
административна функция. Заплатата му била 650лв на месец. Твърди, че нямал
неофициален доход и бил осигуряван на това, което получавал като минимум.
Не твърди и не се установява същият да полага грижи и/или да осигурява издръжка за
друго непълнолетно дете.
Неоснователен е доводът му, че вероятно ще му се наложело в бъдеще да осигурява
издръжка за родителите си. Съдът не може да отчита бъдещи предполагаеми
задължения.При това, задължението за издръжка към родителите не се конкурира с това към
непълнолетните деца съобразно разпоредбата на чл.140 ал.1 т.1 и т.2 СК. Нормата ранжира
тези задължения и затова двете не са от един ред, поради което приоритетно е алиментното
задължение към непълнолетните лица. Това е така, защото нуждите на непълнолетното лице
са ежедневни, постоянни и престирането им не може да бъде отложено във времето – детето
поради възрастта си не би могло да се издържа само, но същевременно следва да бъде
редовно нахранено, облечено, обуто, а обучението му - регулярно осигурявано.
Що се отнася до довода, че бащата на ответника, който бил на 64 години с 50%
трудоспособност и бил превеждал суми за месечната издръжка на детето от по 200лв, както
и представените във въззивната инстанция банкови бордера за превеждане издръжка за
м.януари – септември 2021г, отново наредени от бащата на въззивника.
Касае се за изпълнение на чуждо задължение. Морално укоримо е въззивникът да
черпи права от собственото си неправомерно поведение - неизпълнението на алиментното
задължение, което е негово лично, а не на неговия баща и дядо на детето А. при положение,
че самият ответник е млад, с добра професионална квалификация, физически здрав и
21
трудоспособен; твърдения за обратното, т.е. за влошено здравословно състояние, не са
навеждани и липсват такива данни по делото.
Неоснователен е доводът на ответника, че през 2012г бил изтеглил ипотечен кредит с
месечна погасителна вноска в размер на 259лв. Това задължение не се конкурира със
задължението към малолетното дете. Освен това, с получената в заем парична сума
имуществото на ответника се е увеличило след като по банковата му сметка е постъпила
цялата сума, която следва да връща на разсрочено плащане.
Така съвкупният анализ на данните по делото налагат извод за затаяване пред съда
истината за реално получаваните от него доходи. Очевидно е, че разполага с повече парични
средства отколкото сочи да получава като трудово възнаграждение, върху който размер се
заплащат социалните осигуровки. А в случай, че въззивникът живее на или под прага на
бедността, това не е установено по надлежния начин. Затова съдът приема, че е в състояние
да получава месечно не по-малко от 2400лв.
В допълнение съдът намира за уместно да посочи и това, че наведените в жалбата
оплаквания са непоследователни и взаимно противоречащи си. От една страна се излагат
доводи за намаляване времето за лични отношения с детето, тъй като не можел да го взема
през седмицата от четвъртък вечерта понеже работел и следвало да осигурява доходи за
задоволяване на базисните си житейски нужди, да дава издръжка, да заплаща кредита към
финансова институция и да помага на възрастните си и болни родители. Същевременно,
обжалвайки размера на определената издръжка, се позовава на това, че родителят следвало
да има време за детето си. Поради завишения размер на издръжката от 800лв бащата нямало
да бъде в състояние да участва по никакъв друг начин в отглеждането на детето, освен чрез
заплащането й. А. нямал нужда основно от парични средства, а от непосредствени грижи,
които бащата нямало да може да задоволи, тъй като ще трябвало да търси източници на
доходи и да работи по допълнителни трудови отношения. Така от изложеното становище
може да се направи извод, че бащата не желае да участва активно нито в непосредственото
отглеждане и възпитание на детето, което е със специални потребности, нито да осигурява
средствата за това, които са завишени.
Твърдението на Пл.П., че бил организирал разходки и други занимания за А., е
лишено от конкретика и яснота в какво се изразяват, от какво естество са били, колко често
и дали това е генерирало допълнителни разходи и в какъв размер.
