№ 49
гр. Сливен, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Таня Т. Иванова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230101159 по описа за 2021 година
Н. П. П. от Сливен твърди в исковата си молба, че в периода 01.01.1982г.-
31.01.1987г. работила в Общински съвет на Димитровския комунистически младежки съюз
/ДКМС/, като постъпила на длъжност заместник секретар-работническа младеж и
отговаряла за организацията в завод „Васил Коларов“. Също, че е работела на осемчасов
работен ден при месечно възнаграждение от 250лв., получавано от завода.
През 2020-та година подала документи за пенсиониране, като те били онези, които
намерила у дома си. Получила разпореждане от НОИ, че не й се зачита трудов стаж за
посочения по-горе период. Причина за това бил факта, че сред документите й липсвали
съхраняваните у работодателя й, чийто наследник се явява Българска демократична младеж
/БДМ/, защото всички те били унищожени след 1990г. и по тази причина не били предадени
за съхранение в НОИ.
Позовавайки се на тези обстоятелства П. предявява иск съда да признае за установено
по отношение на Национален осигурителен институт, Териториално поделение Сливен
/НОИ, ТП Сливен/, че е работила в процесния период от време на посочената длъжност и
при описаните работно време и възнаграждение за труд.
В писменият си отговор ответника оспорва иска.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
Видно от документа, представляващ лист № 4 от материалите по делото, с
разпореждане № Ц 2113-19-966#9/ 22.01.2021г. НОИ, ТП Сливен отказва да отпусне на Н.П.
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от Кодекса на труда, тъй като няма
необходимия действителен трудов стаж /15г./. Причина за това е, че времето от 01.01.1982г.
до 31.01.1987г. не й е зачетено за трудов стаж.
С нарочна декларация и под страх от наказателна отговорност П. декларира, че са
верни изложените от нея в исковата молба факти.
Лист №6 от материалите по делото е удостоверение, образец УП-3, в което е
записано, че Н.П. е работила при осемчасов работен ден, като зам.комсомолски секретар в
завод „В.Коларов“ Сливен в периода 01.01.1982г.- 31.01.1987г., т.е. 5 години и 30 дни. В
1
документа е посочено, че е издаден от Общински съвет на БДМ и въз основа на
съхранявани пак там изплащателни документи. Документът обаче не представлява
доказателство за тези факти, тъй като не бе приет от съда като писмено по делото
доказателство.
Удостоверението, представено с писмения отговор- изх.№ № Ц5526-19-33 от
14.08.2020г. за трудов и осигурителен стаж на ищцата съда няма да обсъжда, защото е без
значение за делото /може би с изключение на факта, че в него не фигурира процесния
период от време, която прави иска допустим- налице е правен интерес от предявяването му/.
От удостоверение изх.№ 5510-19-11/ 30.11.2021г. на ТП на НОИ-Сливен се
установява, че в Осигурителния архив липсват данни за положен от Н.П. трудов и
осигурителен стаж в периода 01.01.1982г.- 21.01.1987г., тъй като там не се приети
документи от работодател/осигурител -ОК на ДКМС гр.Сливен.
Документът, представляващ лист №26 от делото е писмо на председателя на
сдружение БДМ- София, с което той информира тогавашния управител на НОИ, че тази
организация, която е правоприемник на Димитровски комунистически младежки съюз, вече
е прекратила дейността си. Писмото съдържа и искане при това положение наличната
разплащателна и трудово-правна документация да бъде предадена в НОИ.
С нарочно определение съда обяви за безспорен по делото факта, че БДМ е
правоприемник на ДКМС.
Събрани бяха и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
В.И.Ш. И Л.И.К.. В съдебно заседание и след обсъждане на представени пак там документи
съда прецени, при конкретни протоколирани съображения, че отговарят на изискванията на
закона да вземат участие в процеса в това процесуално качество. От показанията им съда
приема, че ищцата е работила като зам.комсомолски секретар при завод „Васил Коларов“.
Както се изрази първата от тези свидетелки тогава /през 80-те години, а и не само, бел. на
съда/ във всички големи заводи е имало структури на Комсомола, а те пък са имали секретар
и зам.секретар. Последните са работели на трудови договори, а трудовите си
възнаграждения си получавали от Общинския съвет на ДКМС. Също, че работната им
седмица е била петдневна, при 8-часов работен ден. Впрочем, тези факти се съдържат в
показанията и на другата свидетелка. Така, при съвкупната преценка на показанията на
двете свидетелки и имайки предвид изискването на чл. 6 ал.4 от Закона за установяване на
трудов и и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ би трябвало да се приеме за
доказано, че Н.П. е работила като зам.секретар на ДКМС, към завод „В.Коларов“ в Сливен,
за времето от м.01.1982г. до м.08.1986г. Така е, защото за този период от време свидетелката
К. е работила заедно с ищцата, докато свид.Ш. е работила в отрязъка от време: м.10.1981г. -
м.10.1985г. Т.е., и двете свидетелки са работели с ищцата от самото й постъпване на
длъжността, а тя твърди, че това е датата 01.01.1982г., но втората от тях е напуснала по-рано
от първата, а пък те двете- преди ищцата. Ето защо в най-добрия случай за доказан със
свидетелските показания краен момент би могло да се приеме датата, до която с ищцата е
работила свид. К..
Показанията съда кредитира, защото няма основания да се съмнява в тяхната
достоверност; дадени са от незаинтересовани от изхода на делото лица, а и не се оспорват от
участниците в настоящото производство.
При тези свид.показания, но и предвид поставен в паспорта на ищцата- зелен на цвят,
с № 4199340, щемпел на стр.14, която е нарочна за удостоверяване на това обстоятелство, а
именно- трудов стаж, съда приема, че П. е постъпила на работа в Окръжния комитет на
ДКМС- Сливен, на 01.08.1982г.
От свидетелските показания и писмено доказателство- документ, удостоверяващ
трудовия стаж на свид. К. съда приема, че е доказано, че ищцата е работила на
коментираната длъжност до 18.08.1986г.- защото от документа за трудовия стаж на тази
свидетелката е видно, че тя е работила като комсомолски секретар в ДКМС, т.е заедно с
2
ищцата, именно до тази дата.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Делото е образувано по иск с правно основание чл.1 ал.1, т.3 във връзка с чл.2 ал.3
от ЗУТОССР. Той е допустим- с доклада по делото, в началото на проведеното съдебно
заседание, съда изложи подробните си аргументи в тази насока. По същество е частично
основателен, защото бяха ангажирани доказателства- основно свидетелски показания, че
ищцата е работила назад във времето, преди 1989-та година, като зам.комсомолски секретар
при завод „В.Коларов“ в гр.Сливен, при петдневна работна седмица и осемчасов работен
ден. Доказаният период от време, при спазване на изискването на чл.6 ал.4 от ЗУТОССР,
отчитайки свидетелските показания, както и писмени доказателства- документа за
самоличност на П. по онова време-паспорт и отбелязване на стр.14 от него, а също и
трудова книжка на единия свидетел, съда прие за доказано, че по този начин тя е престирала
работната си сила в периода 01.08.1982г.вкл.- 18.08.1986г. В останалата част иска ще бъде
отхвърлен.
Следва да се коментира, че в хода на делото ищцата се домогна да докаже, че е
работила и преди датата 01.08.1982г.- от началния момент, твърдян в исковата молба-
01.01.1982г., но на друга, различна длъжност. Това доказване обаче съда не може да вземе
предвид, тъй като този факт е без значение за делото. Предметът на същото е въведен
именно от ищцата и именно при твърдяните от нея факти, а в случая те са, че от 01.01.1982г.
е работила точно като зам.секретар на ДКМС в Сливен, към завод „В.Коларов“, а не каква да
е друга длъжност.
Съдът ще коментира и получило се разминаване касателно точното наименование
на местоработата на ищцата. В исковата си молба тя твърди, че е работила в Общинския
съвет на ДКМС, докато в личния й паспорт е поставен печат, че през 1982г. е постъпила на
работа в Окръжния комитет. Въпреки, че годините, в които са се ползвали тези понятия, не
са съвсем непознати за повечето от лицата, взели участие в това производство, за съдията-
докладчик не е ясно има ли и каква, разлика между тях /общински и окръжен/. Логиката
налага извод, че щом понятията са различни, то те не случайно са въведени така-различни.
