РЕШЕНИЕ

№………

гр.Радомир, 16.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ^-ти състав в публичното заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Татяна Т.

при секретаря: И. С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 302 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

По изложените в исковата молба обстоятелства ищеца “Ч.Е.Б.” АД *** със седалище и адрес на управление:*** М., Б. център с ЕИК .е предявил обективно кумулативно съединени искове против В.Т.Д. с ЕГН ********** ***, като е поискал да бъде установено по отношение на ответника, че последния дължи на ищцовото дружество за електроснабден имот на адрес в гр. С., ул. „.-ма“ № . по издадена заповед за изпълнение следните суми: сумата в размер на 208.17 лева - представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.09.2016 г. до 16.01.2017 г.; сумата от 0.48 лева – представляваща законна лихва за забава за периода от 22.11.2016 г. до 18.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, които вземания са предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № ./2017 г. на РдРС, както и направените по заповедното и настоящето дело разноски.

В настоящето производство дружеството ищец е предявило искове за осъждане на ответника да заплати дължимата се цена за доставена електроенергия за посочения в исковата молба период за електроснабден имот, ведно със законната лихва върху главницата и направените разноски.

В срока за отговор, ответника В.Т.Д. чрез назначения и особен представил адв- Д.Д. – ПАК, не е депозирала отговор на исковата молба, и не е взела становище по иска.

В съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирана по делото молба поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника – В.Т.Д. се представлява от назначения и особен представител – адв. Д. - ПАК, която оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение, съобразено със събраните по делото доказателства и изслушаната и приета съдебно – икономическа експертиза.

Радомирският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Не се спори по делото, а и от приложеното към настоящето дело ч.гр.дело №./2017 г. по описа на РдРС, се установява че въз основа на заявление рег.№ . от 25.05.2017 г. по реда на чл.410 ГПК, пред СРС е било образувано ч.гр.д. № ./2017 на СРС, което е било прекратено и изпратено подсъдност на РдРС. По така препратеното ч.гр.д. от СРС в РдРС, е образувано ч.гр.д. № ./2017 г. на РдРС, по което в полза на дружеството ищец срещу ответника В.Т.Д. е била издадена заповед № . за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.07.2017 г. за сумата от 273.10 лева, главница за ползвана ел.енергия за периода от 17.09.2016 г. до 16.01.2017 г. за адрес: гр. С., ул. „.-ма“ № ., сумата от 11.05 лева – лихва за периода от 22.11.2016 г. до 18.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2017 г. до окончателното заплащане на вземането, сумата от 25.00 лева, представляваща държавна такса и 62.00 лева – адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение за ползвана, но незаплатена ел.енергия за периода от 17.09.2016 г. до 16.01.2017 г., за адрес: гр. С., ул. „.-ма“ № .. Съдебните книжа по образуваното пред РдРС заповедно производство са връчени на ответната страна при условията на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което с разпореждане от 18.12.2017 г., РдРС на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск в едномесечен срок. В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба, за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

Видно от приетата по делото лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № ./01.07.2013 г., ДКЕВР е издала на “Ч.Е.Б.” АД лиценз за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, за срок 28 години (л.25 от делото).

През периода от 27.10.2016 г. до 27.01.2017 г. ищцовото дружество е издало 4 броя фактури, които са както следва: фактура № ./27.10.2016 г., на стойност от 63.32 лева, за периода от 17.09.2016 г. до 17.10.2016 г.; фактура № . от 27.11.2016 г. на стойност от 144.85 лева, за периода от 18.10.2016 г. до 15.11.2016 г.; фактура №  от 27.12.2016 г. на стойност от 59.47 лева за периода от 16.11.2016 г. до 16.12.2016 г. и фактура № . от 27.01.2017 г. на стойност от 5.46 лева за периода от 17.12.2016 г. до 04.01.2017 г., като всички фактури са с начислен ДДС. С оглед издадените фактури на ответника са начислени задължения в размер на 273.10 лева. При ищцовото дружество е открита партидата на ответника водена под клиентски номер №.