Отчитайки горните обстоятелства, общият размер на месечната издръжка в полза на
детето А., дължима от двамата родители, следва да бъде 1200лв, разпределена между тях ,
както следва : бащата да поеме 800лв, а майката – остатъка от 400лв, извън получаваната
сума като семейна добавка за дете. Последното е съобразено с дадените в т.2 от ППВС №
5/31.11.1981г задължителни указания, че месечните добавки за деца следва да се включат
като доход на родителя, при когото е детето и от който доход да се определи възможността
му за заплащане на издръжка. Останалото по-малко парично участие на майката е
съобразено с обстоятелството, че същата полага преките и непосредствени грижи за сина си.
22
Допълнителен аргумент досежно размера е този, че нежеланието на бащата да поеме
отговорността за по-голяма ангажираност в личните контакти с детето, следва да бъде
компенсирано с материалното му участие в издръжката му, доколкото това предполага
майката да осигурява лице, което да взема и води детето в случаите, когато тя е във
физическа невъзможност да стори това, след като остава единствения родител, върху който
лежи задължението да работи, за да осигури своята и на двете си деца прехраната, като и
всички разходи за ежедневието.
Несъстоятелно е позоваването на въззивника на съдебната практика, в която са
определени размери на издръжките близки до минималните, без да са отчетени конкретните
данни по делото. При това, посочените решения нямат характера нито на задължителна,
нито на трайна практика.
Увеличеният размер на издръжка се дължи от датата на подаване на исковата
молба–12.10.2019г, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до прекратяването на издръжката,
дължима на осн.чл.143 СК.
По отношение на издръжката за минало време, на осн.чл.149 СК.
На осн.чл.149 СК може да се претендира издръжка за минало време най-много за една
година преди предявяването на иска, т.е. за времето от 9.10.2019г до 8.10.2020г в
конкретния случай.
Установи се по делото, че за процесния период непосредствени грижи за детето са
полагани само от майката, тъй като родителите са били разделени още от 2018г и бащата е
осъществявал лични контакти само през почивните дни от седмицата, за който факт няма
спор и се установява от събраните по делото доказателства. Затова съдът определя общ
размер на издръжката за минало време от 650лв, от които бащата да поеме сумата от 350лв.
За да определи този размер съдът съобразява, че към него момент детето е било в по-ниска
възраст, ежедневните му потребности са били по-малко, не е посещавало школата по
психоанализа, което е започнало от есента на 2020г, а са били ползвани социалните услуги
за деца с уреждания, предоставени безвъзмездно, ходил е на детска градина „Ален мак“ с
мес.такса от 50лв, както и че бащата е отделял повече време за него.
Не се кредитира показанията на свид.И. досежно това, че бащата ежемесечно бил
давал пари за издръжката, които оставял в магазина, нает от Н.Н., а впоследствие ги бил
носил на нея, поради липсата на конкретика - за какви суми става въпрос и за кои месеци, а
казаното не кореспондира на останалия доказателствен материал. Така твърдяното от
ответника парично участие в издръжката на детето да посочения период остава
неподкрепено с доказателства, а представените банкови преводи за заплащана издръжка
касаят период след завеждането на ИМ.
Поради изложеното искът е доказан по основание и размер за сумата от 4200лв, в
която част решението на ВРС следва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайните
23
правни изводи.
Съразмерно уважената част от иска по чл.149 СК ответникът следва да заплати на
ищцата сторените то нея разноски в размер на 105лв.
За горницата над посочения размер до пълната претенция искът е отхвърлен и
решението на ВРС не е обжалвано в тази част и затова е влязло в законна сила, както и
досежно дължимите от ищцата в полза на ответника разноски в размер на 149,50лв.
По разноските за въззивното производство.
Такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство досежно спора за
РЛО с оглед характера му на спорна съдебна администрация, с която със СПН не се
признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва съдействие за
начина на тяхното упражняване, признато и гарантирано от закона. Съдебното решение
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин интересите на малолетното
или непълнолетното дете и затова ползва двамата родители. Следователно, липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Ето
защо разпоредбата на чл.78 ГПК относно разноските не следва да намери приложение /така
в Опр. на ВКС, ГК, I ГО № 385/25.08.**** по гр.д.№ 3423/****/.Право на разноски всяка от
страните може да претендира само осъдителния иск за издръжка за минало време, на
осн.чл.149 СК с оглед изхода на същия, с изключение на заплатената държавна такса, тъй
като такава е заплатена само по иска по чл.127 СК.
Що се касае до обжалването размера на издръжките за бъдеще и за минало време, с
оглед изхода на спора във въззивното производство – неоснователността на жалбата в тези
части, в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени сторените за настоящото
производство разноски в размер на 600лв, на осн.чл.78 ал.3 ГПК вр.чл.7 ал.1 т.6 от Наредба
№ 1/2004. Същите са в минимален размер предвид, че по един иск за издръжка
миниум.възнаграждение е 300лв, а по двата такива общо се равнява на 600лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС–47с-в № 261020/ 22.03.2021г по гр.д.№
12784/2020г в обжалваните му части, с които Е ОСЪДЕН ПЛ. Д. П. да заплаща в полза на
детето А., род.****г, месечна издръжка в размер на 800лв, считано от датата на предявяване
на ИМ в съда – 9.10.2020г, чрез неговата майка и законен представител, с падеж всяко първо
число на месеца, който се дължи, на осн.чл.143 СК; ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването;
Е ОСЪДЕН ПЛ. Д. П. да заплати в полза на детето А., род.****г, действащ чрез неговата
майка и законен представител, издръжка за минало време в размер по 350лв месечно за
24
периода 9.10.2019г – 8.10.2020г, вкл., или общо сумата от 4200лв, на осн.чл.149 СК, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на ИМ в съда–9.10.2020г, до
окончателното изплащане на сумата; ОСЪДЕН Е ПЛ. Д. П. да заплати на Н. Г. Н., сумата от
105лв, представляващи сторени разноски съобразно уважената част от иск по чл.149 СК;
ОСЪДЕН Е ПЛ. Д. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
ВРС държавна такса в размер на 1320лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК вр.чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОТМЕНЯ решението на ВРС–47с-в № 261020/22.03.2021г по гр.д.№ 12784/2020г
САМО в частта му, с която Е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения на детето А.,
род.****г, с неговия баща ПЛ. Д. П. за времето всеки втори и четвърти четвъртък от
месеца от 19ч до 19ч в петък, както и за половината от дните от лятната ваканция,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
РЕЖИМЪТ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на детето А., род.****г, с бащата ПЛ. Д.
П. изключва периода от време всеки втори и четвърти четвъртък от месеца от 19ч до
19ч в петък, а през лятната ваканция следва да се провежда по следния начин - от 1-во до
15-то число на всеки от месеците юли и на август.
ОСЪЖДА ПЛ. Д. П. ЕГН ********** от гр.В. ******, да заплати на Н. Г. Н. ЕГН
********** от гр.В., ******, сумата от 600лв /шестстотин лева/ – сторени разноски за
въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частите, с които
упражняването на родителските права и задължения е предоставено на майката; определено
е местоживеенето на детето при нея; останалата част от определения РЛО; отхвърлена е
претенцията за издръжка за бъдеще време за разликата над 800лв до 1000лв и за минало
време – за горницата над 4200лв до 12000лв, както и в частта, с която е осъдена Н. Г. Н. да
заплати на ПЛ. Д. П. сумата от 149,50лв-сторени разноски съобразно отхвърлената част от
претенцията по чл.149 СК;
Решението в частта, с която отчасти е изменен РЛО на детето с бащата, може да се
обжалва с касационна жалба, доколкото същото попада сред случаите, изключени от
хипотезата на чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
Решението в частта относно издръжката не подлежи на касационно обжалване по
арг.чл.280 ал.3 т.2 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25
26