РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Монтана, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500276 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба срещу действия на съдебния изпълнител и е с
правно основание чл. 435 и сл. ГПК .
С постановление от 17.06.2022г. на ДСИ по изп. дело № 52/2020г. по описа на СИС
при РС Лом е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433,ал. 1, т. 8 от
ГПК, поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години.
Постановлението е обжалвано от взискателя „ К.Б.“ ЕООД чрез юрисконсулт П. Т. с
твърдения за незаконосъобразност. Поддържа, че не е налице предпоставката по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят е поискал с молбата за образуване на изпълнителното
производство извършване на изпълнителни действия - налагане на запор върху трудово
възнаграждение, а при липса на такова – запор на банкови сметки на длъжника . На
08.03.2021г. е депозирана нова молба с искане за предприемане на изпълнително действие -
налагане на запор върху трудово възнаграждение при наличие на такова, последвано от
молба от 18.03.2022г. за налагане на запор върху трудово възнаграждение при наличие на
установено такова. Новият двугодишният срок на бездействие, даващ основание за
прекратяване, е започнал да тече от 08.03.2021г. и към момента на постановяване на
прекратяването не е изтекъл.
Иска се от съда да отмени обжалваното постановление и върне делото на ДСИ за
продължаване на изпълнителните действия.
Ответникът по жалбата Г.Й. от гр. *, длъжник по изпълнението , надлежно уведомен
1
за подаването й, не взема становище.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита, че
извършеното от него действие е законосъобразно. Сочи, че прекратяване на срока на
бездействие по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е налице, само ако от поисканите действия е
последвал резултат. В случая с молбата от 2021 г. е поискано извършване на справка в НАП
за наличие на вземания от трудово правоотношение, но такива не са установени, поради
което и не е предприето ефективно изпълнително действие, следователно срокът не е
прекъснат.
Окръжен съд - Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата във връзка с
доказателствата по делото и въз основа на закона, приема следното:
Жалбата е подадена от надлежно конституиран взискател по изпълнителното
производство , в срока по чл.436, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
От приложеното изп.дело се установява, че е образувано на 09.03.2020г. по молба на
„К. Б.“ ЕООД за събиране на парично вземане срещу Г. Й. от гр. *. С молбата за образуване
взискателят е поискал да се извърши справка в НАП за регистрирани трудови договори на
длъжника и ако се установят такива, да се наложи запор върху трудовото й възнаграждение,
както и да се извърши справка за наличие на банкови сметки и при наличие на такива – да се
наложи запор. Поканата за доброволно изпълнение в връчена на длъжника на 16.03.2020г. .
От извършена справка в БНБ от 27.05.2020г. са установени банкови сметки на длъжника ,
въпреки което ДСИ не е наложил запор върху същите, съобразно искането на взискателя. На
08.03.2021г. взискателят е подал молба съдебният изпълнител служебно да провери в НАП
наличието на трудови договори с искане при установяване на такива, да наложи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. Справката е показала, че длъжника няма сключен
трудов договор, поради което и запор не е налаган. С молба от 18.03.2022г. взискателят е
поискал извършване на нова справка за трудови правоотношения и при установени такива –
налагане на запор. При извършената справка е установен трудов договор с Община *,
поради което и взискателят повторно е поискал налагане на запор върху получаваното
трудово възнаграждение.ДСИ, с обжалваното постановление от 17.06.2022г. е отказал да
наложи искания запор и е прекратил производството, като се е обосновал с това, че към
09.03.2022г. е изтекъл двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В мотивите
съдебният изпълнител е приел, че двугодишният срок се прекъсва само с реално извършени
изпълнителни действия, като подаването на молба за предприемане на такива не е
достатъчна.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че фактическият състав на чл.
433,ал.1,т.8 ГПК не е осъществен и прекратяване на изпълнението на това основание е
незаконосъобразно.
С подадената на 08.03.2021г. молба взискателят е посочил способ за изпълнение като
е поискал налагане на запор върху получавано от длъжника трудово възнаграждение при
2
наличие на установено трудово правоотношение от искана за това справка. Запорът
несъмнено представлява допустимо изпълнително действие с оглед чл. 512 ГПК. Основание
за прекратяване на делото на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК е бездействие на взискателя в
продължение на две години, като фактическият състав включва липса на искане от страна на
взискателя за извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Целта на
нормата е да стимулира взискателят да прояви активност. Ако в продължение на две години
той не заяви искания за предприемане на действия за удовлетворяване на вземането му, то
счита се, че се е дезинтересирал и вече е безпредметно производството да продължава да
бъде висящо. Всяко искане на взискателя за предприемане на действия, насочени срещу
имуществото на длъжника с цел събиране на вземането, прекъсва течението на срока по чл.
433, т. 8 от ГПК, като е без значение дали исканото действие реално е наложено и е довело
до удовлетворяване на взискателя .
В случая са налице молба за образуване на изпълнително производство с искане за
налагане на запор върху вземания от 09.03.2020г. , молба от 08.03.2021 г. за налагане на
запор върху трудово възнаграждение и молба от 18.03. 2022 г. за налагане на запор . Не е
налице период от две години между тях, който да даде основание за прекратяване на
производството поради бездействие на взискателя. Всяка от тези молби съдържа искане на
взискателя за извършване на изпълнително действия , изграждащо конкретен изпълнителен
способ , съответно покрива критерия взискателят да е поискал предприемане на същинско
изпълнително действие, поради което не може да се приеме, че той е изгубил интерес от
събиране на вземането.
Водим от изложеното Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Постановлението от 17.06.2022г. на ДСИ при
СИС на ЛРС, постановено по изп.дело № 52/2020г. , с което е прекратено изпълнителното
производство на основание чл. 433,ал.1,т. 8 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3