Р Е Ш Е Н И Е
№ 141/19.5.2020 г. 19.05.2020
г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ наказателен състав, в публично заседание на
осемнадесети май две хиляди и двадесета година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
секретар В.Г.,
като разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД № 145/2020 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „“ЕКО ТРАНС ГРУП“
ЕООД гр.***, ЕИК *** против електронен фиш серия Г № 0010189,
издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който за нарушение на чл.483,ал.1,т.1 от КЗ ,вр. чл.638,ал.4 от КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв..
Дружеството – жалбоподател, чрез упълномощения
си представител адв.Гърдева
обжалва издадения електронен фиш и моли съда за неговата отмяна като незаконосъобразен.
В жалбата се представят доводи за несъответствие между посоченото нарушение и
санкционната норма,което прави неясна
волята на наказващия орган досежно конкретното
нарушение, което се твърди ,че е осъществено от наказаното лице.С жалбата се
представят и доводи ,че императивната норма
на чл.189 ,ал.4 от ЗДвП регламентира ЕФ
да се издава ,когато за извършено
нарушение заснето с АТСС, е предвидено наказание глоба , но не и имуществена
санкция..Иска се присъждане и на
направените разноски.
Въззиваемата страна редовно призована ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита ,че ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити и нарушението е безспорно установено..В тази връзка се иска ЕФ да бъде потвърден и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.Алтернативно се прави искане , ако съдът отмени ЕФ присъдените на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъде в минимален размер от 100 лв.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
От ОД на МВР – Ямбол против дружеството-жалбоподател е издаден електронен фиш Серия Г № 0010189 за това, че на 01.10.2019г. в 10.38 часа на път II-53-159км юридическо лице управлява МПС-„Волво ФХ 12 420“ ,влекач, с рег. № СТ 3017 ВК ,което е регистрирано на територията на Р.България не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите,заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0022, което е нарушение на чл.483,ал.1,т.1 ,вр. чл.638,ал.4 от КЗ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е основателна,
по следните
съображения:
Съдът изцяло споделя изложените в
жалбата доводи за допуснати съществени
нарушения , изразяващи се в противоречие
между посоченото нарушение и санкционната норма ,водещо до неяснота какво конкретно нарушение се твърди ,че е осъществено от наказаното лице.
В
случая в ЕФ е посочено ,че дружеството-
жалбоподател е санкционирано за
нарушение на разпоредбата на чл.483,ал.1,т.1 от КЗ, според която договор за застраховка „Гражданска
отговорност „ на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение. Както
правилно е посочено в жалбата съответна
на посоченото нарушение е разпоредбата
,предвидена в чл.638,ал.1,т.1 от КЗ,,според
която „ на лице по чл.483,ал.1,т.1 от КЗ , което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите се налага глоба от 250 лв. за ФЛ и имуществена санкция от 2000 лв. за ЮЛ.В случая ,с оглед посочването в ЕФ ,че е налице нарушение на чл.483,ал.1,т.1 от КЗ, на
дружеството- жалбоподател е следвало да му бъде наложено наказание на основание чл.638,ал.1 ,т.1 от КЗ, а не
както е сторено и наказанието е наложено на основание чл.638,ал.4 от КЗ.По този
начин при издаване на ЕФ са смесени
двете хипотези на чл.638,ал.1 и
ал.4 от КЗ ,което води до неяснота за
какво е наказано дружеството- жалбоподател- дали за това ,че като собственик на посоченото в ЕФ МПС не
е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или за това ,че е
установен да управлява МПС, за което
няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.Нарушаване на правото на защита на наказаното лице винаги е съществено нарушение на процесуалните
правила и е основание за отмяна на ЕФ.
Независимо от това, налице е и друго
основание за отмяна на електронния фиш – наказващият орган не е доказал в
производството пред съда, че нарушението е установено именно с автоматизирано
техническо средство система № SD2D0022. за да се приложи хипотезата на чл.638,
ал.4 от КЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл.10,ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол(каквото мобилно АТСС се твърди за
използвано в случай) се попълва протокол.Този протокол е задължителен, защото
той е доказателството относно мястото и времето на извършване на нарушението, и
относно това с какво по вид АТСС е заснето нарушението. В случая по делото не е
представен такъв протокол, поради което последващите
действия на контролните органи се явяват
незаконосъобразни ,тъй като са предприети при съществени нарушения на
разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина за използването на
мобилни АТС и системи за контрол на правилата за движение.
По тези съображения, настоящия съдебен състав намира жалбата за
основателна, а обжалвания ЕФ като незаконосъобразен следва да се отмени.
При този изход на делото и
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. се явява основателно и следва да
се уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН
(обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.),
в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт ,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в
тежест на органа издал отменения акт.
Относно размера на
разноските чл.18,ал.2,вр. чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата
за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /преди
изменението в ДВ бр.45/15.05.2020г /предвижда той да бъде 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.;.За
това като взе предвид и вписаната и внесена сума от 370 лв. в договора за правна защита и съдействие , същата следва да
се присъди в тежест на въззиваемата
страна.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия
Г № 0010189, издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който за нарушение на
чл.483,ал.1,т.1 от КЗ ,вр. чл.638,ал.4 от КЗ на “ЕКО
ТРАНС ГРУП“ ЕООД гр***, ЕИК
*** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ямбол, ДА ЗАПЛАТИ на “ЕКО ТРАНС ГРУП“ ЕООД гр.***, ЕИК **** сумата от 370 (триста и седемдесет ) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: