№ 142
гр. Варна, 01.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20203100901385 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:37 часа се явиха:
Ищецът „Първа Инвестиционна Банка“ АД , представляван от
Изпълнителните директори Н.С. и С.П., редовно призован, представлява се от
ю. к. Г. Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът В. Д. В., редовно призован, не се явява, представлява се от
особения представител адв. В. В., редовно упълномощена и приета от съда
от днес.
Вещото лице Н. К. М., редовно призована, явява се лично.
Ю. к. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Ю. к. Д.: Ние поддържаме исковата молба, както и допълнителната
искова молба, която сме предявени. Запознати сме с проектодоклада по
делото. Нямаме възражение по него и Ви моля да го обявите за окончателен
Адв. В.: Нямаме възражения по проекта за доклад. Моля, да се приеме
за окончателен. По отношение на доказателствата, няма да сочим такива.
1
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 110
от 20.01.2021 година:
Постъпила е искова молба от “Първа Инвестиционна Банка“ АД, против
В. Д. В., с която е предявен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 и чл.121, и сл. от ЗЗД, и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за установяване на съществуването на солидарно задължение за
заплащане от ответника на вземанията по Договор за овърдрафт по
разплащателна сметка по програмата за микрокредитиране №0140D-M-
000099/08.02.2018г., сключен на 08.02.2018г. и Общи условия по програмата
за микрокредитиране на “ПИБ“ АД, за които по ч.гр.д.№852/2019г. по описа
на Районен съд Девня, са издадени Заповед №583 от 12.06.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист, а имено за установяване на дължимостта на сумата от
33759.44лв., включваща: -30000лв.-главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението-16.05.2019г. до
окончателното ѝ изплащане; -539.54лв.-договорена лихва дължима за периода
01.12.2018г.-31.01.2019г., дължима на основание Раздел III, т.5 от договора за
овърдрафт и -3219.90лв.-обезщетение за забава върху просрочените
плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г. включително, дължима на
основание т.6.1. от Общи условия по програмата за Микрокредитиране на
“ПИБ“ АД Раздел VI, към договора за овърдрафт. Претендират се деловодни
разноски.
Банковата сметка, по която може доброволно да се плати задължението
е IBAN: BG90FINV915010PAL0ANFL.
В исковата и уточняващата, молби се твърди, че между ищецът и
”Паунка 04” ЕООД, с ЕИК *********, като кредитополучател и
съдлъжниците Бисерка Георгиева В.а и В. Д. В., на 08.02.2018г. е сключен
Договор за овърдрафт по разплащателна сметка по програмата за
микрокредитиране №0140D-M-000099/, сключен на 08.02.2018г. и Общи
условия по програмата за микрокредитиране на “ПИБ“ АД, които са
неразделна част от него. Поддържа се, че договорът за кредит е сключен при
действието на Общи условия по програмата за микрокредитиране на ПИБ АД,
които са представени на кредитополучателя и съдлъжниците, и те са приели
2
прилагането им. Твърди се, че по силата на въпросният договор, на
кредитополучателя и солидарните длъжници, един от които е ответника, при
условията на солидарна отговорност е предоставен на банков кредит-
овърдрафт по разплащателна сметка при допустим размер на дебитното салдо
от 30000лв. Твърди се, че в периода 08.02.2018г.-01.12.2018г. предоставеният
кредит овърдрафт е усвояван многократно в рамките на предоставената сума
по сметка с IBAN: BG89FINV91501016450757, открита на името на
кредитополучателя, като в ИМ са посочени конкретните дати и размер на
теглените суми. Сочи се, че съгласно т.5 от договора, за ползвания овърдрафт
се дължи годишна възнаградителна лихва в размер на лихвен процент,
базиран на спестяванията за лева /СЛП/, прилаган от банката, увеличен с
надбавка от 7.5033 пункта, но не по-малко от 7.95%. Твърди се, че към датата
на сключване на договора СЛП за лева е в размер на 0.4467 % годишно.
Поддържа се, че съгласно т.6.1. и т.6.2. от приложимите Общи условия
дължимите, но неизвършени в срок плащания, поради липса на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателя, се отнасят в просрочие и
олихвяват съгласно Тарифата на банката. Поддържа се още, че с
подписването на договора за кредит на основание чл.121 и сл. от ЗЗД за
съдлъжниците Бисерка Георгиева В.а и В. Д. В., е възникнала неограничена
солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на кредитополучателя
”Паунка 04” ЕООД по процесния договор за овърдрафт. Сочи се, че вземането
по договора за кредитът е с окончателно настъпил падеж на 31.01.2019г. на
основание Раздел II, т.4 от договора. Твърди се, че кредитът е в просрочие,
считано от 01.12.2018г. до 15.05.2019г. включително или общо 166 дни,
защото не са заплатени 3 вноски за лихва в общ размер от 539.54лв., които са
били дължими на падежи и в размери, както следва: на 01.12.2018г.-128.78лв.;
на 01.01.2019г.-205.38лв. и на 01.02.2019г.-205.38лв. Поддържа се, че
обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 01.01.2019г.-
15.05.2019г., дължимо на основание т.6.1. от Общи условия, е в размер на
3219.90лв. Твърди се, че тъй като задължението не е погасено в срок, на
16.05.2019г. банката депозирала Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№852/2019г. по
описа на ДРС. Сочи се, че съдът е уважил искането и е издал в полза на
ищеца исканите Заповед №583 от 12.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
3
Сочи се, че ответника, в качеството си на от солидарен длъжник, е подал
възражение, срещу вземането по заповедта, в резултата от което за ищецът се
е породил интерес да предяви настоящият иск за установяване на вземането
си.
С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище
за неоснователност на претенциите, като се оспорват твърденията на
ищеца досежно непогасяването изцяло и в срок на задълженията по договора
за кредит. Оспорва се о доказателствената стойност на представените от
ищеца писмени доказателства имащи характер на частни документи. На
следващо място се оспорват началната дата на забавата и правилното
приложение на лихвеният процент за периода 01.12.2018г.-31.01.2019г.,
съобразно посочената в договора формула за определянето му. Поддържа се
още, че ищецът не е представил погасителен план на кредитополучателя и в
частност на съдлъжниците, поради което се оспорват твърденията, че
ответникът не е изпълнявал надлежно задълженията си по договора. Оспорва
се претендираното обезщетение за забава на просрочените плащания за
периода 01.01.2019г.-15.05.2019г., дължимо на основание т.6.1. ОУ към
договора за овърдрафт, като се твърдим, че са налице неравноправни клаузи,
които влекат след себе си нищожност и съответно недължимост на
претендираното обезщетение. На следващо място се поддържа, че преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, банката не е
отправила волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита до ответника,
поради което вземането не е изискуемо. На последно място се възразява по
отношение на размера на исковата претенция, като се твърди, че не е спазена
поредността за погасяване на вноските, които са направени след 01.12.2018г.
и съобразяването на същите при изчисляване на исковите суми.
С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват
твърденията, доводите и доказателствените искания на ответника изложени в
отговора на исковата молба. По конкретно се сочи се, че легално определение
на приложимият на основание т.5 от договора за овърдрафт годишен лихвен
процент, базиран на спестяванията за лева /СЛП/, е дадено в Раздел
“Определения“ от Общите условия, а имено: “референтен лихвен процент,
изчисляван за всеки отделен вид валута по обявена от банката методика,
използван като основа за изчисляване на приложимия към договора
променлив лихвен процент по кредита.“. Сочи се, че методиката за
4
определяне на БЛП и СЛП, са обявени на интернет страницата на банката и
наред с това, са на разположение на клиентите и на хартиен носител в
офисите на банката. Твърди се, че лихвата за просрочени плащания е
предвидена в Бюлетина за лихвите към Тарифата на банката, с която при
сключване на договор кредитополучателят и съдлъжниците, в т.ч. ответникът,
са заявили, че им е предоставена и че са запознати и приемат прилагането
във връзка с изпълнение на договора /т. 10 от договора/. На следващо място
се поддържа, че договорения с процесния договор начин на олихвяване на
дълга не нарушава изискването за добросъвестност, като са развити подробни
съображения и е посочена относима съдебна практика. По отношение на
довода на ответната страна, че липсва изготвен и предоставен погасителен
план на длъжниците, се поддържа, че такъв в случая е неприложим предвид
естеството на договора, чиито предмет е предоставяне на кредит, който се
ползва под формата на превишаване наличността по разплащателната сметка,
до максимален размер на надвишението, при договорените условия и срок.