Всъщност, възможно е едното от тях никога да не е било факт или пък да е било премахнато
в последствие. Така или иначе, съда ще приеме, че ищцата е работила към или пък в,
Окръжния комитет на ДКМС, защото самата тя заяви това в проведеното съдебно заседание
/стр.3-горе, от протокола/ в отговор на поставен й въпрос. Така също, видно от
отбелязванията в трудовата книжка на свидетелката К., в поставените печати е изписано, че
са на Окръжен комитет….
По въпроса за разноските- такива се претендират от ищцата, а ответника прави
възражение да не й се присъждат, защото с поведението си той не е дал повод за образуване
на делото, а и дори е оказал пълно съдействие на ищцата. Следва да се отбележи, че по
въпроса за разноските, направени в производство по ЗУТОССР е постановено нарочно
тълкувателно решение на ВКС- № 2 от 06.06.2016г. по тълк.дело №2/2015г. Както е добре
известно, съдебните решения не коментират, а се прилагат, още повече ако са тълкувателни
решения на ВКС- същите са безусловно задължителни. В цитираното е прието, че при
уважаване на предявен положителен установителен иск за трудов стаж, на ищеца следва да
се присъдят разноски на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, освен ако са налице предпоставките на ал.2
на чл.78 ГПК. Със следващите изречения съдията-докладчик ще влезе в очевидно
противоречие с написаното от самия него преди малко, че съдебните решения не трябва да
се коментират, подлагат на критика и т.н., като ще отбележи, че даденото в тълкувателното
решение разрешение изправя прилагащите го пред абсурд. Така е, защото се допуска дори
при уважаване на иска за установяване на трудов стаж, на ищеца да не се присъдят
разноски, като условието за това е ответника с поведението си да не е дал повод за
предявяването на иска, както и да признае иска. Всъщност, в тези производства ответника-
3
съответното териториално поделение на НОИ, винаги дава повод за образуване на делото,
т.е. за предявяване на установителния иск- защото не е признал заявения преди това пред
него от бъдещия ищец трудов стаж! Т.е., „предсъдебното“ поведение на ТП на НОИ е
условие за допустимост на съдебното производство! Същото се отнася и до втората
предпоставка по чл.78 ал.2 от ГПК- немислимо е да се очаква ответника да признае иска, а
това той трябва да направи още в самото начало на процеса, щом преди това е отрекъл
фактите, на които е основан. Няма логика при представянето пред ТП на НОИ на документи
за пенсиониране поради придобити възраст и стаж, то да не признае някои от фактите, т.е.
някой период, за който физическото лице твърди, че е работило, а след това пред съда да ги
признае. Т.е., непризнаването на иск, или иначе казано- на фактите, на които е основан иска
за установяване на трудов стаж по съдебен ред, е предпоставка за неговата допустимост.
Поради това, според съдията-докладчик, в тези производства няма и не може да има
приложение ал.2 на чл.78 от ГПК. В конкретният случай също няма да бъде приложена,
защото дори и ответника с поведението си да не е дал повод за образуване на делото- както
твърди неговия процесуален представител, то той не призна иска. А двете предпоставки на
ал.2 на чл.78 ГПК трябва да са дадени едновременно.
Разноските на П. са за заплатено от нея на пълномощника й-адвокат
възнаграждение, а то е 500лв. Не цялата сума обаче ще й бъде присъдена- защото иска й не
бе уважен изцяло, а съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, ищеца има право на направените то него
разноски съразмерно уважената част от иска. При това положение на П. ще бъдат присъдени
разноски в размер 397.55лв.
При изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ на
НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ в Сливен, че Н. П. П. с ЕГН **********
и съдебен адресат адв.В.Д. от СлАК е работила, въз основа на трудов договор, като зам.
секретар на Окръжния комитет на ДКМС, чийто правоприемник е сдружение БДМ, вече
несъществуващо, в периода 01.08.1982г.вкл.- 18.08.1986г.вкл., на петдневна работна
седмица и осемчасов работен ден,
а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска за останалия
претендиран период- за времето от 01.01.1982г. до 01.08.1982г. и от 19.08.1986г. до
31.01.1987г.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Сливен да заплати на Н. П. П. с ЕГН **********, на
осн.чл.78 ал.1 от ГПК, разноски по делото в размер на 397.55лв. /триста деветдесет и седем
лева и петдесет и пет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване- пред Сливенски окръжен съда ,с въззивна
жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок чрез районния съд, който за всеки
участник в производството тече от момента, в който му бъде връчено.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4