МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1849
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ ЗА 2019 ГОДИНА.
Във ВРС е внесен обвинителен акт
№ 165 от Варненския районен прокурор, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия И.Д.М. за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК
за това, че за периода от месец януари 2008г. до месец март 2019г. включително,
в гр. Варна, след като е бил осъден с Решение №162/2008 г. по гр. дело №6973/2007г.
на Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 14.01.2008г., да издържа свой
низходящ - дъщеря си Антоанета И. Митева, родена на ***г. чрез нейната майка и
законен представител Йорданка Костадинова Михалева да заплаща месечна издръжка в
размер на 50 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 135 месечни вноски на обща стойност 6750 лева.
Съдебното следствие е проведено
по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл. 373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание
представителят на ВРП поддържа обвинението и счита, че същото е доказано по
безспорен и категоричен начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание пробация с определяне на двете задължителни по закон пробационни
мерки за срок от по 18 месеца.
В пледоарията си по съществото на
делото защитникът на подсъдимия се солидаризира със становището на прокурора
досежно доказаността на обвинението. Моли съда на
подзащитния му да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около
минималния, което да бъде намалено с 1/3 както и да бъде приложена разпоредбата
на чл. 66 от НК. за благосклонност при определяне размера на наказанието.
Подсъдимият признава изцяло
фактическите констатации изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
заявява че през инкриминирания период е работил, но едно седмица е без работа,
както и че внесе цялата дължима сума на веднъж. В дадената му последна дума
заявява, че съжалява.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. И.Д.М.
и св. Й. К. М. сключили граждански брак на 28.06.2002г. По време на брака си
двамата живели в общо семейно жилище находящо се в
гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" , бл.7,
вх.13, ет.5 , ап.116, като имотът бил собственост родителите на св.М.. На
15.11.2002г. от брака между двамата се родило дете - свидетелката Антоанета И.
Митева. С Решение №162/2008г. постановено от РС Варна по гр.д.№ 6973/2007г.,
влязло в сила на 14.01. 2008г., бракът между подсъдимият и св. Михалева бил
прекратен по взаимно съгласие като с решението родителските права по отношение
на дъщеря им А. били предоставени на майката – св. М.. Със същото решение подс. М. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
детето си в размер на 50лв. с падежо пето число на
месеца за който се дължи издръжката. Непосредствено след развода си със
свидетелката М, подс. М. напуснал общото им семейно
жилище в гр. Варна, след което напуснал и пределите на Р. България. След
влизане в сила на съдебното решение подс. М. въпреки,
че знаел за задължението си за издръжка и имал възможност да изплаща такава –
същият имал доходи от трудови правоотношения, съзнателно не го правел.
Подсъдимият не се интересувал от детето си и не изплатил нито една месечна
вноска за издръжката му на бившата си съпруга. Така за периода от месец януари
2008год. до месец март 2019год. (единадесет години и три месеца) се натрупали
135 неизплатени месечни вноски по 50лв. всяка, възлизащи в общ размер на
6750лв.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия
и всички събрани в хода на досъдебното доказателства – показанията на
свидетелката М., справка от ТД на НАП Варна за наличие на ТД, справка от АВ
досежно имотното състояние на подсъдимия, решение на ВРС по гр.№ 6973/2007год.,
справка за съдимост и всички останали приложени по делото писмени
доказателства, като всички доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи
се и не водят на различни правни изводи.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прие за установено от правна страна следното:
Подсъдимият И.Д.М. е осъществил
от субективна и обективна страна състава на чл.183, ал.1 от НК за това, че за
периода от месец януари 2008г. до месец март 2019г. включително, в гр. Варна,
след като е бил осъден с Решение №162/2008 г. по гр. дело №6973/2007г. на
Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 14.01.2008г., да издържа свой
низходящ - дъщеря си А. И. М., родена на ***г. чрез нейната майка и законен
представител Й. К. М. да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лева,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 135 месечни вноски на обща стойност 6750 лева.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез бездействие и се изразява в съзнателното неизпълнение на
задължение за издръжка по отношение на низходящ (дъщерята на подсъдимия), в
размер на повече от две месечни вноски, в случая 135 месечни вноски.
Накърнени са обществените
отношения, чрез които се осигуряват условията на нормално съществуване на
семейството.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и ги е искал. Същият е съзнавал характера
на задължението си, наясно е бил със съдебното решение на гражданския съд (със
същото е било одобрено споразумение между страните за развод по взаимно съгласие)
и
поради нежелание съответно неполагане на
достатъчно усилия в тази насока не е осъществил
дължимото според закона поведение.
В тази връзка
следва да се съобразява и разпоредбата на чл. 82, ал.
1 от СК, според която родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, и тази издръжка
се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите (по аргумент за
противното от чл. 82, ал. 3 от
СК). За горепосочения
период подсъдимият не е заплатил дължимата ежемесечна издръжка за детето си като по делото няма
доказателства последният да е бил нетрудоспособен с оглед възрастта на същия, респ. продължително общо заболяване. Напротив видно от приложената справка от ТД
на НАП Варна до месец юни 2008год. той е имал доходи от трудови правоотношения
в РБ, а от неговите самопризнания се установява, че след това е напуснал РБ и е
живял и работил в чужбина.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия, а като
отегчаващо такова продължителния период през който не е изплащана издръжката –
повече от 11 години.
При определяне размера на
наказанието, което следва да понесе подс. М. за това
престъпление съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца, които прие за
сравнително ниски както с оглед на чистото съдебно минало на подсъдимия, така и
с оглед вида и размера на наказанията предвидени за това престъпление в
специалната част на НК и от друга като отчете баланс на смекчаващите и
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства прецени, че за постигане
целите на наказанието, на подсъдимия следва да бъде определено по тежкото
предвидено по вид в НП наказание за това престъпление, а именно лишаване от
свобода в размер към средния предвиден в закона, а именно в размер на шест
месеца. И след като приложи императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК и
нормата на чл. 58а, ал.1 от НК съдът намали така посоченото по-горе наказание с
1/3 (два месеца) и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок
от четири месеца като счете, че това наказание е съответно на извършеното от
него деяние и в пълнота ще постигне целите предвидени в нормата на чл.36 от НК.
Като съобрази размера на
наказанието, както и данните за личността на подсъдимия (неосъждан до момента)
съдът счете, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на
подсъдимия не е наложително така наложеното му наказание да бъде изтърпяно от
него ефективно поради което и приложи разпоредбата на чл.66 от НК като
постанови отлагане изтърпяване на наказанието и определи изпитателен срок от
три години.
В случая съдът счете, че
поисканото от прокурора по-леко наказание – пробация не би постигнало целите
нито на генералната, нито на специалната превенция предвидени в НП доколкото се
касае за едно трайно противоправно поведение продължило повече от 11 години.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: