Решение по дело №387/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на М. И. М. – [държава], против Решение № 734/21.01.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, поради които жалбоподателят напуснал [държава], същият изложил добросъвестно пред административния орган, но те не били възприети правилно.

В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт, преценил, че жалбоподателят не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за него бил налице и той не можел да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България на хиляди километри от дома си.

За да стигне до този извод, органът приел, че спрямо оспорващия не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността му, като цитирал справки, които вече не били актуални към момента, даже напротив, твърдените факти от жалбоподателя в интервюто се потвърждавали с новото положение в [държава].

Член 3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Така изложените факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, довело до издаването на един незаконосъобразен акт.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

 

Назначеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на административния орган за правилно и обосновано, съответно че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба рег.№ УП-33916/15.08.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 2517/15.08.2024 г. по описа на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33916/15.08.2024 г., в който е вписан с имената М. И. М., от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Х., [държава], [държава], етническа принадлежност -***, религия – *** с начално образование, професия – общ работник, семейно положение - неженен, без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители, братя и сестри с отбелязване на имената им, годините им и къде се намират (по сведение на чужденеца) – в случая всички са отбелязани като пребиваващи в [държава]. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Писмо рег. № УП-33916/20.08.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от М. И. М. молба за закрила. В писмо с рег. № 16358/04.10.2024 г. на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 05.11.2024 г., в което същият е потвърдил данните, заявени от него при регистрацията. Заявил, че е роден и живял в [населено място], област Х . Семейството му – родителите, двамата му братя и трите му сестри – се намирали в Т. Х. и не напуснали [държава] поради липса на достатъчно финанси. Жалбоподателят напуснал [държава] на 2 август 2024 г., преминавайки нелегално в Турция. Имал преписка за актуално състояние на гражданин, но я изгубил. В [държава] нямал други документи - преди години родителите му притежавали семейна книжка, но през 2013 г., когато бомба паднала върху дома им, всичко изгоряло, а брат му загинал. След разрушаването на дома им, семейството му се настанило в една от празните къщи. Крайната цел на пътуването му била България. На 12 или 13 август 2024 г. влязъл незаконно в страната, след което вървял пеша ден и половина, докато не била изпратена кола, която го транспортирала до Харманли. Чужденецът не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал молба за международна закрила в друга държава, освен в България. Не бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Като основни причини за напускането на [държава] посочил липсата на дом, тежкото здравословно състояние на брат му и баща му, което налагало той да работи постоянно, както и продължаващата война. Освен това, през 2016 г. редовната армия арестувала него и баща му без причина. Допълнително, като кюрд, бил подложен на расова дискриминация, което затруднявало получаването на документи. През 2021 г. посетил община Сфира с намерение да извади лична карта, но там му отказали с аргумента, че е кюрд, и го пренасочили към селото му, въпреки че Т. Х. административно принадлежал към същата община. Чужденецът останал без дом през 2013 г., а през 2016 г. бил задържан заедно с баща си. Напуснал страната едва осем години по-късно, защото преди това бил малолетен – през 2016 г. бил само на десет години. Към момента на напускането му в Т. Х. и околностите имало сражения. До селото му се намирало военно летище, което било обект на израелски атаки, като понякога бомбите падали по погрешка и върху самото село. В района започнали да се появяват въоръжени групи от Иран. Територията била под контрола на редовната армия. По отношение на възможността за завръщане в страната си, чужденецът заявил, че към момента не желае да се връща, но ако войната приключи, би обмислил такава възможност. Посочил още, че ако се върне в [държава], ще бъде мобилизиран в армията. В България чужденецът търсил сигурност, спокоен живот и възможност да работи.

С Решение № 734/21.01.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 06.02.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена до Административен съд – Хасково чрез постановилия решението административен орган на 17.02.2025 г.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

 

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. Такова е предоставено и в същото не е обективирано възражение да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай че то отговаря на условията на ЗУБ.

Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се е подписал и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е и необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на жалбоподателя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

 

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 - 5 АПК/.

От страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да му бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. първо ЗУБ/. В конкретния случай чужденецът не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира нарушаване на основни права или осъществяване на съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Действително в случая чужденецът е заявил, че е бил дискриминиран като кюрд при административна процедура - отказ за издаване на документи. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че от описаните факти става ясно, че чужденецът е бил пренасочен към друг административен орган (в родното му село), а не му е било отказано правото да получи документи изобщо. Правната доктрина и съдебната практика ясно разграничават дискриминацията от преследването. Дискриминацията, дори и в публичната сфера, не винаги достига нивото на преследване по смисъла на бежанското право. Съгласно Наръчника на ВКБООН за процедурите и критериите за определяне на статут на бежанец, дискриминационните мерки сами по себе си не представляват преследване, ако не са придружени от други сериозни ограничения на основните човешки права. Според утвърдената практика на Съда на ЕС и националните съдилища, за да се приеме наличие на преследване, често е необходимо кумулативно натрупване на различни нарушения на правата, които, взети заедно, засягат индивида по начин, сравним с тежко нарушение на основните човешки права. Преследването предполага трайност, системност и интензитет на нарушенията, докато описаният единичен случай на административно затруднение не доказва подобна системност. В конкретния случай е налице само един изолиран инцидент, без доказателства за систематичност. Още повече, че за да се признае статут на бежанец, чужденецът трябва да докаже не само наличие на дискриминация, но и че държавата на произход не може или не желае да му предостави закрила. В случая няма данни чужденецът да е потърсил защита от други административни инстанции, съдебни органи или други институции в своята държава срещу конкретния случай на дискриминация.