Сочи се, че предоставеният в случая овърдрафт е усвояван многократно в
рамките на предоставената сума от кредитополучателя, за което в срока на
договора същия дължи единствено ежемесечна лихва, изчислена върху
ползвания за периода размер на дебитното салдо. Относно възраженията на
ответната страна за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита,
се поддържа, че същото е неотносимо, доколкото на основание Раздел II, т.4
от договора за овърдрафт процесният кредит е с окончателно настъпил падеж
на 31.01.2019г., т.е. преди подаване на Заявлението по чл.417, т.2 от ГПК пред
РС Девня на 16.05.2019г.
С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, ответната
страна поддържа вече направените възражения, с изключение на това
базирано на липса на изготвен погасителен план. Поддържат се доводите, че в
процесния договор са налице неравноправни клаузи, както и че ежемесечно
дължимата лихва, изчислена върху ползвания за периода размер на дебитното
салдо, е прекомерна. Сочи се, че доколкото лихвата и таксите, се явяват част
от договора за кредит, те не следва да бъдат едностранно променяни, без
значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Поддържа се,
че правилата, по които банката променя лихвения процент, не са част от
кредитния договор, като неяснотата и неинформираността относно размера на
дължимата лихва, поставя кредитополучателите в неравностойно спрямо
5
банката положение. Ето защо клаузите на ОУ на банката, въз основа на които
едностранно се изменя размерът на лихвите по кредитите, са неравноправни
по смисъла на чл.143 от ЗЗП , съответно нищожни на основание чл.146, ал.1
от ЗЗП. Поддържа се, че макар в случая кредитополучателят да е юридическо
лице, то съдлъжниците, които са и ползватели на кредита за нуждите на
дружеството, са физически лица, поради което по отношение на същите е
приложима потребителската закрила визирана в ЗЗП. На следващо място се
поддържа, че е налице недобросъвестност от страна на банката, която ако
беше уведомявала надлежно кредитополучателя относно размера на
дължимите лихви за всеки месец, както и за последиците от нередовното им
заплащане, вероятно щеше да получи плащане, както е имало и през
посочените в исковата молба периоди. Наред с горното се поддържат вече
развитите в отговора на ИМ оспорвания и доводи относно неоснователността
на размера на иска.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.422 вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 и чл.121, и сл. от
ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и
факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния
предмет на спора ищецът, следва да установи наличието на твърдяното
облигационно правоотношение, а имено договор за кредит, по който
ответника имат качеството на неизправен длъжник, настъпване на
изискуемост на вземането, както и да ангажира доказателства за размера на
претенциите си. Ответникът следва да установи, че е налице погасяване
задължението по договора за кредит или обстоятелства изключващи
дължимостта на претендираните суми.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
6
с исковата молба документи, както следва: Копие от Договор за овърдрафт по
разплащателна сметка по програмата за микрокредитиране № 014OD-M-
000099/08.02.2018 г.; копие от Общи условия по програмата за
микрокредитиране на „ПИБ“ АД /към договорите за банков кредит и
договорите за овърдрафт по разплащателна сметка/; копие от договор за
финансово обезпечение с предоставяне на залог от 08.02.2018 г.; копие от
изпълнителен лист № 540/12.06.2019 г. по ч.г.д. № 852/2019 г. по описа на РС
– Девня; копие от заповед № 583/12.06.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК; копие от извлечение от
счетоводните книги на „ПИБ“ АД по чл. 417, т. 2 от ГПК за размера на дълга
№ 263-378/ 16.05.2019г.; копие от пълномощно на Иван Георгиев Сердаров;
копие от пълномощно на Г. Ф. Д..