С протокол за въвод във владение от 25.11.2016 г. на ЧСИ А. Б., рег. № ., р-н на действие СГС, владението върху процесния електроснабден имот е предадено на новия собственик „Б. П. Б.“ АД с ЕИК ., поради което с кредитно известие № ./28.07.2017 г. към фактура № ./27.12.2016 г. при ищцовото дружество е сторнирано задължението на ответника по фактура № ./27.12.2016 г. в размер на 59.47 лева за периода от 16.11.2016 г. до 16.12.2016 г., а с кредитно известие ./28.07.2017 г. към фактура № ./27.10.2017 г. е сторнирано задължението на ответника по фактура № ./27.10.2017 г. в размер на 5.46 лева за периода от 17.12.2016 г. до 04.01.2017 г., поради което и ищцовата страна е поискала от съда да бъде установено по отношение на ответника, че последния дължи за електроснабден имот на адрес в гр. С., ул. .-ма“ № 23 по издадена заповед за изпълнение следните суми: сумата в размер на 208.17 лева - представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.09.2016 г. до 16.01.2017 г.; сумата от 0.48 лева – представляваща законна лихва за забава за периода от 22.11.2016 г. до 18.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, които вземания са предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 511/2017 г. на РдРС, както и направените по заповедното и настоящето дело разноски.

От приетата и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза изготвена от вещото лице В.Ж.П., се установява че за ответника В.Т.Д. при ищцовото дружество има открита партида, по която се отразява снабдяването с електрическа енергия за обект, находящ се в гр. С., ул. „.-ма“ № . с клиентски номер №. . В заключението вещото лице сочи, че счетоводството на ищцовото дружество е редовно водено, като задължението по процесните фактури за потребена от ответника ел. енергия през периода от 17.09.2016 г. до 15.11.2016 г. е в размер на 208.17 лева. Вещото лице е изчислило и размера на дължимата лихва за забава върху всяка една от процесните фактури, която лихва за периода от 22.11.2016 г. до 18.05.2017 г. е в размер на 9.07 лева.

Представени са и общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № . от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение № . от 26.04.2010 г. на ДКЕВР.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, изисканото и приложено ч.гр.д. № ./2017 г. на РдРС, както и приетата по делото съдебно – икономическа експертиза.

Радомирският районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:

Предявеният установителен иск с правно основание чл.415 вр.чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, е процесуално допустим, тъй като същият съставлява продължение на започналото срещу длъжника заповедно производство, в рамките на което ответника е получил заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Същият е предявен в установените от закона процесуални срокове (чл.415, ал.1, т.2 от ГПК), като за ищцовото дружество безспорно е налице правен интерес да установи в рамките на настоящето исково производство, вземането си по основание и размер, както и да докаже че същото е дължимо и изискуемо.

Съгласно чл.98а, ал.1 от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като ал.4 на същата разпоредба предвижда, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, ако не са договорили различни условия от общите.

По делото няма доказателства, че между страните има постигнати договорености за условия, различни от приложените по делото и неоспорени от страните Общи условия, съобразно разпоредбите на чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, поради което съдът приема, че същите Общи условия са приложими в отношенията между страните по делото, като ответника е бил потребител на електрическа енергия с клиентски номер № ., което не се спори по делото. Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на електрическа енергия между електроразпределителните дружества наричани за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на електрическа енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към разпределителната мрежа на територията на страната и са издадени на основание чл.. от ЗЗД и чл. 298 от ТЗ.

В съответствие с нормите на Общите условия (чл.. от ОУ от 2007 г.) потребителят е задължен да заплаща потребената електрическа енергия веднъж месечно, като продължителността на срока за плащане е 10 дни. Началната и крайната дата за плащане се определят от електроразпределителното дружество и се съобщават ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителите по един от следните начини: в съобщението за дължимата сума, в съобщение, приложено към фактурата или касовата бележка за всяко извършено плащане в брой, в съобщение в средствата за масова информация и поставяне на видно място в офисите на електроразпределителното дружество. С обявяването на сроковете по посочените начини, потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане за използваната електрическа енергия в срок. Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. В случай, че потребителят не получи съобщение за дължимите суми, той се информира за размера на задължението и за срока за неговото плащане от интернет страницата на електроразпределителното дружество или на обявени от последното телефони. Плащането на предоставената електрическа енергия следва да стане до изтичането на последния ден от срока за плащане, а ако той е неприсъствен, задължението следва да бъде платено до края на първия следващ присъствен ден (чл. 22, ал. 2 от ОУ от 2007 г.).  

В случая, ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.