Не представлява такова основание и заявеният факт в хода на проведеното интервю, че жалбоподателят не е отбил военна служба и възможността да бъде призован да служи. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че опасения от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. В този смисъл и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Страхът от военна служба би бил счетен за преследване, единствено ако е съчетан с допълнителни фактори, които показват, че военната служба се използва като инструмент за преследване на базата на защитени признаци (например дискриминационно прилагане на военна служба спрямо определена етническа или религиозна група, принудителна военна служба, съпроводена с нечовешко или унизително отношение, или ако отказът от военна служба поради съвест е строго санкциониран, но и тогава трябва да има връзка със защитен признак). В този случай, няма данни за подобна дискриминация или връзка със защитен признак.

Жалбоподателят не е бил и политически ангажиран, не е бил арестуван и осъждан.

В този смисъл не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Действително след напускане на [държава] са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. Видно от изявленията на жалбоподателя и от приложението към регистрационния лист всички негови близки са останали да живеят в [държава]. В историята му се прокрадват и икономически и лични мотиви за търсене на закрила в България (липсата на дом, тежкото здравословно състояние на брат му и баща му, нуждата постоянно да работи). Тези мотиви, макар и разбираеми, не са основание за предоставяне на статут на бежанец, а по-скоро насочват към търсене на икономическа миграция. В този смисъл напускането на [държава], а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на чужденеца, дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. Предвид това и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция, се налага извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Ето защо, правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

 

В останалата част на решението, с която органът е отказал да предостави субсидиарна закрила на молителя, административният орган е приел, че липсват релевантни твърдения за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут и е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Квалификационната директива, респективно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ.

 

Така осъществената преценка на органа се явява правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства.

 

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, жалбоподателят въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Действително жалбоподателят е заявил, че е бил задържан заедно с баща си от редовната армия през 2016 година, но от друга страна, същият изрично заявява, че никога не е бил арестуван и осъждан. Тези противоречия сериозно накърняват достоверността на твърденията му и създават основателни съмнения относно действителното наличие на риск, още повече предвид значителния времеви интервал между твърдяното задържане и напускането на страната (осем години по-късно). Фактът, че чужденецът е пребивавал в страната си осем години след твърдяното задържане, без да претърпи нови посегателства от подобен характер, убедително показва липсата на актуална и реална опасност. Освен това, задържането на [възраст] дете заедно с баща му по-скоро навежда на извод за процедурно нарушение при задържането на възрастния, отколкото за целенасочено преследване на детето. Предвид изложените противоречия в твърденията на чужденеца, значителния времеви интервал между твърдяното задържане и напускането на страната, възрастта му към момента на задържането, липсата на конкретно описание на малтретиране, липсата на последващо преследване и непредоставянето на доказателства за наказателно преследване, не може да се направи обоснован извод за наличие на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган.

Цитираната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

От гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, то и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага, ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден с оглед фактическата обстановка, която е установена от административния орган. В действителност, преди датата на издаване на акта, а и към настоящия момент, са налице данни за промяна в обстановката в [държава], но не се установява тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК конкретно за жалбоподателя да представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в бъдеще е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, включително и доколкото семейството му остава да живее в [държава]. Предвид горното, не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. В медийното пространство се разпространяват съобщения, че сирийски бежанци, намиращи се в чужбина, са изразили желание да се завърнат в родината си. В отговор на очакване за голям обратен миграционен поток, Турция обяви отваряне на граничните си пунктове със [държава], за да улесни завръщането. В допълнение към това, новият премиер на [държава] е отправил публичен призив към сирийските граждани да се завърнат в страната, обещавайки им стабилност и спокойствие след продължителната война. Освен това, се съобщава за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и др., които осъществяват контакти с новата власт, и, че предстои някои държави да отворят посолства в [държава], като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя. В редица източници се появиха и данни, че Европейският съюз обсъжда спиране на санкциите срещу [държава], свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ е започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от [държава], както и, че от страна на Турция, която играе ключова роля при възстановяване на разрушената страна, е направено изявление за превръщането на [държава] в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона. Германия предвижда значителен бюджет за подпомагане, чрез агенции на ООН и неправителствени организации, за възобновяване на къщи и разчистване на отломки и развалини, включително и за осигуряване на краткосрочна работа на вътрешно разселени лица, за възстановяване на училищата, за осигуряване на психологическа и социална подкрепа за травматизирани деца.

Горното се потвърждава и от представените в съдебно заседание актуални справки, видно от които е, че ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна, поради което се следва неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/07 и дело С-285/12 на СЕС. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 на ДР от ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

В този смисъл оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на М. И. М. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. М. – [държава], против Решение № 734/21.01.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.