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с молба с вх. № 2167/04.02.2021 г.документи, както следва: Копие от молба до
РС – Девня от „ПИБ“ АД по ч. гр. дело № 852/2019 г.; копие от обратна
разписка по товарителница № **********/30.12.2020 г.; копие от фискален
бон № 825/ 22.01.2021 г.; копие от фискален бон № 826/22.01.2022 г.; копие
от съобщение до „ПИБ“ АД – кредитор по ч. гр. дело № 825/2019 г. по описа
на РС – Девня.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с молба с вх. № 24847/01.12.2021 г. документи, както следва: Копие от
Бюлетина за лихвите, част от Тарифата на „ПИБ“ АД и Договор за овърдрафт
по разплащателна сметка по програмата за микрокредитиране № 014OD-M-
000099/08.02.2018 г. /в оригинал/, ведно с Общи условия по програмата за
микрокредитиране на „ПИБ“ АД /към договорите за банков кредит и
договорите за овърдрафт по разплащателна сметка/ – в оригинал.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателства по делото, постъпилото
частно гражданско дело № 852/2019 г., по описа на Районен съд – Девня.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 3795/15.02.2022 г. на
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – счетоводна
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
Н. К. М., 61 г.; българка; българска гражданка; неосъждана; без родство
7
със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Н.М.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице Н.
К. М., в размер на 300.00 /триста/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд.
РКО – „ПИБ“ АД от 27.01.2022 г./.
Ю. к. Д.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с
разноски, които претендираме в настоящото производство.
Адв. В.: Нямам доказателствени искания. Правя възражение за
прекомерност, ако възнаграждението е над лимита. Също така представям
молба, с която моля, да ми бъде изплатено възнаграждение за особен
представител.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Ю. к. Д.: Моля Ви, да уважите предявения от нас установителен иск.
Считаме, че и по настоящото производство, с оглед всички представени
писмени доказателства и приобщени към доказателствения материал, както и
изслушаната в днешно съдебно заседание съдебно – счетоводна експертиза,
по категоричен начин бяха установени твърдените от нас в исковата молба,
както и в допълнителната искова молба, обстоятелства, а именно
обстоятелството, че между страните има валидно сключено облигационно
8
правоотношение, по което банката е изпълнила своя ангажимент, да
предостави на кредитополучателя договорена в заем сума, съответно поради
настъпил падеж и неизпълнение на задължението, същото е станало
изискуемо и ликвидно. Размерът на дълга, като част от предмета на
повдигнатия правен спор, е категорично доказан с изслушаната в днешното
съдебно заседание, съдебно – счетоводна експертиза, поради което считам, че
искът ни е доказан и Ви моля, да се произнесете с решение, като приемете за
установено, че ответникът дължи претендираните суми, за които е издадена
оспорената заповед за изпълнение и да ни присъдите сторените в настоящото
производство съдебно – деловодни разноски.
Адв. В.: Моля, да постановите решение, с което да отхвърлите като
неоснователна и недоказана предявената искова претенция от страна на
„Първа Инвестиционна Банка“, по отношение на ответника В. Д. В., че дължи
сумата от 33 759.44 лева. Поддържаме изцяло предявения отговора на
исковата молба, заедно с наведените уточнения в допълнителния отговор на
исковата молба. В условията на евентуалност правим искане, ако приемете
претенцията на ищеца за основателна, то моля, да приемете за изискуеми
само вземанията, представляващи непогасена главница и договорена лихва,
дължима за периода 01.12.2018 г. да 31.01.2019 г., включително, като
оставите без уважение иска за обезщетението за забава за просрочените
плащания, за периода от 01.01.2019 г. до 15.05.2019 г., в размер на 3 219.90
лева, по подробно изложени съображения в отговора.
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
14:43часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9