С оглед горе изложеното съдът намира, че ищцовото дружество се е намирало в облигационни правоотношения с ответника по настоящото производство, регулирани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, които Общи условия на „Ч.Е.Б.”АД са общоизвестни, публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителя. Съобразно Общите условия ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия през процесния период към ответника, което не се спори по делото, но В.Т.Д. не е изпълнила задължението си да заплати доставената ел.енергия. Ответника не спори, че недвижим имот находящ се в гр. С., ул. „.ма“ № . е нейна собственост. След като същата е собственик на имота, в ищцовото дружество е открита партида на нейно име, която се води под клиентски номер № . и е редовно водена, то за нея е възникнало задължението да заплати начислената през процесния имот ел.енергия. Ето защо следва да се приеме, че ответницата е собственик на процесния електроснабден недвижим имот през процесния период, и като такава не е заплащала дължимите суми за ел. енергия. Видно от заключението на приетата по делото СИЕ, вещото лице при извършената от него проверка е установило, че по представените от ищеца 2 бр. фактури ответницата не е извършвала плащания, поради което следва да се приеме, че същата дължи сумата в размер на 208.17 лева (която е стойността на предявения иск) представляваща стойността на потребена ел.енергия, поради което предявения иск е доказан по размер и следва да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество исковата сума.

По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество лихва за забавено плащане в размер на 0.48 лева, начислена върху всяка от фактурите от датата на падежа до 18.05.2017 г., съдът намира предявеният иск за основателен.

Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок, и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. С оглед решението по главния иск, следва да бъде разгледана и акцесорната ищцова претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка месечна главница, считано от датата на настъпване на изискуемостта на всяка от тях за периода 22.11.2016 г. до 18.05.2017 г. По силата на чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В съответствие с чл. 19 от ОУ от 2007 г., периодът за заплащане на електрическата енергия, потребена от ответника е винаги определен, поради което ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 10-дневния период за плащане, без да е необходимо кредиторът (ищцовото дружество) да му отправя нарочна покана. В приетото като доказателство и неоспорено от страните заключение по съдебно-икономическата експертиза, вещото лице е посочило размера на обезщетението за забава върху всяко периодично задължение, считано от 22.11.2016 г. до 18.05.2017 г., което е в размер 9.07 лева, но с исковата молба ищцовото дружество претендира законна лихва в размер на 0.48 лева, който и размер следва да бъде приет за основателен и доказан.

На основание чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 208.17 лева, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 25.05.2016 г. до окончателното плащане на същата.

По разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № ./2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните) отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство (т.. от ТР № ./2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 705.00 лева - разноски в заповедното и исковото производство, съобразно представения по делото списък на разноските от ищцовата страна.

Що се отнася до възражението на ответната страна до разноските в заповедното производство, които счита, че следва да бъдат редуцирани в съотвествие с предявения размер на иска, то съдът намира искането за неоснователно, тъй като видно от представените по делото кредитни известия, корекцията на размера на дълга е направена след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. Ответника не твърди е не представя доказателства, че представения по делото протокол за въвод във владение е предоставила самостоятелно или пък по друг начин е бил известен на ищцовото дружество преди депозиране на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и не е извършило своевременно корекциите по сметките, поради което и в съотвествие с наличните при ищцовата страна документи и извършени корекции върху размера на дълга, страната е съобразила предявения иск. Ето защо на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени всички направени от него разноски по заповедното производство, като възражението в тази насока съдът прие за неоснователно.

Воден от горното Радомирският районен съд

Р     Е     Ш     И  :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Т.Д. с ЕГН ********** *** дължи на “Ч.Е.Б.” АД *** със седалище и адрес на управление:*** М. Б., с ЕИК ., сумите от: 208.17 (двеста и осем лева и седемнадесет стотинки) лева - представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.09.2016 г. до 16.01.2017 г.; сумата от 0.48 (нула лева и четиридесет и осем стотинки) лева – представляваща законна лихва за забава за периода от 22.11.2016 г. до 18.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, които вземания са предмет на Заповед № . от 05.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №./2017 г. по описа на РС-Р..

ОСЪЖДА В.Т.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на “Ч.Е.Б.” АД *** със седалище и адрес на управление:*** М. Б., с ЕИК ., сумата от 705.00 (седемстотин и пет) лева, представляваща направени от ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

/В.К/